, ,

Видео от Patagonia за Кресна

Казусът с унищожаването на уникалната природна зона Кресненско дефиле привлече вниманието на култовия бранд за експедиции Patagonia. Това стана ясно в ново видео, разпространено от Екологично сдружение “За Земята” и Коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”, посветено на проблема с автомагистрала “Струма” и дефилето.

Впечатляващи природни кадри проследяват историята на над 20-годишния казус и кой е отговорен за това все още да няма решение за тесния участък през дефилето. Обръща се внимание и на финансовите аспекти. Автор на видеото е екипът на Stratospheric Productions.

По-късно през деня, в 16:45 ч., ще се проведе протест пред сградата на представителството на Европейската комисия в София (ул. Раковска 124) за спасяване на хората и природата на Кресна и Кресненски пролом от планирания строеж на автомагистрала „Струма“ през дефилето. Протестиращите изискват институциите да гарантират спазването на европейските закони, като напомнят, че има трасета за строежа на АМ „Струма“ извън пролома, които единствено са в съответствие с тези закони. Изцяло източен вариант на магистралата или вариант с тунел осигуряват пътна безопасност и регионално шосе за жителите на град Кресна, като нямат унищожително въздействие върху уникалната природа на Кресненския пролом и най-ценните земеделски земи и лозя на град Кресна.

/by
, , ,

Кюмюр няма, действайте!

Запасите в Маришкия басейн се изчерпват, а добивът им става и ще става по-труден и скъп. Затова и дългосрочното икономическо бъдеще на Мини Марица Изток е обречено, тъй като мината напредва към участъци със значително влошено качество на въглищните запаси. Това твърди нов доклад на Екологично сдружение “За Земята” с автор геологът Даниел Попов. Документът е поредно опровержение на удобно тиражираната теза, че Зелените политики са главните виновни за края на въглищата.
В сравнение с досега разработваните рудници (средните данни за находището), запасите на участъците в селата, към които мината планира да се разширява — Бели бряг и Априлово, са с по-лошо качество, пластовете са по-тънки, разположени по-дълбоко и с високо пепелно съдържание
Отделно, разработването на находището извън територията на настоящите рудници в западна, северна и южна посока, и по-специално участък Бели бряг, Априлово и Соколица, ще бъде технологично затруднено заради липсата на толкова ясно изразени въглищни пластове и примеси с черна глина, както и не толкова икономически ефективно поради по-ниското качество на въглищата.
Докладът добавя поредната неизвестна пред играта, която играят правителството и профсъюзите с отказа от планиран изход от въглищата. Отричането, че има нужда от реформа в енергийния сектор и поставя огромна въпросителна пред съдбата на много заети и зависещи за препитанието си от въглищата хора в България. С поредното решение да се спасява неспасяемото и да се наливат милиарди в потъваща индустрия, вместо е бързото разнообразяване на икономическия живот в региона и преквалификацията на заетите в брашна, България само се придвижва към болезнен изход от въглищата без мисъл за заетите в сектора. Единственото обяснение е, че с типичният нашенски политически тарикатлък, просто се опитваме да си вдигнем цената пред Брюксел и да поискаме повече пари за спешни мерки, защото не сме предвидили обстоятелствата своевременно.
До кога ли ще минава този номер?

/by
,

Канада използва СЕТА, за да атакува европейските правила за безопасност на храните, разкриват нови документи

Нови документи разкриват, че регулаторните органи на Канада са използвали търговското споразумение между ЕС и Канада, за да отслабят европейски регулации за безопасност на храните. Въз основа на Законите за достъп до информация, неправителствената организация Council of Canadians е получила документи от първата среща на Комитета по санитарните и фитосанитарните мерки към СЕТА, състояла се на 27 март 2018 г. Това е един от многото, така наречени комитети за регулаторно сътрудничество, създадени, за да обсъждат регулациите, които засягат двустранната търговия между Канада и ЕС. Канадската организация, съвместно с FoodWatch Нидерландия издадоха и доклад на база на документите.

Документите показват, че Канада е оспорила много европейски регулации, включително такива, свързани с животни,  растения, пестициди, хербициди и принципа на предпазливостта. Последният е залегнал в основните регулации на ЕС, свързани с храните, химикалите и пестицидите и изисква страните членки да предприемат превантивни действия, когато е налице риск за общественото здраве и биоразнообразието. Документите показват, че канадските регулатори не само се противопоставят на този подход на ЕС, но получават уверение от европейските регулатори, че в крайна сметка ЕС ще го промени. На много места в документите изглежда, че канадските регулаторни органи се опитват завоалирано да заплашват ЕС със Световната тръговска организация. В отговор регулаторните органи на ЕС уверяват канадските власти, че законодателството ще се промени или че Канада ще получи възможност да участва в законодателния процес на съюза.

Според документите изглежда, че Канада успява да промени минималните остатъчни нива на пестициди и хербициди. В няколко случая, касаещи диметоат и глифозат, комитетът на СЕТА не просто се съгласява с Канада, но и взема решение за кампания, която да промени европейското законодателство, както и това на отделните страни членки. „Трябва да приемаме по-високите стандарти на ЕС за безопасност на храните, а не да ги разрушаваме” казва Суджата Дей (Sujata Dey) от Council of Canadians. „Тези документи показват, че Канада подкрепя интересите на САЩ в стила на Тръмп, атакувайки разумното законодателство на ЕС, което защитава човешкото здраве, животните и природата.” добавя тя.

Документите показват, че в някои случаи канадските регулатори отказват да обсъждат въпросите на европейските си колеги. В тези случаи канадската страна твърди, че трябва да хармонизират регулациите си със САЩ, а не с ЕС, поради важността на американския пазар за тях.

„Важно е българските и европейските политици да обърнат внимание на тези документи, понеже рекламата на СЕТА не отразява реалността” казва Ивайло Попов от „За Земята.” „На нас ни се повтаря, че регулаторните органи по прилагането на СЕТА няма да навредят на здравето и природата ни. Казват, че принципът на предпазливостта е залегнал в споразумението и ще бъде ненакърним. Но още от  първата среща на един от многото комитети се вижда, че това не е така, а СЕТА заплашва безопасността на храните в ЕС. Това е само част от причините, заради които България не трябва да ратифицира споразумението.”.

Избрани пасажи от документите могат да се намерят тук.

/by
, , , , , ,

Гражданите могат да спрат горенето на отпадъци в ТЕЦ „Брикел“

До 27 февруари гражданите могат да изпращат писма до Изпълнителна агенция по околна среда, в които настояват в ТЕЦ „Брикел“ да не бъдат изгаряни отпадъци. По този начин те могат да се включат активно в борбата за по-чист въздух и здравословна среда за живот. В противен случай централата до град Гълъбово, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, ще гори отпадъци съвсем законно. Писмата изпращайте на следните адреси на ИАОС:

гр. София 1618,
бул. „Цар Борис III“ № 136,
п.к. 251,
Ел. поща: iaos@eea.government.bg

Общи насоки за писане на становище относно новото комплексно разрешително на “Брикел“ ЕАД

ТЕЦ „Брикел“ поиска да добави отпадъци като гориво в пещите си още през 2018 година и регионалната инспекция в Стара Загора дадоха мнение, че тази дейност няма нужда от оценка на влиянието си върху околната среда и хората. „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“* заведоха дело срещу решението и го спечелиха на първа инстанция. В момента е в ръцете на Върховния административен съд за потвърждение.

Докато се чака финално решение на втората инстанция, централата се опитва да „подмине“ всички процедури по оценка на въздействието и директно да добави в разрешителното си за работа горенето на отпадъци. „За всички е ясно, че докато министърът се опитва да „успокоява“ народа, че вносният отпадък ще се връща в страната откъдето е дошъл, въглищни централи като тази на „Брикел“ ЕАД предприемат стъпки за узаконяване на горенето на тези отпадъци и връщането им обратно в България, този път — напълно законно.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.
Докато цяла България се възмущава на вноса и изгарянето на отпадъци, леката ръка, с която се издават разрешителни, е шокираща. Така излиза, че на практика проблемът е много трудно да бъде доказан, защото документално централите са изрядни. „Изборът дали ще замърсяваме въздуха с нелегално внесен или с роден отпадък е меко казано абсурден. Единствено активното включване на гражданите и изпращане на писма до Изпълнителната агенция по околна среда към министерството може да промени баланса на силите в борбата на хората за чист въздух.“, казва Данита Заричинова от „За Земята“.

Двете организации* също ще се включат със становища по тази публична консултация, но активното участие на гражданите да изкажат позиция чрез изпращане и на своите писма в дадения срок е от изключително важно значение. Тъй като изгарянето на отпадъци е продиктувано от факта, че въглищата са все по-скъпи, е крайно време да се заговори за бъдещето на общините като Гълъбово, зависими от въгледобива. Те биват оставени да се борят с наследство като безработицата и замърсяването, докато българското правителство настоява, че тецове няма да бъдат затваряни и не представят план за енергиен преход. Но централите на въглища стават малко по малко икономически нерентабилни. Въпреки това собствениците им получават силна държавна подкрепа да продължат да работят и да замърсяват.
Междувременно Европейската комисия обяви създаването на Фонд за справедлив енергиен преход, специално насочен към зависимите към въглищата региони. Той е шанс хората, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика. От българските институции зависи дали това ще се случи на практика.

/by

България ще спасява централите на въглища, напук на Зеления пакт и протестите срещу мръсния въздух

В петък сутринта парламентът върна енергийната ни политика с поне 70 години назад като задължи правителството да спаси на всяка цена държавната въглищна индустрия и да гарантира съществуването ѝ в сегашния ѝ вид и след 2030 г. Управляващи и опозиция в Народното събрание единодушно поискаха още Министерски съвет да предостави на ТЕЦ “Марица Изток” 2 поредната финансова инжекция.

В същото време парламентът най-накрая подкрепи закъснялото включване на България в Платформата за въглищни региони в преход, създадена още през 2017 г. като част от развитието към нулевовъглеродна икономика. В опит да придадат още тежест на решението си, депутатите настояха присъединяването на България да бъде при условие, че страната няма да затваря въглищни мощности. Това обаче, така или иначе, изобщо не съществува като условие за участие на държави членки в инициативата.

Като организации, които от години работят за справедлив, поетапен и добре обезпечен енергиен преход, ние от “Грийнпийс” – България и “За Земята” бихме нарекли тези новини най-малкото противоречиви.

“Политиката за подкрепа на въглищната индустрия и след 2030 г. разкрива лицемерието да подкрепиш дългосрочна цел без никаква готовност за мерки в краткосрочен план. Така днешните управляващи завещават всички негативи от закъснелия преход — климатични, икономически и социални, на следващите поколения. Подобно бягство от отговорност поставя десетки хиляди граждани, заети във въглищния сектор, в риск от непредвидените последствия от една непланирана и не добре обезпечена енергийна трансформация,” казва Десислава Микова от “Грийнпийс” – България.

След като Европейската комисия обяви създаването на Фондa за справедлив енергиен преход и беше, макар и неофициално, спомената началната сума от близо 1 милиард лева в подкрепа на въглищните и въглеродно-интензивни региони в рамките на пакета “Чиста енергия за всички европейци”, изглеждаше, че пред България има само един път. В петък стана ясно, че мисленето на политиците продължава да е застинало в миналото.

Докато в много въглищни региони в ЕС вече планират диверсификация на местната икономика, преквалификация на кадрите и развитие с мисъл за качеството на живота и здравословната околна среда, България е единствената държава с въглищни региони в ЕС, в която дискусията за енергийна трансформация дори не е започнала в публичното пространство. Вместо да дискутират конструктивното използване на средствата, заложени в Механизма за справедлив преход в полза на регионите и държавата, българските политици продължават да говорят за поддъжането на изкуствено дишане на ТЕЦ “Марица изток” 2 с цената на всичко. Но дружеството от години е в изключително тежко финансово състояние и заедно с него потъва целият Български енергиен холдинг — структурата-майка на всички държавни енергийни компании. Докато продължават да настояват колко незаменими са въглищата в енергийната система на България, политиците пренебрегват недостатъчно изследваната възможност за участието на гражданите в енергийната система не само като потребители, но и като производители на енергия от възобновяеми източници.

“Правителството продължава да отрича фактите, но преходът отвъд въглищата е тук и последиците за работещите в сектора могат да са много жестоки. Отидете в Бобов дол и вижте какво стана там, когато 1000 човека изгубиха работата си в мините преди две години. Този сценарий очаква и други райони. Обслужването на частни и партийни интереси в енергийния сектор, както и липсата на визия в управляващите, ще струват много скъпо на обществото ни съвсем скоро.”, казва Тодор Тодоров от “За Земята”.

Независимо от решението на Народното събрание в петък, икономическата логика изисква България да престане да губи милиони в спасяването на остаряла индустрия, чийто край е вече тук. “Грийнпийс” – България и “За Земята” настояват за изготвянето на национална визия за прехода отвъд въглищата с участието на представители на правителството, местните власти, представители на работниците, бизнеса, неправителствени организации и граждани в условията на публичен диалог. Активното участие на общините Перник, Бобов дол и региона на Маришкия въглищен басейн е задължително. България все още може да подходи конструктивно и да се действа сега — бъдещето ще е тук по-скоро, отколкото очакваме.

/by