Европейската комисия върна АЕЦ Белене на изходна позиция

През септември българският евродепутат Светослав Малинов внесе два въпроса пред Европейската комисия (ЕК): относно законността на решението на правителството да рестартира АЕЦ Белене и относно новите изисквания за безопасност на АЕЦ след аварията във Фукушима през 2011 г. В работата по формулирането на въпросите участваха и експерти от За Земята.

(Пълния текст на въпросите вижте тук:
Opens external link in new windowhttp://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-8-2018-004704_BG.html
Opens external link in new windowhttp://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-8-2018-004703_BG.html)

На 19.11.2018 г. се получи Opens external link in new windowследният отговор на въпросите от ЕК, от г-н Ариас Канете, комисар за климат и енергетика.

Най-важното от този отговор е, че „…възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“ през 2018 г. представлява нов проект по смисъла на чл. 41 от Договора за Евратом.“ Това означава че всички процедури трябва да започнат отново. (вижте текста на Договора за Евратом тук: Opens external link in new windowhttps://www.consilium.europa.eu/media/29775/qc0115106enn.pdf)

Според нас ще са необходими между 5-8 години за изпълнението на всички изисквания. Ако правителството намери стратегически инвеститор, той ще трябва да инвестира в проект, който няма одобрението на ЕК. Важно е да се знае и че всеки инвеститор подлежи на проучване от ЕК (член 46 от Евратом), а за всеки инвеститор извън ЕС, Съветът взема решение с единодушие във връзка с: б) участие на трета държава (извън ЕС), международна организация или гражданин на трета държава във финансирането или в управлението на съвместното предприятие (член 47). Ориентацията на управляващите към китайски, корейски и руски инвеститори автоматично попада под условията на чл.47.

Това е удар по амбициите на ядрената мафия да продължи кражбите от българските граждани за „строеж“ на АЕЦ Белене, но все още не означава, че корупцията е победена. Широко рекламираният наскоро правителствен план за процедура в 9 етапа, с която да бъде избран стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене“, става напълно безполезен при този отговор на ЕК.

След тази реакция на ЕК е време за лидерски решения от управляващите. Дали ще подкрепят продължаване на кражбите на ядрената мафия от корупционния гьол АЕЦ Белене, или ще вземат държавническо решение за окончателно затваряне на станалия нарицателен за ограбването на българските граждани проект. Налага се да им напомним, че е време е да търсят решения за продажба на купеното оборудване и преобразуване на площадката в Белене за неядрено развитие.

, ,

България пред криза с достъпа до правосъдие по екологични дела

Сериозните опасения, че България системно нарушава правата на гражданите, свързани с околната среда, ще бъдат разгледани на международно ниво. На 9 ноември Комитетът за спазване на Орхуската конвенция към ООН, която гарантира достъпа до информация и екологично правосъдие, прие за допустима жалбата на „За Земята“.

Според експертите на екологичната организацията разглеждането на екологични дела за обекти от национално значение само от една съдебна инстанция, при това за срок от 6 месеца, е в нарушение на Орхуската конвенция. Промяната беше гласувана от Народното събрание миналото лято за рекордните 16 дена и без обществено обсъждане. В резултат на нея въпросът дали да премине автомагистрала през най-богатата биологична зона в Европа — Кресна, се реши само на една инстанция.

„За Земята“ повдига и въпросите за увеличените съдебни такси за неправителствени организации (370 лв.) спрямо 70 лв за държавни органи и някои търговски организации, както и тези за екологични дела достигащи до 4500 лв. Промените ще влязат в сила от 1 януари 2019 г., Невъзможността на граждани и организации да обжалват Програмите за качеството на атмосферния въздух също е елемент на жалбата. В нея е включено и твърдение за враждебната среда, в която екологичните организации са заставени да работят, като посочва изказванията от трибуната на Народното събрание при приемането на спорните промени в Административнопроцесуалния кодекс това лято.

