,

Има друг влак за хващане този път

Коментар на За Земята и Грийнпийс относно закъснялата атака срещу новите технически норми за ТЕЦ

На конференцията “Бъдещето на въглищната индустрия”, организирана от “Мини Марица-изток” в София на 21 февруари 2017 г., се обсъждаше позиция на противопоставяне от страна на България на новите екологични правила, които предстои да бъдат гласувани на ниво ЕС през април.

Като непосредствен отговор на казаното по време на срещата организациите ни изтъкват следното:

– Новите правила, известни като LCP BREF, целят налагане на нови стандарти за отделяне на замърсяване от големи горивни инсталации в индустрията, за да позволят на нови, по-модерни технологии да си проправят път без да бъдат конкурирани от стари, неремонтирани и замърсяващи мощности. По същество тези правила са възможност за въглищната индустрия да остане още малко време на регулирания пазар, да си осигури прогнозируем във времето край и да договори програми, които да компенсират загубата на работни места. Всичко това няма как да се случи, ако въглищната индустрия бъде оставена да отмре от само себе си под натиска на новите технологии и интелигентното, чисто производство и потребление на електроенергия. Интелигентният подход и на българската въглищна индустрия е да извлече максимални ползи от тази ситуация, а не да спасява обречен на потъване кораб.

– България имаше равна възможност да се включи в диалога по обсъждане на новите правила LCP BREF през 2015 г. На този етап противопоставянето на вече рафинираните правила е закъсняла реакция.

– Най-важното, което стана ясно на срещата е, че нито представителите на ТЕЦ, нито на “Мини Марица-изток” и браншовите организации излязоха с цифри и данни кои ТЕЦ-ове и с колко не покриват новите норми. Нямаше и следа от разчет какви инвестиции ще бъдат нужни за модернизациите, а такъв анализ е нужен на фона на всички скрити субсидии, които страната ни прави за въглищната индустрия. Такъв анализ към момента не съществува, а това е още по-тъжно и показва, че противопоставянето на България е просто механично следване на позицията на Полша като страната с най-голяма зависимост от въглищата.

– С неудоволствие установихме, че представители на правителството обявиха, че Министерство на околната среда и водите, Министерство на енергетиката и Министерство на икономиката подкрепят позицията България да се противопостави на новите правила. Това показва, че индустрията и институциите са насочили усилията за поддържане на енергиен сектор замръзнал в 80-те години на 20 век, без визия за модерното развитие на сектора в бъдеще. Това е губеща стратегия за България, която единствено преследва гласоподаватели в краткосрочен план. В средносрочен план потребителите няма да искат да купуват електроенергия на свободния пазар от въглищни централи и ще предпочитат енергията от новите технологии, като в немалко случаи сами ще бъдат производители. Ако до преди няколко години на този сценарии се гледаше като на еко-мечтателство, то днес това бъдеще вече чука на вратата. Скокът на технологиите от 2008 г. насам не дава никакво основание да се съмняваме, че до 2030 г. ще сме свидетели на естествена и бърза трансформация на енергийния сектор, която ще направи невъзможно съществуването на конвенционалната енергетика в сегашният й вид. Политическите решения са единственият благоприятен шанс за компенсации на индустрията, което няма как да се случи, ако всичко бъде оставено на естествения ход на историята.

– По време на срещата се изтъкна опасността от налагане на норми за живак, отделян от централите в ЕвропаСлед което стана ясно, че българските ТЕЦ-ове няма да имат проблем с покриване на заложените в новите правила норми. Чия позиция отстоява България с противопоставяне на тези норми? Откъде идва страхът от регулиране на един от най-опасните за здравето замърсители? Правила за емисиите от живак има в САЩ, има и в развиващия се Китай.Европа, която уж е все крачка напред, няма такива до момента, а ТЕЦ в Европа са отговорни за над 16 тона емисии на живак годишно, от които 700 кг са на българските ТЕЦ. Това не е никак малко!

