От над 30 години в България се правят опити за строеж на втора АЕЦ в Белене, без анализ за енергийна и икономическа целесъобразност, сеизмичен , технологичен и екологичен риск, степен на енергийна зависимост. Проектът беше спиран на два пъти с правителствени решения, през 1991 и през 2012 година. През 2002 и 2018г. отново с решения на правителството се предприемат опити за рестарт на идеята за строеж на втора атомна централа.
Опитите за възобновяването на проекта за строеж на АЕЦ Белене го превърнаха в луксозната спяща красавица на българската енергетика. В последните двадесетина години се изредиха много принцове, които се опитваха да целунат и събудят спящата красавица срещу възможността безнаказано да се обогатяват за сметка на националния бюджет, един от тях дори се представяше за цар.
Междувременно красавицата погрозня и постепенно се превърна в корупционен гьол, но запази своята притегателна сила за организираната престъпна група която продължава да източва държавния бюджет поради пълната липса на търсене отговорност от държавните институции отговарящи за борбата с корупцията по високите етажи на властта. През последните 15 години бяха откраднати от бюджета над 2,5 милиарда лева за поддържане на илюзията че проектът за строеж на АЕЦ Белене е жизнен, в тях влизат и платените през 2016 г., след решение на арбитражния съд в Женева над 1 милиард лева за незаконно поръчано оборудване, без наличие на окончателен договор. За загубата и на този милиард се оказа че никой не носи отговорност , отговорни няма, виновни също. Цената за поддържане на спящата в Белене красавица става все по-непосилна за българския данъкоплатец и сериозно застрашава финансовото състояние на НЕК.
Примерът с проекта за „строеж“ на АЕЦ Белене е типичен за задържане на промените в енергийната политика на българските правителства вече 30 години. Във всяка енергийна или икономическа стратегия за развитие през тези години АЕЦ Белене присъства и задържа отделянето на ресурси за развитие на по-безопасните, евтини, достъпни малки енергийни мощности. Не позволява даване приоритет на енергийната ефективност и децентрализацията при производството на енергия. Години наред българската енергетика е в плен на политически игри, корупционни схеми, незаконно финансиране на политически партии и липса на устойчив план за развитие. Съзнателно поддържания хаос, съчетан с пълна липса на прозрачност и вземане на преднамерено погрешни решения доведе до засилване на чувството на несигурност в обществото. Лансира се погрешната теза за заместване на въглищните централи с нова АЕЦ. Поддържа се постоянно напрежение дали заетите в енергийния сектор ще запазят работните си места, дали ще има повишаване на цената на електроенергията.
През юни 2018 правителството и парламента излязоха с решение отново да се търси стратегически инвеститор за събуждане на спящата, повехнала красавица АЕЦ Белене. Обществото справедливо реагира с масови протести пред сградите на Парламента и министерски съвет. По стара традиция при антиядрени протести, нашите управници се връщат към традиционния си подход в енергетиката, пълна тишина и липса на прозрачност, водене на преговори и договорки на тъмно, и често пътуване на енергийния ни министър за инструкции в Москва. Подобен подход на непрозрачност и игнориране на обществения интерес е пагубен за развитието на страната ни, именно така бяха откраднати досега тези над 2,5 милиарда лева. При липса на развитие и информация по бъдещето на този проект, обществената енергия се губи и протестите секват.
На 7.11.2018 г. правителството одобри процедура за избор на стратегически инвеститор, която включва в себе си 9 етапа. В решението се дава срок една година, в която да се водят преговори и да се изпълняват тези 9 етапа в търсене на стратегически инвеститор , който да е готов да инвестира 10 милиарда евро в луксозната ни спяща красавица. Без да получава държавни гаранции или договори за предварително изкупуване на ток. Така правителството осигурява още една година възможности за раздаване на пари от бюджета за финансови, правни, технически „анализи” , „доклади”, „оценки”, на до болка познати фирми, консултанти и експерти. За пилеене на пари за охрана и съхранение на морално остарялото оборудване, за което дадохме над 1 милиард лева, но то е само 10 % от необходимото за окончателен строеж… Управниците си осигуряват и спокойствие от антиядрени протести до периода след местните избори. Но това е поредното погрешно и скъпо струващо правителствено решение по темата АЕЦ Белене.
За съжаление общата картина в енергийния сектор не се е променила, не само ядрената енергетика е в криза. Енергетиката в България е изцяло централизирана, управлява се от правителството чрез БЕХ АД. Управниците ни продължават да се опитват да решават проблемите в отделните сектори на парче, без ясна стратегия с приоритети за години напред без значение кой е на власт.
От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България. Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен. Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат решенията които предстоят и да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да поддържат в България илюзията за липса на алтернатива на въглищата въпреки ясните европейски и световни тенденции от години. Правят се неадекватни обещания от министъра на енергетиката в страната, пред профсъюзи , миньори, общини, по отношение на „запазване на въглищната индустрия като гръбнак на българската икономика“, „запазване на хилядите работни места“, на обществото се обещава „евтин ток“. Същевременно правителството официално подкрепя и европейските политики за повишаване на енергийната ефективност и развитие на ВЕИ, за сметка на намаляване дела на въглищата. Няма как още дълго да продължи държавната подкрепа за частни интереси на енергийни олигарси във въглищната индустрия, да им се позволява да работят в нарушение на екологичните норми, замърсявайки околната среда и застрашавайки живота и здравето на хората, да им се плащат огромни суми за т.нар. студен резерв.
Същевременно нараства държавната помощ за държавната ТЕЦ 2, за 2016 и 2017 година БЕХ плати над 270 милиона лева за закупуване на парникови квоти , за 2018 година поради нарастване на цената на парниковите квоти на европейския пазар се очаква да са необходими нови 380 милиона лева.
Отношението на управляващите към развитието на ВЕИ продължава да бъде враждебно. Дават се лъжливи данни на ЕК че страната ни е изпълнила и надминала заложените в стратегията Европа 2020 нива на използвани ВЕИ от 16%, като в официалните данни които сме изпратили за ВЕИ се считат и изгорените дърва за отопление. От години в анализи на За Земята, както и на различни енергийни и икономически експерти се акцентира на официални данни, че разполагаемите мощности за производство на енергия в България са много повече, отколкото са ни необходими. Неслучайно преди няколко години през пролетта се оформиха драми кои мощности да се спрат, за да не се претовари енергосистемата, защото има дисбаланс между намаляващото потребление в страната и огромното производство. През 2013 година беше принудително намалено производството на енергия с 40% от всички производители за известен период от време.
Решението на проблемите в енергийния сектор би могло да бъде преди всичко прекратяване на решенията, вземани на тъмно и на парче , за решаване на единични проблеми. Повишаване на прозрачността и изработване на качествена енергийна стратегия, в основата на която да бъде развитието на енергийната ефективност , ВЕИ за отделните домакинства, и децентрализирането на производството на енергия. Създаването на адекватни за всеки регион в страната планове за справедлив енергиен преход с конкретни срокове. За да не се повтори примера с мините в Бобовдол и изхвърлянето на улицата на работещите в тях за броени месеци.
Време е спящата в Белене луксозна красавица да бъде оставена в историята на корупцията и да бъдат спрени разходите по нея, да се осигури безядрено бъдеще на площадката на АЕЦ Белене . Би могла да се използва като икономическа зона която да обхваща Свищов ,Белене , Никопол. Има възможност да се използва модела на пловдивската икономическа зона. Подобна икономическа зона би помогнала за подобряване баланса в неравномерното развитие между Северна и Южна България .
За целта е необходимо да има решение на правителството площадката да бъде извадена от активите на НЕК.
За съжаление решението на министерски съвет от 7.11.2018 г. все повече отдалечава във времето тази възможност, вземането на правилни и далновидни решения отново се отлагат в името на задаващите се избори. Тези отлагания винаги водят до необходимост да се действа на по-късен етап със скъпо струващи действия в кризисна обстановка.
