10 препоръки от гражданския сектор за отказ от изкопаем газ до 2035г.

Европейската зелена сделка ще бъде успешна само ако успее да приведе използването на изкопаем газ в ЕС в съответствие със задълженията си по Парижкото споразумение за климата, което цели да ограничи повишаването на температурата на Земята до 1,5°C.

• Това изисква драстично намаляване на потреблението на енергия в ЕС, намалявайки го с 1/2 до 2040 г., като останалите енергийни нужди се задоволяват със 100% енергия от възобновяеми източници, както и чрез необходимите мерки за гъвкавост, достатъчност и кръгова икономика.
• Тези мерки трябва да защитават и поставят на първо място уязвимите потребители, да предотвратят нарастващото енергийно неравенство и да гарантират, че хората ще могат да се възползват от възможностите, които енергийният преход предоставя.
• Европейският съюз трябва да въведе механизми за защита на процеса на вземане на решения и лицата, вземащи решения, от неправомерно влияние. За да се справим с проблемите, свързани с изменението на климата и да сме сигурни, че климатичните политики са изцяло в интерес на обществото, трябва да изключим интересите на индустрията на изкопаемите горива от политиката, подобно на съществуващите регулации за тютюневата индустрия.

От решаващо значение е междинните цели за поетапнен изход от изкопаем газ да бъдат ясно отразени в целите в областта на климата и енергетиката на ЕС в среден и дългосрочен план и да включват траектория, която да доведе до поетапен отказ от изкопаем газ в целия ЕС до 2035 г.;

1. • Тази траектория трябва да бъде бъде съобразена с настоящите развития – като се започне с досегашните почти 18% намаляване през август 2022 г. и март 2023 г., и се стигне до 36% до 2025 г., 60% до 2030 г., а накрая – до цялостен отказ от използването на изкопаем газ, в съответствие с климатичния сценарий, съвместим с целите на Парижкото споразумение (PAC). 
   • Следва да се разработят междинни цели за 2025 г., 2030 г. и 2035 г., включително дати за всеки сектор за постепенно извеждане от употреба в сградите, промишлеността и енергетиката. 
   • Мярката на Съвета за намаляване на потреблението на газ да стане задължителна и да не е обвързана с кризисни ситуации. Нужно е съсредоточаване върху по-нататъшното разработване на структурни мерки за възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност и намаляване на потреблението на енергия, тъй като те ще помогнат за намаляването на много високите цени на енергията, породени от нестабилните цени на газа, които хората вече усетиха. 
   • На национално ниво тези цели трябва да бъдат включени в ИНПЕК (Интегриран национален план Енергетика и климат). Интересни примери, макар и без да достигат необходимата амбиция, са плана на Нидерландия за поетапен отказ от изкопаем газ до 2050 г., който включва забрана за нови газови котли след 2026 г., както и целите за 100% енергия от възобновяеми енергийни източници в Португалия, Дания и Австрия. 
   • При междинните цели трябва да се вземе предвид и намаляването на емисиите на метан, които са допринесли с около 0,5°C за глобалното затопляне в сравнение в сравнение с прединдустриалните времена. От решаващо значение е да се определи обвързваща цел да се намалят емисиите от метан със 75% или повече до 2030 г., за да се гарантира, че ЕС ще извлече социални и екологични ползи. В тази връзка, държавите-членки трябва да приложат национални цели за намаляване на емисиите като част от своите национални планове (ИНПЕК). 

