,

Съдът в Кюстендил отвори широко вратата пред ТЕЦ „Бобов дол“ да продължи с изгарянето на отпадъци

Административен съд Кюстендил отвори широко вратата пред ТЕЦ „Бобов дол“ да продължи с изгарянето на отпадъци. Съдията потвърди разрешителното, издадено на централата [1]. Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

Докато настоящото разрешително на ТЕЦ „Бобов дол“ остава в сила, заявките за прекратяване на горенето на отпадъци остават недоказани обещания. Решението на съда на първа инстанция оставя тази врата отворена пред централата. Междувременно публикациите в социалните мрежи от хора, живеещи близо до ТЕЦ „Бобов дол“, показват черен дим, който излиза от комините на теца. Те станаха повод за публикации в медиите, които се опитват да разберат какво точно се изгаря в централата — въглища или отпадъци.

Това се случва само броени дни, след като „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ оповестиха кореспонденцията между Министерство на околната среда, с която се разрешава на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря с експериментална цел отпадъци в количества 10 000 пъти над допустимите в закона. Официалното разрешително, разглеждано от ИАОС от 2017 г., влиза в сила на 29 април 2019 г., точно след приключването на срока за експериментално горене.

Делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“, заведено от „Грийнпийс“ – България и „За Земята“, предизвика безпрецедентна гражданска активност — в него се включиха близо 100 жители на общините Бобов дол и Дупница, както и Община Бобов дол.

Двете природозащитни организации се борят с изгарянето на отпадъци от години, а бурната обществена и медийна реакция през есента на 2019 г. доведе до поредица от проверки. През пролетта директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД заяви в писмо до главния прокурор Иван Гешев, че ще прекрати използването на отпадъци за гориво. През юли председателят на Съвета на директорите на централата, Кристина Лазарова, потвърди в медиите, че ТЕЦ „Бобов дол“ няма да изгаря отпадъци.

След тези силни публични заявки, от „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ публично предложихме ръководството на централата да се откаже от разрешителното си пред Изпълнителната агенция по околна среда, която е и отговорният орган, издаващ разрешителните, за да прекратим делото. ТЕЦ „Бобов дол“ обаче мълчаливо отказа. Въпреки гръмките си изказвания пред медиите, че ръководството добронамерено се опитва да предоставя информация, а природозащитните организации „лъжат“ за нея, отт централата продължават да отказват да ни покажат писмото до главния прокурор, с което са заявили отказ от изгарянето на отпадъци. „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ го поискаха и от Регионалната инспекция по околна среда в София, но те отговориха, че централата не разрешава то да бъде публично.

Освен технически остаряла, ТЕЦ „Бобов дол“ е и системен замърсител, за което говорят редицата наложени глоби. За съжаление, съдът не взима предвид богатата история от нарушения и е на мнение, че те нямат отношение към издаването на настоящото разрешително.
Любопитно е, че съдът продължава да твърди, че ТЕЦ „Бобов дол“ е важен за енергийната сигурност. Но ако  разчита изцяло на своята конкурентност на енергийния пазар, централата трябва отдавна да е излязла от експлоатация, тъй като електроенергията, произведена е нея, е скъпа. Вместо това, ръководството намалява разходите, като започва да изгаря отпадъци. Практиката доби огромна популярност сред топлоелектроцентрали на въглища в страната, особено сред тези със сравними характеристики — остарели, силно замърсяващи и свързвани с Христо Ковачки.

„Вместо да работим за възможното бъдеще пред зависимите от въглищата региони, ние трябва да се борим с изгарянето на отпадъци. Бобов дол, Перник, Стара Загора дълги години са били символ на енергийната независимост на България, а сега могат да трансформират източниците и да въведат сериозен дял на възобновяема енергия. Отпадъците нямат място в енергийната система като гориво, но имат сериозно въздействие върху здравето и живота на живеещите и работещите в централите.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Бележки:

[1] Съдът отхвърли искането за спиране на делото, въпреки наличието на друго дело в Административен съд – Кюстендил за оспорване на акт на РИОСВ – Перник, който допълва преценката за необходимост от извършване на оценка за въздействие върху околната среда и човешкото здраве (ОВОС) и на практика разрешава изгарянето на биомаса без да бъде извършено обществено обсъждане. Въпреки тези обстоятелства и в противоречие с изискването решението за издаване на комплексното разрешително да бъде издадено само след влизане в сила на решение по преценката за необходимост от извършване на ОВОС или Решение по ОВОС, Административен съд – Кюстендил е постановил настоящото решение и да не върне комплексното разрешително на ТЕЦ „Бобов дол“ за преразглеждане към ИАОС.

Кореспонденция между МОСВ и ТЕЦ „Бобов дол“.

План за провеждане на изпитания с експериментална цел.

Снимка: ТЕЦ Бобов дол/Грийнпийс – България/За Земята

ЕнЕфект, ЕкоЕнергия и СУ „Св. Климент Охридски“ започват безплатен учебен курс по енергийна ефективност за домоуправители

Онлайн обучението е подкрепено от Столична община и Камарата на строителите в България

София, 5 октомври 2020 г. 

Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект, общинската мрежа ЕкоЕнергия и Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ ще проведат съвместен учебен курс на тема „Обновяване на съществуващите жилищни сгради“, насочен към домоуправители и представители на асоциации на етажната собственост, собственици на жилищни сгради и общински специалисти. Курсът ще се състои от 7 лекции, които ще се провеждат в онлайн платформата Zoom всеки четвъртък от 17:30 ч. Стартът ще бъде даден на 22-и октомври, а регистрацията е достъпна чрез уебсайтовете и Фейсбук страниците на организаторите. 

Обучението ще представи на участниците информация по най-важните теми, свързани с управлението на процеса на сградно обновяване и контрола върху качеството на строителните дейности. Ще бъдат засегнати въпроси, свързани както с техническите изисквания към сградните компоненти, така и с икономическата рентабилност, комфорта и здравословните условия на живот. Лекциите ще се водят от специалисти на ЕнЕфект и преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), а в модерирането ще се включи и председателят на Европейския институт са сградните характеристики Юлиан Попов. 

Санирането на съществуващите сгради се очаква да привлече значителни финансови ресурси по Плана за икономическо възстановяване на ЕС и Зелена сделката, а „Обновителната вълна“ (Renovation Wave) е един от най-важните инструменти, който ще стимулира заетостта и местния икономически растеж за излизане от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19. От своя страна, наскоро публикуваният проект за Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд до 2050 г. предвижда инвестиции от близо 27 милиарда лева до 2050 г., с които се очаква да бъдат обновени около 60% от жилищните сгради. Целта на обучението е да подкрепи прилагането на тези политики, като засили вниманието на потребителите към ползите от сградното обновяване и постигането на високо качество при проектантските и строителните дейности. 

 

Връзка към събитие във Фейсбук: ЛИНК

 

За допълнителна информация: 

Драгомир Цанев, изп. директор на ЕнЕфект

02 963 17 14 | 0882 493 110

dtzanev@eneffect.bg 

 

 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
,

Европейската комисия обяви вълна за обновяване на сградите в Европа като част от мерките към Зеленото възстановяване

Страната ни има потенциала да утрои темпото на обновяване на съществуващия сграден фонд, за да повиши енергийната му ефективност и да намали вредните газове, които се изхвърлят от битовото отопление и използването на изкопаеми горива за производство на енергия. Представената днес инициатива на Европейската комисия „Вълна на обновяване“ / Renovation Wave е сочена като приоритетна в рамките на Европейската зелена сделка и има потенциала да направи това.  Насърчава се икономическото възстановяване след пандемията чрез постигане на серия положителни ефекти — икономически, социални, здравни, климатични. Имайки предвид, че България е първенец на Евросъюза по енергийна бедност, възможността пред нас е огромна. 

Като организации, които дълги години работят в областта на енергийния преход, енергийната ефективност и преодоляването на енергийната бедност и като част от неформалната коалиция „Достоен дом, Екологично сдружение „За Земята“, „ЕнЕфект“ и „Хабитат“ България ще следят и ще се застъпват за оптимизиране на бъдещата реализация на „Вълната за обновяване” у нас. В този контекст трите организации споделят общите си виждания и очаквания. 

„С „Вълната за обновяване“ пред нас се открива възможност да направим действително нещо добро за хората в България. Не трябва обаче да допускаме дословно копиране на настоящата Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, защото амбицията на програмата по отношение на енергийните спестявания не отговаряше дори на минималните изисквания на собствените ни стратегически документи, а отговорността на собствениците на жилища към прилаганите мерки бе на практика елиминирана. Новата програма трябва да залага на високи и измерими цели за пестене на енергия, засилен контрол върху качеството на строителството, и интегриран подход за осигуряване на здравословна жизнена среда в домовете.“, казва Драгомир Цанев, изпълнителен директор на „ЕнЕфект“. 

В инициативата се търси цялостен подход, който обединява различни цели, за да няма противоречия между отделните мерки. Шест са ключовите характеристики, на които програмите, които България ще инициира дългосрочно на територията си, трябва да отговарят:

  1. Хората трябва да живеят, работят и учат в сгради с топлинен комфорт през всички сезони, при добро качество на въздуха, който дишат, с достатъчно количество дневна светлина и ниски нива на шум.
  2. Сградите ни трябва да са част от енергийната инфраструктура — те трябва да са в хармонично взаимодействие с мрежите за доставки на електрическа и топлинна енергия. 
  3. Високи нива на енергийна ефективност — енергията няма да се разхищава. И старите, и новостроящите се сгради трябва да имат много ниска енергийна консумация.
  4. Не трябва да има нужда от използване на изкопаеми горива — ниската енергийна консумация ще позволи пълно покриване на енергийните нужди на сградите с възобновяеми енергийни източници. 
  5. Сградите трябва да са част от кръговата икономика  — при използваните материали и начина на обитаване — тоест, възможността за повторно използване на материалите и суровините при строежа и обновяването на сгради трябва да бъде норма. Те трябва също така да могат да се адаптират лесно към променящите се нужди на своите обитатели и да позволяват преустройване във времето.
  6. Устойчиви на климатичните рискове — сградите трябва да се строят и обновяват с мисъл за тяхната устойчивост срещу влиянието и рисковете на климатичните промени. 

„Енергийноефективното обновяване на сградите определено е най-устойчивият начин за преодоляване на енергийната бедност и проблемите със замърсяването на въздуха, с които се сблъскваме толкова често в нашите градове. За да успеем обаче, определено се нуждаем от силна подкрепа на европейско и национално равнище. Затова се надяваме инициативата „Вълна за обновяване“ да бъде наистина амбициозна и приобщаваща, с потенциал не само да привлече допълнителни частни инвестиции, но също така да отговори и на нуждите на уязвимите домакинства.“, казва Таня Христова, кмет на Габрово – носител на наградата „Европейски Зелен лист“ за 2021 г. и председател на Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“.

Днес освен “Вълната за обновяване” бяха публикувани и оценките на Европейската комисия върху Националните планове Енергетика и Климат (ИНПЕК). Видно е много ниското ниво на амбиция за постигане на енергийни спестявания (заложената цел за 2030 г. при първичното енергийно потребление е вече изпълнена, а тази при крайното сроко ще бъде (цел от 10.3Mtoe за при настоящи 9.9 Mtoe). Комисията приканва България да обмисли при разработването на Националния си план за възстановяване и устойчивост, мерки за насърчаване на инвестициите в обновяване на сгради, като се фокусира приоритетно върху жилищните сгради с най-ниска енергийна ефективност.
Представените в българския ИНПЕК политики и мерки за обновяване на сгради (жилищни и нежилищни) са предимно адаптиране или разширяването на съществуващите мерки. Нови мерки не са ясно посочени. ЕК констатира липсата на ключова и конкретна информация и цифри (нужди от инвестиции и източници, спестявания на енергия на м2 и т.н.). Такава информация е необходима за цялостна оценка на нивото на амбиция, ефективност и осъществимост на мерките и на това как те се свързват с основните етапи и измерими индикатори за напредък, които трябва да бъдат включени в Националната дългосрочна стратегия за обновяване (която трябваше да се изпрати на ЕК до 10 март 2020 г, но още не е.).

След двегодишна съдебна битка обществото има достъп до тайната кореспонденция, благодарение на която ТЕЦ „Бобов дол“ изгаря хиляди тонове отпадъци без разрешително

„Грийнпийс“ – България и „За Земята“ получиха достъп до писмата, с които Министерство на околната среда позволява на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгори до 500 000 тона отпадъци с „експериментална цел“. Публикуваме кореспонденцията поради нейното огромно обществено значение като тема, засягаща здравето на хората и околната среда. 

„Това е малка победа срещу обезпокоителната практика на институциите да „пазят“ информация, която по правило трябва да е достъпна за гражданите. Случаят е показателен, че често са нужни няколко решения на съда и години съдебна битка, за да могат гражданите да упражнят права, които са им предосатвени по закон.“, коментира адвокат Регина Стоилова.

Бяха нужни две решения на съда и двегодишна съдебна битка, за да разкрие министерството писмото, с което се разрешава изгарянето на отпадъци в централата на въглища, свързвана с Христо Ковачки.

В съдебното решение изрично пише, че това е информация за околната среда, следователно обществото трябва да има достъп до нея. Всеки път обаче, след като министерството разгледа искането на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ за информация, го препраща към ТЕЦ „Бобов дол“, откъдето отказват да разкрият кореспонденцията с аргумента, че включва  „търговска тайна“. Съответно, вместо да защити обществения интерес, министерството излиза с решението, че няма право да разкрие подобна информация, въпреки указанията на съда. 

Писмото, подписано от заместник-министъра на околната среда Красимир Живков, който бе арестуван по-рано тази година, противоречи не само на българското, но и на европейското законодателство, тъй като надвишава 10 хиляди пъти максималния праг от 50 тона в рамките на година за изгаряне на алтернативно гориво с експериментална цел. Друго интересно наблюдение от разкритата кореспонденция между теца и министерството е, че институцията отказва провеждането на експериментално изгаряне в централата близо две години — първото искане е от края на 2016 година, а първият отказ на МОСВ е от 2017 година. Въпреки това, ТЕЦ „Бобов дол“ продължава да настоява и с назначаването на Нено Димов за министър на околната среда, усилията на централата се увенчават с успех —  в края на 2018 година централата започва горенето на отпадъци.  

„Грийнпийс“ – България и „За Земята“ от години водят съдебни битки за прекратяване на изгарянето на отпадъци, но особено силно обществено неодобрение тази практика срещна в края на 2019 г. В началото на март 2020 г., със съдействието на международната правозащитна организация ClientEarth, природозащитниците внесоха жалба и в Европейската комисия срещу незаконните практики за горене на отпадъци в няколко морално остарели въглищни централи в България. 

„Изгарянето на отпадъци излага работещите в тези централи, живеещите в районите и природата на огромен здравен риск. Емисиите от изгарянето на отпадъци може да съдържат тежки метали, диоксини и фурани, които присъстват в отпадъчните газове, вода или пепел.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

В последните няколко години изгарянето на отпадъци  е изобретателен начин за намаляване на разходите за въглеродни емисии на фона на влошаващите се икономически показатели на въглищните централи. По всичко личи, че собствениците на тецове като „Бобов дол“ възнамеряват до последно да експлоатират остарелите съоръжения, преди да се предадат пред настъпването на новите технологии и да завещаят на обществото замърсени почви и води и огромни терени за рехабилитация. 

Фактът, че кореспонденцията упорито е държана в тайна от централата и Министерство на екологията, доказва едно — и двете страни са наясно, че ще се сблъскат с бурно обществено неодобрение. Това се потвърди в края на 2019 година, когато много медии поеха темата и порочната практика за изгаряне на отпадъци стана широко известна. В крайна сметка общественият натиск накара ТЕЦ „Бобов дол“ да се откажат от изгарянето. Положителната тенденция е, че веднъж добре информирано, общество може да доведе до край промяната, от която всички имаме нужда.

