Какви са негативите на битовата газификация?

На територията на Европейския съюз газът отговаря за 31.7% от енергийното потребление, като над 40% се използва за отопление. Този процент надвишава дори потреблението от промишления сектор и за производство на топло и електроенергия. За сравнение, в България към 2020 г. потреблението на изкопаем газ от домакинствата е 4% – едно от най-ниските нива в Европейския съюз, особено в сравнение със силно зависими от газ държави като Германия (37.%) (вж. табл. 1). Това я поставя и в благоприятна позиция за поетапното изключване на газа от енергийния микс, гарантирайки и по-голяма независимост от доставките на изкопаемото гориво. Всъщност точно тази зависимост на голяма част от държавите в ЕС доведе и до това те да търсят други – и по-скъпи – варианти за доставки на газ.

Фиг. 1: Важно е да се уточни, че електроенергията се формира най-вече от потребление на въглища и ядрена енергия (АЕЦ).

Един от често разпространените митове за газовото отопление е, че енергията от газ е по-чиста и устойчива. Повечето домове, които се отопляват на газ, използват и газ за готвене, което още повече поставя под въпрос твърдението, че газът е чист източник на енергия. Според ново изследване на Станфордския университет, замърсяването на въздуха в атмосферата е значително по-високо от очакваното поради отделянето на метан – един от най-мощните парникови газове с 86 пъти по-силно затоплящо действие от въглеродния диоксид в период от 20 години. Особено в домове с лоша вентилация концентрацията на вредни азотни оксиди, които са вторичен продукт от изгарянето на изкопаем газ, е възможно да премине безопасните граници; тези азотни оксиди са особено вредни за децата и възрастните хора. При използването на газ за готвене се наблюдава изтичане на газ, включително метан, като при това въздействието върху околната среда на метана се равнява на това на 500 000 бензинови коли.

При използването на газ за битови нужди, има и опасност от неговото запалване. Това е поради наличието на въглероден оксид, който е особено наситен в инсталации, използващи газ. Той е газ без цвят, мирис и вкус, което го прави и особено опасен поради силната му запалимост. Въглеродният оксид се отделя чрез малки изтичания, които поради свойствата му са незабележими.

Лесната запалимост на газа не е единственият начин, по който той би могъл да бъде опасен за здравето. Вредата над човешкото здраве, причинена от газ, е малко изследвана досега, но ново изследване на Университета по обществено здраве в Харвард показва, че при изтичане на газ при битовата му употреба се отделят над 21 различни опасни замърсители на въздуха, които влияят на качеството на въздуха и на човешкото здраве. Проучването е направено при наблюдение на домакинства в Бостън, като нивата на замърсяване варират през годината, с най-високи концентрации на опасни за въздуха вещества през зимата, когато употребата на газ за отопление е по-интензивна.

Защо газът беше толкова предпочитан за отопление?

Един от главните аргументи за битовата газификация в Европа е обвързан с доскоро ниската цена на използването на газ за отопление като често преминаването на газ у дома се счита за най-евтиният метод на отопление. Газовата асоциация Gas Naturally дори твърди, че газовите централи са едни от най-евтините за изграждане и имат икономичен режим на работа. Според анализ на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) обаче, в България е неизгодно да се използва изкопаем газ за отопление като ежемесечното увеличение на цената го прави неизгоден за домакинствата.

В настоящата ситуация този аргумент губи своята валидност не само в България, но и в Западна Европа поради сериозното покачване на цените заради войната в Украйна и спирането на доставките на газ от Русия, а устойчивостта на изкопаемото гориво също е под въпрос. Всъщност, повишаването на цените на газа не е обвързано само с войната в Украйна, а е тенденция, която се наблюдава от лятото на 2021 г. Точно преди войната, повишаването на цената на газа е около 200% в сравнение с февруари 2022 г, а в момента цените са се увеличили с над 450%. Сигурността на доставките също е ключов въпрос за следващия отоплителен сезон, проблем, който войната в Украйна постави на дневен ред. С политизирането на газовите доставки и използването им като оръжие от страна на Русия, потребителите на газ се оказват в несигурна позиция – в момента повишаването на цените е още по-драстично, като увеличението на цените на руски доставки е над 1600% за България в сравнение с 2020 г.

