Заповядай на онлайн уебинар за родители „Личното е хигиенично“

Екологично Сдружение „За Земята“, Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие и ZERA те канят да се присъединиш към безплатния онлайн уебинар #ЛичнотоЕхигиенично. Той е специално за родители, но и за всички, които се вълнуват от пластмасовото замърсяване. Не се колебай да го споделиш с близките си.
Лектор е Сабина Максимова, координатор на мисия „Аз избирам чашата за многократна употреба.“.

✅КОГА: Сряда 8-ми октомври от 18:30 до 19:30 ч.
✅КАК: Уебинар със свободен достъп във Facebook.

Митът за „еднократните съдове“ и „еднократната употреба“ и защо се налага като хигиенично решение. Такава ли е наистина?
Еднократната пластмасова чаша е символ на консуматорското общество, довело замърсяването с пластмаса до чудовищни мащаби. В България има 1894 детски градини, в които се възпитават 224 380 деца. Повечето от тях пият вода от еднократни пластмасови чаши. Всяко дете използва средно по 5 бр. чаши/ден.
Така се изразходват над 1 милион чаши всеки ден от средно 216 присъствени учебни дни. Това прави над 240 милиона чаши годишно!
Подредени една зад друга, изхвърлените за една година чаши опасват половината от окръжността на Планетата Земя! Порасналите деца ще смятат, че всичко това е нормално.

Това ще бъде открит разговор за трудностите и ограниченията в детските градини за спазване на изключително затегнат хигиенен режим в ситуация „Ковид-19.“

ЩЕ ОТГОВОРИМ НА ВЪПРОСИТЕ: Как едновременно да осигурим хигиена, да спестим средства, да направим средата по-красива и да спестим отпадък, енергия, труд и вода?
Има ли противоречия и неясни регулации?
Какво зависи от Вас и нас и какъв избор имаме право да направим?

Ще се радваме да чуем и Вас, Вашата гледна точка и какво Ви пречи или помага в това да опазим детското здраве без да му вредим в краткосрочен и дългосрочен план.
Семинарът е безплатен. Ще се проведе във Facebook Live и не изисква регистрация. Желаещите да продължат контакт с нас по темата могат да оставят име и Е-мейл адрес във форма по време на събитието, за да се свържем с тях.

subsidies for TPPs

„Prepare to spend BGN 20 billion on subsidies for TPPs“ by Dimitar Sabev

Тази статия за субсидиите на ТЕЦ-овете е публикувана в Икономически Живот на 20.09.2020 г. Автор е Димитър Събев. Тук публикуваме нашия превод на английски на оригиналната статия.

„Prepare to spend BGN 20 billion on subsidies for TPPs“ by Dimitar Sabev

The project for energy strategy until 2030 with a horizon until 2050 hints for a large distribution of money starting right from next year…

Admirable success was recently reported by the state-owned TPP Maritza East 2. It lost „only“ BGN 129 million in the first half of 2020, compared to a loss of BGN 170 million for the same period a year earlier. However, the explanation for this improvement is not very pleasing: the reduced loss is due to 50% lower electricity production. That is, the less the TPP works, the less money the Bulgarian Energy Holding will lose, ie. the Bulgarian taxpayer.

An army of politicians and energy experts swears that this TPP is crucial for the security of Bulgaria’s electricity system. Therefore, they say, the public should not worry about the 1 billion losses accumulated in the state-owned enterprise after 2014, but should continue to subsidise the coal-fired power plant.

Right, lignite coal is national, and the enterprise is state-owned?! „Everything Bulgarian and national, I love, respect and long for …“ Behind this slogan are hidden chronic huge losses, unattended state feeder, and a dirty production, already passing away in the EU, which directly contributes to the shorter life expectancy of Bulgarians.

With respect to the truth, it is not only „Maritsa East 2“ that comes out smoky-salty to us. A recent report by the Center for the Study of Democracy estimated the state subsidies for the three Maritza Basin TPPs (Maritza East 2 and the two power plants controlled by the US companies AES and ContourGlobal) at a total of EUR 450 million. To the state-owned TPP goes a little less than half of this amount.

The bulk of these subsidies is in the form of carbon emission quotas: under the 2001 (still secret) contracts for the privatisation of Maritza East 1 and Maritza East 3, the state is responsible for any change in the regulatory environment that affects their target profit. That is why Bulgaria pays the carbon emission quotas of the two American power plants, separately from the capacity payments. If we add the CO2 emission quotas of the crushed state-owned  thermal power plant, the public expenditures for emissions climb near BGN 1 billion.

How did this round sum come about? Since the beginning of 2020 only, the CO2 emission quotas in the EU have risen by more than 15%, and compared to the levels in mid-2017, the price has jumped by as much as 480%. Most likely that the price of the mission quotas will continue to rise, as since 2021 their total volume will be reduced by 2.2% per year. Accordingly, the amount of subsidies that Bulgaria pays to the coal sector will increase.

1 BGN billion a year is not a small amount of money and maybe the state should do something after all. Indeed there are intentions, but there will be no rush – we understand from the draft Strategy for Sustainable Energy Development of Bulgaria until 2030 with a horizon until 2050. This document, which leaked in the public space in mid-September, shows that at least until 2025 a change in the production of electricity from lignite-fired power plants is not foreseen. Apparently, the state has prepared at least BGN 5 billion to subsidise coal-fired power plants over the next five years.

The Strategy envisions a decline in the production of electricity from lignite power plants by 22% to a total of 16.3 thousand GWh by 2030. This corresponds to the decommissioning of one of the two smaller „American“ TPPs – but may also come from the downsizing of Maritza East 2. By 2035, electricity production from lignite is projected to decline to 8.4 thousand GWh: by 60% below current levels. According to the strategy document, by 2040 lignite capacity will be almost shut down.

When talking about the future, let alone the horizon beyond the next 1-2 governments, the proverb „Either the camel, or the camel owner“ has become established in the native practice. As we know, Bulgaria is a country of unrealised strategies, but the case of the energy strategy is more special, because on the basis of this inconspicuous document will be made huge transfers of public funds and long-term policies that will affect almost every household and business. 

Documents of this type should be read between the lines: government officials who write them and know what is actually being prepared are carefully fleeing from any specifics, flooding the reader with banal phrases and hollow slogans – but still leave some traces of the real intentions of the government. 

These are found on page 16 of the draft energy strategy. After a sentence of 67 words, which generally says that because of the expensive CO2 quotas there will be no capacity left to cover the peaks in electricity demand, there is a hint that by July 1, 2021 a „common market capacity mechanism“ will be introduced.

The red light flashes on with the dates: the officials are supposedly preparing an energy strategy with a horizon until 2050, but in practice are sweeping the path for new mechanisms for redistribution of state money in the coming months – both to the private TPPs and to the crushed state-owned power plant.

Perhaps it is useful to remind that a 2016 World Bank report on the state of the Bulgarian energy sector emphasised on the excessive share of capacity contracts in the energy system. And also the fact that capacity payments arranged with inexperienced or corrupt governments of the emerging markets allow the hedge fund Reservoir Capital Group, which is the ultimate owner of the Bulgarian ContourGlobal Maritza East 3, to distribute bulky dividends.

We can expect that with this „common market capacity mechanism“, the government will provide the powerful coal lobby with additional cash flow – in addition to the already discussed compensation of hundreds of millions for the common European climate policy. Thus, the inevitable for the EU countries closure of the coal sector will be „sweetened“ for the big players – while, by delaying for electoral reasons the programs for a fair energy transition in coal-mining areas, the government is gambling with the livelihood of more than ten thousand families.

This new capacity mechanism is coming just in time: the contracts signed in the last days of Ivan Kostov’s government with the new owners of TPP Maritza East 1 and TPP Maritza East 3 expire in 2026 and February 2024, respectively. Presumably right from next year, massive transfers are planned for accelerated compensation of the investors.

Even if we put aside the scandalous new plans of the government in the energy sector, maintaining the status quo, in which Bulgaria spends BGN 1 billion a year to subsidise an obsolete production, is unacceptable.

Are we rich enough to turn a blind eye to this annual gifts worth 1 billion leva in exchange for dirty air? This amount, for example, is sufficient for the right away increase of all pensions by BGN 40 each month. BGN 1 billion covers all public payments for people with disabilities and for families and children.

In the end, with 1 billion leva a year a large-scale investment program for renewable energy can be undertaken, which within about five years will radically change the face of the Bulgarian energy sector.

Yes, but these billions from the public pocket have another purpose: 1) to provide revenue and profit to important reserved interests and 2) to postpone the inevitable, at least as far as Bulgaria remains a member of the EU, transition to a carbon-free economy.

The era of coal and oil is not just knocking on the door, it has already arrived. Against this background, in the conditions of rising CO2 quotas and cheaper energy from renewable sources, the Bulgarian government plans to keep the coal sector alive in the next 15-20 years. Surely there is a plan where the necessary funds for this purpose will come from? Yes, you guessed it right – we’re still talking about public money.

Нашите партньори от Client Earth си търсят колега

Консултант с юридическа експертиза в сферата на енергийните пазари – България

Условия за кандидатстване

Цел на проекта: Неправителствената организация ClientEarth търси експерт-юрист в областта на енергийните пазари в България, за да подкрепи стратегическата работа по политики и правна намеса, които да ускорят прехода на България към нисковъглеродни енергийна и транспортна системи с по-малко замърсяване. Проектът се съчетава с вече съществуващата работа по темата въглища в България.

Описание на отговорностите: Очаква се консултантът да работи по следните дейности:

  1. Да предоставя правен анализ на реформи в енергийните пазари, необходими за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива (въглища и газ) в енергийния микс на България и създаване на конкурентна и достъпна среда за развитие на възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност, управление на товара върху енергийната система в отговор на търсенето, съхранение на енергия и други решения.
  2. В сътрудничество с екип „Енергийни пазари“ на ClientEarth, да подготвя становища по публични консултации, позиции, бележки, правен анализ, както и да участва в срещи, организирани с европейски институции и национални органи за насърчаване на най-подходящите реформи в енергийните пазари, които ще ускорят постепенното излизане на изкопаемите горива от енергийния микс и ще улеснят развитието на възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност, управление на товара върху енергийната система в отговор на търсенето, съхранение на енергия и други решения.
  3. Да подготви правен анализ на ограниченията пред правилното транспониране на разпоредбите на Втори и Трети енергиен пакет в българското законодателство;
  4. Да наблюдава и участва в процеси за правилното транспониране на пакета „Чиста енергия за всички европейци“ в българското законодателство, включително директна комуникация с отговорните институции в България, с акцент върху следните теми: Оценка на адекватността на ресурсите, производители – потребители на възобновяема енергия, енергийни общности, управление на юни 2020 товара върху енергийната система в отговор на търсенето, енергийната ефективност и др., тарифи, роля и дейности на електроразпределителните дружества, ИНПЕК;
  5. Да подготви правен анализ на съответните енергийни пазари и да има конструктивен принос в работата по теми, свързани с конкуренция и държавни помощи, например като вземе участие в публичните обсъждания относно механизмите за разполагаемост;
  6. Да следи развитията в сектора на енергийните пазари в България и да сигнализира при необходимост от вземане на участие, предоставяне на становище и др.;
  7. Когато е необходимо, да предоставя анализ на националната законодателна рамка в области, свързани с разработването на по-чисти енергийни алтернативи, като законодателството за устройство на територията;
  8. Да си сътрудничи с експертите по комуникация на ClientEarth за изграждане на медийна и комуникационна стратегия около реформите на енергийните пазари и прилагането на пакета „Чиста енергия за всички европейци“;
  9. Да поема допълнителни ангажименти, които биха могли да бъдат договорени своевременно и когато е необходимо.

Продължителност Взаимоотношенията с консултанта ще бъдат договорени за 12-месечен период от юни 2020 г. (или възможно най-скоро след това).

Местоположение Консултантът ще бъде базиран в България.

Ключови умения на консултанта

  • Добро владеене на български и английски език;
  • Диплома по право или равностойна квалификация или доказани познания в сферата на правото;
  • Професионална квалификация „юрист“ в България (желателно);
  • Познаване на европейските и българските закони и политики в сферата на енергетиката, функционирането на енергийните пазари. От съществено значение са последните развития в политиките и законодателството (познаване на пазарите на електроенергия и газ);
  • Допълнителни познания за европейското и националното законодателство в областта на конкуренцията и/или публичното/административното право;
  • Работни познания за съответните национални органи и структурата на публичната администрация;
  • Демонстрирани и проследируеми резултати в развитието на мрежи и връзки с контакти и работа с различни заинтересовани страни.

Информация за кандидатстване За повече информация и кандидатстване, можете да се свържете с Доминик Дойл на следния адрес: DDoyle [at] clientearth.org


Energy Markets Legal Consultant- Bulgaria

Terms of Reference

Objective of the project: ClientEarth is seeking a legal energy markets expert in Bulgaria to support strategic policy and legal intervention activities that will accelerate Bulgaria’s transition to a low carbon, low pollution energy and transport systems. The project is synergetic with existing coal focused work in Bulgaria.

Description of deliverables The consultant is expected to work on the following deliverables:

  1.  Provide legal analysis of the Energy Markets design reforms necessary to reduce reliance on fossil fuels (coal and gas) in Bulgaria’s energy mix and to create a competitive and open environment for the development of renewables, energy efficiency, demand response and storage solutions;
  2. In cooperation with ClientEarth’s energy markets team carry out advocacy work (e.g. draft answer to consultations, position papers, memos, legal analysis as well as attend meetings) with EU institutions and national authorities to promote the most suitable market design reforms that will accelerate removing fossil fuels from the energy mix and will facilitate the development of renewables, energy efficiency, demand response and storage solutions;
  3. Provide a legal analysis on the failure to properly transpose the provisions of the Second and Third Energy Package into Bulgarian law;
  4. Monitor and engage in legal advocacy for the correct transposition of the Clean Energy Package into Bulgarian law, including advocacy towards the responsible authorities in Bulgaria, with emphasis on the following topics: Resource Adequacy Assessment, Prosumers, Energy Communities, Demand Response, Energy Efficiency, Tariff Design, role and activities of DSOs, NECP;
  5. Provide a legal analysis of the relevant energy markets and give constructive input in competition and State aid related work for example in public consultations for capacity mechanisms;
  6. Monitor developments in the energy markets sector in Bulgaria and alert for the need for interventions; June 2020
  7. Where necessary, provide analysis of national legislative framework in areas related to the development of cleaner alternatives such as planning law;
  8. Cooperate with ClientEarth’s communication team where necessary to build a media and communications strategy around the energy markets reforms and the implementation of the Clean Energy package;
  9. Any other work that might be agreed from time to time.
  • Duration The consultancy will be contracted for a 12-month period from June 2020 (or as soon as possible thereafter). Location The consultant will be based in Bulgaria Key competencies of the consultant
  • Fluent in Bulgarian and English;
  • Law degree or equivalent or proven knowledge and understanding of law;
  • Relevant legal professional qualification in Bulgaria (desirable);
  • Knowledge of EU and Bulgarian energy laws and policies, the functioning of energy markets, and recent policy and legal developments are essential (knowledge of electricity and gas markets);
  • Additional knowledge of EU and national competition and / or public / administrative law;
  • Working knowledge of relevant national authorities and public administration structure;
  • Demonstrated tracked record of network and relationship development and engaging with wide variety of external stakeholders.

Износ на отпадъците: сметището е затворено: част 6 от „Атлас на пластмасата“

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

Преди няколко години една „новина“ започна да обикаля света и да се появява редовно при споменаване на замърсяването с пластмаса. Тя лансира твърдението, че най-големи количества пластмасови отпадъци навлизат в океана чрез най-големите реки в Азия. Повече информация тук и тук. Разглеждани самостоятелно, тези данни сочат азиатските страни като основни виновници за огромните количества пластмасови отпадъци, които ежеминутно се изливат в световните морета и океани. Но действителната картина е по-различна. Индустриализираните страни са източник на по-голямата част от износа на пластмасови отпадъци и най-големите вносители се намират в Азия. Повечето пластмасови отпадъци се състоят от опаковки, фолио и платнища.

Преди две години Китай, който е най-големият световен вносител на отпадъци, повиши изискванията към качеството на вноса на пластмаса в страната. 

Глобални потоци боклук
Атлас на пластмасата 2019 / Greenpeace 

През май 2019 г., 187 държави се съгласяват да изменят Базелската конвенция, която урежда търговията с опасни отпадъци, така че превозите на пластмасови отпадъци да подлежат на по-строг контрол и по-голяма прозрачност. Предвидено да влезе в сила през 2021 г., това изменение ще създаде по-голяма отчетност около търговията с пластмасови отпадъци, като ще предотврати най-лошите последици и ще проправи пътя за по-съществени реформи.

Интересното е че, докато светът се опитва да се справи с лавината от отпадъци, индустрията планира да увеличи производството на пластмаса с 40% през следващото десетилетие. Растящите разходи вследствие на пластмасовите отпадъци принуждават правителствата да предприемат действия. Градовете и държавите налагат забрани, такси и други ограничения върху опаковките за еднократна употреба в опит да принудят производителите да променят своите бизнес практики. Светът започва да разбира, че не можем само с рециклиране да излезем от пластмасовото замърсяване: просто трябва да произвеждаме по-малко пластмаса.

Виж и предходните публикации от поредицата „Атлас на пластмасата“, в които представяме следните теми: „Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери”, „История на пластмасата”, „Вкусни пластмасови хапки”Дрехи: синтетика отвън и вътре в тялото и Приливна вълна от пластмасови отпадъци

Помогни за справяне с пластмасовото замърсяване, като подпишеш нашата петиция: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

Пожар и неясно бъдеще за хората в Бели бряг

Без решение по казуса с обезщетенията на хората от Бели бряг приключи процесът по медиация към Европейската банка за възстановяване и развитие, започнал преди две години и половина. Заключенията във финалния доклад са, че не може да бъде достигнато решение, което да удовлетворява и двете страни, следователно процесът ще бъде прекратен. 

Въпросният механизъм за подаване на жалби към Европейската банка за възстановяване и развитие има за цел да гарантира независимия поглед към социалния и екологичен аспект по администрираните от банката проекти. 

Бели бряг е село в района на Стара Загора, което е предвидено за заличаване, тъй като територията му е в рамките на мина, която държавното дружество “Мини Марица-изток” ЕАД (ММИ) иска да разработва. Проблемът е, че предложените на собствениците обезщетения за техните имоти, не могат да гарантира достоен живот на друго място. Тъй като техниката за разширението на територията на мините е финансирано с грант от Международния фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй”, от ЕБВР, която администрира фонда, процесът по медиация беше реален шанс да се стигне до взаимно удовлетворяващо решение.

Докато хората от Бели бряг очакват развръзката, продължаваща десетилетия, на 7 август 2020 г. избухна пожар в един от имотите, откупени от ММИ, но все още стопанисвани от предишният си собственик. Огънят придобива застрашителни размери и на косъм се разминава реалната опасност да изпепели близкостоящите къщи. Трагедията не е изненада, имайки предвид, че изоставените имоти не се стопанисват. Янко Янков е свидетел и най-пряко застрашен от пожара, тъй като неговата къща се намира в непосредствена близост. Само благодарение на посоката на вятъра и навременната помощ на съседи и по-късно “Пожарна безопасност и защита на населението”, имотът му и селото са били спасени. Бяхме при него няколко дни след събитието, за да научим повече. 

Дворът на Янко Янков

Янко Янков в двора си в Бели бряг

Оказва се, че въпреки наличието на стриктни екологични и социални политики, Европейската банка за възстановяване и развитие, не успява да гарантира, че техните клиенти, ще изпълнят изискванията им. Според политиката на ЕБВР в случаят на село Бели бряг, когато има изселване на хората от домовете им, те трябва да получат пълна стойност на заместване. 

Според жалбоподателите, причината за липсата на постигнато споразумение и съответно, за затваряне на процеса, е именно фактът, че ММИ редовно не е спазвала  срокове, не е предоставяла обещана информация и не е изпълнявала поети задължения. Жалбоподателите не са поискали затваряне на процеса и до последно са се опитвали, чрез посредничеството на Механизма, да получат оферти и да преговарят с ММИ, както и да получат с помощта на Механизма повече информация относно промени в Плана за преселване.

Основните точки, които процесът на Разрешаване на проблеми към ЕБВР обсъди със ММИ и жалбоподателите в този почти тригодишен период, и по които не беше постигнато съгласие, бяха: 

  • Пълната стойност на заместване като част от оценката на имотите и методите, използвани за изчисляване на дължимото обезщетение;
  • Преселване на жителите на Бели Бряг и приложимия социален пакет;
  • Преместване на гробището;
  • Земеделска кооперация.

Жалбата повдига и въпроси като: 

  • Повредени или съборени къщи и стопански постройки, поради близостта на мината (500-600 м) и преки въздействия, причинени от експлозиите на мината; Икономически загуби и икономическо изместване на жителите на Бели Бряг, поради загуба на обработваема земеделска земя, която преди това е служила като източник н а доходи;
  • Здравни проблеми (респираторни заболявания, депресия и тревожност) поради близостта на мината, фоновия шум и вибрациите, в резултат на минната дейност;
  • Влошаващи се условия за живот, включително ръст на престъпността (кражби) и липса на медицински услуги в селото от 2005 г., когато селото е изоставено от общинската администрация заради започването на процеса на преселване.

Една от основните цели на процеса по медиация е постигане на по-голяма прозрачност. От една страна беше постигната прозрачност на оценките на имотите и начина на формиране на офертите, но това се случи в последната година на процеса на доброволно изселване – през 2019. Продължава да липсва прозрачност относно процеса и следващи стъпки, планирани от ММИ, както и неизпълнение на поети задължения от страна на Дружеството. В момента останалите 18 домакинства трябва да бъдат принудително изселени, но няма яснота кога какво ще се случи.

Подробна история за казуса с видео материал може да намерите тук:

Бранд одит: Какви са заключенията след почистването на Рила?

По време на традиционното високопланинско почистване на За Земята трима доброволци направихме бранд одит, за да отговорим на въпроса от кои марки са най-често срещаните отпадъци.

Акцията се проведе през август в района на хижа Семково. Единият ден събирахме боклук около ски пистите и от него отделихме 3 чувала за одитирането. 

По традиция подобни чистения са едни от най-активно посещаваните събития в света. Благодарение на тях много хора успяват да допринесат за чистотата на природата, срещат се със съмишленици и други природозащитници по мислене и призвание. На такива места усещането за общност, което се заражда, е невероятно.

Затова ако и вие обичате някое природно кътче и решите да го почистите, можете да качите нивото като направите и одит на най-замърсяващите марки, чиито пластмасови отпадъци сте намерили там.

Предварително бяхме принтирали няколко листа от таблицата за бранд одит на Break Free from Plastic, може да намерите шаблона тук. Може да го правите и директно онлайн, но ние не бяхме сигурни в обхвата в планината.

Прочетохме и изгледахме инструкциите – тук.

Сложихме няколко празни чувала на земята и върху тях изсипахме съдържанието на пълните чували от предишния ден. Разделихме отпадъците по видове и марки, за да ни е най-лесно описването после. След това се заехме да записваме в таблицата. Отне ни не повече от час. Разбира се, направихме и много снимки. Накрая снимахме и самата таблица, в случай че загубим листа случайно.

Бяхме впечатлени най-много от количеството пластмасови бутилки от минерална вода – в планината човек може да пие най-чистата вода, защо трябва да си купува? Най-много като марка беше Горна баня.

Разбира се, другите най-многобройни бутилки, както и кенчета, бяха от бира, най-често Шуменско и Пиринско.

Не липсваха и бутилки от Coca-Cola и български газирани напитки Derby и Party.

Имаше и изключително много пластмасови чашки за чай/кафе – те си нямаха марки, но бяха около 30 само за тези чували. Явно в хижата и чайната до пистата дават напитките по този начин. 

Тук ще спомена, че всички доброволци на почистването си носят канчета или друг вид чаши за многократна употреба – най-добрият вариант за планинари и скиори също.

Намерихме и пластмасови чинии, прибори, торбички.

От хранителните продукти най-често се срещаха вафли, кроасани и други сладки храни от български марки – Ная, Бачо Кольо, Боровец, Престиж, Фокус и такива на международни – Milka (Mondelez), 7 days, Mars.

Намерихме по време на почистването и цигарени кутии (както и много фасове), които за съжаление и трудно се рециклират, тъй като са композитни опаковки, намерихме Marlboro (Philip Morris), Karelia, King. 

Намерихме и боклук от нашето детство – сокчета California, явно са се продавали в района, тъй като бяха многобройни.

Имаше и “класически” туристически отпадъци, които намираме винаги – консерви, опаковки от бонбони Лукчета, 3в1 кафе на Nestle. 

Другият многоброен отпадък, който за съжаление срещаме много често, бяха мокрите кърпички. Все още много хора не знаят, че те не се разграждат. Добрата новина е, че вече в много магазини се продават алтернативи – мокра хартия. 

Резултати изпращаме към  Break Free from Plastic, за да бъдат включени в доклада от всички почиствания, направени по света, участващи в brand audit. 

Ако нямате време за излети навън, можете да направите експеримент вкъщи – одит на пластмасовите отпадъци, които изхвърляте за 7 дни.

С помощта на Равни БГ имаме три прекрасни видеа за проблема с еднократната пластмаса

Екипът „Нулеви отпадъци“ реализира три видеа в рамките на кампанията „От нас зависи“ от Екологично сдружение За Земята, част от Гражданско обединение „Равни БГ“ https://ravni.bg/

Трите теми, по които сме работили, са замърсяването с еднократни чашки, найлонови пликчета и как да направим одит на използваната в домакинството ни пластмаса.

✅Знаеш ли, че еднократната найлонова торбичка замърсява изключително много. Но и се заменя много лесно!
‼️Предизвикваме те да го направиш‼️
✅Виж защо в нашето видео.
✅Знаеш ли, че еднократната найлонова торбичка замърсява изключително много. Но и се заменя много лесно!
‼️Предизвикваме те да го направиш‼️
✅Знаеш ли колко пластмасови опаковки използваш у дома в рамките на седмица?
‼️Предизвикваме те да провериш‼️
✅Лесно е! Заснехме видео със стъпките.

Приливна вълна от пластмасови отпадъци: част 5 от Атлас на пластмасата

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме 2 основни теми: приноса на туристическия отрасъл към пластмасовото замърсяване и следствията от пластмасовото замърсяване върху водите. 


Галени от слънцето плажове, люлеещи се палми…и боклук до коленете в крайбрежните вълни. Туристите пристигат, за да се насладят на девствена красота, но помагат за нейното унищожение поради безгрижието си и заради невъзможността на системите за отпадъци да се справят с проблема.

Снимки на пластмаса, плаваща в морето и изхвърлена по плажовете, станаха често срещани в медиите през последните години. Милиони тонове пластмасови предмети влизат в океана всяка година: донесени от реки, изтекли от канали, изхвърлени или изгубени от кораби или пренесени по брега от вълните. Границите на прилива по целия свят вече са белязани от сплъстени купчини пластмаса, които предизвикват отвращение в туристите и опетняват имиджа на емблематични места, като Карибските острови и Бали.

80% от целия туризъм се осъществява в крайбрежните райони, като това натоварва специално крайморските населени места, които не могат да се справят с големия брой посетители, които посрещат всяка година.

Щетите, причинени от замърсяването с пластмаса на океаните, са огромни: една оценка от Програмата на Обединените нации по околна среда ги определя на 13 милиарда долара годишно. Част от тези разходи се поемат директно от определени индустрии и крайбрежни общности под формата на разходи за почистване и отстраняване на отпадъци. Други разходи са под формата на загубени приходи от риболов и туризъм.

Туризмът не е просто невинна жертва на пластмасовото замърсяване, той е и основна причина за това.

Пътуването до екзотична дестинация – най-често с кола или самолет – генерира въглеродни емисии. Пътуващите също са много по-склонни да консумират пластмаса и опаковки за еднократна употреба, отколкото обикновено. Кетъринг услугите на летищата, на борда на самолети, на влакове и бензиностанции решават своите ограничения във веригата на доставки, като разпространяват храни и напитки в опаковки за еднократна употреба или пластмасови бутилки.

Когато пристигат на местоназначението си, туристите са изправени пред непознати продукти и ситуации. Съответно е по-вероятно да купят пакетирана храна и може да не знаят как да използват местната услуга за рециклиране (ако въобще съществува такава).

Количеството пластмасови отпадъци, които попадат в Средиземно море, нараства с 40% през летните месеци, което показва пряка връзка между туристическата индустрия и замърсяването с пластмаса.

Въпреки всичко има възможност за въвеждане на добри практики, които да намаляват този негативен отпечатък. Например някои авиокомпании формулират алтернативна визия и правят първи стъпки към полети без пластмаса. Те преминават към компостируеми или рециклируеми съдове, сервизи и прибори за хранене и опаковки от хартия, бамбук или дърво.


Всяка година около 10 милиона тона пластмасови отпадъци попадат в океаните от сушата; това е еквивалента на един камион за всяка минута. Пластмасите, които се намират в морето, обикновено се концентрират в пет огромни „въртопи“ (повърхностни вдлъбнатини, които погледнати отгоре имат кръгла или елипсовидна форма) от океански течения: в северната и южната част на Тихия океан, в северната и южната част на Атлантическия океан и в Индийския океан. Въртопът в Северния Тихи океан, известен още като „Голямото тихоокеанско сметище“, е най-известният.

To плава край бреговете на Калифорния, тук теченията събират различни видове пластмасови боклуци от целия свят.

Дори в най-отдалечените райони, в дълбокия океан или в Арктика, пластмасата се носи по бреговата ивица или залива. Нивата на замърсяване растат бързо: в рамките на десетилетие количеството на отпадъците в откритите води на Северния ледовит океан се е увеличило 20 пъти. Между 15 и 52 трилиона пластмасови частици с тегло от 93 000 до 236 000 тона плават на морската повърхност.

Морският боклук има различни източници. В Средиземно море повечето идва от неправилно управление на отпадъците и от пластмасови изделия за еднократна употреба, използвани в крайбрежните населени места. В Северно море много отпадъци произтичат от риболова, морската индустрия и корабоплаването. В Балтийско море проблемът е главно заради туристически отпадъци. Съставът на отпадъците зависи от начина на използване на конкретното море и видовете населени места по неговия бряг.

Въпреки че пластмасовите парчета стават все по-малки и по-малки, вероятността те да изчезнат напълно е ниска. Има много по-малко малки микрочастици (частици, по-малки от 5 мм) от очакваното: изглежда, че такива частици не остават в повърхностния слой, а се пренасят на друго място. Някои се изхвърлят на брега. Повечето потъват, тъй като се разграждат, колонизацията от морските организми ги прави по-тежки или биват погълнати от морски животни и след това се отделят с изпражненията. Рибите, които живеят на дълбочина между 200 и 1000 метра в Северния Тихи океан, изяждат приблизително 12 000-24 000 тона годишно. Морските птици вероятно поглъщат 100 тона годишно.

Само малка част от пластмасовия боклук остава на морската
повърхност. По-голямата част бива изхвърлена на брега или потъва: далеч от очите и далеч от ума.

Помогни за справяне с пластмасовото замърсяване, като подпишеш нашата петиция с Грийнпийс-Българияhttps://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

Виж и предходните публикации от поредицата „Атлас на пластмасата“, в които представяме следните теми: „Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери”, „История на пластмасата”, „Вкусни пластмасови хапки” и Дрехи: синтетика отвън и вътре в тялото.

Българските синдикати живеят в паралелен свят, обвит във въглищен прах

Енергийният министър Теменужка Петкова обещава светло минало на заетите в енергийния сектор

На 20 август, на специална пресконференция, представители на двата най-големи профсъюзи в България, КНСБ и КТ Подкрепа, обявиха своите искания за спешна среща с премиера и очаквания да получат гаранция за въглищните Мини “Марица Изток”  да работят още поне 15 години.

В България вече над 50 дни има протести срещу правителството заради корупция и се очаква премиерът да подаде оставка в най-скоро време, дори това да не се случи, редовните избори са през март 2021 г.

Няма разумен човек, който да очаква, че премиерът и правителството в този момент  могат да дадат такива гаранции.

Исканията на синдикатите изглеждат абсурдни, но всъщност вина за техните неизпълними желания носят главно министърът на енергетиката, премиерът,  правителството и парламентът.

В края на януари тази година парламентът прие антиевропейско решение, подкрепено и от парламентарната „опозиция“, с което Министерски съвет беше задължен да предприеме необходимите мерки за нормално функциониране на ТЕЦ „Марица Изток 2“ чрез увеличение на капитала, да гарантира дългосрочно производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи в България „независимо от мнението на Европейската комисия по този въпрос“.

Тоест да продължават да се отпускат огромни средства от бюджета за ненужна, замърсяваща продукция на отиваща си индустрия.

От няколко години министърът на енергетиката, Теменужка Петкова,  с усърдието на партиен секретар от 80-те години на 20 век, на всяка среща с профсъюзи, при всяка медийна изява или посещение в Стара Загора нагло заблуждава обществото, че въглищната индустрия има бъдеще в България и ще бъде защитена от правителството. Никога не се позова на икономическа логика за тази политика, не забеляза енергийната трансформация, която се извършва в страните от ЕС от десетилетия. Разбира се, лесно е да излъжеш хора, които се чувстват несигурни за бъдещето си. Като прибавим към това лъжите и за лиценза на АЕЦ Белене, за да бъдат заблудени чуждите инвеститори, измамата със смяната на името на Турски поток и прахосването на 3 милиарда лева от бюджета за изграждане на излишен, нов газопровод, обслужващ чужди интереси. Оставането на министър Петкова на поста дори в това компрометирано правителство е недопустимо. Оставката й вече отдавна не е достатъчна, трябва да й бъде потърсена отговорност от прокуратурата.

През първите 6 месеца на тази година, поради намаленото потребление, енергийната ефективност и развитието на ВЕИ в страната, добивът на въглища е намалял с 25%, като това е тенденция от няколко години.

Правителствата в България от години работят с напълно изчерпани и кухи структури, лишени от представителност, за да оправдават липсата на реформи в енергийния сектор и да поддържат корупцията и непрозрачността.

От становищата на Национален съвет за тристранно сътрудничество, Икономически и социален съвет, новосъздаденият Консултативен съвет във връзка с Европейската зелена сделка към Министерски съвет (без нито един представител на НПО в тях), никога не чухме нещо за децентрализация на производството на енергия, за облекчаване на условията и достъпа на отделните домакинства до ВЕИ технологии за собствено производство на енергия. За прекъсване на корупционните практики в сектор енергетика и обслужването от държавата на интересите на олигарси и „консултанти“, за липсата на прозрачност в енергетиката. Никога не дадоха предложения за опазване на природата, качеството на въздуха и здравето на гражданите. Климатичните политики бяха обявени от тях за излишни за България. Поставиха интересите на олигарсите над опазването на околната среда и качеството на живот на хората.

От всичките тези съвети с едни и същи участници в тях, експерти, синдикалисти, бивши енергийни шефове, назначени за бизнесмени от Държавна сигурност,  излизат становища, че лошият Брюксел ни принуждава да правим реформи, съсипващи икономиката, че поставените в Зелената сделка междинни цели до 2030 г. са прекалено амбициозни за нас и може да се отразят рестриктивно върху българската индустрия и пазара на труда. Според тях преходът към нисковъглеродна икономика е за богатите страни, ние трябва да продължим да разчитаме на въглищата.

Една шепа компроментирани  шефове и „експерти“ се въртят от години в управлението на НЕК, БЕХ, АЕЦ Козлодуй, Мини Марица Изток, само си сменят местата, увеличавайки корупцията и източването на бюджета за покриване на натрупаните под тяхно управление загуби.

Премиерът Борисов от години не смее да произнесе и дума за необходимостта от енергийна трансформация, представя Зелената сделка като принуда над България от ЕК.

Крайно време е политиците в България да престанат да заблуждават обществото и заетите в енергийния сектор, и да положат усилия за бързо преодоляване на технологичното изоставане на страната в сравнение с останалите в ЕС.

Да закрият Българския енергиен холдинг, специално създаден през 2009 г., за да прикрива огромната корупция в енергетиката.

Да реформират безсмислените съвети с привличането в тях на експерти  от бизнес асоциации, учени и НПО с визия за съвременно икономическо и енергийно развитие.

Европейският съвет прие Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г., в който за България са предвидени 29 млрд. евро. Около 1,2 млрд. евро ще бъдат средствата за справедлив преход във въглищните региони.

Изключително важно е България бързо да реагира с мобилизирането на експертен потенциал от всички заинтересовани страни за изработването на национален план за икономическо възстановяване и справедлив енергиен преход. Тези средства от европейски фондове не са гарантирани. Ще бъдат получени само при ясен и качествен национален план за възстановяване, съобразен със Зелената сделка и регионални планове за справедлив преход, отговарящи на условието за преструктуриране на икономиката от изкопаеми горива, към нисковъглеродна.

Това е реалността и бъдещето, които трябва синдикатите да познават и да се възползват от тях. Ако искат наистина да се погрижат за своите членове. Част от европейските средства са предназначени за преструктуриране на сектора, както и за преквалификация и компенсации на заетите във въглищната индустрия, които ще бъдат евентуално засегнати.

При разговорите си с европейските конфедерации на профсъюзите – ITUC, ETUC (в които членуват и нашите синдикати), разбираме, че там имат много компетентни експерти по Зелената сделка и справедливия преход. Те имат ясни програми и планове за защита на правата на заетите в енергийния сектор чрез използване на европейските фондове и националните бюджети.

Тези експерти със сигурност са на разположение и на нашите профсъюзни лидери.

В Екологично сдружение “За Земята” работим от над 20 години по темата за енергийна трансформация, имаме практически опит с работа във въглищните общини, с граждански инициативни групи, с представители на синдикатите. С удоволствие бихме споделили нашия опит с колеги от профсъюзите, които имат интерес и нужда от подкрепа.

Паралелната реалност, която безотговорно от години  предлага на обществото и  профсъюзите отиващото си правителство е към своя край. Но това не значи, че не трябва да носи отговорност за бездействие, корупция и обслужване на частни интереси.

Въпреки че замърсяването на ТЕЦ „Марица изток 2“ стига чак до Гърция, тя ще може да продължи работа без план за по-чисто бъдеще

Административният съд в Стара Загора потвърди, че ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД замърсява въздуха и на съседна Гърция, но не отмени разрешението централата да работи безсрочно без да спазва новите норми за вредни емисии на Европейския съюз. Съдът заключи, че действия от администрацията се изискват само при “значително” замърсяване на територията на съседната държава.

„Научната общност отдавна е на мнение, че няма безопасна граница на замърсяването на въздуха и доказателствата са безспорни, че изгарянето на въглища има негативно въздействие върху човешкото здраве и околна среда на стотици километри от източника. Явно ще трябва да почакаме още, докато и в България се признае, че засегнатите в съседните държави имат право на информация и участие в процедурите по издаване на разрешения на такива инсталации.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Делото беше заведено от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ в началото на 2019 г., тъй като двете организации обжалват разрешителното за работа на теца и настояват обществото да получи яснота как ползите от съществуването на една остаряла въглищна централа надминават разходите за нейното обновяване.

Без всякаква аргументация съдът приема за достоверен доклада на консултанта Амек Фостър Уилър, с който централата твърди, че спазва законовите изисквания. Този доклад разглежда два подхода за оценка на ползите за околната среда и човешкото здраве от намаляването на емисиите на ТЕЦ „Марица изток 2“, но приема резултатите само от подхода, при който те са близо 100 пъти по-ниски. Така съдът легитимира твърдението на централата, че ползите за околната среда и човешкото здраве, ако спазва еко нормите, са несъразмерно по-ниски от разходите.

Адвокат Регина Стоилова коментира: „Изключително обезпокоително е, че съдът кредитира подход, при който операторите могат просто да не оценят определени ползи за околната среда и въз основа на такъв анализ им се разрешава да нарушават екологичните стандарти. Това означава, че всяка централа може да работи без да спазва нормите, което поставя под риск човешкото здраве.“

Съдът подкрепи и администрацията, която получи зелена светлина да продължи да издава разрешителните на централите, без да се взема предвид наднорменото замърсяване в района. Гълъбово е единственото място в ЕС, в което все още системно се превишават нормите за серен диоксид. За това вече стартира наказателна процедура срещу България на Европейската комисия. Именно дейността на топлоелектроцентралите в района е основен източник на замърсяване със серен диоксид, а ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД е най-голямата централа в района и в България. Съдът обаче не смята за необходимо да изисква от компетентните органи, които издават разрешителни на централите – в случая Изпълнителната агенция по околна среда – да вземат предвид подобни факти, отразени в програмата за качество на въздуха на Гълъбово.

Наред с това, съдът е съгласен, че липсата на обществен достъп до докладите, въз основа на които е взето решението, не е съществено нарушение. Жалбоподателят се е запознал с докладите в съда, но не става ясно как другите граждани и организации следва да се запознаят с тези документи и как ще се гарантира, че обществената консултация подобрява екологичните решения без да трябва да се водят непрекъснато съдебни дела. „Грийнпийс“ – България и  „За Земята“ водят трето дело за достъп до докладите за разходите и ползите, въз основа на които „Топлофикация – Сливен“, ТЕЦ „Марица изток 2“, „КонтурГлобал Марица изток 3“, „Ей И Ес – 3С Марица изток 1“, „Топлофикация – Русе“, „Брикел“, „Марица 3“ са поискали да работят, без да спазват еко стандартите. Въпреки две спечелени битки в съда, ИАОС продължава да отказва достъп.

Последните две години ТЕЦ „Марица изток“ 2 е в технически фалит. Централата се утвърди като „болния човек“ в българската енергийна система. Дълбоките структурни проблеми и сгрешен бизнес модел на централата се виждат и по това, че тя една от малкото губещи компании в енергетиката през 2019. След рекордната загуба от над 355 млн. лв. през 2018 г., за миналата година ТЕЦ  „Марица изток 2” е на минус с 202 млн. лева, което изцяло се дължи на държавната помощ, а не на реформи. Но докато непрекъснато иска финансови инжекции от по поне 300 млн. лева на година за квоти за парникови емисии, ѝ е прекалено скъпо да предвиди в бюджета си 312 млн. лева за по-добри сероочистки.

Вместо да се създаде ясен план за излизане от въглищната епоха, компенсации и програми за заетост, насочени към работещите в централата, управляващите поддържат илюзията, че всичко е наред и затрудненията са временни. „Подобни съдебни решения само отлагат неизбежното закриване на замърсяващи и скъпи комплекси като ТЕЦ „Марица изток 2“. Нашата цел е да го направим възможно най-безболезнен за трудещите се в централата и цялото общество.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.