Представяне на проблема с предварителното проучване за трасе на АМ "Люлин" от ИК "Люлин"

Бихме искали да представим на вашето внимание на кратко историята на АМ "Люлин", част от път Е79 и трансевропейски коридор №4. Нашият Инициативен комитет "Люлин" бе сформиран на 4.11.2002 година от жители на Мало Бучино, Иваняне и Банкя. Три от нашите цели са:
1. Участие в устойчивото развитие на селата Мало Бучино и Иваняне и на град Банкя. Съхраняване на чистотата на въздуха и спокойствието на обитателите. Това е главна цел на ИК;
2. Изграждането на екологично съобразна и стратегически обоснована магистрала, част от трансевропейски коридор №4 на територията на страната;
3. Предотвратяване на проектирането и изграждането на автомагистрала "Люлин" по т.нар. "син+кафяв" вариант и въобще нейното изпълнение в границите на планините Люлин и Витоша, в землищата на селата Мало Бучино и Иваняне и гр. Банкя.

От дълги години се говори за преминаването на автомагистралата през нашите землища. Едва в последната година обаче въпросът придоби обществен характер.

Предистория

Още през 1973-74 година са били разработвани обсъжданите днес варианти. Още тогава българските специалисти са отхвърлили варианта през Бучинския проход като крайно неблагоприятен в инженерно-геоложко отношение. В района преобладават свлачищните процеси и както става ясно по-късно това не е единственият непреодолим проблем. В началото на 80те години приоритетите на държавата се изменят и парите за по-нататъшни строежи и проучвания намаляват значително. (Информация е получена устно и въпреки упоритото търсене, писмените източници не са намерени). През 1997 проектирането на магистралата София - Кулата е подновено от две бълграски фирми по поръчка на Главно Управление Пътища (сега Изпълнителна Агенция "Пътища").

Разработване на магистралата София-Кулата с фондове от Европейския съюз

През 2000 по програма ФАР Транс-гранично сътрудничество се отпускат 3,342,450 евро за предварително проучване и детайлно проектиране за магистрала София-Кулата. Трасето между София и Кулата е разделено на две част - магистрала "Люлин" (София - Даскалово) и магистрала "Струма" (Даскалово-Кулата). Проектирането е възложено от италианската компания СПЕА Инжинерия Еуропея. (SPEA Ingegneria Europea).

През ноември 2002 СПЕА завърши предварителното проучване на две от трасетата за магистрала "Люлин", обозначени като "син" и "кафяв" вариант. Мнението на местното население не бе потърсено в процеса на проектиране. Става ясно също, че използваните карти са стари и не отразяват разрастването на селищата в подножието на Люлин планина през последните години.

През лятото на 2001 година в Министесрство на околната среда и водите (МОСВ) постъпва доклад (първия) за оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Ръководител на екипа от експерти изготвили доклада е проф. д-р Борис Николов. Доклада пропоръчва да бъде избран "кафявия" вариант за магистрала от предложените двата - "син" и "кафяв".

През септември 2001 са обществени обсъждания в засегнатите селища. В селата Мало Бучино и Иваняне обсъжданията протичат много динамично и се налага извода, че жителите са категорично против кафявия и синия вариант. Основен въпрос на местните хора защо се разглеждат само два варианта, при положения че има и други решения разработвани за магистрала "Люлин".

Като резултат от общественото недоволство Висшия екологичен експертен съвет към МОСВ връща за преработване доклада по ОВОС по всички части (решение 74-18/2001 г. от Министър Арсенова). Мотивите изложение в решението са следните:
1. Не са разгледани и оценени равностойно алтернативите за трасе;
2. Извършените анализи и прогнози са непълни и неточни;
3. Експертите се позовават на нормативни актове, които са отменени и не са действащи към настоящия момент;
4. Има пропуски при анализа и прогнозата по отношение на територии, обекти и зони, поставени под определена защита според действащото законодателство;
5. Изразени са възражения по качеството на документацията по ОВОС от засегнати и заинтересовани лица в резултат от проведените срещи за обществено обсъждане.

Решението включва и 12 препоръки, една от които е инвеститорът и експертите по ОВОС да проведат консултации с засегнатите лица при преработването на доклада.