, ,

Какво са ГМО2.0 и какви са рисковете, свързани с тях. Могат ли да се окажат в чиниите ни, без да знаем за това?!

От днес можете да прочетете доклада ни „Редактирането на гени: рискове за здравето и околната среда“, който беше издаден от Friends of the Earth US и преведен от За Земята. Темата за ГМО е изключително популярна в България, но към този момент за обществото ни липсва достатъчно информация относно новите технологии на генното инженерство. А малкото налична такава е изключително едностранчива и говори предимно за ползите от тях.  Публикуваме този доклад, защото индустрията, която предлага новите продукти на генното инженерство старателно избягва асоциирането им с класическите способи за производство на ГМО и ги нарича най-често „нови техники за отглеждане“. Рекламира ги като изключително прецизни, безопасни и важни за човечеството до такава степен, че не можем без тях. Според лобистите с тях (и едва ли не само с тях) ще можем да изхраним човечеството, да се справим с предизвикателствата на климатичните промени, дори ще трансформираме селското си стопанство като го направим устойчиво и щадящо околната среда. Но дали трябва да вярваме на същите обещания, които ни предлагаха и продължават да ни предлагат относно класическите ГМО, та нали те бяха изключително прецизни и нали те щяха да изхранят човечеството?!

В доклада показваме, че генно редактираните организми са склонни към непредвидени и неочаквани ефекти на молекулярно ниво, които могат да представляват заплаха за човешкото здраве и околната среда, ако бъдат пуснати на пазара без задължителна задълбочена оценка на безопасността. А индустрията, нейните лобисти и някои политици искат да променят законодателството на Европейския съюз в тази посока, защото решението на Европейския съд от юли 2018 г. постанови, че продуктите на тези нови техники трябва да се третират като ГМО като се приложи принципа на предпазливостта – да се изпитват за безопасност преди въвеждането в употреба и да се етикетират като ГМО.

Едновременно с доклада искаме да ви предупредим, че в отговор на наше питане от Българска агенция по безопасност на храните официално потвърдиха, че не се осъществя контрол  при внос на храни и фуражи за наличие на генетично редактирани организми. Причината е, че Европейската агенция за безопасност за храните не е въвела лабораторни методи, отговарящи на критериите за изпитване на ГМО на ниво Европейски съюз.  В същото време към момента има поне две култури, които се предлагат на международните пазари – соеви зърна Calyxte и рапица Cibus. Същите нямат разрешение за използване в ЕС, но без реален контрол, потребителите и отговорните институции няма как да знаят, дали такива се използват в храните и фуражите или не. Заедно с други европейски организации се опитваме да окажем натиск върху Европейската комисия да даде мандат и осигури ресурси за възможно най-бързо разработване на верифицирани лабораторни методи, които да влязат в употреба при контрола за ГМО2.0. Очаквайте още информация за това скоро!

Повече за това какво са ГМО2.0 и какви са рисковете за здравето и околната среда вижте в целия доклад тук.

,

Словакия обяви край на въглищата, а България “вижда” перспектива в тях още 60 години

Словакия стана първата държава от източна и централна Европа, която обяви официално, че престава да изгаря въглища след 2023 година [1]. Историческото решение идва на фона на седмица с тежки преговори за ангажиментите на държавите от Европейския съюз, които ще доведат до спазване на Парижкото споразумение за климата.
На този фон България остава аутсайдер, тъй като липсва желание за преодоляване на зависимостта от въглищата и развитие на възобновяеми източници и включване на гражданите в този процес като производители на енергия.

Оповестеният на 18 юни анализ на Европейската комисия на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки потвърди в огромна степен коментарите [2], които За Земята, Банкуоч и „Грийнпийс“ – България отправиха към Българското правителство в края на април тази година.

Изненади няма за България – похвалите и комплиментите на Комисията, доколкото ги има, са откровено насилени и свързани с посредствени постижения от типа на спазена структура на плана и добри описания. Оттам насетне насилено остава и поддържането на добър тон, защото критиките са по същество и могат да бъдат обобщени като пълна липса на описание на цели и мерки за всички области, които трябва да бъдат приоритет на този план. “Имайки предвид, че близо 50% от електроенергията в България се произвежда от въглища, трябва да подкрепим амбицията на ЕС за
въглеродонеутрална икономика през 2050 година. Също така – да имаме ясен план и вече активно да участване в политиките за определяне на нужния бюджет за енергиен преход”, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение “За Земята”.

Препоръките на Европейската комисия са, че в плана липсват по-амбициозни цели за развитие на възобновяеми източници на енергия. Това означава, че делът на възобновяемите източници трябва да достигне най-малко 27% до 2030 година . Наложително е да поставим приоритет върху повишаването на енергийната ефективност, по която вече 10 години сме на опашката в ЕС. Комисията ни напомня и за пряката връзка между енергийната ефективност и енергийната бедност. Важна препоръка е и по-широко участие на обществеността и заинтересованите
страни в окончателното изготвяне на плана, което е със срок — края на 2019 година. “Засегната е и темата за справедлив енергиен преход, която нашите управници упорито се правят че не забелязват. EK иска пояснения как ще бъде извършен енергийният преход, при положение че в националния план се залага на продължаващо използване на въглища за производство на енергия.”, казва Тодор Тодоров от “За Земята”.
Липсват още действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия — само Гърция, Шотландия и Холандия са планирали конкретни мерки за подкрепа на производство на енергия от общности и граждани.

Дискусиите за конкретните ангажименти и бюджет за енергийния преход ще продължат на срещата на Европейския съвет на 20 юни. Резултатът от нея трябва да са дългосрочните цели на ЕС за справяне с климатичната криза.

[1] Решението на Словакия беше обявено вчера след среща между президента и министър председателя. Повече тук .
[2] Първоначални коментари от Екологично сдружение „За Земята“ към първия проект на ИНПЕК на България, публикуван за обществено обсъждане на 15 януари 2019 г.