Климатичният фонд трябва да направи възможен социално справедливия преход от изкопаеми горива към устойчиви възобновяеми енергийни източници и енергийни спестявания, като се избегне заключването към инфрастуктура за изкопаем газ и работни места, свързани с изкопаемите горива. Трябва да бъде предоставена подкрепа на региони, градове и хора, които все още са зависими от изкопаемия газ, за да могат да разработят планове за поетапното му премахване, съобразени с Парижкото споразумение, както и да осигурят адекватна финансова, материална и техническа помощ. Това трябва да се отнася до смислени технологии, като например мерки за гъвкавост на потреблението (например балансиране на енергията от възобновяеми енергийни източници, съхранение) и алтернативи на изкопаемия газ, които да бъдат бързо и широко прилагани. Вече установените технологии, от които имаше недостиг в последната криза (термопомпи), както и квалифицираната работна ръка и разширяването на електропреносната мрежа трябва да получат техническа и финансова подкрепа и да бъдат достъпни за всички. Фондът трябва да включва строги климатични, екологични и социални изисквания в замяна на публична подкрепа. Основният акцент трябва да бъде поставен върху защитата на енергийно бедните и на хората, застрашени от енергийна бедност, като се предотврати нова зависимост на уязвими групи към изкопаем газ. Важно е да се гарантира, че те ще бъдат подкрепени при преминаването към алтернативи, тъй като алтернативите често са свързани с високи първоначални разходи. CAN Europe направи предложения относно това как предложения от ЕС нов Фонд за суверенитет трябва да бъде преработен, за да вземе предвид тези основни предпоставки.

• Държавите-членки трябва сами да се ангажират с прекратяването на добива на изкопаем газ и да се присъединят към инициативи като например обединението „Отвъд петрол и газ” (BOGA) 
• Надлежна проверка по отношение на въздействието върху климата  (Climate Due Diligence): Европейските фирми и инвеститори трябва да прекратят участието си в добива на изкопаем газ. Това може да бъде постигнато като фирмите, действащи на европейския пазар, се задължат да изпълняват надлежна проверка по отношение на въздействието върху климата и като проверяват веригите на стойността за климатичен риск и се ангажират да го намаляват. Това би гарантирало, че фирми като Shell, Total и други ще приведат дейностите си в съответствие със задълженията в областта на климата, ще спрат да инвестират в нови находища за добив на изкопаем газ и ще преустановят съществуващите проекти за добив. 
• Договор за неразпространение на изкопаеми горива: инцииативата за неразпространяване на изкопаеми горива стимулира международно сътрудничество в прекратяването на разработването на нови находища на изкопаеми горива, в това да се преустанови настоящия добив в рамките на приетата климатична граница от 1,5°C и да се разработят планове за подкрепата на работници, общности и държави, зависими от изкопаемите горива, за да се създаде сигурен и добър за здравето поминък. До този момент шест правителства (Вануату, Тувалу, Фиджи, Саломоновите острови, Тонга и Ниуе) са призовали за преговори за сключване на такъв договор, а освен това и 84 града, поднационални правителства, както и Световната здравна организация. В резолюцията си, в която очертава исканията си за 27-мата конференция по климатичните промени (COP27), Европейският парламент призова държавите да „работят върху разработването на Договор за неразпространение на изкопаеми горива”
  1. Европейският съюз следва да подкрепи договора и Европейската комисия да се присъедини към списъка от правителства, които официално искат мандат за преговори за Договора за неразпространение на изкопаемите горива и да се подкрепи това държавите извън ЕС също да приемат Договора.  
• ЕС трябва да настоява да се споменава поетапният отказ от използването на изкопаеми горива в международното пространство, като например на следващата Конференция по климатичните промени, както и в Работната програма за глобален преглед и смекчаване на изменениято на климата (Global Stocktake and Mitigation Work Programme).

Стратегията на ЕС за диверсификация на изкопаем газ в отговор на прекратяването на доставките на газ от Русия (REpowerEU) трябва да се реализира по начин, по който да се избегне заключването в изкопаеми горива, както и в невъзвръщаемите активи поради прекомерното разширяване на инфраструктурата за втечнен газ (LNG) и тази за пренос на газ. Свръхкапацитетът в ЕС вече беше значителен дори преди да започне диверсификацията на доставките на газ, а настоящите тенденции са в пълно противоречие с препоръките на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за прекратяване на разширяването на нова инфраструктура. Освен това, тъй като диверсификацията е с американски втечнен газ, наричан от някои компании „газ на свободата”, който е добиван най-вече посредством метода „фракинг” (хидравличен удар), което има разрушително въздействие върху природата, климата и местните общности. В името на енергийната сигурност, някои държави-членки до голяма степен са надценили нуждите си за изграждане на инфраструктура за втечнен газ – например Германия, но също така и Полша, Франция и Италия. Global Energy Monitor изчислява, че плановете на ЕС за повече от 30 инсталации за втечнен газ ще увеличат максималния обем на доставки на втечнен газ с 227,7 млрд. куб. м. годишно – потенциално увеличение от 136%, което ще добави 950 млн. тона CO2-екв. годишно.    
Допълнителен капацитет за внос по газопроводи в размер на 60,5 млрд. куб. м годишно, също предложен на ниво ЕС, може да доведе до прогнозна стойност на инфраструктурата за втечнен газ и газопроводи в размер на 53,5 млрд. евро. Това потенциално свръхувеличение би довело до създаването на ненужни и скъпоструващи невъзвръщаеми активи, чието намаляване чрез промяна на предназначението им за пренос на водород се очаква само в много ограничени случаи, а същевременно с това погрешно се стимулира допълнителния добив на газ в страните-доставчици. За да се прекрати разширяването, следните стъпки трябва да бъдат взети: 

1. • Да не се финансира нова инфраструктура за изкопаем газ, включително инфраструктура за пренос, с публични средства (Механизма за възстановяване и устойчивост-REPowerEU, Механизма за свързване на Европа, Модернизационния фонд и др.), както и да се възпрепятства чрез законодателството, доколкото това е възможно;
   • Да се възложи извършването на напълно независими оценки за измерване на действителното и прогнозното използване на инфраструктурата, за да се спре разширяването и да се избегне заключването към изкопаем газ, както и рискът от невъзвръщаеми активи. 

Инфраструктурата за изкопаем газ не трябва да се разширява повече, а освен това трябва бързо да започне планирането на извеждането от експлоатация на съществуващата такава. Според Агенцията на ЕС за сътрудничество между енергийните регулатори ACER, операторите на газопреносни мрежи не разглеждат достатъчно варианти за намаляване на емисиите или за извеждане от експлоатация на газовата инфраструктура в своите национални планове за развитие, за да се подготвят за енергийния преход. Например, в неотдавнашен доклад за Германия се констатира, че без планирано извеждане от експлоатация и промяна на предназначението на газовите мрежи към водород, операторите на мрежи рискуват 10 млрд. евро в “заключени” активи, като над 90% от съществуващите газови мрежи ще станат излишни. Следва да се разгледат следните ключови моменти: 

• По-добро регулиране на дейността на операторите на газопреносни и газоразпределителни системи. Централната роля и правомощията, с които операторите на газови системи се ползват понастоящем във важното законодателство в областта на енергетиката, трябва да бъдат ограничени до минимум и да подпомогнат справедливия преход от изкопаем газ. Планирането на инфраструктурата трябва да бъде независимо, от органи като Европейския научноконсултативен съвет по изменение на климата (ESABCC), на които са възложени важни отговорности по отношение на планирането на бъдещата енергийна инфраструктура. 
• Надеждна рамка за планиране на бъдещето на газоразпределителните мрежи, включваща публични органи. Това би могло да осигури ясни стимули за извеждане от експлоатация и значително намаляване на използването на газовата мрежа, тъй като потребителите на газ ще се изключват от газовата мрежа, за да преминат към други източници на отопление, например електрификация.
• Справедливо намаление на мрежовите разходи, така, че да се избегне поемането на разходите от уязвимите домакинства. Преминаването към предимно електрифицирани мрежи ще доведе до сравнително по-високи разходи за енергийната система и рязко въздействие върху тарифите, които не следва да се поемат от уязвимите потребители.
• Независими оценки: ACER следва да препоръча как да се развие режимът на субсидиите и регулираната база на активите, така че да стимулира и подкрепя прехода към мрежата (по-бързи периоди на амортизация, план за постепенно прекратяване на субсидиите за газ). Необходими са независими оценки на развитието на мрежата, за да се оцени: 
  • очакваните нива на използване на инфраструктурата, за да се даде възможност за обсъждане на извеждането от експлоатация.
  • използването на водород, произведен чрез 100% възобновяеми енергийни източници, и то само за сектори, които е трудно да се декарбонизират, за да се планира подходяща инфраструктура въз основа на реалното търсене, а не само на възможностите за доставка.

Единствено водородът от възобновяеми източници, който трябва да бъде третиран като оскъден, до голяма степен е неефективен и скъп източник, произвеждан чрез електролиза с излишна и допълнителна електроенергия от възобновяеми източници, може да доведе до ползи за климата в съответствие с целта за климатична неутралност и целта от 1,5°C, заложена в Парижкото споразумение. Почти целият водород, консумиран днес в ЕС, се произвежда чрез изкопаем газ. 

1. • Увеличението на употребата на водород, както се предлага в законодателното предложението на ЕК REPower EU от май 2022 г., до 20 милиона тона водород (еквивалентни на 660 TWh, както внесени, така и произведени в страните на ЕС) до 2030 г., значително рискува да даде на индустрията за изкопаем газ перфектното оправдание за продължаване на инвестициите в газ. Това ще бъде в противоречие с постигането на климатичните цели и тяхното постигане на практика ще бъде блокирано.
   • Вследствие на променящата се геополитическа ситуация много планирани или нови инфраструктурни проекти за изкопаем газ бяха ребрандирани и преименувани като “готови за използване на водород”. Освен това голяма част от предвидената водородна мрежа зависи от промяна на предназначението на вече съществуващите газопроводи, чиято осъществимост далеч не е изяснена. По-голямата част от инфраструктурните проекти за водород са предложени от индустрията за изкопаем газ и допринасят за удължаване на срока на експлоатация на изкопаемия газ.
   • Тъй като водородът от възобновяеми източници е оскъден и скъп ресурс, поради загубите от преобразуване в процеса на производството му, използването му трябва да бъде ограничено до тези сектори, в които прякото използване на електроенергия от възобновяеми източници е технически трудно или невъзможно. Това включва енергоемки сектори като стоманодобивната и химическата промишленост, които се нуждаят от много високи нива на чистота на ресурса, или от транспорт на дълги разстояния като авиацията и корабоплаването. Водородът от възобновяеми източници не трябва да се използва в редица приложения като отопление на жилища или за задвижване на леки автомобили – за тези сектори се обосновава смесването на водород с изкопаемия газ, което отново стимулира продължаващото използване на изкопаем газ, например в хибридни котли или уреди. 
   • Стандартите трябва да бъдат определени от независими експерти, за да се избегнат решения като смесване на изкопаем газ и водород или тръбопроводи с готовност за бъдещо използване на водород или други инсталации, които водят до отлагане на преустановяването на използване на газ и са в ущърб на потребителите.

Проектите за изкопаем газ по цялата верига на доставки (от производството и добива до транспорта и крайната употреба), включително производството на водород от изкопаем газ и в съчетание с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (carbon capture and storage, CCS), наричан още „син водород“, не следва да отговарят на условията за публично финансиране (т.е. чрез REPowerEU, RRF, ЕФРР, кохезионни фондове, ЕИБ, Банка за водород, Фонд за иновации, CEF и т.н.) или друг вид публично финансиране от ЕС или от национален мащаб (държавна помощ). Това ще бъде в съответствие с неотдавнашните призиви на Международната агенция по енергетика за спиране на инвестициите в нова инфраструктура за изкопаеми горива и за драстично намаляване на оперативните емисии в газовата промишленост, както и със собствения ангажимент на ЕС да прекрати субсидиите за изкопаеми горива до 2025 г. Следва да се създаде Фонд за климата, който да финансира изключително устойчивите алтернативи (вж. точка 3). Освен това регулаторните и данъчните стимули трябва да подкрепят намаленото използване на изкопаем газ и в крайна сметка постепенното прекратяване на неговата употреба. Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) трябва да изключи субсидиите за котли на изкопаем газ, както понастоящем се предлага от 1 януари 2024 г. нататък в позицията на Европейския парламент.

Регламентът за таксономията на ЕС е изопачен по такъв начин, че частните инвестиции в проекти за изкопаем газ и ядрени проекти се определят като „зелени“. По подобен начин неотдавнашното преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници доведе до включването на нисковъглеродния водород (т.е. ядрения водород), с което се дава отстъпка за количеството възобновяем водород, който трябва да се използва в промишлеността до 2030 г. Неправилното етикетиране на изкопаемия газ или водорода, произведен чрез изкопаемия газ, като „устойчиви“ е вид “грийнуошинг” (или зелено измиване) и то не трябва да легитимира използването на тези технологии. Частните инвестиции в нова инфраструктура за изкопаем газ трябва да бъдат възпрепятствани. Всички инвестиции, които все още се извършват в нова инфраструктура за проучване, добив и транспорт на изкопаем газ, трябва да се превърнат в невъзвръщаеми активи, ако Европа иска да постигне своя дял от целта от 1,5°C, заложена в Парижкото споразумение. Терминът “невъзвръщаеми активи” обозначава, че тези инвестиции в определен момент ще загубят по-голямата част от или цялата си стойност, което създава системен риск за банките, застрахователите, пенсионните фондове и други финансови институции, особено за тези, които са инвестирали непропорционално много в проекти за газ и други изкопаеми горива. За да се намали този риск, ЕС следва да въведе правило „едно за едно“ за капиталовите изисквания, приложими към финансовите институции в законодателството на ЕС (CRD/CRR и Solvency II) и свързаните с него глобални стандарти, така че всяко евро, инвестирано в нови проекти за изкопаеми горива или газ, да бъде изцяло обезпечено със собствен капитал на институцията, за да се отрази правилно индивидуалният и системният риск, свързан с инвестицията. Това ще предпази правителствата, а оттам и гражданите и данъкоплатците от необходимостта да поемат разходите за загуби, свързани с такива проекти, и ще избегне момента на „климатичния Лемън Брадърс“.

Министрите на външните работи на ЕС вече се договориха „систематично да насърчават и призовават за глобално преминаване към енергийни системи, свободни от изкопаеми горива, далеч преди 2050 г.„. ЕС трябва да приведе външните си отношения в съответствие със собствената си траектория за постепенно спиране на използването на газ и да се възползва от икономическите ползи и ползите за енергийната сигурност от глобалните отношения, насочени към чистата енергия. Неотдавнашното увеличаване на вноса на втечнен изкопаем газ в Европа понастоящем води до обратното, като Египет изгаря по-мръсни горива като мазут – нискокачествено тежко гориво, за да изнася повече газ за Европа. За да се върнем на правилния път, следните критерии трябва да бъдат поставени като условие за продължаване на партньорствата:

1. • Съгласуване на съществуващите договорни отношения за внос на изкопаем газ чрез дългосрочни договори с траекторията на ЕС за постепенно извеждане от употреба, напр. чрез определяне на крайна дата за дългосрочните договори най-късно до 2035 г. Продължителността на тези дългосрочни договори не трябва да надвишава 5 години и те да се прекратяват до 2035 г. Тези договори следва да гарантират, че ЕС внася само изкопаем газ, при който се прилагат строги мерки за намаляване на емисиите на метан (като тези, приети от законодателите на ЕС). 
   • ЕС следва да адаптира енергийните и икономическите си партньорства с държавите производителки или транзитни държави на изкопаем газ в съответствие с траекторията си за постепенно прекратяване на използването на изкопаемия газ до 2035 г., като същевременно ги подкрепя по отношение на стратегиите за икономически преход чрез финансиране и трансфер на технологии.
   • В съответствие с анализа на МАЕ за глобален път към нулево нетно потребление, не са необходими нови разработки нагоре по газовата верига на стойността, поради което те не следва да бъдат подкрепяни. В държави, в които търсенето на изкопаем газ е високо или има вероятност да се увеличи, партньорствата следва да оценят факторите, които обуславят търсенето, и да подкрепят държавата за достъп до алтернативи.  
   • ЕС и неговите държави членки трябва също така да гарантират, че компаниите за изкопаеми горива не могат да съдят правителствата за обезщетение във връзка с невъзвръщаеми активи. За тази цел търговските и инвестиционните споразумения, които съдържат правила за уреждане на спорове между инвеститори и държави (ISDS), трябва да бъдат премахнати или изначало преразгледани. Реформата на Договора за Енергийната харта (ДЕХ) обаче дори разшири, вместо да ограничи инвестиционната защита за нови инвестиции в изкопаем газ и водород, произведен чрез газ. Ето защо ЕС и всички държави-членки не трябва да дават зелена светлина на тази реформа, а да се откажат от Договора за енергийната харта с незабавен ефект.