Климатичното финансиране е международно финансиране, което осигурява ресурси на развиващите се страни за справяне с климатичните промени, по-конкретно в подкрепа на мерките за смекчаване и адаптиране към изменението на климата. Рамковата конвенция на Обединените нации за изменение на климата (РКООНИК) (1992), Протоколът от Киото (1997) и Парижкото климатично споразумение (2015), всички те изискват от развитите държави да осигуряват климатично финансиране на развиващите се страни. РКООНИК изрично подчертава малките островни държави и най-слабо развитите страни като спешно нуждаещи се от финансиране на борбата с изменението на климата.
За какво служи климатичното финансиране?
- Климатичното финансиране е жизненоважно за смекчаване на последиците от изменението на климата, тъй като са необходими мащабни инвестиции, за да се намалят драстично емисиите от парникови газове (GHG), позволявайки преход към модел на устойчиво развитие;
- Също така, има спешна нужда от финансиране за адаптиране, коeто позволява на държавите да се подготвят и намалят въздействието на климатичните промени и да се адаптират към тях;
- Тъй като климатичните промени днес предизвикват ефекти, които не могат да бъдат избегнати, развитите страни трябва да се споразумеят и за предоставяне на финансиране за загуби и щети, осигуряване на помощ и финансова подкрепа на уязвимите общности и държави, за да се покрият разходите при извънредни ситуации, реконструкция и възстановяване от все по-тежките климатични екстремни събития, бавно настъпващи събития и екологични заплахи.
- Също така е важно климатичното финансиране, насочено към развиващите се страни, да е трансформиращо за ролята на половете, интегрирайки равенството между половете от самото начало на всяка програма или проект.
По-голямата част от наличното климатично финансиране е предназначено за смекчаване на последиците от изменението на климата, а останалата част е за адаптация. Понастоящем не е предвидена помощ за загуби и щети. Инвестициите в смекчаване и адаптиране, както и ресурсите за покриване на загуби и щети след климатично събитие, са особено недостъпни в глобалния юг, където има ограничени финансови ресурси за такива инвестиции. Увеличаването на дълга прави тези фискални ресурси още по-ограничени. Ето защо финансирането на борбата с изменението на климата е от ключово значение за борбата с неравенствата, изкореняването на бедността, гарантирането на правата на човека и постигането на климатична справедливост за всички.
Развитите страни се ангажираха до 2025 г. да мобилизират до 100 милиарда щ. д. годишно, цел, която нито е близо до постигане, нито е достатъчна за справяне с предизвикателствата пред държавите в глобалния юг. Всъщност, тази цифра широко се смята за компромисна цифра, целяща да представи 15-тата конференция на страните COP15 не като провал, вместо да бъде цифрата, основана на настоящите и бъдещи нужди, набелязани от развиващите се страни.
Нова цел за климатичното финансиране ще бъде съгласувана преди 2025 г.. Според последните изчисления на „Оксфам“, въз основа на настоящите ангажименти и планове, „богатите правителства ще продължат да не постигат целта от 100 милиарда щ. д. и ще постигат само 93 – 95 милиарда щ. д. годишно до 2025 г., пет години след като целта е трябвало да бъде постигната. Това означава, че държавите, уязвими към климата, биха могли да пропуснат общо между 68 милиарда щ. д. и 75 милиарда щ. д. през шестгодишния целеви период”. Последният доклад за напредъка на ОИСР относно климатичното финансиране потвърждава, че финансирането, осигурено от развитите страни за мерки за климата в развиващите се страни, е достигнало 79.6 милиарда щ. д. през 2019 г.
Източник: ОИСР, Климатично финансиране, осигурено и мобилизирано от развитите страни: Цялостни тенденции актуализирани с данните от 2019 г., септември 2021; *през 2015 г. има пропуск в данните за мобилизирано частно климатично финансиране според доклада на ОИСР.
Въпреки това обаче, общият размер на публичното финансиране за борба с изменението на климата обаче може да бъде много по-малко. Според изчисления на „Оксфам“ има неточности в изчисленията на климатичният компонент на финансираните проекти, а повечето предлагани заеми като климатично финансиране се отчитат „по пълната им стойност, а не като сума пари, дадена на развиваща се страна след отчитане на изплатените вноски, лихви и други фактори. Предвид тези елементи, „Оксфам“ изчислява, че публичната нетна помощ за климата през 2018 г. би могла да е само 19 до 22.5 милиарда щ. д.
Източник: ОИСР, Климатични финанси осигурени и мобилизирани от Развити страни през 2013-18 и „Оксфам“, Доклад за сянката на климатичните финансои 2020г.; *Нетнo публичнo финансиране на борбата с изменението на климата се отнася до грантовия еквивалент на климатичното финансиране, това е сумата фактически получена от развиващите се страни след приспадане на дългови погасявания, включително лихви.
„Климатичното финансиране е част от обезщетението за огромния климатичен дълг, който правителствата, елитът, и корпорациите на богати индустриални държави дължат. Той е задължение на „развитите страни“ към „развиващите се страни“.
APMDD /Движение на азиатските народи във връзка с дълга и развитието/
