,

Зони с ниски емисии за битово отопление – необходимата мярка за чист въздух

В търсене на решения на обществения проблем с лошото качество на атмосферния въздух, и в частност с наднормените нива на ФПЧ, Екологично сдружение За Земята представя една слабо коментирана у нас практика – създаването на зони с ниски емисии (ЗНЕ) за битово отопление с твърдо гориво. Мярката е изследвана в независимо проучване с примери и резултати от няколко държави (Полша, Обединеното Кралство, Италия и други) и изводи за нуждата от прилагането ѝ у нас.

Член 28а от Закона за чистота на атмосферния въздух позволява на общинските власти в България да създават ЗНЕ, но на практика няма нито една такава в страната. Битовото отопление на твърди горива е основна причина за високите концентрации на ФПЧ в редица общини през зимата. На лице са ясно дефиниран времеви период и източник, с оглед на което обособяването на зони с ниски емисии би могло да е мощен инструмент за подобряване на качеството на въздуха у нас.

ЗНЕ са територии (части от градове, цели региони или държави), където дадени дейности са ограничени или забранени с цел намаляване емисиите на определени замърсители. В последните години високите концентрации на фини прахови частици стават фокус в усилията за чист въздух на много населени места. Техен основен източник е битовото отопление на твърди горива, поради което се обособяват все повече зони за ограничаване на емисиите от този тип.

Успехът от прилагането на ЗНЕ зависи от няколко предпоставки. На първо място възможността за създаването им трябва да е ясно заявена и регламентирана в закон. Същевременно са необходими пълноценно оправомощаване на местните власти, както и подробен предварителен анализ на емисиите, който включва инвентаризация и картиране на използваните горива и уреди за отопление. Мярката трябва да е подкрепена с различни финансови механизми за домакинствата и с провеждане на информационни и образователни кампании за нейната полза и значение.

ЗНЕ имат голям потенциал за намаляване емисиите ФПЧ от битовото отопление в България. При политическа воля и добра организация на централно и местно ниво, прилагането му може да започне още от следващия отоплителен сезон през 2019/2020. Само със смели решения (въпреки предстоящите избори) и реални мерки можем да решим проблема с наднорменото замърсяване с ФПЧ. Въвеждането на зони с ниски емисии за битово отопление е трудна, но нужна крачка, за да има чист въздух за всички.

Вижте докладът тук.

 

,

Филтър на всеки комин? Проучване на международния опит и приложимостта му в България

Отново е сезонът на мъглите и инверсиите, отново България диша мръсен въздух с наднормени нива на фините прахов частици (ФПЧ). Все по-често чуваме от управляващите и медиите за филтри на комини, които ще помагат за намаляване на замърсяването. В тази връзка Екологично сдружение За Земята поръча независимо проучване на опита и резултатите от ползването им за намаляване на ФПЧ от битово отопление на твърди горива в няколко държави с изводи за очакваната им ефективност у нас.

Изводът на За Земята e, че филтрите не са подходяща мярка за България, тъй като не адресират основните предизвикателства пред битовото отопление: некачествените горива и нискоефективните отоплителни уреди.  При това сериозният проблем с високите нива на ФПЧ в жилища, където се използват стари отоплителни уреди на дърва или въглища, също остава незасегнат. “Когато избираме подход за подобряване на качеството на въздуха в България, трябва да мислим за неговата устойчивост и за ефекта върху човешкото здраве. Филтрите не са решение на проблема с ФПЧ, тъй като не премахват причината за замърсяването, нито пък подобряват въздуха вътре в домовете. Към момента това е единствено лобистка мярка, която обслужва нечии икономически интереси.” заявяват от За Земята.

Поддръжниците на филтрите посочват като предимства възможността да се премахва висок процент от ФПЧ, без домакинствата да трябва да сменят начина си на отопление и по-ниската инвестиция спрямо тази за смяна на горивната инсталация. И двете твърдения са опровергани от проучването.

Необходимата инвестиция за монтирането на филтър е сравнима с цената на закупуването на ефективен уред за отопление като пиролизна или пелетна печка. “Преходът към такива системи намалява емисиите ФПЧ от източника и е един от начините за подобряване на качеството на въздуха дългосрочно.” поясняват от За Земята. Трябва да се отчетат и ежегодните разходи за поддръжка, почистване и електроенергия за работата на филтрите, които са допълнителна финансова тежест за домакинствата, докато подмяната на уредите с високоефективни би намалило разходите им за отопление. Това е важен фактор, особено за хората с ниски доходи, които се отопляват на твърдо гориво.