„Свидетели сме на законодателна дейност, която цели ограничаване на правото ни на благоприятна околна среда“, споделя адвокат Регина Стоилова. „Чрез отслабване на съдебния контрол и драстично увеличени съдебни такси, граждани и организации ще са значително затруднени да потърсят правата си спрямо отделни инвестиционни проекти. Не трябва да забравяме, че гражданските права са единственият инструмент да запазим или да поискаме от държавата да подобри качеството на въздуха, който дишаме и средата, в която живеем.“

България е в деликатна позиция спрямо Орхуската конвенция, тъй като все още не е изпълнила решение на Комитета от 2012 г., с което страната ни е заставена да предостави на обществеността възможност да обжалва общи и подробни устройствени планове. При отправено предупреждение за спиране на правата по Конвенцията новата процедура значително усложнява международната позиция на страната ни.
На заседанието за допустимостта на жалбата на екологичното сдружение, представител на организацията Earth Justice коментира, че видно в България е налице враждебна среда за работа на организациите и делото трябва „спешно“ да се разгледа от Комитета. България има 5 месеца да отговори на жалбата.

„Обезпокоителна е средата, в която се приемат тези законодателни промени, както и отношението на държавните органи към неправителствените организации. Становището, което представителят на България представи на заседанието на Комитета, показа, не само че управляващите не осъзнават нарушенията на законодателно ниво, но по-лошото – не осъзнават последиците за всички нас и децата ни от тези действия.“ допълва Регина Стоилова.

, ,

Предлаганите промени в Закона за чистотата на въздуха не решават основни проблеми

Гражданите трябва да имат право да обжалват общинските мерки за чистота на въздуха, а местната власт — да налага ограничения на употребата на автомобили и твърди горива за битово отопление. Мерките в програмите трябва да водят до постигане на нормите в най-кратък срок и законът да го изисква.

За това настоява Екологично сдружение „За Земята“ в становището си по Закон за чистота на атмосферния въздух, което внесе в Народното събрание.

Организацията от година апелира за правилно транспониране на Европейското законодателство за чист въздух и по-конкретно — на член 23 на Директива 2008/50/ЕО [1]. Неправилното му въвеждане в националното ни законодателство е причината Европейската комисия да започне поредното наказателно производство [2] срещу страната ни този ноември. Припомняме, че България вече беше осъдена през 2017 г. [3] за нарушение на цитираната норма по същество. „Несъответствието в нашето законодателство доведе до преписване на едни и същи мерки в програмите години наред, без да се постига резултат. Директивата ясно казва, че програмите трябва да включват мерки, които да постигнат нормите в най-кратък срок. МОСВ в момента отказва да коригира проблема, но писмото на ЕК [2] е ясен сигнал, че това не може да продължава.“ коментира Ивайло Хлебаров от „За Земята“.

Възможността на гражданите да защитават правото си на чист въздух в съда, обжалвайки общинските програми, е гарантирано в екологичното законодателство на ЕС и чрез решенията на Съда на Европейския съюз. Те са задължителни за българските съдилища. Въпреки това националните съдилища отхвърлят жалбите на граждани и организации срещу програмите и заложените в тях мерки за подобряване на въздуха. През октомври Административният съд в Пловдив реши, че мерките за по-чист въздух в града са работа само на общинската администрация, следователно жители и неправителствени организации нямат право да ги обжалват. Адвокат Регина Стоилова от „За Земята“ коментира, че за разлика от правото на собственост, правото на чиста околната среда не може да бъде защитено съгласно утвърдената практика на съдилищата. Предложението на организацията ще гарантира правото на чист въздух и правилното прилагане на европейското законодателство.“

За да се противопостави на порочната практика, „За Земята“ сезира и Комитета за спазване на Орхуската конвенция, която гарантира достъпа до информация и екологично правосъдие. Комитетът прие жалбата на 9 ноември и даде срок от 5 месеца на България да отговори.[4]

[1] Директива 2008/50/ЕО

[2] Европейската комисия започва поредното наказателно производство срещу България  

[3] България е осъдена за стемно мръсния въздух 

[4] Официална кореспонденция Комитета за спазване на конвенция от Орхуска и За Земята 09.11.208 г. 