– Нелепо е да се използва аргументът за поддържане на базови мощности като ТЕЦ и АЕЦ, защото “тази година имахме най-студената от 16 години зима и топлото в домовете беше осигурено от ТЕЦ”. Да, тази зима имаше много критични ситуации, включително с мощности от студения резерв, които не заработиха заради лоша поддръжка, независимо, че потребителят е плащал премии за студен резерв, а това е престъпление. Но е икономическа лудост заради 2, 4 или в най-лошия случай 10 истински студени седмици в годината да поддържаме замърсяващи мощности в огромен размер. Българинът се отоплява с ток и това трябва да се промени – над 40% от домакинствата у нас се отопляват с електроенергия и те трябва да са цел на програми за енергийна ефективност и програми за преминаване на по-ефективно отопление – модерна, незамърсяваща биомаса, термопомпи (в тази категория попадат и най-ефективните климатици), а в редки случаи и газ.

– Подвеждаща е тезата, че много от домакинствата, отопляващи се на електроенергия, ще преминат на твърдо гориво и ще създадат още по-голямо локално замърсяване. Този сценарий може да се случи частично, ако нямаме политики, които да позволят на домакинствата да преминат към по-ефективно отопление и да осигурят топлоизолация на жилищата, за да намалят потребяваната енергия. Мого от българските жилища нямат никаква опция за изполване на твърдо гориво и без това и тезата е крайно пресилена. Повечето от домовете, които могат да се отопляват на твърдо гориво, вече го правят.

– План Б, или друго бъдеще за Мариците: Плахо се заговори по време на форума и какъв да бъде план Б, ако все пак новите правила се приемат. Дори да приемем, че с новите правила се очертава краят на добива и изгарянето на лигнитни въглища в сегашния му вид още към 2030 г., картината с предначертан апокалипсис за региона е силно пресилена и съвсем няма да е болезнена, ако за преход се мисли още отсега. С или без такъв сценарий е добре отговорните министерства, браншовите организации и самите мини и ТЕЦ-ове да разпънат под себе си следната спасителна мрежа:

– Създаване на планове за бързо и поетапно преустройство на някои от ТЕЦ в газови централи – инфраструктурата е в голяма степен изградена, а наличната мрежа в комплекса на Мариците трябва да се използва разумно и дългосрочно. Да, енергията от тях ще е по-скъпа, но ще идва само когато е нужна, за да покрива пикове в потреблението и това може да бъде обект на подходящи политики за компенсиране на потребителите и производителите.

– Част от централите могат да си останат на въглища и да припечелват като студен резерв – те пак ще бъдат героите на студените зими, макар и не в следващите 80 години, както са си представяли.

– Малка част от мините могат да запазят разкривките си, за да поддържат студения резерв. Рекултивацията на мините вероятно ще поддържа немалко работни места за поне едно десетилетие, осигурявайки заетост на част от хората поне до средата на 40-те години на века, позволявайки на повечето работещи да достигнат спокойно до пенсионна възраст.

– Преходът отвъд въглища през следващите 15-20 години не означава, че хората няма да имат с какво да се топлят или да захранват домовете си и индустрията. Означава само, че ще преминат към по-ефективно отопление и електроснабдяване на база на малки децентрализирани системи, които са огромен шанс за регионите за повече работни места.

– В никакъв случай не бива да се заговаря за изграждане на нови блокове и нови мощности, работещи на въглища, защото това ще заключи България в порочния кръг на големи инвестиции в една умираща индустрия. А тези инвестиции искат поне 30-40 години работа на една мощност, за да се изплатят, като отделно до изграждането на един проект в България имаме техническо време и време на институционално мотаене, както и порочно залагане на посредствени, а не на последни технологии, т.е. такова решение ще дойде далеч след възможността да бъде отговор на каквито и да било проблеми.

Най-добрият момент да започне чертаене и прилагане на План Б беше преди около години – този влак е вече изпуснат. Най-добрият следващ момент е точно сега – всяко отлагане и поддръжане на губеща позиция е това, което реално и незибежно ще доведе до криза за регионите, зависими от въглищата и поредното несправедливо настройване на хората към ЕС, от който сме неразделна част.

За контакт:
Генади Кондарев, координатор, ЕС „За Земята“, genady.kondarev@bankwatch.org

Тодор Тодоров, коодринатор Енергия и Климат, За Земята, t.todorov@zazemiata.org ,
тел: 0887122801

Теодора Стоянова, координатор на кампания „Климат и енергия“, „Грийнпийс“-България, teodora.stoyanova@greenpeace.org, тел. 088952155

,

Видео обучение на За Земята

Имате важно „зелено“ послание, идея как да намалим разхищението на ресурси или кауза свързани с опазването на природата и искате да ги споделите с всички? Искате повече хора да ви видят и чуят? И това да стане кратко, бързо и ясно? Запишете се на видео обучението на eкологично сдружение За Земята. По време на курса ще научим всичко необходимо за заснемането на грабващи аудиторията кратки филми. Обучението ще се проведе всеки вторник и четвъртък в периода 21 март – 25 април от 19.ч. до 21.30 ч. Мястото на провеждане на теоретичните занятия все още се уточнява, но част от курса ще се проведе на терен.

Защо видео?

В нашето ежедневие всички ние сме изложени на непрекъснат поток от информация. За добро или лошо все по-често ни се налага да представяме и предаваме нашите послания кратко, сбито и увлекателно, за да грабнем и задържи вниманието на хората и предизвикаме ответна реакция. Новите технологии и социални мрежи ни дават уникална възможност бързо и лесно да пренесем нашето послание до стотици, дори хиляди хора.  Всеки от нас снима с професионални или не толкова професионални камери, апарати и телефони. Кратките видеа и аматьорски филми са вече един стандартен инструмент за комуникация и споделяне.

Какво ще научите?

Целта на обучението е участниците в курса да се запознаят със снимачната, осветителната и аудио техниката, и заснемането на кратки клипове и видеа, които да използват в социалните медии, презентации или различни събития на За Земята и други организации, ангажирани с подобряване на околната и социалната ни среда. Ще се запознаем с различните видове монтаж, които са необходими за направата на качествено и интересно видео. Лекциите ще се провеждат от експерти с опит в областта и ще покриват основните теми и техники, необходими за изработването на един кратък филм, включително писане на сценарии, работа с камера, монтиране и звук. Обучението ще ви помогне и при избор на нужната техника за заснемане на даден проект. Курсът ще е практически, насочен към придобиването на реални умения и опит. В края на курса участниците ще работят в групи по проект, свързан с една от темите/направленията, по които работи За Земята (Нулеви отпадъци, Енергия и климат, Добивни индустрии, Храна и земеделие).

Обучението е подходящо за начинаещи. Курсът ще е насочен към хора, които имат интерес или са ангажирани и вече работят по някоя от темите, направленията или кампании на За Земята или други природозащитни неправителствени организации.

Как да кандидатствате?

Попълнете формуляра за регистрация и ние ще се свържем с вас:
https://goo.gl/forms/3yTNNm2PEyqzjt0M2

Краен срок за записване: 12–ти март включително Ще се свържем с одобрените участници до 14-ти март.

Таксата е 90 лв и се заплаща по банков път с основание за плащане: Видео обучение
Име: Екологично сдружение За Земята
Адрес: ПК 975, София 1000
Град / Държава: София, България
Юробанк И Еф Джи България АД (Eurobank EFG Bulgaria AD)
София-1504,бул.Янко Сакъзов №68-70
BIC:BPBIBGSF
IBAN: BG82BPBI79401038681401

Видео курс За Земята се осъществява в рамките на проекта „Училища за устойчиво развитие и активизъм“ на За Земята и Приятели на Земята Европа и има за цел да насърчи неформални методи за екологично образование.
Екологично сдружение “За Земята” и “Приятели на Земята – Европа” са благодарни за осъществената финансова подкрепа от страна на Европейския съюз (ЕС). Съдържанието на това събитие и придружаващите го материали са изцяло отговорност на “За Земята” и не следва да се разглеждат като отразяващи позицията на ЕС. 

,

Ежегоден Граждански форум – Конференция по Демокрация

На 25 и 26 февруари във Варна, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и „За Земята“ организират Ежегоден Граждански форум – Конференция по Демокрация и Семинар „Гражданско участие за справедлива икономика“.

Избирането на Варна за Младежка столица през тази година, дава приоритет на участието на млади активни граждани, младежки НПО и сдружения. Конференцията предоставя възможност на да се докоснете до работата на различни граждански инициативи и организации от цялата страна. Семинарът ще се опита да анализира процесите на икономическо ограбване и ще представи някои алтернативи и решения. Вход свободен.

Форумът има за цел също да подпомага провеждането на дебати по прилагането на демократичните ценности и усъвършенстването на демократичните практики. Участвайте и изразете своето мнение по време на дискусиите.

Прилагаме програмата на събитията през двата дни

,

Общи новини Опасна алтернатива пред българската енергетика: да се обвием в мъгла от живак или да намерим алтернативи за въглищните райони?

Отворено писмо до министър председателя на Република България

За Земята и Грийнпийс внесоха вчера отворено писмо до министър председателя. Писмото е във връзка с натиска който оказват от известно време различни организации за запазване привилегиите и субсидиите на замърсяващата и губеща въглищна индустрия.Препоръчваме на предстоящото гласуване от Европейската комисия на ревизирания Референтен документ за най-добри налични техники (НДНТ) за Големи горивни инсталации българското правителство  да излезе с позиция в защита живота и здравето на населението.

Initiates file downloadОтвореното писмо на За Земята и Грийнпийс България


Файлове:
BREF_Official_Position_ZZ_GP_06022017.pdf
,

Офшорните зони и тяхната роля в новия Глобален финансов ред

Конкурс за студентско есе

ЕС „За Земята“ очаква вашите есета в обем не повече от 3 000 думи до 28 февруари 2017 г. на електронен адрес Opens window for sending emailkonkurszazemiataorg

Сполучливите текстове ще бъдат публикувани на Блога за Данъчна справедливост, а aвторитe на четирите най-добри есета ще бъдат наградени със специална образователна екскурзия до Брюксел и Амстердам с обиколка на най-важните места свързани с лобизма в Европейската столица и със статута на данъчен рай на Холандия. Пътуването ще бъде във втората половина на Март 2017 и покрива самолетни билети, наземен транспорт, нощувки и джобни пари.

Конкурсът няма ограничения студенти от кои специалности могат да участват, но темата е особено подходяща за следващи икономика, право, политически науки и жуурналистика. Не очакваме от вас нито експертни познания, нито да споделяте позициите на За Земята по отношение на данъците и данъчните убежища. По-скоро, искаме да открием във вашите текстове задълбоченост, отчитане на многобройните и противоречиви фактори в тази сложна материя, както и оригинална мисъл, насочена към практически решения на проблемите.

Всеки студент може да участва с по едно есе.

Няколко думи за двъхновение:

Независимо от огромния напредък на технологиите и прираста на световното богатство, милиони хора в Глобалния Юг продължават да не могат да задоволят базови нужди като храна и вода, дом с приемливи санитарни условия, здравеопазване и образование, което дава шанс за излизане от бедността. Според много изследвания и анализи на водещи учени, една от причините за изоставащото развитие е Ограбването. Глобалните корпорации се възползват от природните ресурси и евтиния труд в развиващите се страни, без да дадат своя насрещен дял под формата на дължими данъци. Изследване на ООН установи, че поне 100 милиарда долара е годишният размер на неплатените данъци, които мегакорпорациите укриват от Глобалния Юг. Още повече средства (138 млрд.) изтичат през дупки в законите.

Офшорните зони имат ключово значение в играта на данъчна криеница. Те са десетки на брой и по правило имат следните характеристики: 1) много ниска данъчна тежест за чуждестранни фирми и физически лица; 2) много висока секретност във финансовите институции, тоест инвеститорите запазват анонимност; 3) благоприятна среда за откриване на нов бизнес и финансови операции. Някои от най-известните офшорни зони са тропически острови, скрити от медийно внимание, но има и такива, разположени в сърцето на индустриалния свят. Трудно е да се оцени какво точно се крие в офшорните зони, но според изследователите на този тайнствен свят на парите, то се измерва с десетки хиляди милиарди долари.

Според много икономисти офшорните зони са тумор в съвременния свят, тъй като те не помагат за нарастване на богатството, а само за разпределянето му – и то по начин, който ощетява най-бедните и задълбочава неравенството в света. В офшорни зони се крият пари от мръсен бизнес – наркотици, оръжия, контрабанда. Огромните нерегулирани офшорни парични потоци създават нестабилност и провокират кризи на пазарите. Има и друга гледна точка, според която офшорните зони са естествена реакция на прекомерната данъчна тежест в развития свят. Тъй като държавата определя твърде високи ставки за корпоративния данък, бизнесмените поддържат сметки в офшорни зони, откъдето лесно могат да прехвърлят ресурсите си към операции с най-висока доходност. Офшорните зони са добри за общата ефективност на икономиката и са находчив начин да се ограничи достъпа на корумпирани държавници до публични средства – твърдят поддръжниците им.

Имат ли място офшорните зони в глобалния финансов ред и ако да – каква е тя? Какво ще спечелим и какво ще загубим, ако ги оставим да съществуват – или ако ги забраним? Как светът може да се противопостави най-ефективно на укриването на данъци, което лишава от средства най-силно нуждаещите се? Защо при целия икономически напредък все още има крайна бедност и екологично варварство в света – и имат ли офшорните зони нещо общо? Кой би спечелил, ако офшорните зони бъдат закрити – или напротив, ако развитият свят придобие характеристиките на една голяма офшорна зона?

Примерни източници на информация – статии и становища по темата:

1) Блог за Данъчна Справедливост:

Opens external link in new window– „Коя е най-лошата офшорна зона в света“
https://taxdog.wordpress.com/2016/12/15/race-to-the-bottom/

Opens external link in new window-„Бългасрките офшорни милиарди“
https://taxdog.wordpress.com/2016/04/05/bulgarian-offshore/

Opens external link in new window– „Офшорките издишат бедност“
https://taxdog.wordpress.com/2016/04/20/poverty/

Opens external link in new window– „Водещата световна финансова сила“
https://taxdog.wordpress.com/2015/12/07/offshore_bis/

Opens external link in new window2) Pulling the Plug: How to stop corporate tax dodging in Europe and beyond. Oxfam, 2015
http://policy-practice.oxfam.org.uk/publications/pulling-the-plug-how-to-stop-corporate-tax-dodging-in-europe-and-beyond-346860

Opens external link in new window3) “Йо – хо – хо и офшорна компания“. Михаела Иванова, 2014
http://evromegdan.bg/

Opens external link in new window4) „Офшорни бухалки“. Bodil.bg <http://odil.bg> , 2016
http://bodil.bg/2016/03/19/offshore/

Opens external link in new window5) “Неделно четиво за офшорни зони”. Красен Станчев, ИПИ, 2016
http://ime.bg/bg/articles/nedelno-etivo-za-ofshorni-zoni/

Opens external link in new window6) „How to explain offshore banking to a five year old”. Guardian, 2016
https://www.theguardian.com/world/2016/apr/05/how-to-explain-offshore-banking-and-when-it-is-naughty-to-a-5-year-old

7) International Consortium of Investigative Journalists:
Opens external link in new window– “Secret Files Expose Offshore’s Global Impact”, 2013
https://www.icij.org/offshore/secret-files-expose-offshores-global-impact

Opens external link in new window– „Sun and Shadows: how an island paradise became a haven for dirty
money”, 2014
https://www.icij.org/offshore/sun-and-shadows-how-island-paradise-became-haven-dirty-money

Opens external link in new window– “Panama Papers Have Had Historic Global Effects – and the Impacts KeepComing”
https://panamapapers.icij.org/20161201-global-impact.html