,

Хората от Бели бряг и Трояново питат депутати и министри: Кога ще получим справедливо обезщетение за домовете си, превзети от мините?

Представители на обреченото на изселване село Бели бряг и екоактивисти ще отстояват пред Народно събрание искането за по-справедливите обезщетения за домовете на хората от селото на 1 февруари 2019 г. от 8:30 часа, а от 10:30 часа и пред входа на Министерството на енергетиката.

С 30-годишната концесия, дадена на “Мини Марица- изток“ през 2005 г., на гибел се обричат през следващите десетилетия две села – Бели бряг и Трояново. Бели бряг трябва да бъде закрито към 2023 г., а Трояново — десетилетие по-късно.

В Бели бряг от години не е позволено строителството, забранени са погребенията в гробището на селото. Голяма част от земеделските земи са изкупени от мините още преди десетина и повече години. Отделени от земята си,

много от собствениците на къщи са постепенно принудени да отстъпват

и да търсят друго място за живот. “Мини Марица-изток” са единствен купувач – от близо двеста къщи, останали неизкупени са едва двадесетина. От компанията твърдят, че имотите се изкупуват справедливо и че се предлага пазарна цена, а сделките са доброволни. Няма как обаче пазарна цена да е справедлив критерий за обезщетяване на собственици, които си тръгват от напуканите си домове, принудени под натиска на настъпващите мини.

Предлаганите обезщетения са твърде ниски,

за да позволят на семействата да започнат наново живота си на друго място, без големи грижи и без да трябва да доплащат огромни суми от собствения си джоб. Но дългогодишната игра на нерви за по-добро обезщетение не е понесла на всички и повечето собственици са приели, каквото им се е предлагало.

Семействата, които са останали обаче, не искат да приемат какво да е. Те определят, че резултатът от един справедлив процес на обезщетение трябва да им позволи да могат да си осигурят същия жизнен стандарт или по-добър.

Редно е също мините да осигурят адекватно обезщетение за моралните вреди,

нанесени на хората, живели години наред в умиращото село, оставено без елементарна грижа и комунални услуги, както и да им окажат пълно съдействие при преместването, свеждайки до минимум стреса от принудителното напускане на родните места.

Към момента обаче не е ясно защо “Мини Марица-изток” не могат да предложат обезщетение, което отговаря на тези критерии. От “За Земята” многократно сме предоставяли анализи от юристи и лицензирани оценители, които изтъкват, че:

  • “Мини Марица-изток”  не са ограничени да предложат по-справедлива цена за домовете на хората.
  • „пазарна цена“ за имоти в селски район не е справедливо обезщетение за загубата на имот и не позволява на хората да продължат живота си наново по спокоен начин.
  • не е ясно какви условия задават “Мини Марица изток” на лицензираните оценители, които наемат за да оценяват имотите на хората в селата, които условия могат да се окажат в ущърб на собствениците.
  • не е ясно как от оценка на имот “Мини Марица-изток” стигат до оферта за същия имот – дали има методология за това, каква е тя и достатъчно прозрачна и обективна ли е.

Може би главния ключ към разрешаване на проблема се крие в

участие на Министерство на енергетиката като принципал на “Мини Марица-изток”

в процеса на преговорите. Министерството към момента страни от процеса въпреки опитите да бъдат въвлечени от миналата година. С изключение на една среща в Министерство на енергетиката в началото на лятото на 2018 г., която остана без продължение, няма други моменти, в които министерството да е реагирало. Писмо с въпроси към министър Петкова и искане за допълнителна среща лично с нея остава без отговор вече шест месеца.

За да бъдат обезщетени справедливо семействата в село Бели бряг, е

необходим бюджет в порядъка на 3-4 млн. лева.

Това е пренебрежимо малка сума на фона на всички милиарди, които изтичат в българската енергетика и сума, която би коствала повишение с части от стотинката през сметката за ток. За да бъдат обезщетени адекватно тези хора и да не бъдат принудени те – обикновени граждани – да понасят пропорционално най-големия товар в осигуряването уж на националната енергийна сигурност.

2019 г. е последната, в която могат да се постигат доброволни споразумения

за покупко-продажба. От догодина “Мини Марица-изток” предвиждат старт на принудително отчуждаване на имотите, макар за това все още да няма решение и на Министерски съвет. Намираме се в последната година, в която тази дълга игра на нерви може да приключи по начин, който щади хората в Бели бряг и доказва, че държавата не ощетява и не унищожава собствените си граждани. Възможността за разрешаване на този случай е уникална, защото няма хора в селото, които искат да останат там от чиста сантименталност. Те са наясно, че селото не става вече за живеене и не се противопоставят на разширяването на мините за разлика от много други места, където местни хората бранят земите си дори с форми на гражданско неподчинение.

На 1 февруари заставаме пред парламента и пред Министерство на енергетиката

с надежда случаят на хората в Бели бряг да получи повече гласност, да се намерят народни представители, които да имат воля и смелост да попитат министър Петкова по време на парламентарен контрол как ще се реши казусът, както и Министерството на енергетиката най-сетне да седне на масата на преговорите с хората от селото.

*Стартът е ориентировъчен, тъй като групата от представители на село Бели бряг се придвижва към София рано сутринта. Молим представителите на медии, които предвиждат пряко включване в ефир или имат силно ограничено време за репортажите и интервютата си, да предвидят включване най-рано към 8:30 часа.

**Екип от активисти ще бъде в селото на 31 януари. В случай, че има медии, които се интересуват да направят предварителен материал за селото и да снимат на терен, моля, свържете се с Генади Кондарев от “За Земята” – “Приятели на Земята” — България на телефон 0889689890.

/by

Справедлив енергиен преход: Възможности и рискове за България

Анализ на Тодор Тодоров,
координатор „Енергия и климат“

Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат реформите в енергийния
сектор, да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да

поддържат в обществото илюзията за липса на алтернатива на въглищата,

въпреки ясните европейски и световни тенденции от години. От 10 години чрез медийна пропаганда налагат в обществото мнението, че мерките за енергиен преход и политиките по климата са ни наложени от Брюксел и са против нашите национални интереси. Търсенето на по-добро качество на живот на българските граждани, грижата за здравето им, което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“. Такъв трябва да бъде основния приоритет на всяко национално правителство.

Вместо това, чрез удобни медии политиците в България противопоставят бизнеса („чорбаджии изедници”) и профсъюзите („мафиоти”), екологичните организации се представят като национални врагове и чужди агенти, а

много от общините са оставяни да се справят сами със сериозните социални проблеми

при затварянето на въглищни мини, както и при многократното превишаване на нормите за замърсяване на въздуха. Примерът от тази година със затварянето на
последната подземна мина „Бобов дол” е показателен, голяма част от освободените миньори се обърнаха към общината в търсене на нова работа. При затварянето на мина „Бобов дол“ се
прояви и още една последица от продължилата десетилетия практика, държавата да обслужва частни интереси на енергийни олигарси , без да изисква от тях спазване на законодателството и екологичните норми.

Наясно сме, че от въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България.
Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен. Местните въглища са ниско калорични, с високо съдържание на сяра, прах и азотни окиси, а произвежданата от тях енергия е основен емитент на парникови газове. Изпълнението на екологичните изисквания ще наложи ограничаване на работата и/или затваряне на въглищните централи.

Рисковете

Ако управниците продължат да демонстрират нерешителност и отлагане на неотложните
реформи в енергийния сектор, гледайки само към следващите избори и опасността да не бъдат преизбрани, последиците ще бъдат много тежки и трудно поправими. Дългото бездействие на политиците, демонстрацията на арогантност и безнаказаност от енергийните олигарси доведе до създаване на чувство на несигурност за работните им места у работещите в енергийния сектор. През ноември имаше протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2, организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа.
Правителството реагира по познатия начин-излъга протестиращите че няма да има съкратени
работници, мините и въглищните ТЕЦ-ове ще продължат да работят. Поредното отлагане на
решенията на проблема с енергийната трансформация ще има много тежки последици в най-
скоро време, когато вместо планирани реформи ще се наложи да се правят бързи и болезнени
промени, които ще доведат до тежки социални последици и недоволства.
Въглищата нямат бъдеще
Справедливият енергиен преход е важна част от европейските цели и политики в областта на
климата и енергетиката за 2030 г. и възможност за устойчиво икономическо развитие на
България. Преходът трябва да бъде справедлив, едва тогава обществото ще го приеме. Време е
да се спре вредното противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните
власти, неправителствените организации. Успешен енергиен преход в България е възможен само ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят.

Решенията – реформи, дългосрочна визия и консенсус за промяна

– Държавата все още е длъжник на хората и на бизнеса относно яснотата за това какво следва в
средносрочен и дългосрочен план в енергийния сектор .
– Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи
енергийни носители като въглищата.
-Основното противоречие, което подкопава доверието в мерките за опазване на околната среда е
разбирането, че те са причината много работни места да изчезнат. Това трябва да бъде отричано
последователно, защото просто не е вярно.
– Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на
справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите.
Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат
затворени в краткосрочен план , започвайки с работещите от години в нарушение на
екологичните норми ТЕЦ-ове на „неизвестни” собственици, енергийни олигарси. На национално ниво това са „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“ (Димитровград) и ТЕЦ „Бобов дол“.
– Според „За Земята“ основата за успех на прехода е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен запазвайки природните ресурси, както и провеждането на действия за децентрализация на производството на енергия.
– Ясното разбиране, че в енергийния сектор, включително и в частта му, свързана с въгледобива, безусловно се налагат реформи; същевременно се поставя въпросът за тяхната цена преди всичко в икономически и социален план.
– Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници
– Справедлив енергиен преход в България е възможен , но неговият успех зависи от добрата
предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост.

Можете да намерите брошурата Справедлив енергиен преход в удобен формат тук.

/by

Биопластмасата не е решение на пластмасовия апокалипсис

Последно време стана много модерно да се говори за така наречената биопластмаса като алтернатива на конвенционалната. Зад тази дума могат да се крият много видове продукти, които съвсем не са безобидни за нас, а и за природата.  Поради тази причина, намираме, че терминът е заблуждаващ. Време е да приемем: не можем да продължим да замърсяваме с настоящите темпове, без да мислим за вече създадения отпадък. Замяната на един замърсител с друг е единствено пиар акция. Ако е за еднократна употреба, биопластмасата също се превръща в източник на замърсяване, което на практика не е решение.

Прочетете повече в нашата страхотна брошура, посветена на „биопластмасите“, в които няма нищо био.

БРОШУРА

/by

„Грийнпийс“-България и „За Земята“ обжалват дерогацията на ТЕЦ Марица изток 2 и настоява дружеството да докаже, че има план за по-чисто бъдеще

Живак и серни оксиди няколко пъти над нормата ще може да изхвърля ТЕЦ Марица изток 2, докато междувременно продължава да тежи на бюджета с отрицателните си финансови резултати [1]. Решението държавната електроцентрала да получи безсрочно разрешение [2] да не спазва новите изисквания за най-добри техники противоречи на здравата икономическа логика и допълнително задълбочава проблемите в енергийната система. „За Земята — достъп до правосъдие“ [3] обжалва решението и настоява обществото да получи яснота как ползите от съществуването на една остаряла въглищна централа надминават разходите за нейното обновяване [4].

„Европейското законодателство позволява временно отклонение от нормите, само ако разходите за постигането им са несъразмерно високи спрямо ползите за околната среда. Грубо нарушени е, че в случая с Марица изток 2 това изискване не е спазено“, коментира адвокат Регина Колева.

Според актуализираното разрешително, от 2021-а година ТЕЦ Марица изток 2 ще може да изхвърля живак 30 μg/Nm3  при норма 7μg/Nm3 , и серен диоксид 570mg/Nm3 при норма от 130mg/Nm3. Така институциите показаха, че щедро раздават дерогации без да изискват тецовете да докажат ясна оздравителна програма и екологична рентабилност.
Както видяхме и в компютърното моделиране на доклада Last Gasp [5], замърсяването на Марица изток 2 стига чак до Солун, но няма информация за трансгранична консултация между България и Гърция по дерогацията на електроцентралата.

Въпреки че митът за евтиния ток от Марица изток 2 продължава да битува, миналата година стана ясно, че Български енергиен холдинг работи на загуба. Скъпото електричество на държавната електроцентрала е една от основните причини. Правителството обвини за негативния финансов резултат поскъпналите въглеродни квоти, но удобно пропусна да спомене, че въпросните квоти отразяват високата здравна и социална цена на замърсения въздух. „В България тецовете на въглища получават пари, за да замърсяват, докато твърдят, че електроенергията им е евтина. Правителството изсипва впечатляващи суми в Марица изток 2, пренасочени от публичните средства, но топлоцентралата отказва да инвестира в технологии, които ще намалят замърсяването, както изисква европейското законодателство и няма план за промяна на тази ситуация.“, коментира Доминик Дойл, адвокат в партньорската организация на „За Земята“ — Client Earth.

Според доклада Last Gasp [5] Българският енергиен холдинг се нарежда сред десетте компании, производители на електроенергия от въглища, които причиняват 2/3 от случаите на здравни проблеми вследствие на замърсяването на въздуха в Европа. Той е втори по „здравна цена“ на континента и производството на 1 мегаватчас енергия в България означава 93 евро за здравни разходи, което е значително повече от средната цена за Европа — 53 евро. „Данните системно показват, че националните и регионални правителства — в България, но и в целия ЕС — трябва спешно да планират преодоляването на зависимостта към въглищата. Политиките трябва да осигурят възобновяема енергия, която ще осигури хиляди работни места. Това е единствената перспектива за бъдещето.“, заключва Меглена Антонова от „Грийнпийс – България“.

[1] Високата цена на политическия страх за бъдещето на комплекса „Марица-изток“
[2] Подновено разрешително, ТЕЦ Марица изток 2
[3] „За Земята — достъп до правосъдие“ обединява усилията на неправителствените организации CEE Bankwatch, „Грийнпийс“ — България и Екологично сдружение „За Земята“, които работят за опазване на околната среда в България.
[4] Линк към жалбата
[5] Last Gasp

/by

Полша – има ли развитие след въглищата?

Разказ от посещение до Силезия, декември 2018 г., автор: Тодор Тодоров, ЕС За Земята

В началото на декември в рамките на проект EUKI, като координатор на проекта за България, заведох българска група в полския въглищен район Силезия за обмяна на опит. Участници в групата бяха представители на двата профсъюза КНСБ и КТ Подкрепа, кметът на гр. Бобов дол, г-жа Величкова, и началник на отдела за евро програми в Община Бобов дол.

Програмата беше много разнообразна и полезна за всички участници. Г-жа Величкова имаше реч на съпътстващо събитие по време на 24 годишна конференция на ООН за климата в Катовице. Тя постави много ясно проблемите на зависимите от въглищната индустрия общини, възникващи след закриването на мините, давали поминък от десетилетия на хората от региона. Подчерта необходимостта от спешно финансиране, насочено конкретно за прехода на въглищните региони към по-разнообразно икономическо развитие, с възможности за заетост на освободените бивши миньори.

Групата имаше среща в Катовице с господин Piotr Brozek, представител на воеводството в Силезия. Той разказа за щетите, причинени от въгледобивната промишленост и потенциала за развитие на региона извън въглищната индустрия в посока нисковъглеродна икономика. В Централния минен институт в Катовице (https://www.gig.eu/en) заместник-директорът, инж. Jan Bondaruk, в презентацията си акцентира, че голяма част от научната работа на института е насочена към темите за енергийна ефективност, опазване на околната среда и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Определено института се готви за края на въглищната индустрия.

За всички участници от България много емоционална и интересна беше срещата в мина Makoszowy. Председателят на профсъюза на миньорите Andrzej Chwiluk, който е и член на Европейския икономически и социален комитет, разказа, че преди две години е имало споразумение между полското правителство, ръководството на мината и профсъюзите тази мина да бъде преструктурирана и да продължи да работи. След идването на власт на новото правителство, управляващите обявяват мината в ликвидация и я закриват. Според синдикалния лидер и неговите заместници Jerzy Hubka и Piotr Promny в закриването на мината липсва икономическа логика и правителството незаконно не е спазило споразумението, подписано от предшествениците си. В плановете на правителството е закриването на още 9 въглищни мини.
Разказаха ни как предишният полски премиер Беата Шидло преди две години е пристигнала в мината и на площада пред входа е заявила, че има бъдеще за работниците в нея и че тя ще продължи да работи.
Този пример веднага ми напомни за бодрите заявления на българския министър на енергетиката Т. Петкова пред протестиращите енергетици от Марица Изток, когато тя им заяви че няма да има съкратени работници. Обещание , което няма как да бъде изпълнено.

Срещите ни във „въглищния“ град Катовице продължиха с посещение в научно-технологичния бизнес парк „Евро-Центрум“ (http://pnt.euro-centrum.com.pl/), създаден през 2008 г. с помощта на европейски средства от Оперативна програма „Конкурентноспособност“. Главните разработки на центъра са в областта на енергийната ефективност на сградите и нови ВЕИ технологии. С голяма гордост домакините ни показаха своя Център за тестване на модерни технологии за отопление и соларни системи, оборудван със соларен симулатор (т.нар. „изкуствено слънце“) за изследване на качеството и дълготрайността на слънчевите колектори. С европейски средства през 2013 година е завършена пасивна сграда, която печели наградата на Европейската комисия за „Зелена сграда на 2013 г.“ за най-енергоспестяваща сграда. Досега групата Евро-Център е възстановила над 6 хектара изоставени индустриални обекти, изградила е 5 нови обекта и модернизира още 10 такива, като по този начин осигурява офиси на над 100 компании със съответните работни места. Явно и тук се мисли с перспектива за намаляване на зависимостта от въглищата.

Следващата спирка от нашата обиколка в Силезия беше в градчето Imielin (http://www.imielin.pl/). Там срещата ни беше в общината с кмета на града, председателя на общинския съвет , членове на съвета и активни граждани. Интересен факт е, че кметът на града, г-н Jan Chwiędacz, е преизбиран вече 21 години на този пост от съгражданите си, включително на последните местни избори през октомври 2018 г.
Кметът и общинарите ни запознаха с безсилието на гражданите и на местните власти да се противопоставят на разширяването на намиращата се наблизо държавна въглищна мина Ziemowit. Градчето има над 9000 жители, само 200 от тях работят в мината. През 80-те години в мината са работили над 1800 души. Повечето жители са заети в добре работещи малки фирми, които не са свързани с въглищата. Работата на мината напуква и унищожава къщите им, замърсява водата и околната им среда. Гражданите и кметът са протестирали неведнъж пред централните власти, пишат жалби, водят дела срещу решението за разширяване концесията на мината. Твърдят, че няма икономическа логика в това разширяване, защото въглищата са некачествени и все по надълбоко трябва да се добиват. Но засега нямат никакъв успех в този свой стремеж да запазят домовете и града си. Въпреки че над 70% от населението е против разширяването на мината, правителството е дало концесия за това.

Изводи
За пръв път в 24 годишната история на конференциите на ООН, посветени на климатичните промени, български кмет имаше изказване и възможност да постави проблемите на местната власт пред такава висока трибуна. Г-жа Величкова, кмет на Бобов дол, се справи отлично с тази задача.

Срещите в област Силезия и с кмета на Imielin, могат да бъдат много полезни на Бобов дол за участие в съвместни инициативи за европейско финансиране на въглищните региони в преход.

В Полша видяхме различни примери за реакция към въглищната индустрия от централната власт, бизнеса, местни власти и граждани. Ясно е, че има противопоставяне на различни интереси, свързани с бъдещето на въглищата.

Оказа се, че и там любим похват на политиците е да разделят и противопоставят хората по темата за бъдещето на въглищната индустрия.

Направи ми впечатление, че въпреки твърдите декларации на полското правителство в подкрепа на тази индустрия, управляващите в Полша от години не пропускат нито една възможност да използват европейски фондове и програми за развитие на регионите извън въглищата, рекултивация на земите, за повишаване на енергийната ефективност и развитие на ВЕИ технологиите.

Може би българските управници трябва да се интересуват и от този полски опит, а не само от борбата за повече свободни емисии за въглищните централи.

/by