Емисиите на метан от енергийния сектор са останали близо до рекордно високо ниво през 2023 г

Метанът е отговорен за около 30% от повишаването на глобалните температури след индустриалната революция и бързото и устойчиво намаляване на емисиите на метан е от ключово значение за ограничаване на глобалното затопляне в краткосрочен план и подобряване на качеството на въздуха. Енергийният сектор – включително петрол, природен газ, въглища и биоенергия – представлява над една трета от емисиите на метан от човешката дейност. 

Global Methane Tracker на МАЕ е незаменим инструмент в борбата за намаляване на емисиите от целия енергиен сектор

Тази година бе представена актуализация на данните от сателити и най-новите им прогнози за емисиите от целия сектор – въз основа на най-новите данни и показания от сателити и наземни измервания – както и разходите и възможностите за намаляване на тези емисии. Той също така проследява текущите обещания и политики за намаляване на емисиите на метан и напредъка към тези цели. За първи път Tracker включва и инвестициите, необходими за намаляване на емисиите и потенциалните приходи от тези мерки.

Анализът на тези данни разкрива както признаци на напредък, така и някои тревожни тенденции. От една страна, повече правителства и компании за изкопаеми горива са се ангажирали да предприемат действия по отношение на метана. Глобалните усилия за последователно и прозрачно докладване на оценките на емисиите се засилват и проучванията показват, че емисиите спадат в някои региони. Общите емисии обаче остават твърде високи, за да постигнат световните климатични цели. Големите емисии на метан, открити от сателити, също са се увеличили с повече от 50% през 2023 г. в сравнение с 2022 г., като повече от 5 Mt емисии на метан са открити от големи изтичания на изкопаеми горива по целия свят – включително голяма експлозия на кладенец в Казахстан, която продължи повече от 200 дни.

Намаляването на емисиите на метан от изкопаеми горива със 75% до 2030 г. е жизненоважно за ограничаване на затоплянето до 1,5 °C

Енергийният сектор представлява повече от една трета от общите емисии на метан, дължащи се на човешката дейност, а намаляването на емисиите от операции с изкопаеми горива има най-голям потенциал за големи намаления в близко бъдеще. Според техните изчисления около 80 Mt годишни емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати чрез внедряването на известни и съществуващи технологии, често на ниска – или дори отрицателна – цена.

В сценарият за нетни нулеви емисии до 2050 г. (NZE) – който предвижда глобалният енергиен сектор да постигне нетни нулеви емисии до средата на века, ограничавайки повишаването на температурата до 1,5 °C – емисиите на метан от операции с изкопаеми горива ще спаднат с около 75% до 2030 г. До тази година всички производители на изкопаеми горива имат интензитет на емисиите, подобен на този на най-добрите оператори в света днес. Необходими са целенасочени мерки за намаляване на емисиите на метан, дори когато използването на изкопаеми горива започва да намалява; самото намаляване на търсенето на изкопаеми горива не е достатъчно за постигане на необходимите дълбоки и устойчиви намаления.

Около 40% от днешните емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати без нетни разходи

Намаляването на емисиите на метан в индустрията за изкопаеми горива е един от най-прагматичните и най-евтините варианти за намаляване на емисиите на парникови газове. Технологиите и мерките з/а предотвратяване на емисиите са добре известни и вече са внедрени успешно по целия свят. Около 40% от 120 Mt емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати без нетни разходи въз основа на средните цени на енергията през 2023 г. Това е така, защото необходимите разходи за мерки за намаляване са по-малки от пазарната стойност на допълнителния уловен газ метан и продадени или използвани. Делът е по-висок при нефта и природния газ (50%), отколкото при въглищата (15%).

Има много възможни причини компаниите да не прилагат тези мерки, въпреки че плащат за себе си. Например, възвръщаемостта на инвестициите за проекти за намаляване на емисиите на метан може да бъде по-дълга, отколкото за други инвестиционни възможности. Възможно е също да има липса на осведоменост по отношение на мащаба на емисиите на метан и рентабилността на намаляването. Понякога инфраструктурата или институционалните разпоредби са неадекватни, което затруднява компаниите да получат приходите от избегнати емисии.

