Извънредната климатична ситуация подхранва натрупването на дългове в държавите от глобалния юг. Страни, страдащи от въздействието на климатичните промени, които почти не са допринесли за него, не им остава друго освен да заемат средства, за да финансират смекчаването и адаптирането към климата и да финансират възстановяването и реконструкцията след екстремно метеорологично събитие.
Най-уязвимите на екстремни климатични явления държави имат по-високи разходи по заемане на средства, точно поради уязвимостта си към климата. Освен това, климатичното финансиране се осигурява основно чрез заеми и създаващи дълг модалности, поставяйки финансовото бреме на борбата с климатичните промени директно върху раменете на глобалния юг.
Дори преди кризата с Ковид-19, държавите в глобалния юг бяха изправени пред разгръщаща се криза с дълга, подхранвана от икономическите въздействия на пандемията. Както показва проучване на Eurodad, между 2010 и 2020 г. държавният дълг на развиващите се страни се е увеличил от средно 40.2% на 62.3% от БВП. Над една трета от увеличението е само през 2020 г. Тази цифра е равна на потресаващите 1.9 трилиона щ. д. Едно от последствията на високите дългови нива е изключително намаленото фискално пространство за държавни разходи и ограничени възможности за инвестиране в адаптиране и смекчаване на климатичните промени, както и за възстановяване на загуби и щети след климатично бедствие.
Държавите се оказват в невъзможната ситуация да избират между борбата с пандемията, извънредната климатична ситуация или плащането на дълговете си. Съществуващата международна финансова архитектура не оставя много място за съмнение относно крайния резултат: плащанията на дълга не трябва да се пропускат, дори да са за сметка на правата на хората, общественото здраве, и планетата.
Нуждата от глобален преход към по-устойчива и равноправна икономика никога не е била така неотложна. Но такъв преход няма да е възможен без устойчиво, отговорно, справедливо и не създаващо дългове климатично финансиране. Преход, който не задълбочава дълга на глобалния юг. Освен това опрощаването на дълга е необходимо, за да могат страните не само да се борят с пандемията, но и да се изправят пред предизвикателствата на климатичните промени и да преследват зелено и приобщаващо възстановяване. Накратко, няма да е възможна климатична справедливост без икономическа и дългова такава. А дълговата справедливост няма да е възможна без екологична и климатична справедливост.
„Бих искал да призова към преоценка на международното дългово бреме на [климатично уязвимите] държави в отговор на извънредната климатична ситуация
и да приканя международните финансови институции, заемодателите и донорите да обявят единодушието си в подкрепа на усилията за реконструкция на вътрешните рамки за погасяване на дълговете на тези страдащи страни.”