, , , ,

България в борбата с климата: без стратегически цели, но с пълен въглищен арсенал 

Срещата на Европейския съвет, която ще се състои на 21 и 22 юни, ще покаже какви действия ще предприеме Европейският съюз в борбата срещу промяната на климата и какъв бюджет ще бъде отделен за това.
В контекста на този процес и продължителните климатични протести, България се държи сякаш това не я касае. Особено притеснително е, че декарбонизацията на българската икономика е далечен мираж, ако се следват целите, заложени в националния план Енергия и Климат (ИНПЕК), коментира коалицията за борба с климата  Climate Action Network Europe, в която членува и „За Земята“. Страната ни е една от малкото в Европа, които не подкрепят инициативата за по-амбициозни цели на Европейския съюз за борба с климатичните промени, поета от преобладаващата част държави-членки.

България рискува много, тъй като в момента се решава какви ще бъдат средствата, които ще бъдат предназначени за борбата с климатичните промени. Това означава повече пари за районите, зависими от въглищата, които спешно трябва да създадат нови източници на заетост и да развият среда, благоприятна за свежи инвестиции. Отделно, с близо 50% от енергия, произвеждана от въглища, би трябвало България да следи внимателно процеса на декарбонизация и да използва всяка възможност да премине към перспективни източници, каквито са възобновяемите.

Основните искания, които „За Земята“ включи и в коментарите си по проекта на ИНПЕК, са 40% от цялата потребявана енергия до 2030 година да се произвежда от възобновяеми източници, като говорим за поне 30% електроенергия. Нужно е още повишаване на заложената цел от 14% ВЕИ в транспорта, тъй като дотогава употребата на въглеродни горива ще бъде ограничена, а електрическата мобилност ще нарасне значително.

Също така мерките, насочени към големи горивни инсталации, следва да изключват използването на отпадъци като гориво при високотемпературно изгаряне с цел извличане на енергия, за да се избегнат емисиите на парникови газове и токсични емисии. За съжаление, това се превръща в практика на все повече топлоелектроцентрали.

В плановете за предстоящи политики на международната сцена десетилетието с най-стръмна декарбоннизация е именно следващото до 2030 г. Очевидно е, че за България тази пътека се отлага за периода между 2030 и 2040 година, но страната трябва да направи максималното и да не пропуска момента да се откаже от остарели източници на енергия, каквито са въглищата, осигурявайки икономическа стабилност в преходния период на районите, зависими от сектора, а и на цялата страна.

, , , ,

Европейската комисия за мерките ни срещу климатичните промени: На България й липсва амбиция

Днес се чудим как да спасим климата, когато е настъпило време сериозно да се действа. А се чудим как, защото тези преди нас, които трябваше да са предприели първите стъпки се чудеха дали изобщо нещо трябва да се прави. Днес решаваме проблемите зададени преди няколко десетилетия, търсим решенията, отложени от тогава. Разликата е, че предното поколение успя да прехвърли на следващото търсенето на решение на проблемите.

Оповестеният на 18 юни 2019г анализ на Европейската комисия на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки потвърди в огромна степен коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отправиха към Българското правителство в края на април тази година. Изненади няма за България – похвалите и комплиментите на Комисията, доколкото ги има, са откровено насилени и свързани с посредствени постижения от типа на спазена структура на плана и добри описания. Оттам насетне насилено остава и поддържането на добър тон, защото критиките са по същество и могат да бъдат обобщени като пълна липса на описание на цели и мерки за всички, което трябва да бъде приоритет на този план.

Ето неизчерпателен обзор на коментраите на ЕК за ИНПЕК на България
Конкретно за България препоръките на ЕК са че в плана липсват по-амбициозни цели за развитие на ВЕИ. Препоръчват ни цел не от 25%, както беше заложено в първия вариант на плана, а най-малко 27% за достигне дела на ВЕИ до 2030 г. Този минимум е изчислен по предварително зададена формула за разпределение на тежестта по постигане на целите 2030г между страните членки на ЕС. Припомняме, че За Земята се застъпва за нива от минимум 40% дял на ВЕИ в крайното потребление към 2030г с включване на енергията за отопление и охлаждане, като дела на ВЕИ само по отношение на електроенергия да се повиши до 30% (При почти 19% към момента). Причините за препоръката ни са прости:
почти няма електроенергийна система в света, която да не може да интегрира и да балансира безпроблемно минимум 30% ВЕИ
България има огромен неизползван потенциал за използване на ВЕИ в отоплението по ефективен начин
не може да се очаква да постигнем въглеродно неутрална икономика до 2050г, ако развитието на ВЕИ е напълно спряно до 2030. Просто такъв преход от вероятно 100% ВЕИ не може да се достигне за 20 години, ако преди това две десетилетия сме били в пълна парализа
България може да развива по евтин начин своя ВЕИ капацитет с прозрачни търгове, либерализиран пазар и защита на конкуренцията. Вместо това страната иска да налива пари в енергийни проекти за ядрена енергия, въглища и газ, за които е ясно, че бъдещето не им принадлежи. Оправданията против развитие на ВЕИ са смехотворни и изсмукани от пръстите – например, че 30% от територията на страната е в Натура 2000 зони (където впрочем ВЕИ могат също да се изграждат), сякаш не разполагаме с останалите над 60% от територията си, които не са в Натура.
Евтино и достъпно за всички граждани развитие на ВЕИ може и ще се случи по линия на новото законодателство на ЕС, което позволява на гражданите да произвеждат сами електроенергия за собствена консумация
В препоръките на ЕК не е убягнало, че България предвижда дори намаление на дела на някои ВЕИ за производство на електроенергия, за производство на възобновяема топлина няма никакъв план как ще се постига целта. ЕК подчертава, че ролята на производството на топлина от отпадъци има неясна роля в плана . За Земята още през април обяви, че това е една от най-спорните области в предложенията на правителството и че там се прокрадва една полузаконна и крайно неприемлива схема за горене на биомаса и отпадъци, което се потвърждава и от бума на инвестиционните намерения на някои от най-спорните ТЕЦ-ове в страната.
Може би единствената сериозна изненада в препоръките на ЕК е, че на няколко места се споменава ролята на ядрената енергетика в подсигуряването на енергийната сигурност на страната. България отчита АЕЦ като местен енергиен източник, но това е несериозно. ЕК напомня, че ядреното ни гориво идва от един единствен източник и страната трябва да обоснове дали има дългосрочен план за снабдяване с ядрено гориво за съществуващата си АЕЦ, но и включително предвид плановете за развитие на нови ядрени мощности. За новите ядрени мощности, ЕК препоръчва правителството да направи справка с реалността и да извърши икономическа оценка доколко са жизнеспособни тези планове.
Отбелязва се също, че на ВЕИ не се отделя достатъчно внимание в ролята им на местен източник на енергия и гарант за енергийната сигурност в степента, в която това се прави за въглищата и АЕЦ. Зависимостта от вноса на газ и преодоляването на тази зависимост също не са достатъчно описани. България е всеядна на всякакви големи газови проекти, а проектите за свързаност на газопреносната мрежа, които са истинския гарант за сигурността на доставките са оставени без крайни срокове за завършване на интерконекторите.
Не е адекватно приложен принципът, че поподобряването на енергийната ефективност трябва да бъде поставяно на първо място. Вече над 10 години страната ни е на последно място по този показател в ЕС. ЕК ни напомня и за пряката връзка между енергийната ефективност и енергийната бедност. Важна препоръка е и по-широко участие на обществеността и заинтересованите страни в окончателното изготвяне на плана (срок до края на 2019 г.)
Засегната е и темата за справедлив енергиен преход, която нашите управници упорито се правят че не забелязват. EK иска пояснения как ще бъде извършен енергийния преход, при положение че в националния план се залага на продължаващо използване на въглища за производство на енергия. Всъщност ЕК е толкова смаяна от заявката на страната да ползва въглищата си безконечно, че просто препоръчват на правителството да си направи самооценка на този план спрямо климатичните цели. Както е казал народът – Удари се, за да не те удрям аз! В части от документа плановете за поддържане на въглищата са свързани с плановете за нова газова инфраструктура и препоръки правителство само да направи взаимовръзката за ефекта, ако развива всичко.
Много важна препоръка е фигуриращата под номер 8 в анализа на ЕК: „Да посочи всички енергийни субсидии, в т.ч. субсидиите за изкопаеми горива, и всички предприети и планирани действия за прекратяването им.” Всъщност България не предвижда мерки за отпадане на субсидиите за изкопаеми горива, защото изобщо отрича да има такива. ЕК директно казва на правителство да прочете доклада на Комисията „Energy prices and costs in Europe“, от който става пределно ясно, че ЕС има проблем с тези субсидии, а конкретно България не просто поддържа субсидии за изкопаеми горива, но те са се увеличили четирикратно (!!!) в периода 2008-2016 г!
Пак се препоръчва на правителството да прочете какво вече е препоръчано от Европейския семестър, където България е насочена да определи какви средства ще са и нужни, за да инвестира в нисковъглеродния преход, а не да се говори без посока и цел.

Комисията отлично насочва управниците ни какво би искала да бъде доразработено в плана. Например в сферата на транспорта се подчертава, че това е единствения сектор със сериозен ръст на емисиите – 53% от 1990г до днес. И че този сектор заслужава специално внимание, каквото правителството не е осигурило в плана. Още в предложения начален вариант на ИНПЕК правителството признава, че главния приоритет в транспорта – строителството на нови магистрали и пътна инфраструктура като цяло – води до смехотворни икономии на емисии. В същото време липсват каквито и да било цели за истински щадящите здравето и климата средства за транспорт – железопътния транспорт е само споменат, целите за велотранспорт не присъстват дори като нула в плана – те са просто оставени като ред от шаблона на ЕК.

Регионалното сътрудничество, което България почти навсякъде в плана е отбелязала като неприложимо и от нисък приоритет за страната, е правилно посочено от ЕК с точно обратен знак – от първостепенна важност. Това е така по ред причини. Освен за обмен на добри практики, в средносрочен и дългосрочен план, когато замърсяващи базови мощности в региона и цяла Европа отпаднат е важно да има добре свързани електроенергийни системи, за да може излишъците от възобновяема енергия в един регион да компенсират дефицитите в друг регион и за да е необходим много по-малък капацитет от технологии за складиране на енергия (батерии, ПАВЕЦ, инсталации за производство на водород и на възобновяем газ метан). Бел. Ред. Пример за това би било как слънцето свети в три часови зони на Европа и това може да помага за компенсиране на сутрешни и вечерни пикова с пренос на енергия между регионите. Или пък пренос на възобновяема енергия от слънчевия юг към европейския север или от крайбрежните райони с вятър по Атлантика, Северно и Балтийско море на юг и на изток в цяла Европа.

Плановете за климат и енергетика в целия ЕС

ЕК излезе с важни послания покрай публикуване на коментарите по националните планове за енергия и климат на страните от ЕС. Съюзът за сега не достига целите за 2030 г. – нужни са повече усилия по отношение на ВЕИ (почти 2% под заложената 32% цел за 2030г) и далеч повече усилия по отношение на енергийната ефективност (над 6% под 32%ната цел 2030г).

Анализът на ЕК отнасящ се до повечето страни в ЕС показва като цяло липсата на действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия.Само Гърция, Шотландия и Холандия са планирали конкретни мерки за подкрепа на производство на енергия от общности и граждани. Обединеното Кралство е шампион по размер на субсидиите за изкопаеми горива.

Какво трябва да направи Правителството на България?
На първо време искаме на предстоящия Съвет на ЕС на 21 юни България да подкрепи амбицията на ЕС за въглеродно неутрална 2050г. След това искаме правителство да не пренебрегва следващата част от управлението по завършване на ИНПЕК, който трябва да бъде финализиран до края на 2019г, както и да насочи сериозни усилия към дългосрочната стратегия до 2050г, която също трябва да бъде представена в началото на 2020г. Хубавото на Парижкото споразумение е, че всяка страна решава как да подходи, за да се включи към усилията за предотвратяване на катастрофален климатичен сценарии – нека България покаже, че има хора с визия в управлението си, които могат да използват тази свобода на действие, за да изработим решенията, които работят за нас и в нашия контекст. Защото този път никой няма да ни е виновен за пропилените възможности да направим нещо добро за хората и планетата и да направим нещо добро и за икономиката си.

Коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отравиха към правителството в края на април, можете да прочетете тук.

ClimAlt - Да създадем План Б
,

Климатичните промени в онлайн курс от тази есен

Екологично сдружение „За Земята“ и Млади За Земята продължаваме работата си по темата „младежи и климатични промени“ заедно с част от партньорите ни от международната младежка кампания #Climate Changing Me (A Sud и Navdanya International от Италия). Разработените образователни материали от #Climate Changing Me са достъпни на http://campaign.youthforclimate.net/bg/.

Новата ни инициатива се казва ClimAlt <http://climaltproject.eu/> и цели повишаване на осведомеността на младите хора относно изменението на климата и възможните решения. В продължение на две години до декември 2020 г. ще предлагаме обучителни дейности за младежи, младежки работници и обучители, заедно с партньорите ни A Sud (Италия), DOOR (Хърватия), Navdanya International (Италия) и Play Agency (Дания).

Тази есен търсим мотивирани млади хора на възраст между 20 и 30 години, които да се включат в първото издание на 32-часов онлайн курс относно причините, въздействията и възможните алтернативи на изменението на климата.

В курса, воден от международни специалисти по многообразните теми, ще придобием по-задълбочени и широкоспектърни познания относно причините и последиците от изменението на климата. Ще изследваме и споделяме конкретни примери за алтернативни икономически модели на развитие и ще анализираме социално-екологичните фактори на промяната. Разглеждайки и обсъждайки различни възможни решения, ще ставаме по-подготвени и способни да създаваме или да участваме в положителната промяна.

Първоначално целим да наберем двадесет и пет участника, впоследствие курсът ще бъде свободно достъпен за всички желаещи.

Записването за онлайн курса започва от есента на 2019 г. чрез уебсайта на ClimAlt:
http://climaltproject.eu. Очаквайте скоро!

Повече относно ClimAlt

  • Курсът ще бъде достъпен на 4 езика (български, хърватски, английски и италиански) и проведен с 100 младежи от различни страни в Европа между ноември 2019 г. и януари 2020 г. От този момент целият курс ще бъде свободно достъпен на 4 езика от уебсайта на ClimAlt: climaltproject.eu.
  • Обучението ще бъде допълнено от 4 задълбочени уебинара, отворени за обществеността, с акцент върху алтернативни устойчиви модели в различните страни.
  • Разработваме и образователна игра за младите хора, с която да проверят знанията и компетенциите, придобити по време на обучението.
  • Всички обучителни материали и изводи от проекта ще бъдат споделени в интернет, а също и чрез 4 публични събития, целящи да вдъхновят обществеността и да достигнат до повече хора.

Повече подробности, новини и полезни материали по темата търсете на уебсайта на ClimAlt: climaltproject.eu. Проектът е съфинансиран по програма Еразъм+ на Европейската комисия за периода януари 2019 г.-декември 2021 г.

Проектът е съфинансиран по програма Еразъм+ на Европейската комисия за периода януари 2019 г.-декември 2020 г.

, ,

Материали след конференцията за енергийноефективно отопление

На 5 юни в Кюстендил се проведе общата конференция на „За Земята“ и Асоциацията на еколозите от общините в България (АСЕКОБ) „Програми за преминаване към енергийно ефективно отопление, като мярка за чист въздух“. Тя се проведе по време на 52 (LII– рата) Асамблея на еколозите от общините в България като привлече повече от 100 гости от малки, средни и големи общини, експерти от МОСВ, посолствата на Франция и Великобритания, консултанти, регионални депа за отпадъци.

По време на първия панел експерти от Унгария, Италия, Северна Македония, Босна и Херцеговина споделиха добри примери, предизвикателства при реализацията на програми за енергийноефективно отопление и възможни решения.

Във втората част на конференцията бяха представени резултатите и извлечения опит от пилотната програма за подмяна на неефективни уреди с пелетни печки в район Искър, Столична община, както и стартирали проекти по ОПОС и Програма „LIFE“. Бяха разгледани синергичните ефекти от подобни програми за местната икономика, качеството на атмосферния въздух, климата, както и ползите за бизнеса и гражданите – подобрен жизнен стандарт, повишен комфорт без разлика в цената, по-здравословна среда.

По време на конференцията бе осигурен симултанен превод от английски на български и обратното. Видео на български и английски е достъпно в youtube канала на За Земята.

Видео на български – част 1 и част 2
Видео на английски – част 1 и част 2

English video recording of the conference – part 1  and part 2

Download the presentations on the links below.

Презентациите от конференцията са налични по-долу.

Дневен ред:

Встъпителни думи – Ася Добруджанлиева, АСЕКОБ, Росица Плачкова – зам.-кмет на Кюстендил, Никола Мобек – Френски институт, Ирина Велкова – гл. еколог на община Кюстендил

Стефан Александров, МОСВ, старши експерт в дирекция „Управление на отпадъците“ – Начини за постигане на целите за битовите отпадъци и ограничаване на депонирането във връзка с новия пакет „Кръгова икономика“ (18:36)

Част I – Опит на страните в Централна и Източна Европа – добри примери, предизвикателства и решения (линк) 40:55 мин

1. Guido Lanzani – началник отдел „Качество на въздуха“ в ARPA Lombardia – регионална агенция за опазване на околната среда, Италия – Горене на дърва: влияние върху качеството на въздуха в Ломбардия (45:20)
2. Csaba Vaszko – Експерт по изменение на климата, енергия и вода, Унгария – Отопление на домакинствата в Унгария и ролята на въглищата (53:33)
3. Denis Žiško – Center for Ecology and Energy Tuzla, Босна и Херцеговина – Замърсяване на въздуха в Тузла (1:06:28)
4. Davor Pandorski – Ekosvest, Северна Македония – Програми за преход към енергийно ефективно отопление като мярка за чист въздух. Опитът на Северна Македония (1:23:03)

 

Част II – Инициативите на общини в България за осигуряване на енергийно ефективно битово отопление (линк)

1. Генади Кондарев – ЕС „За Земята“, Енергийно ефективно отопление в домакинствата
2. Ивайло Попов – ЕС „За Земята“, Удовлетвореност на бенефициентите по пилотна програма за подмяна на уреди в Нови Искър. Анализ на проведено допитване с анкети (42:12)
3. Силвия Горанова – Експерт наблюдение, Програма LIFE – Интегриран проект „Чист въздух“ (1:10:55)

 

Презентации / Presentations:

(ENG)
Guido Lanzani – Wood burning: impact on air quality in Lombardy
Csaba Vaszko – Residential heating in Hungary and the role of coal
Denis Žiško – Air pollution in Tuzla
Davor Pehchevski – Programs for Transition towards Energy Efficient Heating as a Measure for Clean Air, North Macedonia Experience

(BG)
Генади Кондарев – Енергийно ефективно отопление в домакинствата
Ивайло Попов – Удовлетвореност на бенефициентите по пилотна програма за подмяна на уреди в Нови Искър. Анализ на проведено допитване с анкети
Столична община – Проект “Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух” по Програма LIFE на Европейския съюз

,

България трябва да има по-амбициозни цели за декарбонизация на икономиката

Срещата на Европейския съвет на 21 и 22 юни е важна за България и бъдещото й развитие. Докато светът настоява за декарбонизация на икономиката, нашата страна се държи, все едно въглищата ще са с нас завинаги. Междувременно пропуска възможности за участие в програми и финансиране.

Защо трябва да грабнем момента? Прочетете в документа по-долу: 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Разделно събиране 'от врата на врата', Свиленград

Община Свиленград по пътя към нулеви отпадъци

По време на конференция на За Земята в София през пролетта на 2017 г. екипът ни запита публиката дали имат добри примери в България за стратегията Нулеви отпадъци. Тогава Мария Костадинова – зам. кмет на община Свиленград се изправи и разказа какво правят в тяхната община.

Посещение в общината-шампион на нулевите отпадъци в европа, Капанори (Италия)

Посещение в общината-шампион на нулевите отпадъци в европа, Капанори (Италия)

След няколко срещи и вдъхновяващи посещения на място, организирахме обучително пътуване до първата община с Нулеви отпадъци в Европа – Капанори, Италия, за да запознаем мотивираните служители на свиленградската община с добрите практики там.

 

А малко повече от година по-късно Свиленград вече е на картата на Zero Waste Europe като първата община в България, тръгнала по пътя за Нулеви отпадъци.

Свиленград на картата на европейските общини за нулеви отпадъци

Свиленград на картата на европейските общини за нулеви отпадъци. zerowastecities.eu

Община Свиленград е наистина добрият пример за умно управление на отпадъците и за мотивация за непрекъснато развитие на системата. През 2018 г се сформира Обществен съвет за Нулеви отпадъци, в които членуват 20 активни граждани, представители на училища, читалища, пенсионерски клубове, бизнеса, полицията, ромския квартал, както и от еко отдела на общината и общински съветници.

Консултативен съвет за Нулеви отпадъци - Свиленград

Консултативен съвет за Нулеви отпадъци – Свиленград

През 2017 г. с подкрепата на Екопак Свиленград пилотно стартира проект за разделно събиране на хартиени и пластмасови опаковки директно от домовете на хората, като предостави 100 броя жълти кофи за разделно събиране. Бяха обхванати домакинствата на осем улици. Така жителите на града бяха улеснени да разделят сухите отпадъци още на мястото на тяхното генериране. Поради добрите резултати през 2018 г. общината разшири обхвата и раздаде 1000 индивидуални контейнера на домакинства за разделно събиране на пластмаса, хартия и метал. Вече има установен график и всяка от включените къщи изнася на улицата контейнера си в определения ден. Предвижда се 100% от еднофамилните жилища да бъдат обхванати от тази система.

Разделно събиране 'от врата на врата', Свиленград

Разделно събиране ‘от врата на врата’, Свиленград

 

От тази година вече започна и събиране на рециклируеми отпадъци от търговските обекти. Преди да направят тази крачка от общината проведоха анкета сред бизнеса как ще е най-удобно да се случва събирането, за да може системата да работи ефективно. И наистина работи – камион на Екопак минава по график и събира най-вече хартия, но и стъкло и пластмаса – 2 пъти седмично в центъра, веднъж в другите части, около 180 обекта. Още през  първите две седмици се събират почти 5 тона хартия. Най-големите обекти, които изхвърлят повече, сами предават тези отпадъци на общинската площадка в града.

Балирани картонени отпадъци от търговските обекти в Свиленград

Балирани картонени отпадъци от търговските обекти в Свиленград

Център за повторна употреба, Капанори (Италия)

Център за повторна употреба, Капанори (Италия)

На тази площадка вече има и преса за хартия, за да се оптимизира мястото за съхранение преди транспортирането за рециклиране. Там се очаква да се изгради и център за поправка и повторна употреба, какъвто посетиха в Капанори.

На 3 места в града пред многофамилни жилищни сгради вече има направени и оградени “екокътове” с кофи за разделно събиране, в които всеки живеещ в блоковете може да влезе със специален чип. Всеки кът струва около 3000 лв.

В плана е да има такива кътове и в селата.
Всичко това е част от плана за Нулеви отпадъци, изготвен от общината и приет от Обществения съвет. С официално писмо общината заяви, че няма да подкрепя никакви проекти за изгаряне на отпадъци, а вместо това ще влага пари за намаляване на отпадъци, рециклиране и компостиране.
Компостирането е и следващата стъпка – да се изгради компостираща инсталация и домакинствата да получат контейнери за хранителни и растителни отпадъци.

