Съдия от административния съд потъпква Орхуската конвенция
Вчера 20 април, 2017 г. съдията от Административен съд София град Диляна Николова отказа да признае правото на гражданите на София да обжалват въпроси, касаещи въздуха на целия град. Тя прекрати частично производството по жалба на жители на квартал ТЕЦ-София срещу новия подробен устройствен план (ПУП) на район „Сердика“, именно в обществено значимата част относно територията, в която се планира инсталация за горене на отпадъци на метри от техните домове. Въпреки че имотът на един от жалбоподателите Николай Петков, граничи с площадката на ТЕЦ София, му бе признат само частичен интерес, но не и спрямо инсталацията за изгаряне на отпадъци.
В противоречие с всички установени правни норми и съдебната практика по ЗУТ (Закон за устройство на територията), правата на Николай Петков като собственик, съответно правния му интерес от обжалване, бяха определени не въз основа на сега действащия ПУП на район „Сердика“, а въз основа на планираното бъдещо изменение на подробния устройствен план.
Друг от жалбоподателите Веселин Кирев, чиято жалба е изцяло отхвърлена коментира: „ Аз обжалвах като гражданин на София, но уви, съдът в този случай има твърдата практика да отхвърля жалбите на граждани, поради липса на правен интерес именно, защото не притежават имот, граничещ с този, в който се извършват промени. Това се прави именно заради интереси, различни от обществените. Изключително важно е да бъде променен ЗУТ, така че и там да залегне универсалното право на гражданите да обжалват казуси, които касаят целия град и ще оказват дългосрочно въздействие за цялата му територия. Инсталацията ще е на площадката на ТЕЦ-София, но замърсеният въздух ще се диша от всички софиянци.”
България на 
3 пъти е предупреждавана от комитета на Орхуската конвенция, че решенията на съда, ограничаващи правата на гражданите да обжалват решения, касаещи устройството на територията, нарушават Конвенцията, но това не трогва българските магистрати. Конвенцията изрично дава правото на обществеността да се включи на следващ етап в процедурата (в случая приемане на Подробен устройствен план – ПУП), за да има достъп до правосъдие с признат правен интерес.
В края на заседанието и въпреки че не е приключилото делото в цялост, наетият от Столична община външен адвокат, въпреки наличието на цял юридически отдел на щат, Цветелина Сачанска подаде срещу жалбоподателя искане за адвокатски хонорар от 1500 лв. С тази прекомерна и непосилна за обикновения гражданин сума Столична община показва, че може да действа наказателно към всеки един софиянец, дръзнал да отстоява своя законен интерес.
Развитието на делото и съответно проекта за инсталация е от изключителна важност за гражданите на София, защото от една страна става въпрос за инвестиране на милиони левове на данъкоплатците в инсталация, която ще замърсява допълнително въздуха в София за поне 25 години напред. А от друга страна „се очаква смесените отпадъци да отпаднат като суровина за процесите за производство на енергия от отпадъци в резултат на задълженията за разделно събиране и на по-амбициозните цели на ЕС за рециклиране. Поради тези причини на държавите членки се препоръчва постепенно да прекратят публичната подкрепа за оползотворяването на енергия от смесени отпадъци“.
В светлината и на тези развития оставя неясно чии интереси защитава Столична община през последните 10 години с упоритото си намерение да изгаря отпадъците.
Адвокатът на жалбоподателите Иван Велов коментира, че гражданите ще обжалват и държат изключително много на публичната процедура за подбор на съдии по делото във Върховен съд.
