До : Г-жа Долорес Арсенова
Министър на околната среда и водите

С Т А Н О В И Щ Е
на
Екологично сдружение "За Земята" и
Информационния и учебен център по екология

Oтносно: Доклад по ОВОС на проект "Изграждане на Национален център за третиране на опасни отпадъци"

Във връзка с процедура по Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта "Изграждане на Национален център за третиране на отпадъци" (Центъра) и провеждането на обществени обсъждания във връзка с горната процедура констатираме следнoто:

I. По отношение на "СТАНОВИЩЕ на Екологично сдружение "За Земята" и Информационния и учебен център по екология относно обхвата, съдържанието и формата на Доклада по ОВОС за проект "Изграждане на Национален център за третиране на отпадъци" (ПРИЛОЖЕНИЕ 1) от 15.03.2004 получено на ръка от г-жа Марияна Христова Директор на Дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда" констатираме

По т. 1 - Данни за целите и физическите характеристики на проекта:

1.1 Тези данни липсват в ОВОС-а. Единственото, което е направено е разделяне на отпадъците в зависимост от методите за тяхното третиране, което би трябвало да се направи след като е ясен състава на отпадъците. Според доклада не е ясно конкретно какви опасни отпадъци ще постъпват за третиране в НЦТОО.

1.2 Приложен е списък с маршрути, който сам по себе си нищо не обяснява.

1.3 Направено е.

1.4 Не е направено.

1.5 Не са дадени конкретни цифри.

1.6 Отбелязани са необходими инфраструктурни изисквания, но не са разгледани конкретните дейности свързани с изграждането на центъра.

1.7 Не е направена - В доклада са изказват сериозни съмнения за възможността за събиране на отпадъците.- стр 148-149 "Оценката е използвана за определяне на проектния капацитет на НЦТО. Трябва да бъде отбелязано, че има множество неизвестни по отношение на количествата опасни отпадъци, които реално ще бъдат доставяни до центъра, тъй като това например ще бъде повлияно от общото икономическо положение в България. Поради това центърът трябва да бъде в състояние да работи много гъвкаво както по отношение на количествата, така и по отношение на състава на отпадъците, които той преработва."

1.8 Направено е.

1.9 Направено е.

По т. 2 - Данни за отпадъците и емисиите от проекта:

По 2.1 и 2.2 не е направена оценка на токсичността и не е анализиран сценарий след закриване на съоръжението

По 2.3 не е анализиран сценарий след закриване на съоръжението. Направената оценка на токсичността на въздушните емисии не е достатъчно релевантна, защото за диоксини и фурани са дадени пределни концентрации за въздушни емисии според ПМС-153 (таблица 5.1.1.5-6) т.е. какво е допустимо, а не какво ще се емитира. В доклада се цитират реално измерени концентрации от 0.02 - 8.7 gTEQ/годишно (таблица 6.2-5 стр. 178 ), а на стр. 177 "При температури над 1000оС. настъпва термична деструкция на полихалогенираните диоксини и фурани. Подобни инсталации осигуряват емисии в атмосферния въздух от порядъка на 0.2 - 3.5 ?г/м3, в зависимост от химичния състав на изгаряните опасни отпадъци." Горецитираните въздушни емисии са доста над допустимите според ПМС-153 нива.

Във връзка с неизбежното емитиране във въздуха на диоксини и фурани от иснталацията за изгаряне е необходимо системата за очистване на димните газове да може да лимитира до технологично максимално постижимото ниво тяхното освобождаване в околната среда. В т. 2.1..5.13 (Система за очистване на димни газове)стр. 31от ДОВОС не се споменава за инсталация (филтър) за очистване на диоксините изпускани във въздуха. На стр. 111 се споменава, че между ръкавния филтър и скрубера се поставя филтър с активен въглен за пречистване им. Никъде не са дадени конкретни параметри на този филтър (КПД, период на сменяне, примерна цена и др.) Не са анализирани различни методи за очистване на диоксините и фураните от газовете емитирани от инсинератора.

По 2.4 Не са описани мерки при авария поради предположението, че не се очакват да се случат. Липсата на авариен план за действие е потвърдена на стр. 206 от ДОВОС. Заедно със съвсем общо представените (вкл. и в таблица 8.2-1) възможни грешки, аварии, последствия, максимален ефект и действия за възстановяване в част 8.3. "Управление на риска", този факт дава повод за съмнения относно достатъчното познаване на всички възможни рискове в такова комплексно съоръжение, както и начините за тяхното минимизиране, предотвратяването на аварии и отстраняване последствията от аварийни ситуации. Освен това една фактическа грешка (стр. 208, последния параграф), според която селата Новоселец и Радецки ще са най-засегнати при евентуални аварии, поради преобладаващи северни и северозападни ветрове показва, че авторът не е докрай запознат с географското разположение на обектите в района.

По т. 3 - Анализ на алтернативи:

3.1 Не е направен подобен анализ. Не са разгледани конкретните технологии предложени в становището. Не са разгледани технологии БЕЗ ИЗГАРАНЕ. Според Директива 2000/76/ЕС Пиролиза (Pyrolysis), Плазмени техники (Plasma techniques) и Газификация на отпадъците (Gasification of waste) са термични технологии, което е различно от non-combustion технологиите. Разгледаните технологии и тяхната ефективност не са сравнени въз основа на реални данни за различни видове отпадъци. В този смисъл разгледаните алтернативи не са анализирани, а само споменати. Според МОСВ в момента се прави ОВОС на инвестиционно намерение, а не на конкретен проект. В този смисъл би трябвало на този етап да се включат максимален брой алтернативи отнасящи се до всички елементи на инвестиционното предложение (технологии, площадки, централизирана / децентрализирана система и др.) В случая се процедира по коренно различен начин и се предлагат неща, които би трябвало да се анализират в ОВОС на бъдещия проект, а в същото време се набляга, че става дума за инвестиционно намерение. При евентуално одобрение на настоящото намерение вероятността например за заменяне на инсинератора с друг вид технология за третиране на опасни отпадъци при следващия ОВОС е нулева.

3.2 В доклада не се споменават какви решения се предлагат за третиране на количествата опасни отпадъци, които няма да постъпват в центъра.

В доклада по ОВОС не е разгледан сценарий за реализация на децентрализирана система за третиране на опасните отпадъци. Като се има предвид казаното на стр. 149 - "Трябва да бъде отбелязано, че има множество неизвестни по отношение на количествата опасни отпадъци, които реално ще бъдат доставяни до центъра, тъй като това например ще бъде повлияно от общото икономическо положение в България." и няколкото подобни констатации от документа WASTE SURVEY се поставя под съмнение възможността за реално събиране на опасните отпадъци и последващото им третиране в Центъра, за период от няколко години. Тези сериозни съображения не са взети под внимание в ОВОС-а, което би могло до доведе до спирания на съоръжението поради недостиг на суровини, което води до нарушения в работния режим. Честите пускания и спирания водят до увеличаване на въздушните емисии на токсични елементи, което повишава риска за хората и околната среда. При недостиг на суровини би могло да се промени законовата уредба с оглед евентуален внос на отпадъци от страни членки на ЕС, като се има предвид също, че цените за третиране на един тон отпадъци в Центъра ще бъде 27-42% от европейските. Поради това считаме, че липсата на анализ на децентрализирана система за третиране на опасни отпадъци е много сериозен пропуск и е достатъчен довод за отхвърляне на Доклада по ОВОС.

По т. 4 - Анализ на кумулативния ефект: липсва оценка на кумулативния ефект.

В ДОВОС липсва обща (за всички фактори и замърсители) кумулативната оценка на въздействие върху природата и здравето на населението от 10-км. зона при построяването на 1 и 2 етап от НЦТОО. Тази оценка би следвало да включва комплексен анализ от въздействието при работа на всички ТЕЦ, мините, брикетна фабрика, изградени всички (след 2-я етап) обекти на НЦТОО (2 инсинератора, 2 депа и т.н.), други обекти (напр. сметища за азбест на ТЕЦ, сметища за отпадъка от сероочистките и т.н.), транспортните схеми към всеки обект и т.н. Това се налага поради липсата на актуален Териториално-устройствен план (ТУП) на "Марица - Изток", в който да са описани всички предвидени обекти в района в следващите 10-15 г. и съответно липсата на ОВОС на такъв ТУП. Наличието на ТУП е едно от условията да се избегнат наслагванията върху едни и същи "петна" от територията на района. Например на общественото обсъждане на ДОВОС на сероочистката на блокове 1-6 в ТЕЦ "Марица - Изток 2" (с. Ковачево, 08.09.2004 г., 18:00 часа), площадката на НЦТОО беше посочена като алтернативна площадка за депониране на отпадъчния гипс. На обсъждането в гр. Раднево на ДОВОС на НЦТОО един от изказалите се спомена, че се очакват дейности при добива на въглища, които да засегнат същата площадка. С други думи - налице е липса на координация на проектите в комплекса, която води до невъзможност чрез ОВОС на отделните проекти да се установи общия им ефект върху здравето на населението и работещите, както и върху околната среда.

Нашите опасения и исканията за пълна кумулативна оценка на рисковете и въздействията на всички изградени и бъдещи обекти в района на "Марица - Изток" се потвърждават и от текстове в самия ДОВОС (напр. т. 5.3. Земи и почви - стр. 141 - 144), които посочват определени негативни въздействия. Дословно е казано: "Изграждането на Национален център за отпадъци ще увеличи количествата на токсичните елементи във въздуха, а от там - върху почвите и рекултивираните насипища." При прогнозата за въздействието се твърди: "Кумулативни и синергични въздействия върху околната среда: съществува опасност от такива въздействия".

II. По отношение на Доклад за оценка на въздействието върху околната среда.

1. Социален ефект

Текстът от две страници за очаквания социален ефект (стр. 39 - 40 в ДОВОС) не допринася за изясняване на същия. Простото изброяване на организационната структура и посочването на необходим персонал от 101 човека за 1-ва фаза не дава никакви основания да се твърди, че за местното население би имало някакви положителни ефекти от разкриването на нови работни места. По-скоро е вярно обратното, доколкото по-голямата част от местата изискват специализирани квалификация и умения, които трудно (ако изобщо е възможно) биха били усвоени с кратки обучения.

Като се има предвид, че социалният ефект включва не само простия фактор "нови работни места" (т. 4 в списъка на ползите, стр. 39), а има много по-комплексно съдържание, вкл. състояние на средата и т.н., не може да се говори, че той би имал положителен знак при реализиранетои на този проект.

Например тенденциозно се прави връзка между изграждането на Центъра и подобряване състоянието на районната инфраструктура (вкл. и по време на обсъжданията). Това представлява скрита заплаха от типа "има обект - има инфраструктура, няма обект - няма инфраструктура", изнудване, което е недопустимо от страна на държавен орган. Инфраструктурата би следвало да се поддържа или изгражда независимо от определен проект, доколкото нейните функции са по-широки от простото обслужване на един проект, пък бил и той с национано значение.

Що се отнася до изброените ползи "от общонационално значение", ние смятаме, че те биха се проявили и ако управлението на токсичните и опасни отпадъщи се осъществява по една децентрализирана схема без пренос на тези отпадъци на огромни разстояния.

2. Транспортиране на отпадците

Изброените в Приложение 30 маршрути за транспортиране на токсични и опасни отпадъци не дават никаква конкретна информация за да се направят анализи и изводи на риска.

По-конкретно не са анализирани следните въпроси или дори са анализирани погрешно:

1. Разлика в годишните количествата отпадъци - обработвани и транспортирани (макс. количество транспортирани = 167900 т/год.: 23 коли х 20 тона х 365 дни). Според документацията на проекта (Идеен проект) годишно Центърът ще може да обработва около 60 000 тона отпадъци, което е доста под 167 900 т/год изчислено в ОВОС! (Впоследствие, по телефон г-н Бъчваров изяснява, че посочените по този начин данни в ДОВОС е грешка на екипа, разработвал доклада, който не познава в детайли инвестиционното предложение.)

2. Общи годишни емисии от транспортирането на отпадъци в национален мащаб. Следва да се коригира информацията за средния разход на гориво (стр. 164) - 6 km/l. Преобразувано това означава около 16 л/100 км., което е поне 2 пъти по-малко от средния разход за 20-тонни автомобили. Независимо от твърдението, че ще се използват обходни пътища (което не е факт при 100% от населените места), е необходимо да се покаже възможното въздействие върху населението от конкретните райони на преминаване (а не обобщено за градовете). Например едно изследване на Датския екологичен съвет (НПО) - "Diesel particles - a health hazard", (2 issue, August 2004) - дава достатъчно информация за смъртоносното въздействие на свръхмалките частици от дизелово гориво в Дания.

3. Нощният превоз в страната крие друг тип рискове и е необходим специален анализ и препоръки за избягването им (напр. камионите да са изцяло в яркожълт или оранжев фосфоресциращ цвят).

4. Липсва анализ на потенциални транспортни bottlenecks при зимни условия (затворени преходи, аварии на магистрали и т.н.). Липсва и анализ на това, какво би станало при спиране на подаването на отпадъци при продължително (няколкодневно) прекъсване на доставките или значителното им намаление поради транспортни проблеми.

3. По отношение на частта Здравно-хигиенни аспекти на околната среда: анализ на съществуващото състояние и прогноза за предполагаемите въздействия върху здравето на хората и хигиенно-санитарните условия на средата, които се очакват да бъдат засегнати от реализирането на проекта имаме следните по-значими забележки:

3.1. На стр. 169 - "Районите на Община Раднево и Община Гълъбово са известни като "горещи точки" при оценките на риска за околната среда от МОСВ в "Стратегията за опазване на околната среда с план за действие за 2001 - 2006 г." (МС, 2001). Според "Национален план за действие по околна среда - здраве" (МС, 2002) на МЗ и МОСВ, Общините Раднево и Гълъбово се считат за проблемни по отношение на здравето на населението във връзка със замърсяването от страна на Мини "Марица Изток" АД и ТЕЦ "Марица Изток" 2.

Няма публикувани данни за проведени епидемиологични изследвания на избрани рискови групи от населението обитаващо района на площадката на НЦТО (деца, възрастни хора, лица със сърдечно-съдови и дихателни заболявания), с които да се докаже неблагоприятното повлияване на промишлените замърсители. Анализите на заболеваемостта с временна нетрудоспособност на работещите в предприятията за въгледобив и енергодобив извършени от Службите по трудова медицина показват повишена честота и продължителност на болестите на дихателната система и сърдечно-съдовата и храносмилателната система. Това се потвърждава от представителите на синдикатите КНСБ и "Подкрепа" по време на проведените консултации преди написването на ДОВОС."

От гореизложеното става ясно, че има повишена заболеваемост в района, но въпреки това няма данни каква е точната здравна картина в момента или поне в ОВОС-а не са използвани такива. Освен това не са планирани допълнителни изследвания на населението, с цел установяване й. Поради това считаме че няма стабилна база от която да бъде направен коректен анализ за здравния риск на хората. Не се анализирани кумулативното и синергично въздействия. Няма данни за изследвания за съдържание на диоксини в почвите, водите, храната, животните и хората. Не е предвидено правенето на такова.

В годишния бюлетин на МОСВ за 1999г. е посочено че ТЕЦ-вете произвеждат повече от 50% от диоксините в България. Площадка Гледачево се намира в района на три функциониращи ТЕЦ-а. Следователно потенциалния риск за здравето, на които е изложено населението е висок затова е необходимо да бъдат направени точни изследвания.

3.2. В ДОВОС от стр. 165 т 6.1, 6.2, 6.3 г-жа Ада Байнова се позовава изцяло на данните на монографията "Инсенериране и човешко здраве. Състояние на познанието върху ефектите на инсинераторите за отпадъци върху човешкото здраве", издадена от колектив от учени към Изследователските лаборатории на "Greenpeace", към Университета Exeter, Англия (Alsopp и съавт., 2001) Документът се споменава пряко 23 пъти, останалите позовавания на други източници общо са 17. В 12 от тези 17 се цитира информация, която е взета директно от визираната монография (Alsopp и съавт., 2001) т.е. не е взета директно от цитираните източници, а са ползвани цитатите на същите от книгата. В крайна сметка само 4 документа (единият се споменава 2 пъти), които не са споменати в доклада на Greenpeace са използвани при анализа на здравния риск. Един-единствен от тях е с дата 2003 г., което го прави по-нов от Alsopp и съавт., 2001 и това е La Kind, 2003.

В крайна сметка по т 6.1, 6.2, 6.3 има позоваване изцяло на Greenpeace доклада, но без да се приемат неговите заключения, а именно "изваждане от употреба до 2020 на всички форми на индустриално изгаряне включително и на изгарянето на битови отпадъци. Това е в съответствие с изискванията на Конвенцията OSPAR за преустановяването на емисиите, изхвърлянето и изпускането на всякакви опасни субстанции." и "Независимо колко модерен е инсинераторът, съоръженията неизбежно изхвърлят токсични емисии във въздуха, и произвеждат токсична пепел и остатъци. Това води до замърсяване на околната среда и потенциално излагане на хора и животни на опасни замърсители.....Освен това, престижнен научен орган наскоро изрази голяма загриженост относно въздействието на емисиите на диоксини от инсинератори върху здравето и благосъстоянието на по-широк спектър от населението, независимо от въвеждането на последните технологии за контрол (National Research Council 2000) ".

След като докладът е използван изцяло за оценка на факторите, влияещи върху здравния риск е абсолютно недопустимо да бъдат пренебрегнати тези изключително важни негови изводи. В случая потенциално засегнатите хора, които са над 21 000 човека в 10 км. зона около Центъра, според доклада няма да бъдат засегнати освен при евентуална авария (до момента няма разработен авариен план за действие), което е в абсолютен разрез с коснтатациите в доклада на Greenpeace.

III. В допълнение по отношение качеството на ОВОС прилагаме експертна оценка (на английски език) на качеството на резюмето на ОВОС-а на английски (EIA Report Executive Summary). (ПРИЛОЖЕНИЕ 2)

IV. Относно "СТАНОВИЩЕ на Екологично сдружение "За Земята" и Информационния и учебен център по екология относно процедурата по ОВОС на проект "Изграждане на Национален център за третиране на отпадъци" с Вх. номер 48-00-391 от 08.07.2004 (ПРИЛОЖЕНИЕ 3):

По т. 1 - Единствено Докладът по ОВОС е на български език. Налице е дискриминация на хората желаещи да се запознаят по-обстойно с проекта, но не владеещи английски език. Това е начин за ограничаване на обществото в участието му в процеса на взимане на решения.

По т. 2 - Не е изпълнено.

По т. 3 - Докладът е бил наличен в общините Раднево и Стара Загора.

По т. 4 - Имаме данни, че докладът е бил наличен на електронен носител в Община Нова Загора. Предполагаме че е бил наличен и в Раднево.

По т. 5 - Процедурата за обществени обсъждания е рекламирана еднократно в два местни и два национални вестника. Както сме отбелязали съобщенията в пресата сами по себе си не гарантират осведоменост.

По т. 6 - Не е изпълнено.

По т. 7 - Не е изпълнено.

По т. 8 - Не е изпълнено.

По т. 9 - На обсъждането в Раднево не беше анонсирано, че се прави аудиозапис. В Нова Загора имаше и видеозапис, които бяха коректно анонсирани. Видеозаснемането бе около 1,5 часа, а самото обсъждане близо 2,5. Няма данни дали записите са обществено достъпни.

По т. 10 - Не е изтекъл срокът от 30 дни, за да може да се направи констатация. Във връзка с досегашния подход на МОСВ относно писма и становища, а именно спорадични отговори на писма и никакви отговори по внесени становища предполагаме, че едва ли ще има промяна.

По т. 11 - Не е изпълнено.

V. Организационни проблеми.

1. Според ДОВОС най-засегнато ще е населението в 10 км зона около центъра. Броят му 21 754 (стр. 167 таблица 6.1-3). Единствено е налично копие от ДОВОС в община Раднево. Разстоянието между село Ковачево (едно от трите най-близки до площадката села) и гр Раднево е около 13 км. Жителите на селото са принудени да ходят 26 км, за да четат доклада. Като се има предвид обемът на ДОВОС (над 250 стр.), се предполага че едно ходене ще са необходими няколко ходения за детайлно запознаване със съдържанието му. Очевидно е, че физически е невъзможно засегнатите хора да разполагат удобно и свободно с ДОВОС.

2. Наличие на униформена и въоръжена охрана на 2-те обсъждания - и в Раднево, и в Нова Загора организаторите бяха организирали униформена охрана (частна фирма - в Раднево и МВР - на двете места), чиято цел уж беше да се предотвратят конфликтни ситуации. Нашето становище е, че целта беше да се внуши на част от участниците, които се противопоставят на проекта, че е добре да се въздържат от по-резки изказвания или действия (напр. издигане на плакати). И в двата дни - независимо от някои по-остри изказвания - не се наблюдаваха никакви опити за физически атаки към представителите от страна на инвеститора (МОСВ), нито към някои други пропоненти на проекта. За обратното има някои сведения, които в момента се анализират. За справка: На проведеното обществено обсъждане предишния ден 8.09.2004 в село Ковачево на проекта за сероочистка на ТЕЦ "Марица Изток" 2 нямаше нито охрана нито полиция и нарушения на обществения ред не са протоколирани.

3. Ограничаване на времето и броя на изказванията. Независимо, че обществените обсъждания не са ограничени със срок на провеждане (нещо, което беше по друг начин подчертано и подкрепено в изказването на областния управител на Стара Загора, г-жа Нейкова), имаше толериране на опитите за ограничаване на времето на изказванията. В Раднево се стигна и до силово отнемане на думата на представител на НПО (П. Ковачев, ИУЦЕ) от страна на представител на колектива, изготвил ДОВОС (г-жа Байнова) и на зам.-кмета на Раднево (г-н Георгиев), подкрепени от място от техни привърженици, вкл. и г-н Воденичаров, кмет на Раднево. В този случай охраната (виж. т. 2) не се намеси! Протести от представители на МОСВ имаше и на обсъждането в Нова Загора относно неколкократни вземания на думата от представител на ЕС "За Земята". Съвсем разбираемо е екипът на ЕС "За Земята" да иска неколкократно думата с оглед на по-задълбочените си познания по проекта придобити през последните 4 години.

Заключение

В заключение бихме искали съвсем ясно да заявим, че с оглед на гореизложеното сме против проекта за изграждането на Национален Център за третиране на опасни отпадъци по предложената технологична схема и на избраната площадка. Препоръчваме изводите от ДОВОС да бъдат внимателно анализирани, поради наличието на сериозни грешки в оценката изготвена от независимия екип от експерти. Цитираните по-горе две фактически грешки навеждат на мисълта, че екипът е работил основно по документи, без необходимите посещения "на терен", които да създадат по-точна представа у експертите за действителността в региона.

16.09.2004 София

Ивайло Хлебаров
ЕС "За Земята"

Александра Йоцова
ЕС "За Земята"

Петко Ковачев
ИУЦЕ