Хората от Бели бряг след възмутителните заплахи от Мини Марица-изток: подозираме, че няма основание за принудително изселване

След като жителите село Бели бряг остро разкритикуваха в началото на юни месец унизителния и манипулативен тон, с който “Мини Марица-изток” ги кани да преговарят, но и ги плаши с принудително изселване, се оказа, че е възможно да няма никакво основание изобщо да се споменава процедура по принудително отчуждаване на имоти. 

Проверка на адвокатите по казуса разкрива, че подробните устройствени планове (ПУП) или поне наличните от тях, всъщност касаят единствено земеделските земи в района, но не и Бели бряг. Припомняме, че голяма промяна, каквато е в случая, на предназначението на урбанизирана територия, би могла да се случи само с корекции на подробните устройствени планове, а те се приемат с обществено обсъждане. До момента са получени само скиците и заповедите, касаещи земеделските земи в землището на селото и в съседни землища. 

“Липсата на публично достъпни подробни устройствени планове ни карат да се запитаме дали съществува основание през последните години изобщо да се споменава процедура по принудително отчуждаване на имоти.”, се казва в откритото писмо по казуса, адресирано до министър-председателя, министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, кмета на Община Раднево, борда на директорите на “Мини Марица-изток” с копие до директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие — основен кредитор на “Мини Марица-изток”.

Жителите на Бели бряг призовават още адресираните институции да споделят публично наличните планове, ако има такива, касаещи урбанизираната територия на селото или да задвижат надлежна процедура по приемането на такива, в случай на липса или пропуски в процедурата.

Битката на хората за справедлива компенсация продължава вече няколко години. Селото ще бъде заличено до 2023 г., за да се разшири една от въглищните мини, които захранват комплекса Марица Изток. “Мини Марица-изток“ имат задължението да осигурят преселването на засегнатите, но на този етап не се случва. Компанията предлага твърде ниски компенсации, с които хората не могат да си позволят да закупят в района имоти, равностойни на сегашните им домове.

Писмо от жителите на Бели бряг.

Вкусни пластмасови хапки: част 3 от Атлас на пластмасата

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме 2 основни теми: приноса на туристическия отрасъл към пластмасовото замърсяване и следствията от пластмасовото замърсяване върху водите. 

Ефектите от неконтролируемото производство на пластмаса върху околната среда вече не могат да се пренебрегват. Последствията за човешкото здраве са по-слабо познати – от добива на суровини до изхвърлянето на отпадъци.

Хранителната индустрия е сериозен потребител на пластмаса. Фолиото и пяната са предназначени да предпазват храната от повреждане, да я поддържат свежа и да я правят привлекателна. Но красотата има цена: пластмасата се озовава върху обработваема земя и попада в нашата хранителна система.

Помогни за справяне с пластмасовото замърсяване, като подпишеш нашата петиция, съвместно с Грийнпийс-България: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1!

Много от химикалите в пластмасата оказват влияние върху човешкото здраве. Последиците могат да бъдат както сериозни, така и дългосрочни.

Краставици, увити в полиетилен, предварително нарязана салата, готова за ядене в купичка за еднократна употреба, готови ястия на отделни порции: рафтовете на супермаркета са затрупани с опакована в пластмаса храна. Пластмасата играе централна роля, когато маркетингът на храни напусне местните пазарни щандове и навлезе в супермаркетите с техния богат асортимент от преработена храна от целия свят. В супермаркетите обичат да предлагат едни и същи хранителни стоки през цялата година, независимо от региона.

Опаковката гарантира, че продуктите остават свежи и може да се транспортират отдалеч. Освен това много потребители в развития свят искат да имат възможност да приготвят храна бързо: удобството е на дневен ред. Изследване в Германия през 2019 г. установи, че 48% от хората смятат за важно да могат да приготвят ястията си бързо и лесно. Хранителната индустрия отговаря на такива изисквания като предлага предварително нарязани и предварително приготвени продукти, всички опаковани в пластмаса.

Количеството опаковки, използвани в хранително-вкусовата промишленост, се увеличава от години. В Европа през 2018 г. индустрията използва над 1,13 трилионa продукти с опаковка. Най-често срещаният вид опаковки е, разбира се, пластмаса. Анализ на Института за европейска политика по околна среда подкрепя тези констатации: повечето пластмасови боклуци в океаните са изхвърлени опаковки от храни.

Бутилирана вода се предлага като здравословна алтернатива на чешмяната вода. Производителите трябва да описват подробно съдържанието на минералите. Пластмасовите микрочастици не се изписват като съставка.

Опаковката обаче не е единственият виновник. Селското стопанство е шестият по големина потребител на пластмаси в Европа: в световен мащаб то използва около 6,5 милиона тона материал всяка година. Производството на плодове и зеленчуци изглежда немислимо без пластмаса: напоителните системи, оранжериите и полиетиленовите тунели са направени от него. Пластмасовите мрежи пазят птиците от овощни дървета и храсти. Цели полета са покрити с листови материали, за да се затопли почвата и да се удължи вегетационният сезон – например, аспержите могат да бъдат събирани по-рано.

Друг съществен проблем са микропластмасите. Те променят структурата на почвата, както и местообитанието на живите организми, които са важни за поддържането на плодородността на почвата – от микроорганизми до земни червеи. Освен това

пластмасовите микрочастици действат като магнит, който привлича определени видове токсични вещества.

Възможните ефекти на микропластмасите върху човешкото тяло все още до голяма степен не са проучени. Известно е, че пластмасата може да попадне в тялото, когато се храним и пием течности. Проучване на университета в Нюкасъл в Австралия през 2019 г. изчислява, че хората могат да поглъщат до 5 грама пластмаса всяка седмица – теглото на една кредитна карта. Друго проучване от Канада установи, че хората, които пият вода от пластмасови бутилки, вливат в гърлото си нещо от порядъка на 130 000 пластмасови микрочастици всяка година. С вода от чешмата са само 4000 частици. Това са притеснителни числа.

Моят юли без пластмаса с Bibons – Биляна Славейкова

Фотограф: Даниела Йорданова

Разбери триковете на Bibons – Биляна Славейкова за избягване на пластмаса за еднократна употреба

Юли без пластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на „лукса“ да използваме такива продукти.

Затова заедно с Екологично сдружение „За Земята“ те срещаме с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора, ни споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!

  • Биляна Славейкова @Bibons от GIRLS WE ARE
  • Симона Стилиянова @zerowastesofia от Zero Waste Sofia
  • И певицата и актриса Лили Гелева @lilygeleva
  • А миналата седмица те срещнахме с Рада Бонева @radah.b от Thrift Sheep, която ни сподели полезни съвети от нейното ежедневие. Виж публикацията с нея тук.

Индивидуалните усилия са важни, но волята на управляващите е не по-малко важна. Затова, подпиши петицията, за да изискаш по-смели мерки за ограничаването на пластмасата за еднократна употреба.

Фотограф: Калоян Грозев

1. Представи се с няколко думи. Кой си ти и с какво се занимаваш?

Журналист по образование, инфлуенсър по случайност (смее се). Виждам света така, от време на време пиша за него тук, а когато ми се говори записвам подкаст, Girls We Are, в който не се вземам твърде насериозно, но пък гледам да представям сравнително зряло теми, които ме занимават и вълнуват.

2. Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?

Преди няколко години прекарах няколко месеца в Бали, където много активно обикалях острова, защото ми се искаше да видя отвъд редовните места (част от популярните курорти са като нашия Слънчев бряг, но за австралийци, които ги ползват за ергенски партита и уикендни напивания и респективно не се вълнуват особено какво оставят след себе си). Основните по-туристически точки са на западния бряг на острова (и оттам на юг), по-автентичната му част е на север и почти нищо не се случва на източния бряг. Бяхме любопитни какви обаче са плажовете там и един ден решихме да отскочим – попаднахме на място, където за пръв път видях нещо толкова шокиращо за мен – черен плаж, покрит с всевъзможен боклук, изхвърлен от океана. Всички сме виждали такива снимки в интернет, но моментът, в който видях това райско кътче по този начин наживо – беше повратен за мен. Индонезия е третият най-голям замърсител и това е гигантски проблем за островите в района. И все пак местните в Бали се опитват да се справят с проблема и вече от години има доста добри практики – опаковки от бананови листа, сламки от стъбла на папая, zero-waste магазини и други.

3. Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?

Разбира се. Самото създаване на проблема също в голямата си степен е индивидуално – така че индивидуалните усилия за решаването му са обратното му по посока действие, остава да стане и равно по сила.

4. Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?

По начало не съм от най-готвещите хора, което означава, че вкъщи се случва да поръчваме храна. Преди години усещах, че основното количество пластмаса за еднократна употреба влиза у дома именно покрай доставките. В последно време обаче повечето приложения, които използвам за поръчки в Лондон въведоха филтър, чрез който можеш да отсееш ресторанти, които използват единствено рециклируеми материали за опаковките си. Това макар и не оптимално, защото винаги е по-добре да не генерираме отпадък, от колкото да хабим ресурс да го рециклираме все пак е по-приемливо. Намирам го и като добър начин да отсея по-прогресивните места, които си заслужава да подкрепям като бизнес (особено сега). Проверявайте дали услугите, които ползвате за доставка имат такъв филтър, а ако не – нищо не ни пречи да настояваме да добавят, както и да проучим кои са „нашите“ места, налични в съответната платформа.

5. Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?

Неотдавна се преместихме в нов квартал в Лондон и се оказа, че със съседите имаме споделена машина за компостиране – така  най-после започнах да отделям компоста активно. Покрай това почти през ден проверявам по нещо в Can I Compost This?, така например разбрах, че ядката на авокадото не е оптимално да е в компоста. Zero Waste Sofia пък имат списък със зони за компостиране в София.

Отделно съм се абонирала за няколко нюзлетъра, които са ми много полезни откъм информация по свързаните теми  – дневният на The Good Trade и Planetarium на Plan A (полето за абонамент е в дъното на началната страница).

Фотограф: Калоян Грозев

6. Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си?

За мен са три промени на нагласата
1) има смисъл да го правя дори да не съм перфектен;
2) когато не съм перфектен, активната стъпка е да видя какво мога да подобря, а не да се срамувам или да откажа;
3) да се интересувам и образовам.

Така постепенно нещата, които са изисквали допълнителна мисъл и усилие в началото стават естествени и освобождават ментално място да вкараш още нещо ново в живота си, по което да полагаш усилия… и така този цикъл на промяна и растеж да продължава. Приемаш, че е процес, който, за да е устойчив в начина ти на живот, не се случва внезапно и за една нощ.

7. Отворено послание – сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив 🙂

Мисля си, че агресивният eco-shaming, до който много организации и компании (пък и отделни хора) прибягват в комуникацията си не е оптималният подход, затова споделям три български sustainable бранда, чийто продукти и наратив харесвам:

  • @koolandkonscious, платформа за устойчива мода, направиха супер бански като тук е цялата история зад него и материалите, от които е изработен (+ интересни показатели за въглеродния отпечатък за направата)
  • @naturalleaf.io, страхотни кутии за храна, сламки за многократна употреба (сгъват се) и чаши…
  •  @05.studio за бельо и бански, които нося вече с години.

и една марка, на която съм фенка от години

  • @jakkeldn, които са разпознати и наградени от PETA (Хора за етично отношение към животните) – за Best Faux Fur Brand.

Наскоро ми направи впечатление, че asos.com са добавили Responsible филтър, което се очертава като добър тренд (и говори за глобална промяна в нагласите, която ще приложи натиск и на „големите“ да положат усилия) като разбира се имайте едно наум за така наречените “greenwashers”.

И не забравяй да подпишеш петицията с искания за по-смели мерки с пластмасовото замърсяване тук: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

Моят юли без пластмаса с актрисата Лили Гелева

Разбери триковете на Лили за избягване на пластмаса за еднократна употреба

Юли без пластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на „лукса“ да използваме такива продукти.

Затова заедно с Екологично сдружение „За Земята“ те срещаме с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора, ни споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!

  • Биляна Славейкова @Bibons от GIRLS WE ARE
  • Симона Стилиянова @zerowastesofia от Zero Waste Sofia
  • И певицата и актриса Лили Гелева @lilygeleva
  • А миналата седмица те срещнахме с Рада Бонева @radah.b от Thrift Sheep, която ни сподели полезни съвети от нейното ежедневие. Виж публикацията с нея тук.

Индивидуалните усилия са важни, но волята на управляващите е не по-малко важна. Затова, подпиши петицията, за да изискаш по-смели мерки за ограничаването на пластмасата за еднократна употреба.

1. Представи се с няколко думи. Кой си ти, с какво се занимаваш?

Казвам се Лили Гелева. Аз съм…човек, който се чуди за доста неща и търси отговори (или поне се опитва да си задава въпроси) със средствата на театър, музика и каквито други интересни пътища се изпречат.

2. Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?

Пластмасовото замърсяване е нещо като онагледяване на това, което се случва в главите ни, задръстени с всякакви ненужни глупости. Пообъркали сме се. Всичко е построено така, сякаш ще станем по-щастливи след следващата вещ, дреха, техника. Когато обаче търсим радостта в предмети, никога не пристигаме там, където искаме.

Знаете ли, че всичката произведена пластмаса някога е навсякъде около нас и следователно в нас, защото попадайки във водите, попада и в храната ни. В преследването на удобството, ние изключително силно нарушихме баланса и понеже природата е много мъдра, ще ни отвърне със същото, за да възстанови баланса. Това няма да ни хареса.

3. Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?

Абсолютно сигурна съм, че индивидуалните усилия имат смисъл. Най-малкото, когато ги полагаш, целият свят ти изглежда по-приятен, защото се концентрираш в градивното. А това, за щастие е заразно. Когато се чувстваш добре и хората покрай теб прихващат и така кръгът се разширява. Пример за индивидуалната отговорност е пандемията. Повече от всякога усетихме, че няма значение дали си Сър Елтън Джон или Лили от София, всички сме свързани и с действията си предпазваме или застрашаваме живота на много хора, скъпи за нас или скъпи за някого.

Същото е и с климатичната криза и със замърсяването с пластмасата. От нас зависи. От нас зависи и да избираме политици, които имат стратегия за опазването на природата, или ако нямат да настояваме да имат. Същото можем да изискваме и от големите компании, чрез избора какво си купуваме всеки ден. Много е важно да знаем, че проблемът с пластмасата не е далечен и не касае само сините китове. Ние сме част от гениална екосистема и ако не се осъзнаем навреме, ще последват неща, от които няма да можем да се спасим като си стоим вкъщи. Ако изтървем нещата днес…нищо няма да има значение. Ако не ни е страх за себе си, то би трябвало поне за тези след нас да ни е грижа.

4. Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?

Знаете ли, то е като да отидеш на почивка с куче. Ходиш на по-малко места, но там където приемат с кучета, просто няма как да са тегави хора. Така е и с магазините и пластмасата. По-малко са местата, но са направени от хора с любов и отношение, което личи и от продуктите им. И тези хора нямат нищо против да си носиш собствена чаша, кутия, торбичка или прибори от вкъщи. Освен това нещата, от които наистина се нуждаем са много по-малко, отколкото в рекламите.

5. Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?

В обкръжението ми има изключително будни хора, с отношение към климата и бъдещето ни. Такъв човек е например Маги Малеева. Благодарение на нея, имам възможността да общувам с цяло ядро от изключителни хора, с много сериозни познания по въпроса. Също чета колкото мога. Например сайтът Carbon Brief, който е с много синтезирана научна информация. Следя също разни веган готвачи като @avantgardevegan и @healthycrazycool.

Филмите на Сър Дейвид Атънбъро – Planet Earth и Planet Earth II, Хоакин Финикс – What the Health и The Animal People; включително и документалният филм Plastic ocean, който е абсолютно задължителен. Следя и се възхищавам на работата на още вдъхновяващи артисти и активисти като Том Йорк, Леонардо ди Каприо, Новак Джокович.

Хубаво е също да се следи работата на WWF – България„Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“Zero Waste Sofia. В България има много чудесни хора, които ги е грижа наистина.

6. Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си?

  • Да осъзнаеш, че проблеми като замърсяването, свръхконсумацията, климатичната криза, изчезването на животински видове, изсичане на гори са много лични всъщност.
  • Да си представиш, че има сериозен риск в рамките на така скъпия ти живот да настъпят катаклизми, пред които ще си безсилен, но че имаш силата да ги избегнеш днес.
  • Да разбереш, че добрата храна означава чиста планета, но също и персоналното ти здраве и това на хората, които обичаш.
  • Да допуснеш, че един ден ще ти е по-важно какво си преживял, а не какво си притежавал.
  • Да подпомагаш български производители и автори, като пазиш себе си и природата, която е най-ценното и красивото за пазене в България.
  • Да си припомниш, че си свързан и зависиш пряко от чистотата на въздуха, водата, горите…
  • И разбира се, да правиш най-доброто по силите си, но да не изпадаш в крайности. Прекаленото изискване от себе си понякога демотивира още в началото на пътя. Крачка по крачка. Всяко малко усилие си струва.

Ако почувстваш тези няколко неща, дори и за миг, няма как да не направиш положителна промяна в живота си.

7. Отворено послание – сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив

В първите дни след извънредното положение срещнах приятелка, която също си разхождаше кучето в градинката на Седмочисленици. Валеше дъжд. И изведнъж забелязахме, че на нас и изобщо на абсолютно никой в градинката не му прави никакво впечатление, че вали дъжд. На всички толкова ни се бяха стегнали душите за два месеца, че нещо като дъжд, от който преди бихме се оплакали, ни се стори като подарък. Ето това усещане се надявам да не забравим бързо – радостта, че си жив. Това отсява толкова излишни неща. Пластмасата не бива да е следата, която ще оставим след себе си. Човек е способен на красиви неща.

Можеш да последваш Лили в Instagram, тук.

И за финал, те оставаме с артистичното послание на Лили, свързано с пластмасовото замърсяване:


И не забравяй да подпишеш петицията с искания за по-смели мерки с пластмасовото замърсяване тук: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

,

Изгарянето на отпадъци отново е на дневен ред в ТЕЦ „Брикел“

Изгарянето на отпадъци може да продължи в ТЕЦ „Брикел, свързвана с т.нар. консултант Христо Ковачки. Делото срещу една от най-остарелите и замърсяващи централи на въглища в България, многократно споменавана сред основните източници на въздушно замърсяване в град Гълъбово и околността, получи неочакван обрат. Върховният административен съд отмени решението на Старозагорския административен съд, което задължи регионалната инспекция по околна среда да преразгледа решението си дали Брикел АД трябва да оцени отрицателните ефекти върху здравето на хората преди да продължи с изгарянето на отпадъци в централата.[1] 

Сега ТЕЦ Брикел може да получи разрешително за изгаряне на отпадъци без оценка на въздействието върху здравето и околната среда. Решението на ВАС позволи на централата да заобиколи новата нормативна уредба, която направи тази оценка задължителна без значение от количествата отпадъци. Ако ВАС беше потвърдил решението на старозагорския съд, Брикел“ АД трябваше да започне процедурата по разрешаване на горенето на отпадъци от начало.

Върховните съдии приемат без възражение позицията на централата, че горенето на отпадъци и нефтошисти е по-екологично от горенето на въглища. Не се оценява доказаната опасност от формирането на замърсители като диоксини и фурани, които са канцерогенни и дори в нищожни  количества  могат да предизвикат малформации, потискане на имунната система и редица други заболявания. Съдът не коментира и честите аварии на централата и лошото ѝ техническо състояние, които при изгаряне на отпадъци ще поставят в още по-голям риск здравето на населението в района. Наред с това, Върховният административен съд не се съобрази със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, съгласно която не е от значение дали отпадъците се обезвреждат“ или оползотворяват“, тъй като и двете дейности могат да причинят съществено замърсяване на околната среда. 

Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване. Единствено могат да бъдат обжалвани присъдените съдебни разноски от 8 500 лева, които Грийнпийс– България и За Земята трябва да платят за смелостта да се изправят срещу изгарянето на отпадъци и в съда. 

Неприятно изненадани сме от решението, особено на фона на бурното обществено недоволство, с което миналата година беше посрещнато изгарянето на отпадъци, казва Меглена Антонова от Грийнпийс– България.  

Подобни решения слагат петно на българската правосъдна система. Свидетели сме на върховни съдии, които правораздават в противоречие с константна практика на Съда на Европейския съюз и дори отказват да я коментират. Свидетели сме на правораздаване, което се основава на недоказани твърдения на едната страна по делото. А това повдига много въпроси. коментира адв. Регина Стоилова, един от адвокатите по делото. 

Организациите са обезпокоени и от факта, че е променен докладчикът по делото [2]. Вместо от определения от системата за случайно разпределение на делата съдия [3], делото е решено от съдия Александър Антонов Митрев, командирован от Административен съд – Пловдив от 21.04.2020 г. [4]

Решението на Върховния административен съд е огромна стъпка назад в борбата за чист въздух в България. В него прозира огромното неразбиране, че морално и технически остарели централи като Брикел нямат бъдеще. Страната ни има огромен потенциал за развитие на малки мощности за производство на слънчева енергия, а новата стратегия за развитие на Европейския съюз, която се дискутира в момента, е с много силен акцент върху енергийния преход — замяната на енергийните мощностите, зависими от въглищата, с възобновяеми. Въпреки че предстои да бъде уточнена крайната сума, която ЕС ще предвиди за целта, защото преговорите продължават, посоката на развитие е повече от ясна — няма място за замърсяващите динозаври. 

Бележки: 

[1] Повече за делото, спечелено от „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ пред Административния съд на Стара Загора, можете да прочетете тук: https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/2463/tec-brikel-nyama-da-poluchi-razreshitelno-za-otpaduci/

[2] Доклад на ИПИ по темата за командироване на магистрати: https://ime.bg/bg/articles/komandirovane-na-magistrati-naini-na-zloupotreba-ast-i/?fbclid=IwAR3LBsak3_Lr247vkRMS6mZ83-04PF_ofojjazK-HT7HsB11bg6X4UEsNAY

[3] В регистър на системата за случайно разпределение на делото е видно, че по дело 2694/2020 г. за докладчик е определена съдия Юлия Тодорова: http://webrand.justice.bg/

[4] В регистър на командированите магистрати от съдилищата е видно, че съдия Александър Антонов Митрев от Административен съд Пловдив е командирован във ВАС по силата на заповед № 1073/15.04.2020 г. на председателя на ВАС: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/27/REG_COM_22_05_2020-S.pdf/

Моят юли без пластмаса със Стела от Stratospheric Productions

Разбери триковете на Стела за избягване на пластмаса за еднократна употреба

Юли без пластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на „лукса“ да използваме такива продукти.

Затова заедно с Екологично сдружение „За Земята“ те срещаме с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора, ни споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!

  • Биляна Славейкова @Bibons от GIRLS WE ARE
  • Симона Стилиянова @zerowastesofia от Zero Waste Sofia
  • И певицата и актриса Лили Гелева @lilygeleva
  • А миналата седмица те срещнахме с Рада Бонева @radah.b от Thrift Sheep, която ни сподели полезни съвети от нейното ежедневие. Виж публикацията с нея тук.

Индивидуалните усилия са важни, но волята на управляващите е не по-малко важна. Затова, подпиши петицията, за да изискаш по-смели мерки за ограничаването на пластмасата за еднократна употреба.

1. Представи се с няколко думи. Кой си ти, с какво се занимаваш?

Казвам се Стела и съм продуцент, сценарист или асистент-режисьор в Stratospheric Productions – от каквото има нужда конкретният проект. Отделно от това съм ентусиаст по зелените теми и здравословния начин на живот, които често се оказват преплетени или дори взаимозависими.

2. Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?

Смятам, че светът се намира в период на „пандемия“ от пластмасово замърсяване. Тази пандемия вреди на живота в дивата природата и вреди пряко и косвено на човека. Пряко като влияе негативно на неговото здраве, а косвено като създава една естетически и енергийно неиздържана среда за живот.

Представете си да имате в шкафа две найлонови торби и го сравнете с това да отворите и да видите две памучни торби за многократна употреба. Това ми направи впечатление скоро, когато бяхме на гости в една ферма. Собственикът ни обърна внимание да се огледаме и да забележим как няма нищо пластмасово наоколо. Показа ни метална кофа, която боядисват вече няколко пъти, защото ръждясва, но това все пак е много по-добра алтернатива от пластмасовата кофа, защото енергията на мястото е различна.

Наистина човек си почива изключително добре в такава обстановка, чувства се много по-близо до природата. В този ред на мисли ме натъжава, когато видя по поречието на дивите ни реки наслоени пластмасови отпадъци. Натъжава ме това, че сами влошаваме качеството си на живот и вредим на здравето си, при положение, че има ясни алтернативи.

3. Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?

Ще започна с това, че разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване означава намаляване на употребата и респективно производството на пластмаса. Индивидуалните усилия, а именно намаляването на пластмаса в ежедневието, първо непосредствено води до благоприятни ефекти за организма. В научните среди са добре известни химикалите в пластмасата, които водят до нарушения в ендокринната система. Особено опасни са пластмасовите чаши, в които хората пият топли напитки и бутилките с вода, които са били изложени на слънце дълго време в магазина, тъй като тези химикали се освобождават най-вече от светлина и топлина. Т.е. първо имаме премахване на замърсяването от нашите тела.

Индивидуалните усилия са важни и за друго и в неговата основа стои принципът, че ние гласуваме с изборите си и парите си. Когато си купуваме найлонова торбичка в супермаркета, ние казваме – благодаря, че я продавате и я произвеждате, точно от това имам нужда и за това съм готов да дам парите си. Когато спрете да купувате найлонови торбички или започнете да питате за техни алтернативи, изказвате негодуванието си, търговците виждат, че този продукт вече не се желае, а този сигнал върви нагоре по веригата до производителя.

Принципът има и друго изражение. Ще опростя малко, но в общи линии то е следното. Политиците и техните решения, ценностите, които подкрепят, до голяма степен зависят от избирателите. Работата на политика е да остане на власт при следващите избори. Затова той ще „проповядва“ това, което масата от избирателите искат, за да се подсигури, че ще го изберат отново. Чрез този инструмент общественото мнение има силата да диктува законотворчеството в дадена държава. Много хора все още са на мнение, че държавниците са органът, който взима решения в полза на обществото, че те знаят най-добре какво е правилно за нас. Мотивацията за взимане на решения обаче е друга и ако искаме нещо да се промени, трябва да го заявим ясно и да сме много, за да им покажем, че обществото е узряло за промяна. Така виждам пътя към забраната за производство на определени пластмасови продукти или опаковки за еднократна употреба и заменянето им с по-природосъобразни алтернативи.

4. Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?

Най-голямото предизвикателство за мен е липсата на избор за покупка на някои категории храни, които да не са „облечени“ в токсична пластмаса. Там, където мога, съм минала към буркани и бутилки от стъкло, но за някои неща просто няма алтернатива. Все повече производители и търговци започват да използват компостируеми опаковки, произведени от картофено нишесте или царевица например и гледам да пазарувам от тях. Всъщност сега се навършва един месец, откакто вкъщи решихме да си направим предизвикателство и да не пазаруваме нищо с пластмаса за еднократна употреба. Ефектът е, че започнахме да пазаруваме повече пресни, сезонни храни, артикули, направени от естествени материали. Като цяло качеството ни на живот се покачи драстично.

5. Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?

Опитвам се да се заобикалям с хора, които живеят така и съответно черпя от техния опит и практики. Освен това слушам много чуждестранни подкасти, главно американски, където учени и експерти говорят за последните си открития в областите, които ме интересуват. По този начин гледам да се информирам. Ето за здравните последици от пластмасата последно слушах д-р Carol Kwiatkowski от “the Endocrine Disruption Exchange”.

6. Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си?

Първо, трябва да си дадеш сметка, че качеството на природосъобразния начин на живот е по-високо и съответно да го поискаш. После, започваш да разучаваш алтернативи на досегашните ти практики. Накрая, изграждаш си група от съмишленици, с които се подкрепяте и се поддържате мотивирани.

7. Отворено послание – сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив

Призивът ми е да бъдем активни и да помним, че ако ние самите не поискаме промяна, никой няма да ни я достави на тепсия.


И не забравяй да подпишеш петицията с искания за по-смели мерки с пластмасовото замърсяване тук: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

,

ТЕЦ „Бобов дол“ си оставя вратичка за изгаряне на отпадъци и продължава с делото

ТЕЦ „Бобов дол“ остави без реакция поканата на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ да приключи светкавично делото за изгаряне на отпадъци, като се откаже от разрешителното си. Двете организации поискаха ръководството на теца се откаже от изгарянето на отпадъци и да се съгласи да бъде оттеглено разрешителното за тази дейност, но по време на поредното заседание представителите на централата не споменаха и дума за официалното писмо. Това поставя под въпрос реалните намерения на ТЕЦ „Бобов дол“, която вече месеци наред наред заявява в общественото пространство, че се отказва от горенето на отпадъци.

Стъпката би показала, че ТЕЦ „Бобов дол“ осъзнава отговорността си към чистия въздух и здравето на хората, а и към съдебната система, като облекчи натоварването ѝ.

Следващото заседание на делото, водено от „Грийнпийс“ – България, „За Земята“ и близо 100 жители на общините Бобов дол и Дупница, както и Община Бобов дол, е насрочено за 15 септември.

След бурна обществена реакция, продължила почти половин година, и поредица от проверки, в края на април директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД заяви в писмо до главния прокурор Иван Гешев, че ще прекрати използването на отпадъци за гориво. Последно преди две седмици председателят на Съвета на директорите на централата, Кристина Лазарова, потвърди в предаването „Неделята на Nova“, че ТЕЦ „Бобов дол“ няма да изгаря отпадъци. Без официален отказ от разрешителното пред Изпълнителната агенция по околна среда, подобни заявки остават просто думи. ИАОС е компетентният орган, който издава разрешителните за експлоатация на централите, затова е необходимо да бъде уведомена, че тецът се съгласява да бъде оттеглено разрешителното, издадено през миналата година.

Междувременно съдът отново се произнесе, че „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ трябва да получат достъп до писмото на министъра, с което той дава на централата да горят хиляди тонове отпадъци експериментално и без разрешително. Парадоксално, двете организации водят и печелят това дело за втори път, тъй като след първия Министерство на околната среда и водите отказа да представи документа. Доводът отново е защита на националната сигурност.

„ТЕЦ „Бобов дол“, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, е една от силно замърсяващите и морално остарели централи на въглища в България. Електроенергията, произведена от нея, е скъпа, затова, в стремежа си да намалят разходите, ръководството започва да изгаря отпадъци. Подобна практика не е чужда на много други централи на въглища в страната, колкото и недалновидно да изглежда това. Особено на фона на предложенията за финансиране на Европейската комисия с цел подпомагане на енергийната трансформация и съкратените срокове, в които страната ни трябва да изготви национален план „Енергетика и климат“ — новата енергийна стратегия на България, която ще позволи максимално да се възползваме от предвидения паричен ресурс. „Той е предназначен основно за зависими от въглищата региони като Бобов дол, Перник, но и Стара Загора. Те дълги години са били символ на енергийната независимост на България и могат да намерят своето място в енергийна система със сериозен дял на възобновяема енергия, особено произведена от слънцето, ако се възползват максимално и разработят проекти от и за хората и общините. Бъдещето може да е сигурно, чисто и материално обезпечено, но трябва да действаме сега.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

,

История на пластмасата: част 2 от „Атлас на пластмасата“

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

Още с масовото си навлизане в бита от 60-те години на миналия век въздействията на пластмасата върху околната среда и здравето предизвикват тревоги сред учените и обществото. С кампанията Свободни от пластмаса, започната от екологично сдружение За Земята и Грийнпийс-България през 2017 г., целим да обединим усилията на хора и организации за спиране на замърсяването с пластмаса.

Днес представяме откъс от Атласа на пластмасата, посветен на историята на този материал. Повече информация за цялото издание и предстоящите публикации може да бъде намерена тук

Преди пластмасовата ера, в която се намираме днес, глината и стъклото са били материалите, които могат да възприемат почти всяка желана форма. Думата пластмаса идва от старогръцки и означава именно гъвкав, лесен за оформяне. Поради своята лекота, устойчивост, гъвкавост и способност да възприема най-разнообразни форми и цветове с различна дебелина и твърдост, пластмасата постепенно замества много от естествените материали, използвани в бита (напр. дърво, метал, коприна, слонова  кост), като тяхна евтина и лесно достъпна алтернатива. Именно поради това пластмасов все още се свързва с нещо неистинско, имитация, втора ръка.

Първите предшественици на днешната пластмаса са синтезирани от естествени материали през втората половина на XIX век: гума, целулоид за фотографските филми, тъкани – заместители на скъпата естествена коприна. Следват бакелитът – първата изцяло изкуствена пластмаса, изобретена в началото на XX век. Пластмасата започва да се превръща в промишленост от 30-те години на миналия век, когато се появяват винилът (ПВЦ, PVC, поливинилхлорид), найлонът,  полиетиленът и тефлонът, последвани от полипропилена през 50-те. Производството на пластмаса претърпява силен растеж през Втората световна война и получава изключително широко разпространение по време и след края на войната в множество домакински и промишлени приложения.

Наред с ПВЦ, днес полиетиленът и полипропиленът са най-широко използваните пластмаси по света – за опаковки на храни и напитки, дрехи, изолация на кабели, водопроводни тръби, завеси за баня и много други предмети, които използваме ежедневно.

Днес нарастващата криза с пластмасовото замърсяване кара мнозина да търсят решението в разработването на пластмаси на биологична основа – от растителни суровини, вместо от петролни продукти, както и на пластмаси, които подлежат на биологично разграждане. Въпреки това, т.нар. биопластмаси не дават адекватен отговор на цунамито от излишна пластмаса за еднократна употреба, която ни залива. Това е така, защото замърсяването с пластмаса е причинено преди всичко от модела за еднократна употреба. Ако конвенционалната пластмаса бъде заместена с други видове материали, но отново за еднократно ползване, замърсяването само ще продължи да се влошава. Затова призоваваме всички замесени – потребителите, производителите и правителството, да търсим заедно устойчиви решения за дълготрайна употреба и без токсични добавки. 

Повече по тази и други теми очаквай в следващите статии от поредицата, посветена на Атласа на пластмасата.

Част от основните секции в атласа са: 

  • Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери (въведение)
  • 12 кратки урока за пластмасата и планетата 
  • Култура на изхвърлянето: защо светът е затънал в боклуци
  • Употреба: благословия и проклятие
  • Здраве: Хранително-вкусова химия
  • Храна: Вкусни хапки
  • Дрехи: синтетика – отвън и вътре в тялото
  • Туризъм: противодействие на прилива от боклук
  • Изменение на климата: Парников дефект
  • Вода: отпадъци на хоризонта
  • „Био пластмаса“: замяната на петрола с царевица не е решение
  • Износ на отпадъците: сметището е затворено
  • Управление на отпадъците: рециклирането не е изход от пластмасовата криза 
  • Корпорации: потребители на прицел
  • Въвеждане на правила: решения от грешната страна
  • Гражданско общество: как движението срещу употребата на пластмаса разобличава големите замърсители
  • Нулеви отпадъци: спиране на проблема при източника

Следи публикациите ни, за да се запознаеш в по-голяма степен с проблема с пластмасовото замърсяване, различните отговорни групи за справянето му и любопитни факти, които е добре да знаем като волни или неволни потребители на пластмаса в ежедневието си. 

И не забравяй да подкрепиш петицията срещу еднократната пластмаса ето тук.

Моят юли без пластмаса с Рада от Thrift Sheep

Разбери триковете на Рада за избягване на пластмаса за еднократна употреба

Юли без пластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на „лукса“ да използваме такива продукти.

Затова „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ решихме да те срещнем с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора, ще ни споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!


Следи публикациите ни, за да научиш какво ще ни споделят като лично преживяване в следващите седмици:

Ако и теб те е грижа за проблема със замърсяването с пластмаса за еднократна употреба, подпиши петицията, за да изискаш по-смели мерки за ограничаването ѝ.

1. Представи се с няколко думи. Кой си ти, с какво се занимаваш?
Казвам се Рада Бонева, на 24 г., от София. Любител на природата, планината, овцете и зеления начин на живот. От 5 години работя в НПО сектора като координатор на състезателите по природни науки, а самата аз съм хуманитарист. Повечето хора обаче може би ме познават под псевдонима ми – Thrift Sheep – блог, а отскоро и подкаст, които поддържам.

Когато започнах, исках да разчупя стереотипите за пазаруването втора ръка на дрехи и че не е нужно да пазаруваш по първа „молска“ мода, за да изградиш личен стил. Е, нещата съвсем естествено се разраснаха, за да може блогът да обхваща както здравословни рецепти и пътешествия, така и всички аспекти на по-устойчивия начин на живот.

2. Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?
Опитвам се да правя каквото е по силите ми в бита и с любопитство разучавам до къде ще ме отведат тези мои опити. Е, това, че се самопредизвиках да „разкарам“ пластмасата от живота си преди 3 години и реших да напиша статия… То взе че стана рубрика, рубриката прерасна в предаване и така до главния ми тематичен фокус. Да показвам, че да живееш природосъобразно не е мисия невъзможна, и че можем да помагаме и на природата, и на себе си и собственото си здраве и благополучие.

3. Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?
Вярвам, че нищо не пречи да правим това, което можем, без да се оправдаваме с останалите. Все някой ще последва примера ни, после друг ще последва него и така се образува по-трайна и дълготрайна верига. Можем да бъдем част от общество, което е подбудено не от модата, а от загрижеността си, и което вече би могло да има по-голямо и (демократично) влияние извън собствените си дом и пазарска количка.

4. Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?
Трудности срещам с някои специфични храни, които употребявам като веган, които неизбежно идват в опаковка. В очите на някои хора съм крайна, ако предпочета да не пия кафе, ако не мога да го взема с мен в собствена чаша. От множеството обяснения по магазини и заведения ми хрумна инициативата под #НеМерсиНосяСи и сега всеки път, когато го изрека по адрес на някоя торба, сламка, прибори, се усмихвам широооко. 🙂

5. Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?
С времето съм се научила да готвя и експериментирам според наличностите у дома и в шкафа, отколкото да пазарувам за конкретно ястие. Така разхищението на храна е по-малко, а бонус е, че се раждат и интересни рецепти, които описвам и споделям впоследствие.

Вдъхновение черпя от другите зелени съмишленици в България, които срещнах с течение на времето. Когато ходя на разходки сред природата, задължително отбелязвам чешмите по пътя и ги маркирам на картата на Симона от Zero Waste Sofia, а за справочник за заведения ползвам Refill. Страшен фен съм на Ecosia от 2 години вече, а за козметика винаги се допитвам до приложенията Clean Beauty и INCI Beauty, тъй като не познавам всички съставки, било то и натурални, прикрити зад дълги имена. Могат да се ползват и за сканиране на даден козметичен продукт в магазина или у дома.

6. Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си? 
Преди да подходиш към материалното, първо, мисля, трябва да си осъзнал избора си и да си го приел морално. За всеки тези стъпки за различни и е доста относително, тъй като зависи от динамиката на живот, който водиш. За мен това бяха бутилките за вода, чашите за кафе и чай, и малките торбички за плодове и ядки. И носенето на домашно приготвена храна в офиса, разбира се

7. Отворено послание: сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив 🙂 
Обичайте природата и тя ще ви заобича обратно!

Сподели ни в коментар тук или в социалните мрежи как ти преминаваш през юли без пластмаса и какви са твоите съвети и предизвикателства!

,

Атлас на пластмасата 2020: част 1 – факти и данни за света на синтетичните полимери

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме 2 основни теми: приноса на туристическия отрасъл към пластмасовото замърсяване и следствията от пластмасовото замърсяване върху водите. 

„На този етап от съвременния живот докосваме по-често пластмаса, отколкото близките си.“

Пластмасата е навсякъде: във въздуха, водата и почвата. Сега тепърва започваме да разбираме последиците от прекомерната ни зависимост от този материал. Това, което прави пластмасата полезна, е точно това, което я прави и вредна: тя е устойчива и не се разгражда. Независимо от това къде учените търсят пластмаса, те я намират – в най-отдалечените кътчета на Земята. Тя не само се среща повсеместно в околната среда, но се намира и в собствените ни тела.

Но дори когато осъзнаваме нежеланите последствия, днес трудно можем да избегнем пластмасата напълно. Това е така, защото животът без еднократна пластмаса изисква наличието на достъпни екологични алтернативи, а на тази привилегия се радват много малко хора по света – основно жителите на европейските и северноамериканските държави.

Подпиши петицията за по-смели мерки за справяне с пластмасовото замърсяване.

Атласът е отлично четиво за всички, които искат да научат повече за пластмасата, тъй като е направен на достъпен език и има лесни за възприемане визуализации и инфографики. Всички те представят историята и присъствието на пластмасата в нашия живот, въздействията ѝ върху околната среда и живите организми, както и представя обещаващи решения на кризата с пластмасовото замърсяване.

Атласът е разделен на няколко основни секции. В следващите седмици ще направим обзор на основните теми и ще споделяме публикации с основните акценти и интересни факти от тях. 

 

Част от основните секции в атласа са: 

  • 12 кратки урока за пластмасата и планетата 
  • История
  • Култура на изхвърлянето: защо светът е затънал в боклуци
  • Употреба: благословия и проклятие
  • Здраве: Хранително-вкусова химия
  • Храна: Вкусни хапки
  • Дрехи: синтетика – отвън и вътре в тялото
  • Туризъм: противодействие на прилива от боклук
  • Изменение на климата: Парников дефект
  • Вода: отпадъци на хоризонта
  • „Био пластмаса“: замяната на петрола с царевица не е решение
  • Износ на отпадъците: сметището е затворено
  • Управление на отпадъците: рециклирането не е изход от пластмасовата криза 
  • Корпорации: потребители на прицел
  • Въвеждане на правила: решения от грешната страна
  • Гражданско общество: как движението срещу употребата на пластмаса разобличава големите замърсители
  • Нулеви отпадъци: спиране на проблема при източника

 

Следи публикациите ни за тези любопитни и информативни теми, за да се запознаеш в по-голяма с проблема с пластмасовото замърсяване, различните отговорни групи за справянето му и любопитни факти, които е добре да знаем като волни или неволни потребители на пластмаса в ежедневието си. 

 

Ако вярваш, че трябва да бъдат взети по-амбициозни мерки за справянето с пластмасовото замърсяване, подпиши петицията ни.