, ,

Атаките срещу достъпа до правосъдие в България се обжалват на международно ниво

Екологично сдружение „За Земята“ обжалва пред Комитета към Орхуската конвенция катастрофалните за достъпа до правосъдие и чиста околна среда промени в Административнопроцесуалния кодекс.
Това се случи, след като на 11 септември парламентът отхвърли ветото на президента Румен Радев и прие спорните текстове с гласовете на управляващата коалиция.

Конвенцията на ООН, известна накратко като Орхуската конвенция, засяга достъпа на гражданите до информация, участието в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Приелите я страни, сред които е и България, се задължават да осигурят на гражданите и организациите достъп до правосъдие по проблеми, свързани с опазването на околната среда.

Комитетът по спазване на Конвенцията вече осъди България през 2012 г. за липсата на възможност за обжалване на определени планове по Закона за устройство на територията. Това решение по Орхуската конвенция не е изпълнено към днешна дата. Поради тази причина България да е в деликатната ситуация да ѝ бъде отправено предупреждение за прекратяване на правата ѝ като страна по Конвенцията.

„Тенденцията към намаляване на екологичните права на гражданите и организациите, на която ставаме свидетели в България, буди притеснение. Независимо дали става дума за непосилни такси или нереалистични срокове по природозащитните дела, целта е да бъдат заглушени гласовете, които се борят за правото ни на чиста околна среда“, коментира Регина Колева, адвокат на Екологично движение „За Земята“.

Както стана ясно и по време на дискусиите, промените в АПК имат за цел да ускорят спорни инвестиционни проекти, като драстично се намалят възможностите за тяхната адекватна оценка и контрол включително и чрез съда. По този начин се дава предимство на инвеститорския интерес, но се редуцират възможностите за преценка и защита на обществения такъв.

„Важно е гражданите и организациите да имат достъп до съда, за да защитят природата и здравето си, тъй като, за съжаление, това тяхно право много често бива жертвано в името на големи инвестиционни интереси.“, казва Доминик Дойл, адвокат в партньорската организация на „За Земята“ — Client Earth. Тя добавя, че защитата на околната среда в България като цяло буди тревога. „Страната страда от нерегламентирано замърсяване, а няколко топлоцентрали на въглища изгарят и отпадъци, въпреки че има повдигнати дела. В тази среда достъпът до правосъдие е абсолютно необходим.“

Съответствието на промените в АПК с Орхуската конвенция ще бъде предмет на преглед и от Конституционния съд. Преди броени седмици Президентът, група народни представители и Омбудсманът сезираха Конституционния съд, като в някои от исканията е изтъкнато и несъответствието на промените с Конвенцията.

/by
, , , , ,

Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ показва, че държавата подценява опасностите при изгаряне на отпадъци

Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ потвърждава рисковете за хората и околната среда, свързани с изгарянето на отпадъци с неизвестно съдържание, както и на биомаса. Нужно е институциите да не подценяват повече тази практика и да не издават комплексни разрешителни с лека ръка. Сега е моментът да действат, тъй като използването на отпадъци и биомаса като гориво става все по-популярно — „Топлофикация — Перник“, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“ също следват примера, а Столичната община иска да строи цял инсинератор на площадката на ТЕЦ „София“.

Въздухът в много от тези райони вече е мръсен, инсталациите са остарели или не дават нужната гаранция, че няма да доведат до повишаване на нивата на опасни вещества в атмосферата. Доминик Дойл, адвокат от международната правозащитна организация ClientEarth, която работи със „За Земята“, коментира: „Знаем, че изгарянето на отпадъци е опасно и въпреки това собствениците на топлофикацията в Сливен продължават да го правят, незачитайки доводи на „За Земята“ в делото срещу тях, както и възраженията на жителите на града.“  Тя допълва, че тревога будят липсата на информация за съдържанието на горивото и колко точно опасно ще бъде. За съжаление, собствениците на централата не изглежда да споделят тези притеснения и пожарът миналата седмица го потвърждава.

„За Земята — достъп до правосъдие“ обжалва от февруари 2018 г. решението на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за издаване на ново комплексно разрешително на „Топлофикация — Сливен“. То даде право на централата да замърсява още повече въздуха в региона, тъй като не се предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Според данните в бюлетина за качество на въздуха на самата ИАОС, случаите, в които се наблюдават нива на замърсяване в Сливен няколко пъти над нормата, вече са доста чести.
„Използването на страха, че хората от Сливен ще останат на студено, за да направят поредните опасни за здравето промени в горивото за топлофикацията, не е от полза за никого“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.

Комплексното разрешително дава възможност изгарянето да се случва без инсталацията да отговаря на най-добрите налични техники, правейки комбинацията от вредни вещества, изхвърляна във въздуха, още по-разнообразна. Чрез избягване на инвестиции в пречиствателни съоръжения, операторите само удължават агонията на тези остарели инсталации, като вредят и на хората. Според доклада „Тъмният облак над Европа“, работата на „Топлофикация – Сливен“ за 2015 година е довела до загубата на 3540 работни дни и над 37 мил. евро здравни разходи.
„За Земята – достъп до правосъдие“ има намерение да представи пред съда проблема със съхранението на гориво в централата, тъй като според експертите в екипа това е един от недостатъците на комплексното разрешително. Очакваме при разглеждането на жалбата от съда и произнасянето на финалното решение да се вземе и този риск предвид.

/by