Глобалните емисии на парникови газове от човешката дейност в периода 2010-2019 г. непрекъснато нарастват и бележат пик за това десетилетие, в цялата ни история. Емисиите на въглероден диоксид от това десетилетие, са приблизително равни на целия оставащ въглероден бюджет на човечеството, нужен за задържане на глобалното затопляне до 1,5 градуса в сравнение с прединдустриалните нива.
С тези важни изводи започна лекцията на представители на екологично сдружение “За Земята” и младежкото движение “Петъци за бъдеще”, посветена на трета част от Шестия оценъчен доклад на IPCC – Международната експертна група по климатичните промени към ООН, озаглавен “Смекчаване на климатичните промени”.
Секторите на промишлеността, сградите и транспорта са отговорни за 66% от всички емисии на парникови газове на глобално ниво, като в случая причислим към тези сектори и емисиите от производство на необходимите им електричество и топлинна енергия. Тенденцията на непрестанно нарастване на емисиите се дължи на голямо нарастване на търсенето на основни материали и произведени продукти, на увеличаването на жилищната площ на глава от населението, на увеличаването на потреблението на енергийни услуги в сградите и на увеличаващите се разстояния на пътуване и размер и тегло на превозните средства. Това са някои от по-важните факти, представени в уводната част на събитието.
Докладът казва и, че парниковите емисии трябва да отбележат своя пик преди 2025 г. и да бъдат в контекста на драстични намаления на емисиите между настоящето и 2050 г.
Задържането на глобалното затоплянето под 2°C – или условието, заложено в Парижкото споразумение, с цел избягване на най-тежките последствия от кризата с климата, изисква съществени промени в глобалната енергийна система през следващите 30 години. Новата система ще трябва да отговаря на няколко важни условия, който следват по-долу:
Като първо условие, глобалната енергийна система не трябва да произвежда нетни емисии на въглероден диоксид или трябва да премахва въглеродния диоксид от атмосферата. Според моделите, ползвани в доклада, нетните емисии на въглероден диоксид трябва да намалеят с 35-51% през 2030 г. и с 87-97% през 2050 г. Като следващи условия, идва нуждата от увеличаване на производството на енергия от нисковъглеродни енергийни източници и постигане на широкомащабна електрификация в крайното потребление, включително автомобилния транспорт, отоплението и готвенето.
Следващо важно условие е използването на алтернативни енергийни носители, като водород, биоенергия и амоняк, за заместване на изкопаемите горива в сектори, където електрификацията е затруднена. Други условия са още по-ефективното използване на енергия, и по-голямата интеграция на регионалните енергийни системи. На последно място, ще има нужда от стратегии за премахване на въглероден диоксид от атмосферата с цел компенсиране на остатъчните емисии, които не могат да бъдат неутрализирани с други методи. Тези стратегии могат да разчитат на изцяло природни решения или на технологии. Всяко от горните условия е изпълнено в по-голяма или в по-малка степен в сценариите за бързо и мащабно намаляване на емисиите, представени в доклада на IPCC.
Това са пет основни сценария, които комбинират различни решения за намаляване на емисиите, но всеки сценарии залага на една водеща мярка – възобновяема енергия, улавяне на въглерод чрез природни или технологични решения, драстично намаляване на потреблението на енергия и природни ресурси и др. Задълбоченият преглед на сценариите показва, че повечето решения за намаляване на емисиите носят със себе си различни отрицателни последици за обществата и природата, като единствено сценариите, които разчитат на намаляване на потреблението като основна мярка, не крият такива рискове. Друг извод, който може да бъде направен, е, че ограничаването на затоплянето до два градуса ще изисква въвеждане в действие на повече от една стратегия за намаляване на емисиите, както и ще изисква подробен анализ на рисковете, свързани с реализирането на всяка една от тях.
Някои от останалите сценарии, разгледани в доклада – които са общо 1202 на брой, отразяват сегашните глобални политики за намаляване на емисиите, както и бъдещите потенциални политики, базирани на новопоетите ангажименти от държавите за периода 2022-2030 г. И в двата случая, тези политики ни водят към затопляне от 2,4 до 3,5 градуса С до 2100 г., което би имало пагубни последствията за природата и човечеството, се отбелязва в презентацията на организациите.
