Снимка: Министерство на здравеопазването на Украйна via Wikimedia Commons

Днес, 21.11.2017 г. организациите от Коалиция „България – зона, свободна от ГМО“ внесохме в Народното събрание Становище към Законопроект за храните с искане за промени в текстовете, регулиращи стандарта при етикетирането „Без ГМО“ на хранителните продукти. Според нас е избран неработещ модел, който поставя под риск добрата инициатива, а сроковете за внасяне на предложения за промени изтичат в четвъртък 23.11.2017 г.

Ако законът бъде гласуван в този вид, Народното събрание няма да удовлетвори желанието на мнозинството от българите за въвеждането на работещ доброволен за бизнеса стандарт, който да гарантира, че в продуктите няма наличие на ГМО и под законовия праг за етикетиране [1]. Според публикуваното през миналата седмица от За Земята национално представително проучване сред гражданите 74.9% от анкетираните искат такъв. Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%.

Според нас предлаганата регулация за продукти „Без ГМО“ в законопроекта е неясна и в нея не се посочва изрично създаването на национален стандарт (обхващащ цялата верига от фермер до потребител). От една страна в законопроекта се говори за наредба, а от друга – се предлага въвеждането на добри производствени практики за произведено „БЕЗ ГМО”, които да се разработват от браншовите организации и съюзи, които  да се одобряват от министъра на земеделието, храните и горите. Ние искаме стандартът да бъде уреден с нормативен акт – наредба, разработена от МЗХГ при участието на всички заинтересовани страни: браншови, природозащитни организации, организации за защита на потребителите. От представителното проучване се вижда широка обществена подкрепа  на искането ни –  82,6% искат стандартът да се разработи от всички заинтересовани страни, включително граждански организации, научни институти и др., а едва 5,8% смятат, че той следва да бъде подготвен само от браншовите организации.

Ивайло Попов от За Земята коментира „В детайлите на тази част от законопроекта има допусната грешка, която може да постави под въпрос въвеждането на стандарта, чрез който потребителите да могат наистина да купуват продукти без ГМО. Основният проблемът с това браншовите организации да изработват добри производствени практики за продукти без ГМО е, че никой не може да ги накара да го направят и да им постави срок за това. Ако даден бизнес оператор има желание и възможност да предлага продукт, без употреба на ГМО и иска да постави на етикета си надпис „Без ГМО“, но ако браншовите организации в неговия сектор не са разработили най-добри производствени практики, той няма да може да го реализира. Надяваме се депутатите да осъзнаят този проблем и да внесат исканите от нас промени“.

Припомняме, че първоначалният вариант на законопроекта казваше, че такъв стандарт ще бъде уреден с наредба на МЗХГ. В последствие обаче, без ясни мотиви за това, законопроектът се измени и не включи създаването на национален стандарт за продукти „Без ГМО“, обхващащ цялата верига от фермер до потребител), а на негово място се предвидиха добри производствени практики за, които да се разработят от браншовите организации и съюзи и да се одобрят от министъра на земеделието, храните и горите. След реакция и изпратено Становище на Коалиция „България – зона, свободна от ГМО“ законопроектът отново бе изменен и така приет от Народното събрание на първо четене, но без да се спази основното искане на организациите – регулирането на доброволния за бизнеса стандарт „Без ГМО“ да бъде с наредба, изготвена с широко обществено участие.

Бележки:

[1] При провежданият официален контрол от БАБХ отчитат, че за периода от 2012 г. до 2016 г. 4% oт изследваните за съдържание на ГМО храни съдържат такова под 0.9 % (за 2014г. и 2015 г. те са около 10%). Съгласно българското и европейското право за тях не съществува задължение за етикетиране за съдържание на ГМО. За същия период в 50% от тестваните фуражи се открива съдържание на ГМО над 0.9% (средно съдържание около 5% за продукт), а при 4% от тестовете се открива съдържание на ГМО под 0.9%.

Това означава, че на практика българските потребители консумират директно (в случаите с храните) или „индиректно“ (в случаите с фуражите) ГМО, без да са информирани за това. Предвид, че законодателство на ЕС не позволява други мерки за промяна на този факт чрез въвеждане на по-строги правила за задължително етикетиране (например за храни и фуражи, съдържащи ГМО и под 0.9%, както и на храни, произведени от животни, хранени с ГМО фуражи), един от основните варианти за по-информиран избор на потребителите се явява доброволното етикетиране на продукти, които гарантирано са произведени, без употребата на ГМО по цялата верига. Това се доказва и от практиката на редица европейски страни, които са въвели такъв стандарт.