, ,

Съдът потвърди: гражданите имат право на информация за изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Съдът призна правото на гражданите да знаят повече за отпадъците, които се изгарят в ТЕЦ „Бобов дол“, въпреки опитите на централата и Министерство на околната среда да прикриват тази дейност като “търговска тайна”. Според решението това е информация за околната среда, следователно трябва да се приложи Законът за опазване на околната среда.

След намесата на съда, министерството отново трябва да разгледа искането за информация и да предостави информация съгласно указанията на съда. Съдебното решение излезе след няколкомесечна епопея, в която електроцентралата и министерството отказваха да покажат писмото на министъра, с аргумент за защита на националната сигурност. Припомняме, че през месец март тази година “За Земята – достъп до правосъдие” поиска да разбере от институциите на какво основание ТЕЦ “Бобов дол” изгаря отпадъци, въпреки че няма разрешение за това. Оказа се, че централата е получила писмо, с което тази дейност се разрешава за период от 6 месеца без да бъде подложена на обсъждане или какъвто и да било друг обществен контрол. Междувременно, централата получи и официалното си разрешително през април, затова случаят получи значително обществено внимание. В резултат на това близо 40 граждани се включиха в обжалването на разрешителното на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря отпадъци и така да замърсява въздуха, почвата и водите.

“Към момента не е известно нито колко отпадъци е изгорила електроцентралата в периода на това експериментално горене, нито какво точно е било съдържанието им. Законодателството позволява изгаряне на не повече от 50 тона отпадъци на година без промяна на комплексното разрешително и само когато това цели подобряване процеса на горене. Непрозрачният начин, по който се разрешават подобни дейности, повдига много въпроси. ” коментира адвокат. Регина Стоилова от Екологично сдружение “За Земята”.

Въпреки че непрекъснато търси как да намали разходите без да инвестира, ТЕЦ „Бобов дол“ е част от студения резерв на страната и получава солидни плащания, за да гарантира енергийната сигурност на България. Това се случва единствено на теория, защото централата не проработи, когато трябваше — през студената зима на 2017 година.
ТЕЦ „Бобов дол“ не само замърсява и се ползва от подкрепата на институциите, но и печели и от по-високите цени на електроенергията, която произвежда, защото има лиценз за т.нар. високоефективно производство. Разбира се, цената, включително и здравната, се плаща от потребителите.

„Институциите са изправени пред избор — ще защитават интереса на няколко собственика или на всички граждани. Решението за централите от години е ясно — поетапно закриване на най-замърсяващите производства, създаване на планове за възстановяване на зависимите от въглищата региони и възможности за диверсифициране на икономиката, които ще донесат нови работни места.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България и подчертава „Подкрепата на съда беше ключова, за да бъде защитен интереса на хората. Надяваме се това да продължи и в бъдеще“.

Снимка: Shutterstock

,

Отворено писмо от жителите на Бели бряг: До края на годината Мини Марица-изток ще превземат домовете ни срещу нищожно обезщетение. Време е Министерство на енергетиката и Европейската банка да се намесят по-активно

Линк към писмото.

Вече няколко години хората в Белия бряг са в хватката на непосилни преговори с Мини Марица-изток (ММИ), които се явяват единствен купувач на имотите им. Селото е предвидено за заличаване през 2023г. и времето за доброволно напускане на имотите срещу съответното обезщетение изтича.

За съжаление в процеса крайно безучастни остават две ключови структури – Министерство на енергетиката на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). А те биха могли за допринесат за благоприятна развръзка на преговорите.

ЕБВР е кредитор и разпоредител на средства по програми, както директно финансиращи дейности в Мини Марица-изток, така и по линия на облигациите на Български енергиен холдинг, осигурени на холдинга, за да преструктурира дълговете си. Под шапката на холдинга са и самите мини.

Усилията на ЕБВР имат за цел да се постигнат възможно най-малко или в идеалния случай — никакви принудителни отчуждения на имоти в Бели бряг. Познавайки работата на ЕБВР и технократския подход, можем да си представим как след няколко години отчита в докладите огромен успех от усилията си, потвърждавайки, че от няколко десетки домакинства, принудително са отчуждени едва няколко имота. Отделно, достигнати са почти двойни нива на оферираните цени за изкупуване и заслугата е на отделите, свързани с прилагане на екологичната и социална политика на банката и на Независимия механизъм за отчетност на проектите.

Това са фактите в цифри, но реалността на терен не позволява много самоизтъкване. Останалите хора са предимно собственици, които в момента нямат избор. Ако приемат, каквото им се предлага от мините, ще трябва да се преместят в домове с много по-неравностойни параметри спрямо сегашните. Удвояването на оферираните стойности щеше да бъде добра новина, ако стартовите нива на предлаганите средства преди намесата на ЕБВР не бяха буквално мизерни. Банката остави Мини Марица Изток с години да протакат финализирането на плана за преселване на селото. Накрая приеха Мини Марица-изток да одобрят план със сериозни пропуски. Ако той бъде приложен на практика, не предвижда куп детайли около преселването – непрецизиран социален пакет, липса на всякаква форма на компенсация за нанесени морални вреди, липса на визия как ще се премести гробищния парк на селото или как ще се обезщетят хората за загубата на икономически продукт при закриване на кооперацията на селото.

И всичко това — при останали едва двайсетина домакинства, чиито имоти трябва да бъдат изкупени. Припомняме, че нито едно от тях не се противопоставя на въгледобива в България по етични или сантиментални съображения, а само поради факта, че не се предоставя адекватна възможност на хората да възстановят, каквото имат. При толкова лесен казус няма как да не възкликнем, че очертаващият се провал по намиране на решение е спъване по равното! Наблюдаваме липсата на напредък по казус, касаещ по-малко от 20 домакинства, които реално не се противопоставят на разширението на мините, а на несправедливите обезщетения. На този фон е трудно да си представим как ЕБВР се справя с огромните си проекти в развиващите се страни, където са засегнати стотици и хиляди местни хора и дребни земевладелци, които губят собствеността, поминъка си и родовите си връзки.

„За Земята“ се обръща и към Министерство на енергетиката, и към ЕБВР със следното отворено писмо. Време е и двете структури да се включат адекватно в процеса, защото Мини Марица-изток нямат нито капацитет, нито мотивация да се справят с казуса самостоятелно. Всички изброени проблеми остават нерешени, а остава по-малко от половин година до влизане в процедура на принудително отчуждаване. Освен че за това време трябва да се постигне съгласие по изброените спорни точки, наложително е и да се премине процедура на оценка на оставащите имоти и да се структурат оферти за собствеността и нуждите на хората. Фиаското към днешна дата изглежда почти гарантирано. С риск да сме черногледи пророци, единственият път може да се окаже поредно изместване на датата за преселване в бъдещето. А това ще е смазващо за психиката на останалите в селото хора. Отправяме предизвикателство към Министър Петкова и към ЕБВР да ни опровергаят за добро!

,

ЕС не трябва да премахва регулациите за генетично редактираните храни и земеделски култури

Снимка: Shutterstock

Някои членове на отиващата си Европейска комисия и агробиотехнологичното лоби искат регламентите, регулиращи генетично модифицираните селскостопански култури и храни, да се отслабят или отхвърлят, за да се отворят пазарите за генно редактирани продукти. Но това противоречи на науката, на която се основава технологията и може да изложи на опасност обществото и околната среда, пише д-р Майкъл Антониу.

Д-р Майкъл Антониу е молекулярен генетик в King’s College London.

Някои членове на отиващата си Европейска комисия искат да променят законодателството на ЕС относно генетично модифицираните (ГМ) храни и култури, за да се улесни употребата на продукти, произведени от новите техники за редактиране на гени, често наречени „нови техники за селекция при растения“ или НТО (бел. пр. или нови техники за отглеждане, НТО/NBTs).

Комисарят по земеделието Фил Хоган каза, че Генерална Дирекция по Здраве и безопасност на храните вече е подготвила почвата за нова инициатива относно редактиране на гените, с която да се преразгледа настоящото законодателство за ГМО“. „Инициативата“ ще бъде поета от новата Комисия след изборите тази година.

Изглежда, че тези комисари подкрепят дългогодишния лобистки натиск от агробиотехнологичното лоби за премахване или отслабване на обичайните предпазни мерки, прилагани към генетично модифицираните организми (ГМО), когато става въпрос за продукти, произведени чрез нови техники за редактиране на гени.

Ако лобито успее, генно-редактираните култури и продукти могат засипят пазара без никакви проверки за безопасност и евентуално без етикетиране.

Задействането на натиска за дерегулация идва след миналогодишното решение на Съда на Европейския съюз, че организмите, получени чрез техники за генно редактиране (наречени в случая „мутагенеза“), са ГМО и попадат в обхвата на Директивата за ГМО. Това означава, че те трябва да бъдат подложени на проверки за безопасност и да носят етикет, че са ГМО.

Решението е в съответствие с принципа на предпазливостта и казва, че техниките за редактиране на гени не притежават дълга история за безопасност и биха могли да носят подобни рискове като по-старите техники за ГМО. Въпреки това, решението разстрои агробиотехнологичното лоби, което го възприема като бариера пред бизнеса си.

Като генетичен инженер, използващ за медицински изследвания, както старомодния генетичен трансфер, така и новите инструменти за редактиране на гени, мога да потвърдя, че решението на Съда на Европейския съюз е научнообосновано.

В медицинската изследователска общност не се оспорва, че техниките за редактиране на гени са ГМ-техники, които създават ГМО, и че тези процедури и техните продукти носят рискове, които изискват стриктно регулиране. Само в средите на агробиотехнологиите се иска дерегулация.

Комисарят по здравеопазването Витянис Андрюкайтис заяви, че планираното преразглеждане на регламентите за ГМО е необходимо, тъй като 20-годишната директива на ЕС за ГМО не отразява технологичния напредък при редактирането на гените.

Но истината е, че инструментите за редактиране на гени са все още далеч от съвършенство. Изследванията показват, че те не са толкова прецизни, колкото се твърди, нито са им предсказуеми резултатите. Те причиняват много непреднамерени ефекти, не само на „нецелеви” места, но също така и на целевото за генетичното редактиране място.

Много непреднамерени ефекти се появяват, след като инструментът за редактиране на гени е завършил своята работа, когато процесът на редактиране е в ръцете на машината за поправка на ДНК на клетката, върху което имаме малък или никакъв контрол.

Какви означава това за безопасността на потребителите и за околната среда? Генетичната манипулация води до нови комбинации от функции на гените и така могат да променят състава на растенията по неочаквани начини, което означава, че те могат да произвеждат нови токсини или алергени или да имат вредно въздействие върху дивата природа.

Това не е просто спекулация. Редица проучвания с хранене на животни, проведени с първото поколение генетично модифицирани култури показват, че диета, включваща  ГМО е увредила здравето на животните. В повечето случаи не знаем дали ефектите са били причинени от самите ГМО или пестицидите, с които са отглеждани, но това е просто още една индикация за това колко непълни са нашите познания.

Дали подобни ефекти биха се получили от генно-редактираните растения? Никой не знае. Няма публикувани проучвания за хранене на животни с „новите ГМО“.

Други проучвания показват, че ГМ-култури са навредили на дивата природа по неочаквани начини.

Както знам от личен и чужд опит, проучванията, които показват рискове от ГМ-храни и свързаните с тях пестициди, са атакувани от лобистите на агробиотехнологията и техните съюзници в научната общност. Голяма част от тази общност сега зависи от финансирането на тази индустрия и/или е повлияна от лични финансови интереси в земеделската биотехнология.

Тази ситуация накара екологичния антрополог Глен Дейвис Стоун да се оплаче, че научната общност е загубила до голяма степен „честните посредници“, които би трябвало да информират обществената политика за рисковете от технологиите за редактиране на гени.

Въпреки това, някои учени са готови публично да настояват, че трябва да се заеме предпазна позиция относно генно-редактираните продукти. Твърдят, че тези продукти трябва да бъдат строго регламентирани с пълно признаване на несигурността на процеса на редактиране на гени, както и трябва да бъдат етикетирани, за да се даде възможност за избор на земеделските стопани и потребителите.

Това е разумният „среден път“, който би трябвало да приеме новата Комисия. Това не е забрана на тези технологии, но също така не е екстремна свобода за всичко, която лобито на агробиотехнология иска. Най-важното е, че този подход е подкрепен от науката и поставя обществената и екологичната безопасност преди печалбите на компаниите.