В последните години се наблюдава драстично подобрение от гледна точка на осъществимост на технологиите за слънчева и вятърна енергия и за съхранение на електроенергия. Бързото разгръщане и намаляване на разходите за тези модулни технологии се е случило много по-бързо, отколкото е било предвиждано в предишни доклади на IPCC. За разлика от това, внедряването на ядрената енергия и улавянето и съхранението на въглероден диоксид в електроенергийния сектор е по-бавно от темповете на растеж, предвиждани в минали доклади.
В доклада се обръща специално внимание на набор от мерки за намаляване на емисиите, свързани с постигане на значителен спад в потреблението на енергия и природни ресурси. Стратегии, които обхващат потреблението във всички сектори, биха могли да намалят емисиите на парникови газове в световен мащаб с 40-70 процента до 2050 г., като същевременно бъдат избегнати много отрицателни последици, свързани с други мерки, имащи същата цел. Мерките за намаляване на емисиите, които разчитат на улавяне на въглероден диоксид от атмосферата чрез технологични или природни методи, имат потенциал за ускорено намаляване на емисиите, компенсиране на остатъчните емисии и постигане на отрицателни емисии, но крият сериозни рискове, свързани с промяна на земеползването на огромни територии.
Сценариите, които разчитат до голяма степен на този вид решения и ограничават затоплянето до два градуса, налагат увеличение на горската покривка средно с около 322 млн. хектара и максимално с 890 млн. хектара. Съответно, площта на обработваемите земи за снабдяване с биомаса за биоенергия, включително за производството на биоенергия с технологично улавяне на въглерод (BECCS) ще трябва да се увеличи средно с около 199 млн. хектара и максимално с 482 хектара до 2100 г. Използването на биоенергия може да доведе до увеличаване или намаляване на емисиите в зависимост от мащаба на внедряване, използваната технология, употребеното гориво и начина и мястото на производство на биомасата.
Скоростта, с която ще бъдат предприети мерки за намаляване на емисиите, и тяхната ефективност, ще бъде от изключително значение за постигането на устойчиво развитие от човечеството в дългосрочен план. Своевременните и амбициозни действия са задължително условие за постигане на целите за устойчиво развитие, дефинирани от ООН, особено за уязвимите групи от населението и екосистемите с ограничени възможности за адаптиране спрямо климатичните промени. Съпътстващите ползи от намаляването на емисиите, свързани конкретно с целите за устойчиво развитие, включват: подобрен здравен статус, особено по отношение на замърсяването на въздуха, и подобрен достъп до чиста енергия и питейна вода. Съпътстващите недостатъци, свързани с разгръщането на решенията за намаляване на емисиите, включват разселване, затруднена прехрана и заетост за определени местни общности, както и сериозни негативни ефекти върху биоразнообразието и замърсяване и унищожение на природата.
Презентацията по темата беше изнесена в две части от Николай Петков и Мартина Карагьозова. Николай Петков е магистър по метеорология, активист в движението за климата “Петъци за бъдеще”, автор в платформата “Климатека”, координатор на младежките образователни проекти “КлимАлт” и “Променяме се с климата” в екологично сдружение “За Земята”. Мартина Карагьозова е активист в “Петъци за бъдеще България” и журналист, който следи отблизо темите за климатична и екосоциална справедливост.
За доклада на IPCC: Третата част на Шестия оценъчен доклад на IPCC е публикувана през април 2022 г. Направени препратки към над 59 000 научни статии, докладът е завършен и одобрен от 278 автори. Обобщени са досегашните емисии на парникови газове и са разгледани възможностите на човечеството за ограничаване на измененията на климата до края на века.
Презентации:
Какъв е пътят към нисковъглеродна енергетика и икономика според водещата научна информация? – част 1
Какъв е пътят към нисковъглеродна енергетика и икономика според водещата научна информация? – част 2
Видеозаписи от презентациите:
