,

ТЕЦ „Бобов дол“ се отказва от нерегламентираното изгаряне на отпадъци. Въпросът е защо трябваше изобщо да започва?

Разрешителните, които позволяват на централите на въглища да изгарят и отпадъци, се дават с лека ръка и без нужните гаранции за здравето на хората в района. Последните дни тази тенденция е потвърдена и от публикувана в медиите информация, че ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД е изразила с писмо до главния прокурор Иван Гешев намерението си да спре изгарянето на  отпадъци. Дали наистина е имало такова обещание остава неясно, тъй като директорът, инж. Емил Христов, отрича да е изпращал цитирания документ до прокуратурата.
Припомняме, че комплексното разрешително на свързваната с бизнесмена Христо Ковачки централа (как се свързва: прочетете тук) беше издадено въпреки многобройни предупреждения, че техническото ѝ състояние не позволява да изгаря отпадъци без да замърсява въздуха. През 2018 г. изразихме мнението си по темата по време на обществено обсъждане за горенето на отпадъци, а по-късно през същата година стотици хора писаха на Изпълнителната агенция по околна среда да не издава разрешително на ТЕЦ „Бобов дол“. След като отправихме такава молба и директно към Министъра на околната среда, но той отказа да я уважи, заедно със стотици граждани заведохме дело, за отмяна на разрешителното на централата да гори отпадъци.Като организации, които се опитват да накарат институциите да обърнат внимание на проблема от години, „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ са на мнение, че единствено бурната обществена реакция през последните месеци накара институциите да направят съответните проверки.
„Институциите, които разрешават на централи като ТЕЦ „Бобов дол“ да изгарят отпадъци, явно не проверяват дали на практика тези инсталации ще могат да спазват изискванията за опазване на човешкото здраве и околната среда преди да им издадат разрешително. На първо място смисълът на тези разрешителни е да постигнат високо ниво на предпазване на хората от замърсяване, а не да разрешава на въглищните централи да продължават работа без значение какви ще са последиците.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

След публикуваната информация за възможното оттегляне на ТЕЦ „Бобов дол“ от бизнеса с горенето на отпадъци, се появи и друг източник, който твърди, че според директора на централата, те не са правили подобно изявление. Докато се водят тези словесни битки между представители на институциите и теца, за нас остава само да се питаме — къде остава мястото на притесненията на хората?

Регионът, в който се намира ТЕЦ „Бобов дол“, е белязан от проблемите, наследени от въглищната индустрия —  мръсният въздух и неосъществената рекултивация на земи. Но това не означава, че местните власти там, а още повече и гражданите, не искат да планират икономическото развитие на градовете и селата в региона в рамките на един добре организиран и постепенен преход отвъд въглищата.

Според Меглена Антонова „Спешно имаме нужда от ясен план за енергийната ни система без фалшиви и опасни алтернативи като изгарянето на отпадъци. Необходимо е енергийният сектор в България да се реформира, а настоящата криза и възможностите, които се създават за излизане от нея, позволяват това. Ако политиците обаче продължат да губят време и не предприемат действия за развитие на сектора към възобновяема енергия, въглищните електроцентрали в България ще продължат да се ориентират към изгаряне на отпадъци.“

Ситуацията с изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ не е много по-различна от тази в другите централи на въглища, свързвани с Христо Ковачки, които искат или вече изгарят боклуци. През изминалите години редица електроцентрали в страната започнаха да изгарят отпадъци заедно с въглищата, било то с разрешение или като „експеримент“, което крие големи рискове за човешкото здраве. Сред тези тецове са „Република“ в Перник, „Брикел“ в Гълъбово, топлофикацията в Сливен и др. Използването на отпадъци като добавка към горивото е временно решение, което бележи началото на дългия и мъчителен край на производството на енергия от въглища. Това означава единствено, че тежката цена на прехода ще платят хората в зависимите от въглищата общини, а управляващите ще си измият ръцете с „изискванията на Брюксел“, вместо да поемат отговорност. Имайки предвид, че вече плащаме здравната цена от мръсния въздух, очакваме да видим по-амбициозни политики от правителството за подобряване на качеството на живот на хората във въглищните райони и отвъд тях.

/by
,

Чернобил — години по-късно продължава да всява страх и несигурност в цяла Европа

На 26ти април 1986 г. се случва ядрената авария в Чернобилската АЕЦ – катастрофално събитие, отнело живота на стотици хиляди и белязало живота на милиони в цяла Европа. Последиците от опитите на съветските ръководители по това време да скрият информацията за аварията са огромни за цяла Европа. В България управниците следват примера на „братския“ СССР и също не предупреждават населението за опасността. Опазването на съветските интереси се оказва по-важно от защитата на здравето и живота на българските граждани.

През 1990 г. тогавашната Главна прокуратура образува дело за скриването от българското общество на аварията в съветската атомна електроцентрала „Чернобил” на 26 април 1986 г. Като обвиняеми по делото са привлечени Григор Стоичков зам.-министър председател (1977-1989) и кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП и Любомир Шиндаров, главен санитарен инспектор по време на аварията и зам.-министър на здравеопазването. Те са обвинени, че са нарушили нормативните документи за санитарните правила за радиационна защита и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението в България.

Григор Стоичков е осъден на 2 години лишаване от свобода, Шиндаров на 2 години условна с 4 години изпитателен срок. Виновниците за огромната кражба, наречена строеж на АЕЦ Белене, все още не са осъдени.

След 1990 г. изследване на екип от катедра „Атомна физика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски установява, че сумарната радиоактивност, отложена през май 1986 г., е по-висока от стойностите през чист период, както следва:

• 90 до 1400 пъти в Северна България;
• 340 до 1700 пъти в Южна България;
• 1300 до 31 000 пъти в планинските райони.
По степен на замърсяване (без Русия, Украйна и Беларус), България е на пето място в Европа, след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия.

В следващите години лекарите в България отбелязват значително нарастване на здравословни разстройства сред населението, но разбира се, под натиска от властта, нито едно не е свързвано с радиация. Интересна е и реакцията на Световната здравна организация (СЗО) по това време. През 1989г. СЗО изразява мнение че европейските медици и учени неправилно приписват различни биологични и здравословни ефекти на радиационното облъчване.

Въпреки десетилетните усилия на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), СЗО и ядреното лоби по света да омаловажават последиците от авариите в АЕЦ, обществеността е наясно с опасностите от продължаване на използването и развитието на ядрена енергетика.

Въпреки че частната АЕЦ Фукушима струва на японския данъкоплатец досега 200 милиарда долара за отстраняване на последиците от ядрената катастрофа през 2011 г., в Япония продължава изливането на „обезопасена“ радиоактивна вода в океана години след аварията.

Неведнъж сме писали за правилните решения да се избегнат подобни катастрофи:

  •  Окончателен отказ от корупционния проект за изграждане на АЕЦ Белене и преминаване към безядрено използване на площадката в Белене.
  • Страните, които решават да разчитат на своите АЕЦ да бъдат задължени да разработят съвременни планове за справяне с ядрени аварии, за защита на гражданите. В тях да бъде заложена дългосрочна грижа за смекчаване на психическите и здравни последици, свързани с ядрените бедствия. Да предвиждат възможности за разселването на огромни маси от хора.
  • Приемане от държавите развиващи ядрена енергетика на безлимитна застраховка при ядрена авария. България е приела праг от 49,1 млн. евро за обезщетения по Виенската конвенция за покриване на щети към гражданското население при ядрена авария. Това е напълно неадекватна сума за евентуални щети при авария.
  • Бедствията в Чернобил и Фукушима разрушиха мита за безопасна, евтина и чиста енергия от АЕЦ. Доказаха че не си заслужава риска да се развива ядрена енергетика, пред възможността за развитие на енергийната ефективност, чиста и усточива енергия от ВЕИ, децентрализацията на производството на енергия.
/by

Безплатна прожекция на „История на пластмасата“ и дискусия след това

Станете част от световната премиера на пълнометражния филм „История на пластмасата“ / The Story Of Plastic (90мин.) на Деня на Земята! Най-новият филм, който задължително трябва да гледате, е вдъхновен от движението #BreakFreeFromPlastic.
The Story Of Plastic пристига при вас с безплатна прожекция и български субтитри, не само за да разкрие тайния живот на пластмасата преди и след като сме я използвали, но и за да повдигне много въпроси, на които човечеството трябва спешно да отговори.
Прожекцията се реализира успоредно в 134 страни, сред които е и България и се появява на петдесетата годишнина на Деня на Земята.

За да получите линк към филма трябва да се регистрирате с име и имейл адрес в ето тази форма: https://forms.gle/jG82cHGimi7kwYHB6. Така можете да го гледате в комфорта на дома си в избрано от вас време в рамките на 48 часа след получаване на линка.

Филмът поражда много въпроси, затова ви каним на дискусия на 23 април от 17:00 часа в Zoom. Ако желаете да участвате, моля отбележите във формата, за да ви изпратим по имейл линк за участие в дискусията.

Онлайн дискусията е с участието на Евгения Ташева от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“ и Никола Бобчев от Less Plastic. И двамата работят от години, за да помогнат на много хора да употребяват по-малко излишни пластмасови опаковки и изделия. Евгения вижда в проблема и социалната му страна — там се крият не само токсични рискове за здравето, но и екологична несправедливост към потърпевшите общности, които се намират до мини, сметища, инсинератори или нелегални работилници за “рециклиране” на електронни отпадъци. Никола е един от първите, които правят подробни изследвания на количеството отпадъци по устието на река Ропотамо и е отлично запознат с последствията от замърсяването по крайбрежието на Черно море.

/by
, ,

Науката подкрепя строги оценки за безопасността на генетично редактирани растения

Изображение: USDA, Lance Cheung / Flickr чрез Wikimedia Commons. Под лиценза Creative Commons Attribution 2.0 Generic

Съставено от Клер Робинсън, редактор на GMWatch.org. Технически съветник: д-р Майкъл Антониу, ръководител на групата по генна експресия и генна терапия, King’s College London, UK (бел.а. статията е превод на оригиналната публикация на GMWatch, която можете да намерите тук).

Бяхме помолени да изготвим актуален списък от научни доклади, които подкрепят необходимостта генетично редактираните растения да се подлагат на строги оценки на безопасността – поне толкова строги, колкото вече прилаганите за трансгенни генетично модифицирани култури. Настоящият списък не е изчерпателен, но дава представа за съществуващото научно познание. Включени са обяснения на изводите от всеки документ и тяхното значение.

Всички тези научни разработки подобряват нашето разбиране за непредвидените и потенциално рискови ефекти от генетичното редактиране. Понастоящем по тази тема са публикувани много повече документи в областта на медицинските изследвания от експерименти с човешки и животински клетки, отколкото изследвания на ефектите при растенията.

Проблемите с редактирането на гени в човешки и животински клетки, които са открити досега, засягат и редактирането на растителни гени, макар все още да не е известно до каква степен, тъй като не са направени достатъчно изследвания. Вместо това повечето изследвания на растения са насочени към разработването на продукти.

Този значителен недостиг на познания говори за необходимостта от строг надзор и регулиране на редактирането на гени в хранителните култури, както и при селскостопанските животни.

Неволните ефекти при генетично модифицираните растения носят риск от промяна на биохимията на растението и съответно образуване на неочаквани токсини или алергени. Контролирани лабораторни изследвания върху храненето на животни показват, че тези проблеми са възникнали при първото поколение генетично модифицирани култури. [1]

Тъй като не са провеждани изпитвания върху храненето на животни с нови генетично модифицирани растения, твърденията за безопасност на храните се основават на предположения, а не на експериментални доказателства.

…………

Експертно рецензирани публикации относно регулаторната рамка и биологичната безопасност при редактирането на гени

1) Gelinksky E and Hilbeck A (2018). European Court of Justice ruling regarding new genetic engineering methods scientifically justified: a commentary on the biased reporting about the recent ruling. Environmental Sciences Europe 30(1):52.Environmental Sciences Europe 30(1):52.

https://enveurope.springeropen.com/articles/10.1186/s12302-018-0182-9 (свободен достъп)

Основните положения в този коментар са:

  • Настоящата вълна от ентусиазъм по отношение на новите методи на генното инженерство, с претенцията си да сбъдне неизпълнените обещания от предишната такава вълна, сякаш олицетворява по-скоро признание за провала на последното поколение генно инженерство, отколкото действителна промяна на парадигмата.
  • Регламентът се представя като забрана за изследвания и употреба (твърдение, което е фактически невярно), а съдиите на Европейския съд са оклеветени че поддържат „псевдонаука“.
  • Тази силно поляризирана позиция преобладава в медийното отразяване на новите техники и на решението на съда.
  • Привържениците на новите техники за генно инженерство изглежда смятат, че ползите от тях са толкова очевидни, че предоставянето на надеждни научни доказателства не е необходимо.
  • Едностранното и предубедено медийно отразяване често изглежда като фалшиви новини, създадени без спазване на журналистическата етика, която изисква от журналистите да представят различните позиции по балансиран начин и въз основа факти, вместо да заемат позиции и сами да се превръщат в прикрити застъпници.

Допълнително четиво:  GMWatch, European Court of Justice ruling on new GM methods is scientifically justified. 15 January 2019.  https://gmwatch.org/en/news/latest-news/18700

 

2) Eckerstorfer MF et al (2019). An EU perspective on biosafety considerations for plants developed by genome editing and other new genetic modification techniques (nGMs). Front. Bioeng. Biotechnol. https://doi.org/10.3389/fbioe.2019.00031

Този анализ твърди, че продуктите от нови техники за ГМО не могат да се приемат за безопасни, а трябва да бъдат подлагани на оценка на риска преди пускането им на пазара, съобразно конкретния ГМО. Основните послания са:

  • Характеристиките на някои инструменти за редактиране на геноми като малкия размер на промяната на последователността на ДНК или точността, с която инструментът за редактиране може да бъде насочван към конкретно място не могат да се считат за показателни за безопасността на новите ГМО.
  • Всички нови техники на генетично модифициране могат да доведат до различни видове неволни промени, проявяващи се с различна честота.
  • Новите генетично модифицирани растения нямат история на безопасна употреба и не трябва да бъдат освобождавани от оценка за биологична безопасност.

Допълнително четиво:  GMWatch, “Safety checks needed for new GM products – new scientific analysis”. 26 April 2019.

 

3) Kawall K (2019). New possibilities on the horizon: Genome editing makes the whole genome accessible for changes. Frontiers in Plant Science, 10:525. doi: 10.3389/fpls.2019.00525. https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fpls.2019.00525/full

Тази публикация разглежда приложенията на CRISPR/Cas при растенията и посочва някои различия от конвенционалната мутагенеза, използвана при развъждането на растения, както и от спонтанните мутации. При конвенционалното размножаване и спонтанните мутации някои части от генома претърпяват промени по-рядко от други, тъй като са специално защитени от клетъчните механизми за поправка. Приложението на CRISPR/Cas е в състояние да заобиколи тези естествени процеси.

Допълнително четиво: GMWatch, “New scientific publication shows differences between genome editing and conventional breeding”. 4 May 2019

 

Експертно рецензирани публикации относно нежеланите ефекти от редактирането на гени върху човешките клетки

4) Kosicki M et al (2018). Repair of double-strand breaks induced by CRISPR–Cas9 leads to large deletions and complex rearrangements. Nature Biotechnology 36:765–771. https://www.nature.com/articles/nbt.4192

Това изследване върху редактирането на гени в областта на медицината, проведено с човешки клетки, показва, че редактирането на гени по технологията CRISPR/Cas9 може да причини по-големи генетични увреждания, отколкото се смяташе досега, поради вродената способност за самопоправяне на клетките, която влиза в действие след първоначалното насочено изрязване на ДНК по метода CRISPR. При много от редактираните с CRISPR клетки се наблюдава значително пренареждане на гени, например заличаване или вмъкване на ДНК. Една от възможните последици за генната терапия е отключването на рак.

Коментар на GMWatch:  Техниката CRISPR/Cas9, използвана при растенията, е същата, същите са и механизмите за ДНК поправка. Тези механизми за поправка са извън контрола на генетичния инженер, колкото и да е „прецизен“ първоначалното планирано скъсване на ДНК по метода CRISPR. Подобни извънцелеви ефекти в хранителните растения могат да повлияят на безопасността на храните, включително да предизвикат неочаквана токсичност или алергенност.

Допълнително четиво: GMWatch, “CRISPR causes greater genetic damage than previously thought”. 17 July 2018.

 

5) Mou H et al. (2017). CRISPR/Cas9-mediated genome editing induces exon skipping by alternative splicing or exon deletion. Genome Biology 18:108. DOI: 10.1186/s13059-017-1237-8.

Това изследване на човешки клетки неочаквано открива значителни заличавания (в някои случаи на над 500 базови ДНК единици) в резултат на единични скъсвания по технологията CRISPR. В някои случаи са заличени субрегионите на гените (т.нар. „екзони“), които носят информация за даден протеин или протеини, които кодират. Това води до образуването на нови генни структури, кодиращи скъсени форми на протеините.

Коментар на GMWatch:  На ниво цял жив организъм такива нови протеини могат да бъдат или доброкачествени, или вредни.

 

6) Tuladhar R et al (2019). CRISPR-Cas9-based mutagenesis frequently provokes on-target mRNA misregulation. Nature Communications vol 10, Article number: 4056, 6 Sept. https://www.nature.com/articles/s41467-019-12028-5

Това проучване изследва резултатите при човешки клетки, когато CRISPR се използва за премахване на дадена функция на гена чрез нарушаване на нормалната последователност на базовите му единици. Тази последователност се нарушава чрез вмъкване и заличаване на базови ДНК единици (т.нар. „indels“). Indels се получават от процеса на възстановяване на ДНК, известен като нехомоложно съединяване на краища (NHEJ, non-homologous end joining), който клетката задейства, за да поправи отрязаните краища на ДНК молекулата, след като CRISPR разкъса двойната нишка на ДНК. Проучването установява, че в 50% от изследваните клетъчни линии, вместо желаното премахване на функцията на гена чрез насочено редактиране по метода CRISPR, indels са довели до промяна в последователността на генните базови ДНК единици, поради което вече се произвеждат нови видове тРНК (транспортни РНК молекули) или протеини.

Коментар на GMWatch:  Тъй като тези процеси са подобни при растенията и животните, има всички основания да се смята, че неочаквани резултати, подобни на описаните в това проучване, ще се проявят и при растения, редактирани по метода CRISPR с цел изключване на гени чрез образуване indels посредством нехомоложно съединяване на краища. Резултатът може да бъде неочаквана токсичност или алергенност при хранителните култури.

Допълнително четиво: GMWatch, „CRISPR causes unexpected outcomes even at the intended site of genetic modification„.

 

7) [Обновена на 04.02.2020] Smits AH et al (2019). Biological plasticity rescues target activity in CRISPR knock outs. Nat Methods 16, 1087–1093.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/31659326

Това проучване върху човешки клетки разкрива съществен нежелан ефект от инструмента за редактиране на гени CRISPR-Cas9. CRISPR редакции, предназначени да премахнат функцията на ген, не успяват да направят това. Вместо това увредените гени продължават да произвеждат протеини. Много от тези протеини са функционални, но също бяха мутанти [28], което означава, че могат да получат нова функция с неизвестни последици.

Коментар на GMWatch: Изследването има голямо значение за безопасността на храните на генетично редактирани растения, тъй като те могат да се окажат неочаквано токсични или алергенни. CRISPR-редактираните растения със заглушаване на гени (gene knockouts) трябва да бъдат подложени на строги проверки за безопасност, тъй като те могат да съдържат нови протеини или съединения, които представляват риск за безопасността на храните. Това включва и една гъба, която не покафенява, и която беше дерегулирана в САЩ.

Разработчикът на гъбата заяви, че не е необходимо да бъде регулирана, тъй като не съдържа трансгени (гени, вмъкнати от друг организъм) и съдържа само „малки изтривания в конкретен ген“.

Тези констатации, както и тези на Tuladhar и неговите колеги (по-горе в т.6), предполагат, че разработчиците и американските регулатори трябва да преразгледат своята оценка. „Малкото изтриване“ в един ген в редактираната с CRISPR гъба може да доведе до производството на нови протеини и променена биохимия, които излагат на риск здравето на потребителите.

Допълнително четиво: GMWatch,Researchers assumed CRISPR-mediated disruption of genes was turning them off – but they were wrong. 11 Jan 2020.

 

8) [Обновена на 04.02.2020] Sansbury BM et al (2019). Understanding the diversity of genetic outcomes from CRISPR-Cas generated homology-directed repair. Commun Biol 2, 1 10.

https://www.nature.com/articles/s42003-019-0705-y

Това проучване съобщава, че нов инструмент за бърз анализ на редакциите на CRISPR разкрива често наличие на непреднамерени редакции около мястото на планираното изрязване в ДНК. Водещият автор Ерик Кмиец коментира, че това е различно от риска CRISPR да причини мутации „извън целта“ (off-target mutations), като се измества от мястото на желаната промяна и прави произволни изрязвания в генома.

Допълнително четиво: GMWatch, New tool for rapidly analyzing CRISPR edits reveals frequent unintended edits.6 Jan 2020.

 

Експертно рецензирани публикации за нежелани ефекти от генетично редактиране in vitro

9)[Обновена на 04.02.2020] Murugan K et al (2020). CRISPR-Cas12a has widespread off-target and dsDNA-nicking effects. Journal of Biological Chemistry March 11, 2020 doi: 10.1074/jbc.RA120.012933.https://www.jbc.org/content/early/2020/03/11/jbc.RA120.012933

Това проучване показва, че Cpf1 не е толкова чист или специфичен, колкото се рекламира. Изследователите използват in vitro анализи, използвайки огромна колекция от синтезирани ДНК молекули, съдържащи вариации в последователността на мястото за редактиране. Те откриха, че Cpf1 е силно предразположен към създаване на извън целеви (off-target) едноверижни скъсвания или „никове“ (“nicks”) в двуверижните молекули на ДНК. Намерени са също така извън целеви скъсвания на двете вериги на ДНК, макар и с по-ниска честота от едноверижните никове.

Тези открития показват, че инструментът Cpf1 прави „никове“ на ДНК участъци, съдържащи до четири несъответствия на ДНК базови единици в сравнение с предвидената последователност на целевото място. Това означава, че е повредил голям брой „извън целта“ и ясно несъответстващи места.

Важно е, както авторите подчертават, че компютърните програми, които обикновено се използват за прогнозиране на местата за изрязване на ДНК „извън целите“ с CRISPR, е малко вероятно да уловят тези видове непредвидена Cpf1 ДНК-„никираща“ (DNA_nicking) активност.

Авторите заключават, че „откриването на потенциални ефекти “извън целта” поради неспецифично “никиране” ще изисква цялостно секвенциране на генома или специализирани методи за откриване“.

Коментар на GMWatch: Констатациите, които авторите описват като „изненадващи“, показват, че е необходимо по-задълбоченo критично изследване върху генома на активността на Cpf1 in vivo (в клетки), когато той се използва за генериране на генетично редактирани организми. Изследователите трябва да проведат in vivo анализи с инструмента за редактиране на Cpf1 и множество различни насочващи РНК, за да проверят дали това, което се вижда в тези in vitro анализи, се случва в реалната жива среда на клетките.

Това е жизненоважно, тъй като вмъкването или изтриването (indels) на ДНК може да се извърши на места с “никирана” ДНК. Това може да доведе до нежелани мутации в целия геном на целевите клетки, което потенциално може да доведе до големи промени в тяхната функция.

В допълнение, изследователите трябва да преразгледат съществуващи Cpf1-редактирани организми, за да проверят за тези ефекти.

Допълнително четиво: GMWatch,Scientists “surprised” to find that CRISPR editing tool is not as precise as previously claimed, 2 April 2020.

 

Експертно рецензирани публикации относно нежелани ефекти от генното редактиране в растителни клетки

10) Wolt JD et al (2016). Achieving plant CRISPR targeting that limits off-target effects. The Plant Genome 9: doi: 10.3835/plantgenome2016.05.0047. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27902801

Този документ съдържа таблица на извънцелеви ефекти (увреждане на гени), причинени от метода CRISPR при генетично редактирани растения. Авторите правилно отбелязват, че „развитието на редактирането на генома на растенията все още не взема предвид в пълна степен възможните извънцелеви несъответствия, които могат да доведат до неволни промени в генома“, като предлагат начини за намаляване на тези ефекти.

Коментар на GMWatch:  От тази публикация става ясно, че работата по намаляването на нежеланите ефекти при редактирането на генома на растенията не е завършила и все още не е успяла да постигне целите си.

 

11) Zhu C et al (2017). Characteristics of genome editing mutations in cereal crops. Trends in Plant Science 22:38–52. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27645899

Този обзор разглежда видовете мутации (увреждане на ДНК), причинени при растенията чрез различни техники за редактиране на гени, включително по метода CRISPR и чрез инструменти за нуклеаза с цинкови пръсти (ZFN). Авторите установяват, че резултатите се различават по своята ефективност, точност и структура на мутацията в зависимост от характеристиките на използвания инструмент за редактиране и целевия геном. Те отбелязват, че от разгледаните инструменти за редактиране „CRISPR … е по-податлив на извънцелеви ефекти и се изисква голямо внимание при избора на целта, за да се сведе до минимум вероятността от нежелани мутации“.

 

12) Tang X et al (2018). A large-scale whole-genome sequencing analysis reveals highly specific genome editing by both Cas9 and Cpf1 (Cas12a) nucleases in rice. Genome Biology 19:84. https://genomebiology.biomedcentral.com/articles/10.1186/s13059-018-1458-5

Това проучване анализира генетично редактирани оризови растения, генетично изменени чрез два различни инструмента от вида CRISPR за редактиране за извънцелеви и целеви ефекти. Въпреки че проучването установи, че инструментите CRISPR сами по себе си не въвеждат много извънцелеви мутации в растенията, много извънцелеви мутации са резултат от други аспекти на процеса на генетична манипулация по метода CRISPR, а именно тъканната култура и инфекцията с Agrobacterium. При редактирането на растения по метода CRISPR винаги се използва тъканна култура и обикновено се използва инфекция с Agrobacterium за доставяне на инструмента за редактиране – последният елемент добавя към мутациите, въведени от тъканната култура.  Така проучването установява, че процесът CRISPR като цяло причинява голям брой мутации извън целта.

Коментар на GMWatch: Използването на думите „силно специфични“ в заглавието на документа може да се смята за подвеждащо, като се имат предвид изводите. Този документ показва, че е необходимо регулиране на процесите, като се отчитат присъщите несигурности на специфичните техники, използвани при разработването на генетично модифицирани растения.

Допълнително четиво: GMWatch, “New study claimed to show safety of CRISPR shows the opposite”. 29 January 2019.

 

Експертно рецензирани публикации относно генетично редактирани говеда

13) Norris AL et al (2020). Template plasmid integration in germline genome-edited cattle. Nat Biotech 38(2): 163-164. https://www.nature.com/articles/s41587-019-0394-6

Това изследване от експерти на Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) открива грешки при редактиране на гени в генома на говеда, които са генетично модифицирани с помощта на инструмента TALEN да нямат рога. Разработчикът „Рекомбинетикс“ е заявил, че не са налице нецелеви промени в генома. Но учените от FDA откриват, че  на целевото място за редактиране в генома на животните неочаквано са били включени гени, които придават устойчивост към три различни антибиотика.

Коментар на GMWatch:  Рискът от гените за устойчивост към антибиотици, е че те ще се прехвърлят към болестотворни бактерии, които на свой ред ще станат устойчиви към антибиотици, заплашвайки здравето на хората и животните. Този случай показва, че на разработчиците на ГМО не може да се разчита да се „саморегулират“ и че е необходимо строго и независимо регулиране на процесите във връзка с генно редактираните продукти и животни. Ако в действие бе регулация, базирана на единствено на продукта (базирана на черти), според желанието на привържениците на технологията за редактиране на гени в селското стопанство, тази важна промяна щеше да остане незабелязана, тъй като тези говеда биха били разглеждани просто като говеда без рога, точно както всички говеда с естествено липсващи рога.

Допълнително четиво: GMWatch, “Gene-edited hornless cattle: Flaws in the genome overlooked”. 9 August 2019; Jonathan Latham, PhD, “Gene-editing unintentionally adds bovine DNA, goat DNA, and bacterial DNA, mouse researchers find”. Independent Science News, 23 September 2019.

 

Експертно рецензирани публикации относно генно редактирани мишки

14) Ono R et al (2019). Exosome-mediated horizontal gene transfer occurs in double-strand break repair during genome editing. Communications Biology 2: 57 https://www.nature.com/articles/s42003-019-0300-2.pdf?origin=ppub

Това проучване установява, че след скъсване с CRISPR в целевия геном за редактиране могат да бъдат вмъкнати замърсители от плазмиди и тъканна култура чрез един от клетъчните механизми за поправка на ДНК (нехомоложно съединяване на краища или NHEJ). В този случай е установено, че редактираните миши геноми придобиват ДНК на говеда или кози. Причината за това се проследява до използването в миши клетки на стандартна клетъчна култура от ембрионален телешки серум и серум от коза. Още по-притеснително е че сред ДНК последователностите, вмъкнати в мишия геном, се намират и говежди, и кози ретротранспозони (скачащи гени) и ДНК на миши ретровирус (ХИВ е ретровирус). Така редактирането на гени представлява потенциален механизъм за хоризонтален генетичен трансфер на нежелани патогени, включително, но не само, на вируси. [2]

Д-р Джонатан Латъм коментира в Independent Science News: „Тези заключения … предполагат най-малкото необходимостта от силни мерки за предотвратяване на замърсяване с «блуждаещи» ДНК, заедно със задълбочен контрол на генетичното редактираните клетки и организми. И както подсказва случаят „Рекомбинетикс“ с генетично редактирани говеда без рога, описан по-горе, възможно е самите разработчици да не могат да удовлетворят тази необходимост. “.[2]

Допълнително четиво:  Jonathan Latham, PhD, “Gene-editing unintentionally adds bovine DNA, goat DNA, and bacterial DNA, mouse researchers find”. Independent Science News, 23 September 2019. https://www.independentsciencenews.org/health/gene-editing-unintentionally-adds-bovine-dna-goat-dna-and-bacterial-dna-mouse-researchers-find/

 

15) Shin HY et al. (2017). CRISPR/Cas9 targeting events cause complex deletions and insertions at 17 sites in the mouse genome. Nature Communications 8, Article number: 15464. doi:10.1038/ncomms15464. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28561021

Това проучване разглежда молекулярните последици от 17 случая на редактиране на гени по метода CRISPR в четири различни области от мишия геном. Изследователите установили, че редактирането чрез CRISPR води до неочаквани видове „индели“ (indels) на всички 17 места в генома на мишката.

Това е изненадващо, тъй като обикновено се смята, че механизмът за поправка на ДНК след разрязването на ДНК чрез CRISPR (известен като нехомоложно съединяване на краища) води до заличаване на около девет базови единици или вмъкване на няколко базови единици. Авторите обаче откриват, че в зависимост от целевото място, размерът на заличаването е неочаквано голям – до 600 базови ДНК единици. Това става особено в случаите, когато в целевото място се намират повторения на ДНК – тоест участъци от ДНК с повторение в ДНК последователността.

Освен това авторите за първи път демонстрират, че заличаването в резултат на поправката на ДНК е разположено асиметрично спрямо действителното място на скъсване чрез CRISPR. Това означава, че то е било почти неизменно разположено преди или след мястото на скъсване, вместо симетрично да обхваща отрязаното място, както се предполагаше по-рано.

В предишни проучвания липсват ясни определения за такива големи заличавания от единично скъсване чрез CRISPR. Авторите споменават, че това е така, защото технологията, която обикновено се използва за определяне на степента на заличаване (известна като полимеразна верижна реакция или PCR), не е била приложена по подходящ начин; тоест PCR анализът е използван по такъв начин, че да открива само малки „индели“ (indels).

Този аналитичен провал има две последствия:

  1. Предвидената промяна в даден регион на геном би могла да бъде далеч по-обширна от предвидената и по този начин неочаквано да повреди елементи в генома – например части от целеви гени или гени в съседство с целевото място и / или техните регулаторни елементи
  2. Големите заличавания биха останали напълно незабелязани.

Препоръките на авторите са, че е необходимо в търсене на такива нежелани ефекти да се изследва последователността на целия геном, вместо да се използва обичайния PCR метод за преглед, който може да ги пропусне.

 

16) [Обновена на 22.02.2020] Skryabin BV et al. (2020). Pervasive head-to-tail insertions of DNA templates mask desired CRISPR-Cas9–mediated genome editing events. Science Advances  12 Feb 2020: Vol. 6, no. 7, eaax2941. DOI: 10.1126/sciadv.aax2941.   https://advances.sciencemag.org/content/6/7/eaax2941

Това изследване показва, че когато CRISPR/Cas системата е била използвана в процедура за редактиране на ген от типа SDN-2 („генна модификация“), насочена към инженерно въвеждане на генетичен материал в мишки, е открита висока честота на вмъкване на множество копия на молекулите на ДНК, използвани като шаблон за постигане на желаните генни модификации. Изследователите са загрижени от факта, че вмъкванията не могат да бъдат открити с помощта на стандартен PCR анализ. Това от своя страна доведе до това, което те нарекоха „висока степен на фалшиво претендирани прецизно редактирани алели“ (генни варианти). На английски цитатъте е: „a high rate of falsely claimed precisely edited alleles“.

С други думи, учени неоснователно претендират за точност за CRISPR, а в действителност той не е точен.

Изследователите използвали разширен PCR аналитичен метод и открили, че в повечето случаи има множество вмъквания на ДНК молекулата за възстановяване.

Водещите автори на изследването Борис Скрябин и Тимофей Рождественски разказаха пред списание The Scientist, че техните открития могат да имат значение за редактиране на гени във всички царства на живота – от растения до човешки клетки. Те предупредиха, че дублирането може да причини опасни „мутации с изместване на рамката“ (frameshift mutations), което да доведе до производство на протеини с нарушена форма (misshapen proteins).

Таива протеини биха могли да имат непредвидими последици за безопасността на храните от генетично редактирани култур – например да предизвикат неочаквана токсичност или алергенност.

Допълнителни четива:  GMWatch, „Yet more problems with CRISPR – with consequences for food safety„. 22 Feb 2020.
Katarina Zimmer, „CRISPR can create unwanted duplications during knock-ins„. The Scientist, 19 Feb 2020.
Jonathan Latham, „Researchers are substantially undercounting gene-editing errors, concludes a new paper„. Independent Science News, 25 Feb 2020.

………………

Бележки

  1. Виж Krimsky S (2015). An illusory consensus behind GMO health assessment. Science, Technology & Human Values. & August. http://sth.sagepub.com/content/early/2015/08/05/0162243915598381 ; Hilbeck A et al (2015). No scientific consensus on GMO safety. Env Sci Europe 27(1):4. http://www.enveurope.com/content/27/1/4/abstract; references collected in Robinson C, Antoniou M, and Fagan J (2018), GMO Myths and Truths, 4th edition. Chelsea Green Publishing. https://www.amazon.com/GMO-Myths-Truths-Citizens-Genetically/dp/0993436722
  2. Latham J, Gene-editing unintentionally adds bovine DNA, goat DNA, and bacterial DNA, mouse researchers find. Independent Science News, 23 September 2019.
/by
,

София без инсталация за изгаряне на отпадъци

Можете да подпишете петицията ето тук.

ДО 

Зам. министър-председател Томислав ДОНЧЕВ

Комисар Елиза ФЕРЕЙРА

Комисар по Дирекция “Сближаване и реформи”, Европейска комисия

Вернер ХОЙЕР

Президент на Европейската инвестиционна банка

Копие до:

Йорданка ФАНДЪКОВА

Кмет, Столична община

Монсерат ДОЛОРС

Председател на Комисията по петиции, Европейски парламент 

Уважаеми Зам. Министър-председател,

Уважаеми Комисар на Дирекция “Сближаване и реформи”, Европейска комисия,

Уважаеми Президент на ЕИБ,

Ние, гражданите на Република България, настояваме за незабавно спиране на инсталация за горене на отпадъци и инвестиране на средствата в пълна промяна на системата за управление на отпадъците. Настоящата кризисна ситуация показва още по-ясно нуждата от промяна в управлението на обществени средства и в нуждата да се инвестира в хората за създаване на устойчиви и иновативни решения, в това число, управлението на отпадъци. 

На 20 март 2020 година, по време на въведеното извънредно положение в Република България, поради пандемията от COVID-19, Европейската комисия одобри 77 млн. евро за дългогодишно оспорвания от гражданите проект за изграждане на завод за изгаряне на отпадъци в София. Сумата е близо 30% от текущата Оперативна програма “Околна среда” за периода 2014-2020. 

По-рано, на 21 декември 2018 година, Европейската инвестиционна банка одобри заем за 67 млн. Евро. Останалите над 13 млн. (или повече) евро, ще бъдат осигурени от българските данъкоплатци. 

Това се случи, въпреки че малко по-рано самите Европейска комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейският парламент се обявиха срещу изгарянето на отпадъци в контекста на стремежа на ЕС към кръгова икономика, и въпреки че след 2020 г. няма да се отпускат евросредства за изгаряне. [1]

Още по-лошото е, че смислеността на проекта се оценява от ЕК според старата цел на ЕС за рециклиране от 50%, която трябваше да бъде постигната тази година, и въпреки че България е сред страните, които ще пропуснат целта. [2] Крайната цена на проекта, включително оперативните разходи през целия живот на съоръжението, също остава загадка за гражданите. 

Ние се обявяваме против проекта, защото той:

  1. Ще бъде голяма пречка към подобряване на разделното събиране и постигане на новите цели на ЕС до 2030 г. при управлението на отпадъци —  София ще стане зависима от необходимостта новата инсталация да изгаря 180 000 тона/годишно отпадъци през следващите 29 години. Това количество е три пъти повече от нерециклируемите материали, които се генерират и преработват до РДФ в момента в София. (около 60 хиляди тона / година)
  2. Ще изостри още повече вече съществуващия проблем със замърсяването на града и проблемът с мръсния въздух.
  3. Ще се управлява от “Топлофикация София” — дружество в тежко финансово състояние, а гражданите на София ще са задължени да изкупуват топлина и електричество от “Топлофикация” на цени над пазарните, субсидирайки нерентабилното дружество.
  4. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците;
  5. Единствената “полза”, че ще произвежда енергия, е много съмнителна, заради множеството проблеми на топлопреносната мрежа. 

Европейската комисия е на път да възприеме нов набор от финансови мерки за справяне с пандемията, причинена от COVID-19, подкрепени от ЕИБ. В рамките на този отговор, съществуват и нови облекчени мерки за използване на неизхарчени европейски фондове. 

Ние, гражданите на Република България, приветстваме тези решения и призоваваме пренасочването на финансовите средства от икономически неизгодния проект за ко-генерация с изгаряне на отпадъци в град София, към по-ефективно управление и намаляването на отпадъците в града, както и за решения за увеличаване на енергийната независимост на сградите в София.

Настояваме за незабавно вземане на конкретни мерки за преосмисляне на системата за разделно събиране на отпадъци, които включват:

  1. Въвеждане на система за ефективно разделно събиране на хранителни отпадъци от домакинствата.
  2. Смяна на модела на сметосъбиране от анонимни контейнери по улиците към контейнери, назначени конкретно за всяка жилищна или обществена сграда. Комплектът трябва да включва пълен набор от кофи за различните отпадъци, които трябва да се изхвърлят разделно: хартия и картон, пластмаси и метали, стъкло, хранителни отпадъци, и остатъчните смесени отпадъци.
  3. Да бъдат осигурени площадки за предаване на опасни и др. разделени отпадъци във всеки квартал
  4. Да се предоставя достъпна, актуална, изчерпаема и разбираема информация относно управлението на отпадъци в града
  5. Да се въведе справедлива такса смет и да има прозрачност в нейното прилагане. Това означава  обвързване на размера на дължимата такса „битови отпадъци“ с количеството изхвърлени неразделени битови отпадъци. Рециклируемите, хранителните и другите специфични видове отпадъци не се таксуват, ако правилно са изхвърлени разделно.

В контекста на настоящите предизвикателства, включително икономически, настояваме средствата да се използват за създаването на устойчиво управление на отпадъци, местни решения и създаване на устойчиви работни места. 

====

Петицията ще бъде активна до 13 май, след което ще бъде изпратена до адресатите. 

 

Инициатор на петицията:

Екологично сдружение “За Земята” – Приятели на Земята България

[1] EUROPEAN COMMISSION. Brussels, 26.1.2017. COM(2017) 34 final. COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS: The role of waste-to-energy in the circular economy

https://ec.europa.eu/environment/waste/waste-to-energy.pdf  

European Inestment Bank, 2019. The EIB Circular Economy Guide: Supporting the circular transition

https://www.eib.org/attachments/thematic/circular_economy_guide_en.pdf  

[2] European Commission, Brussels, 24.9.2018 SWD(2018) 413 final. The early warning report for Bulgaria Accompanying the document REPORT FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS on the implementation of EU waste legislation, including the early warning report for Member States at risk of missing the preparation for re-use/recycling target on municipal waste. 

https://ec.europa.eu/environment/waste/pdf/early_warning_report_BG.pdf

 

/by
,

Пожарите в Чернобил напомнят за последствията от аварията

34 години след аварията в АЕЦ Чернобил отново се сблъскваме с един от дългосрочните рискове. Всяка година горски пожари в района на забранената зона около реактора изправя на нокти Киев и съседите на Украйна, защото огньовете издигат обратно в атмосферата радиоактивни частици, които напускат забранената зона и се отправят на пътешествие към телата ни с всички дългосрочни последици за здравето от това. Над 10% от уталожените по земята в зоната на Чернобил радиоактивни елементи са отново издигани в атмосферата през последните десетилетия имено от горските пожари. Този път пожарът беше особено опасен и се приближи твърде близо до авариралия реактор и до места за съхранение на ядрени отпадъци. За късмет на огнеборците заваля дъжд и пожарът вчера беше овладян. Дъжд можеше и да няма, и големите бели обикновено не идват сами. И ние и поколенията след нас предстои да се тревожат дълго как да се справят с последиците от авариралия реактор в Чернобил. Това е един от 5 тежко аварирали реактора и един от над 400 действащи или изведени от експлоатация по света. Лесно е да пируваме, когато сметката ще плащат тези след нас!
/by
, , , ,

Уебинар: Завод за изгаряне на отпадъци в София? Не, мерси!

Заповядайте на уебинар, посветен на завода за изгаряне на отпадъци в София. Той ще се състои тази сряда, 15 април, от 17:00 на страницата на За Земята.

Искаме да отговорим на въпроса защо това е една скъпа и ненужна инвестиция, която ще задълбочи проблема с мръсния въздух в града. Вижте повече в тази визуализация.

Дълги години граждани и природозащитни организации се противопоставят на намерението на Столична община да изгаря отпадъци на площадката на ТЕЦ “София” до Централна гара. Организираме този уебинар, провокирани от решението на Европейската комисия да финансира инсталацията.
От самото начало решенията за проекта се прокарват непрозрачно и почти тайно за гражданите. Въпреки спечелените дела срещу Столична община, голяма част от документацията остава недостъпна за обществото, особено финансовите аспекти.
Проектът е тиктакаща екологична и икономическа бомба, защото:
1. Е част от една цялостно сбъркана и скъпа система за управление на отпадъците в София;
2. Ще изостри още повече вече съществуващия проблем със замърсяването на града;
3. Ще се управлява от Топлофикация София — дружество в тежко финансово състояние и с непрекъснато сменящо се ръководство;
4. Ще е голяма пречка към подобряване на разделното събиране и постигане на новите цели на ЕС до 2030 г. при управлението на отпадъци — София ще стане зависима от договора към проекта да изгаря 180 000 тона отпадъци за следващите 29 години;
5. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците;
6. С инвестицията в инсинератор Столична община вкарва града в огромен дълг. Обявената цена е 157 милиона евро, от които едва 77 млн. евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, 67 млн. евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 млн. най-вероятно ще са собствен принос. Обществото няма информация дали това са финалните числа;
7. Единствената “полза”, че ще произвежда енергия, е много съмнителна, заради множеството проблеми на топлопреносната мрежа.

Решението е едно — спиране на проекта за горене на отпадъци и инвестиране на парите в пълна промяна на системата за управление на отпадъците.
Заповядайте, за да научите повече за възможностите, решенията и нашите следващи действия като граждани.

Очакваме ви!
Участници:
Данита Заричинова и Евгения Ташева от екип “Нулеви отпадъци” на За Земята ще говорят за замърсяването, което причинява изгарянето на отпадъци, и как други държави се отказаха от подобни проекти в полза на по-съвременни решения.
Димитър Събев е икономист, независим експерт, той ще ни запознае с икономическите параметри на проекта.

/by
, , ,

Материали от конференция „Енергийно ефективно отопление  като мярка за чист въздух“

[For English scroll down]

На 10.03.2020 г. За Земята организира конференция „Енергийно ефективно отопление  като мярка за чист въздух“.  Битовото отопление с твърди горива е основен източник на замърсяване в България с фини прахови частици (ФПЧ), бензопирен и други полиароматни циклични въглеводороди, а при употреба на въглища, наред с ФПЧ се отделят и значителни количества серни оксиди.  Така отоплението се превръща в основен проблем за здравето ни. Toй съществува в много страни не само в региона, но и в други части на Европа. Затова за втора поредна година организирахме тази конференция като поканихме и чуждестранни гости. Акцентът на събитието беше обменът на опит и добри практики, свързани с общински, регионални или държавни програми и политики, които се занимават със замяна на неефективни видове битово отопление с използване на твърдо гориво като мерки за намаляване на емисиите на замърсители и отговаряне на стандартите за качество на въздуха.