Липсва и дългогодишен опит от масово приложение на филтри, който да покаже техния реален принос за намаляване на емисиите ФПЧ. Известните примери са от държави като Швейцария, Норвегия, Дания, където горивната база е по-нова и ефективна, а използваните горива често са пелети или друг вид модерна биомаса, при които нивото на емисии е по-ниско от това на уредите и горивата в България. Изследванията показват, че наличието на емисии фини прахови частици след филтъра силно се влияе от тези два фактора.
При положение, че през 2011 г. над 50% от населението в България използва дърва и въглища за отопление (според Националното преброяване), както и че средната ефективност на отоплителен уред на твърдо гориво е около 50% (според пресмятания от Министерството на Енергетиката), то не може категорично да се определи ползата от филтрите за подобряване на качеството на въздуха в страната.

Мярката би могла да допълни усилията за намаляване на емисиите ФПЧ при вече сменена горивна база и въведени стриктни и високи стандарти за всички твърди горива. В настоящия момент такива филтри може да са подходящи за намаляване на ФПЧ от търговски обекти, използващи пещи или скари на дърва или дървени въглища, в населените места.

Виж целият доклад тук.

 

Брошура „АЕЦ Белене – между корупционните схеми и разума“

След десетки години лутане между корупционни схеми за източване на бюджета (2,389 млрд. лева до 2017 г.) и лъжливи обещания за намерен стратегически инвеститор политици и ядрени лобисти, проводници на чужди интереси, продължават да търсят начин да прехвърлят нови над 20 млрд. лева разходи за строежа на АЕЦ Белене върху българските данъкоплатци. Почти пълния контрол върху националните медии, както и наличието на малко независими медии помага на про ядреното лоби да използва митове за манипулация на общественото мнение. Например мита че ядрената енергия е евтина, безопасна и чиста, или че АЕЦ Белене би осигурила по-голяма енергийна независимост на страната.

Initiates file downloadЦялата брошура можете да видите тук.

, ,

Проформа за чист въздух

Какво да очакваме от Националната програма за качество на атмосферния въздух?

Въздухът няма да стане по-чист, докато в Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух липсват конкретни срокове, необходими средства и отговорните институции за препоръчаните мерки. Това изтъкнаха За Земята и „Грийнпийс“ – България в Initiates file downloadсвоето становище по проекта на Програмата, която трябва да очертае стратегията за справяне с проблема във възможно най-кратки срокове в цялата страна

Документът, изготвен от Световната банка по поръчка на Министерство на околната среда и водите, разполага със сериозна аналитична част, която предлага нужните решения. На фона на активното гражданско движение и протестите, Националната програма не отразява спешността на проблема и не задава нужните амбициозни цели. Липсва ясна политическа воля, ангажираност и поемане на отговорност чрез програмата.

Недвусмислено се посочва, че най-голям принос за емисиите на фини прахови частици е битовото отопление с твърди горива. Въпреки това не се предвижда въвеждане на стандарти за дърва, пелети, брикети от биомаса и други сходни. “Според изследванията основен принос за замърсяването има изгарянето на мокри дърва, но този проблем не е адресиран адекватно. Настояваме за ясни и задължителни стандарти за всички горива, с конкретен план за действие по въвеждането им и последващ контрол за прилагането им. Без стандарти мерките за дървесината остават откровено палиативни и конформистки.” казват от За Земята. Международната практика също потвърждава, че в такава ситуация въвеждането, прилагането и контролът на стандарт за съдържание на влага е най-ефективният инструмент.

Мерките, насочени към автомобилния транспорт са в правилната посока, но липсва воля за развиване на алтернативите — добра пешеходна среда, бърз, удобен и сигурен градски транспорт, велосипедна инфраструктура. “Щом искаме да убедим хората да слязат от колите си, добре е да им предложим атрактивни алтернативи. В противен случай не можем да очакваме, че те ще съдействат в борбата с мръсния въздух чрез промяна в ежедневните си практики.” коментират от За Земята.

Важно е институциите да осъзнаят, че гражданите са основни участници в процеса на подобряване на качеството на въздуха. Те трябва да бъдат информирани и включвани във всеки един етап от търсенето на решение на проблема, защото търпят вредния здравен ефект и от промяната на тяхното поведение зависи постигането на целта. В повечето случаи мерките изискват домакинствата да вложат средства от собствения си бюджет — да сменят отоплението си, например, затова следва да разбират добре ползите и да бъдат подкрепяни в тази инвестиция с финансови механизми. Особен акцент трябва да има при подпомагането на най-бедните, които са и най-уязвими за вредните ефекти.

