, , , ,

АЕЦ Белене- кражбата продължава. Ще потопим ли и Великите сили в корупционния гьол?

Зомбито „проект за строеж на АЕЦ Белене“ продължава да покорява нови върхове на корупция, цинизъм и нагли лъжи с помощта на поредица български управници.

Идеята за строеж на втора АЕЦ стартира през 1981 г., когато правителството решава да построи 6 ядрени реактора на река Дунав, в Белене.  С края на комунистическото управление става ясно, че проектът е икономически неизгоден и е прекратен през 1992 година.
Издадена е т.нар. “Бяла книга“ на БАН, където са представени подробно аргументите за сеизмичната опасност и икономическата несъстоятелност на това мегаломанско начинание.

Единадесет години по-късно, през 2003 г.,  се възобновява желанието за кражба от националния бюджет от група политици и енергийни консултанти, обслужващи чужди интереси – идеята този път е за изграждане на 2 блока, всеки по 1000 MW.

С формулировката „продължение“ на проекта АЕЦ „Белене” се предрешава,  че технологията трябва да бъде руска с реактори ВВЕР-1000. Това обезсмисля фалшивия търг организиран от правителството, като автоматично се изключват други участници.

През април 2005 година  Мирослав Севлиевски министър на енергетиката обяви колко ще струва изграждането на АЕЦ „Белене”: „По изчисления на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси средствата за изграждането на двата реактора на АЕЦ „Белене“ са в размер на 2.5-2.6 млрд. евро.“

На 30 октомври 2006г. НЕК класира на първо място „Атомстройекспорт“ с цена не по-висока от 3.997 млрд. евро. Фирмата  е следвало да инкорпорира съществуващото на площадката оборудване. По-късно се оказва,че старото оборудване не може да бъде използвано, нещо което всички експерти твърдяха още преди т.нар.търг.

Тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров обяви проекта за европейски, щял да получи подкрепата на ЕС и да се осъществи с европейски инвеститори. Разбира се нищо подобно не се случи, германската компания RWE се оттегли през 2009 г. проектът си остана руски, а Р. Овчаров и досега дефилира из медиите като енергиен експерт. По лошото е че никой не му търси отговорност, както и на всички замесени в престъпното източване на бюджета с този „проект“ над 30 години!

През 2009г. руснаците вече официално предлагат цена от 6 милиарда евро – типична измама при строеж на ядрени централи, предлага се ниска цена за да се спечели търга и след това с анекси и допълнителни споразумения се оскъпява неимоверно проекта. Аргументите са различни индексации, оскъпяване  на строителството, цената на медта, инфлацията и т.н.

През 2011г. Българското правителство обяви конкурс за икономически анализ на проекта за АЕЦ Белене, спечелен от британската банка HSBS. Според доклада на  HSBS – цената на проекта е 10,352 милиарда евро. Това е пореден образец за корупционната схема по която се ръководи този проект-икономическият анализ беше поръчан от българските власти едва след като бяха похарчени неправомерно над 1 милиард евро. Вместо да се направи в самото начало, при възникване на идеята за строеж на ядрена централа, за да се прецени дали има икономическа обосновка и осигурени средства за такъв грандомански проект.

АЕЦ  Белене е типичен пример за  развенчаване мита за „евтината“ ядрена енергия. Българските данъкоплатци, граждани на страната с най-ниски доходи в ЕС, бяха принудени да платят над 1,5 милиарда евро за опасен и ненужен строеж на ядрена централа. Всъщност само за площадка на ядрена централа, която българския министър председател през 2011 г. нарече гьол !

Всички споразумения между НЕК и руската „Атомстройекспорт“, както и направените плащания от над 810 млн. евро от страна на НЕК към руската компания за изграждането на АЕЦ „Белене“ са извършени в нарушение на Закона за обществените поръчки. Това установи проверка на Агенцията за „Държавна финансова инспекция“, чийто доклад беше публикуван през април 2012г.

http://www.mi.government.bg/files/useruploads/files/vop/doklad_nek.pdf

Въпреки това инспекцията не е съставила акт за установяване на административно нарушение поради изтеклия тригодишен давностен срок ?!

За да бъде още по-абсурдна картинката, тогава начело на ДФИ е сегашния министър на енергетиката Т.Петкова, която с лекота премина от твърдението за корупция през 2012 г. към сегашната пламенна защита на жизнеността на проекта АЕЦ Белене.

Към тази сума трябва да прибавим и 600 милиона евро които България (НЕК чрез заем от държавния бюджет) плати на Росатом през 2016г. за оборудването което е поръчано през 2008 г. Така беше изпълнено решението на Арбитражния съд при международната търговска палата в Женева , където Росатом заведе дело срещу НЕК.

Игнорирането на икономическата логика , интересите на обществото и развитието на страната  продължи с поредния брутален обрат на идеята за строеж на АЕЦ Белене.

Същият премиер и правителство , които през 2012 спряха проекта поради икономическа несъстоятелност, а премиерът Боросов го нарече корупционен гьол, през 2018 взеха решение за „възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция“.

Енергийният ни министър Т.Петкова очаква  стратегическия инвеститор да бъде избран сред китайската държавна компания CNNC,  руската Росатом, или южно корейската KNNP.

Американската General Electric и френската Framatome да участват със свое оборудване.

Въвличането на Великите сили в нашия корупционен гьол продължи при посещението на премиера Борисов в САЩ в края на ноември 2019.

В Белия дом той обсъди с президента Тръмп диверсификация на доставките на ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй чрез замяна на руското гориво с това на американския производител Westinghouse. По-късно се оказа че още в началото на ноември АЕЦ Козлодуй е подписал договор с руската компания ТВЕЛ за доставка на руско ядрено гориво до 2025 г….

Другото предложение на премиера Борисов пред американския му домакин е използването на американски турбини, произведени от General Electric  за руските реактори в АЕЦ Белене.

Към General Electric  ще бъде отправена и официална покана за включване в проекта през януари 2020г. Според експерти поамериканчването на руските реактори е технически възможно , но много скъпо, ще има нужда от преработване на проекта и представянето му като нов за лицензиране пред отговорните институции.

Да не говорим че е свързано със сериозни икономически загуби за руската компания, която няма да използва свои турбини.

Към френската компания Фраматом също ще бъде отправено предложение през януари 2020 да участва в проекта със своята система за сигурност.

С други думи нашето правителство и премиер, както и голяма част от медиите в страната очакват  АЕЦ Белене да бъде построен за работа с руски реактори с американски турбини, френска система за сигурност… а за всичко да платят китайците.

Не е ясно само дали Великите сили ще се чувстват удобно, затънали в корупционния гьол на площадката на АЕЦ Белене.

/by
, , , , ,

Съдът реши: ТЕЦ „Брикел“ няма да получи разрешение да гори отпадъци, поне засега

Съдът в Стара Загора реши, че компетентните органи неправилно са разрешили на ТЕЦ  „Брикел“ да не прави анализ как изгарянето на разнообразен коктейл от отпадъци ще се отрази върху здравето на хората и природата. Решението на Административния съд  дойде на фона на нарастващо обществено недоволство към увеличаващия се брой на централи на въглища, които започват да въвеждат по-изгодното за тях гориво от биомаса, RDF и/или нефтошисти, без каквито и да е инвестиции в екологичност. Малко известно е, че за да изгарят отпадъци, централите всъщност получават пари и не плащат допълнителни разходи за квоти, каквито се налагат за въглищата. Това обаче не отразява здравната цена, която живеещите наблизо плащат. Решението подлежи на обжалване и предстои да разберем дали регионалната инспекция или централата ще предприемат такава стъпка.

Възмущението на хората достигна своя пик, когато в медиите изтече споразумение между община Гълъбово и ТЕЦ  „Брикел“, предвиждащо изгаряне на 500 000 тона отпадъци. Последваха проверки на място, но те бяха по-скоро формални, тъй като не отразиха мащаба на проблема, свързан с изгарянето на отпадъци по различни схеми – например замаскирайки процеса като “експеримент”. И то на фона на редовните превишения на алармените прагове за серен диоксид в Гълъбово.

“Въглища или отпадъци е избор без бъдеще. Въпреки че решението на съда е в наша полза, крайно време е да имаме план за преход отвъд въглищата, включващ подобряването на енергийната ефективност, въвеждане на модерни решения за съхранение на енергията и производството ѝ от възобновяеми източници, а не да се залъгваме с фалшиви алтернативи като изгаряне. Така само губим ценно време, в което можем да работим по съществуващи практични алтернативи.”, коментира Меглена Антонова от Грийнпийс-България.

Бъдещето на общините, зависими от въглищата като Гълъбово, остава нерешено. Жителите им трябва да се справят сами, поединично, с предизвикателствата на една загиваща икономика от средата на ХХ век. Те са изправени пред задълбочаващо се замърсяване от още по-разнообразни източници заради замяната на въглищата с отпадъци.

