Столична община (СО) обяви на 16 юни обществена консултация по свой проект за Наредба за създаване на зони с ниски емисии (ЗНЕ) на вредни вещества и намаляване на източниците на замърсяване на атмосферния въздух на територията общината. На първо четене това би трябвало да радва всеки, който е заинтересован градът ни да е по-чисто и по-здравословно място за живот. ЗНЕ работят, когато са проектирани внимателно и с ясни цели, се вижда от опита на редица други държави. За съжаление по нашите ширини по-скоро отново ни остана само желанието нещо да стане както трябва, а се получи както обикновено.
В реална опасност сме зоната да се окаже мъртвородена, заради пропуските в процеса на създаването на нормативната база за нея. Този процес е изключително важен, защото предопределя както качеството на самите мерки, така и приемането на последващите ограничения от страна обществото. Затова той трябваше да е достъпен и публичен – с обществен дебат, предхождащ наредбата. Така тя щеше да се явява естествената правна форма на консенсусното разбиране каква трябва да е зоната – времево и пространствено, при какви етапи на въвеждане и при какви условия. Такъв разговор и процес не се състоя, въпреки опитите на За Земята още от 2021 година да убеди ръководството на Столична община за необходимостта от ясен, отворен и приобщаващ процес. В същото време липсва и аналитичната база, която да защити дадена визия за ниско-емисионната зона. В момента имаме проекто-наредба и откъслечни анализи. Подход, който ни лишава от всякаква предвидимост и вещае вяла обществена подкрепа за инициативата.
Без включване на гражданското общество и генериране на обществена подкрепа
Включването на граждани, научна общност и НПО в процеса на създаване на зоната чрез участие в различни консултации и допитвания, а не само с коментари на финалния продукт, е изключително важно. Обществеността трябваше да бъде уведомена и да ѝ бъдат предварително предоставени, публично представени и разяснени онези анализи и изследвания, въз основа на които са формулирани предложенията в Наредбата. Повишената публична информираност и ангажираност биха гарантирали по-широкото възприемане и спазване на мерките, както и успешната защита на нормативния акт в съда.
Без ясни, измерими цели
Не беше спазен и логичният и правилен подход за създаването на самата наредба. В началото на процеса по определяне на зоната следваше да бъде посочена нейната конкретна цел, както и параметрите и индикаторите за постигането ѝ. „Да намалим замърсяването, като забраним употреба на стари автомобили и отопление с твърди горива” не е конкретна цел. Цел може да са стремежът към постигането на измерими резултати, като: определено количество спестени емисии в тонове на година, конкретно количество намалени концентрации на вредни газове и ФПЧ, определен брой по-малко дни с превишения, намален брой автомобили по пътищата на София от дадена категория, намален брой хора дългосрочно изложени на високи нива на замърсяване. Целта трябва да има и срок за постигане, който да е реалистичен, но и амбициозен. Когато няма ясно поставена, измерима цел е невъзможно да се направи анализ дали наредбата и предвидените в нея мерки са правилни, има ли по-добри варианти. Като минимум още след приемането на Програма за качеството на атмосферния въздух (ПКАВ) трябваше да се продължи работата на Програмния съвет и дискусиите в него по разработването на ЗНЕ. Нищо подобно не се случи и едва година по-късно се имитира дебат за зоната в рамките на съвета.
Без експертно обосновани сценарии и технически анализи
След поставянето на целта, експертите на общината и/или външни експерти следваше да разработят сценарии с технически анализи, които да покажат различни варианти за прилагане на ЗНЕ. Всеки от тях – със съответните очаквани ефекти от гледна точка на постигането на заложената цел. Сценариите трябваше да са придружени с оценка за въздействие и предложение за реализиране на мерки, които да компенсират налагането на забрани и да подпомогнат пряко и косвено засегнатите граждани, както по отношение на транспорта, така и по отношение на битовото отопление. Тези варианти и анализите към тях следваше да бъдат на разположение за коментари и дискусия като минимум от Програмния съвет, а най-добре и да се поканят по-широк кръг граждани и експерти. Съответните сценарии трябваше да бъдат оценени и от към възприемане на обществото например чрез фокус групи. Не само, че подобен подход относно консултирането не беше възприет, но и не изглежда от Столична община да са направили какъвто и да е технически анализ на предлаганите ограничителни мерки, особено по отношение на ЗНЕ за транспорта. Изключително ниската амбиция на СО за първия етап на мярката до 2030 г. обещава единствено, че практически няма да има особен ефект от нейното реализиране.
Едва след като се извървят горните стъпки, от общината трябваше да вземат решение как да изглеждат и да се реализират зоните, и да се свърши юридическата работа по създаване на текстовете на наредбата. Самата работа по-горе щеше да е и солидна основа за създаването на мотивите към наредбата. Понеже това не беше направено в момента не можем да кажем каква е целта на Наредбата, какво ще се постигне с мерките в нея, това ли са най-добрите мерки спрямо финансов ресурс, техническа възможност и минимална намеса в свободите на гражданите за реализиране на целите. Заради това смятаме, че изключително претупаният процес предопределя и незадоволителното качество. Ние не бихме могли да подкрепим нито начина на създаване на Наредбата, нито резултатът, който виждаме като текстове.
Такива зони се въвеждат за първи път в България. Ясно е, че много настройки ще се правят с времето, но изключително ниското ниво от което се тръгва е обидно за гражданите на София, които от години искат и чакат чист въздух, но той все се отлага, докато хората се разболяват и умират. Отново сме свидетели на претупване на поредния важен процес за развитието на София. Всичко, което си заслужава да направим по принцип, си струва усилието да се свърши както трябва от първия път.