Поради високото ниво на битова газификация, а и поради сериозната си зависимост от руски газ – чиито доставки до момента бяха най-евтините, което беше и причина за ниските цени на използването на газ, държавите-членки на Европейския съюз са изправени пред сериозна газова криза. Германия, една от най-зависимите от руски газ държави (26% от газът е от Русия), в момента отново е заплашена от липса на газ поради ново намаляване на доставките от страна на Русия; това намаление също така доведе и до 10% покачване на цените на газ в Европа още в рамките на следващия ден. Във Великобритания, държава, в която също най-често се използва газ за отопление, потребителските цени на изкопаемия газ са се покачили със 17.1% през февруари 2022 г. в сравнение с началото на отоплителния сезон през 2021 г.

Какво може да се направи?

При тази ситуация, не е случайно, че държавите-членки на Европейския съюз говорят все повече и повече за “де-газификация” на домовете или газов phase out. В най-новия план на ЕС за справяне с газовата криза, Save Gas for a Safe Winter, се предлага доброволно намаляване на потреблението на газ с 15% в периода август 2022 г. – март 2023 г. Изчислено е, че Европейският съюз в момента плаща около €360 милиарда на година за вноса на изкопаеми горива, сума, равна на тази, нужна за постигането на климатичните цели на ЕС до 2030 г. В момента тази сума вместо да се насочи към зелени инвестиции, се използва за поддържане зависимостта за отопление на домакинства с предимно ниско ниво на енергийна ефективност. Всъщност, вместо да търсят алтернативи на доставките на газ, например чрез по-скъпите доставки на втечнен газ, най-лесният начин да се намали независимостта към руския газ е да се използва по-малко газ като цяло. Според Международната агенция по енергетика, ключът към решаването на този проблем се крие в сградите и навременното намаляване на високото им потребление на газ, предизвикано от употребата на газови бойлери и котли. Нидерландия, държава, с над 90% битово потребление на газ, разработи стратегия за достигане на нулево потребление на газ в домакинствата до 2050 г., за да може да изпълни климатичните си цели. За да бъде изпълнена тази цел, съществуващите сгради се обновяват чрез инсталация на термопомпи, централно геотермално отопление и в малък процент употреба на зелен водород и биогаз. Новите сгради пък се строят изцяло без газови бойлери.

Европейската комисия в плана си за намаляване зависимостта от руски газ REPowerEU отбелязва, че настоящата криза на цените на енергия се дължи на зависимостта на ЕС към газа и към нестабилната му цена, като отбелязва че инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници са изхода от тази криза. Най-ниската цена за генериране на електричеството в момента се държи от възобновяемите енергийни източници, като тенденцията е, че цените ще намаляват с всяка изминала година. Що се отнася до намаляне на зависимостта от чужд газ, диверсификацията на източниците е ключова – отопляване чрез ВЕИ гарантира сигурност на доставките чрез един на практика почти неизчерпаем ресурс и същевременно евтин вариант.

Според специалисти, инвестициите в термопомпи в комбинация с повишена енергийна ефективност на сградите, са най-добрият начин за намаляване зависимостта на руски газ и повишаване енергийната независимост на ЕС. Термопомпите са устойчив начин за отопление, тъй като използват електричество, за да извлекат топлина от естествени източници – въздух, земя или вода – като след това я вкарват за нуждите на отопление или охлаждане на сградата. Така и при отопление, и при охлаждане се използват зелени, устойчиви източници, които могат да заместят газовите бойлери. Включително и в България, според изчисленията на АУЕР термопомпите ще са най-евтиният източник на енергия – през отоплителния сезон 2021-2 г., те са били 3 пъти по-изгодни от централното отопление на парно. Според данни от октомври 2022 г., термопомпите и климатиците запазват същата стойност като за 2021г., а за сравнение, цените на изкопаемия газ в България са се увеличили със 170%.

Предвид плановете на Европейския съюз за постигане на климатична неутралност, в комбинация с високите цени на газа в момента, чиито спад не се очаква скоро, малко вероятно е инвестицията в масова битова газификация да има добра възвръщаемост в бъдещето. Някои европейски държави, като например Дания и Холандия, вече дори са наложили забрана на отоплителни системи, които използват единствено газ. Битовата газификация не е нито евтина, нито е устойчива – затова и преминаването към нея през 2022 г. не е добър вариант за къщите ни. Вместо да се заключваме към отопление от изкопаеми горива, което носи риска на една изгубена инвестиция, възобновяемите енергийни източници, в комбинация с повишена енергийна ефективност на сградите, ни предлагат един устойчив и евтин вариант за дома.

Източници: