,

Наредбата за изискванията към дървесината за битово отопление няма да доведе до подобрение на въздуха

Снимка: @PippilotaM

На 07.10.2019 г. влезе в сила Наредба за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отоплениe (Наредбата). Нормативният акт е една от основните мерки предприети от правителството за намаляване на замърсяването на въздуха в отговор на решението на Европейския съд от април 2017. С нея Министерство на земеделието, храните и горите определя, че на територията на общини с наднормено замърсяване с фини прахови частици домакинствата ще имат право да горят само дървесина с абсолютна влажност до 30%, която не е боядисвана, обработвана с лакове и т.н.

Според нас Наредбата няма да допринесе за подобряване на качеството на въздуха и здравето на гражданите поради фундаментални проблеми с нея и с основата за създаването ѝ – промените в Закон за чистота на атмосферния въздух от началото на годината. По-подробно може да прочетете в нашата Позиция, а тук накратко ще разкажем за основните причини.

С Наредбата не се създаде стандарт за дървесината, който да бъде задължителен за производителите и/или търговците по подобие на този за въглищата, а се въведоха лобистки разводнени изисквания като цялата отговорност за осигуряване на качеството е прехвърлена върху гражданите. А във верига на производство, търговия и употреба на продукта, потребителите са в най-малка степен подготвени да гарантират постигането на изискванията заради нуждата от калибрирани уреди и познания за работа с тях. Друг проблем е, че трябва да се контролират десетки хиляди потребители, вместо няколко стотин производителя и търговеца. Контролът за спазване на изискванията всъщност ще е невъзможен, тъй като властите нямат право да влизат в домовете, за да  докажат изгарянето дървесина, която не отговаря на изискванията. Освен това контролните органи не са ясно определени и не са разписани функциите им. Всички знаем какво се случва, когато има възможност да се прехвърля горещия картоф между институциите. Обикновено – нищо. Друг съществен недостатък е, че нито Наредбата, нито Закон за чистота на атмосферния въздух предвиждат санкции за нарушителите.

Преди година министър Нено Димов заяви “За да имаме по-чист въздух е необходим политически консенсус и воля за предприемане на непопулярни мерки. Конкретни резултати могат да бъдат постигнати само със съвместни действия на всички институции на национално и местно ниво.”[1] В момента обаче в София хората могат да си купят мокри дърва и дори стара използвана дограма от борси за дърва и въглища без проблем, а институциите нехаят. Какво ще се случи на практика?! Някой си купува свободно влажни дърва или стара боядисана дограма, защото никой не контролира продавача. Прибира се, гори ги в печката, с което замърсява и дома си, и целия квартал. Идва някой от общината или РИОСВ на проверка и вижда влажните дърва или дограмата в двора. Но собственикът твърди, че не гори от тях, а инспекторите нямат право да влязат в дома му и да извършат проверка, за да установят нарушението. Макар че няма как, но дори и да го докажат, не могат да наложат санкции. Как да очакваме нещо да се промени с тази Наредба тогава?!

Необходимо е да се рестартира процеса, да се промени ЗЧАВ, да се създаде стандард, който да урегулира продажбата на дървесина и да въведе реален контролен механизъм със съпътстващите санкции. В противен случай българите не само ще продължим да дишаме замърсен въздух и ще понасяме здравните последици от това, но ще трябва да платим и глобите заради едно правителство, в което интересите на отделни министерства и лобита са над тези на обществото.

Припомняме, че прилагането на изисквания към качеството на дървесината за отопление е втората мярка с най-голям принос за намаляване на емисиите на ФПЧ, определена в Националната програма за качество на въздуха (НПКАВ) приета от Министерски съвет през 2019 г. Тази мярка е важна защото над 76%  от хората ползващи твърди горива за отопления са на дърва и едва 14-15% на въглища. [1] Това е и една от мерките, с които българското правителство се надява да омилостиви Европейската комисия по наказателната процедура срещу страната ни, по която се очаква, ако няма сериозен напредък, да ни бъдат наложени сериозни санкции. Но с тази Наредба, който и да е министърът на околната среда, трудно ще  убеди Комисията за напредък по изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз.

 

БЕЛЕЖКИ:

[1] Очакваният принос от такава мярка е почти три пъти по-висок от прилагането на стандарти за въглища за град София (Таблица 18, стр. 88 от Проект на НПКАВ версия Януари 2018.) Според Глава 3 от приетата НПКАВ “прегледът на емисиите в НИЕ за компонента ФПЧ2.5 на ФПЧ10 показва, че приносът на битовото отопление към общото количество емисии на ФПЧ2.5 на национално равнище варира между 77% и 82% за периода 2011 – 2016 г.”. В програмата недвусмислено се казва, че основен принос за това има изгарянето на дърва “Емисиите на ФПЧ10 от битовото отопление се получават най-вече от изгарянето на твърди горива, особено дърва, но също така и въглища”. Това се обяснява с много по-високата употреба на дърва спрямо въглища. В Глава 3 още се посочва, че за 2016 г. над 76% от домакинствата, отопляващи се на твърдо гориво използват биомаса (предимно дърва) и тенденцията е възходяща, а 14-15% от домакинствата използват въглища или въглищни брикети като при тях тенденцията е низходяща.

, , , , ,

За климатичната криза и послушните деца

Докато светът се готви да посрещне поредния масов протест на Fridays for Future, в България шепата млади хора от движението се противопоставят на преобладаващо скептичното обществено мнение. 

След като се запознах с тях и си поблъсках главата защо е така, смятам да го напиша. 

Полу-шеговито е, но не на 100%.

Предварително моля възрастните, които не отговарят на описанието, да се самоизключат и да не се обиждат. Нека заповядат на протеста в петък, 29 ноември.

В България хората са преобладаващо стари.
Не само като години, но и като мислене.
Казвам стари, а не възрастни, защото първото не включва непременно зрялост.
Но със сигурност включва консервативност и закостенялост. 

Лошото е, че много от младите хора също са стари. 

След като са прекарали детството по курсове по какво ли не, на които притеснените им родители бързат да ги запишат. За да нямат нито минута свободно време, в което да мислят и създават сами, неконтролирани от никого. 

 

Тук често чувам “аз вече не съм на 20” от хора, които са на 25. 

И те се гордеят с това. 

Хора на 30 пък вече се опитват да се харесат на още по-възрастните с откровени подигравки към всичко, което е встрани от предвидимото съществуване тип “правя кариера и пари, за да си купя къща и кола”. 

През 60-те години се случва един от най-големите разриви между поколенията на Запад. Възрастните са ужасно обременени и наранени от войната. Младите пък искат да живеят, както намерят за добре. Оттогава поколение след поколение родители се опитват да се сближат с децата си като те самите останат млади по душа. И са по-толерантни, по-свободни, по-разбиращи и емпатични. 

За съжаление в нашето общество преждевременното остаряване се случва тук и сега. Тийнейджърите и младите хора са масово послушни. И учат това, което им кажат, за да не им спрат джобните. 

Но това послушание няма да ни помогне пред лицето на климатичната криза. 

Тя засяга всички и, тъй като няма прецедент в човешката история, единствено новите подходи и решения ще проработят. 

А те се създават от свежи мозъци.
Активни, събудени и осъзнати. 

Промяната на климата е нашият феодален строй, нашият авторитарен режим, нашата Виетнамска война, нашата ядрена бомба, нашият СПИН — всичко, с което предишните поколения са се борили. 

Но не можем да забраним климатичната криза, а лечението още не е открито.
Времето тече ужасно бързо.
Децата, на които разчитаме да променят света, вече са с умове на старци.
Не знам в тази ситуация защо някой би бил послушен. 

И последно — не случайно Грета е родена в Швеция. Страна, в която децата имат права.
Това означава, че не само физическото наказание е немислимо, но освен това децата в Швеция имат право на мнение и очевидно някой се вслушва в него.

Въпросът, който няма да задам, е, какво щеше да стане, ако Грета беше родена в България?

, , , , ,

ТЕЦ „Бобов дол“ иска да затвори вратите на съда за граждани

Административният съд в Кюстендил даде ход на делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ по жалба на „За Земята — достъп до правосъдие“. Като заинтересовани страни се включват и общо 99 жители от общините Бобов дол и Дупница. Те оспорват комплексното разрешително, даващо право на електроцентралата частично да замени въглищата с гориво от отпадъци. Това е и първото дело в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища с участието на толкова голям брой местни хора.

С довода, че ТЕЦ „Бобов дол“ е стратегически обект от национално значение, както и че по време на делото могат да се разкрият производствени и търговски тайни, адвокатите на централата поискаха делото да се води при закрити врати.
„Такова дело неминуемо предполага разглеждане на условията на работа на централата, но поради същественото засягане на околната среда и здравето на хората, законодателят е предвидил засилено участие на обществеността. Затова е недопустимо гражданите и медиите да нямат достъп до съдебната зала“, убедена е адвокатът по делото —  Регина Стоилова от „За Земята – достъп до правосъдие“.
Съдията даде седемдневен срок, в който двете страни да представят позицията си срещу или в защита на откритите заседания.

Интересно е, че ТЕЦ „Бобов дол“ продължава да се крие зад израза „търговска тайна“ относно точното съдържание на изгаряните отпадъци, техния произход и начин на изгаряне. През лятото административният съд в София, който е и последна инстанция,  постанови, че информацията за „експериментално горене“ на отпадъци в централата   е информация за околната среда и следва да се предостави на обществеността съобразно изискванията на закона.

„Откритите съдебни заседания са една от основните процедурни гаранции в съдебния процес на нашето демократично общество. Макар че има изключения, те са ограничени до това да се защити обществената и националната ни сигурност, например. Питаме се обаче има ли нещо по-важно от сигурността на гражданите и информираността ни за качеството на въздуха, който дишаме?“, казва Меглена Антонова от Грийнпийс — България.

По време на заседанието жител на Бобов дол поиска да връчи на съдията подписка срещу разрешителното за горене на отпадъци, подписана от 69 жители на Големо село, живеещи непосредствено до централата, затова и най-потърпевши от замърсяването. 5 души от София също пожелаха да бъдат включени в делото като заинтересовани страни, но съдът не уважи тяхната молба.

Делото срещу топлоцентралата, свързана с Христо Ковачки се случва на фона на новината, че  още две държави обявиха крайна дата за преодоляване на зависимостта от въглищата — за Гърция е 2028, а за Унгария — 2030. България засега поддържа илюзията, че въглищата за крайно необходими за енергетиката ни, но под натиска на високите цени ставаме свидетели на необичайна и не по-малко опасна смяна на горивото. А именно — замяна на въглищата с отпадъци, които често са с неясно съдържание.
Следващото заседание е насрочено за 19 ноември в 14:00 часа.

, , , , ,

Граждани осъдиха общината в съда за документите за инсинератора

 

Върховният административен съд потвърди, че гражданите имат право на пълната информация за строящия се завод за изгаряне на отпадъци в София. Решението е окончателно и Столична община няма друг ход, освен да го изпълни. Малката победа е още едно доказателство, че гражданите трябва да отстояваме законовите си права дори и пред институциите, които не ги зачитат.

Процесът продължи две години и беше спечелен със сериозната подкрепа на “Програма Достъп до Информация”.

“Това е една малка победа по пътя към голямата. А именно — спиране на проекта за горене на отпадъци и инвестиране на парите в пълна промяна на системата за управление на отпадъците, коментира Данита Заричинова от “За Земята”, която е и жалбоподател по делото. 

Върховните съдии са категорични, че решението на общината да скрие документите от обществото е абсолютно незаконосъобразно. Редът и условията за предоставяне на достъп до търсената информация за околната среда е регламентиран от Закона за опазване на околната среда, от своя страна той е специален спрямо общия Закон за достъп до обществена информация. Според въпросната законова рамка исканата информация за околната среда обхваща както информация за компонентите и факторите, които влияят и определят състоянието на околната среда, така и широк кръг от дейности и обстоятелства, свързани с човешкото здраве и безопасност, условията за живот на хората и пр., доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда. Следователно поисканите от общината шест документа — актуализиран идеен проект, предпроектно проучване, анализ разходи-ползи, анализ за съответствието с политиката на ЕС за изменение на климата, анализ на осъществимостта (feasibility analysis), анализ за наличието на държавни помощи при реализацията, са част от информацията за околната среда по подразбиране

Правото на информация е разгледано и в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България.

Спорният проект за инсинератор на площадката на ТЕЦ София изправи на нокти жителите на района в непосредствена близост, но бързо възмущението обхвана и целия град. Решението отпадъците да се изгарят, на фона на проблемите с мръсния въздух заради географските особености на града, но и системно неглижиране от страна на администрацията, накара много хора да се обявят срещу проекта. 

Отделно, предложената инсталация за изгаряне на отпадъци в София, за да може да работи на пълен капацитет, ще изисква постоянно количество боклук през следващите 3 десетилетия – близо 200 000 тона годишно. По тази причина тя ще прекрати всякакви опити за рециклирането и разделното събиране и ще попречи да достигнем целите, определени от ЕС. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците.