, , , ,

Как законът да гарантира, че ще бъде направен анализ на въздействието върху здравето от изгарянето на отпадъци?

Освен мнения по няколко на брой намерения на въглищни централи да изгарят отпадъци и биомаса, в последния месец участвахме и в общественото обсъждане на законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда. Той твърди, че ще наложи задължително изискване върху инсталации за изгаряне на неопасни отпадъци, както и за експериментално горене на опасни и неопасни отпадъци, задължително да се прави анализ на въздействието им върху здравето на хората и околната среда.

Предложението беше прието на първо четене, но предстои второ и с нашата позиция  изразяваме важни коментари, които трябва да бъдат отразени, ако искаме мерките да имат ефект. Предвид настоящата кризисна ситуация, не знаем как ще се развие процедурата, но това не отменя валидността на нашето становище. Предложението в настоящата му форма, което идва от представители в Парламента, е стъпка в правилната посока, но няма да окаже търсения значителен ефект спрямо проблемите при изгарянето на отпадъци в големи инсталации. 

Буди тревога, че предложената редакция на закона няма да има ефект спрямо вече одобрени проекти за изгаряне на отпадъци и такива, чиито процедури са почти завършени без да е оценено въздействието върху общественото здраве и околната среда. До момента три големи горивни инсталации са заявили и/или получили разрешение за изгаряне на отпадъци – ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД, „Брикел“ ЕАД и „Топлофикация – Сливен“ ЕАД. Поради тази причина и едно от предложенията ни е законопроектът да обхване и тези проекти.

През изминалата 2019 година обществеността на много места в страната – Бобов дол, Големо село, Перник, Сливен, Гълъбово, Русе – беше разтревожена от опасенията, че инсталации, намиращи се в самите населени места или в непосредствена близост до тях, изгарят отпадъци. Стана ясно, че на някои места дейността е извършвана с разрешение, но на други изгарянето на отпадъци е било без разрешение. В последната категория изглежда попадат случаите на т.нар. „експериментално изгаряне“, което е било разрешавано без каквото и да било участие и допитване до обществеността.

Налице е огромен дефицит на доверие сред гражданите във връзка с досега извършеното изгаряне на отпадъци и въздействието му върху околната среда и здравето. Проблемът е толкова тежък, че бе квалифициран дори като свързан с националната сигурност.

Им един-единствен начин за запълване на този дефицит на доверие и той засяга следващото ни предложение. А именно, да се изготви доклад на министъра на околната среда и водите с участието на външни експерти и да се подложи на широко обществено обсъждане. Само с открити и своевременни действия можем да върнем разрушаваното в продължение на години доверие. Трябва да имаме предвид, че обществената чувствителност по въпроса се увеличи неимоверно и в бъдеще няма да е лесно да бъдат неглижирани и прикривани дейностите по изгаряне на отпадъците. Крайно време е да се действа решително. 

/by
, , ,

Министърът на околната среда използва извънредното положение, за да прокара опасно и спорно изгаряне на пестициди

Днес, 24.03.2020 г., Коалиция “За Да Остане Природа в България”, част от която е и “За Земята” изпрати  отворено писмо до Министъра на околната среда и водите срещу намерението за изгаряне на пестициди на територията на страната. Това е предвидено да стане без обществена поръчка в Закона за мерките по време на извънредното положениe. Според организациите, министерството се опитва да прокара изключително опасната практика, в момент, в който вниманието на обществото е насочено изцяло в друга посока. Още повече не е ясно какво налага тази процедура да става точно сега, а изглежда, че се използва случаят, за да се прикрият спорни разрешения, издадени от РИОСВ Варна и да се
облагодетелстват конкретни фирми.Копие от писмото си организациите изпратиха и до Народното събрание, Главния прокурор, Швейцарското посолство и Дирекция околна среда на ЕК.

Данита Заричинова от „За Земята“ коментира: “Пестицидите са едни от най-опасните устойчиви органични замърсители, с изключително вредни и дълготрайни последствия, както върху човешкия организъм, така и върху околната среда. Старите пестициди, обект на настоящите промени в закона за извънредното положение, са класифицирани като опасни отпадъци и трябва да се третират според изискванията на Стокхолмската конвенция и съответното законодателство. ”

В писмото си организациите заявяват, че България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция. Те обръщат внимание, че публичният регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци показва, че две фирми имат разрешение за изгаряне на пестициди (код 20 01 19* съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците). И двете разрешения за тази дейност са издадени от РИОСВ Варна като описанията на технологичния процес в тях са непълни и неточни от техническа гледна точка и не може да се заключи ясно и еднозначно, че при проектирането и изграждането на съоръженията са спазени нормативните изисквания.

Данита Заричинова от „За Земята“ коментира:  “Извънредното положение в България и други страни в Европа, постановено заради вируса Covid-19, не предполага по никакъв начин изгаряне на токсични вещества без необходими технологии за безопасност. Тъкмо обратното —такова действие крие потенциална заплаха за здравето на хората, живеещи в близост до двете инсталации, които единствено имат разрешително.”.

Организациите настояват да получат ясни и недвусмислени отговори на редица въпроси, сред които: защо се прекратява износът на пестицидите за обезвреждане; каква е извънредната необходимост, която налага пестицидите да бъдат обезвредени в страната, за да бъде това част от закон за извънредното положение; каква е извънредната необходимост обезвреждането на пестициди да се прави без обществена поръчка; защо е разрешено изгарянето на опасни пестициди на по-малко от един километър от последните къщи на град Девня?

/by
, , ,

Относно: Закон за мерките по време на извънредното положениe и изгарянето на пестициди на територията на страната.

До: 

Министър на околната среда и водите

Копие до:

Председател на Народното събрание

Председател на парламентарна комисия по околна среда

Главен прокурор на Република България

Посолство на Швейцария

Directorate-General for Environment – European Commission

Уважаеми г-н Димитров,

От името на Коалиция „За да остане природа в България“ изразяваме несъгласие да се извършват дейности по обезвреждане на пестициди на територията на страната.

В Национален план за действие по управление на Устойчивите органични замърсители (УОЗ) в Република България 2012-2020 г. е записано, че са предвидени “последващи дейности по окончателното обезвреждане на тези УОЗ – пестициди извън страната и е осигурено външно финансиране чрез Швейцарската програма за износ и обезвреждане на залежали пестициди извън територията на България”. България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция.

По информация от проекта “Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност”, който се извършва по Българо-швейцарската програма за сътрудничество и трябва да е приключил в края на 2019 г., е видно, че пестицидите ще бъдат изнесени извън пределите на страната за изгарянето им в специализирани инсинератори. За проекта се знае от вече далечната 2010 г., но има много забавяния във времето, като дори и крайният срок 7-ми декември 2019 г. е удължен.

От официалната страница на фонда разбираме, че в проекта става въпрос за 4 388 тона негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита в 216 склада за съхранение на територията на цялата страна. Тези силно токсични вещества са натрупани преди 1990 г. в някогашните ТКЗС-та (трудово-кооперативни земеделски стопанства) и АПК-та (аграрно-промишлени комплекси) и голяма част от тях са с неизвестно съдържание и без етикети.

От интернет страницата на Министерството на околната среда също се потвърждава в текст от 25 януари 2019 г., че “Пестицидите ще бъдат обезвредени в инсинератори в Швейцария и Франция при най-високи екологични стандарти. Изпълнителите са водещи компании в бранша с голям опит и изпълнени множество подобни проекти в международен мащаб, което е гаранция за качественото и безопасно премахване и последващо обезвреждане..”.

България е приела да изпълнява Стокхолмската конвенция, защото пестицидите са едни от най-опасните устойчиви органични замърсители, с изключително вредни и дълготрайни последствия, както върху човешкия организъм, така и върху околната среда. Старите пестициди, обект на настоящите промени в закона за извънредното положение са класифицирани като опасни отпадъци и трябва да се третират според изискванията на конвенцията и съответното законодателство.

Извънредното положение в България и други страни в Европа, постановено заради вируса Covid-19, не предполага по никакъв начин изгаряне на токсични вещества без необходими технологии за безопасност. Тъкмо обратното – такова действие крие потенциална заплаха за здравето на хората, живеещи в близост до инсталациите, в които ще се изгарят пестициди.

От публичния регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци показва, че две фирми имат разрешение за изгаряне на пестициди (код 20 01 19* съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците). 

И двете разрешения са издадени от РИОСВ Варна, но описанията на технологичния процес в тях са непълни и неточни от техническа гледна точка и не може да се заключи ясно и еднозначно, че при проектирането и изграждането на съоръженията са спазени нормативните изисквания.

Това са камерни пещи с периодично действие. Този вид пещи не са подходящи за изгаряне на опасни отпадъци, в т.ч. пестициди, поради редица технически съображения. Съществува риск от непълно изгаряне, не е посочено наличието на спомагателна горелка, както се изисква от Наредбата. 

Няма и достатъчно добър контрол на задължителната минимална температура – температурата в т.нар. първична камера е посочена „в зависимост от калоричността на отпадъка“, което не се допуска съобразно действащото законодателство. Необходимата температура трябва да е не по-ниска от изискуемата в Наредбата и не може да е в зависимост от отпадъка. Не е фиксирано изискването на Наредбата за зависимост на температурата от съдържанието на хлор в отпадъка, какъвто има в пестицидите. При неспазване на тези температури се предполага образуване на диоксини и фурани – доказано канцерогенни замърсители, трайно увреждащи организма.

Няма и яснота за образуващите се от процеса пепел, шлака и отпадъци от пречистването на димните газове, което е проблем при изгарянето на всякакви видове отпадъци, а в случая всички изброени се класифицират като опасни съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. Няма информация за очакваните количества, къде ще се транспортират и как ще бъдат третирани, нито кои фирми ще отговарят за тази част от дейността.

Допълваме и, че разрешителното е на фирмата “Екосейф” ООД за имот 20482.124.701 в промишлената зона на Девня. Фирма “Екосейф” ООД е част от консорциум, който има договор за събиране, сортиране, изнасяне и горене на пестициди в чужбина в рамките на вече споменатия проект “Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност”, финансиран от  Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Фирмата “Ви Пи екосолюшънс” ЕООД също има разрешително за горене на пестициди за същия имот, независимо, че никога не е била негов собственик, и към датата на издаване на разрешителното ѝ той е бил собственост на “ЕкоСейф” ООД.

Обявеното извънредно положение в страната във връзка с борбата срещу разпространението на вируса, причиняващ COVID-19, не налага по никакъв начин обезвреждането в спешен порядък на тези пестициди в посочените местни инсинератори.

Още по-неподходящо е – според предложението в закона, това да се случва без прилагане на закона за обществени поръчки.

Бихме искали да попитаме:

  1. Защо се прекратява износът на пестицидите за обезвреждане?
  2. Каква е извънредната необходимост, която налага пестицидите да бъдат обезвредени в страната, за да бъде това част от закон за извънредното положение?
  3. Каква е извънредната необходимост обезвреждането на пестициди да се прави без обществена поръчка?
  4. Защо е разрешено изгарянето на опасни пестициди на по-малко от един километър от последните къщи на град Девня?
  5. Как РИОСВ Варна е издала разрешително по ЗУО на търговско дружество да гори опасни отпадъци в чужд имот?
  6. С какъв експертен потенциал разполага РИОСВ Варна за да преценява екологичните последици от горенето на пестициди? Кои служители на РИОСВ Варна са обучавани, изследвали, проектирали или поне виждали инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и пестициди? 
  7. Как е разрешено изгарянето на опасни отпадъци, без да са определени точките и параметрите за контрол на отпадни газове?
  8. По какъв начин и с какъв капацитет РИОСВ Варна ще контролира отпадните газове от тази преносима установка?
  9. Защо не е обявен за приключен договорът на ПУДООС с Фирма “Екосейф” ООД за изнасяне на 911 тона пестициди от обхвата на РИОСВ Враца, Плевен и Монтана към заводите в чужбина, след като е изтекъл през декември 2019?
  10. Каква част от този договор не е изпълнена и колко тона и какви пестициди са останали в България?
  11. Какви са санкциите към Фирма “Екосейф” ООД за неизпълнение на договора?
  12. Какви са доказателствата, че Фирма “Екосейф” ООД са изнесли 628 тона стари пестициди от другите си два договора с ПУДООС за складове в обхвата на РИОСВ Благоевград, Пазарджик, Перник, София, Бургас и Стара Загора в чужбина, а не чакат по складове, за да бъдат изгорени по време на извънредното положение?
  13. Предупредена ли е Българо-Швейцарската програма за сътрудничество, че може да настъпи промяна на условията на сключения договор за проекта „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“?
  14. Колко ще струва изгарянето на тези пестициди в инсталациите в България?
  15. Защо пестицидите ще се изгарят в инсталации, които не само не отговарят на най-добрите налични техники, но и на изискванията на националното законодателство?
  16. Защо фирма, която е трябвало да изнесе пестицидите по договор сега ще получи нов, но вече за изгаряне в собствена и неотговаряща на изискванията инсталация, вместо да бъде санкционирана за неизпълнение на предходния догов

Очакваме публичен отговор на тези въпроси.

С уважение,
Данита Заричинова,

Член на УС на екологично сдружение „За Земята“

част от коалицията „За да остане природа в България”

Mожете да намерите писмото и в pdf.

В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Грийнпийс България, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org

/by
, , ,

София ще бъде зависима от изгарянето на отпадъци за 30 години напред

Столична община вкарва София в огромен дълг, за да изгаря отпадъци в ТЕЦ „София“ до Централна гара.

Въпреки гражданската съпротива, въпреки многобройните дела в съда, въпреки огромния проблем с изгарянето на отпадъци в България, Европейската комисия е одобрила построяването на огромно съоръжение за изгаряне на отпадъци в София. От пълната цена на инсинератора — 157 милиона евро, едва 77 милиона евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, от Европейския фонд за регионално развитие, 67 милона евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 милиона ще са собствен принос. Така наречената „инвестиция“ и всички огромни съпътстващи оперативни разходи ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.

С новината се похвали европейската пресслужба, докато Столична община и МОСВ мълчат. Особено възмутително е, че това е поредното събитие, което се случва, докато хората са затворени под карантина и не могат да реагират адекватно на поредната заплаха за тяхното здраве. За какви граждански свободи говорим, когато институциите се възползват от всеки възможен момент на безпомощност, за да ни наложат своите решения?

Цялата процедура по вземане на решението за построяване на завод за изгаряне на отпадъци беше изключително непрозрачна. Припомняме, че в продължение на две години „За Земята“, с помощта на програма „Достъп до информация“ водеха съдебно дело, за да получат гражданите достъп до пълната документация за строящия се завод. В крайна сметка делото стигна до Върховния административен съд, който потвърди, че информацията трябва да е публична. Въпреки всичко в последното писмо от Столична община отново ни отказват достъп до Анализ разходи и ползи – най-важният финансов документ, в който могат да се видят разходите, които се очакват по време на работата на инсталацията.

Спорният проект за инсинератор на площадката на ТЕЦ София възмути жителите на района в непосредствена близост, които се бориха за правата си, но изгубиха делото. Доводът беше, че не живеят на самата площадка на ТЕЦ София, а до нея.
Решението отпадъците да се изгарят задълбочава допълнително проблемите с мръсния въздух заради географските особености на града, но и системното неглижиране от страна на администрацията.

Проектът все още може да бъде спрян, ако има силен обществен натиск, освен това общински съветници искат референдум, който също може да реши съдбата на проекта.

/by
,

Имайте предвид, че еднократната пластмаса не е стерилна!

Решихме, че е важно да напишем този текст, тъй като ескалиралата международна здравна криза накара много хора да забравят, че пластмасата продължава да бъде проблем. Нещо повече — във времена като сегашните тя ни дава измамна сигурност, а в същото време излага здравето ни на риск. Да, включително от инфекция. Преди пандемията от последния коронавирус, а и след нея. Въпреки че не се препоръчват за здрави хора, а ефективността им е съмнителна, маските за еднократна употреба вече започват да наводняват плажовете в Хонг Конг. Според информация, цитирана от Ройтерс, в града около 7.4 милиона човека ги използват всеки ден. Сами можете да сметнете резултата за природата и нас.
Прочетете внимателно и се замислете дали не рискувате здравето си в по-голяма степен, когато необосновано се доверявате на пластмасата?

Нито една еднократна пластмасова опаковка не е стерилна,

освен ако това не е изрично обозначено на нея.
За различните еднократни пластмасови опаковки има определени «приемливи» нива на бактериално замърсяване, което се смята за неизбежно. Например, една пластмасова бутилка минава през цялата бутилираща фабрика, поставя се на палет и се превозва до магазина, като през цялото това време бива докосвана и събира прах. Нямаме представа кой е докосвал еднократните опаковки, но когато използваме собствени многократни съдове за храна или напитки, хигиената е напълно под наш контрол.
Тези притеснителни факти не са причина да се паникьосаме още повече и да се отдадем на отчаяние. В настоящата ситуация, вместо да правят крачка назад и да се връщат към използването само на еднократни съдове, търговските обекти, предлагащи храни и напитки за бърза консумация, трябва да проявят отговорност и да предлагат на клиентите си

чисти, дезинфекцирани съдове за многократна употреба –

както за консумация на място, така и за изнасяне от обекта. Последното — срещу депозит, разбира се. Виждаме, че дори по време на огромни и, хм, да ги наречем всенародни събития, на които не се събират само борци срещу еднократната пластмаса, като коледните и бирените фестивали тип Октоберфест в Германия, депозитната система работи. Срещу едно евро получаваш питието си в стъклена чаша, която връщаш. Срещу депозита можеш да я запазиш и за себе си, като спомен.
В заведенията, където се събират много деца, като детските градини или лагери,

много по-безопасно от чашата за еднократна употреба

е да се въведе личната чаша (каквото е изискването по закон). Тя, разбира се, трябва редовно се дезинфекцира. Еднократните чаши не се дезинфекцират, а децата не ги различават и лесно могат да объркат използваните с неизползваните или своята с чужда.

Независимо колко дълго ще продължи пандемията, разрушаването на екосистемите, климатичните промени и замърсяването с пластмаса ще продължат и след края й.

Затова нашият извод е: Еднократните опаковки далеч не са стерилни. Заведенията за хранене и напитки трябва да предлагат чисти, дезинфекцирани съдове за многократна употреба. Правете и вие това вкъщи — мийте и дезинфекцирайте повърхностите, върху които поставяте покупки, мийте ръцете за по 20 секунди при влизане и излизане от помещенията и си стойте у дома, ако работата ви позволява.

/by
,

Природозащитници сезират Европейската комисия, че ТЕЦ Марица Изток 2 получава неправомерна държавна помощ

България системно нарушава европейското законодателство и икономическата логика като подпомага затъващата в дългове държавна ТЕЦ „Марица-изток 2“. Това показва правният анализ, направен от юристите на организациите „Грийнпийс“ – България, „За Земята” и международната екологична правозащитна организация Client Earth, които внесоха жалба в Европейската комисия на 12 март.

„Повече от две години ставаме свидетели как българското правителство натоварва данъкоплатците, за да спасява изпадналата в тежко финансово състояние топлоелектроцентрала, при това, без да иска никакви гаранции за нейното реформиране. Ние искаме да знаем докога ще продължава така и защо не се признава, че ТЕЦ „Марица-изток 2“ вече не отговаря на логиката на пазара.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Последно, след гласуване в парламента, на 29 февруари 2020 г. Български енергиен холдинг увеличи капитала на ТЕЦ „Марица-изток 2“ като преобразува 597 млн. лв. дълг в капитал. Правителството извинява тежкото финансово състояние на централата с поскъпналите парникови емисии, необходими, за да продължи работа. Но удобно пропусна да признае, че този разход отразява тежката глобална цена, свързана с промените в климата, която индиректно се плаща в здраве, пропукана продоволствена сигурност, загуба на биоразнообразие и засилени международни конфликти. Припомняме, че тецът се опитва да избяга и от отговорност за националното и регионално замърсяване, което причинява, и здравната, екологична и социална цена за работата си, както показват модели, които публикувахме по-рано.

Трупането на рекордни дългове не е от вчера. За 2018 г. загубата беше от 332 млн. лева, което е двойно от тази през 2017 година, а за 2019 е 230 млн. лева, което означава, че „евтиният“ ток, който централата произвежда, се дължи единствено на солидната държавна подкрепа.

„Опитите за изкуствено спасяване на „Марица-изток 2“ са в ущърб на всички — дори на работещите в централата. Наливането на стотици милиони левове годишно нарушават принципите на пазара и спират възможността тези средства да бъдат насочени към все по-конкурентните алтернативи за пестене на енергия и за производство, балансиране и складиране на енергия от възобновяеми източници.“, казва Генади Кондарев от „За Земята“. Според него е абсурдно да плащаме по 300 милиона лева годишно за емисии, които не могат да се отразят в цената на  електроенергията, тъй като ще стане непродаваема. „Това са над 120 хиляди лева разход за поддръжка на едно работно място в тази централа годишно и то върху всички други оперативни и инвестиционни разходи. В този смисъл може да е дори по-изгодно да се плати на работещите в централата да не работят или дори „Марица-изток 2“ да бъде изведена за няколко години в студен резерв, ако действително е необходим за гаранция на енергийната сигурност в най-студените седмици от зимата. С нарастването на цените на въглеродните емисии картината няма да се подобрява и финансовата фантазия, в която са заживели членовете на парламента, правителството и профсъюзите остава крайно непонятна и противоречи на здравия разум.“

Откакто стана ясно, че не може да работи на пазарен принцип, имиджът на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ пострада сериозно, но въпреки това остава старата слава на централа, която е сред малкото, които разчитат на собствен ресурс, силно замърсяващите лигнити. Този дълго поддържан мит също е напът да се пропука —  след като от скорошен доклад  стана ясно, че запасите на въглища се изчерпват и добивът им ще става все по-скъп.

„С настоящата си политика правителството поставя основите на един шоков край на ТЕЦ „Марица-изток 2“, а и на цялата въглищна индустрия, наложен от пазарната логика — моментът, в който държавата няма как да плаща големите дългове, предприятието ще влезе във фалит. Нашите организации настояват за справедлив преход, в който има подготовка и обезпечаване на засегнатите от този неминуем край, както и разработване на алтернативи. Но, за да тръгнем по този път, трябва да управляващите да признаят неизбежното — краят на „Марица-изток 2“ е много близо.“, коментира Меглена Антонова.

/by
Amager Bakke incinerator

Датско фиаско: заводът за изгаряне на отпадъци в Копенхаген

Автор: Йохан Мадсен

Превод: За Земята

Оригинална статия: A Danish fiasco: the Copenhagen incineration plant

Снимка: Zero Waste Europe

 

„Амагер Баке“ е нов, модерен завод за изгаряне на отпадъци в Копенхаген. Но също така като „по учебник“ олицетворява съмнителен процес на вземане на решения, лошо управление на проекти и икономически и екологични провали.   

Обещанията на новия завод

Историята на новия завод за изгаряне на отпадъци, построен в североизточен Амагер, започва през 2009 (1).  Петте общини, които стопанисват стария 40-годишен завод Амагер – Драгор, Фредериксберг, Хвидовре, Копенхаген и Таарнби (2) – предприемат построяването на нов завод с капацитет 560 000 тона на година, на стойност 534 милиона евро (3).

Заводът е построен с обещанието за подобряване на енергийната ефективност и екосъобразност.  В сравнение със старата 40-годишна инсталация, която той замества, се очаква новият инсинератор да произвежда 20% повече топлина и електричество на тон изгорени отпадъци, да отделя по-малко вредни газове и да се намали замърсяването на въздуха с над 50% на тон отпадъци. Инсинераторът също така е проектиран с възможност да изгаря биомаса в случай на липса на отпадъци, което му позволява да произвежда въглеродно-неутрална енергия и топлина по икономически обоснован начин (4).

Общият капацитет на новия завод е 560 000 тона отпадъци на година, които се обработват в две пещи, всяка с капацитет 30-35 тона на час. За сравнение старата инсталация е разполагала с 4 пещи, всяка с капацитет 15 тона на час и разрешен капацитет за горене от 440 000 тона на година.  

Като част от усилията това да се превърне в знаков проект за устойчивото развитие, името на „Амагер Беке“ е сменено на „Ресурсен център Амагер“ и е поет ангажимент за допълнителни инвестиции от 8 милиона евро за изследване на алтернативни технологии. Към днешна дата, до инсинератора е построена нова инсталация за сортиране, която разполага с място за складиране на битови отпадъци и рециклиране.  

Но наистина ли този проект представлява знакова инициатива зa околната среда? Едно по едно обещанията, направени от поддръжниците на проекта, биват нарушени, превръщайки го в символ на неосъществените екологични стремежи на Дания, чиито цели в областта на климата и енергията могат да останат недостижими за десетилетия напред.

Съмнително минало

Още от началото си, заводът „Амагер“ представлява противоречиво начинание, особено със спорния си финансов модел.   

През м. януари 2012, Община Копенхаген отказва гаранция за заем в размер на 534 милиона евро за проекта „Амагер Беке“. Вместо строеж на огромен инсинератор, общината предпочита инсталация с по-малък капацитет и по-голям фокус върху рециклирането и повторното използване на ресурси. Градската управа е особено обезпокоена, че строежът на голям завод би оставил в  обществото грешното впечатление, че горенето на иначе рециклируеми отпадъци е допустимо (наред с другите усложнения, които вървят ръка за ръка със строежа на инсинератор с прекомерно голям размер) (5).  

Въпреки одобрението на три от пет общини (6), Копенхаген иска нова оферта за по-малка пещ. Това искане  отхвърлено от Борда на Амагер Беке на основание, че не е икономически изгодно. Този аргумент е под въпрос, предвид това, че проектът е пред прекратяване заради недостиг на финансиране. 

През лятото на 2012 след поредица от тайни съвещания Община Копенхаген взема решение да одобри начинанието със съвсем малки промени по плана. Това се случва въпреки факта, че новото съоръжение би обрекло отпадъците в общината на изгаряне за следващите 30-40 години и би подкопало нейния план за климата (7). Възниква проблем и с цената на завода, която се очаква да бъде далеч по-голяма от други сходни проекти в Дания (8). В допълнение, се взема решение заводът да не приема вносниотпадъци.

Решение отгоре надолу

 Защо общинският съвет на Копенхаген променя позицията си? Датският вестник Finans (9) предполага, че отговорността е на Финансовия министър, Бярне Коридон, чиито социал-демократи управляват в Дания през 2012 г.. Въпреки, че е необичайно министри да се намесват в местни проекти, избирателният район на Коридон е град Есберг, където се помещава Babcock & Wilcox Vølund – компанията, която доставя пещта за инсинератора. Това играе голяма роля в промяната на позицията на Копенхаген (община, исторически управлявана от социал-демократите). Намесата на министъра довежда до одобрение на проекта и Babcock & Wilcox Vølund успяват да избегнат потенциална загуба от 0,5 милиарда евро, въпреки че бизнес планът на проекта не е устойчив (10).

Настоящи проблеми

Новият завод бива съответно построен и започва работа през 2017 г. (11). Въпреки че бива описван като постижение в съвременната технология за изгаряне, в процеса по вземане на решението са пренебрегнати ключови теми, които от тогава са се превърнали в проблеми за завода.

На първо място, заводът е прекалено голям. За да функционира с пълен капацитет, се изисква внос на отпадъци, който отначало бе забранен. Въпреки това, през 2016 г., петте общини – собственици на„Амагер Баке“, променят първоначалното споразумение и разрешават вноса на отпадъци, за да направят проекта икономически изгоден (12). Първоначално предвидените количества отпадъци са прекалено ниски, а тенденцията за намаляване на отпадъците би довела до банкрут на завода само за няколко години. Общините са принудени да намалят първоначално предвидените 480 000 тона на 350 000 на година, въпреки максималния капацитет на завода – 560 000. Сега не само че инсинераторът приема вносни отпадъци, но също така гори биомаса, за да посрещне огромните си нужди, отново в противоречие с първоначалното споразумение (13).

Само през 2018 г. са изгорени приблизително 30 000 тона отпадъци, главно от Британските острови (15). Поддръжниците на инсинератора продължават да оправдават екологичните преимущества на вноса на отпадъци, но вече става ясно, че техните аргументи не се потвърждават, тъй като внасяните отпадъци са предимно сухи хартия и картон и между 15% и 40% пластмаса – все рециклируеми материали.  Датската „Еа Енергийни Анализи“ също обръща внимание на липсата на ползи за околната среда, като в доклада си показва, че въглеродният отпечатък се увеличава там, където не се полагат усилия за намаляване на пластмасовите отпадъци (16). Това е така, защото наличието на суров нефт в пластмасата означава, че при горенето й реално изгаряме изкопаем водород, който има високa емисионна норма на въглероден диоксид (CO2).  

След десет години разработване на проекта, няколко спасителни акции и намеса от страна на финансовия министър, инсинераторът продължава да изпитва финансови и технически затруднения,. През 2016 г. например доставчикът на пещи Babcock & Wilcox Vølund открива грешка в плановете на пещите. Последвалото забавяне коства няколко милиона загуба, както за компанията, така и за „Ресурсен център Амагер“ (17).  

През 2017 г. заводът спира работа за 14 дни, вследствие на проектантска грешка в компенсатора, поради която не може да се справя с температурните промени.

В допълнение към тези технически проблеми, заводът не може да работи с пълен капацитет през летните месеци, тъй като свръхпроизводството (18) би попречило на други електроцентрали да доставят своята енергия (и би довело до затварянето им). Именно затова през лятото в „Амагер Баке“ работи само една пещ.   

За да компенсира тези финансови и технически проблеми, новият план за финансиране на „Ресурсен център Амагер“ предвижда събирането на отпадъци като източник на приходи. Това означава  „Ресурсен център Амагер“ да изземе управлението на сметосъбирането от четири частни компании. „Ресурсен център Амагер“ следва да бъде нает от Община Копенхаген за изпълнител като фирма за сметосъбиране. Но това си има цена услугите на „Ресурсен център Амагер“ ще струват с 13 милиона повече от частните доставчици (19).  

Заводът не е съвременен. Доцент Brian Vad Mathiesen от Университет Aalborg обяснява, че има значително по-добри методи за произвеждане на топлина и енергия, които превъзхождат горенето на нашите суровини. Той изтъква използването на топлинни помпи, геотермална и слънчева топлина като далеч по-напредничави методи. Инвестициите в технологиите в днешни дни трябва да са взаимосвързани, така че основният източник на енергия да е силата на вятъра, а производствата, базирани на неустойчиви източници на енергия трябва да се прехвърлят към новите методи.  (20).

В заключение, проектът за инсинератор за отпадъци, „Ресурсен център Амагер“ се оказва финансово и техническо фиаско, увенчано с лоши решения, пренебрегващи съветите на експерти и проектно управление, което противоречи на плановете за управление на отпадъците и климата на самите общини. Като резултат от това, сега Копенхаген има инсинератор с двойно по-голям размер от необходимото, който ще изисква все по-големи количества вносни отпадъци, за да може да продължава да работи. Като се има предвид че заводът е финансиран чрез 30-годишен заем,  това разхищение ще е за сметка на датските данъкоплатци.

 

Източници.:

  1. Wittrup, S. Ingenøren, 16 August 2016. Available at: ing.dk/artikel/amager-bakke-faar-alligevel-lov-at-importere-affald-185915 
  2. Amager Resource Centre (2019). Available at: a-r-c.dk/om-arc/organisation
  3. Wittrup, S. Ingenøren, 16 August 2016. Available at: ing.dk/artikel/amager-bakke-faar-alligevel-lov-at-importere-affald-185915
  4. Miljøstyrelsen (2012). Amagerforbrænding – Nyt affaldsbehandlingscenter. Miljøstyrelsen.
  5. Cradlepeople, 14 September 2012. Available at: cradlepeople.dk/ressourcer-op-i-rog/
  6. Wittrup, S. (2012). Ingenøren. Available at: ing.dk/artikel/amagerforbraending-truer-borgerrepraesentationen-med-oploesning-126063
  7. Bredsdorff, M. and Wittrup, S. ‘Hemmelige forhandlinger: Amager får sit kæmpe-anlæg til at brænde affald’. Ingenøren, 3 September 2012. Available at: ing.dk/artikel/hemmelige-forhandlinger-amager-faar-sit-kaempe-anlaeg-til-braende-affald-131783                                                                                           In the first year of its operation, the plant emitted approximately 131,000 tons of CO2, equivalent to annual emissions of over 28,000 passenger cars (European Pollutant Release and Transfer Register (E-PRTR). Available at: prtr.eea.europa.eu/#/facilitylevels). 
  8. Bredsdorff, M. and Wittrup, S. ‘Hemmelige forhandlinger: Amager får sit kæmpe-anlæg til at brænde affald’. Ingenøren, 3 September 2012. Available at: ing.dk/artikel/hemmelige-forhandlinger-amager-faar-sit-kaempe-anlaeg-til-braende-affald-131783 
  9.  Martini, J. and Sandøe, N. ‘Finans Corydon kritiseres for lyssky rolle i skandalesagen om Amager Bakke’. Finans, 22 August, 2016. Available at: finans.dk/finans/erhverv/ECE8939419/corydon-kritiseres-for-lyssky-rolle-i-skandalesagen-om-amager-bakke/?ctxref=ext
  10. Martini, J. and Sandøe, N. Corydon kritiseres for lyssky rolle i skandalesagen om Amager Bakke. Finans, 22 August 2016. Available at: finans.dk/finans/erhverv/ECE8939419/corydon-kritiseres-for-lyssky-rolle-i-skandalesagen-om-amager-bakke/?ctxref=ext
  11. ARC. Available at: a-r-c.dk/om-arc/presse/amager-bakke
  12. Wittrup, S. Ingenøren, 10 August 2016. Available at: ing.dk/artikel/amager-bakke-faar-alligevel-lov-at-importere-affald-185915
  13. Wittrup, S. Ingenøren, 26 August 2015. Available at: ng.dk/artikel/affaldsmangel-truer-amager-bakkes-oekonomi-178234  
  14. Søgaard, J. 10 September 2019. Available at: ctwatch.dk/article11606115.ece
  15. Wittrup, S. Ingenøren, 12 August 2016. Available at: ing.dk/artikel/miljoeorganisation-affaldsimport-amager-bakke-kan-aldrig-blive-gevinst-klimaet-186002?fbclid=IwAR0zIbgKMfhfMs-KQbhPDPdfYR7sCUUoN8WsgyrnLZUtBmHwZ2UIyfVv4JA
  16. Ea Energianalyse (2016). El, Varme og affaldsforbrænding – Analyse af økonomi ved import af affald i et langsigtet perspektiv. Available at: ea-energianalyse.dk/reports/1603_el_fjernvarme_affaldsforbraending_import.pdf
  17. Martini, J. and Sandøe, N. ‘Topchef får sparket efter kæmpetab på prestigeprojektet Amager Bakke’. Finans, 1 January 2017. Available at: finans.dk/finans/erhverv/ECE9330270/topchef-faar-sparket-efter-kaempetab-paa-prestigeprojektet-amager-bakke/?ctxref=ext
  18. Søgaard, J. 10 September 2019. Available at: ctwatch.dk/article11606115.ece
  19. Martini, J. and Sandøe, N. Finans, 22 May 2018. Available at: From finans.dk/erhverv/ECE10621182/redningsplanen-er-kuldsejlet-100-skraldebiler-skal-redde-kriseramte-amager-bakke/?ctxref=ext
  20. Bredsdorff, M. and Wittrup, S. ‘Hemmelige forhandlinger: Amager får sit kæmpe-anlæg til at brænde affald’. Ingenøren, 3 September 2012. Available at: ing.dk/artikel/hemmelige-forhandlinger-amager-faar-sit-kaempe-anlaeg-til-braende-affald-131783
/by
, , ,

“За Земята” и WWF събраха ангажираните в енергийния преход

Френският културен център стана домакин на целодневна дискусия, посветена на прехода отвъд въглищата. Можете да гледате видео тук, тук и тук. Организатори са природозащитните организации За Земята и WWF, които от години работят по темата и често инициират срещи и събития, в които събират често противоречащи си и взаимно изключващи се мнения. Първата кръгла маса на тема справедлив преход в България беше реализирана в края на 2018, отново от двете организации. Тогава все още държавите в Европейския съюз не бяха обединени около инициативите, които станаха известни като Зелена сделка, затова и много от участниците отричаха, че енергийният преход се задава. Вече се убедихме че колкото повече се отлагат решенията за този преход , толкова по-болезнени и с тежки социални последици ще бъдат мерките наложени от икономическата логика. Само за една година, след решителни стъпки на европейско ниво, мненията бяха далеч по-балансирали и концентрирани върху търсенето на решения и нови възможности, с радост констатира Тодор Тодоров от “За Земята”. Сделката е само една рамка, затова разчитам участниците да споделят как според тях тя трябва да се случи по на-добрия начин, заключи той.

Публичната дискусия, озаглавена „Справедливият енергиен преход и Зеленият пакт – печеливши възможности за България” успя да събере представители на централната власт, общините, граждански организации, науката и бизнеса, тъй като темата изисква своевременни действия от страна на всяка от заинтересованите страни. Инициативата е част от проект EUKI за справедлив енергиен преход преход , обхващащ партньорски инициативи и споделяне на ноухау между Германия и Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Гърция , България.

Въпреки известните различия относно приоритетите в предстоящия икономически и социален процес, налаган спешно от нуждата от действия срещу промяната на климата, участниците споделиха общото мнение, че забавянето на мерките за енергиен преход ще има тежки последици за цялото общество и ще затрудни както прилагането на решения за устойчива енергийна и икономическа трансформация, така и предприемането на спешни мерки за справяне с негативите при случващото се вече преструктуриране на сектора и закриване на работни места.

В уводните си думи Цветан Кюланов, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България акцентира, че станалият известен като Европейски зелен пакт е Новата стратегия за растеж на Европа, която интегрира спешната нужда от трансформация и развитие на чисти технологии, които да забързат процеса на декарбонизация на икономиката на континента. Той припомни, че тази посока на развитие е изцяло определена от очакванията на европейските граждани, които са дали гласа си на последните европейски избори.

“На правителствено ниво вече работи координационен съвет под ръководството на вицепремиера Томислав Дончев. В този съвет са представени всички министерства, агенции, които пряко са свързани с темата Зелената сделка.”, подчерта заместник министърът на околната среда и водите, Атанаска Николова, която определи пълната реализация на целите в Стратегията за развитие на ЕС като предизвикателен реинженеринг на цялата икономика и промяна на начина на функциониране на обществото и начина на живот. За България като водещи теми тя цитира запазването на конкурентоспособността, растежа на икономиката, повишаване на енергийната ефективност, технологичната неутралност и социалната справедливост.
Заедно със зам. министърът на енергетиката Жечо Станков настояха, че промяната ще е успешна, ако е справедлива, плавна и се вземат предвид националните специфики. “Трябва да въвлечем хората от регионите, ако те не чувстват справедлив прехода, няма как да е справедлив”, каза министър Станков. На въпроса как ще бъдат включени гражданите, които са неизследван и нереализиран потенциал, той обясни, че България е
отлично подготвена и нормативната база се променя така, че да направи производството на възобновяема енергия за собствени нужди по-атрактивно.

“Зелената сделка ще се случи с или без нас”, съгласи се и представителят на въглищната индустрия Кристина Лазарова, председател на Борда на директорите на ТЕЦ „Бобов дол“. Тя се присъедини към защитниците на Зелената сделка, което е в пълен контраст с факта, че оглавява топлоелектроцентрала със сериозен въглероден отпечатък и източник на сериозни социални и екологични проблеми.

Върху разговорът в рамките на обществото и включването на самите хора в процеса се концентрира Меглена Русинова от Българска фотоволтаична асоциация. Тя обясни, че целта е да подобрим качеството на околната среда и конкурентоспособността на всички държави-членки, включително тези от периферията като България. Русинова изтъкна, че една от големите победи е залагането на минимума от 30% енергия от възобновяеми източници, залегнала в Националния план. Илиана Павлова от Българска стопанска камара се концентрира върху кръговата икономика като част от енергийната система и научните изследвания като фактор в Зелената сделка.

Към проблемите на общинско и областно ниво привлякоха вниманието Веселка Иванова, началник отдел Програми и проекти на общините към Национално сдружение на общините, Антон Илиев, главен експерт от община Бобов дол и Стефан Кръстев, заместник-кмет на Перник.
“Ние в България проспахме 12 години по отношение на дейности в сферата на околната среда, забелязваме една мимикрия и движение на празен ход, докато скандинавските и другите държави-членки на съюза работиха доста усилено. За съжаление имаме и общините вина, защото не сме достатъчно смели.”, каза г-жа Иванова. Тя цитира докладът за България на европейската комисия, според който страната ни подхожда неадекватно към проблемите на околната среда и това пречи на растежа. Според нея, обаче положителното в ситуацията е, че общините имат сериозен опит в писане и администриране на европроекти, а над 50% от проектите са реализирани от българските общини.

“Между 7 и 10 хиляди са заетите във въглищният сектор, в отговор на нашето запитване Министерство на труда и социалната политика каза, че на фона на глада за кадри, те със сигурност няма да останат без работа. Нашата роля е да настояваме за регионални планове за енергиен и икономически преход , включващи преквалификация за тези хора.”, обясни в заключение Тодор Тодоров от За Земята.
Отново се уверихме, че само с общите усилия на всички заинтересовани страни можем да постигнем успешен и справедлив енергиен преход.
Дискусията беше в духът на доброто партньорство и си личеше, че участниците имат амбицията да преодолеят проблемите. Като цяло заинтересованите страни разбираха ангажиментите си и показаха, че ги приемат насериозно, но предизвикателството пред България е да не продължава да губи ценно време.
Зеленият пакт дава много възможности ,но те са на конкурентен принцип, най-голямо финансиране ще получат страните, предлагащи стойностни и гарантиращи устойчив резултат планове за енергиен и икономически преход. Ние можем да бъдем една от тези страни.

/by
, , ,

„За Земята“ и Destructive Creation представят арт-инсталацията #НеМеГориЧовече и призоваха за строги мерки за чист въздух

Гербът на София от кюнци се появи на площад Света Неделя, привличайки вниманието на гости и минувачи. Той остана там през целия ден. С арт провокацията #НеМеГориЧовече „За Земята“ и Destructive Creation напомнят, че отоплението на дърва и въглища е вторият най-сериозен източник на замърсяване в столицата — след транспорта. Двете организации призоваха към целенасочени мерки, включващи подмяна на неефективните уреди и строги мерки срещу продажбата и употребата на мокри дърва и въглища. Целта им е да се обърне внимание на проблемите с отоплението на дърва и въглища и да кажат ясно, че искаме по-чист въздух, за да бъдем здрави.

“Развитието на града ни зависи от нас и общината. Въздухът ни е такъв, какъвто го направим. Хората трябва да преминат от отопление с дърва и въглища на по-чисти източници: централно отопление, термопомпи, електричество и др. Но те трябва да бъдат стимулирани и тук е ролята на институциите. Общините и централните власти е необходимо възможно най-бързо да създадат удобен и ефективен механизъм за подмяна на отоплението и подобряване на енергийната ефективност на жилищата. Подпомагането на енергийно бедните домакинства в този преход следва да е приоритет.”, казва Ивайло Попов от “За Земята”.

Въпреки отделните положителни общински инициативи, сред 28-те страни членки на Европейския съюз, страната ни продължава да бъде с най-високи концентрации на ФПЧ2.5 в градските зони. В София средногодишните концентрации на ФПЧ 2.5 през последните 11 години са предимно над нормата, без категорична тенденция за намаляване, като за 2018 и 2019 няма валидна стойност поради технически проблеми със станцията. Основен източник е отоплението с твърдо гориво и най-вече — дърва. На много места в страната също има превишение на среднодневните норми на ФПЧ10.

“Целта ни е да повдигнем въпроса за битовото горене като част от основните замърсители на въздуха. Въздухът ни е такъв какъвто го направим с начина си на отопление. “, казва Иван Александър Иванов от Destructive Creation.

Столична община вече има програми за подмяна на неефективните и замърсяващи уреди, но трябва да се действа по-бързо и да се заложат по-амбициозни цели. Освен пелетните печки, трябва да се включат в програмата още преминаване към централно отопление, термопомпи, дори и електричество. Преминаването на газ не е  устойчива мярка и е скъпа за домакинствата. През тази година се очаква Столична община да изготви новата Програма за качество за атмосферния въздух, която е важен инструмент, в който трябва да се помисли и за постепенна забрана на отоплението с твърди горива като се започне от забрана на най-мръсните и неефективни уреди и употребата на въглища. Общината трябва да спре да инвестира в поставяне на филтри на комини в бита, защото това е неефективно и следва да пренасочи усилия и средства към мерки с по-осезаеми резултати.

Критиката към централните органи и най-вече —Министерство на околната среда и водите, е, че засега регистрира предимно неуспехи при намаляването на замърсяването от отоплението на дърва и въглища. Влязлата в сила Наредба за изискванията и контрола върху дървесината, която засяга и битовото отоплениe, няма да допринесе за подобряване на качеството на въздуха поради съществени и фундаментални проблеми в нея и гражданите ще продължим да търпим вредните за здравето ни ефекти от мръсния въздух. Тази наредба трябва да се разработи наново и да се създадат едни добри стандарти за дървата и работещи механизми за контрол. Наредбата за стандартите към въглищата предлага смислени мерки, но се бави нейното приемане и прилагане.

/by
,

Седем златни правила за планиране на справедлив преход

След решението на парламента от 31 януари, България също ще стане част от Платформата за въглищни региони в преход, създадена от Европейската комисия още през 2017 г. С предложения от Европейската комисия Механизъм за справедлив преход се предвижда финансиране на проекти за създаване на нови икономически дейности, алтернативни и устойчиви работни места и рекултивация на земи. Изготвянето на т. нар. териториални планове ще се осъществява от националните правителства със съдействието на Европейската комисия и с обещанието за участие на всички заинтересовани страни.

Седемте златни правила, идентифицирани от партньорите в мрежата Europe Beyond Coal, част от която е и “За Земята”, дават насоки към националните власти и европейските институции за равноправното включване на местни власти и граждани в процеса на подготовка и осъществяване на енергийната трансформация на засегнатите региони.

  1. Открито поканете всички. Публикувайте поканата за участие много по-рано и на много, внимателно избрани и достъпни локации.
  2. Включете всички заинтересовани. Осигурете участието на всички засегнати в работните групи.
  3. Осигурете равнопоставеност. Дайте еднакъв статус и тежест при гласуването на всички участници в планирането на справедлив преход.
  4. Споделете информация. Осигурете споделяне на еднаква информация, по едно и също време за всички участници.
  5. Гарантирайте обратната връзка. Определете точни правила за изразяване на мнения от участниците.
  6. Отворете се към широката общественост. Уверете се, че протоколите от дискусиите са споделени публично не по-късно от две седмици след срещите.
  7. Ангажирайте обществеността. Направете така, че обществото да стане част от процеса на справедлив преход, като предоставите достатъчно изчерпателна информация за него.

Всеки регион и всяка общност са различни. Докато страните от ЕС се осъзнават за климатичните промени и нужните спешни мерки, които те налагат, необходимостта от бърз преход към устойчиво и въглеродно неутрално общество става все по-ясна. Дойде време да разберем, че трябва да изработим и стратегия за преход на регионално и национално равнище, за да гарантираме, че никой няма да изостане в този процес.

Всъщност Парижкото споразумение на ООН за климата признава това. Не всички региони обаче автоматично ще се възползват от еволюцията към икономика с нулеви емисии. Преходът изисква участие и активно включване на всички заинтересовани страни, за да може да се диверсифицира икономиката и да се избегне допълнителното дестабилизиране на региони, зависими само от един-единствен отрасъл. Много от тях вече изпитват трудностите от тази зависимост.

Правилата са особено практични за „националните екипи“, организирани в рамките на Инициативата за въглищни региони в преход. Тези екипи ще обсъждат и планират прехода и в крайна сметка ще избират проекти, които ще кандидатстват за финансиране от ЕС.

Пълното прилагане на тези правила ще осигури ефективно участие на заинтересованите страни в подбора и изпълнението на проекти, без които стратегиите за преход няма да са толкова ефективни или дори биха могли да бъдат контрапродуктивни. Прилагането на правилата ще бъде важно, за да се осигури бърза и социално справедлива регионална трансформация отвъд въглищата в съответствие със задълженията на ЕС по Парижкото споразумение на ООН за климата. Призоваваме Европейската комисия да приеме тези насоки, за да осигури справедлив и устойчив преход за всички.

/by
, , , ,

Адвокати и природозащитници сигнализират Европейската комисия за изгарянето на отпадъци в България

Юристи и природозащитници се противопоставят на изгарянето на отпадъци в няколко въглищни централи като подадоха жалба до Европейската комисия. Те призовават институцията да се намеси и да защити правата на гражданите. Организациите “Грийнпийс” – България, “За Земята” и международната екологична правозащитна организация Client Earth са на мнение, че българската администрация е разрешила на трите ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Перник” и ТЕЦ “Бобов дол” да изгарят отпадъци за експериментални цели без да спазват процедурите на българското и европейско законодателство. С тайни писма, на “Бобов дол” и “Брикел” е позволено да изгарят по 500 хил. тона отпадъци за половин година, което е 10 хиляди пъти повече от разрешеното в Европейската директива за емисиите от индустриални източници.

От години “Грийнпийс” – България и “За Земята” се борят срещу изгарянето на отпадъци и опасните условия на съхранението им в тецове, но едва последните месеци общественото възмущение предизвика шумни проверки в ТЕЦ „Бобов дол“ и отчасти в другите централи. Като изключим пратките незаконни отпадъци обаче, от края на 2018 година три централи — ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Перник” и ТЕЦ “Бобов дол”, горят отпадъци, без да са преминали през формалните процедури за разрешение да включат към въглищата и отпадъци. Това се случва благодарение на писмо от Министерство на околната среда, което не е публично. При това — без промяна в разрешителните на централите и без обществено обсъждане. Тъй като информацията е труднодостъпна, не можем да сме съвсем сигурни, че това е пълната картина с изгарянето на отпадъци, възможно подобно тестово изгаряне на отпадъци да се е случвало и в други централи, но само институциите могат да потвърдят това.

Адвокатите в ClientEarth, които работят съвместно с екипите на “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята”, се надяват с внасянето на жалба в Европейската комисия европейските власти да разследват и да доведат до прекратяването на незаконното изгаряне на отпадъци. То излага работещите в тези централи, живеещите в района и околната среда на огромен здравен риск, който дори не е проучен цялостно. Емисиите от изгарянето на отпадъци могат да включват тежки метали, диоксини и фурани, които могат да присъстват в отпадъчните газове, вода или пепел.

Адвокатът Доминик Дойл от ClientEarth заяви: „Изгарянето на отпадъци във въглищните централи е основна опасност за здравето на всеки, който живее около централите. Властите не би трябвало да дават на операторите на инсталации разрешение да го правят. Като цяло българското правителство трябва да спре да разрешава на операторите на въглищни централи да правят каквото си искат вътре в централите.“

Включването на отпадъци като гориво е изобретателен начин да се намалят разходите на централите и да се заобиколят строгите закони за замърсяване, ако се използват само въглища. С изгарянето на отпадъци тецовете избягват инсталирането на скъпо оборудване за намаляване на замърсяването, но и да плащат за квоти за въглероден диоксид.

Меглена Антонова от екипа на “Грийнпийс” – България допълва: „Жители в засегнатите общини започнаха да надигат глас срещу изгарянето на отпадъци. Появиха се местни движения, които се противопоставят на това. Тези писма, които централите се опитват да представят за разрешителни, са били използвани, за да позволят на въглищните централи да продължат да замърсяват отвъд разумното и законосъобразното. Българските власти трябва да покажат, че са поели ангажимент да спазват правото на гражданите да дишат чист въздух. Това е особено важно в настоящия момент, тъй като България има остра нужда от конкретни планове за постепенно премахване на изкопаемите горива, замяната им с възобновяеми алтернативи, но и съвременни и амбициозни политики по отношение на управление на отпадъците.”

/by