С традиции в текстилната индустрия, свиленградчани имат силното желание да въведат и добро разделно събиране и повторна употреба на дрехите, които съгражданите им изхвърлят. Идеята е да се правят периодични кампании и дрехите да се съхраняват в пенсионерския клуб, където възрастните хора да им дават нов живот – годните за употреба да се даряват, а другите да се рециклират чрез шиене и плетене.
И още малки стъпки – в заседанията на Общинския съвет и в Общинската администрация няма пластмаса – водата е в стъклени кани и чаши; в училищата децата написаха стихотворения как да разделяме отпадъците си. Представители на Обществения съвет организираха и флашмоб в местен супермаркет – да не се ползва толкова много пластмаса при пазаруване.

Това е накратко началото на историята за първата община на картата на Нулеви отпадъци Европа, а най-доброто със сигурност предстои, защото всички в Свиленград работят заедно за намаляване на отпадъците и по-чист град – както общината, така и гражданите и бизнеса.

, , , , ,

Писмо до институциите относно ангажиране за климатично неутрален ЕС до 2040

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

КОПИЕ ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА

 

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА  ПЕТКОВА

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

 

Г-Н НЕНО ДИМОВ

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

 

Г-Н ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

Относно: Европейски съвет през юни – ангажиране за климатично неутрален ЕС до 2040

 

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми госпожи и господа министри,

На приближаващия Европейски съвет на 20-21 юни Вие и Вашите колеги ще дискутирате стратегическата визия на Европейската комисия за климатично неутрална европейска икономика. Това вероятно ще бъде последното събитие, на което ще обсъждате този въпрос преди решаващата среща на върха на ООН във връзка с промените в климата през септември.

Извънредното положение в областта на климата е определящото предизвикателство пред Вашето поколение на глобални лидери и както показаха последните избори в ЕС и с безпрецедентната мобилизация на стотици хиляди граждани, общественият интерес за навременно действие е огромен.

Учени от цял свят алармират, че няма никакво време за губене. Ако искаме да ограничим покачването на глобалната температура до 1.5 ° C и да избегнем потенциално катастрофални климатични въздействия, глобалните нетни емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени наполовина през следващите десет години и да достигнат до нула до 2050 година. Това ще се случи само ако ЕС демонстрира водеща роля на международно равнище и се ангажира да постигне възможно най-бързо климатична неутралност.

Стратегията на Европейската комисия ясно посочва, постигането на нулеви нетни емисии е не само осъществимо, но и от икономически интерес за Съюза. Ако значително увеличим действията свързани с изменението на климата ще предотвратят някои от огромните икономически загуби, с които ЕС вече се сблъсква и които ще се увеличат значително, но ще се осигурят милиарди евро в полза на здравето, билиони евро спестени при вноса на изкопаеми горива, докато се постига по-висок БВП и се откриват милиони работни места в зелените индустрии на бъдещето.

Бюджетът на ЕС, със своето силно въздействие върху бюджета на много държави и техните публични разходи, може да осигури силен тласък за тези допълнителни необходими средства, при условие че се предоставят повече средства за действия в областта на климата в по-слабо развитите региони на ЕС.

На тази основание на казаното по-горе и от името на многобройните ни поддръжници, ние Ви приканваме по време на Европейския съвет през юни, като част от цялостна бъдеща програма за изменението на климата, природата и устойчивото развитие, да:

  • се съгласите с целта на ЕС за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2040 г .,
  • обявите на срещата на върха на ООН през септември, че ЕС ще увеличи своя принос на база на национално определения принос на всяка от своите страни-членки за 2030 г., и
  • подпомогнете бюджета на ЕС, който спомага за постигането на тази цел и съгласува националните и регионалните инвестиционни приоритети с целите на ЕС в областта на климата, като заделя 40% от бюджета за действия в областта на климата.

Тези точки също така трябва да бъдат включени в стратегическата програма на Съюза, която ще приемете на заседанието. Чрез тези всеобхватни приоритети, ръководещи работата на ЕС през следващите пет години, може да се даде силен сигнал на гражданите, че ЕС превръща прехода към устойчива Европа в приоритет, като работи за климатична неутралност, спиране и обръщане на тенденцията за загубата на биологично разнообразие и гарантиране, че целите на ООН за устойчиво развитие са водещият принцип зад всички действия на ЕС.

 

С уважение:

Генади Кондарев – координатор „Обществени средства за устойчиво развитие“ в екологично сдружение (ЕС) „За Земята“

Тодор Тодоров – координатор „Енергия и климат“ в ЕС „За Земята“

Радостина Славкова – координатор „Енергия и климат“ в ЕС „За Земята“

,

Седем години борба да се чуе гласа на Варненци за съдбата на Морската им градина — обреченият референдум

Епичната (продължителна и неуморна) битка на Варненци за запазване на морската им градина и срещу мафията обхванала с пипала не само общинската администрация, но и прокуратура и съдебна власт, е един от ярките примери как в България гражданското общество бива блокирано и осакатявано на всяка крачка при опитите си да намери справедливост.

Търсейки начин да използват един от малкото инструменти разрешени им от закона гражданите на Варна стартират събиране на подписка и опит да инициират референдум, за да може гласът им накрая да бъде чут.  Зашеметяващо количество документация, протоколи, жалби, решения ,постановления, статии и какво ли още не може да бъде открито на http://www.sopa.bg/news.php?extend.167 където изключително организираните граждани са събирали  документалните си стъпки и, на моменти абсурдната кореспонденция, с държавните власти. Ние се опитахме да синтезираме борбата и нарушенията, защото това е много ярък пример как дори и прилагайки стриктно законовите постановки, гражданското общество бива ограбвано от правото си на глас заради частните бизнес интереси на мафията.

В началото на 2013 година Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията – СОПА с подкрепата на ОЦОСУР, СНЦ „Обединено гражданско сдружение“ , БДЗП, ГС „Зелена Варна“ и ГС „Варна диша“ стартират подписка  а провеждането на местен референдум, с който варненци да заставят местната власт да утвърди Морската градина като обществен парк със свободен достъп, разположен на брега на морето.  