Тази порочна практика е възможна заради леките процедури за получаване на разрешителни за по-малки количества, тъй като при изгаряне на до 100 тона отпадъци на денонощие се прави преценка дали да се извърши оценка за въздействието върху околната среда. В случая с ТЕЦ Брикел собствениците бяха разделили биомасата от RDF с довода, че след като са под 100 тона, оценка не е нужна. Съдът обаче реши, че биомасата също е вид отпадък. 

Друга често срещана стратегия е поетапното увеличаване на изгаряните обеми — „Топлофикация – Сливен“, например, първоначално започна с изгаряне на 38,4 тона и след това премина на 70,8 тона на денонощие. По подобен начин действат почти всички централи, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, които една по една започват да изгарят отпадъци. Те твърдят, че това е по-благоприятно за околната среда, защото в отпадъците има по-малко сяра, а мълчат за другите вредни замърсители, като тежки метали,  диоксини и фурани. Нито едно от тези твърдения обаче не е доказано до момента, защото точното съдържание на горивото от отпадъци не е ясно, а централите и институциите отказват да предоставят тази информация. 

/by
, , , ,

Хората от предвидените за изселване Бели бряг и Трояново построиха къща от кашони пред Министерски съвет, за да напомнят, че бъдещето им е неизвестно

Снимка: Анастас Търпанов

Жителите на предвидените за изселване Бели бряг и Трояново построиха символична къща от кашони и внесоха своите искания в Министерски съвет. Това се случи в знак на протест, че заради разширението на рудниците за въглища на Мини Марица-изток, те трябва да напуснат домовете си срещу обезщетения, които го обричат на мизерия. Датата беше избрана неслучайно — ден след Международния ден на човешките права. За съжаление, не успяха да се срещнат с нито един министър.

Когато на 1 февруари излязоха пред парламента, те бяха уверени от не един и двама депутати, че ще съдействат за намиране на решение. Близо 10 месеца по-късно, вместо решение, предстои Коледа в неизвестното за жителите на двете села. Поканата за среща към министър Теменужка Петкова все още не е приета от министъра. На първия ден от новата 2020 година се очаква да започне процедурата по принудително отчуждаване на имоти в село Бели бряг, което трябва да бъде заличено до 2023 година.

В същото време проблемът с обезщетенията е далеч от решението си. След години буксуващи преговори с мините, до момента собствениците получават оценка на имотите си около нивото за пазарната в региона, но продажбата на земя е по цени от от 2007г., а средствата за трайни насаждения са неактуализирани от 2003-та година насам.

Отделно, няма ясен социален пакет и какво допълнително подпомагане ще получат хората при преместването си, ако приемат финансовите предложения на мините. По всичко изглежда, че те сами трябва да платят икономическата, социална и психическа цена за разширяването на рудника.
Дългогодишната игра на нерви за по-добро обезщетение не е понесла на всички и много собственици се отказват, приемайки каквото им се предложи.
Семействата, които са останали обаче, не искат да се отказват. Те определят, че резултатът от един справедлив процес на обезщетение трябва да им позволи да могат да си осигурят жизнения стандарт, за който са се блъскали и градили цял живот.

За да бъдат обезщетени справедливо семействата в село Бели бряг, е необходим бюджет в порядъка на 3-4 млн. Лева. Това е пренебрежимо малка сума на фона на всички милиарди, които изтичат в българската енергетика и сума, която би коствала части от стотинката от сметката за ток. За да бъдат обезщетени адекватно тези хора и да не бъдат принудени те – обикновени граждани – да понасят пропорционално най-големия товар в осигуряването уж на националната енергийна сигурност.

Министерски съвет може да направи много неща за Бели бряг. Ето няколко примера:

1. Министрите могат да се запознаят отблизо с казуса на изселваното село.

2. Министрите могат да съдействат за среща между жителите на Бели бряг и министър Теменужка Петкова.

3. МС може да гласува промяна на наредбата за компенсация от загуба на продукция от трайни насаждения при принудително отчуждаване – същата трябва да може да се самоактуализира с промяната на пазарните цени. Към момента последно е променяна првез 2003г.

4. МС може да съдейства Мини Марица изток да променят цените, по които лимитират изкупната цена на земеделска земя. Изкупната цена е лимитирана с решение на борда на ММИ по нива от 2007г.

5. МС може да вземе решение за участие на България в Платформата за справедлив преход, за да има повече икономически алтернативи за зависимите от въглища региони.

/by
, , , ,

В Международния ден за човешки права: Хората от изселваните села Бели бряг и Трояново отново в София

Покана
сряда, 11.12.2019 г.
09:30 часа
пред Министерски съвет, бул. „Дондуков“, № 1
Къща от кашони пред Министерски съвет в Международния ден за човешки права ще построят няколко представители от изселваните села Бели бряг и Трояново. С нея напомнят, че им предстои тягостна Коледа. От 1 януари 2020г се очаква да стартира процедурата по принудително отчуждаване на имоти в село Бели бряг, което трябва да бъде заличено до 2023г., поради разширяването на „Мини Марица изток“. След години буксуващи преговори с мините, до момента собствениците имат оценка на имотите си около нивото за пазарната в региона, но продажбата на земя към мините е лимитирана по цени от 2007г. Средствата, които получават за трайните си насаждения се ръководят от наредба, неактуализирана от 2003та година насам. Няма ясен социален пакет и какво допълнително подпомагане ще получат хората при преместването си, ако приемат офертата на мините. Вероятно те ще трябва да си тръгнат, понасяйки всички неудобства и допълнителни разходи по осигуряване на новото си жилище другаде изцяло за своя сметка.

С кашоните, символ на преместването на домовете, хората от Бели бряг напомнят, че по техният казус няма справедливо решение. Поне 4 пъти са искали официално среща с Министъра на енергетиката, Теменужка Петкова, и желанието им бе прието. Утре те ще се обърнат към премиера Бойко Борисов и ще накарат Министерски съвет да забележи, че там, между Раднево и Гълъбово, хората имат само невъзможни за живеене домове.

На 1 февруари бяха в София.

През лятото пратиха писмо с искания.

И до сега не получават друго освен една недостатъчна торба с пари.

Тъй като в момента тече и световната среща за климата в Мадрид и с всяка изминала година става все по-ясно, че въглищата нямат никакво бъдеще в Европа, а и по света, освен краткосрочно и средносрочно, от За Земята припомняме с непълен списък, че живеем в държава с тежка зависимост от въглищната индустрия и с много казуси з нарушени човешки и вещни права от същата тази индустрия:

1. Град Гълъбово е единствения в ЕС, в който жителите са изложени на наднормени нива на серни оксиди и други замърсители, а властите само повтарят, че проблем няма.

2. Жителите на Голямо село, буквално прилепено към ТЕЦ Бобов дол, са изложени на постоянни нива на прах и други замърсители от централа, която почти не сме засичали да работи в нормален технически режим през последните години, , а властите само повтарят, че проблем няма.

3. Град Перник се бори с планове за изгаряне на отпадъци и биомаса в непреустроен ТЕЦ и с планове за утрояване на площта на шламохранилището на същия ТЕЦ все едно инсталацията ще работи за вечни времена.

4. Целият град Перник се намира върху концесионна площ – нещо, което властите могат до променят, но не правят никакво усилия. Града е обграден от зейнали открити мини, които няма кой да рекултивира и вероятно ще останат за сметка на обществения бюджет и бъдещите поколения

5. Отново в Перник, поради незаконен въгледобив бяха подкопани много къщи и през лятото на 2015г пропаднаха две и бяха засегнати още две къщи. Едно от делата за обезщетение за разрушения имот на г-жа Елка Тишкина завърши на всички български инстанции със загуба, въпреки ясните доказателства за бездействие и безстопанственост от страна на Община Перник и всички отговорни институции. Причината: законите у нас не могат ясно да определят чия е отговорността, което е чиста покана желаещи да заповядат и да изкопаят безнаказано целия град.

6. Край община Сливница, между селата Радуловци, Братушково и Бърложица бе одобрена през 2018 г нова въглищна мина. За смешна концесионна такса, ще бъдат засегнати имотите и препитанието на фермери и местни хора, а водоснабдяването на две села може да бъде поставено под заплаха. Делото срещу тази мина ще се разглежда на 20 март 2020г.

7. Министерски съвет и Министерство на енергетиката отказват да преразгледат статута на обекти с национално значение на някои въглищни мини и ТЕЦове, въпреки че те отдавна за изживели живота си – такива например за мините около гр Бобов дол, ТЕЦ Бобов дол и ТЕЦ Брикел. Така едни икономически почти мъртви субекти често се охраняват, а и се поддържат живи с държавен чадър и със средства на данъкоплатеца и се прави невъзможно изследването на тяхната икономическа жизнеспособност и провеждането на дебат за тяхното бъдеще.

/by
, , ,

Мисия на Бернската конвенция ще проверява нарушенията по магистрала Струма

Днес, след докладваните от Европейската комисия нарушения на европейското природозащитно законодателство (в апликационната форма и процедурата по ОВОС), Постоянният комитет на Бернската конвенция взе решение да засили наблюдението на случая на строителството на магистрала Струма през Кресненски пролом. В най-кратък срок в България ще бъде изпратена мисия на независим международен експерт, който да провери наличната информация и документи и да проведе  консултация с всички заинтересовани страни. Целта е да съдейства на българското правителство за решение за изграждане на магистралата с оглед опазването на природното богатство в района на Кресна и избор на алтернатива, осигуряваща сигурност и качествена транспортна връзка.

По време на заседанието председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ – Малина Крумова, не призна, че не е спазено европейското законодателство – и избегна да докладва какви действия ще предприеме за поправяне на извършените нарушения. Презентацията беше насочена към коментиране и обвинения за некоректна информация в докладите, внесени от природозащитните организации. 

Коалиция “Да спасим Кресненски пролом”, представена от Даниел Попов от Екологично сдружение “За Земята” и CEE Bankwatch Network докладва подробна информация за констатираните от Европейската комисия нарушения. 

Европейската комисия представи накратко внесената апликационна форма и официалните коментари към нея, като отново посочи, че са установени нарушения на европейското законодателство.

Правителството поиска спиране на наблюдението от Бернската конвенция и затваряне на досието. От своя страна пет страни, измежду които Германия, Франция, Унгария, Швейцария и Люксембург, подкрепиха природозащитниците и поискаха отваряне на досие констатация за наличие на вече извършени нарушения на Конвенцията. 

В последвалата разгорещена дискусия в сряда вечер, 4 декември 2019, правителството намери защита само от три държави – Гърция, Азербайджан и Армения. 

Крайното решение беше предложение в духа на компромиса от председателя на заседанието за продължаване на наблюдението като потенциално досие и повишаване на ефективността му чрез изпращане на експертна мисия в България. Това решение дава възможност на правителството да се възползва от международната експертиза при изготвянето на природозащитните цели и мерки за Кресненски пролом и отстраняването на нарушенията на европейското законодателство в досегашните ОВОС и избора на алтернатива.

/by
, , ,

Български евродепутати срещу гражданите по казуса Кресненско дефиле.

В скандалния участък няма да се строи магистрала, а скоростен път. След 16:08 можете да видите и чуете цялото изслушване тук.

Европейската комисия ще гарантира спазването на Европейското законодателство и няма да позволи изграждането на магистралата по разрушителен за природата и хората начин. Това заяви Комитетът по петиции на Европейския парламент в отговор на петицията на граждани от град Кресна по повод застрашаващата местния поминък автомагистала Струма. Представителят на Еврокомисията подчерта явните нарушения установени до този момент в планирането и изграждането на магистралата и най–вече — нарушаването на Директивата за местообитанията. С това беше решено
петицията да бъде затворена.

Изслушването се проведе на 2 декември в Брюксел. Димитър Василев от района на Кресна подчерта рисковете от построяването на избрания от правителството вариант, а именно разделянето на магистралата на две и превръщането на настоящия Е79 в еднопосочно платно посока София – Кулата. Петиционерите отбелязаха, че не са против магистралата, а настояват за варианта, в който и двете платна са извън Кресненския пролом дефиле, а сегашният път остава локален за нуждите на местните хора.

Коментарите на ЕК обаче бяха в ясен контраст с последващото изявление на българското постоянно представителство и български депутати, които отстояваха тезата, че проектът на правителството отговаря на европейското законодателство. По време на заседанието на комитета имаше мобилизация на почти всички български евродепутати, представляващи политическите партии ГЕРБ, ВМРО, ДПС и СДС. Техните изказвания изцяло напуснаха допустимия демократичен тон и съдържаха явни неистини, че местните хора са против изграждането на магистрала. Езикът на омразата
изненада присъстващите депутати в залата. Неточностите и неистините в изявлението на депутатите само показаха колко малко познават проекта за АМ “Струма” и въздействието върху хората и бизнеса.

Комитетът по петиции беше превърнат от българските евродепутати в арена на лични нападки, оправдавани с така наречените от тях „национални интереси”, с което обезсмислиха неговото съществуване, като европейски демократичен форум за граждани, излизайки от националния контекст и интереси.

Единственият реален глас в защита на местните хора в Кресна и за разглеждане на жалбата беше на дългогодишната датска депутатка Маргарет Аукен, която изрази учудване и възмущение от превеса на български депутати, които пренебрегват критиката на Европейската комисия.

Петиционерите твърдят, че планирана от правителството транспортната ос, свързваща София със Солун, ще предизвика траен риск от тежки инциденти за пътуващите по магистралата. Магистралата ще премине само на 300 метра от къщите и училището на град Кресна, носейки със себе си шум и мръсен въздух. Най-плодородните земи в региона ще бъдат унищожени, включително лозята с местния вид грозде керацуда. На обвиненията към местните хора, че спират строителството и обезопасяването на пътя, те отговориха, че още през 2008 правителството можеше да построи
магистралата извън дефилето, а вариантът на правителството в тесния пролом е най-рисков. Както потвърди евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки, през дефилето няма да се изгражда магистрала, а скоростен път с много остри завои. Избраният от правителството вариант също ограничава и удължава пътя за придвижване на север от Кресна, затруднявайки достъпа на населението до земеделските земи и практически убивайки рафтинг и каяк туризма, който е ключов за региона.

Маргарет Аукен в края на заседанието предложи жалбата да бъде разгледана на председателския съвет на Комитета по петициите, заради изказвания за затварянето й предимно от български евродепутати.

Припомняме, че Кресненското дефиле е застрашено от строителството на трансевропейския коридор 4, свързващ Хамбург със Солун, финансиран с европейски средства. Въпреки продължаващите повече от 20 години усилия на неправителствените организации и личности като Боян Петров, да се намери щадящо за дефилето решение – с дълъг тунел или т.нар. “източен обход” извън дефилето, в края на 2017 година българските власти отмениха законово действащо решение от 2008 година и приеха, че посоката София – Солун ще премине през дефилето, а само посоката юг-север ще бъде
изнесена извън Кресненския пролом. Избраната от правителството алтернатива за градеж на магистрала Струма е в противовес на препоръките на европейските конвенции и националното законодателство.

/by
, ,

Шест микро гранта за зелени проекти и инициативи предостави Екологично сдружение “За Земята” 

В четвъртото издание на конкурса “Направи си сам – обществените средства в полза на местните общности” фокусът беше върху зелените идеи с обществена полза, които правят света ни по-добро място за живеене. Общата сума на финансираните проекти е 4,500 лв.
Сред наградените шест инициативи са родители от Основно училище “Кочо Честеменски”, гр. Пловдив, общинска Детска градина 8 „Бодра смяна“, гр. Добрич със 141 деца в предучилищна възраст с идеята “Зелен кът за екоприказки”. “Красотата ще спаси света!” е идея на активен гражданин от град Чирпан. И трите инициативи са на активни граждани, общности и образователни институции, които са съпричастни към проблемите на средата, в която живеят.
Конкурсът подкрепи и две инициативи, които се борят срещу замърсяващи проекти, които застрашават както околната среда, така и здравето на хората, а именно. Едната инициатива е за повишаване на обществената активност в общините Кюстендил, Трекляно, Невестино и Земен, срещу потенциалното им замърсяване и унищожаване от проекти за златодобив, а другата цели да информира гражданите за внасянето на отпадъци през пристанище Варна.

Организаторите от За Земята са категорични, че има нужда от тясна подкрепа на местни инициативи и кампании, които се стремят към запазване на чистата околна среда и се борят срещу проекти, които я унищожават и застрашават да нарушат качеството ни на живот.

“Искаме да дадем и положителни примери, идващи от гражданите, с които да покажем за какво искаме да бъдат харчени нашите данъци. Особено важно за нас е предложенията ви да увличат участието на повече хора от вашата общност.”, казва Десислава Стоянова от Екологично сдружение “За Земята”.

*На снимката: Основно училище „Кочо Честименски“, гр. Пловдив, където в междублоковото пространство трябва да се изгради място за почивка и игра.

/by
,

Заглушени думи

„В страната има климат на медийна гражданска война, но това не е плурализъм. Вместо това трябва да има защита на редакционната независимост и свобода, благонадеждност на информацията“, коментират от Репортери без граници.

„Ситуацията е много притеснителна заради големия натиск върху журналистите, атаките (понякога физически, понякога вербални), заради инструментализацията на медиите срещу опоненти“, казва генералния секретар на организацията Делоар. „Има и злоупотреба със законите, за да бъде застрашена журналистиката.“

…„ когато думите не стигат, говорят оръжията…“ и т. н. анахронизми. То, това за втората световна е казано – страшното е, че и сега може да го превърнем в реалност. Е, не случайно свободната пресата е един от стълбовете, на които се крепи демокрацията. Без свободата да изразяваме различни гледни точки и да търсим плуралистични информационни канали навлизаме в територията на най- опасните и човеконенавистни режими ( от тоталитаризма до нацизма). Ограбването на свободата на словото е един от най-симптоматичните и кислородно- отнемащи прийоми на репресивни режими в съвременната история. В този смисъл функцията на държавата по силата на обществения договор, който всички ние сключваме, би трябвало е да следи свободата на пресата и нейната обективност да не бъдат накърнявани. Ужасяващото е, че последните години в България ние сме свидетели на точно обратните тенденции. Държавата и различни нейни органи прилагат репресивни и откровено пристрастни мерки срещу медии и журналисти, които се осмеляват да критикуват властта, корупцията и беззаконието. 

Тъжната статистика, че сме на 111 място по свобода на словото (от 180, наред със страни с военизирани режими) не е тайна за никого, но явно не ни стряска достатъчно.  

Монополизирането на медийните канали, заглушаването на разследващи материали, депривация в търсенето на обективност също не ни правят достатъчно впечатление, за да се размърдаме.  Това води до все по-задълбочаваща се репресия и обедняване на информационната обективност. Напоследък сме свидетели на безпрецедентни и стряскащи репресии от страна на Държавата към журналисти с критично отношение към различни аспекти на сегашната власт.

 Нека разгледаме няколко такива случая, защото когато държавата и нейните органи започнат да запушват устата на журналисти и медии… нещата хич на са добре! Да мълчим за този фарс на демокрация ни прави съучастници в престъпление. 

Най – нашумелия и фрапантен случай напоследък е със замлъкналото национално радио ( за първи път от 50 години) след отстраняването от длъжност на радио водеща отразяваща съдебния ресор и в частност протестите срещу единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев. Внезапното сваляне от ефира на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио на дългогодишния журналист Силвия Великова предизвика сътресения и реакции не само в радиото, но и от страна на множество организации и граждани. Репортери без граници (RSF) излязоха с позиция, че „са ужасени от политическия натиск, който доведе до отстраняването на водеща в националното радио и след това – до спирането на излъчването на радиото за повече от пет часа“. 

Дори Съюза на съдиите сезира европейските институции за безпрецедентния натиск оказан върху националната медия.


Според съюза това не е рутинно управленско решение, а „скандално запушване устата на журналист в съдебния ресор, който не се страхува да задава въпроси, в националното радио, субсидирано от държавния бюджет, т.е. от българските данъкоплатци“. Фактът, че Великова е възстановена като водещ на предаването „Преди всички“ и съдебен репортер, но ще бъде назначен и втори репортер, „който да осигурява плурализъм“, не променя факта на грубо посегателство върху свободата на словото, се казва в писмото.

И другия доста красноречив и емблематичен случай – журналистите от разследващия сайт Биволъ – които от години са трън в петата на организираната престъпност и осветяват скандални сделки на властимащи, биват подложени на систематичен тормоз от страна на държавни институции и органи. 

„През последните месеци един от водещите сайтове за разследваща журналистика в България, Bivol.bg (Биволъ), беше застигнат от лавина репресивни държавни разследвания и одити. Според собственика му това е целенасочена кампания с цел отмъщение заради разобличения за корупция в управляващата партия в страната.

Всички разследвания срещу Биволъ приключиха без да бъде открита каквато и да е нередност,“ каза Йорданов. „Последният одит продължи шест месеца и не откри нищо. Независимо от това сега започва нова финансова проверка. Това предизвика невероятен стрес и икономически натиск“

Натискът върху тях е постоянен – заплахи, опит за убийство, наблюдение, следене, подслушване, данъчни проверки, съдебно преследване, имотни проверки…

 

„Малка мрачна хроника и това не е всичко:

2007 г. декември Асен Йорданов е нападнат от четирима души с ножове и тръби, които пробват да го наръгат, но той успява да ги отблъсне. Заведено е Досъдебното производство по Чл. 115 от НК – опит за убийство. Няма разкрити.;

2008 г. ноември Асен Йорданов получава информация, че срещу него има поръчка. Полицията установява, че той е следен от ОПГ по поръчка на действащ зам.-окръжен прокурор на Бургас. Случаят е докладван на главния прокурор Борис Велчев. Няма последствия за поръчителя и мутрите;

2012 г. Четири български банки се жалват в БНБ заради публикувани от Биволъ дипломатически доклади на САЩ и настояват сайтът да бъде глобен;

2012 г. Димитър Стоянов получава заплахи, докато снима репортаж за пияни в работно време магистрати. В групата са Веселин Пенгезов и настоящият член на ВСС Севдалин Мавров. Назначена му е полицейска охрана;

2013 г. Димитър Стоянов е полят с бензин и заплашен, че ще бъде подпален, по време на репортаж;

2014 г. КФН нарежда на Биволъ да разкрие източниците си под заплаха от глоба;

2015 г. Димитър Стоянов е демонстративно следен от мутри по време на разследване. Неизвестни влизат и претърсват жилището му. Димитър подава жалби, но няма разкрити;

2015 г. Срещу главния редактор нa сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов е образувано досъдебно производство за набеждаване по сигнал на бившия министър Иван Данов, изобличен като „френския безработен““. Сигналът е прекратен с мнение, че има данни Данов да е извършил престъпление и набеждаване няма.