Независимо от стойността на уловения газ, от Global Methane Tracker са  изчислили, че би било рентабилно да се внедрят почти всички мерки за намаляване на метана от изкопаемите горива, ако емисиите се оценяват на около 20 USD/тон CO2-еквивалент. Използването на този потенциал ще изисква нови регулаторни рамки, механизми за финансиране и подобрено проследяване на емисиите.

Постигането на 75% намаление на емисиите на метан изисква 170 милиарда USD разходи до 2030 г.

Изчисленията показват, че са необходими около 170 милиарда щатски долара разходи за изпълнение на мерките за намаляване на емисиите на метан, въведени от индустрията за изкопаеми горива в сценария NZE. Това включва около 100 милиарда щатски долара разходи в нефтения и газовия сектор и 70 милиарда щатски долара във въгледобивната промишленост. До 2030 г. приблизително 135 милиарда щатски долара отиват за капиталови разходи, докато 35 милиарда щатски долара са за оперативни разходи.

Компаниите за изкопаеми горива трябва да носят основната отговорност за финансирането на тези мерки за намаляване, като се има предвид, че размерът на необходимите разходи представлява по-малко от 5% от приходите, генерирани от индустрията през 2023 г. Въпреки това изчисленията сочат, че около 45 милиарда щатски долара разходи в ниско-развитите и страните със среден доход изисква специално внимание, тъй като източниците на финансиране вероятно ще бъдат по-ограничени. Към днешна дата външните източници на финансиране, насочени към намаляване на метана в индустрията за изкопаеми горива, възлизат на по-малко от 1 милиард щатски долара, въпреки че това трябва да катализира много по-високо ниво на разходи.

Новите инструменти за проследяване на емисиите ще доведат до промяна в прозрачността

По-добрите и по-прозрачни данни, базирани на измервания на емисиите на метан, стават все по-достъпни и ще подкрепят по-ефективно смекчаване. През 2023 г. аналитичната компания “Kayrros” пусна инструмент, базиран на сателитни изображения, който количествено определя големи емисии на метан на дневна база и започна да предлага целенасочен мониторинг на офшорните емисии на метан, докато системата за предупреждение и реагиране на метан (MARS) на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) увеличи използването на сателити за откриване на  големи  течове на метан и да предупреждават държавните органи и участващите оператори.

Въпреки този напредък, според GMT малко данни, базирани на измервания, се използват за отчитане на емисии в повечето части на света – което е проблем, тъй като измерените емисии обикновено са по-високи от отчетените. Например, ако компаниите, които отчитат емисиите на Oil & Gas Methane Partnership 2.0 на UNEP, трябва да бъдат напълно представителни за индустрията в световен мащаб, това би означавало, че глобалните емисии на метан от нефт и газ през 2023 г. са били около 5 Mt, 95% по-ниски оценката на GMT. Общите нива на емисии на нефт и газ, докладвани от страните към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, са близо 40 Mt, около 50% по-ниски от оценката на GMT за 2023 г. Има много възможни причини за тези големи несъответствия, но те ще бъдат разрешени само чрез по-систематично и прозрачно използване на измерените данни.

Независимо от това, всички оценки показват ясно, че емисиите на метан от операциите с изкопаеми горива са основен проблем и че е от съществено значение да се подновят действията от страна на правителства, компании и финансовите участници.

В нефтения и газовия сектор около 40 Mt намаления на метан идват от внедряването на решения за намаляване на емисиите. Малко над 10 Mt метан се избягват чрез замяна на помпи, контролери, компресори и друго оборудване с алтернативи с ниски или нулеви емисии, като системи за въздух за инструменти и електрически помпи. Други 10 Mt се избягват чрез редовни или непрекъснати програми за откриване и ремонт на течове (LDAR), които гарантират, че случайните течове се адресират бързо и предотвратяват събития с големи емисии чрез идентифициране на неизправни части или процеси, преди те да се повредят. 

Атмосферните концентрации на метан продължават да нарастват

Концентрацията на метан в атмосферата сега е над два и половина пъти по-висока от прединдустриалните нива. Увеличението се ускори през последните години и предварителните данни показват, че през 2023 г. е имало още едно значително годишно увеличение.

Две ключови характеристики определят въздействието на различните парникови газове върху климата: продължителността на оставането им в атмосферата и способността им да абсорбират енергия. Метанът има много по-кратък живот в атмосферата от въглеродния диоксид (CO2) – около 12 години в сравнение със столетия – но абсорбира много повече енергия, докато съществува в атмосферата.

Метанът е много мощен парников газ и бързото и устойчиво намаляване на емисиите от енергийния сектор е наложително, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 °C. Метанът също влияе върху качеството на въздуха, тъй като може да доведе до приземен (тропосферен) озон, опасен замърсител. Изтичането на метан също може да представлява опасност от експлозия.

Енергийният сектор е вторият по големина източник на емисии на метан от човешка дейност 

Най-новата цялостна оценка – предоставена в Global Methane Tracker – предполага, че годишните глобални емисии на метан са около 580 Mt. Това включва емисии от природни източници (около 40% от общите) и от човешка дейност (около 60% от общите) .

Енергийният сектор е отговорен за близо 130 Mt емисии на метан през 2023 г. – повече от една трета от общото количество, което се дължи на човешката дейност и на второ място след селското стопанство (около 145 Mt през 2017 г.). Емисии от дейности с изкопаеми горива могат да възникнат по цялата верига на доставки. Петролните операции са отговорни за около 50 Mt емисии на метан и малко под 30 Mt се отделят от веригата за доставка на природен газ. Допълнителен 1 Mt изтича от оборудване за крайна употреба. Въглищата представляват още 40 Mt, предимно от подземни мини (25 Mt). Други 10 Mt идват от непълното изгаряне на биоенергия, до голяма степен от традиционното използване на биомаса.

Непълното изгаряне на газ във факли е водеща причина за емисиите на метан

Изгарянето е практика, която причинява емисии на CO2, метан и черни сажди и е вредна за здравето. Трябва да има минимални емисии на метан, ако факелът е проектиран, поддържан и експлоатиран правилно, но това не винаги е така и могат да възникнат по-високи емисии в резултат на фактори като времето и промени в производствените нива. Понякога активен факел може да бъде напълно потушен, което води до директно изпускане на газ метан в атмосферата, който трябва да бъде изгорен.

Необходимо е 75% намаляване на метана от дейностите с изкопаеми горива до 2030 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 °C

Във въглищните мини мерките за смекчаване намаляват емисиите с около 10 Mt. Намаляването на метана във вентилационния въздух помага да се намалят 5 Mt чрез възстановяване на място, използването на този метан за осигуряване на топлина на минните съоръжения или унищожаване на метана чрез термично окисление. Дегазационните кладенци и дренажните сондажи помагат за улавянето на метан от въглищните находища, като намаляват близо 5 Mt емисии по време на производството. Има някои по-малки намаления от подобрения на ефективността, като поддържане на висока ефективност на горене в газови двигатели и свързано оборудване чрез системи за контрол на процеси, и от мерки за улавяне на неорганизирани емисии и насочването им към системи за намаляване.

В сценария за нетни нулеви емисии до 2050 г. средният глобален интензитет на метан в доставките на нефт и природен газ пада от около 1,3% през 2023 г. на 0,4% през 2030 г. След 2030 г. по-нататъшните технологични и оперативни подобрения спомагат за почти елиминирането на целия неавариен метан емисиите до 2040 г. и системите за непрекъснат мониторинг гарантират, че големите течове са предотвратени и по-малките са бързо отстранени. В резултат на това средният глобален интензитет на метан в доставките на нефт и природен газ пада до 0,2% през 2040 г. и 0,1% през 2050 г.

Тези подобрения зависят от бързите действия за справяне с известни източници на метан, като изгаряне и вентилиране; работа за разкриване на неизвестни източници и разработване на цялостни планове за управление. Тези планове включват действия за правилно затваряне или замяна на активи с високи емисии, мерки за наблюдение на емисиите и избягване на течове, използване на оборудване без или с ниски емисии и електрификация на съоръженията.

