Видяхме, че страните от глобалния север предлагат климатично финансиране най-вече под формата на заеми, а не безвъзмездни помощи, като по този начин повишават нивото на задлъжнялост на получилите ги държави в глобалния юг. Всъщност, според ОИСР, между 2013 и 2019 г. две трети от публичното климатично финансиране е било предоставено чрез заеми. Заемите са съставлявали 60 процента от двустранното и 88 процента от многостранното финансиране. Между 2013 и 2019 г. размерът на безвъзмездните средства за развиващите се страни явно се е променил от 10.3 милиарда щ. д. на 16.7 милиарда щ. д., но заемите все по-често биват отчитани като публично климатично финансиране.
Следователно, държавите в глобалния юг плащат за смекчаване на климата и адаптиране към проблем, който не са причинили, тъй като тези заеми в крайна сметка трябва да бъдат върнати.
Заемите могат да са преференциални (по-добри условия спрямо заемите от частния сектор) или непреференциални. Когато разглеждаме климатичното финансиране, повечето от двустранните заеми – 72 % са били с преференциални условия, докато 76 % от многостранните са били със стандартни условия. Страните със средни доходи имат ограничен или никакъв достъп до кредитиране при изгодни лихви, което означава, че освен, че на първо място трябва да връщат получените като климатично финансиране заеми, трябва да го правят при високи лихви.
Двустранно и многостранно публично климатично финансиране по държави, членки на ОИСР (2013-2019)
Източник: ОИСР, Предоставено и мобилизирано климатично финансиране от развитите държави: Цялостни тенденции, актуализирани с данните от 2019 г, септември 2021 г.. (може да се остави това или на АЕ под графиката)
Освен отпускането на заеми, през последното десетилетие бяха въведени и други инструменти за справяне с нуждите за смекчаване на климатичните въздействия и за финансовите нужди, които възникват след екстремно климатично събитие. Повечето от тези инструменти са пазарно-базирани опции, като зелени облигации, застраховка за риск или облигации при катастрофи, обикновено несъответстващи на подхода, насочен към правата на човека. Основана на човешките права оценка на тези инструменти от Action Aid International разкрива, че те връщат финансовата тежест върху развиващите се страни, увеличавайки дълга и влошавайки фискалните дисбаланси; да не говорим, че не успяват да подобрят отчетността и прозрачността.
“Най-бедните държави и общности в света не следва да бъдат принуждавани да вземат заеми, за да се защитят от прекомерните въглеродни емисии на богатите държави.”
За да може климатичното финансиране да подкрепи адекватно усилията на уязвимите общности да се справят с изменението на климата и да се развиват устойчиво, програмата за климатично финансиране трябва да се ръководи от най-уязвимите, като се имат предвид не само аспектите на климата, равенството между половете и правата на човека, но и въздействието върху задлъжнялостта на страната, за да се справи с множеството пластове на тези взаимосвързани кризи. Демократичната ангажираност на страната е от ключово значение за уязвимите държави, за да могат да посрещнат местните си нужди.Това означава да се разработи обща стратегия между уязвимите от климатичните промени страни, която да балансира нуждите и интересите, а не да дава приоритет на интересите на доставчика на климатичното финансиране. Освен това ще е необходимо да се отпускат средства както на правителствата, така и на граждански организации, по-специално на тези, които са базирани на местно равнище, ръководени от жени или с фокус върху коренното население, тъй като те са в най-добра позиция да достигнат до засегнатите общности.
Справедливото и прозрачно отчитане на климатичното финансиране също е от основно значение. Климатичното финансиране е било едновременно прекомерно отчетено от някои доставчици и недостатъчно отчетено от други. Независимата експертна работна група за климатично финансиране прави приблизителна оценка, че прекомерното отчитане на двустранното финансиране възлиза на 3-4 млрд. щ,д,. „ACT Alliance“ потвърждава тенденцията и посочва, че европейското климатично финансиране е основно под формата на заеми и значително свръх отчетено: използвайки методологията на ОИСР за отчитане на еквивалентна безвъзмездна помощ за развитие в чужбина, общото климатично финансиране на ЕС през 2018 г. е спаднало от 23 милиарда щ. д. на 11.6 милиарда щ. Д..
Отчетността и прозрачното отчитане са строго свързани с дълга, тъй като по-голямата част от публичното климатично финансиране се предоставя под формата на заеми. Независимо от това, в момента заемите могат да бъдат отчитани като пряко еквивалентни на безвъзмездните помощи, което е неправилно и подвеждащо.
Източник: „Act Alliance“ (2021) Определяне стандарта: Климатично финансиране от ЕС и държавите-членки на ЕАСТ. януари 2021
Климатичното финансиране трябва също да бъде „ново и допълнително”, като трябва да се постигне единодушие какво означава това. Скорошен анализ разглежда климатичното финансиране на държавите от ОИСР между 2009 и 2018 г., като в него се заключава, че почти половината от докладваната сума не е била допълнителна “и е идвала основно от смяна на наименованието или пренасочване на съществуващите усилия за развитие. Множество държави—включително Канада, Испания и САЩ—фактически са намалили нивата си на финансиране през периода”. Нови и допълнителни означава, че средствата за климатичното финансиране не могат да бъдат отклонени от други области, като например официални помощи за развитие, където те също са особено необходими, особено във времето след Ковид -19.
https://unsplash.com/@jeancarloemer