До Г-н доц. Д-р Георги Първанов
Президент на Република България

А П Е Л
за спасяване на националния климатичен и балнеологичен комплекс Банкя

У в а ж а е м и г-н Президент,
До края на месец ноември предстои окончателно да се реши местоположението на трасето, по което да преминава автомагистрала "Люлин" (като част от Трансевропейски коридор № 4 от Солун до Европа). Според разработения от МРРБ и МОСВ вариант се предвижда то да е от естакаден тип (на колони), преминаващо само на около 500 метра от националния климатичен и балнеологичен комплекс Банкя, по незалесени хълмове, разположени по-високо от града, при преобладаващи ветрове от Люлин към Банкя. Трасето пресича в цели 8 км охранителната зона "Б" на курортния комплекс (селата Иваняне, Мало Бучино, Градоман) на разстояние 150 - 200 метра от жилищните сгради! В град Банкя, поради природните дадености, от много десетилетия са разгърнати специализирани бази за профилактика, лечение и рехабилитация на сърдечно-съдови и неврологични заболявания. А известно е, че със сърдечно-съдови заболявания само към НЗОК са на медикаментозно лечение около 2 000 000 българи! Известно е също, че 66 % от смъртността в България се пада на сърдечно-съдовите заболявания. Ежегодно в Банкя се лекуват близо 200 000 българи. Като балнеолечебен център курортът има не само национално, но и международно значение и перспективи.
Банкя има специфични климатични условия. Специалистите в тази област потвърждават, че ако се повиши замърсяването на въздуха, в над 55 % от дните в годината е възможно образуване на отровен фотохимичен смог! При състояние на смог в приземния въздух на района могат да се получат огромни количества отровни и канцерогенни вещества, които да надхвърлят десетки пъти ПДК стойности, заложени в българските закони. Това ще доведо до екологичен срив района, уникален със своите дадености - въздух, климат, минерални води.
Автомагистрала "Люлин" се проектира с 6 платна за преминаването на над 60 000 превозни средства в денонощие (според доклад за ОВОС от м.април 2001), основната част от които тежък автомобилен транспорт! Това е достатъчно доказателство, че магистралата ще бъде огромен и пагубен замърсител на района. При състояние на смог дори и за 2 - 3 % от дните в годината, курортът ще загуби своята роля като климатичен и балнеолечебен център. А прилежащата към него курортна зона Б (Иваняне, Мало Бучино, Градоман) ще загуби переспективата да се развие като здравословен район на столицата. Замърсеността, непрестанният и с високо ниво шум, и постоянните вибрации от автомагистрала "Люлин" ще бъдат катастрофални за курортния комплекс Банкя. Провежданата в медиите кампания от ИА "Пътища" цели да внуши (с неубедителни и заблуждаващи средства), че автомагистралата ще бъде напълно безопасна за района на курортния комплекс Банкя и че това е единственото възможно трасе. Разполагаме с доказателства, че е разработен обективен доклад за ОВОС (оценка за въздействие върху околната среда) през м. Март 2002 г., който предлага като най-благоприятно от екологична гледна точка трасе, преминаващо в източната част на Люлин планина, значително отдалечено от двата курорта - Банкя и Горна Баня. Този доклад за ОВОС не е бил предоставен на единствено оторизирания орган в България, който има право да се произнася по доклади за ОВОС - Висшият експертен екологичен съвет на МОСВ, а стои и до днес заключен в сейфовете на ИА "Пътища".
Съществува и друг вариант на трасе, най-добрият според нас, АМ "Люлин" да премине западно зад Люлин планина по съществуващ проект с предстоящо изпълнение. Така, с отклоняване на тежкия транзитен автомобилен трафик ще се спаси от натоварване с вредни вещества и София, чиято контаминация с най-опасните канцерогенни замърсители от МПС и в момента далеч надхвърля допустимите ПДК! Фактите показват ясно, че на докладите за ОВОС се гледа като на формалност, а разработването на проекта се съпровожда с недопустими нарушения на българското законодателство. Ние желаем час по-скорошното присъединяване на България към Европейския съюз, респ. изграждането на трансевропейските коридори - и в частност на Трансевропейския коридор № 4 - но искаме това да стане по разумен и по-малко вреден за природата и хората начин.