Не по-малък проблем е и липсата на навременна публична информация за замърсяването на въздуха, който Програмата не планира да разреши. Няма и заявено намерение за изследване на здравните рискове за населението и тяхната оценка. Това са важни елементи, които да подкрепят избора на подходящи политики.

Срещу България има открита и Opens external link in new windowнова процедура на Европейската комисия за пропуски при въвеждането на няколко разпоредби от Директивата за качество на атмосферния въздух. Съгласно законодателството на ЕС държавите членки са длъжни да предприемат подходящи мерки за свеждане до минимум на продължителността на периодите на превишаване на допустимите стойности. Комисията нееднократно изрази загриженост относно формулировката в законодателство  на страната ни, която не отговаря на това изискване. Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух има реален потенциал да подобри политиката на България в тази насока, но не и в сегашния си вид.

 

Отново бягство от отговорност и отлагане на неотложните решения

Коментар от За Земята върху позицията на българското правителство за 24-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата

В началото на декември в Катовице ще се проведе 24-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата. Основната цел на тази среща е да се приемат правилата на Споразумението от Париж.

Позицията на българското правителство се характеризира с липса на визия за бъдещето и нисък хоризонт на предприетите действия. Отново в основата на предлаганите мерки е мисълта за скорошните избори и опасността тези политици да не бъдат преизбрани ако се решат на непопулярни, но носещи устойчиви резултати в бъдеще действия. Вече над 10 години правителствата в България нямат собствена позиция по климатичните политики, отчитаща спецификите на социално-икономическото развитие на страната както и реалните ефекти върху околната среда. Нашите управници следват сляпо позицията на Полша и се крият зад аргументите на полското правителство.

Българското правителство официално заявява „Не може и не трябва да се очаква, че сам ЕС може да се справи с глобалния проблем изменение на климата.Категорично не можем да приемем увеличаване на амбицията на ЕС по отношение на целите до 2030 г.“ Това становище се споделя и от българския президент, който ще бъде официалния водач на делегацията в Катовице. Българските управляващи показват пълно неразбиране на реалната ситуация с климатичните политики в България. Не намират най-добрите решения, подходящи не само за справяне с проблема, а даващи възможности за развитие и модернизиране на българската индустрия.

Тази позиция на правителството беше приета в обстановка на протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2.Протестите бяха организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа, в защита на работните места на хората. За съжаление правителството предпочете да излъже за пореден път работниците, че ще запази въглищните мини и ТЕЦ-ове, както и работните места на хората, вместо да обяви програма за справедлив енергиен преход с ясни срокове за намаляване зависимостта от въглища. Управниците трябва да работят заедно със синдикатите, бизнеса, общините, НПО, за намиране на най-добрите решения за социални и икономически реформи на национално и регионално ниво, вместо да ги залъгват с неизпълними обещания, лишени от икономическа логика.Неизбежно е съкращаването на работници и намаляването на търсенето на въглища, но може да се предвидят програми за алтернативна заетост на хората, както и варианти за икономическо развитие на регионите, които да намалят социалната цена на прехода.

През последните години нараства държавната помощ за държавната ТЕЦ 2, за 2016 и 2017 година БЕХ плати над 270 милиона лева за закупуване на парникови квоти, за 2018 година поради нарастване на цената на парниковите квоти на европейския пазар се очаква да са необходими нови 380 милиона лева. Няма вариант, при който тази държавна помощ да продължи без извършване на радикалани реформи в сектора.

Бодрото рапортуване на министрите на околната среда Н. Димов и енергетиката Т. Петкова пред протестиращите че „ще защитят работниците“ във въглищната индустрия нямат никаква стойност, защото зад тях не стои правителствена програма, стратегия за извършване на справедлив енергиен преход. Идеята да се обещава на всички всичко ще доведе само до повишаване на социалното напрежение и несигурност относно бъдещето на въглищата в България.

Особено неприятно впечатление прави антиевропейското говорене на българските политици по темата за климатични политики и реформите в сектор енергетика. Всички необходими и неотложни промени, свързани с чистата околна среда, качеството на живот и здравето на хората се представят като „натиск от Брюксел“. Много жалко е че това не са приоритети на нашите политици, защото се отнасят до българските граждани. Същевременно продължава държавната подкрепа за частни интереси в енергетиката и за енергийните олигарси.

Време е за истински реформи и решения след обсъждане с всички заинтересовани страни, за да бъдат постигнати най-добрите резултати, с отчитане на специфичните за България обстоятелства.