Как работи IEA Global Methane Tracker

МАЕ изготвя и публикува оценки на ниво държава за емисиите на метан, свързани с енергията, и опциите за намаляване като част от IEA Global Methane Tracker. Този инструмент за данни включва и най-новите оценки на емисиите от неенергийните сектори – отпадъци и селско стопанство – въз основа на публично достъпни източници на данни, за да предостави по-пълна картина на източниците на метан от човешката дейност. Наличен е и анализ на начина, по който различните варианти на действие могат да намалят емисиите на метан, както и сравнения на ангажиментите и плановете за намаляване на емисиите на метан в различните държави и региони.

IEA работи в тясно сътрудничество с Международната обсерватория за емисиите на метан (IMEO) на UNEP и други партньори, за да гарантира, че оценките отразяват най-новите открития от базирани на измервания, рецензирани проучвания. Редица проучвания, публикувани през 2023 г., използват сателитни данни и подходи за инверсия, например чрез съгласуване на инвентаризации и наблюдения отгоре надолу и отдолу нагоре, сравняване на данни от TROPOMI и полеви кампании, оценка на емисиите от въглищни мини в Китай и създаване на глобален поток от метан оценки от обширни сателитни данни за концентрация. Други проучвания използват данни, събрани от самолети, за да разберат емисиите от определени региони, включително офшорни производствени съоръжения в Северно море. Данните от всички обществени сателити, местоположението на изследванията на измерванията и известията от системата за предупреждение и реагиране на метан на IMEO са достъпни в онлайн портал за данни. Понастоящем има по-малко проучвания, които предоставят данни от измервания за доставките на LNG и производството на биогорива. И има няколко скорошни проучвания, оценяващи емисиите на метан от биоенергията – особено емисиите, свързани с традиционното използване на биомаса в печки – и съществува значителна несигурност в тези оценки.

По същия начин, Global Methane Tracker на МАЕ включва емисии от крайната употреба на въглища, петролни продукти и природен газ. Тези оценки се основават на емисионните фактори, публикувани от Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC). Някои кампании за измерване предполагат, че тези емисионни фактори могат значително да подценят действителните емисии в различни среди за крайна употреба, включително в индустрията, градовете и домакинствата. Това са области с много високи нива на несигурност и оценките ще продължат да се актуализират с нарастването на базата от доказателства.

За твърда биоенергия оценките на емисиите в Global Methane Tracker разчитат на емисионните фактори, докладвани от IPCC през 2006 г. Има известен дебат около тези фактори, тъй като други публикации показват, че традиционното използване на твърда биоенергия за готвене и други домакински дейности в развиващите се пазари и развиващите се икономики е значително по-висок.

Емисиите от изоставени въглищни мини и нефтени и газови кладенци представляват друга област на несигурност. Наличната информация за броя на изоставените кладенци, мини и свързаната с тях инфраструктура е ограничена. Липсват и полеви кампании и наблюдение и обработка на сателитни данни за такива обекти. Въпреки че броят на проучванията нараства, тези потенциални източници на емисии все още не са включени в Global Methane Tracker. Въпреки това тези източници биха могли да представляват значителни нива на емисии. Например пасивно изтичане от изоставени кладенци само в западна Канада може да доведе до 90 000 тона метан годишно. Емисиите от запушени и незапушени изоставени нефтени и газови кладенци могат да доведат до до 2,6 Mt метан годишно в Съединените щати. Емисиите от изоставени въглищни мини също могат да представляват значителен дял от емисиите на метан от въглищните мини в световен мащаб. Скорошно проучване в Китай показва, че изоставените въглищни мини, в които все още има залежи могат да отделят 4,7 Mt метан годишно.

Този доклад и информацията, представена в Methane Tracker Data Explorer, са добър опит за съгласуване на съществуващата информация и да се създаде последователен набор от емисии на ниво държава и оценки за намаляване. 

Допълнителни подробности за използваните методи могат да бъдат намерени в Global Methane Tracker Documentation. Global Methane Tracker признават, че тези оценки не представляват последната дума и приветстват всяка обратна връзка, базирана на кампании за измерване и надеждни източници на данни, които могат допълнително да прецизират техните оценки. Съответни доклади, научни изследвания или информация могат да бъдат споделени с анализаторите на IEA по имейл на MethaneTracker@iea.org.

Линк към целия доклад на английски език