Проформа за чист въздух

Какво да очакваме от Националната програма за качество на атмосферния въздух?

Въздухът няма да стане по-чист, докато в Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух липсват конкретни срокове, необходими средства и отговорните институции за препоръчаните мерки. Това изтъкнаха За Земята и „Грийнпийс“ – България в своето становище по проекта на Програмата, която трябва да очертае стратегията за справяне с проблема във възможно най-кратки срокове в цялата страна

Документът, изготвен от Световната банка по поръчка на Министерство на околната среда и водите, разполага със сериозна аналитична част, която предлага нужните решения. На фона на активното гражданско движение и протестите, Националната програма не отразява спешността на проблема и не задава нужните амбициозни цели. Липсва ясна политическа воля, ангажираност и поемане на отговорност чрез програмата.

Недвусмислено се посочва, че най-голям принос за емисиите на фини прахови частици е битовото отопление с твърди горива. Въпреки това не се предвижда въвеждане на стандарти за дърва, пелети, брикети от биомаса и други сходни. “Според изследванията основен принос за замърсяването има изгарянето на мокри дърва, но този проблем не е адресиран адекватно. Настояваме за ясни и задължителни стандарти за всички горива, с конкретен план за действие по въвеждането им и последващ контрол за прилагането им. Без стандарти мерките за дървесината остават откровено палиативни и конформистки.” казват от За Земята. Международната практика също потвърждава, че в такава ситуация въвеждането, прилагането и контролът на стандарт за съдържание на влага е най-ефективният инструмент.

Мерките, насочени към автомобилния транспорт са в правилната посока, но липсва воля за развиване на алтернативите — добра пешеходна среда, бърз, удобен и сигурен градски транспорт, велосипедна инфраструктура. “Щом искаме да убедим хората да слязат от колите си, добре е да им предложим атрактивни алтернативи. В противен случай не можем да очакваме, че те ще съдействат в борбата с мръсния въздух чрез промяна в ежедневните си практики.” коментират от За Земята.

Важно е институциите да осъзнаят, че гражданите са основни участници в процеса на подобряване на качеството на въздуха. Те трябва да бъдат информирани и включвани във всеки един етап от търсенето на решение на проблема, защото търпят вредния здравен ефект и от промяната на тяхното поведение зависи постигането на целта. В повечето случаи мерките изискват домакинствата да вложат средства от собствения си бюджет — да сменят отоплението си, например, затова следва да разбират добре ползите и да бъдат подкрепяни в тази инвестиция с финансови механизми. Особен акцент трябва да има при подпомагането на най-бедните, които са и най-уязвими за вредните ефекти.

Не по-малък проблем е и липсата на навременна публична информация за замърсяването на въздуха, който Програмата не планира да разреши. Няма и заявено намерение за изследване на здравните рискове за населението и тяхната оценка. Това са важни елементи, които да подкрепят избора на подходящи политики.

Срещу България има открита и нова процедура на Европейската комисия за пропуски при въвеждането на няколко разпоредби от Директивата за качество на атмосферния въздух. Съгласно законодателството на ЕС държавите членки са длъжни да предприемат подходящи мерки за свеждане до минимум на продължителността на периодите на превишаване на допустимите стойности. Комисията нееднократно изрази загриженост относно формулировката в законодателство  на страната ни, която не отговаря на това изискване. Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух има реален потенциал да подобри политиката на България в тази насока, но не и в сегашния си вид.