Шокиращи нива на замърсяване с диоксини намерени до площадка за отпадъци, очакваща финансиране от ЕС

13 април 2005, София

Изследване на яйца от кокошки, отглеждани навън в село Ковачево, Старозагорска област показа тревожни нива на замърсяване с диоксини и полихлoрирани бифенили (ПХБ), доказващо спешна нужда България да изпълни задължението си за намаляване на вредните устойчиви органични замърсители (УОЗ).^[1] Въпреки това, Министерството на околната среда и водите продължава да поддържа изграждането на съоръжение, което ще представлява източник на УОЗ на 2 км Ковачево, и което включва инсинератор с капацитет от 15 хиляди тона годишно, както и депа за азбест и други опасни отпадъци. Проектът за Национален център за опасни отпадъци (НЦОО) търси значително финансиране от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и програма ИСПА на ЕС.

Изследването показа едни от най-високите нива на диоксини някога измерени в кокоши яйца. Диоксините в яйцата от Ковачево надвишиха ограниченията за ЕС с повече от 20 пъти. Измереното количество ПХБ е яйцата е с повече от два пъти по-високо от предложеното ограничение за ЕС.

Според официални изчисления от Изпълнителната агенция по околна среда над 40% от атмосферните емисии на диоксини през 2002 г. се дължат на трите топлоелектрически централи (сред които и ТЕЦ Марица Изток 2) в Старозагорска област. Сред другите възможни източници на замърсяване са складове за негодни пестициди и фабрика за брикети на 15 км от Ковачево.

"Очевидно е, че УОЗ вече са навлезнали в хранителната верига и резултатите за Ковачево са ужасяващи", каза Ивайло Хлебаров от екологично сдружение "За Земята". "Хората в района вече страдат от различни ракови и дихателни заболявания и ежедневно консумират замърсена храна. Ако нивото на токсичните вещества в момента е изключително високо, какво би станало след построяването на Националния център за опасни отпадъци? МОСВ игнорира загрижеността на НПО и засегнатите местни граждани, които вече 5 години се борят срещу проекта. Вместо да помогнат на местното население да се справят с силното замърсяване, Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка все още планират да финансират проекта на българското правителство за построяване на инсинератор, който само ще увеличи здравните и екологични проблеми в района.

По време на официална среща през юни 2004, между НПО, МОСВ и Делегацията на ЕС в България, представителите на Минстерстовто заявиха, че не разполагат с никакви досегашни изследвания на токсични вещества, но че ще измерват емисиите от инсинератора два пъти годишно, след пускането му в експлоатация.

"Това е абсурдно. МОСВ е решено да даде зелена светлина за изграждането на поредния източник на УОЗ без да разполага с реални замервания на майчино мляко, яйца или на въздуха, и без да взема предвид собствените си данни за въздушни емисии. На практика МОСВ отказа да произведе надеждни измервания, като след това заяви, че няма да има риск за хората и околната среда. Ние вече тествахме яйцата и резултатите са плашещи. Построяването на огромен инсинератор близо до Ковачево, за да се изхвърлят там токсичните отпадъци от цяла България е лудост", заключи Ивайло Хлебаров.

Тестването на яйца, извършено от Международната мрежа за елиминиране на УОЗ (IPEN) ^[2], За Земята и асоциация Арника, идва в навечерието на Първата среща на страните подписали Стокхолмската конвенция за Устойчиви органични замърсители. Тази историческа конвенция представлява първия глобален законово обвързващ инструмент, целящ да защити човешкото здраве и околната среда чрез налагане на контрол върху производството, употребата и отстраняването на токсични химикали. Българският парламент ратифицира конвенцията през м. септември 2004.

За повече информация се обръщайте към:
Ивайло Хлебаров, За Земата
тел. 951 53 18, 0898 252 303
hlebarov@bankwatch.org

Бележки за редакторите:

1. Това изследване е едно от осемнадесет, извършени в страни от цял свят на всички 5 континента, с цел да се изтъкне необходимостта Страните, подписали Стокхолмската конвенция да извършат щателна инвентаризация на източниците на УОЗ и да включат употребата на заместители или модифицирани материали във всички планове за елиминирането и намаляването на УОЗ.

Устойчивите органични замърсители (УОЗ) представляват токсични вещества, които се образуват и изпускат в околната среда основно в резултат на човешки дейности. Те се разпадат трудно и съществуват в околната среда много години, и имат способността да преминават големи разстояния по въздушните и водни течения. Някои УОЗ се произвеждат, за да бъдат използвани като пестициди, други се употребяват като индустриални химикали, а трети са нежелани странични продукти от изгаряне или химически процеси, извършвани при наличието на хлорни съединения. Страните към Стокхолмската конвенция решиха да намалят и елиминират 12 от най-вредните и устойчиви замърсители на света, включително и 4 УОЗ, които се образуват непреднамерено: диоксини, фурани, хексахлоробензен и ПХБ.

Кокошите яйца бяха избрани за изследване, тъй като те са типичен хранителен продукт, и съдържанието им на мазнини ги прави подходящи за извършване на мониторинг на химикали като УОЗ, които се разтварят в мазнини, освен това яйцата са символ на нов живот. Изследването се съсредоточи върху кокошки, отглеждани навън, тъй като те имат лесен достъп до почвени организми, и следователно яйцата им са подходящи за извършване на биомониторинг за замърсяване на околната среда.

2. Международната мрежа за елиминиране на устойчивите органични замърсители (IPEN) е глобална мрежа от повече от 350 обществено ангажирани неправителствени организации в 65 страни. IPEN е създадена през 1998 г. по време на първата среща на междуправителствения комитет за преговори по УОЗ (INC1). Организации членове на IPEN от много страни спомагат в различни региони за постигането на общата цел за създаване на силен и и ефективен глобален договор относно УОЗ. В момента IPEN работи с НПО на регионално, национално, областно и местно ниво с подкрепа на усилията за елиминиране на УОЗ като стъпка към бъдеще в което токсични химикали няма да причиняват вреда на човешкото здраве или околната среда.

Повече информация относно Националния център за третиране на опасни отпадъци потърсете на интернет страницата на "За Земята":
http://www.zazemiata.org/bw/radnevo
Както и на страницата на Bankwatch
http://www.bankwatch.org/issues/eib/nhwc/mnhwc.html