2016 г. Прокуратурата привиква журналистите от Биволъ на разпити по „Яневагейт“ и започва процедура за изземане на сървърите на Биволъ във Франция, която впоследствие е прекратена заради опасения от обратен ефект.

2016 г. срещу Асен Йорданов е образувано изпълнително дело и са му запорирани сметките на основание на неверни документи от НАП за неплатени задължения преди 15 г. След жалба и проверка се оказва, че задължения няма, а НАП се оправдава с „грешка заради софтуерен проблем.;

2018 г. Димитър Стоянов и румънският му колега Атила Биро са задържани по време на разследването #ДжиПиГейт – разкрития за мащабни злоупотреби с европейски и бюджетни средства от консултантски и строителни фирми, свързани с Валентин Златев;

2018 г. Журналистите от Биволъ получават информация за сериозна и неминуема опасност за здравето и живота им заради разследването #ДжиПиГейт;

2019 г. Прокуратурата разследва Асен Йорданов и Атанас Чобанов по изфабрикуван анонимен сигнал за техните имоти, след като Биволъ разкри десетки политици, магистрати и чиновници в скандалите #Апартаментгейт и #КъщиЗаТъщи.

2019 г. Прокуратурата публично свързва Биволъ с хакването на НАП и издава европейска заповед за разследване до Франция, за да бъде разпитан главният редактор Атанас Чобанов. Нова клеветническа кампания в присъдружни на властта медии.“

Статия на Бултаймс публикувана през ноември 2019 разкрива намеренията на основателя на Биволъ да напусне страната.

 

И други медии са подложени на разследвания и натиск. Вестник „Сега“ прави обзор на институционалния натиск към критикуващи властта медии и публикува острите реакции на световната общност спрямо репресиите към свободата на словото в България;  

В последните години някой от най-дейните разследващи журналисти са тенденциозно подложени на натиск и изправени пред невъзможен избор и замлъкват, както показва материал на Свободна Европа..

В началото на лятото на 2019 новото ръководство на Нова телевизия, купена от Кирил и Георги Домусчиеви, предлага на Мирулюба Бенатова, Генка Шикерова и Марин Николов да работят на граждански договор. Предложените трудови взаимоотношения обаче не просто не дават свобода на журналистите, а въвеждат и санкции за тях, ако откажат да направят „тема, поръчана им от медията“. В същото време телевизията си запазва възможността да не излъчва репортажи, предложени от журналистите. Бенатова и Шикерова напуснаха през лятото, по-късно това направи и Марин Николов.

Малко по късно фоторепортерът на Клуб Z- Веселин Боришев „е задържан за отразяване на протест срещу единствения кандидат за главен прокурор- Иван Гешев. И изкарва една нощ в ареста на Първо районно управление в София.

Около 17 часа  в петък Боришев се намирал в градинката на хотел „Рила“, където очаквал началото на протеста, когато видял струпване на полицейски части. Той тръгнал да ги снима, което предизвикало груба реакция от представителите на органите на реда.

И въпреки че Боришев им представил журналистическата си карта, той е бил задържан по указа за дребното хулиганство (Указ № 904 ОТ 28.12.1963 Г. за борба с дребното хулиганство) и отведен в Първо районно управление на МВР в София, разказа фоторепортерът.“

Не очакваме, заради тази обзорна статия на трагичното положение, в което се намира свободата на словото в България, държавната машина да се задейства и срещу нашия сайт (ograbvane.com). Ние сме много дребни риби… но ако все пак се случи , поне не сме си мълчали☺

Послепис ; и докато работим по тази статия все нови и нови репресии срещу разследващи журналисти от страна на държавните органи продължават да изкачат. Изведнъж разследващите журналисти се оказват изчезващ вид- уволнявани, заглушавани, преследвани… Сериозно в кой свят живеем!! Единствените които се борят да разкриват злоупотреби на властимащи или управляващи биват един по един заглушени…

Вижте тормоза, на който е подложен поета Недялко Йорданов (баща на разследващия журналист Асен Йорданов) след като той зае публична позиция в защита на сина си. 

 

Надежда Максимова

Ноември, 2019

/by