Брюксел може да глоби България заради прекомерните нива на замърсяване на въздуха, но живеенето в Перник – най-мръсният град в Европа, продължава да крие опасност за здравето на хората. Това показват резултатите от независимия мониторинг на фини прахови частици (ПЧ) в Перник, проведен от Bankwatch.
Всеки, който някога е излизал от София към югозападната част на страната, е преминавал през Перник – град само на двадесет километра от столицата. На пръв поглед той по никакъв начин не се различава от всеки друг призрачен град в Източна Европа – реликва от бившия социалистически процъфтяващ индустриален металургичен комплекс на входа отляво, въглищна железопътна линия отдясно, завод за цимент, изоставени складове. Докато се приближавате към жилищната част, се появява пушещ комин на лигнитна електроцентрала – последният удар на замираща индустрия, която изглежда, че иска да повлече всичко със себе си.
През 2013 г. докладът за замърсяване на въздуха на Европейската агенция за околна среда установи, че четири от петте европейски града с най-постоянно високи нива на прахови частици (прах толкова малък, че навлиза дълбоко в белите дробове и остава там) се намират в България. Нашият малък град Перник оглави списъка като най-мръсният, с твърде висока концентрация на прахови частици във въздуха през близо шест месеца от годината. Законодателството на Европейския съюз разрешава само 35 дни със замърсяване над допустимата граница.
Нищо не изглежда да се е подобрило от 2013 г. насам. Въпреки многократните предупреждения на Европейската комисия към българското правителство да се ангажира сериозно с проблема. Всичко това завърши с решението на Съда на Европейските общности да санкционира България, взето през април тази година. Решението потвърди нарушението на закона, тъй като допустимата граница на едри частици (ПЧ10) не се спазва и правителството не предприема действия постоянното превишаване да бъде намалено до възможно най-кратък период от време.
Независимите прахови измервания на Bankwatch показват същите резултати. В рамките на 19 дни на наблюдение на емисиите на ПЧ10 и ПЧ2.5 в Перник, допустимата граница за ПЧ10 е превишена в 13 от дните, т.е. през 68% от времето. Както бе посочено по-горе, в продължение на една година допустимата граница за ПЧ10 може да бъде превишена не повече от 35 пъти. Ограничението на европейския съюз за ПЧ2.5 е превишено при 10 от 19-те дни на мониторинг.
През повече от половината период на наблюдение в Перник, допустимите граници на замърсяване са нарушени.
Ден и нощ
Също така открихме големи несъответствия между нивата записани през деня и през нощта. Това би могло да означава, че праховите филтри на близката електроцентрала не функционират правилно или въобще не работят. Тенденцията през наблюдавания период показва увеличение на нивата на ПЧ10 всеки ден след 19:00 часа и продължава до 8:00 часа сутринта. Най-високо ниво се регистрира на 12-ти април в 3 часа сутринта с 409 микрограма на кубичен метър – осем пъти над допустимата граница.
Пиковете на замърсяване през нощта са ясно видими в графиката.
За устройството, което използвахме за мониторинг на замърсяването, тези резултати бяха истинско предизвикателство. Високата концентрация на частици причини запушването на филтъра на устройството много по-рано от очакваното. Филтърът не можеше да приеме повече прах. Периодът на мониторинг трябваше да бъде намален почти наполовина от планирания пълен месец. С машината е лесно – издърпваш щепсела и я носиш за почистване. Но какво се случва със здравето на жителите? Как тяхната дихателна система се справя с тези нива на замърсяване?
Прокълнат град на въглища
Никъде в града не е по-чисто – в едната част има електроцентрала, в другата въглищна железопътната мрежа, а точно в средата на града има изоставена лигнитна яма, която е била използвана за захранване на електроцентралата. В тази мина не са извършвани рекултивационни работи, част от почвата е оставена на място без каквито и да било защитни мерки, което позволява на вятъра лесно да пренася праха.
Минните котловини са почти толкова големи, колкото и самият град Перник.
Доскоро това беше официална мина в концесията на „Рекоул“ АД, белгийско мажоритарно акционерно дружество. През 2005 г. българската държава подписа 10-годишно концесионно споразумение с “ Рекоул“ за лигнитно поле в гр. Перник. През 2015 г. споразумението не беше подновено, като “ Рекоул “ твърди, че разходите за съоръжението са твърде високи. Те напуснаха без задължителна рехабилитация на земята.
Това, което прави ситуацията най-разочароваща, е, че с решението на Съда на Европейските общности да санкционира България за неуспеха си да подобри нивата на замърсяване на въздуха, българските данъкоплатци ще поемат тежестта на разходите за глобата. Това е парадоксът на замърсяването на въздуха, източниците са лесни за идентифициране – лигнитна електроцентрала, мина, промишлено съоръжение, трафик и т.н., и има мерки, които лесно могат да се приложат на местно ниво. Но в случай на бездействие се засяга много по-голям сегмент от населението, било то защото емисиите преминават извън границите на града, било то защото, когато в крайна сметка има глоба за плащане, всеки гражданин трябва да плати.
Анти-въглищните активисти могат да се мотивират с прочувственото „въглищата умират“, когато сме свидетели на нарастващата борба на индустрията. Но научавайки за градове като Перник, и как хората действително умират от замърсяването с въглища, това е мрачно напомняне за работата, която все още ни предстои.
Източник: 
Bankwatch CEE
https://bankwatch.org/news-media/blog/dirty-secret-sofias-backyard-coal-dust-only-comes-night