Г-н Президент,
НИЕ, ПОДПИСАЛИТЕ ТОЗИ АПЕЛ, ВИ ПРИКАНВАМЕ ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ СПЕШНИ МЕРКИ ЗА СПИРАНЕ НА ПРОЕКТА ЗА СТРОЕЖА НА АМ "ЛЮЛИН" В РАЙОНА НА КУРОРТА БАНКЯ И ПРЕНАСОЧВАНЕТО МУ ПО ЕДНО ОТ ДРУГИТЕ ДВЕ ВЪЗМОЖНИ ТРАСЕТА, КОИТО СА ЕКОЛОГИЧНО ПРИЕМЛИВИ! Приканваме и цялата българска научна общественост - учени, медици, еколози, инженери и други, както и другите слоеве на националната интелигенция да се включат активно в борбата за спасяването на град Банкя и прилежащия му район от този пагубен проект!

Септември 2003
Инициативен комитет за
спасяване на националния климатичен
и балнеологичен комплекс Банкя

e-mail: sosbankya@yahoo.com

Акад. Панайот Бончев, Доктор на науките, професор, БАН, СУ "Св. Кл. Охридски" - химик;
Акад. Д-р Илия Томов, Доктор на медицианските науки, професор, Национална кардиологична болница, София - интернист кардиолог
Акад. Д-р Чудомир Начев, Доктор на медицинаските науки, професор, БАН - Главен експерт на България по вътрешни болести, кардиолог
Акад. Д-р Николай Попов, Доктор на медицинаските науки, професор, Медицински университет София, БАН - медик, биолог
Чл. Кор. Илия Бручев, Доктор на науките, БАН - инжинерна геология
Проф. Добри Лазаров, Доктор на науките, СУ "Св. Кл. Охридски" - химик
Проф. Васил Симеонов, Доктор на науките, СУ "Св. Кл. Охридски" - екохимик
Проф. инж. Иван Грънчаров, Доктор на науките, Химикотехнологичен и металургичен университет София - инжинерна екология и опазване на околната среда
Проф. Александър Ленчев, Доктор на науките, СУ "Св. Кл. Охридски" - химическа технология и опазване на околната среда
Проф. Елка Пенчева, Доктор на науките, БАН - екохимик
Проф. Горги Вълев, Доктор на науките, Университет за архитектура и строителни технологии - геодезист
Проф. Ивелин Кулев, Доктор на науките, СУ "Св. Кл. Охридски" - радиоеколог
Проф. Д-р Богдан Петрунов, Доктор на медицинските науки, Директор на националния център за заразни и паразитни болести - интернист и алерголог
Проф. Д-р Жени Милева, Доктор на медицинските науки - интернист, алерголог и климатичен биохимик
Проф. Д-р Божко Божков, Доктор на медицинските науки - интернист, кардиолог и алерголог
Проф. Д-р Тереза Джемилиева - Конова, Доктор на медицинските науки - пародонтология и заболявания на оралната лигавица
Проф. Д-р Драго Друмев, Доктор - фармакология
Доц. Йорданка Петрова, Доктор, СУ "Св. Кл. Охридски" - екотоксиколог
Доц. Антон Попов, Доктор, СУ "Св. Кл. Охридски" - географ
Доц. Димитър Жеков, Доктор, Университет за архитектура и строителни технологии - геодезист
Ст.н.с. II ст. Иван Дончев, Доктор, БАН - геолог
Доц. Д-р Люба Терзиева, Доктор, Университетска болница "Александровска" - интернист и кардиолог