„Transparency and Access to Data on Climate Action“ Report
Докладът на CAN Europe с участието на За Земята „Прозрачност и достъп до данни за действия в областта на климата“ предоставя оценка за състоянието на прозрачността и достъпа до данни на национално ниво в дванадесет европейски държави, включително България. Основната цел е да се анализира наличността и качеството на данните, използвани за мониторинг на изпълнението на Националните енергийни и климатични планове (ИНПЕК/NECP), като се набележат пречките, които държавите срещат при събирането и предоставянето на тези данни. В доклада се подчертава необходимостта от подобряване на прозрачността и достъпа до данни, което би допринесло за по-добра информираност на обществото и за по-ефективен мониторинг на климатичните политики.
Състояние на прозрачността в България
В България докладът идентифицира няколко ключови предизвикателства, свързани с достъпа до данни за климата и енергетиката. Един от основните проблеми е липсата на централизирана платформа, която да предоставя цялостна и леснодостъпна информация за националните климатични и енергийни данни. Понастоящем информацията е разпръсната между различни институции, като Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Тази разпокъсаност на данните в областта на околната среда и климата затруднява не само достъпа до данни, но и тяхното използване и сравнение.
Друг пример за пропуск е, че в България липсва подробна информация за някои източници на възобновяема енергия като геотермалната енергия, няма и отделни данни за потенциала за вятърна енергия на сушата и в морето, което затруднява точната оценка на националните енергийни ресурси. Освен това, част от данните са достъпни в неудобен за потребителя вид (напримеер само сканирани PDF документи), което допълнително възпрепятства тяхното ползване от учащи, граждани и неправителствения сектор.
Проблеми с институционалната комуникация
Важен проблем, посочен в доклада, е свързан с проблемна комуникация между различните институции, които отговарят за събирането и публикуването на данни в областта на околната среда и климата. Например, в България липсва координация дори между отделните дирекции в Изпълнителната агенция по околна среда, които са отговорни за различни аспекти на националната инвентаризация на емисиите на парникови газове. Липсата на координация затруднява пълното и точно отчитане на данните за въглеродните емисии и може да доведе до неточни данни, както и до случая с недостатъчното заплащане на квотите/таксиите за отделените емисии от конкретни предприятия във въглищната индустрия.
Закъснение в публичните консултации
Докладът също така отбелязва, че в България липсва ефективна система за публични консултации по въпросите на климата и енергетиката. Първата публична консултация по актуализацията на Интегрирания национален план за енергия и климат (ИНПЕК) беше значително забавена – тя се състоя шест месеца след 30.06.2023 г. – крайния срок, който беше поставен от Европейската комисия за изпращане на чернови на ИНПЕК. Забавянето доведе до откриването на процедура за нарушение срещу България от страна на Европейската комисия, тъй като страната ни не успя да подаде актуализиран план в определените срокове.
Предизвикателства в събирането на данни
Освен проблемите с достъпа до данни, България среща трудности и със събирането на достатъчно точна и навременна информация за емисиите и енергопотреблението. Един от посочените проблеми е използването на собствени акредитирани лаборатории от някои топлоелектрически централи (ТЕЦ) за измерване на емисиите замърсители, вместо независими лаборатории. Това създава риск от неточни данни за емисиите и съответно по-малко платени квоти за въглеродни емисии, което може да се квалифицира като вид измама.
Препоръки за подобрения
В доклада са дадени няколко ключови препоръки за подобряване на събирането и управлението на данни в България. Първо – препоръчва се създаването на централизирана платформа („единен портал“), където да се събират и предоставят всички климатични и енергийни данни в лесен за използване формат, като Excel таблици. Това ще подобри прозрачността и ще улесни както обществеността, така и експертите при търсенето и анализа на данни. Второ – докладът подчертава необходимостта от по-добра координация между институциите, за да се осигури по-качествено събиране и управление на данни. Трето – препоръчва се по-бързо и прозрачно публикуване на данни за емисиите, което ще намали закъсненията и ще позволи по-добро наблюдение на напредъка по изпълнението на климатичните цели на страната.
Докладът предоставя цялостна оценка на проблемите, свързани с прозрачността и достъпа до данни в България. Въпреки наличието на исторически данни за някои ключови показатели, като емисиите на парникови газове и енергопотреблението, докладът идентифицира сериозни пропуски в достъпа до качествени и навременни данни, както и проблеми с институционалната комуникация и публичните консултации. Препоръките, направени в доклада, подчертават важността на подобряване на съществуващите механизми за събиране и предоставяне на данни, за да се гарантира по-голяма прозрачност и ефективност на климатичните действия на страната, каквито задължения има и по Орхуската конвенция – за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда.