Бележки:

Кореспонденция между МОСВ и ТЕЦ „Бобов дол“.

План за провеждание на изпитания с експериментална цел.

Още по темата: тук, тук и тук

По-амбициозните климатични цели на ЕС са ключов фактор за Зеления преход в Централна и Източна Европа

Автори: Радостина Славкова – За Земята, България; Михаела Пиксова – Чешка климатична коалиция; Урсула Стефанович – Полска климатична коалиция; Раул Казан – 2 Целзий, Румъния; Лилиана Растоцка – Словашка климатична инициатива, Алекса Ботар – MTVSZ, Унгария

Все по-голям брой граждани в Централна и Източна Европа искат засилени действия по отношение на климата. Представители на гражданското общество, бизнеса, институтите, академичните среди и местните общности призовават своите правителства да хванат вълната на европейския Зелен курс преди предстоящия Европейския съвет следващата седмица, където правителствата на ЕС ще започнат да обсъждат новата цел на ЕС за климата до 2030 г.

Според последните, налични научни изследвания Европа е необходимо да се стреми към намаляване на емисиите на парникови газове с поне 65% до 2030 г., за да избегне драматичното въздействия от изменението на климата и да изпълни своите ангажиментите по Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на средната глобална температура до 1,5 ° C.

Неотдавнашното предложение на Европейската комисия да завиши климатичната цел на ЕС до най-малко 55% намаление на емисиите спрямо сегашните 40% изпраща ясен сигнал към международната общност за решимостта на Европа да засили своята дейност по отношение на климата. 

Някои казват, че трансформацията, необходима за постигане на целта, ще бъде скъпа и предизвикателна – не само за Централна и Източна Европа. Но пренебрегването или омаловажаването на науката и гласа на младежта ще струва още повече. Нараства подкрепата за по-амбициозни климатични стремежи сред европейските граждани: хиляди младежи активисти стачкуват редовно, също и в централноевропейските столици, и призовават за научно обосновани действия по отношение на климата.

Корпоративни лидери, градове и региони се превръщат в двигатели на промяната. Ние знаем какво да правим и има вече всеобхватна визия как да го направим. Ако ние, като страни и общества от Централна и Източна Европа, искаме да дадем своя принос за формирането на бъдещето на Европа, не можем повече да изоставаме в този процес на трансформация. Нашият регион принадлежи към една от най-богатите части на света и трябва да поеме своя дял в глобалните усилия срещу изменението на климата, които най-силно засягат най-уязвимите страни и общности.

Централна и Източна Европа вече е силно засегната от изменението на климата, изразяващо се с екстремни метеорологични явления, наводнения, суши, недостиг на вода и региони застрашени от опустиняване, което се превръща в огромни икономически щети.

Никога в историята си ЕС не е мобилизирал толкова много публични средства –  чрез многогодишния си бюджет, както и чрез договорените неотдавна средства за възстановяване – за да се подпомогне постигането на климатична неутралност до 2050 г. на ЕС в цялост и да се подпомогне специално трансформирането на въглеродно-интензивните региони използващи изкопаеми горива да осъществят скока към чисти енергийни системи и икономики. Бързо намаляване на замърсяването на въздуха и огромният потенциал, който носят новите, безопасни и екосъобразни работни места ще бъдат от полза за всички. Но това изисква политиците от Централна и Източна Европа да възприемат визионерски подход, да използват опита и поуките придобити от минали процесите на трансформация и да поставят солидарността в центъра на своите действия.

Сега е моментът да използваме възстановяването и средствата от европейските фондове като инструмент за по-бърза трансформация на нашите икономики и общества и да разберем, че този процес е една възможност. “Обновителна вълна”, “Действие за кръгова икономика”, стратегията “От ферма до вилица”, устойчивата мобилност – всички тези политики дават ясни отговори на много от икономическите и социални предизвикателства, които все още съществуват в страните от Централна и Източна Европа и са шанс за подобряване на нашата околна среда, здравеопазване, конкурентоспособността на нашата икономика, качеството на нашите работни места и живот.

По-голямата част от гражданите в страните ни възприемат изменението на климата като много сериозен проблем, изразяват широка подкрепа за европейския зелен договор и за зеленото възстановяване и нашите политици трябва да предложат адекватни отговори и действия на тези очаквания. Въгледобивните общности в България, Полша и Словакия активно обсъждат съвместни визии за бъдещето на своите региони. Гражданите на Букурещ, Будапеща и Краков настояват за политики и мерки за подобряване на качеството на въздуха. Изменението на климата и неговото въздействие са в основата на ежедневните дискусии.

Климатичната криза не чака. Колкото повече нашите лидери забавят необходимите действия за борба с изменението на климата, толкова по-тежки и скъпо струващи ще бъдат последиците от изменението на климата. Прозрачен диалог и възможност за участие в него, солидарност и доверие са от решаващо значение за създаването на визия за справедлива трансформация на енергитиката и икономиката – и за превръщането на тази визия в реалност. Ето защо ние, като участници в гражданското общество в България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, призоваваме нашите правителства да действат отговорно: да използват стратегиите и средствата за възстановяване за поставяне на по-амбизиозни климатични цели на ЕС климата до 2030 г. – поне 65% намаляване на емисиите и ускоряване на прехода към климатична неутралност чрез обвързване на климатичните действия с повишаването на социалната справедливост и подобряване на състоянието на околната среда, икономиката и здравето ни.

,

Лидерите на страните от Централна и Източна Европа са призовани да се ангажират за постигането на справедливо и зелено икономическо възстановяване

Брюксел, 5 октомври 2020 г.
Над 180 представители на гражданското общество, бизнес асоциации, младежки организации, научни институти, академични среди, градове, местни и регионални инициативни органи от Централна и Източна Европа призовават своите правителства да хванат вълната на Европейската зелена сделка, преди предстоящия  Европейски съвет следващата седмица, където правителствата на държавите от Европейския съюз ще обсъдят новите цели на Евросъюза за климата до 2030 г.

Министър-председателите на България, Румъния, Чешката република, Словакия, Унгария и Полша получиха днес писмо-призив, подписано от широка коалиция представители на гражданското общество от Централна и Източна Европа. Писмото настоява средствата за икономическо възстановяване да гарантират изпълнението на по-амбициозни цели на ЕС до 2030 г. в областта на климата, както и да осигурят социална справедливост, подобряване на състоянието на околната среда, икономиката и здравето. Правителствата на страните от Централна и Източна Европа бяха приканени да предприемат визионерски реформи и интелигентни политики, които могат ефективно да се справят едновременно с икономическата, здравната и климатичната кризи.

Сега е точният момент да използваме възможността да преструктурираме икономиките си по начин, щадящ природата и здравето на хората – начинът, по който произвеждаме и консумираме енергията, от която се нуждаем, продуктите и услугите. Алтернативата да зариваме главата си в пясъка и да твърдим, че щом разполагаме с въглища ще ги използваме докато свършат само ще утежни още повече неминуемия енергиен преход, както и отрицателните въздействия от климатичните промени.“, казва Радостина Славкова от Екологично сдружениеЗа Земята“.

Никога в историята си ЕС не е мобилизирал толкова много публични средства, които да могат бързо да ни доведат до климатичен неутралитет. Това трябва да се разглежда като възможност за въглеродно-интензивните региони да осъществят скок към чисти енергийни системи и икономики. В момента няма по-добра инвестиция от увеличаване на усилията в областта на климата“, казва и Лилиана Растоцка от Словашката инициатива за климата.

Нашият регион вече е повлиян от изменението на климата. И това въздействия се очаква да доведе до загуби в благосъстоянието на ЕС в размер на 175 милиарда евро годишно. Екстремните метеорологични условия причиняват значителен спад на добивите, увеличаване на водните бедствия, чести и тежки горещи вълни в региона на ЦИЕ.“, се казва в писмото.

Различни заинтересовани страни и гражданското общество настояват националните планове за възстановяване и устойчивост, както и плановете за изразходване на европейски фондове, да гарантират, че действията в областта на климата са достатъчно амбициозни, за да бъдат в съответствие с набелязаната цел от 1,5 °C на Парижкото споразумение. Нашият икономически модел трябва да бъде съвместим със защитата на климата и социалната справедливост.

През последните шест месеца на пандемията стотици хиляди граждани, експерти, учени, активисти на гражданското общество и хора на изкуството призоваха за икономическо и социално обновяване основано на общочовешките и европейски ценности, включващо и осъзнаване на проблемите с климата на национално и европейско ниво. Не можем да си позволим бързи решения и да решаваме настоящата икономическа криза, като задълбочаваме други вече съществуващи кризи“, се казва в писмото.

Корпорации срещу потребители: част 7 от Атлас на пластмасата

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме въпроса с отговорността за замърсяването, защото много малко се говори за производителите, които са едва няколко на брой, затова пък захранват целия свят с пластмаса. Те с радост приемат, че отговорността е само на потребителите, измивайки си ръцете с техния избор. Но имат ли право?

Популярните статии за пластмасовите отпадъци в океана често насочват вниманието върху държавите, от които произтичат те, но напълно пропускат да изтъкнат факта, че действителните производители на пластмасови отпадъци са няколко десетки световни корпорации за хранителни и потребителски стоки. Трудно е да направите каквато и да е покупка без да се приберете вкъщи с купчина пластмасови опаковки, които веднага ще се озоват в кошчето. Повечето закуски и напитки се предлагат в пластмасови опаковки. Въпреки това потребителите са обвинявани за проблема с отпадъците.

Едва няколко на брой са големите корпорации, които произвеждат повечето пластмаса в света. Най-големите производители се намират в САЩ, Обединеното кралство, Саудитска Арабия, Швейцария, Германия, Италия и Южна Корея. Производството, дистрибуцията и преработването на изхвърлената пластмаса се извършва от най-големите световни нефтени играчи като ExxonMobil, Chevron, Shell и Total, химически фирми като DowDuPont, BASF, гиганти в производството на потребителски стоки като Procter & Gamble, Unilever, Nestlé, Coca-Cola и PepsiCo, както и фирми за управление на отпадъците като SUEZ и Veolia.

Корпорациите използват огромния си ресурс, за да си осигурят условия за запазване и увеличаване на печалбите си при минимални задължения. Компаниите от нефтохимическия сектор и производителите на пластмаса насочват вниманието върху управлението на отпадъците и рециклирането, създавайки внушението че пластмасовите отпадъци са проблем на потребителското поведение, който може да бъде решен само чрез рециклиране. Тази представа е широко популяризирана в световен мащаб и се приема безусловно от правителствата и от обществеността. Това позволява на корпорациите да продължават да произвеждат огромни количества пластмасови изделия и опаковки с краткотрайна употреба, като същевременно прехвърлят вината за пластмасовите отпадъци на потребителите и отговорността за управлението им на – местните власти.

Глобалното движение, наречено Break Free From Plastic (Освободи се от пластмасата), възникнало през 2016 г., обединява над 1500 организации и хиляди привърженици на шест континента с целта да се сложи край на пластмасовото замърсяване. 

От 2017 г. привържениците на движението по целия свят извършват множество „одити на най-замърсяващите марки“, при които отпадъците се събират и класифицират според марката на компанията-производител, като популяризира понятието „марков боклук“. Поставяйки под прожекторите проблемните и ненужни пластмаси, които компаниите бълват в изобилие, тези одити на марките разкриват истинските действащи лица зад замърсяването, помагайки да се развенчае мита на индустрията, че проблемът е в потребителите и системите за управление на отпадъците – особено в бедните азиатски страни.

През 2019 г. „одитите на марките“, проведени от Break Free From Plastic, събират общо 476 423 броя пластмасови отпадъци от целия свят.

Одитите на марките не просто критикуват: те също помагат за вземането на решения. В Азия, Европа и САЩ членовете на BFFP работят за създаване на екологични системи и политики за управление на отпадъците. Движението се разраства по естествен път, отглеждайки мрежа от съпротивителни сили срещу амбициите на пластмасовата индустрия и помагайки за достигането до свят, свободен от пластмасово замърсяване.