,

Зони с ниски емисии за битово отопление – необходимата мярка за чист въздух

В търсене на решения на обществения проблем с лошото качество на атмосферния въздух, и в частност с наднормените нива на ФПЧ, Екологично сдружение За Земята представя една слабо коментирана у нас практика – създаването на зони с ниски емисии за битово отопление с твърдо гориво. Мярката е изследвана в независимо проучване (това да е линк към доклада) с примери и резултати от няколко държави (Полша, Обединеното Кралство, Италия и други) и изводи за нуждата от прилагането ѝ у нас.

Член 28а от Закона за чистота на атмосферния въздух позволява на общинските власти в България да създават ЗНЕ, но на практика няма нито една такава в страната. Битовото отопление на твърди горива е основна причина за високите концентрации на ФПЧ в редица общини през зимата. На лице са ясно дефиниран времеви период и източник, с оглед на което обособяването на зони с ниски емисии би могло да е мощен инструмент за подобряване на качеството на въздуха у нас.

ЗНЕ са територии (части от градове, цели региони или държави), където дадени дейности са ограничени или забранени с цел намаляване емисиите на определени замърсители. В последните години високите концентрации на фини прахови частици стават фокус в усилията за чист въздух на много населени места. Техен основен източник е битовото отопление на твърди горива, поради което се обособяват все повече зони за ограничаване на емисиите от този тип.

Успехът от прилагането на ЗНЕ зависи от няколко предпоставки. На първо място възможността за създаването им трябва да е ясно заявена и регламентирана в закон. Същевременно са необходими пълноценно оправомощаване на местните власти, както и подробен предварителен анализ на емисиите, който включва инвентаризация и картиране на използваните горива и уреди за отопление. Мярката трябва да е подкрепена с различни финансови механизми за домакинствата и с провеждане на информационни и образователни кампании за нейната полза и значение.

ЗНЕ имат голям потенциал за намаляване емисиите ФПЧ от битовото отопление в България. При политическа воля и добра организация на централно и местно ниво, прилагането му може да започне още от следващия отоплителен сезон през 2019/2020. Само със смели решения (въпреки предстоящите избори) и реални мерки можем да решим проблема с наднорменото замърсяване с ФПЧ. Въвеждането на зони с ниски емисии за битово отопление е трудна, но нужна крачка, за да има чист въздух за всички.

Вижте докладът тук.

 

,

Филтър на всеки комин? Проучване на международния опит и приложимостта му в България

Отново е сезонът на мъглите и инверсиите, отново България диша мръсен въздух с наднормени нива на фините прахов частици (ФПЧ). Все по-често чуваме от управляващите и медиите за филтри на комини, които ще помагат за намаляване на замърсяването. В тази връзка Екологично сдружение За Земята поръча Initiates file downloadнезависимо проучване на опита и резултатите от ползването им за намаляване на ФПЧ от битово отопление на твърди горива в няколко държави с изводи за очакваната им ефективност у нас.

Изводът на За Земята e, че филтрите не са подходяща мярка за България, тъй като не адресират основните предизвикателства пред битовото отопление: некачествените горива и нискоефективните отоплителни уреди.  При това сериозният проблем с високите нива на ФПЧ в жилища, където се използват стари отоплителни уреди на дърва или въглища, също остава незасегнат. “Когато избираме подход за подобряване на качеството на въздуха в България, трябва да мислим за неговата устойчивост и за ефекта върху човешкото здраве. Филтрите не са решение на проблема с ФПЧ, тъй като не премахват причината за замърсяването, нито пък подобряват въздуха вътре в домовете. Към момента това е единствено лобистка мярка, която обслужва нечии икономически интереси.” заявяват от За Земята.

Поддръжниците на филтрите посочват като предимства възможността да се премахва висок процент от ФПЧ, без домакинствата да трябва да сменят начина си на отопление и по-ниската инвестиция спрямо тази за смяна на горивната инсталация. И двете твърдения са опровергани от проучването.

Необходимата инвестиция за монтирането на филтър е сравнима с цената на закупуването на ефективен уред за отопление като пиролизна или пелетна печка. “Преходът към такива системи намалява емисиите ФПЧ от източника и е един от начините за подобряване на качеството на въздуха дългосрочно.” поясняват от За Земята. Трябва да се отчетат и ежегодните разходи за поддръжка, почистване и електроенергия за работата на филтрите, които са допълнителна финансова тежест за домакинствата, докато подмяната на уредите с високоефективни би намалило разходите им за отопление. Това е важен фактор, особено за хората с ниски доходи, които се отопляват на твърдо гориво.

Липсва и дългогодишен опит от масово приложение на филтри, който да покаже техния реален принос за намаляване на емисиите ФПЧ. Известните примери са от държави като Швейцария, Норвегия, Дания, където горивната база е по-нова и ефективна, а използваните горива често са пелети или друг вид модерна биомаса, при които нивото на емисии е по-ниско от това на уредите и горивата в България. Изследванията показват, че наличието на емисии фини прахови частици след филтъра силно се влияе от тези два фактора.
При положение, че през 2011 г. над 50% от населението в България използва дърва и въглища за отопление (според Националното преброяване), както и че средната ефективност на отоплителен уред на твърдо гориво е около 50% (според пресмятания от Министерството на Енергетиката), то не може категорично да се определи ползата от филтрите за подобряване на качеството на въздуха в страната.

Мярката би могла да допълни усилията за намаляване на емисиите ФПЧ при вече сменена горивна база и въведени стриктни и високи стандарти за всички твърди горива. В настоящия момент такива филтри може да са подходящи за намаляване на ФПЧ от търговски обекти, използващи пещи или скари на дърва или дървени въглища, в населените места.

Виж целият доклад тук.