Търсенето на подобен статут за това природно богатство на град Варна се налага след като през 2012 г. с новия Общ устройствен план на града е заличен окончателно статутът на крайбрежната зона, като зона за отдих и е предвидено застрояването ѝ, като зона за обществено обслужване, включително с офиси, хотели, казина и т.н.

След търсене на варианти как законово да се съхрани досегът на парка с морето, да се запази крайбрежната зона, като зона за отдих и се избегне прекомерното й застрояване, няколко НПО вземат решение да стартират подписка, с която да предложа на варненци да се проведе местен РЕФЕРЕНДУМ със следните въпроси:


  1. Да достига ли паркът „Морска градина” до морето, като включва изцяло крайбрежната зона от ската до морския бряг? 

  2. Да бъде ли крайбрежната зона на град Варна паркова зона за отдих с обекти за хранене, спорт, атракции и развлечения, но без жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища?

 

Допълнителна информация;

Законови постановки уреждащи провеждането на местни референдуми :

Съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, местен РЕФЕРЕНДУМ за Морската градина на Варна може да се инициира и произведе:


По предложение на кмета на Варна Кирил Йорданов, по искане на поне 11 общински съветници или по инициатива на гражданите чрез подписка.

Тъй като първите две възможности отпадат поради досегашното нежелание на институциите да се възползват от даденото им от закона право, време е гражданите да вземат думата! И стартират подписка.

При подписка референдум се произвежда задължително, ако за 3 месеца се подпишат с ЕГН и адрес не по-малко от една десета от гражданите с избирателни права. На последните избори за общински съвет те са били 285 396, което означава, че са необходими около 30 000 подписа.

Ако се съберат една двадесета или около 15 000 подписа, решението дали да се произведе референдума ще се гласува от общинския съвет.

Референдумът се печели, ако с „да” гласуват повече от половината от участвалите в референдума и избирателната активност е не по-ниска от тази на последните избори за общински съвет, т.е. не по-ниска от 49,98%.

Изпълнението на решението, прието с местен референдум, се организира от кмета на общината.

Уловката:

На 17 Октомври 2013 гражданите внасят 2757 попълнени бланки с по 12 реда, което прави  33084 записа. ГД „ГРАО“ към МРР е проверила 32367 записи. От тях са признати за коректни 14854, но и те са достатъчни да задължат кмета да представи официално становище, а общинския съвет да обсъди публично предложението с въпросите за референдума и да го гласува.
Победата се състои в това, че становището на кмета и публичното обсъждане дали да има местен референдум следва да са именно от гледна точка на обществения интерес, а не на интереса на частния инвеститор „Холдинг Варна“, който се страхува и не желае да чуе гласа на варненци за прехваления си проект. А този глас със сигурност ще бъде „Да на Морската градина до морето! Не на олигархията, не на мафията, не на ТИМ!“
За съжаление, в продължение на няколко месеца кметът Иван Портних и председателят на общинския съвет Иван Луков не дават ход на публичното обсъждане, а сякаш чакат съдът да ги задължи да го сторят.“  Казват представители на Инициативния комитет (http://www.sopa.bg/news.php?extend.167)

В непроходимата джунгла на администрацията:

И се започва едно безкрайно административно и съдебно ходене по мъките продължило години … Използвани са всички законови механизми, за да се признаят събраните от гражданите подписи и да се инициира референдум. На sopa.bg може да се открие впечатляващ брой писма, жалби, дела и преписки, с които гражданите и администрацията играят танго- две назад, една напред.  Стигат и до Върховния Административен съд.

Въпреки това след години разтакаване и неправомерно бавене на 22.01.2018г.  Общински съвет – Варна излиза с решение, с което  отхвърля предложението на инициативния комитет от 26.04.2013 г. и отказва произвеждането на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна. Гражданите естествено обжалват това решение предвид множеството нарушения на държавни и общински органи до този момент. И се започва нов цикъл…

Положението е малко „Дон Кихот и хилядите вятърни мелници“. Крайния резултат към момента е, че на гражданите на гр. Варна им е отказано правото на глас относно съдбата на морската им градина. Заплетени в административната и съдебна джунгла, ограбени от базисни права да решават съдбата на здравето и околната си среда, гражданите все още се опитват да играят по правилата на системата , но е очевадно, че в условията на ограбена демокрация, държавата вече не функционира така като би трябвало!

,

Да спасим Кресненското дефиле — кампанията е с ново видео

Спасяването на Кресненския пролом е една от най-старите природозащитни каузи в България. За съжаление повече от 20 години не можем да гарантираме сигурно бъдеще на една уникална на видове зона в цяла Европа. В дефилето си правят „среща“ два климатични пояса, затова флората и фауната са особено богати, а често — и единствени по рода си за страната ни.

Затова тази година на 04 юни се събрахме с природозащитници от целия свят, за да кажем, че мястото на магистралата е извън дефилето. Прекрасните приятели на каузата Да спасим Кресненското дефиле — Stratospheric Productions, създадоха видеото.

, ,

Природозащитници от цяла Европа в акция за защита на Кресненския пролом

Международна група от най-голямата мрежа от природозащитни организации в света „Приятели на земята Европа“  (Friends of the Earth Europe) проведе акция на 04 юни за запазването на природата в Кресненския пролом. Това е поредното гражданско действие в защита на пролома от плановете за строеж на магистрала „Струма“.  В събитието се включиха над 40 представители на мрежата от 20 страни в Европа, Българската рафтинг асоциация, както и местни жители от гр. Кресна, недоволни от избрания вариант за АМ „Струма“ през дефилето.

Акцията, както и редица други международни и национални инициативи през последните години, целят да убедят  българското правителство да изпълнени проекта така, както беше одобрен още през 2008 г. А именно — този участък на магистралата да заобиколи екологично чувствителния Кресненски пролом. Припомняме, че проектът за отсечка извън пролома позволи положителна екологична оценка  (ОВОС/ОС) на цялата магистрала, както и финансирането й от ЕС. Настоящото решение на правителството посоката София – Кулата да премине по настоящия път през пролома е огромна стъпка назад.

