, ,

Млади За Земята – българските делегати в Mock COP26 – младежката климатична конференция

Двадесет и шестото издание на COP – климатичната конференция на ООН – беше отложено заради пандемията. В отговор на това, млади активисти организират Mock COP26 – виртуална симулация на COP.

Mock COP26 ще се проведе от 19.11.2020 до 1.12.2020 с участието на над 350 делегати от 150 страни. Целта на симулацията е да покаже добавената стойност от участието на младите хора при формирането на климатичните политики, както и да предизвика световните лидери да вземат навременни мерки срещу климатичната криза. Делегатите от всяка държава ще представят изявление, изясняващо позицията на младите хора от страната им. Дискусиите ще бъдат по пет конкретни теми: климатична справедливост, образование, здраве и психично здраве, зелени работни места, национални цели за намаляване на парниковите емисии (NDCs).

Радостина Славкова и Димитра Канева са българските делегати в Mock COP26.

Радостина Славкова е обучител и активист за климата с екологично образование. Тя е координатор на “Млади За Земята”, като току що приключи мандатът й в управителния съвет (steering group) на европейската младежка мрежа Young Friends of the Earth Europe. Част е и от Петъци за бъдеще България – младежкото самоорганизирано движение за климатична и екосоциална справедливост.

“Това, което ме накара да кандидатствам в Mock COP26 е за да покажа на световните лидери и на българския премиер в частност, че младите хора се вълнуват и следят действията им, които касаят не само конкретни текущи проблеми, но и общото ни бъдеще. Възстановяването след коронавирусната пандемия трябва да бъде зелено и справедливо, не можем да си позволим повече да вървим срещу науката и да позволим в идните години хората да изпитат на собствен гръб цената на климатичното бездействие. Призовавам европейските лидери да се обединят около цел за намаляване на емисиите от парникови газове от поне 65% до 2030г., така че да имаме шанс да живеем в свят със средна температура до 1,5 С.”

Димитра Канева е активист за климата. Другата й страст е театралното изкуство и тя вярва, че театърът е мястото, на което могат да се родят решения за бъдещето ни. Тя е член на „Млади За Земята“, като наскоро стана част от управителния съвет на Young Friends of the Earth Europe. Също така, Димитра е и директор „Връзки с обществеността“ в управителния съвет на гражданско сдружение „Щастливеца“.

„Кандидатствах в Mock COP26, защото вярвам, че ние, младите хора, трябва да участваме в решенията, които засягат нашето бъдеще и бъдещето на идните поколения. Mock COP26 ще се проведе изцяло онлайн, което показва, че не е чак толкова трудно да се организира подобно събитие, дори и в сегашната пандемична ситуация. Вярвам, че това обединение на млади активисти от цял свят ще покаже на световните политически лидери, че младите хора се вълнуват от бъдещето си на планетата, и че това ще ги подтикне да вземат мерки относно най-голямата криза, пред която сме изправени. Отлагането на COP не отлага и не отменя ефектите от климатичните промени. Устойчивото бъдеще е възможно, ако всички се обединим и действаме сега.“

Можете да гледате церемонията по откриването на Mock COP26 на 19.11.2020 (четвъртък) от 14:00 ч. тук:

Очаквайте впечатления и други ъпдейти от делегатите ни в инстаграм профила на За Земята.

Повече информация, включително програмата на конференцията можете да намерите на:

https://www.mockcop.org/

както и в социалните мрежи,

https://www.facebook.com/MockCOP26

https://www.instagram.com/mockcop26/

https://twitter.com/mockcop26

https://www.youtube.com/channel/UCS83O_219xdmH_la0w-rC6Q

https://www.mockcop.org/

,

Според нов доклад на “За Земята” в София има замърсяване с азотен диоксид, но то остава незабелязано

Нов доклад на Екологично сдружение “За Земята” показва, че замърсяването на въздуха с азотен диоксид (NO2) е проблем за столицата. Това рядко се споменава, особено на фона на този с фините прахови частици, заради които България дори е осъдена през 2017 г. за системно замърсяване. Основният извод от анализираните данни е, че София потенциално има проблем с концентрации на азотен диоксид над нормите, който поради специфичното разположение на официалните станции не се отчита като такъв.

Припомняме, че замърсяването на въздуха е рисков фактор за развитие на дихателни проблеми, които и често са предпоставка за по-тежка симптоматика при заболяване от COVID-19.

Според публикуваните данни  в две от общо 42 точки на измерване има превишаване на средногодишната норма, а в една концентрацията е малко под прага — само с 0,09 микрограма на кубичен метър. Отделно, в 12 от изследваните локации, за които няма данни от цяла година, има също стойности над средногодишната норма. В над  1/3 от точките на измерване те са близки до или над средногодишната норма за азотен диоксид. Анализираните данни са за периода 3 юни 2019 – 31 май 2020 година и са част от измервания направени от доброволците на AIRBG в партньорство с немската организация “Дойче Умвелтхилфе” (Deutsche Umwelthilfe /DUH). За отчитане на замърсяването са използвани дифузионни тръби. Автор на анализа е д-р Ангел Буров, преподавател в катедра “Градоустройство” в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ). 

Азотният диоксид е отровен газ с остра миризма. Oсвен с белодробни проблеми, той се свързва със заболявания като астма, хронична белодробна недостатъчност, инсулт, коронарна болест на сърцето. Съществен въпрос от епидемиологична гледна точка е и каква част от хората в София са изложени на по-дълги или по-кратки периоди на замърсяване с NO2 над и близо до критичните норми, включително прагови концентрации и алармени стойности. А за да отговорим на него, според д-р Ангел Буров “Ни трябват по-надежден транспортен модел и анализи на трафика, измервания по-близо до улицата, където се движат хората и в градските каньони между сградите. На база на тях може да се прави добро дисперсионно моделиране на замърсяването на въздуха с азотен диоксид, както и оценка на експозицията на гражданите и посетителите на София.”

Замърсяването с азотен диоксид в градовете идва основно от транспорта. За това говори и фактът, че през месеците март и април 2020 г. чужди изследователи показаха спадане на стойностите. Причината е намаляването на трафика заради COVID-19.  

„Можем да заключим, че, ако не беше намалял трафика вследствие на мерките срещу COVID-19, е много вероятно да имаме повече места с превишаване на средногодишните норми. Необходими са повече измервания за азотен диоксид и съобразяване с резултатите от тях при определяне на мерките на територията на града ни. В момента Столична община разработва поредната програма за въздуха, със стотина мерки, но замърсяването с азотен диоксид дори не е отчетено. Надяваме се това да бъде коригирано, когато документът бъде представен на софиянци за коментари до края на година.” , коментира Ивайло Хлебаров от екип „Чист въздух“ на Екологично сдружение „За Земята“.

,

Отворено писмо относно Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България

На 30 октомври заместник министър-председателя Т. Дончев представи Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България. Този план е много важен за икономическото развитие на страната в близките години. Никога в историята си ЕС не е мобилизирал толкова много публични средства, които могат да помогнат на страни като България да извършат по-бързо своя икономически и енергиен преход и да наваксат технологичното си изоставане.
Но средствата не са гарантирани, размерът им зависи от качеството на плановете, които ще представят отделните страни. Г-н Дончев при представянето на плана призова за коментари и препоръки, но за целта трябва да бъде предоставен достъп на всички заинтересовани страни за по-дълъг срок от време от обявения 29 ноември.
Планът в никакъв случай не трябва да остане продукт на това компрометирано в страната и Европа правителство и анонимните консултанти около него. Липсата на прозрачност и визия за развитие, липсата на решителност за реформи, борбата срещу българската природа и чистата околна среда, са отличителните белези на тази администрация.

ZZ_recovery plan_otvoreno pismo_edits

Пластмасовата хигиена. Митове и факти

Има ли връзка между еднократната употреба и хигиената?

Автор: Сабина Максимова
Обявяването на пандемията от Ковид-19 даде старт не само на невиждани противоепидемиологични мерки, а и на тенденция за по-масова употреба на еднократни пластмасови съдове за консумация на храни и напитки.  През лятото на 2020 г. в много туристически обекти и заведения за хранене стандартната посуда от керамика и метал беше заменена с еднократни пластмасови чинии, купи, чаши и прибори. Като граждански активисти, забелязахме и съществено увеличение на оплакванията от родители на деца в детски градини, свързани с „препоръчителна употреба“ на еднократни чаши за пиене на вода. Преминаването от съдове за многократна употреба към такива за еднократна в контекста на „Мерки за превенция на разпространението на Ковид-19“ съдържа и налага внушения в обществото, че еднократната употреба е по-хигиеничният начин за консумация на храни и напитки. За обществото е важно да поддържа здраве и благополучие, което се случва със следване на добри практики, научни доказателства и факти. Налагането на еднократна посуда под предтекст, че последната дава повече хигиена и сигурност против разпространението на каквито и да е зарази, е тенденциозна, неоснователна, нерегламентирана и съдържа в себе си кардинални противоречия. 

Пластмасова хигиена? Има ли въобще връзка между еднократната употреба и хигиената, и ако да – каква? Запознайте се със 7-те най-големи заблуди относно „връзката“ между пластмасата и хигиената. 

Мит 1:  Еднократната пластмасова посуда е стерилна

От 80-те години на миналия век еднократната пластмаса навлиза все по-масово в областта на медицината по целия свят. Еднократните спринцовки, игли, ръкавици и други консумативи облекчават съществено вътрешноболничните ресурси, необходими за стерилизация на многократните алтернативи в манипулационните кабинети, и не само. Цената за изхвърлен отпадък от тези консумативи в годините преди да стане ясно какви са последствията от масовата употреба на еднократна пластмаса, са съществено по-ниски от цената на спазването на най-високите възможни стандарти за хигиенизация. Измиването и стерилизацията, строгият контрол на потоците от замърсени материали, режийните разходи и високият праг на инвестиции, необходими за подсигуряване на автоклави и друг вид апаратура за безупречна хигиена са съвкупност от фактори с много висока цена.  Чрез еднократните медицински консумативи медицинската услуга намаля своята себестойност.  

Митът за чистотата на еднократната пластмаса до известна степен се основава на употребата и в медицински контекст, където пластмасовите консумативи са стерилни. Това, обаче НЕ важи за пластмасовите съдове, предназначени за контакт с храни – чинии, купи, лъжици, вилици, чаши. Два различни класа продукция са пластмасите, предназначени за санитарно-хигиенни нужди и тези за храни. Пластмасите в клас „санитарно-хигиенни нужди“ са произведени от различен вид пластмаси, с различни формули и компоненти, като някои от тях имат антибактериална повърхност. Всеки един медицински консуматив, действително се стерилизира посредством различни технологии (включително радиация) преди да бъде опакован в защитна среда. Това пластмасово изделие притежава специална индикация за стерилност със съответния сертификат и срок на годност. Цената на изделието е от 100 до 1000 пъти по-висока от пластмасов аналог със сходен обем на пластмасово съдържание в клас пластмаси за хранителната индустрия (сравняваме тяло на спринцовка с вилица, например).

Съдовете за хранене за еднократна употреба притежават сертификати за допир с храни и определени сертификати за задължителни качества, за да бъдат допуснати за пласмент, но НЕ са стерилни!

Мит 2: По-добре да изхвърлим, отколкото да измием

Много преди обявяването на пандемия съществуват редица мерки за опазване на обществената хигиена и неразпространение на заразни заболявания. Всеки един цех, заведение, детска градина, получават специални разрешителни за упражняване на дейност. Дейността се контролира от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) и Регионалните здравни инспекции (РЗИ). Едно от основните изисквания, например, е ХАСЕП. Тя представлява съвкупност от системи за вътрешна регулация за контрол, чисти и мръсни потоци на посуда и материали, хигиена на всички повърхности, здравен статус на персонала, зает в производство; приготовление; пакетиране; сервиране и транспортиране на храни. За многократната посуда е определено официално изискване на БАБХ за необходимата температура на измиване и изплакване на посуда. Известно е, че измиване на над е 63,5 º С неутрализира всички патогени. Затова съдомиялни машина, които работят на съответния температурен режим, предлагат на потребителите гарантирана  хигиена.  Да припомним и препоръките на Световната здравна организация ( СЗО) –  измиване с топла вода и сапун. Сапунът разрушава липидния слой на вируса и го прави нежизнеспособен. Късата верига за изпълнение на хигиенните норми при многократните съдове е също много по-надеждна от дългата верига на изпълнение и контрол при еднократните. Измиването на една метална вилица, например, се случва само на няколко метра от мястото на консумация, за което в ХАСЕП системата отговарят 2-3 души. Вилица от еднократна пластмаса започва живота си от петролен кладенец на другия край на планетата, превръща се в пластмасов гранулат, който се транспортира по въздушен, наземен и морски транспорт, преди да стигне до предприятия за формоване и да премине през още стотици ръце в дистрибуционната верига от завода, през логистични бази, междинни складове, и още транспорт до… вашата ръка. Според изчисления на световната екологична организация Greenpeace, пътят на един пластмасов предмет от първоизточника до Вашата ръка е 6 000 километра! Заслужава си да се замислим за чистотата на предмета и за контрола по тази дълга верига на изпълнение,  нали?  

Мит 3: Пластмасата е по-чиста, защото не е ползвана 

Неизползваната пластмасова посуда за еднократна употреба винаги се съхранява в близост до мястото за сервиране на храна и напитки. Предимно в открити и разопаковани стекове. Не е известно преди колко време са били разопаковани, какъв контакт са имали с обкръжаващата среда. Характерно за чашите за еднократна употреба е стифирането и почти неизбежното докосване на чашата по ръба, който влиза в контакт с устата на пиещия от нея. Това компрометира хигиеничността на съда и добавя много неизвестни. Чашите и посудата, които се предлагат при самообслужване, в това число и найлоновите торби, са изложени и на влияния от всички преминаващи ползватели без контрол върху хигиената. Да вземем за пример стековете с пластмасови чаши в диспенсърите за вода в офисите. Колко често се случва да се дръпне по-голям от необходимия брой чаши и после да се върнат обратно в стека? Друг пример са рулата с найлонови торби в големите магазини за хранителни стоки. Статистиката показва, че отделянето на ръбовете на торбата става най-често по метода на „наплюнчения пръст“. Разтревожени потребители са публикували в мрежата над  56 000 000 статии, видеа и снимки със съвети на тема как да отворим найлонова торба (bag opening frustration) без да си помогнем със слюнка. Тази концепция не отговаря на общоприетите представи за хигиена, нито на препоръките за ограничение на заразни заболявания. 

Мит 4: Когато използваме пластмаса, ще предотвратим заразяване с Ковид-19

Голям брой тестове и много спорове в науката съществуват по въпроса колко дълго се задържа вирусът на SARS-CoV-2 (Коронавирус COVID-19 ) върху различните повърхности. Темата засяга пряко създаването на адекватни препоръки за това как и колко често да бъдат хигиенизирани/дезинфектирани повърхностите в помещенията, където се събираме по различен повод – работа, учене, хранене, социализация. Известно е, че вирусът може да се задържи на открито до няколко дни. Неговата жизнеспособност зависи от атмосферните условия – топлина, влага, светлина. 

Два са неоспоримите научни аргументи, които разбиват мита за връзката между употреба на еднократна пластмаса и разпространението на COVID-19. Първият е, че капко-слюнковият начин на разпространение е водещ. Т.е. заразата се осъществява по въздушен път, от човек на човек. Вторият аргумент е, че поставен при равни условия върху различни повърхности, животът на вирус  SARS-CoV-2  е най-дълъг върху пластмасова повърхност: около 6,8 ч. върху пластмаса. Следван от задържане върху върху стомана – 5,6 часа. Два пъти по-кратко спрямо пластмасовата повърхност вирусът живее върху мед. Най-дълго се задържа във въздуха.

Ако предположим, че в едно помещение са разположени един до друг пластмасов и метален или керамичен съд, то ще знаем, че ако върху всеки от тях има вирус, вероятността да се заразим е най-голяма при консумация на храна именно от пластмасовата чиния. Като прибавим и факта, че последната никога не е била стерилизирана или хигиенизирана (виж. Мит. 1 и 2), то тогава няма да е в услуга на истината да твърдим, че употребата на пластмасови съдове ни предпазва по какъвто и да било начин. 

Източник:

Мит 5: Препоръчват се еднократни съдове 

Световната здравна организация, която обяви глобалната пандемия от COVID-19, следи тенденциите в разпространението и развитието на вируса и не на последно място – издава препоръки за справяне и поддържа специална секция в своя уебсайт, посветена на фалшиви новини и митове. СЗО никога не е препоръчвала употреба на еднократни съдове за хранене и пиене, като мярка за ограничаване разпространението на заразата. Препоръката е да се спазват всички хигиенни норми такива, каквито са били до момента, и към тях да се добави т.нар. социална дистанция – избягване на струпвания на хора на едно място, и употреба на лични предпазни средства. 

През лятото на 2020 г. ние, като потребители, станахме свидетели на извеждане на стандартната посуда от керамика и метал в много от заведения и туристически обекти, и замяната й с еднократни чинии, купи, чаши и прибори от еднократна пластмаса. Интересен е фактът, че препоръките се издават от страна на здравни инспектори по район и са устни т.е. без  никакви писмени предписания. Такива препоръки, макар и спазвани от собствениците на заведения и туристически обекти, остават неофициални, защото НЕ отразяват насоки на СЗО, нито официални насоки на Министерство на здравеопазването (МЗ), нито се обосновават на факти и научни доказателства.

Мит 6 : Експертите смятат, че еднократните съдове са по-хигиенични 

СЗО никога не е издавала препоръка за употреба на еднократни пластмасови съдове, като мярка за справяне с пандемията от COVID-19, но щом някои български здравни инспектори препоръчват тази мярка, може би имат право?

Скоро след официалното обявяване на пандемията, над  150 водещи учени, вирусолози, епидемиолози и здравни експерти от 18 държави се обединиха в официална декларация, която съдържа общата им позиция в защита на фактите. В нея експертите единодушно заявяват, че няма абсолютно никакви научни факти, които да обосноват изискване за употреба на еднократен съд с цел по-висока хигиена.  Необходимо е да се продължи спазването на всички базови хигиенни изисквания такива, каквито са били преди пандемията. Това е напълно достатъчна мярка за превенция. Твърденията за по-висока хигиена на еднократните съдове са научно необосновани.

„Въз основа на най-добрите налични научни факти и препоръки на държавни здравни експерти става ясно, че системите за многократна употреба могат да се използват безопасно, като се прилагат базови хигиенни практики.“  

Мит 7: Посветен на всички, които все още са убедени, че е хигиенично да употребяваме еднократна пластмаса. 

Изхвърлянето на еднократна пластмаса в околната среда не е и не може да бъде хигиенично. Околната среда е жизнена среда, от която човекът и всички живи същества черпим необходимите ни вещества за физическото ни съществуване. Всеки човек изпива на ден по 1-3 литра вода и вдишва по 6000 литра въздух, изхранва се с между 0.300 – 1.5 кг храна на ден. Когато всички тези основни компоненти за поддържане на живот и здраве са замърсени, не може да се говори за хигиена. 

Пластмасата е създаден от човека синтетичен материал, чийто състав не се открива в природата. Затова пластмасата се явява механичен и химичен замърсител. В ролята на механичен замърсител е микропластмасата – миниатюрни частици пластмаса, които попадат в нашата храносмилателна система, оттам в кръвта и в органите, като учените все още нямат информация за вредите, които този тип замърсяване нанася на нашите тела. 

В ролята на химичен замърсител са компонентите, от които е съставена пластмасата. Те навлизат в човешкото тяло именно чрез околната среда – чрез почвите , водата, по въздушен път. 

А сега и фактите за състоянието на жизнената среда, силно повлияно от навика да се изхвърля еднократна пластмаса с цел „хигиена“. 

Само за последните 10 години в света е произведена повече пластмаса, отколкото за предходните 100 (считано от откриването на бакелита през 1907 г.). Годишно се произвеждат по 300  милиона тона пластмаса, което е приблизително равно на общото тегло на всички хора, населяващи Земята. 

До момента на Земята има 8  милиарда тона натрупани пластмасови отпадъци. Разпределени един до друг, те покриват цялата площ на планетата. 

В над 80% от всички солни проби по света се откриват микропластмаси

В кръвта и метаболитните продукти на 95% от хората по света се откриват следи от пластмаса. 

Микропластмасите, както и химичните синтетични агенти, от които са съставени, доказано предизвикват  метаболитни смущения (хормонални проблеми, затлъстяване, репродуктивни проблеми, вкл. стерилитет)  и ракови заболявания за хората във всички възрасти.  

Заключение

Необходима ни е качествена промяна в нагласата към еднократна пластмаса. Когато обществото е подведено да вярва, че употребата на еднократни пластмасови изделия е обосновано от фалшиви твърдения за повече хигиеничност и се представя като здравословна практика, ще ставаме все по-болни. Здравето е важно. И постигането на това така желано благо зависи от участието на всеки един от нас в опазване на чистотата на жизнената ни среда, наречена още „околна“. Затова можем да кажем, че ако има връзка между хигиената и еднократната пластмасата, то тази връзка по-скоро е обратнопропорционална. Особено, когато погледнем на нея в дългосрочен план. Дългосрочен план обаче няма да има, ако продължим да пренебрегваме тревожните сигнали за собственото ни здраве и продължим да изхвърляме безпрецедентни количества от този вековен замърсител. 

 1. Източник : Може ли медицината да съществува без пластмасата? National Geographic Science
 2. ХАСЕП (НАССР) система. БАБХ
3. “The Conversation“ Journal
4. The story of a spoon. Видео. Greenpeace International
5. Източник: The New England Journal of Medicine
6. World Health Organization. (СЗО. Съвети към обществото във връзка с COVID-19)
7. Health Expert Statement Addressing Safety of Reusables andCOVID-19
8. Break Free From Plastic
9. Пластмасов Атлас. Break Free From Plastic и За Земята

,

Критичен анализ на върховенството на закона в процеса на лицензиране на АЕЦ Белене

Проф. Георги Касчиев

От години българските правителства поддържат корупционния проект АЕЦ Белене, след похарчени от държавния бюджет  над 3 милиарда лева не е потърсена отговорност на никого за тази огромна кражба. Разбира се корупционните схеми са невъзможни без потъпкването на законите  от представители на управляващите. Именно това е темата на анализа на проф.Касчиев : Критичен анализ на върховенството на закона в процеса на лицензиране на АЕЦ Белене. Прочетете анализа в pdf или го свалете от тук.

Противоречиви държавни решения относно АЕЦ Белене

На 28.03.2012 год. на заседание на Министерски Съвет (МС) се обсъжда проекта АЕЦ Белене. Премиерът Борисов подробно обяснява на министрите сеизмичните рискове на площадката и опасността от катастрофа „след която България просто няма да я има“. Приема се Решение № 250 на МС с което е прекратено изграждането на АЕЦ Белене.

На 29.03.2012 год. Народното Събрание (НС) споделя опасенията от сеизмичната заплаха и подкрепя действията на МС за прекратяване изграждането на АЕЦ Белене.

На 27.01.2013 год. е проведен Национален референдум с въпрос „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала”. Поради недостатъчния брой гласували предложението е  внесено в НС за решение. С Решение от 27.02.2013 год. НС настоява за „окончателното прекратяване“ на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на площадката „Белене“.

Без никакви обществени обсъждания и мотиви, забравяйки за сеизмичните рискове, с Решение от 05.06.2018 год. НС препоръчва на МС да предприеме действия за отмяна на решението за прекратяване на проекта Белене. Обявената цел е провеждане на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване при определени условия.  Иска се отделяне на пасивите и активите на НЕК в отделно дружество, което и досега не е изпълнено. Не се отменят предходните решения на НС от 2012 год. и от 2013 год.

С Решение № 447 от 29  юни 2018 год. МС отменя решението за отмяна на решенията (решение № 250 на МС от 2012 год. за отмяна на Решение № 259 и Решение № 260 на МС от 2005 год.). Решението е нестабилен административен акт, тъй като е обжалвано пред ВАС. На 12.10.2020 год. е проведено поредното заседание и е даден ход на делото по същество.

 Лицензиране на АЕЦ Белене до 2012 год.

На 21.12.2006 год. от Председателя на Агенцията за Ядрено регулиране (АЯР) е издадена Заповед за одобряване на площадка Белене (.http://www.bnra.bg/bg/facilities/belene/belene-license/zapoved-ploshtadka.pdf).

През май и юни 2007 год. от Председателя на АЯР са издадени Разрешения на НЕК за проектиране на първи и втори блок на АЕЦ Белене. Срокът им е изтекъл през 2015 и 2016 год., съответно (http://www.bnra.bg/bg/facilities/belene/belene-license/razreshenie.pdf).

Към датата на прекратяване на проекта АЕЦ „Белене“ прегледът на представения през април 2008 год. технически проект не е завършен и съответно не е издадена заповед от Председателя на АЯР за неговото одобряване.

 

Лицензиране на АЕЦ Белене след юни 2018 год.

Становища на АЯР

            На пресконференция за медиите през януари 2019 год. Председателят на АЯР израаява становището на АЯР, че „Издадените до момента актове във връзка с лицензионната процедура на проекта АЕЦ “Белене” запазват правното си действие и днес“ (https://dariknews.bg/novini/biznes/shefyt-na-aiar-izdadenite-licenzii-za-proekta-aec-belene-prodylzhavat-da-vazhat-2142305)..

Същото становище е изразено и на годишната пресконференция на АЯР през 2020 год. Съобщава се, че от НЕК още не е предоставена необходимата информация за АЕЦ Белене за да се продължи лицензионния процес.

В годишните доклади на АЯР за 2018 и 2019 год. (стр. 26 – 27) относно АЕЦ Белене е заявено, че „Становището на Агенцията е, че актовете, издадени във връзка с осъществяването на лицензионния процес и влезли в сила, запазват правното си действие – разрешение за избор на площадка, заповед за одобряване на избраната площадка и разрешение за  проектиране“. В Доклад 2019 год. е написано, че в началото на април 2019 год. НЕК е поискала от АЯР разяснения  по  отношение  продължаването  на  лицензионния  процес  за  АЕЦ  „Белене” и  на процедурата по одобряване на техническия проект. АЯР е уведомила НЕК, че ще продължи работата по разглеждане на техническия проект на АЕЦ Белене и е представила изискванията си за по-нататъшните действия от страна на НЕК (http://www.bnra.bg/bg/documents/annrep/doklad-2019-21-07-2020.pdf).

В публикувани на интернет страницата на АЯР новини се вижда, че АЯР е възложила обществени поръчки на стойност над 200 000 лв „във връзка с подновяването на процедурата по разглеждане на документите за издаване на заповед  за одобряване на изготвения технически проект на АЕЦ „Белене“. Например през август 2019 год. е обявена обществена поръчка за оценка на съответствие на извършен анализ на безопасността на АЕЦ „Белене“ спрямо актуалните изисквания за безопасност на ядрени централи. Поръчката е във връзка с подновяването на процедурата по издаване на заповед за одобряване на изготвения технически проект на АЕЦ „Белене“.

Тези и други факти показват, че АЯР смята НЕК за притежател на разрешения за проектиране на АЕЦ Белене и дейността по анализ на техническия проект на централата може да продължи.

Фактическо положение

Съгласно чл. 14 от Закона за Безопасност при използване на Ядрената Енергия (ЗБИЯЕ) всякаква дейност в ядрената сфера може да се извършва само ако за това е издадено разрешение от регулатора (АЯР). Поради това от ключово значение е да се изясни дали издадените разрешения за проектиране на АЕЦ Белене са валидни, имайки предвид, че всяко разрешение има срок на валидност. Не са намерени изявления на АЯР за сроковете и валидността на разрешенията за проектиране на АЕЦ Белене.

Проверка в публичните регистри (Разрешения за ядрени съоръжения) на АЯР обаче  показва следното:

– Издадените през 2006 год. разрешения за проектиране на двата блока на Белене са Изтекли/Прекратени/Отменени през 2015 и 2016 год.;

– В периода 2006 год. и досега в регистрите не фигурират валидни разрешения, издадени от АЯР на НЕК по проекта АЕЦ Белене.

Липсата на валидни разрешения за проектиране на АЕЦ Белене означава, че всички дейности на НЕК и АЯР от юни 2018 год. досега по придвижване на техническия проект на АЕЦ Белене са извършвани в нарушение на ЗБИЯЕ и на наредбите за прилагането му, т.е. са НЕЗАКОННИ. Те са и в нарушение на изискванията на Директива 2014/87/Евратом, Конвенцията за Ядрена Безопасност и на добрата международна практика.

Тези фрапантни нарушения на разрешителния режим със сигурност ще доведе до международен скандал.

Тези факти, както и друга важна информация за проекта са укрити от обществеността чрез неверни твърдения. Те са укрити и от потенциалните инвеститори, което води до риск от завеждане на съдебни дела от тях.

На 08.07.2020 год. от професор Георги Касчиев и адвокат Албена Белянова е изпратен сигнал до прокуратурата за тези незаконни действия на АЯР и НЕК. Сигналът е изпратен и до ДАНС, КПКОНПИ и до Генерална дирекция „Енергетика“ на ЕК. Досега отговор е получен само от ЕК.

Възможно обяснение за това противозаконно поведение на държавните институции е намерението в крайна сметка от АЯР да се издаде заповед за одобряване на техническия проект. Тя не може да се обжалва от гражданите. Поради това от ключово значение е да се информират ЕК, ЕП и партньори на НПО  за да се спре този процес.

,

Продължава делото срещу концесията за мина край София, свързвана с Христо Ковачки

На 4 ноември бе насрочено заседание срещу концесията за добив на въглища край софийските села Радуловци, Алдомировци, Братушково и Бърложница. Делото се води от Община Сливница и местен земеделски стопанин, Емил Мирчев, подпомагани от адвокатите на „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“. Концесията е издадена на „Минна компания“ ЕООД — една от свързваните с Христо Ковачки фирми. Въглищата, които ще се изкопават чрез открит способ, са предназначени за ТЕЦ „Бобов дол“, основен замърсител в Югозападна България, известен и с изгарянето на отпадъци.

Въпреки че съдът пренасрочи заседанието за следваща дата, която ще обяви допълнително, Община Сливница бе поискала събирането на доказателства по три основни теми — дали мината ще замърси водоизточниците на селата в района, дали е икономически обосновано в контекста на това, че целият свят се отказва от въглищата и какъв е ефектът върху археологическите структури в района. Съдът допусна експертиза единствено относно замърсяване и унищожаване на основните водоизточници в района на концесията, но прие въпроса за икономическия смисъл за ирелевантен. Що се отнася за археологическите обекти, стана ясно, че не са направени проучвания.

Разработването на мина за въглища в непосредствена близост до София се случва в един по-голям икономически контекст — световните тенденции към енергиен преход отвъд въглищата. Припомняме, че с поевтиняването на енергията от възобновяеми източници, една от основните причини за промяната на климата — въглищата, стават все по-скъпи, замърсяващи и неефективни. Редица държави вече се отказаха от въглищата — Австрия затвори тази година последните топлоелектроцентрали, Обединеното кралство обяви, че през 2024 г. закрива последните четири централи на въглища, а редица други държави в ЕС обявиха, че ще го направят до 2030 година.

Припомняме, че като компенсация за разработване на мината на нейна територия, Община Сливница се очаква да получи нищожна годишна концесионна такса в размер на 9,200 евро. Тази цифра е непропорционално малка в сравнение със загубите, които общината ще претърпи. Освен унищожаване на популярна зона за отдих, разходи за поддръжка на пътищата и влошаване на околната среда, вече направени инвестиции за облагородяване на района също се обезсмислят. В близост до селата има екопътеки, язовир, подходящ за водни спортове със съоръжения за практикуване на уейкборд. На територията на общината е и Алдомировското блато — защитена местност и дом на редки птици. Свързаните с тях възможности за работа биха могли да бъдат унищожени, ако мината бъде открита, а регионът може да стане много по-малко привлекателен за бъдещите инвеститори.

По-рано тази година „Грийнпийс“ – България, с подкрепата на Община Сливница и местните хора, организираха спортно събитие в село Радуловци. „Бягане за Радуловци. Надбягай мината“ показа, че бъдещето на района е да се превърне в любимо място за почивка и туризъм на софиянци.

Снимка: „Грийнпийс“ – България от събитието „Бягане за Радуловци“