Поради големия интерес към темата и конкретно към събитието публикуваме презентациите и видеата от събитието. Due to the great interest in the topic and the event in particular, we publish the presentations and videos from the event.

 ВИДЕА/VIDEOS:

Част 1 на български. Part 1 in English.

Част 2 на български. Part 2 in English.

Част 3 на български. Part 3 in English.

Част 4 на български. Part 4 in English.

 

ПРЕЗЕНТАЦИИ/PRESENTATIONS 

Част 1/Part 1. Съществуващи и планирани програми – Устойчиво битово отопление от региона и отвъд него. Welcome аnd Introduction. Existing and Planned Programmes – Sustainable Domestic Heating from the Region and Beyond

Ханна Вон Блюмродер, Deutsche Umwelthilfe e.V. (DUH) –   Законодателство и програми за малки котли в Германия. Hannah von Blumröder, Environmental Action Germany (Deutsche Umwelthilfe e.V. – DUH) –   Legislation and programmes on small combustion plants in Germany. Презентация на английски/Presentation in English

Амел Хусич, Директор на компанията Развитие на централното отопление на Община Тузла, Босна и Херцеговина – Разширяване на потенциала на топлофикационната мрежа и алтернативни решения.  Amel Husic, Chief of Development of the District Heating Company of Tuzla, Bosnia And Herzegovina: Expanding the Potential of District Heating Network and Alternative Solutions. Презентация на английски/Presentation in English

Александър Мацура, Фондация RES, Република Сърбия – Борбата за създаване на програми за устойчиво отопление в Сърбия; Alexander Macura, RES Foundation, Republic Of Serbia – The Struggle to Set up Programs for Sustainable Heating in Serbia. Презентация на английски/Presentation in English

Петър Хлобил, CEE Bankwatch Network, Република Чехия – Отопление на ниско-енергийна къща – Анализи на разходите и ползите на амбициозен потребител, който вече е инвестирал много в мерки за енергийна ефективност у дома си. Petr Hlobil, CEE Bankwatch Network, The Czech Republic – “How Stretch Your Head Around the Heating of a Low-Energy House” – The Cost-Benefit Analyses of an Ambitious Consumer Who Has Already Invested a Lot in Energy Efficiency Measures at Home. Презентация на английски/Presentation in English

 

Част 2/Part 2 . Програми за извеждане от употреба и подмяна на стари печки в България. The Taking-off of Old Stoves Replacement Programmes in Bulgaria.

Гл. ас. Д-р Теодора Пенева, Институт за икономически изследвания, БАН – Влияние на вида отопление върху енергийната бедност; prof. Teodora Peneva, Institute of economic research, Bulgarian Science Academy – Influence of different types of heating on energy poverty. Презентация на български/Presentation in Bulgarian

Марта Цветкова, ОПОС – Финансиране и проекти на български общини за подмяна на неефективни и замърсяващи уреди на твърдо гориво в домакинствата по ОП Околна среда (ОПОС). Marta Tsvetkova, OP Environment Bulgaria – Projects of Bulgarian municipalities funded by OP Environment for replacing inefficient and polluting domestic solid fuel heating appliances. Презентация на български/Presentation in Bulgarian

Дочка Велкова, клуб Икономика (Партньори на Столична Община по програма LIFE) – Финансиране и проекти на български общини за подмяна на неефективни и замърсяващи уреди на твърдо гориво в домакинствата по програма LIFE; Dochka Velkova, Club Economics (Partners of Sofia Municipality under LIFE Program) – Projects of Bulgarian municipalities funded by LIFE programme for replacing inefficient and polluting domestic solid fuel heating appliances. Презентация на английски/Presentation in English

 

Част 3/Part 3. Работа с местни общности – няма презентации, само видео (виж горе). No presentations, only video available (see above).

 

Част 4/Part 4. Технически и политически тенденции, които оформят бъдещето на отоплението

Ясен Росенов, RAP (The Regulatory Assistance Project) – Електрификация на отоплението. Кои са ключовите възможности за декарбонизиране на отоплението? Jan Rosenow, RAP (The Regulatory Assistance Project) – Electrification of the Heating What Are the Key Options for Heat Decarbonisation? Презентация на английски/Presentation in English

Малко след конференцията RAP публикуваха и техният доклад по темата, който може да бъде намерен тук.

Shorlty after our conference RAP have published their report on the topic. You can find it here. 

Рене Брюел, директор на Програмата за сгради на Европейската Климатична Фондация – „Изкопаемият газ вече не е бъдещето“- защо и как на постепенното изкарване от употреба на холандския изкопаем газ; Reneé Bruel, Director, Buildings Programme at ECF (European Climate Foundation) – Fossil Gas Is no Longer the Future – The why and how of the Dutch Fossil Gas Phase-out. Презентация на английски/Presentation in English

Инж. Александър Станков, ЕнЕфект – Реновиране „Стъпка по стъпка“ и как да обмислим ролята на отоплението и вентилацията. Eng. Alexander Stankov, EnEffect – “Step By Step” Renovations and How to Consider the Role of Heating and Ventilation. Презентация на български/Presentation in Bulgarian

Арх. Инж. Милан Рашевски, ИНЕС – Слънчево централно отопление: европейският опит и възможни решения за България. Arch. eng.  Milan Rashevski, IZEB – Solar district heating: European experience and possible solutions for Bulgaria; arch. eng.  Milan Rashevski, IZEB – Solar district heating: European experience and possible solutions for Bulgaria. Презентация/Presentation

Ханна Вон Блюмродер, Deutsche Umwelthilfe e.V. (DUH) – Отопление с дърва – ключови проблеми и подходи за решение от немска гледна точка. Hannah von Blumröder, Environmental Action Germany (Deutsche Umwelthilfe e.V. – DUH) Heating with wood – Key problems and solution approaches from a German perspective. Презентация на английски/Presentation in English

 

Част 5/Part 5.  Финансови инструменти. Financial Instruments (FI)

Генади Кондарев, За Земята – Намиране на парите и изразходване на парите – двете страни на процеса и нашето предложение за интелигентни и прости финансови инструменти. Genady Kondarev, “Za Zemiata” – Finding the Money and Spending the Money – The Two Sides of the Process and Our Proposal for Smart and Simple FI. Двуезична презентация/Bilingual presentation in Bulgarian

Ангелина Тодорова, Директор „Проектна информация и финансиране“ към Фонд на фондовете – Финансовите инструменти, изполвани от Фонд на фондовете. Angelina Todorova, Director of Project Information and Funding at the Fund of Funds – Financial instruments used by the Fund of Funds. Презентация на английски/Presentation in English

 

 

 

 

 

/by