Как да разберем колко пластмаса използваме: бранд одит у дома

Пластмасата е завладяла ежедневието ни в невиждана досега степен. Все повече научни изследвания откриват пластмасови частици дори и в най-затънтените кътчета на света – от арктическия лед до вътрешните органи на човешкото тяло. Гледката на разпилени пластмасови опаковки от бързи храни и напитки в паркове, зелени площи и крайпътни канавки у нас, се е превърнала в даденост. 

А защо така? Повсеместна поразителна немарливост ли е причината за това или има нещо повече? 

Най-често вината за замърсяването с пластмаса се хвърля върху нас, потребителите. Но ние нямаме особено голям избор в магазините сред морето от продукти, опаковани в пластмаса за еднократно ползване.

Колко пластмасови изделия за еднократна употреба преминават през ръцете на всеки от нас за един ден, една седмица, един живот? Всеки може да изчисли своя пластмасов отпечатък с този онлайн калкулатор на Грийнпийс.

По-точни резултати, обаче, се получават при одит на еднократната пластмаса във вашия дом.

Своя първи опит с този похват споделя Евгения от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“: 

Вкъщи събираме отделно отпадъците за рециклиране в една голяма кутия с капак, която стои под кухненската мивка. Преди да започна одита изпразних кутията и така нулирах брояча.

Този неугледен куп с отпадъци събрах за седем дни между 13 и 19 юли 2020 г. – точно по време на предизвикателството месец юли без пластмаса.

Статистика:

7 дни
2 души, 3 домашни животни
32 броя отпадъци
обем: около 20 литра
тегло: около 1-2 кг

Първа реакция
Шок! Това значи, че вкъщи изхвърляме по 4-5 броя пластмасови отпадъци всеки ден! 

Въпреки че не тежат кой знае колко, към края на седмицата събраните пластмаси заемат доста място.

Разбор

Да погледнем по-отблизо какво има в купа.

  • Три-четвърти от съдържанието са опаковки от хранителни продукти. 

Това не е особена изненада, предвид данните, че българите харчат около 75% от бюджета си за храна. Магазините, в които повечето хранителни продукти се предлагат насипно (неопаковани), са рядкост, за разлика от обичайните рафтове с опаковани в пластмаса стоки. Дори плодовете и зеленчуците от пазара идват в „найлонова“ торбичка, освен ако нямате бързите рефлекси и настоятелността да предложите на продавача своята текстилна торба в точния момент.

Трябва да се отбележи, че бранд одитът се случи в седмица, в която направих няколко дози вишнево сладко, така че в купа има повечко опаковки от захар, отколкото е обичайната ни  консумация за една седмица.

Радостта да имаш приятели-животни върви ръка за ръка с техните нужди от храна. И така става, че две кучета,  една котка и малко стадо рибки без да искат участват в световното пластмасово замърсяване – храната им идва неизменно опакована в нерециклируема пластмаса. За съжаление в близост не открих складове за насипна храна, затова оризът и качамакът също са в обичайните разфасовки от магазина.

Повечето от тези опаковки едва ли ще бъдат рециклирани

Кисело мляко и хляб – насъщните съставки на истинските българи – присъстват стабилно и в нашето меню, ако съдим по опаковките. И в двата случая полипропиленовите опаковки рядко попадат в балите за рециклиране, по-често отиват за изгаряне или в депото за отпадъци. Почти половината от опаковките в коша са от PP – полипропилен.

Хартиената опаковка не дава по-големи надежди, щом има и пластмасов „прозорец“. Многослойните опаковки не са особено подходящи за рециклиране. 

Кой да подозира, че кафето също е опаковано в многослойна, нерециклируема опаковка.

Опаковките от сладкиши и бисквити често са пример за сложна опаковка с три различни пластмаси. Къде по-здравословно и за човека, и за околната среда, би било да си печем домашни сладкиши…

Опаковките от сладкиши и бисквити често са пример за сложна опаковка с три различни пластмаси. Къде по-здравословно и за човека, и за околната среда, би било да си печем домашни сладкиши… 

Не съм сигурна, че мястото на този парцал за под е тук. Все пак той ми служи дълго и вярно, доста повече от ужасните гъби за миене на съдове. Но в крайна сметка е пластмасов и отива на боклука без шанс за рециклиране, поне не на миещата му част. Ако успея да разделя твърдата пластмасова дръжка от текстила, поне тя би имала някакъв шанс да бъде рециклирана.

Изводи

  • Око да види

Това упражнение дава съвсем нагледна и точна представа колко пластмаса изхвърля дадено домакинство или отделен човек. Ако имате възможност да измерите теглото и обема, ще разберете защо пластмасовите отпадъци са скъпо занимание – твърде много въздух и обем, поради което заемат много място, срещу твърде малко реално тегло, което е същинската пазарна стойност на суровината. Това е икономиката на ‘бързите пластмаси’: евтини за произвеждане и разпространение, но скъпи в края на често твърде краткия си полезен живот.