Източник: статия на Майкъл Антониу, публикувана в EurActive.com

 

,

България трябва спешно да започне решителна борба с пластмасовото замърсяване

Източник: За Земята

3 юли е международният ден, посветен на живота без пластмасови торбички. Активисти от кампанията “Свободни от пластмаса” ще отбележат датата с флашмоб за раздаване на пазарски торби за многократна употреба във Варна, от Юнашкия салон към Синия пазар от 14:00ч. и работилница за изработка на текстилни пазарски торбички в София. Събитията са част от световната инициатива „месец юли без пластмаса“ / Plastic Free July, предлагаща вдъхновение и помощ на всички, които искат да действат, за да намалят своята употреба на пластмаса.

 

Докато замърсяването на Черно море продължава да расте със скорост 3 тона пластмаса дневно, в България все още масово се използват и съответно изхвърлят изключително много еднократни пластмасови изделия като чашки, пликчета за пазаруване, бутилки, опаковки от бързи закуски и др. Само за едно лято в България изхвърляме достатъчно пластмасови опаковки, че да покрият площта на всичките ни черноморски плажове.

 

На фона на общоевропейската тенденция към отговорно потребление без ненужна пластмаса, особено изпъква все още масовата у нас употреба на пластмасови торби за пазаруване, както и скандалната практика на използване на огромни количества еднократни пластмасови чаши в българските детски градини.

 

В същото време, от вчера – 2 юли 2019 г. започва да тече двугодишният срок за пренасяне на изискванията на Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба в националното ни законодателство. Екологично сдружениеЗа Земята”, “Грийнпийс”-България и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие призовават българските институции за амбициозно и ефективно прилагане на европейските разпоредби и предлагат редица мерки, които ще помогнат да спрем замърсяването с пластмаса и у нас.

 

  • Такса от най-малко 30-50 стотинки в момента на продажба на всяка пластмасова торбичка без изключение, за да се постигне бързо ограничаване на употребата им до въвеждането на пълната им забрана от 2025 г.
  • Забрана на предлагането на пластмасови пазарни торби на българския пазар от 2025 г., с изключение на компостируеми торби по стандарт EN13432, улесняващи разделното събиране на хранителни отпадъци, което също става задължително за България от 2027 г. 
  • Задължителен депозит върху еднократните пластмасови бутилки за алкохолни и безалкохолни напитки, който купувачите могат да получават обратно във всяка точка на продажба, без нужда да доказват покупката с касова бележка.
  • Задължителна цел от 50% трайно намаляване на еднократните пластмасови чаши и кутии за храна до 2026 г.
  • Постепенно ограничаване и окончателна забрана на еднократните пластмасови опаковки за храна и напитки, предлагани в учебните заведения до 2023 г.

 

Екоорганизациите напомнят, че евродирективата изисква към  2029 г. държавите-членки да събират разделно за рециклиране 90% от пластмасовите бутилки с вместимост до 3 литра. При сегашното ниво на 10-15% събираемост, тази висока цел е невъзможно да бъде изпълнена без въвеждането на пряк паричен стимул за потребителите, а именно възвръщаем депозит върху всички пластмасови бутилки за напитки. Депозитна система е възможно решение и за намаляване на еднократните контейнери за храна и напитки. Вече има нововъзникнали малки бизнеси, които предлагат решения за многократна употреба за фестивали и други събития с много посетители.

 

Търсенето на решения на пластмасовия проблем на България трябва да се съсредоточи върху широкото възприемане на изделия за многократна употреба, вместо да се насърчават био-базираните, биоразградимите или други материали за еднократна употреба. Например, компостируемите торби не решават проблема с еднократната пластмаса, но са приемлив вариант само при ефективно работеща система за разделно събиране на хранителни и растителни отпадъци от всички домакинства – каквато трябва да е въведена във всички членки на ЕС, включително и у нас, най-късно до края на 2027 г. 

Нуждата от спешни действия в България е очевидна: въпреки усилията на Мисия „Аз избирам чашата за многократна употреба”, поради липсата на подобаващи мерки от страна на Министерство на здравеопазването, почти всяка българска детска градина продължава да изхвърля над сто и тридесет хиляди (130 000) еднократни пластмасови чашки годишно. Тяхната стойност възлиза на три хиляди (3000) лева – сума, напълно достатъчна, за да се закупят хигиенични индивидуални чаши за многократна употреба за всички деца. Това е най-добрият начин да предадем правилно възпитание и навици на утрешните отговорни жители на планетата, а именно – посланието, че Земята не е за еднократна употреба.