, , ,

Какъв е приносът на транспорта към замърсяването на въздуха в София?

Нов доклад на екологично сдружение „За Земята“ търси причините за замърсяването на въздуха в София с фини прахови частици и азотен диоксид от транспорта, анализира същността на проблема и дава насоки за решаването му.

Изследването констатира, че опитите на национално ниво, както и на Столична община и нейните граждани да се справят с предизвикателството, все още остават разпокъсани и с ограничен обхват.

Това е така, защото разбирането за приноса на транспорта към замърсяването на въздуха в София е непълно и незадълбочено. Пространствената разделителна способност на знанието е ниска, а оттам мерките на местната власт и прилаганите решения от страна на експерти и политици не са достатъчно добре насочени към конкретните уязвими места и групи хора. Липсват и изследвания ориентирани към по-сложните взаимодействия водещи до излагане на здравни рискове от замърсяването в градската среда. В резултат гражданите остават в неведение или с твърде обща, а понякога и подвеждаща информация, която не ги насочва към по-конкретни индивидуални избори, които да допринасят към решаването на проблема. В тази връзка проучването установява нуждата от задълбочени изследвания и развитие на интегриран подход за по-чист транспорт и по-малко уязвима среда за жителите на града, като така се попълнят ключови празнини в тази сфера.

Паралелно с това са необходимо законодателни инициативи на национално ниво, които да насърчат и улеснят прилагането на по-комплексни мерки като зони с ниски емисии, интегриран регионален транспорт безпрепятствено, както и да отворят възможностите за ориентиран към търсенето алтернативен транспорт и начини на придвижване. Само така отговорите на проблема е възможно да бъдат по-адекватни и своевременни.

От „За Земята“ насочват вниманието и към мерките заложени в Програмата за подобряване на качеството на атмосферния въздух (ПКАВ)  в София, които следва да бъдат приоритизирани след оценка на тяхната осъществимост и целесъобразност, произтичащи преки и странични ползи, ефективност на разходите и други, както и задължението да намалят превишенията на нормите за прахови частици във възможно най-кратък срок. „Столична община пропусна да аргументира мерките за транспорта в текущата програма по този начин. Очакваме в новата ПКАВ за 2021 – 2026 да видим смислени и мотивирани решения, които са базирани на представителни данни, разбиране и оценка.“ коментират от сдружението, като добавят: „Необходима е и по-добра обвързаност на плановете и програмите за развитие и опазване, устройство на територията, транспортна инфраструктура и услуги и други секторни документи, за да има реални резултати измерими в по-чист въздух и по-добра жизнена среда в града“.

, , ,

91% от уредите за отопление с дърва и въглища в България са неефективни и силно замърсяващи

Въпреки че проблемът с мръсния въздух става все по-популярен, все още малко хора разбират връзката между замърсяването и използването на твърди горива за отопление. Това е едно от заключенията от доклада, базиран на национално представително проучване, извършено от Маркет линкс и проведено през септември 2018 по поръчка на сдружение „За Земята“.

Изследването излиза в момент, в който редица общини планират подмяна на отоплителни уреди като сериозна стъпка към намаляване на атмосферното замърсяване. За предприемане на такива мерки и извличане на максимален резултат от тях е необходима не само по-подробна от наличната информация за сектора, а и познаване на нагласите на обществото, каквито са и основните цели на доклада.

Данните от проведеното проучване показват, че в България твърди горива за отопление се използват в голяма част от домакинствата — около 40%, като употребата на дърва (малко над 33%) е повече от четири пъти по-висока от тази на въглища (7,5%). Процентът на използващите дърва и въглища домакинства в малките населени места е по-голям, но дори в големите градове, включително София, делът им е значителен. Употребата на дърва и въглища е разпространена осезаемо повече сред домакинствата с най-ниски доходи, но докато въглищата се използват най-вече от най-бедните, то употребата на дърва макар и да намалява с увеличаване на дохода, остава съществен процент и сред по-богатите домакинства.

Ивайло Попов от „За Земята“ коментира „Най-обезпокоителното е не просто значителната употреба на твърди горива за отопление, а че 91% използват нискоефективни до средно ефективни уреди. Резултатът е голямо количество вредни емисии при изгарянето, затова може да се каже, че в България се използват предимно силно замърсяващи въздуха отоплителни инсталации, което следва да се промени, ако искаме да имаме чист въздух.“

Докладът показва, че повечето хора осъзнават, че мръсният въздух причинява сериозни здравословни проблеми (около 76%), но значително по-малко – около 56%, приемат, че отоплението с дърва и въглища имат сериозен принос за това замърсяване. Колебаещите се са малко над 20%. Според „За Земята“ може да се заключи, че има съществено неразбиране за връзката между влошаването на здравето и употребата на тези горива. Препоръката е за целенасочени кампании, които да информират гражданите относно източниците на проблема и сериозността на последствията.

Относно нагласите за подмяна на начина на отопление, от отговорите се вижда, че една немалка част от използващите дърва (близо 29%) или въглища (малко над 42%) биха се включили, ако има програми за подмяна на уредите. В същото време процентът на тези, които не биха променили начина си на отопление, остава висок и съответно мерки за промяна в тази посока не биха били атрактивни за тях. От „За Земята“ считат, че в случаите, когато е необходимо подобряване качеството на въздуха, би могло да се въвеждат зони с ниски емисии (включително забрани за използване на дърва и/или въглища).  Авторите подчертават, че трябва да се заложи на комплексна информационна кампания за негативните ефекти върху здравето от употребата на твърди горива в комбинация със стимули за подмяна на уредите.

При планиране на подобни мерки, общините и централните власти следва да направят детайлни проучвания на локално ниво, включително на обществените нагласи. Според данните от проведеното проучване например, повечето запитани биха предпочели финансова помощ като процент от цената пред нисколихвен кредит. Помощ за подмяна на отоплението в комбинация с  поставяне на изолация и подмяна на дограма е по-желана, особено сред тези, които предпочитат директна финансова помощ, а не заем. Около половината отопляващите се с дърва или въглища предпочитат да продължат да се отопляват с твърдо гориво, но с по-високоефективни уреди.

Пълният доклад прочетете тук  (настоящата версия е с отстранени грешки и затова се отличава от първоначално качената. Извиняваме се за причиненото неудобство!).

, , , ,

Аварията в АЕЦ Фукушима — 8 години ненаучени уроци

Изминаха 8 години от ядрената авария в АЕЦ Фукушима. Японското правителство продължава да налива огромни суми, за да продължат дейностите по откриване и обезопасяване на разтопеното гориво в засегнатите три реактора.
След като горивото бъде намерено, над 40 години ще отнеме обезопасяването му. Цялостната стойност на проекта се очаква да достигне над 200 милиарда долара, което е двойно спрямо изчисленото през  2013 г. 

Необходимо е да припомним, че TEPCO  (Tokyo Electric Power Company), частната компания, която управлява централата над 40 години и прибираше печалбата от нея, се включи с едва 8 милиарда долара в дейностите по отстраняване на последиците от аварията.

 

Това е ясен урок за българските управници, които заблуждават обществото, че АЕЦ Белене можел да се построи и да работи без държавни гаранции.

Частната АЕЦ Фукушима струва на японския данъкоплатец засега 200 милиарда долара за отстраняване на последиците от ядрената катастрофа.

Нови изследвания доказаха, че главна причина за аварията е земетресението, а не цунамито. Това разкрива лъжите на ядреното лоби за „безопасността“ на атомните централи при земетресения, както и провала на новата им тактика  да приравняват ядрените аварии към обикновените промишлени аварии.

 

В края на 2018 година японските прокурори поискаха ръководителите на TEPCO да получат петгодишни присъди лишаване от свобода за това, че не са предприели мерки за предотвратяване на катастрофалната авария в атомната електроцентрала във Фукушима.

Шефовете на компанията не се признават за виновни по обвинения в професионална небрежност, водеща до смърт и нараняване. Те твърдят, че не биха могли да очакват цунамито, предизвикало катастрофалния срив, и че дори ако са предприели превантивни мерки, те не биха били достатъчни за предотвратяване на бедствието. Много съмнителна теза, при положение че е имало предупреждения за такова бедствия години преди него. Ръководителите на компанията са прехвърлили отговорността си върху своите подчинени.

 

Междувременно продължават да се откриват нови източници на радиация на неочаквани места на стотици километри от централата. Проучването на подземните пътища на натрупване и отделяне на радиоактивните замърсители след ядрената авария доведе до тези обезпокоителни разкрития.

Неведнъж сме писали за правилните решения да се избегнат подобни катастрофи:
– Постепенно прекратяване на цялостното използване на ядрена енергия в полза на чистите енергийни решения.
– Страните, които решават да разчитат на своите АЕЦ да бъдат задължени да разработят съвременни планове за справяне с ядрени аварии, за защита на гражданите.В тях да бъде заложена дългосрочна грижа за смекчаване на психическите и здравни последици, свързани с ядрените бедствия.Да предвиждат възможности за разселването на огромни маси от хора.
– Бедствията в Чернобил и Фукушима разрушиха мита за безопасна, евтина и чиста енергия от АЕЦ. Доказаха че не си заслужава риска да се развива ядрена енергетика, пред възможността за развитие на енергийната ефективност , чиста и устойчива енергия от ВЕИ, децентрализацията на производството на енергия.

 

Снимка: Greenpeace
Измерване на радиационни стойности на плодовете в зоната на бедствието.

, ,

Изпълнителната агенция по околна среда отново крие данни за качеството на въздуха

Екологично сдружение “За Земята” заведоха повторно жалба срещу отказ на Изпълнителна агенция по околна среда за това, че им отказват почасови данни за концентрацията на фини прахови частици (ФПЧ) във въздуха от официалните измервателни станции. От сдружението съобщават, че това се е превърнала в системна практика на агенцията, с която се нарушава и националното законодателство и конвенцията от Орхус, която урежда достъпа до информация, правосъдие и участие на гражданите във взимането на решения за околната среда. Международен акт, който България е ратифицирала, но през последните години не спазва и е заплашена от спиране правата по Конвенцията [1].

Последната епопея, проточила се около година и превърнала се в прехвърляне от институция към институция[2], започва през май 2018 г. Тогава “За Земята” искат от Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) в София данни за замърсяването с фини прахови частици. След като са прехвърлени към Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) и получават само частичен достъп, без средночасовите стойности, стигат до обжалване пред Административния съд. Съдът се произнася в полза на сдружението, но въпреки това, в средата на февруари 2019 г. ИАОС повторно отказва да даде данните с повече от абсурдни мотиви.

Според агенцията предоставянето на подобна информация би довело до “нереална и неточна картина”, защото законовите норми били за среднодневни концентрации, а не до средночасови. Това можело да доведе до “заблуда и манипулиране на обществеността”. Т.е. повече информация за гражданите е рисково за ИАОС. Друг брилянтен аргумент е, че “Невъзможност за правилно интерпретиране на данни за замърсяването и представянето на невалидирани данни би се отразило неблагоприятно на компонентите на околната среда”. Явно според ИАОС въздухът би се замърсил повече, ако някой изследва или публикува такива данни. “ Дали в такъв случай, когато Столична община показа графично същите тези данни на своя уебсайт, това оказва негативно влияние на въздуха и настъпват вредни последици за околната среда от представянето на подобна информация?!” – коментира Ивайло Попов от За Земята като допълва:

“Недопустимо е да се крият данни, събирани от държавни органи и платени с нашите данъци. Особено пък данни за околната среда, които следва да се публични и по международните договори, по които България е страна. Ситуацията с качеството на въздуха е изключително сериозна и всеки анализ би бил полезен, но явно ИАОС следва политиката на министър Нено Димов, че екологичните организации следва да се държат на страна. Подобни данни не просто трябва да бъдат давани при поискване, а следва да са достъпни на сайта на отговорната институция за всеки, било то гражданин, институция или НПО. ”

От организацията припомнят, че това не е първият отказ на ИАОС да предостави почасови данни. Още през 2017 г. За Земята започна борба за достъп до тях, но и до днес агенцията не ги предоставя.

 

[1] България продължава да не спазва изискванията на Орхуската конвенция и може да бъде първата страна, изключена от нея според първия доклад на Комитета за съответствие по конвенцията от 18 февруари 2019. В доклада е посочено, че страната ни трябва да изпълни изискванията на решение VI/8d на Съвета на държавите членки на Орхуската конвенция до 1 октомври 2019 г., в противен случай следва спиране на правата й по Конвенцията.
[2] През май 2018 г. За Земята  подават заявление до Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) София с искане за достъп до числови данни за период от четири месеца, събирани чрез измервателните станции, разположение в техния район. Поискали са и средночасови стойности за концентрацията на фини прахови частици с размер 10 и 2,5. Директорът на РИОСВ София препраща заявлението “по компетентност” до Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС).. В началото на юни главният секретар на ИАОС  Тихомир Николов дава частичен достъп до данни – без средночасовите стойности за двата вида ФПЧ, концентрацията, на които е най-проблемна за качеството на въздуха за София. Сдружението обжалва пред съда и през декември 2018 г. Административен съд – София град решава, че решението на ИАОС е постановено при нарушение на изискването за форма и съдържание на административния акт, при несъобразяване с материалния закон и в противоречие с целта на закона. Налице е както пълна липса на мотиви, така и липса на разпоредителна част, в която административният орган ясно и категорично да е формулирал волеизявление за отказ. Преписката е върната за ново произнасяне.
, ,

Адвокати към Европейската комисия: Българският съд неглижира проблема с мръсния въздух

Комисията трябва да се намеси в борбата за достъп до чист въздух в Полша и България

Организацията за екологично право ClientEarth в сътрудничество с Екологично сдружение „За Земята“ сигнализират Европейската комисия, че българският съд системно отказва да разглежда дела за чистотата на въздуха и така нарушава европейското право. Според вносителите Комисията има основание да стартира нова наказателна процедура срещу страната. Жалбата включва и липсата на достъп до правосъдие в Полша.
Според адвокатите това е особено порочно на фона на факта, че България е една от страните с най-мръсен въздух в Европейския съюз. Те припомнят, че българският съд действа в противоречие с международното право, тъй като константната практика на Съда на Европейския съюз и Орхуската конвенция се прилагат с приоритет пред националното законодателство.

“Опитахме се да защитим правото българите да дишат чист въздух в националните съдилища, но се оказа невъзможно. Затова призоваваме Европейската комисия да се застъпи за хората, които живеят в опасно замърсена среда и да изискат ефективни мерки.”, казва адвокатът Уго Тадей от ClientEarth.

Обикновено доводът на институциите е, че мерките за намаляване на замърсяването на атмосферата са работа само на общинската администрация, следователно жители на града и неправителствени организации нямат право да ги обжалват.

“Знаем, че има малки съдебни победи, свързани с правото на чист въздух и не ги подценяваме, защото те са важни с това, че привличат вниманието на обществото към проблема. Но това не е достатъчно, според нас делата за нанесени вреди и получаване на обезщетение няма да доведат до подобряване на качеството на въздуха за всички, а ще пренасочат публични средства към конкретно засегнатите.”, допълва Уго Тадей.

“Когато съдът отказва правосъдие в делата за чист въздух, той не само нарушава европейското законодателство, но и отнема правата на българските граждани. Правото на чиста околна среда е точно толкова важно, колкото и останалите граждански права. Вярваме, че националните съдилища скоро ще бъдат длъжни да отговорят на нарастващото значение, което околната среда добива за обществото.”, коментира и Регина Стоилова, адвокат на „За Земята“. Тя припомни още, че в Конституцията на България е записано, че гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда.

Невъзможността за обжалване на програмите беше отбелязана от Екологично сдружение “За Земята” в становището по законопроекта за изменение на Закон за чистота на атмосферния въздух през 2018 г. и беше илюстрирано със съдебни решения по въпроса. От сдружението поискаха законът да предвиди възможност за обжалване от заинтересованите страни, но от МОСВ лаконично отговориха, че “програмата е общ административен акт и не създава определени задължения към гражданите, няма пречка да бъде обжалвана по реда на АПК”. Българският парламент също не подкрепи това предложение при гласуването на закона в края на 2018 г. С това възможността законодателството да се приведе в синхрон с европейското право и да се избегне евентуална нова наказателна процедура срещу България бе пропиляна.