 

  • Преосмисляне

За мен особено полезен беше разборът на типовете отпадъци, защото тогава човек се замисля как може да избегне най-досадните. Например, пликовете, в които се продава хлябът или опаковките от шоколад лесно могат да бъдат надмогнати или поне намалени, ако успеете да постигнете споразумение вкъщи да ядете предимно домашно приготвен хляб и десерти. По-здравословно и по-малко отпадъци.

 

  • И все пак

Въпреки това твърде много от основните хранителни стоки и други ежедневни изделия, например козметичните и хигиенните продукти, се предлагат единствено опаковани в еднократна пластмаса. Добре забравени у нас са стъклените бутилки и връщането на “амбалажа” срещу депозит от няколко стотинки. Почти всичко е опаковано в лека, шарена и евтина пластмаса – празник на маркетинга и брандинга. Далеч не всичката пластмаса, която в момента се използва за опаковки, е необходима от гледна точка на безопасност и запазване на изделията, а е предимно носител на рекламни внушения.

 

  • Тогава какво ни остава? 

Да поискаме нещо по-добро от големите корпорации, които са документирани като най-големите замърсители с пластмаса. Време е те да поемат своята отговорност и да променят производствените си практики, за да не вредят на околната среда и хората. 

 

  • Как?

Проведете одит на най-замърсяващите марки: това може да бъде одит на личния ви пластмасов отпечатък, но също така можете да преброите пластмасовите отпадъци, които сте събрали от любимия си плаж или друго място навън. Ако до 15 октомври подадете данните си към международното движение Break Free From Plastic (Освободи се от пластмасата), те ще бъдат включени в доклада за  най-замърсяващите марки на света, който ще излезе в края на 2020 г. 

 

Предишните две издания на доклада от 2018 г. и 2019 г.

 

Анимация с инструкции за провеждане на одит на замърсяващите марки с български субтитри.

Наръчник за бранд одит у дома.

Повече насоки как да организирате почистване с одит на марките

 

  • Други полезни ходове

Ако забележите, че имате любима марка, от която трупате доста пластмасови отпадъци, пишете им. Препоръки и примерен текст за писмо до бизнеси можете да откриете в чудесния блог Zero Waste Sofia.

/by

Коментари на За Земята и Грийнпийс България относно “Проект на детайлизирана стратегия по Приоритет 4 „Кръгова и нисковъглеродна икономика“ на Националната програма за развитие „България 2030“

Във връзка с представения проект на стратегия, нашите две организации представят следните коментари в рамките на обявения срок:

  • Липсва дефиниция на кръговата икономика, а именно: “В кръговата икономика стойността и качеството на продуктите и материалите се запазва високо за колкото е възможно по-продължително време. Отпадъците от производството и от използването на суровините са сведени до минимум, а когато продукта достигне до края на своята употреба, той се използва отново по някакъв начин, за да осигури допълнителна стойност. Всичко това може да осигури сериозни икономически ползи, да допринесе за създаването на иновации, растеж и нови работни места.”
  • Липсва разбираемо описание на политиките и инициативите за кръгова икономика на Европейския съюз, какви цели си поставя ЕС, включително публикувания на 4 март 2019 г “Четвърти пакет за кръгова икономика на ЕС”. Препоръчваме стратегията да гравитира в максимална степен около политиките на ЕС.
  • Оставя усещането за липса на ясна цел като формиране на политики от Правителството, въпреки конкретните подцели в отделни области – може би се дължи на липсата на въведение и представяне на контекста на нуждата от създаване на целия документ.
  • Препоръчваме да има дългосрочна цел за кръгова икономика, за да може политиките в средносрочен и близък дългосрочен план план, каквито са политиките до 2030, да имат репер и да е ясно, че следват траектория, която наистина допринася за постигане на целите на кръговата икономика.
  • Стратегията не разглежда и не моделира различни сценарии. Както с повечето стратегии от последните години – например ИНПЕК – стратегията представя само един път на развитие, който очевидно е избраният път на развитие от сегашното правителство, но не позволява адекватна външна преценка и препоръки дали заложената амбиция и мерки не са твърде ниски за възможностите на България.

Няма посочени източници на информация и не винаги е ясно как се стига до отделните цели – изключаем случаите, в които се цитират други стратегически документи като ИНПЕК, където пък също е неясно как са били изведени целите. От проекта става ясно, че почти няма цел, която да надскача като амбиция средните за ЕС нива КЪМ НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ! В редките изключения на по-сериозна амбиция имаме сериозни съмнения в контекста на заложените цели, както ще прочетете по-долу. В заложените цели няма посочени Европейски цели към 2030г, което поставя читателя на стратегията в положение да трябва да търси сам тези цели, за да съпостави адекватността на амбицията. Всички таргети, които са значително под средните за ЕС нива, изискват специално обяснения, защо поне средни нива не могат да бъдат достигнати, има ли Европейска цел за тези нива към 2030.

Такива твърде посредствени цели, заложени в документа са:

1/ Производителност на ресурсите, евро /кг – Текуща 0.322, целева 0.64 – ръст от сто процента, но номинално много след средното за ЕС 2.075. Добре е да се обясни – вероятно заради индекс на цените + прекомерното производство на суровини без голяма добавена стойност;

2/ Генерирани отпадъци, на единица БВП, кг/1000 евро – 418 кг, целевата стойност е 205 кг, средната за ЕС е 65 кг; Можем само да предполагаме, че се дължи на изтъкнатите по-горе причини. Но как стратегията ни убеждава, че страната не е способна на нищо по-добро.

3/ Рециклиране на отпадъци от опаковки, % – твърди се, че постигаме 66%, целим 70%, а средното за ЕС е 80%; Твърдението, че сме от водещи страни в ЕС в рециклирането е много спорно. От една страна данните, на които се позовава държавата са за общото рециклиране на населението, ако се представят данни на глава от населението, стойностите ще са по-различни. Според Евростат за 2018 г. средно на българин се падат по 92 кг. рециклирани (23% от всички битови отпадъци) и по 260 кг депонирани отпадъци (64% от всички битови отпадъци) за година. А съответно за Европейския съюз са 141 кг рециклирани (29% от всички битови отпадъци) и 116 кг депонирани (24% от всички битови отпадъци) на човек за година. Тоест рециклирането в България е под средното за ЕС на човек за година. От друга страна данните са за рециклиране, а трябва да се вземе предвид и разделното събиране – какъв процент от целия генериран отпадък е бил разделно събран и след това рециклиран. Цифрови технологии: Бихме искали да знаем по-конкретно какви цифрови технологии ще бъдат използвани и дали ще има и подобряване на вече създадени информационни системи в институциите, които да се ползват в дългосрочен план. Например Национална информационна система за отпадъци, която съществува, но все още не се използва.

4/ Дял на обезвредените (в т.ч. депонирани) от предадените за третиране отпадъци, % – в момента 65%, целта ни е 35%, а средната за ЕС е 46%; Тази нетипично амбициозна на фона на общата ниска амбиция цел остава необяснена. Буди подозрения, че зад „третирането“ на отпадъци се крие намерението за инсинериране (горене на отпадъци) – практика, която е напълно несъвместима с дефиницията и принципите на кръговата икономика!!! За да не сме голословни ще допълним: Ако се спазват цялостно йерархията за управление на отпадъци и концепцията за кръгова икономика , то следва продукти, които не могат да се употребят повторно, рециклират, компостират, изобщо да не съществуват на пазара. Нужни са политики за промени в промишления дизайн на тези продукти. Ако се насърчава изгарянето, тази промяна няма как да се случи. В допълнение при изгаряне на отпадъци се отделят вредни емисии, което влиза в противоречие с целите за качество на атмосферния въздух, както и между 20 и 25% се отделя пепел, която трябва да се депонира – още едно противоречие – с целите за Кръгова икономика. **

5/ Дори не коментираме нивата за инвестиции в развойна дейност и иновации – докато нивата са под средните за ЕС, страната ще е винаги догонваща във всяко отношение. Като цяло е подвеждащо прилагането на цели, които се сравняват със средните европейски нива през 2020. Това дори не е отбелязано в стратегията. Така например цитираната (в пореден документ) цел на България за 2030 г. за ВЕИ е 27%, при 20% през настоящата 2020 г. и се съпоставя със средно ниво за ЕС сега от 18%. (Данните за ЕС са на Евростат за 2018 г. – като последните данни дори не са още публикувани, за да твърдим дали ЕС е постигнал и надскочил целевите 20% към 2020 г.) Целта за ЕС обаче за 2030 е 32%. Тук включваме страни с много повече индустрия от България, които имат далеч по-големи предизвикателства в енергийната си трансформация. България на книга надхвърля целта, която е обещала пред ЕС за 2020, но нашите 16%, които сме докарали до 20% са далеч под потенциала за пазарно базирано развитие на ВЕИ в страната. Целта от 27% на пръв поглед е близка до нивата на ЕС, но всъщност целта ни за електроенергия (30%) от ВЕИ е в рязък контраст с новите амбициозни цели на съседна Гърция (62% и почти пълен изход от въглищата още през 2023) и електроенергийният микс на Румъния (който се движи около и над 40% още от сега) и целта за ВЕИ в транспорта от 14% съвсем дърпа статистиката надолу. https://csd.bg/fileadmin/user_upload/publications_library/files/2020_05/SEE-Coal-Exit_ WEB.pdf

Стратегията не отчита възможността от навлизане на нови европейски нива на амбиция за политики по климат и околна среда и не залага срокове за преразглеждане на амбицията, която е заложена в този план. С оглед на много вероятното приемане на нови по-амбициозни цели за климат към 2030 от ЕС, тази възможност трябва да се предвиди своевременно. Предвид, че се очаква 1 тон намаление на емисиите на глава от населението, допълнителна редукция на населението в страната, ръст на емисиите от транспорта към 2030 г. и незначително намаление на въглищните мощности, има две цели, които на пръв поглед не са в синхрон. Предвиденият явно висок ръст на БВП, съдейки по редукцията на интензитета на емисиите от ПГ на единица БВП и емисиите на глава от населението. Тези цифри се нуждаят от допълнителна обосновка в стратегията.

Предвид, че следващата цел “Интензивност на емисиите на парникови газове в консумацията на енергия” също отбелязва едва 10% напредък, явно се очаква сериозен ръст на БВП и сериозни постижения в областта на енергийната ефективност. Моля, тези взаимовръзки да се обосноват в стратегията! Последното се налага и защото в частта за енергийна ефективност не са отбелязани цели, които могат да оправдаят цифрата.

Накрая отбелязваме, че по традиция са дадени минималните законови срокове за коментари по стратегията и то в най-отпускарско време и време на гражданско недоволство към правителството. Ако правителството иска гражданското общество да допринася с полезни и задълбочени коментари и да се развива партньорски дух, то е добре сроковете за коментари да бъдат по-щедри и да не се придържат само към законовия минимум.

От името на За Земята и Грийнпийс:

Генади Кондарев

Десислава Микова

документът в pdf: 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Photo by Matt Seymour on Unsplash

/by

Активните граждани на Гълъбово накараха ТЕЦ „Брикел“ да се откаже от горенето на отпадъци

Благодарение на упоритите усилия на гражданите на Гълъбово ТЕЦ „Брикел“ официално се отказва от горенето на отпадъци. На 11 август 2020 г. в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е постъпило заявление, с което дружеството оттегля намерението си да замени част от основното си гориво въглища с отпадъци. ИАОС информира за това в отговор на запитване на „Грийнпийс“ и „За Земята“ по Закона за достъп до информация в следствие на разпространени в медиите декларации на ръководството на централата през месец юли.

ТЕЦ „Брикел“, свързвана с консултанта Христо Ковачки, се отказва от отпадъците, след като в началото на тази година близо 300 граждани от Гълъбово, Стара Загора и региона подадоха становища с настояване агенцията да не позволява употребата на това алтернативно гориво в технически и морално остарелите инсталации на въглищната централа. Освен това в началото на август десетки граждани на Гълъбово се включиха в няколко поредни дни на мирни протести за чист въздух пред „Брикел“, която често обгазява града им.

Въпреки отказа от горенето на отпадъци, централата все още предвижда да замени част от въглищата с други горива — до 979 тона биомаса и до 490 тона нефтошисти на денонощие, изгарянето на които също крие рискове за здравето и околната среда. Научните изследвания показват, че изхвърляните в атмосферата вредни вещества от изгаряне на биомаса и въглища в централи са сравними. Отделят се фини прахови частици, азотен диоксид, въглероден оксид, серен диоксид, желязо, живак и други опасни замърсители. Вредните емисии зависят от вида и количеството на изгаряната биомаса. „От гледна точка на климата, идеята, че биомасата има „нулеви емисии“, се основава на възможността използваната растителност да израсне повторно. Съответно, „неутрализирането“ на емисиите на въглерод, отделяни при изгарянето ѝ, може да бъде заблуждаващо, тъй като този период на „изплащане“ на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата отнема от десетилетия до стотици години.“, припомня Меглена Антонова, ръководител на кампанията „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – България.

Процедурата по заявлението от месец януари 2020 г. продължава да е в ход и ТЕЦ „Брикел“ може всеки момент да получи официално разрешително да гори големи количества биомаса и нефтошисти, като това може да стане без оценка на въздействието върху здравето на хората и околната среда. Върховният административен съд вече се е произнасял по въпроса за изгарянето на биомаса във въглищни инсталации — в решението си по случая с незаконното използване на този вид гориво в ТЕЦ „Република“ в Перник: „Използването на гориво от дървесна биомаса с неясно качество във всеки случай води до допълнителни емисии от парникови газове и съответно – до пряко постъпване в атмосферния въздух, водите и почвите на вредни за човешкото здраве вещества (отпадъчни газове от серни диоксиди, прахови частици и други газообразни компоненти).“ Остава необосновано и схващането, че нефтошистите са по-екологично гориво от въглищата, при условие, че не е ясно какво точно стои зад наименованието на това гориво. Потенциалните ползи и вреди от замяната на въглищата с алтернативни горива могат да бъдат установени именно чрез процедура, с която да се оцени влиянието върху човешкото здраве и околната среда.

Макар че упоритите и последователни усилия на граждани на Гълъбово и региона да отстояват правото си на чист въздух и чиста околна среда дадоха резултат в този случай, проблемът им изобщо не е решен. Градът периодично страда от епизоди на залпово замърсяване със серен диоксид или се скрива под плътен облак черен прах от депото, където ТЕЦ „Брикел“ съхранява отпадъците от дейността си. Последният такъв случай е от 25 август 2020 г. Докато продължава функционирането на централи, разчитащи на технологии от миналия век, нискокачествени изкопаеми горива и лошо поддържани инсталации с видими неорганизирани емисии на замърсители, градове като Гълъбово са обречени в битката за чист въздух.

В XXI век не бива гражданите да са поставени пред дилема между чист въздух и парно отопление, нито чист въздух или работни места. Макар и много закъсняла в планирането и осъществяването на преход отвъд изкопаемите горива по справедлив за заетите в сектора начин, България все още има възможност да положи усилия в правилната посока. Територията на страната има огромен потенциал за развитието на малки мощности за производство на слънчева енергия, но бюрократични пречки все още спъват по-масовото им разпространение. Финансирането по Механизма за справедлив преход прави енергийния преход най-добре обезпечената индустриална трансформация в историята. За съжаление, властите в България досега демонстрираха тотална липса на амбиция за развитие на икономика и енергетика с визия за бъдещето. Време е това да се промени.

/by

Доброволци от цялата страна чистиха в Национален парк „Рила“ 5 дни

 22-рата акция на ЕС “За Земята” приключи с много емоции и желание за дългосрочни промени

Между 10-ти и 14-ти август се проведе, за поредна 22-ра година, традиционното високопланинско почистване, организирано от екологично сдружение “За Земята“. Тазгодишното издание на Почистването беше съобразено с епидемологичните обстоятелства в страната, поради което имаше ограничен брой доброволци- 30 души и по-късо времетраене- 5 дни.  За разлика от предходни години, с цел да се сведе до минимум рискът от пренос на зараза,  локацията на Чистене 2020 беше само една- хижа Семково, а събитието бе организирано през работната седмица, за да се избегне струпване на голям брой туристи през уикенда.

Въпреки ограниченото време и лимита на участниците, хора от цялата страна, на всякаква възраст и с разнообразни професии, успяха да съберат 110 чувала с боклуци.

Зад хижа Семково се откри и изчисти старо сметище, в което имаше и наличие на токсичния материал азбест. Събраните отпадъци бяха предимно от пластмасови опаковки, стъклени бутилки и метали.

През един от дните на Чистенето доброволците се разделиха на две групи с преход към туристическите обекти – х. Македония и Вапски езера. За приятна изненада в района на тези места и по туристическите пътеки бе сравнително чисто с наличие на повърхностни отпадъци, които бяха събрани от доброволците.

При почистването около ски пистите в района се откриха много пластмасови чаши и бутилки за еднократна употреба – най-честият отпадък около всички чистени райони за ски туризъм.

Наличният път до х. Семково позволява на хижарите да извозват отпадъците си до най- близкото населено място- град Белица. Важно е обаче хижарите и туристите заедно да полагат усилия за намаляването на отпадъците, които генерират. Призоваваме всеки турист да си носи собствено канче, бутилка, кутия за храна, за да не използва пластмаса за еднократна употреба и съответно хижарите да не предлагат такава. Необходима е отговорност от всеки турист към отпадъците му, които да сваля със себе си и да изхвърля в населено място, където има сметоизвозване, което често липсва в планината или е силно затруднено. Ето защо логото на чистенията е „Боклукът в раницата“.

Както всяка година, организаторите бяха осигурили екологична храна, закупена от местни производители и малки бизнеси, с минимално количество опаковки.

Почистването се включи и в глобалната акция на  движението „Break Free From Plastic“, като в един от дните доброволци извършиха така наречения „Brand Audit“, чрез който да се установи кои производители са най-големите замърсители в световен план.

По време на Чистенето се обсъждаха различни теми за поведение в планината и отговорност към здравето, предвид актуалната обстановка. Участниците се срещнаха и с предстиветел на горско стопанство Белица, който разказа за усилията им за запазване на гората в района.

Както всяка година, в последния ден участниците споделиха впечатления и обсъдиха къде да се проведе акцията през следващата година. Най-вероятно тя ще бъде в Национален парк „Централен Балкан“.

Събраните чували с отпадъци бяха извозени благодарение на община „Белица“. Част от тях бяха рециклирани.

/by
,

Покана за Общо събрание на За Земята

Уважаеми членове и приятели, 

Управителният съвет на Екологично сдружение “За Земята”, на основание чл. 26 ЗЮЛНЦ свиква Общо събрание на сдружението на 16.09.2020 г. от 17:30 в офиса на сдружението на адрес гр. София, бул. „Кръстьо Сарафов“ 24 при следния дневен ред:

1.  Приемане на финансов и описателен отчет на сдружението за 2019 г.

2. Приемане и изключване на членове.

3. Промяна на Устав.

4. Избор на членове на Управителен съвет.

5. Разни.

Всички членове и приятели на сдружението са поканени да присъстват.

При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ събранието се отлага за 18:30 ч. на същата дата и място.

15.08.2020 г.                                                    Управителен съвет на ЕС За Земята

гр. София

/by

Синтетика – отвън и вътре в тялото: част 4 от Атлас на пластмасата

На пръв поглед тъканите, изработени от синтетични влакна, имат много предимства.

Те са евтини, изсъхват бързо и се оформят по тялото. Те обаче са се превърнали в изделия за еднократна употреба и допринасят значително за изменението на климата. Могат също така да бъдат вредни за човешкото здраве.

Много от дрехите, които носим всеки ден, са изработени частично или изцяло от полимери. Потребителите често не знаят, че термини като полиамид, полиестер, акрил и найлон всъщност се отнасят до синтетични влакна – с други думи пластмаса. Такива материали са популярни както сред производителите, така и сред потребителите. Те са еластични и изсъхват бързо. Меки са на пипане и тежат по-малко от подобни дрехи, изработени от естествени влакна, като памук.

Полимерите, които се използват за производството на химически влакна, попадат в две категории. Тези, които са на основата на целулоза, като например район, обикновено се правят от дърво. Синтетичните полимери, като например полиестер, преминават през няколко производствени етапа, но в крайна сметка се произвеждат от суров нефт или природен газ. През 2017 г. около 70% от всички влакна, произведени в световен мащаб, са синтезирани по химически път. Със своите 80% полиестерът представлява най-голям дял от синтетичните влакна, а производството се увеличава непрекъснато. През 2017 г. са продадени около 53,7 милиона тона. Около 94% от материала се произвежда и обработва в Азия, главно в Китай. Около половината от произведените полиестерни влакна се използват в дрехите. Текстилът, включително промишленият текстил, представлява 15% от световната годишна продукция на пластмаса.

Текстилната промишленост е основен замърсител на подземните води, реките и морето. Между 20 000 и 40 000 различни химикали се използват за обработка и боядисване на дрехи. Много от тях са канцерогенни, променят генетичния код и нарушават репродуктивната способност. Те също могат да причинят алергии и да повлияят на хормоналната система. 

Последствията са огромни. Много работници в текстилната промишленост – около 70% от тях в световен мащаб са жени – страдат от заболявания, свързани с работата. 

Пластмасите се използват в текстилната промишленост не само в производствения процес, но и за опаковане на изделията по време на разпространението и пускането им на пазара.

Дрехите, направени от синтетика, продължават да създават проблеми и след пришиване на последното копче. Когато се измият, пластмасовите микрочастици навлизат в околната среда. Учените са открили, че изпирането на пет килограма дрехи може да освободи шест милиона микрофибри в отпадните води; изпирането на едно синтетично яке от полар може да освободи 250 000 такива частици. 

Потребителите трябва да поемат част от отговорността. Въпреки че дрехите може да продължат да бъдат носени, 64% от тях отиват на боклука. В Европейския съюз 80% се озовават или в инсинератор за отпадъци, или в депо. От останалите облекла само между 10 и 12% се препродават на местно ниво. Остатъкът се изнася в развиващите се страни, където подбива местните производители на облекло и унищожава техните пазари. Текстилът, който се озовава в морето, се носи под водата на по-голяма дълбо- чина от другите пластмасови изделия и може да пречи на морския живот там.

Една от причините за тези проблеми е индустрията на „бързата мода“. Компаниите заливат пазара с огромни количества евтино произведени дрехи. В САЩ през последните 20 години обемът на дрехите, които се изхвърлят всяка година, се е удвоил от 7 на 14 милиона тона. Това означава, че индустрията на „бързата мода“ допринася в голяма степен както за замърсяването на околната среда, така и за рисковете за здравето. Културата за дейности „на открито“, която изисква възможно най-функционални дрехи, също подхранва произ- водството на синтетични влакна.

Рециклирането на дрехи набира скорост, но то няма голямо влияние върху основния проблем. Глобалното потребление на рециклиран полиестер е нараснало с 58% между 2015 и 2016 г. Но за да е възможно рециклиране в по-големи мащаби, не трябва да се смесват различни видове влакна. Разделянето на смесени влакна при рециклирането е много скъпо. Наред с необходимостта от производство на тъкани, подходящи за рециклиране, е необходима цялостна система за връщане на употребявано облекло – такава, която все още не съществува в много държави. Това все още остава повърхностно, временно решение. Рециклирането дава възможност да се използват синтетични влакна за по-дълго време, но качеството им се влошава с всеки цикъл и в крайна сметка се озовават на боклука.

По-устойчивият начин на потребление е неизбежен, ако наистина искаме да намалим рисковете за околната среда и здравето. Купуването на дрехи в магазините за втора употреба и размяната на дрехи с други хора са добри начини за забавяне на производството на нови дрехи. Понастоящем производители- те не могат да отговорят на търсенето на дрехи, използващи влакна от устойчиви източници, като например памук, отглеждан по биологичен път. Текстил на органична основа съществу- ва и се разработват нови подходи за преработката на естествени материали, като черупки от ракообразни, дървета, коноп, коприва и лен – в идеалния случай от местни източници – във влакна, подходящи за изработка на текстил. Само че и тези процеси трябва да бъдат проверени за тяхното въздействие върху околната среда, здравето и обществото. Потенциални- те клопки, които трябва да се избягват, включват монокулту- ри, използване на химикали, вредни за здравето или околната среда, и неустойчиви практики в горското стопанство.

/by
,

„Грийнпийс“ – България и „За Земята“ към институции и инвеститор по проекта за рехабилитация на старите мини в Перник: Направете си ОВОС

Само оценка на замърсяването на околната среда и ефектите върху здравето на хората (т.нар. ОВОС) може да повиши доверието към проекта за рехабилитация на старите мини в Перник. Това е основното послание на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ към Районната инспекция по околната среда – София в рамките на публичната консултация относно намерението на държавната фирма „Еко Антрацит“ ЕАД да се справи с вредните последици от въгледобива, като запълни тунелите с пепел и шлака, отпадъци от процесите по изгаряне на гориво от ТЕЦ „Бобов дол“ или ТЕЦ „Марица изток 2“. 

В края на месец май двете екологични организации излязоха със становище към проекта, което провокира любопитни реакции от страна на възложителя и доведе до разкриването на допълнителна информация за проекта. Тогава съвсем официално ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“ казва, че „по никакъв повод представители на „Еко Антрацит“ не са опитвали да осъществят контакт“. В отговора си до РИОСВ „Еко Антрацит“ намира аргументите и доводите в становището за „несъстоятелни“ и излиза с нова информация относно проекта, според която фирмата в получила от ТЕЦ „Бобов дол“ предварителен договор за закупуване на неопасни отпадъци. Разминаването в твърденията на централата и „Еко Антрацит“ буди недоумение. 

Още по-любопитно е, че изпълнението на проекта ще се извършва от трето дружество – „Монтажи“ ЕАД. Тъй като обществото има нужда да получи гаранция, че независимо кое дружество ще изпълнява проекта, то е в състояние да се справи със заложените дейности и да носи отговорността за спазване на многобройните изисквания, една процедура по оценка на въздействието върху околната среда е изключително наложителна. 

Самият възложител на проекта за запълване на мините признава, че в момента „тече процедура за охарактеризиране на отпадъка“, който се генерира от дейностите по производство на енергия. На практика това означава, че все още няма категорични данни за това дали шлаката и пепелта от ТЕЦ „Бобов дол“ представлява опасен отпадък или не. Тази информация за провеждане на изследвания е предоставена от „Еко Антрацит“ едва след като „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ повдигат въпроса дали няма опасност шлаката и пепелта на централата да влязат в категорията на опасните отпадъци, след като ТЕЦ „Бобов дол“ започва да гори смесени отпадъци от 2018 г. Остава неотговорен и въпросът как „Еко Антрацит“ ще разделя отпадъка от дейността на централата преди и след  2018 г. предвид, че по официални данни той отива на едно и също депо. 

Освен това би било от полза и за РИОСВ, и за обществеността да се публикуват резултатите от онези „редица лабораторни изпитвания, които доказват по категоричен начин“, по думите на възложителя, характеристиките на отпадъците от дейността на ТЕЦ „Бобов дол“.

Предвид и наболелите проблеми с водните ресурси в Перник през последната година, в наличните документи от предвидения инвестиционен проект не присъства изследване на влиянието върху подземните води. В момента разполагаме единствено с писменото уверение на възложителя, че рехабилитацията може да повлия на водите, но то е съпроводено със смекчаващи изрази и думи като „не може да промени съществено“ и „не се предвижда значително покачване на подпочвените води“, което да доведе до навлизане в слоевете, запълнени с пепел и замърсяване, но без доказателства в подкрепа на тези уверения. 

Около проекта остават съществени въпроси без адекватни отговори. Усещането е, че културата на безотчетност пред обществото е пуснала дълбоки корени и в този административен орган, защото данните от вземане на проби, които би трябвало да са публични, всъщност остават скрити. Единствено оценка на въздействието върху околната среда и здравето на хората може да разсее всички съмнения. 

/by

Българските медии: изгубени в енергийния преход

Европа прави планове за мащабна икономическа промяна, която има за цел да ограничи кризата, вследствие на промяната на климата, причинена от човешка дейност. Дори след намаляването на първоначалния бюджет след предложения от Европейската комисия, споменатата началната сума, с която ще бъдат подкрепени българските въглищните и въглеродно-интензивни региони в рамките на пакета „Чиста енергия за всички европейци“, е от близо 1 милиард лева. С това преходът отвъд въглищата се превръща в най-добре обезпечената финансово индустриална трансформация в човешката история. 

Въпреки това много български медии се държат като жители на периферията, които игнорират подобряване здравето и качеството на живот на българските граждани  и държат зависимите от въглищата индустрии да бъдат спасени. В сегашния им вид и на всяка цена. 

В повечето случаи така наречената “Зелена сделка” е представена като европейски заговор срещу благоденствието на българската енергетика. 

Но за какво благоденствие говорим всъщност?

Централата, която има огромно значение за българската енергийна система в момента — ТЕЦ Марица-изток 2, е подпомагана финансово няколко поредни години от държавата. За 2018 г. загубата ѝ 332 млн. лв., а за 2019 г. – 230 млн. лв.  В началото на юли, когато бяха обявени новите цени за електроенергия, имаше увеличение от 2,7%, вместо намаление. Основната причина беше в цената, поискана от държавната ТЕЦ. Последно, след гласуване в парламента, на 29 февруари 2020 г. Български енергиен холдинг увеличи капитала на ТЕЦ „Марица-изток 2“ като преобразува 597 млн. лв. дълг в капитал. 

Правителството извинява тежкото финансово състояние на централата с поскъпналите парникови емисии, необходими, за да продължи работа. Но удобно пропусна да признае, че този разход отразява тежката глобална цена, свързана с промените в климата, която индиректно се плаща в здраве, пропукана продоволствена сигурнбиоразнообразие и засилени международни конфликти. Няма стъпки към изграждане на алтернатива, а слънчевата енергия е все така недостъпна за малките производители, заради на тежките и несъобразени с мащаба нормативни изисквания.

Пресен пример е от предаването Неделята на Нова по Нова телевизия, което показа репортаж от  ТЕЦ „Бобов дол“, в който с тревожен тон ни се съобщава, че тези хора ще останат без работа, ако изберем здравето и чистия въздух пред въглищата. ТЕЦ „Бобов дол“, свързана с бизнесмена Ковачки, е централа на въглища, която системно замърсява. Тя беше една от тези, които изгарят и отпадъци. Последното наистина беше коментирано бегло, че нямало да се повтори. Ръководството на централата било “без вина виновно”, а единственият проблем с изгарянето на отпадъци, според тях е, че не са информирали обществото.

Подозрителността на много български медии изиграва лоша шега на цялото общество. Така наречената Зелена сделка може да бъде огромна възможност пред цялата българска икономика и, ако успеем да се подготвим добре, ще имаме достатъчно ресурс, за да си гарантираме икономически растеж. Ако механично заменим едно гориво с друго — въглища с водород или газ, но не реформираме цялата система и оставим само големите играчи, няма да можем да се възползваме максимално. Проблемите на българската енергетика са и структурни — тя е градена с размах за времена, когато е изглеждало добра идея да има няколко големи производители на енергия. В момента световните тенденции са за допускане на много и различни играчи, тъй като това гарантира по-голяма енергийна сигурност. 

За сравнение, преди няколко дни Bloomberg Philanthropies направи уебинар на тема “Инвестиции в зелено възстановяване и зелен преход в европейските въглищни региони” в партньорство с платформата Въглищни региони в преход на Европейската комисия. Според доклада, Румъния, България, Чехия и Полша имат огромен потенциал да се превърнат в лидери на прехода от въглищата към възобновяемата енергия, ако се възползват от възможностите, които им се предоставят. 

За съжаление, колкото повече време губи българското правителство в отчаяната си борба да запази централите на въглища, толкова по-голям е социалният риск, защото перспективата да бъдем ужасно неподготвени и с формални планове е съвсем реална. 

Държавата вече удължи безкрайно сроковете за съществуване на тецовете с мъглява надежда, че това не е краят на една епоха. 

Време е да признаем и приемем — работните места намаляват, защото да разчитаме на въглища е икономически несъстоятелно. Какво се случва, когато не сме подготвени за неминуемата загуба на работни места, видяхме в град Бобов дол преди две години — тогава мина, отново свързана с Ковачки, затвори без предупреждение, изправяйки пред социална криза 400 семейства. Затова, нека не забравяме кого защитаваме, когато жалим за предизвестения край на въглищата и да се подготвим добре за бъдещето. А то ще дойде, въпросът е да хванем правилния влак и навреме да се възползваме от предвиденото финансиране. 

/by