Историческа първа среща на тема „Справедлив енергиен преход“

Историческа първа среща на тема „Справедлив енергиен преход“ събра политици, кметове, синдикати, учени и неправителствени организации в София

От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България.
Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен.
Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат решенията които  предстоят и да отричат намаляването на значението  на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно  да поддържат в България илюзията за липса на алтернатива на въглищата  въпреки ясните европейски и световни тенденции от години.

Но  кръглата маса „Справедлив енергиен преход“ * проведена в Представителството на ЕК в София дава началото на нова тенденция.
Природозащитните организации „За Земята“ и WWF България я инициираха и организираха   със съвместните усилия на синдикатите-КТ „Подкрепа“и КНСБ, Българската стопанска камара и Националното сдружение на общините в Република България.
Амбицията за осигуряване на справедлив енергиен преход  събра 79 представители от  49 институции, общини, бизнеси, синдикати и неправителствени организации в залата на Европейската комисия и Европейския парламент в София.
Това е стъпка напред в събирането на хора и организации с различни възгледи относно развитието на енергийния сектор.
Ключовите говорители от BusinessEurope – Леон де Граф и Европейския институт на профсъюзите-Бела Галгочи представиха европейските перспективи на бизнеса и синдикатите за справедлив преход по време на първата част от събитието.

Повечето от участниците споделят мнението  че процесът изисква редица мерки, които ще предотвратят социални и екологични проблеми в регионите, зависими от въглища. Дискусиите на кръглата маса доказаха че години наред беше създавана  изкуствена представа за непреодолими противоречия между бизнеса, синдикатите, общините и екологичните НПО по проблемите на справедливия  енергиен преход.
„Преходът трябва да бъде справедлив,  едва тогава обществото ще го приеме. Време е да се спре вредното  противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните власти, неправителствените организации. Успешен  енергиен преход в България е възможен само ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят „, каза Тодор Тодоров, координатор на направление  Климат и енергетика  в екологично сдружение “ За Земята „, част от международната мрежа  CEE Bankwatch , Той добави, че търсенето на по-добро качество на живот, което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален  интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“.
Георги Стефанов, главен експерт по климат и енергетика във  WWF България, представи конкретни резултати от първото проучване за създаване на план за справедлив преход. Изследването, извършено  за региона на Югозападна България, включва актуални данни, подробен анализ на сегашното икономическо състояние и няколко сценария с препоръки за бъдещето на региона. Стефанов също така посочи: „Трябва да преодолеем възможни предизвикателства като процесите на социално изключване и миграция. Това означава, че трябва да идентифицираме алтернативни компании, които ще инвестират в региона. Решенията, взети относно прехода от въглища, трябва също така да включват финансова рамка и да дават решения за всички нерешени проблеми „.

WWF и За Земята се съгласиха, че присъствието на толкова значими институции и организации на кръглата маса потвърждава, че това е правилната стъпка и че темата е достатъчно важна, за да обедини усилията на участниците в търсене на общи решения. Техните усилия ще осигурят на българските институции  компетентни експерти и съюзници,  за по-активна работа за справедлив енергиен преход , както и  за получаване на повече обществена подкрепа при вземането на някои трудни решения.

Според „За Земята“ основата за успех е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен,запазвайки природните ресурси,  както и провеждането на  действия за децентрализация на производството на енергия.

Вече видяхме последствията от липсата на планиране на справедлив преход: през юни 400 души, работещи в мина „ Бобов дол“ загубиха работата си, поради закриването на мината. Въпреки че регионът е изцяло зависим от въглищата, местните власти са оставени сами, със собствени средства да се справят с произтичащото от това социално напрежение, безработица и обезлюдяване.
„Мината е единственият източник на поминък не само в нашата община, но и в целия регион. Ние се нуждаем от нови инвеститори, които ще заменят затворените мини. В момента търся инвеститори в Гърция, но очевидно само моите усилия  не са достатъчни . “ каза кметът на Бобов дол, госпожа  Елза Величкова.

Справедливият преход е важна част от европейските цели и политики в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и част от възможностите за подобряване и устойчиво икономическо развитие на България. Атанаска Николова, министър на околната среда и водите, очерта по-голяма картина, подчертавайки, че изменението на климата представлява реална опасност за човешкия живот и здраве, и за развитието на икономиката.

„Няма съмнение, че преходът в Бобов дол е всичко друго, но не и справедлив“, посочи Бела Гългочи от Европейския синдикален институт. „Проблемът е изборът на частния собственик на ТЕЦ“ Бобов дол  от правителството“, каза Димитър Манолов, президент на Конфедерация на труда Подкрепа. „Преходът в Бобов дол очевидно е несправедлив. Трябва да направим всичко възможно, за да предотвратим това да се случи отново „, добави Огнян Атанасов, национален секретар по безопасност и здраве при работа в Конфедерация на независимите синдикати на България.

Леон де Грааф, съветник по въпросите на околната среда и климата в Business Europe, заяви, че европейския бизнес  напълно подкрепя Парижкото споразумение за климата  и отново подчерта важността на справедливия енергиен преход: „Справедливият енергиен преход е възможен само ако всички участници работят заедно“.

Най-ценният аспект от срещата показа, че може да се постигне конструктивен диалог сред представителите на различни заинтересовани страни с много различни приоритети. За участниците това беше стъпка към по-широко сътрудничество и вземане на решения. „Започнахме задълбочена и честна дискусия по въпросите на справедливия енергиен преход“, каза Славчо Нейков, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт и модератор на дискусията. „Събитието не само беше напълно подготвено от двете организации, но направиха всичко възможно да привлекат топ експерти, представящи различни гледни точки по тема, която е много“ гореща „като цяло на европейско ниво, но изключително чувствителна и важна за България. Заседателната зала не само беше пълна с хора, но и се изпълни със сериозен дебат – и това беше добре оценено от всички участници, независимо от различията в мненията им. Събитието се превърна  едновременно в много навременно и съсредоточено върху актуален въпрос, който със сигурност ще продължи да бъде в центъра на вниманието през следващите години поради огромните си икономически и социални последици в България. И това прави подкрепата на  За Земята и WWF още по-ценна. “
Славчо Нейков заключи, че има голяма несигурност относно бъдещето на въглищата в България, което създава напрежение на регионално и национално ниво. Правителството все още не е споделило какво  следва, в краткосрочен и средносрочен план. Нейков вярва, че участниците споделят обща представа за ясна рамка със социални и икономически реформи за справедлив преход на национално и регионално ниво.

Като общ резултат и по-нататъшна стъпка, организаторите и техните партньори се съгласиха, че модераторът ще подготви документ, който да съпоставя заключенията на кръглата маса и препоръките за това как този установен диалог трябва да продължи в краткосрочен план. Този документ ще бъде споделен в широк мащаб със съответните лица, отговорни за вземането на решения в България.

Initiates file downloadЗаключенията на модератора можете да видите тук.

* Събитието е част от проекта EUKI – CEE Bankwatch Network и проекта EUKI на WWF.

АЕЦ Белене – луксозната спяща красавица на българската енергетика

От над 30 години в България се правят опити за строеж на втора АЕЦ  в Белене, без анализ за енергийна и икономическа целесъобразност, сеизмичен , технологичен и екологичен риск, степен на енергийна зависимост. Проектът беше спиран на два пъти с правителствени решения, през 1991 и през 2012 година. През 2002 и 2018г. отново с решения на правителството се предприемат опити за рестарт на идеята за строеж на втора  атомна централа.

Опитите за възобновяването на  проекта за строеж на АЕЦ Белене  го превърнаха в луксозната спяща красавица на българската енергетика. В последните двадесетина години се изредиха много принцове, които се опитваха да целунат и събудят спящата красавица срещу възможността безнаказано да се обогатяват за сметка на националния бюджет,  един от тях дори се представяше за цар.

Междувременно красавицата погрозня и постепенно се превърна в корупционен гьол, но запази своята притегателна сила за организираната престъпна група която продължава да източва държавния бюджет поради пълната липса на търсене отговорност от държавните институции  отговарящи за борбата с корупцията по високите етажи на властта. През последните 15 години бяха откраднати от бюджета над 2,5 милиарда лева за поддържане на илюзията че проектът за строеж на АЕЦ Белене е жизнен, в тях влизат и платените през 2016 г., след решение на арбитражния съд в Женева над 1 милиард лева за незаконно поръчано оборудване, без наличие на окончателен договор. За загубата  и на този милиард се оказа че никой не носи отговорност , отговорни няма, виновни също. Цената за поддържане на спящата в Белене красавица става все по-непосилна за българския данъкоплатец и сериозно застрашава финансовото състояние на НЕК.

Примерът с проекта за „строеж“ на АЕЦ Белене е типичен за задържане на промените в енергийната политика на българските правителства вече 30 години. Във всяка енергийна или икономическа стратегия за развитие през тези години АЕЦ Белене присъства и задържа отделянето на ресурси за развитие на по-безопасните, евтини, достъпни малки енергийни мощности. Не позволява даване приоритет на енергийната ефективност и децентрализацията при производството на енергия. Години наред българската енергетика е в плен на политически игри, корупционни схеми, незаконно финансиране на политически партии и  липса на устойчив план за развитие. Съзнателно поддържания хаос, съчетан с пълна липса на прозрачност и вземане на преднамерено погрешни решения доведе до засилване на чувството  на несигурност в обществото. Лансира се погрешната теза за заместване на въглищните централи с нова АЕЦ. Поддържа се постоянно напрежение дали заетите в енергийния сектор ще запазят работните си места, дали ще има повишаване на цената на електроенергията.

През юни 2018 правителството и парламента излязоха с решение отново да се търси стратегически инвеститор за събуждане на спящата, повехнала красавица АЕЦ Белене. Обществото  справедливо реагира с масови протести пред сградите на Парламента и министерски съвет. По стара традиция при антиядрени протести, нашите управници се връщат към традиционния си подход в енергетиката, пълна тишина и липса на прозрачност, водене на преговори и договорки на тъмно, и често пътуване на енергийния ни министър за инструкции в Москва. Подобен подход на непрозрачност и игнориране на обществения интерес е пагубен за развитието на страната ни, именно така бяха откраднати досега тези над 2,5 милиарда лева. При липса на развитие и информация по бъдещето на този проект, обществената енергия се губи и протестите секват.

На 7.11.2018 г. правителството одобри процедура за избор на стратегически инвеститор, която включва в себе си 9 етапа. В решението се дава срок една година, в която да се водят преговори и да се изпълняват тези 9 етапа в търсене на стратегически инвеститор , който да е готов да инвестира 10 милиарда евро в луксозната ни спяща красавица. Без да получава държавни гаранции или договори за предварително изкупуване на ток. Така правителството осигурява още една година възможности за раздаване на пари от бюджета за финансови, правни, технически „анализи” , „доклади”, „оценки”, на до болка познати фирми, консултанти и експерти. За пилеене на пари за охрана и съхранение на морално остарялото оборудване, за което дадохме над 1 милиард лева, но то е само 10 % от необходимото за окончателен строеж… Управниците си осигуряват и спокойствие от антиядрени протести  до периода след местните избори. Но това е поредното погрешно и скъпо струващо правителствено решение по темата АЕЦ Белене.
За съжаление общата картина в енергийния сектор не се е променила, не само ядрената енергетика е в криза. Енергетиката в България е изцяло централизирана, управлява се от правителството чрез БЕХ АД. Управниците ни продължават да се опитват да решават проблемите в отделните сектори на парче, без ясна стратегия с приоритети за години напред без значение кой е на власт.

От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България. Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен. Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат решенията които  предстоят и да отричат намаляването на значението  на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно  да поддържат в България илюзията за липса на алтернатива на въглищата  въпреки ясните европейски и световни тенденции от години. Правят се неадекватни обещания от министъра на енергетиката в страната, пред профсъюзи , миньори, общини,  по отношение на „запазване на въглищната индустрия като гръбнак на българската икономика“, „запазване на хилядите работни места“,  на обществото се обещава „евтин ток“. Същевременно  правителството официално подкрепя и европейските политики за повишаване на енергийната ефективност и развитие на ВЕИ, за сметка на намаляване дела на въглищата. Няма как още дълго да продължи държавната подкрепа за частни интереси на енергийни олигарси във въглищната индустрия, да им се позволява да работят в нарушение на екологичните норми, замърсявайки околната среда и застрашавайки живота и здравето на хората, да им се плащат огромни суми за т.нар. студен резерв.

Същевременно нараства държавната  помощ   за държавната ТЕЦ 2, за 2016 и 2017 година БЕХ плати над 270 милиона лева за закупуване на парникови квоти , за 2018 година поради нарастване на цената на парниковите квоти на европейския пазар се очаква да са необходими нови 380 милиона лева.
Отношението на управляващите  към развитието на ВЕИ продължава да бъде  враждебно. Дават се лъжливи данни на ЕК че страната ни е изпълнила и надминала заложените в стратегията Европа 2020 нива на използвани ВЕИ от 16%, като в официалните данни които сме изпратили за ВЕИ се считат и изгорените дърва за отопление. От години в анализи на За Земята, както и на различни енергийни и икономически експерти се акцентира на официални данни,  че разполагаемите мощности за производство на енергия в България са много повече, отколкото са ни необходими. Неслучайно преди няколко години  през  пролетта се оформиха  драми кои мощности да се спрат, за да не се претовари енергосистемата, защото има дисбаланс между намаляващото потребление в страната и огромното производство. През 2013 година беше принудително намалено производството на енергия с 40% от всички производители за известен период от време.

Решението на проблемите в енергийния сектор би могло да бъде преди всичко прекратяване на решенията, вземани на тъмно и на парче , за решаване на единични проблеми. Повишаване на прозрачността и изработване на качествена енергийна стратегия, в основата на която да бъде развитието на енергийната ефективност , ВЕИ за отделните домакинства, и децентрализирането на производството на енергия. Създаването на адекватни за всеки регион в страната планове за справедлив енергиен преход с конкретни срокове. За да не се повтори примера с мините в Бобовдол и изхвърлянето на улицата на работещите в тях за броени месеци.

Време е спящата в Белене луксозна красавица да бъде оставена в историята на корупцията и да бъдат спрени разходите по нея, да се осигури безядрено бъдеще на площадката на АЕЦ Белене . Би могла да се използва като икономическа зона която да обхваща Свищов ,Белене , Никопол. Има възможност да се използва модела на пловдивската икономическа зона. Подобна икономическа зона би помогнала за подобряване баланса  в неравномерното развитие между Северна и Южна България .
За целта е необходимо да има решение на правителството площадката да бъде извадена от активите на НЕК.
За съжаление решението на министерски съвет от 7.11.2018 г. все повече отдалечава във времето тази възможност, вземането на правилни и далновидни решения отново се отлагат в името на задаващите се избори. Тези отлагания винаги водят до необходимост да се действа на по-късен етап със скъпо струващи действия в кризисна обстановка.

, ,

Справедлив енергиен преход за региона около комплекса „Марица – Изток“

Предварителен анализ на възможностите и препоръки за действия

Резюме (Initiates file downloadцелият анализ вижте тук)

Отчитайки европейската тенденция за постепенно премахване на високо замърсяващите горива като въглища, този предварителен анализ очертава възможностите за справедлив енергиен преход в широкия регион около сърцето на българската въглищна енергия – комплекс „Марица Изток“. Комплексът включва три мини с лигнитни въглища (Мини „Марица Изток“), четири ТЕЦа, фабрика за брикети, както производствени и складови бази на десетки фирми, свързани с работата на мините и ТЕЦовете. Над 400 000 души живеят в широкия регион Стара Загора; около 12 000 души са заети в мините и централите в комплекс „Марица Изток“. Въпреки икономическия растеж и ниската безработица в региона, с изключение на заетите в  комплекса, военната и преработващата промишленост, заплатите в Стара Загора, особено в селата, обикновено са ниски (около 600 лева на месец).

Необходимите стъпки за справедлив преход на региона включват:
1. Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи енергийни носители като въглищата
Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите. Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат затворени в краткосрочен план, като същевременно се консервират около 1500 МВ от капацитета като дългосрочен резерв само при извънредни обстоятелства. Забавянето на затварянето им ще доведе само до загуба на време и ресурси, както се вижда от случая на АЕЦ „Козлодуй“.

2. Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници
Докладът очертава общите възможности за инвестиции и характеристиките на региона по отношение на земя, услуги и свързаност, но липсата на надеждни данни възпрепятства по-подробен анализ. Приоритетните съществуващи и бъдещи бизнес сектори с голям потенциал включват: зелена енергия, транспорт и логистика, ИТ, производство на машини, услуги и др.

Развитието на региона „след въглищата“ може да се разглежда в няколко основни посоки:

а. Развитие на нови високотехнологични сектори
б. Развитие на вече налични сектори и бизнеси с висок потенциал
в. Специфична насоченост към зелената енергетика и съхраняването на енергия.
г. Развитие на съществуващи не-енергийни дейности, собственост на ММИ и енергийните дружества.
д. Поддържане на резерва за форсмажорни ситуации.

3. Включване на оценените възможности за справедлив преход в стратегическите документи за развитие на регионалните единици Югоизточен и Южен централен райони за развитие (NUTS II) и засегнатите области (NUTS III) и общини (NUTS IV).
4. Започване на незабавното прилагане на цитираните стратегически документи от момента на тяхното приемане.

Финансирането на справедлив енергиен преход в региона е възможно чрез използване на комбинация от фондове и финансови инструменти за ликвидация на последиците от въгледобива и работата на ТЕЦ-овете, нови инвестиции в развиващи се сектори, ранно пенсиониране, преквалификация, предприемачество. Понастоящем липсват целеви фондове за възстановителни мерки.

Препоръчителни стъпки преди 2022 г. (за „Брикел“ ЕАД до края на 2019 г.):
1. Приемане на планове за извеждане от експлоатация на мините и ТЕЦ-овете в комплекса „Марица – Изток“.
2. Приемане на решение на Министерския съвет за създаване на фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на „Мини Марица – Изток“ ЕАД и фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на 3-те ТЕЦ-а в региона (без този на „Брикел“).
3. Приемане на решение на Министерския съвет за това как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на „Брикел“ ЕАД.

Изводи
На базата на проучванията на наличната информация и разговорите с представители на институциите, бизнеса, профсъюзите, общините и активни граждани, можем да направим следните изводи:

1. Случването на СЕП в региона на КМИ е напълно възможен процес, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост.
2. Макар в региона да очакват лидерството да бъде поето от „държавата“, историята говори, че не винаги най-добрите решения се взимат от „Центъра“. За съжаление липсата на регионално самоуправление е пречка пред СЕП.
3. Противопоставянето на СЕП срещу „запазването завинаги“ на КМИ и въгледобива на национално и европейско ниво, е губеща за България стратегия.
4. Регионът има добри изходни показатели на икономическо и социално развитие, които биха позволили да поеме с минимални сътресения и при дългосрочен успех освобождаващите се през преходния период работници и служители.
5. Наличните финансови източници също са добра изходна база за провеждане на СЕП.
6. В региона има очакване, че резултатите от СЕП трябва да се изразят в създаването и развитието на високотехнологични производства и услуги, носещи и по-високи доходи, а не завръщане към традиционните сектори.
7. Добре е СЕП да избегне процеса на свръхцентрализация и да не се насочи само към създаване на работни места в Стара Загора. Диверсификацията на инвестициите би облекчила и управлението на общините, част от които имат нужда от „начален тласък“ за по-добро развитие, така че да запазят хората по места.