Моля това становище да се приема като мое лично, с него не ангажирам останалите членове на ИК "Люлин", в който участвам.
От 1983 година животът ми е свързан със село Мало Бучино и Люлин планина. Станах свидетел как с течение на годините центърът на София, където имах щастието да израстна, се превърна в място, където е все по-трудно да се живее и да се отглеждат малки деца. Тук обаче всичко си е както преди. Чист въдух, простор, спокойствие и тишина. Но тази липса на развитие не е най-добрата новина. Стагнацията се дължи според мен изцяло на тегнещата от години заплаха селото да бъде стегнато в примката на трансевропейска автомагистрала. Тук има премного перспективи за развитие, АКО магистралата не се построи. Построи ли се-край. Както вече сме писали, 90% от населението ще се изсели с годините, и някой от бъдещите управници ще се сети да върне живота по тези места, точно както сега се бият в гърдите, че ще възраждат старопланинските села около София. НЕ посягайте на богатствата, които още имаме! Други държави и с лупа да търсят такива кътчета като българските в тяхната природа, пак няма да намерят.
Изобщо няма да се спирам на т.нар. защитни мерки, предвидени на хартия. В тях не вярвам нито за момент. Те не могат да оправдаят щетите, които ще се нанесат на природата и на хората. Нямам основание да вярвам на хора, чийто Директор, инж. Диковски пише в писмо до Администрацията на Президента на Република България следното: (В отворено писмо от 11 юни 2003 година ние твърдим, че очакваният трафик за 2020 год. е 60 000 автомобила на денонощие.) "Това твърдение показва, че съставителите не са запознати с проекта, както и с прогнозите за транспортното натоварване и единствено се търси сензация чрез изопачаване или подмяна на фактите. Прогнозите на ОУП на град София предвиждат за 2020 година транспортно натоварване за АМ "Люлин" от 2292 автомобила на час, което е 19 090 автомобила на денонощие."
Господин Диковски, 2292 умножено по 24 прави точно 55 008 автомобила на денонощие. Мисля, че сензацията е неумението на сътрудниците, които пишат писмата Ви да боравят с калкулатор, или изобщо да умножават.
Честно казано, дали 19 090 или 55 008, за хората, живеещи тук ще е без значение. Голямото зло ще е сторено.
Искам най-отговорно да заявя, че:
- Проблем във Владайското дефиле има. Преминаването от там е трудно, а обитателите живеят в дискомфорт;
- Нужно е реализирането на нов път между София и Перник;
- Трябва да се осигури транзитен коридор;
- Очевидно има 2 проблема: локален и международен. За разрешаването на локалния е добре да се построи нов път по трасе по зелената алтернатива или близка до нея;
- Мястото на трансевропейски коридор №4 не е между Банкя и Горна Баня;
- Мястото на коридора е западно от Люлин планина, по трасе, предвидено за изграждане от ИАП т.нар. постоянно трасе;
- Изобщо не вярвам, че някой ще си направи труда да отколнява движението от магистралата при термични инверсии, които са обичайно явление в района (по ОВОС). По тази и ред други изтъквани многократно причини (шум, вибрации, нарушен ландшафт и вкарването на замърсен въздух в София, при разширяване на прохода) съм против изграждането на магистралата на 200 метра от къщата ми;
- Какво означава "временна магистрала"? Това е още едно доказателство за управленската некадърност на българските държавници. Всички други държави се стремят с минимални средства да постигнат максимални резултати, а ние ще построим най-скъпото съоръжение в страната (с европейски пари) за да свържем София и Перник, и за известно време, временно, от тук да минава и транзитното движение. Смятам, че това е срамно дори да се помисли, а камо ли да се огласява пред хората и в медиите. Такива хора би трябвало да си подадат веднага оставката, защото са очевидно некомпетенти да формулират проблемите и да търсят разрешението им;
- Тъй като в Наредбата за ОВОС се дава възможност на инвеститора да възложи допълването на доклада за ОВОС и да организира ново обществено обсъждане, ако на настоящето се предложи писмено друг възможен начин за осъществяване на инвестиционното предложение (чл.17, (2)6), моля това становище да се разглежда и като именно такова предложение:
Трасето да се измести западно от Люлин планина.
В подкрепа на това предложение е и огромната подписка, която събрахме и ще ви бъде предадена.
Призовавам МОСВ, МРРБ, МФ и Европейската Комисия да намерят най-доброто решение на проблема.
След ежедневните разочарования от властта, които ни предлага живота, реализирането на "кафяв + син" вариант на това недомислие, наречено АМ "Люлин", със сигурност ще е последното, което ще преживея в България. Аз и семейството ми. Надявам се, държавата да не хлопне вратите си и след нас.
Славена Арсова
|
