История на проекта

Търгът за разработването на проекта за Национален Център за Опасни Отпадъци (НЦОО) се проведе през 2000 г. и бе спечелен от консорциума между датската Кемконтрол (Chemcontrol) и немската Фихтнер (Fichtner). В началото на май 2001 бе отворена процедурата за обществени обсъждания на предварителния доклад по ОВОС. Висшият експертен съвет на Министерството на околната среда и водите издаде положителното решение на Доклада по ОВОС един ден след обществените обсъждания. С това бяха нарушени правата на хората, да внесат своите становища, относно откритите по време на обсъжданията слабости в Доклада по ОВОС. В края на месец май проектът бе подаден за финансиране по програма ИСПА.

Местните хора, обаче, поддържани от Неправителствени организации (НПО), продължиха да се противопоставят на проекта и се обърнаха към програма ИСПА¹ за подкрепа. Според Европейската комисия проектът все още не е бил готов - предимно от икономическа гледна точка - и взе решение да не го финансира през 2001. Комисията предложи също, да бъдат направени допълнителни изследвания за риска от замърсяване с диоксини. До този момент, тази препоръка е пренебрегвана от Българското Министерство.

Настоящото предложение за проект

През 2003 след получаването на коментари от Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия, Министерството на околната среда и водите реши да преработи предложението и вместо един инсинератор предложи два, за да бъде намален икономическия риск на проекта.

През март 2004 Министерството на околната среда покани няколко НПО на среща свързана с обхвата на ОВОС-а. Сега, обаче, е ясно че по-голяма част от предложенията, направени от българските НПО са били пренебрегнати от консултантите по ОВОС на Министерството. Докладът по ОВОС все още не е готов и не е обществено достъпен, но се очаква това да стане до края на юли или август. Ако докладът по ОВОС бъде одобрен, Министерството на околната среда ще попълни формуляр за кандидатсване за финансиране по програма ИСПА и ще очаква финансово одобрение в края на септември - октомври.

Основните съображения по проекта са:

• Не са били разглеждани никакви алтернативи на технологиите използващи изгаряне, въпреки че НПО са предоставили за предишното проекто-предложение (2001) списък с алтернативни технологии третиращи опасните отпадъци БЕЗ-ИГАРЯНЕ.
• Проектът не е икономически издържан. Например, дори с 50% финансиране по ИСПА, проектът не може да набави достатъчно приходи за реинвестиране, когато изтече животът на оборудването Има риск субсидираната система да стане икономически привлекателна за внос на опасни отпадъци от страните от ЕС.
• Избрана е централизирана система за третиране на опасни отпадъци в България и в документацията не са представени други възможни сценарии. В допълнение на това, Центърът не е разположен в близост до основни източници на опасни отпадъци. По този начин се увеличава рискът при транспортирането на големите количества опасни отпадъци.
• Няма никакава информация за настоящите нива на токсични вещества в региона и не са правени, нито са планирани изследвания на кръв, мляко и храна. Оценката на здравния риск няма да бъде представителна поради липса на данни.
• Има конфликт на интереси в Министерството на околната среда и водите. То не само има властта да даде на проекта зелена светлина въз основа на Оценката за въздействието върху околната среда, но същевременно е инвеститор на проекта.
• Предишният подход на Министерството на околната среда и водите към консултациите по ОВОС е едно от основните опасения. През 2001 те изцяло пренебрегнаха мнението на местните хора.