При предизборните обиколки на министър-председателя природозащитниците за пореден път бяха обвинени за спирането на строителството и отлагането му за следващия програмен период 2021-2027 , но Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа “Балкани” припомня “Проектът за цялата магистрала бе одобрен през 2008 г. с изричното условие строителството да започне от Кресненския пролом „за да се избегне оставането му на нулев вариант при влезли в експлоатация останалите участъци от магистралата“.

Едно отговорно управление не може да твърди, че  „технологично времето на строителите няма да им достигне“. 11 години са предостатъчно технологично време за разрешаване на проблема с Кресненския пролом. Времето в момента не достига, защото под натиска на строителните компании отговорните институции решиха през 2015 и 2016 да изоставят оригиналния проект и да пробутат такъв, който бе вече отхвърлен от екологичната оценка.

“Упоритостта на правителствата и строителните компании да строят в защитените природни зони в пролома и отказът им да се съобразят с договора с ЕС за финансиране на магистралата  и природозащитното законодателство, поставя в ежедневен риск не само унищожението на защитени животински видове, но и човешки животи, като следствие на множеството пътни инциденти в този участък.”, коментира Десислава Стоянова от Екологично сдружение “За Земята”.

Прокарването на пътя през пролома не отчита опазването на защитени територии от европейска и световна значимост, но също така и не разрешава транспортния проблем – участъкът  ще си остане тесен път с проектна скорост от 80 км. създавайки „тапа“, предпоставка за инциденти в международния коридор за десетилетия напред. В същото време не е направено нищо за модернизиране на ЖП линията, което би намалило и товарния и пътнически трафик в съответствие с транспортните приоритети на ЕС. “Твърдението „(…)който иска да дава няколко милиарда да я качи ей така горе. Искат да се качи горе. Представете си горе магистрала“ е подвеждащо.”, казва Даниел Попов от “За Земята”. “На първо място искаме да подчертаем, че именно правителството предложи и одобри едното платно да бъде качено в планината източно от дефилето. Коалиция „Да спасим Кресненско дефиле“ единствено настояваме веднъж вече качената горе техника, където отрицателните ефекти върху природата могат да бъдат компенсирани с подходящи мерки, да строи цялата магистрала, вместо само едно платно.”, заключва той.

Подхвърлянето на суми за „милиарди“ в общественото пространство също дезинформират. Според страницата на АПИ индикативната стойност за проектиране и строителство на лявото платно и обходния път на гр. Кресна плюс пътните връзки (лот 3.2.1 и лот 3.2.2) сумарно е 875 321 514 лева. Липсата на оценка на стойността на дясното платно е още един сигнал, че АПИ не знае какви точно решения иска да приложи вътре в пролома, което увеличава значително риска от неговото разрушаване.

Едно отговорно управление би следвало да инвестира парите на българските и европейските данъкоплатци максимално ефективно, зачитайки интересите както на местната общност, чийто транспортни разходи биха се увеличили значително, вече развития туризъм в дефилето, качествения и ефективен транспорт, както и опазването на природните ценности за поколенията след нас.

Напротив, незачитането на всички тези фактори би довело до некачествен транспортен коридор, прехвърляне на значителни разходи върху гражданите (или данъкоплатците, или нещо друго, но в никой случай „потребителите“), както и висок риск от финансови санкции от неспазването на екологичното законодателство и договора за финансиране на магистралата.

, ,

Участниците в конференцията “Защита на околната среда в условия на ограничена демокрация”: Кампанията срещу неправителствените организации е вредна за цялото общество

Силната тенденция към свиване на пространството за граждански активизъм излага на риск права, които дълго време сме смятали, ако не за неприкосновени, то поне за цел на обществата от Европа. Около това мнение се обединиха участниците в годишната среща на За Земята “Защита на околната среда в условия на ограничена демокрация”, която събра в Дома на Европа активисти от природозащитни и правозащитни организации, журналисти и представители на институциите.
Особена тревога будят правото на участие във взимане на решения, достъпа до правосъдие, гражданския контрол при разходване на публични средства.

„Гражданското общество има ключова роля във всяка демокрация: то е балансьор при конфликти на интереси, разкрива бездействието на властимащите и се застъпва за тези, останали без глас. Всяка атака срещу гражданското общество е атака срещу самата демокрация”, каза директорът на Friends of the Earth Europe —
Ягода Мунич.

Организациите споделиха, че всекидневно се сблъскват със потискане на екологичната, социална и икономическа справедливост, което руши устоите на правовата държава и опорочава взаимодействието между институции, граждани и бизнес. Трасето на магистрала “Струма”, планирано през Кресненското дефиле е такъв пример. Кампанията е вече на повече от 20 години, припомня Десислава Стоянова от “За Земята”. “Вярвахме, че през 2008 година сме намерили решение и европейските, и българските власти заедно с местните хора бяха решили, че европейските средства ще се изразходват така, че да се запази природата на уникалния Кресненски пролом. За съжаление днес сме изправени пред реалната заплаха той да бъде унищожен в противовес на всички екологични норми, намалявайки шансовете за устойчиво развитие региона.”, казва тя.

Възходът на крайнодесни партии и игрите със страховете в обществото бележат разруха в доверието между граждани и институции, както и между граждани и неправителствени организации. Според Катерина Раковска от WWF, ставаме свидетели на непрекъснати очернящи кампании на образа на неправителствения сектор, създаване на пречки пред финансирането им и достъпа до законови инструменти, с които те бранят природата.
“Най-голямата противоотрова за това са независимите медии и критичното гражданско общество. Но почти навсякъде по света, включително в Европа и то особено Източна, и двете са под тежък натиск”, казва Генади Кондарев от “За Земята”.
Крайно време е изборът пред обществото ни да не бъде представян като “хората или природата” — правото на чиста околна среда е едно от основните човешки права, обощават от “За Земята” и заявяват, че ще продължат да го защитават на местно и глобално ниво.