,

След възстановяването искаме свят без отпадъци

Отпадъците вече несъмнено се нареждат сред водещите световни заплахи за околната среда и човешкото здраве. Не са много въпросите, които са по-спешни за решаване от постоянно и скоростно растящите планини от отпадъци, които заливат планетата: от сметища, в речни дерета и океаните до невидимото, но изключително токсично замърсяване на въздуха от изгарянето на отпадъци.

GAIA е световен алианс за алтернативи на изгарянето на отпадъци с над 800 членове от над 90 страни по цял свят, обединени от целта за справедлив свят без токсичност и без изгаряне на отпадъци.

Като част от GAIA, екологично сдружение За Земята подкрепя усилията на хора, местни власти и организации, които търсят решенията #ОтвъдВъзстановяването с поглед към кръговата икономика.

Каним ви да споделите и подкрепите следните пет искания от GAIA към всички правителства и финансови институции  при разработването на политики и инвестиционни планове за възстановяване:

1. Изберете нулевите отпадъци, а не изгарянето.

Регионалните и общински планове и бюджети за възстановяване от здравната криза, трябва да дадат предимство на системи за нулеви отпадъци и поетапно да приключат с фалшиви решения като изгарянето на отпадъци.

Чрез прилагането на по-добро разделно събиране и рециклиране, както и компостиране на биоотпадъците, разходите на общините за управление на отпадъците могат да спаднат със 70% (на база разход на тон).

НОВО: Сертификат за общини с нулеви отпадъци
По пътя към нулеви отпадъци: успехи и поуки от цял свят
Конференция „Икономика на отпадъците“, 17 май 2017 г., София
Община Свиленград по пътя към нулеви отпадъци
Zero Waste Systems: Small Investment,Big Payoff

2. Участие на неформалните събирачи на отпадъци и работниците, боравещи с отпадъци

Правителствата трябва да включат в тези системи за нулеви отпадъци неформалните събирачи на отпадъци, както и работниците, боравещи с отпадъци, така че да им осигурят достойна прехрана, както и участие в процеса вземане на решения.

Невидими ръце: Първоначална оценка на мащаба на неформалния сектор за събиране на вторични суровини в София, 2017 г.
Форум “Невидими ръце” – презентации и снимки, 2018

3. Освободете се от пластмасата.

Пандемията не бива да се използва като оправдание за подхранване на кризата с производството на пластмаса. Вместо това правителствата трябва да приемат политики, които драстично да намалят производството и потреблението на пластмаса.

Българите искат амбициозни мерки за справяне с пластмасовото замърсяване
Популярни личности се включиха в кампания за ограничаване на пластмасата за еднократна употреба

Световните потоци на продукти и отпадъци ясно сочат към пластмасовите изделия и опаковки за еднократна употреба като основен ‘виновник’ за бързо разпространяващото се замърсяване с пластмаса. Бързооборотните пластмасови стоки често са нерециклируеми по дизайн, или по различни технически или финансови причини и големи количества нискокачествени смесени пластмаси се изнасят от страните с най-високи доходи към страните с по-ниски доходи и / или с по-слаби екологични стандарти и неефективен контрол върху околната среда.
Вследствие на огромния обем на износа на нискокачествени отпадъци от страните с високи доходи в Европа и Америка, местни общности по цял свят търпят последиците от тези вносни отпадъци, които или се изгарят, или се изхвърлят. Примери за тази тенденция за „износ на замърсяване” са не само Филипините, Малайзия и Индонезия, но също и България.

Износ на отпадъците: сметището е затворено: част 6 от „Атлас на пластмасата“

4. Откажете се от изгарянето на отпадъци и инвестирайте в местни решения.

Като част от зеленото възстановяване международните финансови институции трябва да се откажат от изгарянето на отпадъци и вместо това да финансират местни и регионални системи за нулеви отпадъци. Изгарянето няма място в кръговата икономика, към която Европа се стреми. Изгарянето на отпадъци унищожава ограничени суровини и разхищава хранителни вещества, жизненоважни за здравето на почвите. Изгарянето на отпадъци представлява загуба, изтичане на ресурси от икономиката, както и значителен разход за общински бюджети, и не на последно място излага на риск човешкото здраве, поради което трябва да бъде сведено до минимум.

В България вносът на отпадъци с цел депониране (изхвърляне на специално депо – един вид модерно сметище) е забранен, но въпреки това през последните години се откриват множество нелегално ‘складирани’ или изхвърлени вносни отпадъци, някои от които са с опасен характер, като например части от електронни устройства и тонер касети. У нас се внасят значителни количества отпадъци от Италия и Великобритания, предназначени за изгаряне в два циментови завода и няколко застаряващи въглищни централи в страната.

Варна прие първите вносни отпадъци за 2021 г.

Сериозна причина за тревога е неясният състав на отпадъците с оглед на информацяита от проучвания, които показват наличие на токсични вещества в наглед невинни предмети като детски играчки, произведени в Китай от рециклирани пластмаси.

Особено голям е рискът за здравето на хората в близост до ‘горещи точки’ – циментови заводи и въглищни топлоелектрически централи. Борбата на местните хора с тази екологична несправедливост често е продължителна, но си заслужава в името на чисто бъдеще без отпадъци.

Ще плащаме и със здравето си за горенето на отпадъци в София
Холандски инсинератор: Замърсяване при горене на отпадъци, въпреки филтрите
Датско фиаско: заводът за изгаряне на отпадъци в Копенхаген
Интерактивна анимация за изгарянето на отпадъци: Какво премълчават Топлофикация София и Столична Община?
The High Cost of Waste Incineration
Уебинар: Завод за изгаряне на отпадъци в София? Не, мерси!
Екологични и пациентски организации се обединяват за по-чист въздух в Деня на астмата
Организирани и целенасочени действия от местните хора успяват да спрат изгарянето на опасни отпадъци в региона на Стара Загора.

5. Поставете хората на първо място.

Правителствата и финансовите институции трябва да бъдат напълно прозрачни и приобщаващи по отношение на начина на изразходване на парите на данъкоплатците. Управниците трябва да гарантират, че консултациите, които се провеждат с гражданското общество и засегнатите общности, са съдържателни и се случват още в ранните етапи на процеса.

Протести по света срещу инсталации за горене на отпадъци
Будните хора спират изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“
Граждани от София и Девня протестират срещу мръсния въздух и инсталациите за изгаряне на отпадъци
Хората от “Дишай, Девня” в борба за чист въздух
Четири предложения за по-устойчиво управление на отпадъците в София

,

Как се разходват средствата за климата? EU Cash Awards представят примери за добри, лоши и грозни начини за разходване на средства от ЕС

Понастоящем държавите-членки разработват своите планове за изразходване на средства от ЕС, за да демонстрират на Европейската комисия как ще използват безпрецедентните суми от бюджета на ЕС и средствата за възстановяване. Кампания на Climate Action Network (CAN) Europe идентифицира добри и вредни мерки за климата и околната среда, които 13 държави-членки и региони планират да финансират от джоба на ЕС. България е представена с шест номинации и в трите категории, но с най-силен превес при “грозното” разходване на средства.

Пакетът за възстановяване на ЕС, комбиниран с бюджета му за 2021-2027 г. възлиза на 1,8 трилиона евро и е най-големият финансов пакет досега (в ЕС) и има за цел да стимулира икономиката по време на продължаващата пандемия. В същото време финансовата подкрепа трябва да бъде насочена към изпълнение на целите на Зелената сделка на ЕС за справяне с климатичната криза и изграждане на по-устойчиви, жизнени и адаптивни общества и икономики.

Кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране, която стартира днес, разглежда как държавите-членки и регионите планират да използват наличното финансиране чрез набор от планове, които те трябва да разработят, за да получат достъп до финансиране от ЕС, а именно структурните фондове, Фондът за справедлив преход, и средствата за възстановяване. Въз основа на проектопланове, публикувани от правителствата, или на изтекли документи, в кампанията се подчертават добри, лоши и грозни мерки в тези разходни планове. 

Кампанията цели да насърчи държавите-членки, регионите и Европейската комисия да предприемат решителни стъпки при финализирането на тези разходни планове, като изключат всички вредни за климата и околната среда мерки и насърчат решения за справяне с климатичната и екологичните кризи. 

Акцентите сред добрите примери, които отчетливо допринасят за необходимия преход са амбициозният териториален план за справедлив преход на полския регион Източна Великополска и отпадането на петролните шисти от сектор Отопление в естонския регион Ида-Вирумаа. В допълнение, мерките за възстановяване на полското правителство, които насърчават енергийните общности и енергийната ефективност в сградите, плановете на испанското правителство да мобилизира повече от 10% от своя план за възстановяване за създаване на възможности и обществени услуги в селските райони или планираните инвестиции на Белгийския регион Валония за енергийна ефективност в сградите са инвестиции на ЕС, които служат на хората и климата.

За съжаление, наградите за Европейско финансиране откриват повече „лоши“ и „грозни“ практики, отколкото добри. Категорията „лоши примери“ обединява елементи на greenwashing или частично добри мерки, които пропускат възможността за реална промяна. Те включват: пропуснати възможности за инвестиции в транспорт с ниски въглеродни емисии в Чехия, Франция, Германия, Полша, Португалия, Словения и белгийския фламандски регион и липса на необходими инвестиции във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност – въпреки огромния потенциал – в Германия, Франция, България, Чехия и Латвия. Френските и испанските инвестиционни планове за финансиране на „не толкова зеления водород“ също предизвикват съмнения. Фактът, че всички тези планове са били създадени при липсата на обществени консултации в почти всички страни, е повод за безпокойство за НПО.

Разделът „Грозни практики“ обхваща мерки, които имат за цел да подкрепят използването на изкопаеми горива, било то нефт, въглища или газ. Този раздел включва: празен чек на стойност 2,5 милиарда евро за петролни и газови компании, както и за други въглеродно-интензивни индустрии във Франция, полски и български инвестиции в замърсяващи инсталации за изгаряне на отпадъци, инвестиционни планове на Румъния и България за разширяване на газоразпределителната система и словенски спасителен пакет за авиационни компании.

Следващата важна стъпка от кампанията за Награди за Европейско финансиране е да се поставят всички мерки на публично гласуване, за да се определят най-добрите, лоши или грозни мерки, избрани от европейците, които държавите им се опитват да финансират чрез средства на ЕС. Резултатите от публичното гласуване ще бъдат обявени на церемония по награждаване на 29 април, малко преди Европейската комисия да започне оценка на представените от държавите планове за възстановяване.

Радостина Славкова, координатор “Енергия и климат” в За Земята, каза: 

“За Земята от години следи и дава предложения за подобряване начина, по който се харчат публични средства в България – и евросредства и национални такива. С интерес се запознахме с плановете на правителството за възстановяване, в писането на които не бяхме поканени да участваме, но ще са определящи за бъдещето на страната в настоящото десетилетие, а и след това. В резултат, България е представена в кампанията EU Cash Awards със седем номинации и в трите категории, като най-силна е конкуренцията при “грозното” разходване на средства с цели четири примера – инсталация за горене на отпадъци в центъра на София, планове за изграждане на газопроводи до въглищни региони, магистрала през богатото на биоразнообразие Кресненско дефиле и път, разделящ на две природен парк “Българка”.

Все пак наблюдаваме и “лъч светлина” в лицето на новопредложена след общественото обсъждане в края на годината нова програма за единични мерки за възобновяема енергия и енергийна ефективност в домакинства, с допълнителна помощ за енергийно бедни граждани. Настоящият дизайн на новата програма за енергийна ефективност на жилищни сгради, в момента набляга повече на “пропуснатия й потенциал”, но с няколко подобрения може да придобие истински трансформиращ живота на хората и бъдещето им вид.

Маркус Трилинг, координатор по политиката за финансиране и субсидии в Climate Action Network (CAN) Europe, каза: „Държавите-членки се договориха да изразходват предстоящото финансиране от ЕС за целите на Зелената сделка, като същевременно прилагат принципа „не нанасяй значителни вреди“ при всичките си инвестиции. Сега е времето те да насочат нашите пари там, където са казали, и да направят плановете за изразходване на средства от ЕС наистина трансформационни. Имаме нужда от публични инвестиции, които ще подкрепят прехода към общество щадящо климата. Това би било от полза не само за климата, но и за европейската икономика като цяло. “

„Разходването на пари от ЕС за изкопаем газ ще заключи икономиките в отделяне на повишени емисии и зависимост от изкопаеми горива в продължение на десетилетия.“

Арно Колиньон, Координатор по въпросите на енергийната политика и климата, Inter Environnement Wallonie (IEW), Белгия, каза: „Преди няколко години повечето публични пари щяха да бъдат изразходвани за пътна инфраструктура и други публични инвестиции, които застрашават сериозно климата. В Белгия поне вече не е така и със сигурност е забележителна еволюция! Но все още има дълъг път докато нашият лидер осъзнае, че климатът и околната среда трябва да бъдат интегрирани във всяка инвестиция.”

Войчех Шималски, Институт за устойчиво развитие, Полша, каза: „Тъй като пандемичната ситуация в Полша се влошава, перспективите за полско зелено възстановяване се развиват. Полският план за възстановяване показва някои добри и лоши примери за парични разходи от ЕС. Хубавото е, че се насочват към повече общностни енергийни решения – защото хората използват повече енергия в домовете си. Лошото е, че липсва сериозно финансиране за местната велосипедна инфраструктура, която може сериозно да подпомогне възстановяването на туризма и здравето на гражданите. Има също много неизвестни – някои мерки може да се окажат много грозни.“

 

Кампанията се реализира със съдействието на фондация Майнър / Supported by the Minor Foundation for Major Challenge

Къде са амбициите на Националната стратегия за справяне с отпадъците?

Без реална амбиция да намали и оползотвори отпадъците. Така бихме определили Националния план за управление на отпадъците 2021-2028г.

Нещо повече, в него няма заложени мерки и задължения, насочени към институциите, бизнеса и гражданите. С подобни документи без амбиция, гледки като тази на пластмасовия остров по река Искър, който шокира обществото по-рано през годината, ще продължат да съществуват. Екологично сдружение “За Земята”, заедно с нашите партньори от Zero Waste Sofia, Green Revolucia, Храна, не война, Wind2Win – Черно море, свободно от пластмаса, Zera, LessPlastic Bulgaria, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, Варна се обединиха около официално становище, адресирано до министъра на околната среда и водите, в което настояваме за повече и по-ясни цели, прекратяване на вноса на отпадъци и включване на управлението на отпадъците като важна част от кръговата икономика. 

Сред основните забележки са

недостатъчно активните мерки срещу намаляването на вредното въздействие на отпадъците, предотвратяване на образуването им и насърчаването на повторното им използване. Наясно сме, че подобна реформа не е лесна и няма да се реализира бързо, но без дългосрочен целеви план в тази посока има опасност изобщо да не се случи. Липсва официален доклад и задълбочен анализ към националния план за екологична политика, нейната ефективност или липса на такава, през предходния период 2008 – 2018г., което би могло да доведе до определяне на основните проблеми, върху които управляващите да се концентрират. 

В становището подчертаваме необходимостта от

задължителни инвестиции за

изграждане на системи за резделно събиране и площадки за разделно събрани отпадъци за сметка на регионалните центрове за смесени отпадъци. Към настоящият момент съдовете за разделно събиране на територията на страната почти изцяло са собственост на организациите по оползотворяване, затова е необходима промяна в наредбите на общинско ниво за поемането на реална отговорност, осъществаване на надзор и въвеждане на единна информационнна платформа. 

По отношение на разделното събиране настояваме още за залагане на 100% покритие на общините и организиране на всички потоци от отпадъци в страната, чрез системи, които са пригодени към спецификата на различните жилищни райони и сгради.   Предложенията

трябва да са общовалидни за всички общини,

а не само за тези с над 10 000 жители, защото, по този начин, цели райони са откъснати от системите за разделно събиране.  Необходимо е всички населени места с над 5 000 души да имат изградена система за разделно събиране на отпадъци от домакинствата. Този регламент ще осигури повече яснота и конкретни действия при въвеждането на разделно събиране на отпадъци от търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради, както и да се обхванат населени места със значителен туристически натиск и голямо количество отпадък. Искаме още увеличаване на инвестициите за развитие на капацитета и броя на хората в общинските администрации, отговорни за управлението на отпадъците. 

Разделното събиране на биоразградими отпадъци и оползотворяването им чрез компостиране, такса битови отпадъци, регламентът за строителни отпадъци спрямо изискванията на ЕС и ограничаване употребата на платмасови изделия за еднократна употреба са пример за конкретни направления, по които не са постигнати необходимите промени.

За да има добър резултат е необходима и засилени информационна кампания с екологична насоченост, повече гражданско участие, подобряване на контрола и взаимодействието между отговорните институции и гражданите — факт, на който очаквахме да бъде обърнато повече внимание във важен стратегически документ като Националната стратегия.

В заключение настояваме за изготвяне на прогнози и варианти за бъдещо развитие на политиката по управление на отпадъците за периода 2021- 2028г. и оценка на влиянието/тежестта му върху населението, бизнеса и държавата. Изискваме още анализ на състоянието и прогноза за вида, количествата, и източниците на отпадъци, образувани на територията на страната, както и за отпадъците обект на трансграничен превоз. Очакваме липсата на екологична оценка на националния план също да бъде преодоляна. 

Последно, но не по значение, е

обществото да бъде информирано в процедурата.

Огромен пропуск на министерството е точно в тази насока, защото хората са тези, които настояват за справяне с наболелите проблеми с отпадъците — били те изгарянето или огромното количество пластмаса във водите. Затова и те са най-ценните съюзници.  

, ,

Какво получават работниците във въглищната индустрия при справедлив преход?

Критерии за подпомагане на работниците във въгледобивната и въглепреработващата индустрии в условия на справедлив преход 

ИНФОРМАЦИОНЕН ЛИСТ  ЯНУАРИ 2021
Alexander Reitzenstein, Felix Heilmann & Rebekka Popp

През 2021 г. повечето държави-членки на ЕС разработват Териториални планове за справедлив преход на своите въглищни региони за достъп до Фонда за справедлив преход на ЕС. Това поставя на преден план въпроса как изглежда един добър преходен пакет, насочен към засегнатите региони, общности и работници. Този информационен лист представя три критерия, базирани на съществуващи случаи, за да оповести разработването на национални или регионални схеми за подпомагане на миньори в ЕС.

Схемите за подпомагане на работниците са само един необходим компонент от цялостния Справедлив преход

Схемите за подпомагане на работници под формата на директни обезщетения при съкращения могат да осигурят важен финансов мост за работници, които са близо до пенсионирането си или търсят нови възможности за работа. Те обаче не са достатъчни сами по себе си и е изключително важно да се комбинират с други политики, които допринасят за Справедливия преход отвъд въглищата в региона.

Пример: Стратегията за справедлив преход на Испания

През 2018 г. испанското правителство подписа стратегическо споразумение със синдикатите на въглищния сектор на страната за прилагане на Насоките на международната трудова организация за справедлив преход.[1] Сделката за Plan del Carbon на стойност 250 милиона евро включва затварянето на всички частни въглищни мини, които са станали икономически нерентабилни, като замества субсидиите за въгледобивната индустрия с план за устойчиво развитие.[2] Първият компонент за прилагането му беше разработването на икономическа Стратегия за справедлив преход, част от испанския Закон за климатичните промени.

Сделката включва разпоредби, които позволяват на всички миньори, които са на възраст 48 или повече години или са служили поне 25 години във въгледобивната индустрия, да се пенсионират по-рано. По-младите миньори ще получат обезщетение за съкращение в размер 10 000 евро, както и по една 35-дневна заплата за всяка година служба. Миньорите със здравословни проблеми вследствие на професията, като азбестоза, ще получат допълнително обезщетение в размер на 26 000 евро. Към тази пряка финансова подкрепа, испанската Стратегия за справедлив преход съдържа важни мерки като подкрепа за развитието на нови икономически дейности в засегнатите региони, подкрепа за стратегически индустриални сектори, намеси на пазара на труда за насърчаване на създаването на работни места и мерки за екологично професионално обучение.[3] Всички тези разпоредби превръщат испанската стратегия в пример за добра практика в интегрирането на схеми за пряко подпомагане на работници в една по-широка рамка за справедлив преход.

Схемите за подпомагане трябва да бъдат съобразени със специфичните нужди на различните целеви групи

 

Схемите за подпомагане трябва да бъдат разработени в съответствие с нуждите на различните целеви групи. Например по-възрастните работници ще бъдат по-заинтересовани от заместител на доходите чрез схеми за държавно подпомагане и възможности за ранно пенсиониране, докато по-младите работници ще имат по-голяма нужда от активна подкрепа в търсенето на нова работа, включваща затвърждаване или повишаване на квалификацията.[4] Тези различни обстоятелства трябва да се спазват при изготвянето на схеми за подпомагане и изискват да се вземе предвид демографският състав на засегнатата работна сила, както и наличните възможности за работниците да си намерят нова работа.

Пример: Препоръки на канадската Работна група за справедлив преход

Работната група за справедлив преход, включваща различни заинтересовани страни, която канадското правителство свика през 2018 г., положи едни от най-всеобхватните усилия за разбиране на предизвикателствата, пред които са изправени работниците и регионите при поетапното закриване на въгледобивните и въглепреработвателни предприятия, като съответно предложи решения.[5] В окончателния си доклад Работната група препоръчва правителството да следва двупосочна стратегия за 1) създаване на „програма за свързване на пенсиите“ за работници, които ще се пенсионират по-рано от планираното поради поетапното закриване на въгледобивните предприятия; и 2) прилагане на мерки, които позволяват, особено на по-младите работници да преминат към нова, устойчива заетост. За постигането на последното докладът предлага създаването на публичен регистър, осигуряващ достъп до цялата съответна информация за пазара на труда, както и разработването на всеобхватна програма за финансиране в подкрепа на работниците, които са в процес на смяна на работата си, включително чрез временна финансова подкрепа, образование и обучение, и подкрепа на мобилността.[6]

Държавата не трябва да освобождава компаниите от финансовите им отговорности

Работодателите трябва да допринасят за социалното благосъстояние на своите служители, включително чрез пенсионни възнаграждения. Този принцип се прилага дори в контекста на държавно планирано поетапно закриване на въгледобивни предприятия. Независимо от това, могат да бъдат оправдани и допълнителни схеми за държавно подпомагане в подкрепа на прехода. Изключително важно е обаче тези допълнителни схеми, финансирани от държавния бюджет, да осигурят допълнителни ползи за работниците и общностите: не е приемливо такива схеми просто да покриват съществуващите преди това финансови отговорности на компаниите. В същото време частните компании могат да играят конструктивна роля в справедливия преход, например чрез предлагане на възможности за преквалификация, какъвто е случаят в проектите на „Академия за възобновяема енергия“, които в момента се разработват в Полша и Румъния.

Пример: Обезщетения при съкращения в Германия за възрастни работници от въгледобивната индустрия

Германското правителство подпомага финансово работници в мини за лигнитни въглища, преработвателни заводи за антрацитни въглища и преработвателни заводи за лигнитни въглища, които са на възраст над 58 години и са засегнати от съкращения поради затваряне на заводи или мини, или поради намаляване на производството в даден завод. Според правителствените оценки разходите за тази схема за подпомагане възлизат на 5 милиарда евро до 2048 г. [7] Съответните работници получават обезщетение при съкращение за период до пет години докато не достигнат редовна пенсионна възраст, както и държавна вноска за здравно осигуряване до 50%. Програмата се финансира от федералния бюджет. Освен това правната рамка гарантира, че работниците, които губят работата си поради поетапното затваряне на предприятията, няма да са потърпевши по отношение размера на техните по-късни пенсии — разликата се покрива чрез публични плащания към пенсионната система. Освен това публична агенция предоставя информация за възможностите за преквалификация и обучение, за да гарантира, че работниците, които биха искали да продължат друга кариера, имат достатъчно възможности. Възможно е както да получат обезщетение при съкращение, така и да започнат друга работа.

Синдикатите приветстваха решението за обезщетение при съкращение. Въпреки това, Mercator Institute for Global Commons (MCC) и IAB, мозъчният тръст на Федералното бюро по труда, разкритикуваха, че обезщетенията са „подарък за индустрията“, тъй като публичната схема за компенсации, приложими за голяма част от работниците в лигнитната индустрия, замества съществуващите ангажименти за финансирано от компанията ранно пенсиониране, за което са предвидени 1,7 милиарда евро. Техният анализ също така установи, че мерките няма да ускорят процента на социално приемливите намаления на заетостта. Вместо това те предлагат Федералната агенция по труда просто да предложи същата застраховка за заплати, която се предоставя на по-възрастни безработни във всички отрасли, вместо държавата да освобождава въгледобивните компании от съществуващите пенсионни задължения.[8]

За E3G

E3G е независим мозъчен тръст по въпросите на климата, който ускорява прехода към климатично безопасен свят. E3G изгражда междусекторни коалиции, за да постигне внимателно дефинирани резултати, избрани поради способността им да стимулират промяната. E3G работи в тясно сътрудничество със съмишленици в правителството, политиката, бизнеса, гражданското общество, науката, медиите, фондациите с обществен интерес и други сфери. През 2018 г.,за трета поредна година, E3G се класира на пето място като мозъчния тръст с най-голямо влияние в световен мащаб в областта на околната среда. Повече информация можете да намерите на www.e3g.org.

Партньори

Този проект е част от Европейската климатична инициатива (EUKI) на Германското федерално министерство на околната среда, oпазването на природата и ядрената безопасност(BMU). Мненията, представени в този брифинг, са единствено отговорност на авторите и не отразяват непременно становища на Германското федерално министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност(BMU).

Copyright 

This work is licensed under the Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.0 License. © E3G 2021

________________

[1] International Labour Organisation’s Guidelines for a Just Transition: Рамково споразумение за справедлив преход на въгледобива и устойчиво развитие на минните общности за периода 2019-2027 г.

[2] IndustriALL (2018) Испанските синдикати от въгледобивната индустрия печелят забележителна Сделка за Справедлив Преход; The Guardian (2018) Испания ще затвори повечето въглищни мини в сделката за преход от 250 милиона евро

[3] Европа отвъд въглищата(2020 г.) Казвайки Адио на въглищата

[4] Европейска комисия (2020) Наръчник за подкрепа за устойчива заетост и социално подпомагане

[5] Съюз Енергия без въглища(2019) Работна Група за Справедлив Преход за Канадските работници и общности във въгледобивната индустрия

[6] Правителство на Канада (2018 г.) Окончателен доклад на Работната Група за Справедлив Преход за Канадските работници и общности във въгледобивната индустрия

[7] Deutscher Bundestag (2020) Kohleausstiegsgesetz

[8] MCC (2019) Gewinner und Verlierer eines staatlichen Vorruhestands 

Международен сертификат за общини с нулеви отпадъци – вече и в България

През последните години терминът „нулеви отпадъци“ доби широка известност по света и в България. Все повече общини, фирми, хотели, ресторанти и фестивали търсят начини да намалят отпадъците си и по този начин да се включат в прехода към кръгова икономика. Особено в настоящата криза, за тези отрасли е още по-важно да оптимизират използването на суровини. Дори при усложнена пандемична обстановка, събирането на отпадъците е обществено значима дейност, която не бива да спира да се подобрява.

Европейската мрежа за нулеви отпадъци предлага работещо решение за местните власти, които искат да подобрят ефективността и да ограничат разходите за управление на битовите отпадъци, които представляват едно от най-важните пера в общинските бюджети – Сертификат за общини с нулеви отпадъци.
Нарастващата популярност на концепцията „нулеви отпадъци“ води до все по-честото ѝ използване без ясни стандарти и критерии. Затова Европейската мрежа за нулеви отпадъци – Zero Waste Europe – създаде международен сертификат за общини с нулеви отпадъци. Системата за сертифициране е разработена въз основа на 10-годишния опит в тази област на експертите и членовете от мрежата при работата им с близо 400 общини. Сертификатът ще се дава само на общини, които са се ангажирали да предприемат значими стъпки към намаляване на отпадъците, като официално признание на техните усилия и резултати.

Сертификатът е продължение на досега действащата програма на Zero Waste Europe за общини с нулеви отпадъци, в която към момента участват 400 общини от 9 различни европейски държави, включително България. Карта на общините с нулеви отпадъци

Сертификатът предоставя стабилна рамка за всяка община, която желае да намали обема на отпадъците, които генерира.

Съпътстващите ползи включват:
– намалени разходи за управление на отпадъците,
– по-малко емисии на парникови газове,
– нови зелени работни места,
– по-добри връзки с обществеността,
– прилагане на най-новото законодателство на ЕС.

Новосъздадената Академия за нулеви отпадъци (Mission Zero Academy) координира процеса по сертифициране и предоставя обучителни ресурси и експертни услуги, създадени специално за подпомагане на общините по пътя им към нулеви отпадъци.

За повече информация се свържете с българския представител на Zero Waste Europe – екологично сдружение За Земята на zerowaste [at] zazemiata.org

Още по темата:

* Доклад от програмата за общини с нулеви отпадъци, 2020 г.
* Сертификат за общини с нулеви отпадъци – кратка информация
* Академия за нулеви отпадъци (Mission Zero Academy)
* Карта на общини с нулеви отпадъци

, ,

За Земята пита кандидатите на парламентарните избори относно политиките им за намаляване на отпадъците и подобряване чистотата на въздуха

Във връзка с предстоящите избори за 45-то Народно събрание За Земята се обърна към всички партии и коалиции, които се явяват на тях с няколко кратки въпроса относно политиките, които предвиждат за намаляване на отпадъците и подобряване чистота на въздуха в България. Очакваме да получим техните отговори до 26 март и ще ги споделим преди изборите на нашият сайт и в социалните мрежи.

Проблемите с управлението на отпадъците и качеството на въздуха в България се отразяват сериозно на качеството ни на живот, на нашето здраве и на икономиката ни. Затова смятаме, че е важно да получим конкретни отговори и ангажименти от всички партии, коалиции или кандидати, а хората, които гласуват да имат тази информация преди да направят своя избор. 

По отношение на отпадъците попитахме, дали подкрепят въвеждането на депозитната система, на чаши за многократна употреба в детските градини и изграждането и функционирането на инсталации за изгаряне на отпадъци в България.  Тези теми са важни, защото предстои въвеждането на Директива относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда и е важно да се планират дейности за въвеждане на добри практики. Тези практики ще допринесат за намаляване на използваната еднократна пластмаса и замърсяването на околната среда. Горенето на отпадъци е остарял начин за справяне с боклука, който води до влошаване на качеството на въздуха и почвите. 

Във връзка с качеството на въздуха, освен че се интересуваме, дали определят темата като основен приоритет на работата им, зададохме и редица конкретни въпроси, свързани с ключови проблеми в областта. По отношение на замърсяването от битовото отопление с твърди горива, което е основен източник на замърсяване с ФПЧ на национално ниво, поискахме отговори, свързани със стандартите за дървесината за отопление (за допустима влажност и липса на химически покрития), намаляването и постепенното премахване на отоплението с твърди горива, политиките за подкрепа за подмяна на отоплението и справяне с енергийната бедност на гражданите. 

По отношение на индустриалното замърсяване на въздуха  въпросите ни са, дали ще подкрепят увеличаване на санкциите, включително и отнемане на правото да оперират нарушителите, защото в момента често те са символични и нямат възпиращ ефект. Попитахме кандидатите и дали подкрепят връщането на нормативите за миризми, както и механизми за ефективен контрол на подобно замърсяване. 

По отношение на замърсяването от транспорта въпросите ни са свързани с това, дали ще подкрепят политики, които да променят фокуса от инвестиции в инфраструктура за автомобили към такава за обществен транспорт – ЖП, градски транспорт, велосипеди и придвижване пеша.

Не на последно място се поинтересувахме, дали ще подкрепят реформи в МОСВ и ИАОС, които да подсилят експертния им капацитет, включително да измерват качеството на въздуха по-добре, да осъществяват по-ефективен контрол и да оказват помощ на общините за подобряване на качеството на въздуха и справянето с проблемите по управлението на отпадъци.

Очаквайте публикацията с отговорите и гласувайте за по-зелено и устойчиво бъдеще!

Малките модулни реактори и големите амбиции

Анализ на д-р Георги Касчиев

През октомври м.г. премиерът изненадващо обяви че правителството обмисля да строи малки модулни реактори (ММР). На 17 февруари т.г. бе съобщено, че АЕЦ Козлодуй – Нови мощности и американската NuScale Power са подписали Меморандум за разбирателство. Целта е да се изследва възможността за изграждане на разработваните от NuScale Power ММР. АЕЦ Козлодуй – НМ твърди че в меморандума няма обвързващи клаузи, но тъй като той не е публично достъпен в медиите се появиха различни коментари.

NuScale Power доста по-ясно казва, че компанията ще подкрепя АЕЦ Козлодуй – НМ при провеждане на изследвания, вкл. технико-икономически анализи, финансова оценка на проекта, различни инженерни оценки, планиране и лицензиране, с потенциална цел изграждане на нова ядрена мощност с ММР на NuScale Power.

И двете стани твърдят, че технологията е безопасна, надеждна, маневрена и идеална за България. Някои привърженици на ММР заявяват, че до 2030 год. у нас щели да се изградят 5-6 хиляди МВт от такива мощности. Други гръмко обявиха, че ядрени модули можело да се сложат дори в центъра на София?!?

Този материал представя информация за проектите за ММР и най-вече за тези на  NuScale Power и дава възможност за преценка доколко тези твърдения са реални.

Големи и малки реактори

В началната фаза на развитие на ядрената енергетика всички реактори са с ниска мощност. Бързо се стига до идеята за увеличаването на мащаба, тъй като това води до значителни финансови ползи.  От друга страна огромните електоенергийни системи на основните страни разработчици дават възможност за включване на централи с висока мощност. Така се стигна до създаване на реактори с мощност до 1650 МВт ел. (EPR). В света сега има поне 10 съвременни проекта на големи леководни реактори, с по няколко модификации, повечето от които са лицензирани и работят.

Реакторите с електрическа мощност над 700 МВт са големи, а тези под 300 МВт – малки. От 300 до 700 МВт са със средна мощност, има и клас микрореактори (под 10 МВт). Повечето работещи реактори в света са със средна и голяма мощност. Тези с малка мощност основно са създавани като прототипи на по-големи. Микрореакторите се предвиждат главно за космически мисии, в миналото са използвани от СССР за сателити. Има идеи да се използват за захранване на военни бази, острови и т.н.

Авариите в Чернобил и Фукушима доведоха до затягане на регулаторните норми и изисквания и включване на нови системи за безопасност. От друга страна огромните размери доведоха до проблеми при проектирането, лицензирането и най-вече при строителството. В резултат времето за изграждане и началните разходи силно нарастнаха, а реалните цени се оказаха значително по-високи от първоначалните оценки. Например изграждането на двата реактора AP-1000 на Westinghouse в САЩ вместо за 5 години по план ще отнеме повече от 8 години, а разходите вече надхвърлиха 11000 USD/кВт ел. Подобно и дори по-лошо е положението с изгражданите 5 реактора EPR  на Areva във Франция. Всичко това накара потенциалните инвеститори да бъдат много предпазливи.

Една от идеите на ядрената индустрия за рестарт бе връщане към проектиране на малки реактори. При тях реакторния остров може да се опрости, да стане по-надежден и по-безопасен, изграждането им да е по-лесно и по бързо и в последна сметка да са по-евтини и атрактивни. Малките размери обаче водят и до редица негативни последици.

Досега от този тип в работа е само руската плаваща АЕЦ, с два водо-водни реактора по 35 МВт ел. всеки. Те са разработени отдавна за ледоразбивачи и не могат да се приемат за нов проект. Изграждането им продължи повече от 12 год., разходите пораснаха близо 5 пъти и надхвърлиха 10500 USD/кВт ел. Най-вече поради тези причини други кандидати да инвестират в тази технология няма. Русия разработва още 4 проекта на леководни реактори за плаващи АЕЦ.

Повечето компании се насочиха към разработване на малки модулни реактори. В тях като правило активната зона и всички компоненти на първи контур са интегрирани в един модул. Той се изготвя във фабрични условия и се транспортира за монтиране на площадката. Повечето проекти за АЕЦ са с няколо модула. Смята се, че времето за изграждане ще е по-малко, което ще намали лихвените разходи. Предполага се, че изграждането на отделните модули може да става един по един, в зависимост от нуждите и ще се изискват по-малко начални разходи. При серийно производство, цената на един модул ще намалее достатъчно. Много икономисти обаче смятат, че дори при наличие на всички благоприятни фактори, токът от ММР ще е по-скъп от този на големите.

Първият мащабен проект за разработване на ММР е стартиран през 90-те години в Южна Африка с участие на международен екип. Това е високотемпературен реактор тип PBMR, който се основава на немският HTR, спрян след Чернобил. Обогатяването е два пъти по-високо от това в леководните реактори, горивото е уранови частици, облечени с няколко обвивки и пресовани в графитни сфери. Забавителят е графит, топлоносителят – хелий, който се нагрява  до над 700 оС и директно захранва газова турбина. Плановете предвиждаха към 2010 год. в работа да има вече 24 модула. За да се постигнат добри икономически резултати топлинната мощност е увеличена от 200 на 400 МВт, при което обаче възникват редица технически и лицензионни проблеми. Същевременно стойността на проекта силно нараства, инвеститори и клиенти не се появяват и след изразходване на 1,3 млрд USD, през 2010 год. проектът е замразен.

През 2005 год. в процес на разработка са били 50 проекта на малки реактори, а сега в 18 страни се разработват вече 72. От тях 25 са с лека и тежка вода, 11-на бързи неутрони с различен топлоносител, 11-високотемпературни, 10-на разтопени соли и т.н. В САЩ в разработване се водят 18 проекта, в Русия – 17, в Китай – 9, в Япония – 8, в Канада – 7. Дори Дания, Люксембург и Саудитска Арабия са обявили, че разработват такива проекти.

Не е ясно по колко от тези 72 проекта реално се работи и колко ще стигнат до лиценз и строителство на прототип. Само 10 са в 4-та и 5-та фаза на проектиране и още три дизайна на АЕЦ с малки реактора са в строителство или близо до него:

HTR-PM, Китай – два модула с високотемпературни реактора захранват една парна турбина с мощност 210 МВт ел. Всеки модул е със забавител графит и топлоносител хелий и топлинна мощност 250 МВт. Очаква се да влезе в работа 2021 -2022 год.;

CAREM -25, Аржентина – АЕЦ с един интегрален, леководен реактор, ел. мощност около 30 МВт.

Очаква се в края на т.г. да започне изграждането на ACP 100, Китай – интегрален, единичен, леководен реактор, ел. мощност около 30 МВт.

Компанията NuScale Power

Основана е през 2007 год. от учени от университета в щата Орегон, разработващи технологии за пасивно охлаждане на реактори. От 2011 год. основен акционер в нея е инженерната и строителна корпорация Fluor. Разработва се принципно нов проект за леководен реактор с естествена циркулация на топлоноситела (без помпи) в първи контур. Движещите сили са разликите в плътността на топлоносителя в активната зона и в парогенератора и тяхната височинна кота. Това води до силно опростяване на първи контур, но налага ограничения на топлинната мощност.

Липсата на помпи и тръбопроводи в първи контур дава възможност всички компоненти (активна зона, парогенератор и компенсатор на налягането) да се интергрират в един метален корпус. Той е монтиран във външен метален корпус, който служи като защитна обвивка (контеймънт) и може да издържи на много по-високо вътрешно налягане от традиционните. По време на работа в контеймънта ще се поддържа малък вакуум, което ще ограничи топлинните загуби и корозията на метала. От него излизат кабели, тръбопроводите на системите за водообмен и очистване на първи контур, паропроводите и тръбопроводите за връщане на кондензата. За проекта е разработен парогенератор от нов тип със спираловидни топлообменни тръбички. Няма много сведения за надежността му, ресурса на работа, може ли да се ремонтира, подменя и т.н. Критици на проекта изразяват опасения, че той може да се повреди в резултат на вибрации при аварийни процеси.

Към 2010 год. принципно е разработен модул с 45 МВт ел. мощност. Ниската мощност обаче води до скъпа продукция и както при проекта PBMR се започва увеличаване на мощността. Към 2015 год. e разработен модул с топлинна/електрическа мощност 160/50 МВт, който през 2020 год. е получил одобрение от регулатора.

Вероятно икономическите резултатите пак не са задоволителни и към 2019 год. се разработва модул при който топлинната мощност е 200 МВт, а електрическата – 60 МВт.

Преди месеци NuScale Power съобщи, че разработва още по-мощен модул, при който топлинната мощност  е 250 МВт,  а електрическата – 77 МВт. Той ще бъде представен за лицензиране през 2022 год. Компанията има разработки за АЕЦ с 4 и 6 модула, но за оптимален се счита вариантът с 12 модула. Планът е първата АЕЦ да е с 12 модула по 77 МВт и обща бруто мощност 924 МВт. Както се вижда, за ефективна работа, АЕЦ с ММР трябва да е с много модули и огромна мощност.

NuScale Power вече е вложила в разработването на ММР над 900 млн USD, като от тях 317 млн USD са от правителството. Чрез ММР САЩ смятат да възвърнат лидерството си в ядрената енергетика и към страната да потекат милиардни поръчки от целия свят.

Какво представлява ММР на NuScale Power

При модул от 77 МВт корпусът е с вътрешен диаметър 2,74 м, а височината му е увеличена до 19,8 м. Контеймънтът е с външен диаметър 4,57 м и височина 23,16 м.

Активната зона ще съдържа 37 стандартни сборки 17 х 17 горивни елемента с височина на стълба горивни таблетки около 2 м, които ще се изготвят от AREVA – Франция. За сравнение – в активната зона на АР-1000 има 157 горивни сборки, които са два пъти по-високи. В големите реактори утечката на неутрони е пренебрежима и обогатяването на ядреното гориво може да е по-малко. Разпределението на неутронния поток и на енергоотделянето в горивото в тях е близко до оптималното и се постига високо изгаряне. Обратно е положението при малки размери на активната зона – значителна утечка на неутрони и неоптимално разпределение на енергоотделянето. Поради това от единица маса гориво може да се извлече значително по-малко енергия, отколкото в големите реактори. Това означава, че на единица произведена енергия такъв модул ще генерира по-голямо количество отработено гориво. Тези съществени  недостатъци са характерни за всички малки реактори.
В 16 от горивните сборки ще се има подвижни поглътители на неутрони, всеки от които със собствен електромагнитен двигателен механизъм. Ще се използва и разтворим поглътител (бор) в топлоносителя. Обогатяването с уран-235 трябва да е по-високо от това за големите реактори, но ще е под 4,95 % (лимита за граждански реактори в САЩ).

Разликата в температурите на водата на вход/изход от активната зона при 60 МВт модул е 56 градуса (265 – 320 оС), докато при големите реактори тя е под 35 градуса. Няма информация колко ще е при най-мощния модул. Ниската температура на вход в активната зона обуславя ниски параметри на парата във втори контур. В съчетание с по-високите топлинни загуби само 31% от топлинната енергия ще се превръща в електрическа (модул от 77 МВт). Такива стойности (и по-ниски) са типични за малките реактори, докато при големите водо-водни реактори те са 34-36%. Това също означава, че на единица произведена електроенергия малък реактор изисква по-голямо количество краен поглътител на топлината, в сравнение с голям реактор.

От гледна точка на безопасността ММР на NuScale има много предимства пред големите реактори, които тук няма как да се обсъждат в детайли. Няколко примера: Опростяването на проекта елиминира цял клас от изходни събития за аварии; Системите за аварийно охлаждане са на пасивен принцип, т.е. не се изискват помпи, енергия или намеса на оператор. Състоят се само от две двойки клапани и топлообменници, монтирани на външната страна на металния контеймънт. В тях пароводната смес от парогенераторите се охлажда от водата в басейна и се връща обратно. Това може да продължи повече от 30 дни, а когато и ако водата в басейна се изпари, охлаждането с въздух ще е достатъчно.

АЕЦ с модули на NuScale Power
Проектът на централата вероятно ще бъде представен пред регулатора през 2023 год. Лицензирането е голямо предизвикателство, тъй като сегашните стандарти и правила са разработени за АЕЦ с големи реактори.

Модулът от 77 МВт ел. тежи около 700 т и ще се доставя на три сегмента по шосе, ж.п. линия или по вода от фабриката. Предвижда се общо реакторно здание, в което всеки модул да е под нивото на земята, в огромен басейн, като всеки ще е в отделен отсек. Басейнът ще е дълбок над 20 м и ще съдържа около 50 хил. т вода. Реакторното здание ще може да издържи на удар на самолет (няма подробности, вероятно малък). Всеки модул ще захранва отделна парна турбина, като 12-те турбини са в две здания от двете страни на реакторното. Всички модули ще ползват редица общи системи и ще се управляват от обща командна зала с 6 оператора, симулатор на която вече е създаден.

Отделните модули ще се спират за по 10 дни на всеки 24 месеца за презареждане и ревизия, докато другите работят. Ще се подменя 1/3 от горивото със свежо. След спиране на даден модул всички тръбопроводи, паропроводи, поддържащи конструкции, кабели и други ще се отсъединят и целият ще се пренесе в отсека за ревизия. Там със специални инструменти ще се демонтира горната част на контеймънта и на вътрешния корпус. Такава технология досега не е прилагана и нейната надежност и безопасност тепърва трябва да се докажат. Отработеното гориво се поставя в специален отсек на басейна.

В централата ще има и спецкорпус, установки за подготовка, съхранение и очистване на борни разтвори, за преработка и съхранение на радиоактивни отпадъци, за сухо съхранение на отработеното гориво, лаборатории, складове, административна сграда, разпределително устройство, охладителни кули и др. Защитената площ (зад оградата) ще е около 140 декара, а общата доста повече.

Ако АЕЦ с 12 модула работи предимно в базов режим, тя ще поддържа постоянно нетна мощност от 880 МВт. По време на презареждане на един модул – около 816 МВт и нуждата от заместваща мощност ще е малка, за разлика от големите реактори.

При естествена циркулация на топлоноситела промени в топлинната мощност на реактора не са желателни и трябва да се правят много бавно. Увеличаване на мощността от 20% до 100% ще става за повече от час и половина.  Модулите на NuScale обаче могат да варират електрическата си мощност в големи граници чрез насочване на част от парния поток директно към кондензаторите. Електрическата мощност може да се намали от 100% до 20% за 10 минути и да се вдигне обратно за 27 минути (60 МВт модул), като реакторът ще работи на номинална мощност. NuScale Power изследва възможностите да използва своите модули за производство на водород, обезсолена вода, отопление и други цели, в съчетание с променлив режим на електрическата мощност.

Проблемите пред лицензирането на АЕЦ с много модули включват анализ на рисковете от използването на общи системи, общ персонал за всички модули, управление от една командна зала, едновременно експлоатация на едни и презареждане на други модули, диагностиката и контрола на метала в малки свободни обеми, надежността на парогенераторите, технологията за презареждане и много други.

Кой, къде и кога ще изгради първата АЕЦ с модули на NuScale

Засега само Utah Associated Municipal Power Systems (UAMPS). Това е структура от администрацията на щата Юта, която обединява на доброволен принцип малки енергийни компании, вкл. и от съседни щати. Занимава се с планиране, финансиране, изграждане, поддръжка и експлоатация на енергийни проекти от общ интерес, както и с пренос и разпределение на електроенергия. Доставя на клиенти около 5,5 млрд кВтч – около 1/7 от потреблението на България. През 2015 год. стартира проек за изграждане на АЕЦ с ММР на NuScale Power. Той цели новата централа да замести остаряващите въглищни ТЕЦ и да може да работи съвместно с вятърните и соларни паркове.

Правителството предостави площадка за първата АЕЦ с ММР и плати разходите за лицензирането й (около 63 млн USD). Тя е в Националната Лаборатория в Айдахо (INL) – един от ядрените комплекси на САЩ. Намира се камениста пустиня в съседния щат Айдахо, който е с територия 217 хил. km² и население от 1,717 млн души. INL е с площ от 2310 km², персонал около 4 хил. души и бюджет от 1 млрд долара. В края на 1951 год. там за първи път в света e получено електричество от ядрен реактор (IBR-1), сега музей. В INL са проектирани и изградени 52 ядрени реактори за различни цели, повечето от които са спрени. Сега това е водещият център за развитие на ядрената енергетика в САЩ. INL смята да наеме първият ММР за 15 години и да го ползва като прототип и за изследвания.

Планът предвижда изграждането на АЕЦ с 12 модула да стане до 4 години след изливане на първия бетон. В строителството ще има около 1600 работни места и 1350 от вторична заетост. Предвижда се персоналът на централата да е общо 360 души (10 пъти по-малко отколкото в АЕЦ Козлодуй сега). На фона на средно 0,6 души/МВт ел. в АЕЦ в САЩ това е твърде малко и води до обвинения за безотговорност от критици на проекта. В областта индиректно ще се създадат около 300 допълнителни работни места.

Сроковете за въвеждане в работа многократно са отлагани. Първоначално се споменаваше 2019 год., след това 2023 год. …  Доскоро се планираше първият модул от 60 МВт да влезе в работа 2026 год., а останалите през 2027 год. Сроковете вече са 2029 год. и 2030 год., което вероятно се дължи на нуждата от лицензиране на модулите от 77 МВт и на проекта на АЕЦ с тях. За да може следващите модули да се заредят и да се монтират един след друг, вероятно басейнът ще трябва да се изпразни, а първият модул да се спре. Това показва, че идеята за добавяне на модули при вече работещи не е приложима. В последна сметка началните вложения за всички модули ще се инвестират подобно при големите реактори и не може да се постигне особена икономия от лихвените разходи.

За изработване на модулите е избрана BWX Technologies, Inc. – компания, която е произвела над 400 реактори за военни цели и над 300 парогенератори за АЕЦ.
Изграждане на други АЕЦ с ММР на NuScale Power без федерални/щатски субсидии е много проблематично и засега инвеститори и клиенти за тях няма.

Колко ще струва иаграждането на централата и електроенергията от нея

Към 2010 год. оценката на NuScale Power за началните разходи за АЕЦ с 12 модула по 45 МВт е 4000 USD/МВт, а към 2015 год. вече около 5100 USD/МВтч (12 модула по 50 МВт), или общо малко над 3 млрд USD.

Анализ на независим консултант (Energy Strategies LLC) от 2019 год. оценява изгладената цена на електроенергията (LCOE) от АЕЦ с 12 модула по 50 МВт към 2026 год. в рамките на 46 – 90 USD/МВтч и 66,5 USD/МВтч в основния сценарий. Данните са за работа в базов режим с 95 % използване на номиналната мощност. Ако централата работи в променлив режим (8 часа на 50 % мощност) токът ще се оскъпи с около 17 %. Според този анализ електроенергията от другите възможни източници (газови централи, вятърни и соларни паркове със съхранение) ще е по-евтина. Друг независим анализ показва още по-високи стойности за LCOE от ММР.

По сведения от медиите, към 2021 год. началните разходи са достигнали 6,1 млрд USD. През 2020 год. UAMPS получава 1,355 млрд USD като грант от правителството и заявява, че тази сума ще покрие около ¼ от разходите, с което косвено потвърждава оценката. В нея не са включени разходите за подсъединяване на централата. Компанията смята, че с тази субсидия ще постигне LCOE от 55 USD/МВтч в 20 годишен хоризонт. Според участници в проекта, ако себестойността се окаже по-висока, те няма да са длъжни да я изкупуват и инвестираните средства трябва да им бъдат върнати.

Оскъпяването на проекта води до оттегляне на участници –  докато през 2019 год. в него са участвали 35 от общо 47 компании в UAMPS, през 2020 год. те са 26 от общо 48.
Критици на проекта твърдят, че някои аварийни сценарии не са добре анализирани и че разходите ще бъдат много по-високи и централата няма да бъде построена, като посочват многото негативни примери в ядрената енергетика в САЩ.

Централа с мощност 924 МВт, дори да работи в променлив режим, ще произвежда значително повече електроенергия от това което досега UAMPS доставя на клиентите си. Поради това участниците в проекта са се ангажирали да изкупуват малка част (185 МВт към 2020 год.) от мощността, а за останалата част трябва да се търсят други клиенти.

Някои изводи и заключения

Засега АЕЦ с ММР на NuScale Power съществува на чертежи, макети и симулатори. Оценка на реалните й икономически показатели, опита от строителството, пуска, работата и презареждането на модулите ще е ясен няколко години след пускането на първата АЕЦ. Ако проектът се реализира и сроковете не се отложат, това ще е възможно към 2032 год.

Връщайки се към началото – разбира се, няма никакъв начин АЕЦ с ММР да се постави „в центъра на София“.
Относно идеите у нас към 2030 год. да има 5-6 хиляди МВт от ММР може да кажа следното. Добре е да има сътрудничество с NuScale Power (и други, които разработват ММР) и да се следи развитието. Да се отива обаче към планиране и изграждане на АЕЦ с ММР у нас преди технологията да е доказана на практика, би било безотговорна авантюра. Надявам се, че дори сегашните управляващи не биха отишли към това.

Отделен е въпросът какво ще се прави с отработеното ядрено гориво (ОЯГ) от ММР, като се има предвид, че управляващите демонстративно не изпълняват собствената си стратегия за преработка на ОЯГ от АЕЦ Козлодуй, а го трупат на площадката. По този начин я превръщат в ядрено бунище и създават огромни технически проблеми и финансови задължения за бъдещите поколения.

Каквато и нова ядрена мощност да се реши да се прави – с голям реактор или с ММР – тя би могла да влезе в работа към 2035 год. Реалният дебат в електроенергетиката трябва да е с какво ще се заменят въглищните ТЕЦ, за които управляващите не успяха да договорят капацитет за работа след средата на 2025 год.

 

,

10 години след авариите във Фукушима – последици и ненаучени уроци

Професор Д-р Георги Касчиев

Изминаха 10 години от ядрените аварии в японската АЕЦ Фукушима Даичи. Това е повод да се припомнят причините и дългосрочните последици от тях, както и ненаучените уроци.

Развитие на авариите

На 11 март 2011 год., петък, в 14:46 часа, на около 130 км източно от Япония става земетресение с магнитуд 9,0 по скалата на Рихтер. На брега на морето има 4 АЕЦ с общо 11 работещи реактори и всички са изключени аварийно. Една от централите е АЕЦ Фукушима Даичи, на около 180 км от епицентъра. Тя има 6 блока, като първите 4 са буквално на брега на морето, на около 9 м над морското ниво. По-новите 5-ти и 6-ти блок са разположени на по-висока кота и по-навътре в сушата. Първите 3 реактора работят на номинална мощност, останалите са спрени. В шестте реактора има общо около 877 т ядрено гориво, а в басейните до тях – около 3400 т. Земетресението не предизвиква преки щети на блоковете, но всички електропроводи са повредени и централата остава без външно захранване. Всички 13 аварийни дизелгенератори (ДГ) се включват нормално.
Един от основните рискове за централите по крайбрежието е наводнение от цунами. Предупрежденията на учените за възможна вълна с височина над 15 м обаче са пренебрегнати и АЕЦ Фукушима Даичи има стена, осигуряваща защита срещу вълна с височина около 5,7 м. След земетресението възниква цунами и към 15:42 часа на 11.03 първата му вълна достига до брега, като помита помпената станция за охлаждаща вода, която е в морето. Гребенът на вълната е около 15 м и цялата площадката е залята. Турбинните зали са потопени и 12 от 13-те дизелгенераторите изключват. Повечето от батериите също са на дъното на турбинните зали и дефектират. Залети са и други електрически компоненти, които отказват.
Защо става това? По проект ДГ са разположени на дъното на турбинна зала, което се намира на около 5 м под морското ниво. При модернизацията ДГ и батериите не са преместени на хълма. Не са инсталирани и защитени помпи в помпената станция. Монтирани са допълнителни ДГ, но пак на ниски коти. Единствено на 6-ти блок новият ДГ е поставен нависоко, поради което не е залят. Той е и единственият, който не се нуждае от охлаждаща вода, тъй като е с въздушно охлаждане. За късмет той продължава да работи през цялото време, персоналът периодично го подключва към системите за охлаждане на 5-6 блок, затова в тях не стават аварии.
Първите четири блока остават без захранване от ДГ, налични са само някои от батериите. Нивото на охлаждащата вода в реакторите спада и постепенно активните зони се оголват. На първи блок това става към още 19:30 на същия ден. Когато цунамито връхлита остатъчното енергоотделяне е все още значително – около 1,5% от номиналното, и горивото започва да се нагрява. Усилията на персонала да подаде охлаждаща вода, вкл. с пожарни коли, вкл. и морска вода обаче няма как да предотвратят катастрофата. При високи температури започват специфични химически реакции между обвивките на топлоотделящите елементи и парата, които водят до отделяне на топлина и генериране на водород (600 – 1000 кг/от реактор). Интензитетът им нараства с температурата, като над 1200 оС развитието става необратимо и се стига до разтапяне на металните елементи на касетите, на поглътителите, на обвивките, накрая и на таблетките с ядрено гориво. Образуваната лавоподобна маса с температура около 3000 оС  се свлича, разтопява опорните конструкции, достига до дъното на корпуса на реактора и го пробива.
На 1-ви блок това става само след около 16 часа. Генерираният водород започва да се натрупва в реакторното здание. Усилията да се изпусне през вентилационната тръба са неуспешни. Постепенно се образува взривоопасна смес и в 15:36 на другия ден (12.03) мощна експлозия блок отнася покрива на зданието, крана, презареждащата машина и част от стените.

Радиационният фон на площадката нараства близо 10 хиляди пъти

Втори и трети блок са от по-нов тип и с усъвършенствани системи за безопасност. Поради това персоналът успява по-дълго да подаде охлаждаща вода, но не и да предотврати разтапянето на активната зона и последващи водородни взривове.
Активната зона на 3 блок започва да се топи около 5:30 часа на 13.03 и на следващия ден (14.03) в 11 часа се стига до зрелищна експлозия.
Част от водорода, генериран в активната зана на 3-ти блок постъпва в 4-ти блок и в 6 часа на 15.03 предизвиква взрив с подобни последствия.
Системите за охлаждане на 2-ри блок издържат около 3 дни, което води до по-слаби последици. Активната зона започва да се топи около 20 часа на 14.03 и към 19:40 часа на 15.03 лавоподобната горивосъдържаща смес достига дъното на корпуса.

Прието е да се говори за една авария, тъй като не е възможно да се разделят радиоактивните емисии от отделните блокове. Сумарните емисии я поставят на най-високото 7-мо ниво по международната скала, като тази в АЕЦ Чернобил през 1986 год.

Радиоактивно замърсяване и евакуация на населението 

След експлозиите започва неконтролируемо изпускане на радиоактвни продукти в атмосферата. За късмет през първите дни няма дъждове, вятърът основно духа откъм сушата и отнася около 80% от радиоактивните емисии в океана. Постепенно се замърсява огромна територия с условен радиус 80 км около централата. От най-засегнатите райони с радиус 20 км официално са евакуирани почти 165 хиляди души, които получават компенсации. Освен тях хиляди от зоната с радиус 30 км доброволно се евакуират, т.е. без да получават помощи. За евакуираните са създадени временни комплекси. Към 2021 год. със статут на евакуирани са все още над 38 хил. души.

Охлаждане на застиналите горивосъдържащи маси 

Те са под корпусите на 1-3 рактор, където свободният обем е много ограничен. Те генерират топлина и трябва да се охлаждат. За тази цел в реакторите се подава вода, част от която достига до тях.  Към 2021 год. все още се налага подаване на охлаждаща вода, като разходът е намалял до около 140 m³/ден.

Генериране, очистване и съхранение на радиоактивните води 

Освен охлаждащата вода, през пукнатини в основите на зданията, в тях постъпва и подземна вода. Приложени са редица инженерни мерки за да се намали до минимум това явление. При мощните сезонни дъждове обаче в зданията влизат големи количества вода. Постъпилата по един или друг начин вода се замърсява с радиоактивни продукти и се събира в подземните части на зданията, откъдето периодично се изпомпва. За съхраняване на радиоактивните води скоростно са монтирани резервоари от различен тип. След няколко години са направени и системи за очистването им. Технологии за извеждане на радиоактивните тритий и въглерод-14 обаче няма и те остават в пречистените води. Особено опасна е концентрацията на тритий, който ще се разпадне напълно след около 120 години. Обемът на тези води към 2021 вече е над 1,2 млн m³ и резервоарите се очаква да бъдат запълнени през 2022 год. На площадката няма повече свободно място за нови резервоари. Властите казват, че няма друго решение освен да ги изхвърлят в океана, или да ги изпарят в атмосферата. Планира се процесът да продължи няколко десетилетия. Тези намерения се отхвърлят от рибарската общност и от много неправителствени организации я Япония, а Китай и Южна Корея отправиха официални протести срещу тях.

Изваждане на отработеното гориво (ОГ) от басейните 

През декември 2014 год. е завършено изваждането на всички 1533 горивни касети от 4-ти блок. През април 2019 год. започва изваждането на ОГ от басейна на 3-ти блок и на 28.02.2021 год. всички 566 касети са извадени. ОГ се премества в общото хранилище за ОГ на площадката, откъдето постепенно се прехвърля в контейнери за сухо съхранение. Планира се изваждането на ОГ от блокове 1, 2, 5 и 6 да започне през 2024 год. и да приключи през 2031 год.

Радиоактивни отпадъци на площадката 

При събиране на отломки от разрушените здания, дървета и др. и при очистване на водите се генерират радиоактивни отпадъци в различни форми и с различна активност. Обемът им бързо нараства, като по оценки към 2030 год. ще са около 770 хил тона. Те продължават да се съхраняват във временни хранилища на площадката. Кондиционирането и дълговременното им съхранение е нерешен проблем.

Застинали горивосъдържащи маси в 1-3 блок 

Това е най-тежкият проблем пред японските власти. През последните години бяха установени редица места под реакторите (вероятно не всички) където има остатъци от горивосъдържащи маси. Няма почти никаква информация за геометричните и физико-механичните им характеристики. Решено е първо да се започнат проучвания във втори блок, където радиационните нива са най-високи. За целта е конструирана роботизирана ръка с дължина около 22 м, която да вземе проби. В края на миналата година обаче е направено изненадващо откритие, че под защитните плочи над реактори 2 и 3 има отложени много радиоактивни материали, които създават убийствено радиационно поле. Операциите с роботизираната ръка са отложени за 2022 год. Налага се извода, че изваждането на горивосъдържащите маси ще е много по-трудно, бавно, скъпо и рисковано, отколкото се е предполагало. Решението как да стане това ще бъде взето към 2025 год., а целият процес ще продължи поне 30 години.

Персонал и професионално облъчване

Към средата на 2020 год. на площадката работят близо 7 хил. души. Болшинството от тях са от събконтракторски фирми. В ход е епидемиологично изследване на около 20 хил. работници, които са получили дози над 100 милизиверта. Досега четирима работници са диагностицирани със заболявания вследствие на облъчването – трима с левкемия и един с рак на щитовидната жлеза.

Здравни последствия за населението 

В префектура Фукушима периодично се провеждат изследвания на щитовидната жлеза на всички, които към 11 март 2011 год. са били на възраст до 18 години. Към февруари 2020 год. общо 237 души са диагностицирани с рак или съмнение за рак, от тях 187 са оперирани. Методиката е силно критикувана, има съмнения за подценяване на последиците. Въпреки, че случаите нарастват всяка година, властите отказват да признаят връзка с авариите от 2011 год.

Очистване на замърсените територии 

Основните дейности са приключени през 2018 год. като в тях не са включени труднодостъпните местности и горите. Достигане на радиационен фон до нивата отпреди аварията технически не е възможно, като в редица населени места в префектура Фукушима фонът все още е няколко пъти по-висок. Към март 2018 год. са изгребани около 17 млн м3 радиоактивна почва, която първоначално се съхранява в огромни пластмасови чували на открито. За тези цели са изразходвани около 24,4 млрд  долара. Избрани са 8 площадки за хранилища за временното им съхранение и е започнато прехвърляне, сортиране и погребване на чувалите.

Компенсации за щети от авариите 

Към края на 2020 год. на засегнатите от авариите са изплатени над 95 млрд долара. Много групи от населението не са обхванати и водят съдебни дела за компенсации за причинени щети.

Общи икономически загуби от авариите

Те включват загубите на активи, загуби от по-скъпа заместваща енергия, от намален износ и туризъм, от загубата на огромна площ около централата, от бракуване на храни, за компенсации, почистване на замърсените територии и на площадката и други. През 2016 год. японското правителство ги оценява на 202,5 млрд долара. През 2017 год. Центърът за икономически изследвания в Япония ги оценява между 470 и 660 млрд долара, а през 2019 год. изчислява, че общите загуби до 2050 год. може да превишат 730 млрд долара.

Последици за ядрената енергетика в Япония 

Преди авариите във Фукушима в Япония работят 54 реактора, които произвеждат близо 30 % от електроенергията. След 11 март 2011 год. постепенно всички са спрени за анализ на безопасността и модернизации. 21 един от тях никога няма да бъдат пуснати, вкл. 10-те във Фукушима Даичи и Фукушима Даини. Вероятно от съображения за престиж правителството твърди, че всички останали 33 реактора имат статут „в работа“. Досега обаче са пуснати само 9 от тях. През 2019 год. те са произвели 7,5 % от електроенергията. През 2020 год. този дял ще бъде много по-малък, тъй като 4 от 9-те реактори бяха спрени поради различни причини, а други не са пуснати.

Ненаучените уроци

Авариите във Фукушима показват ясно какви сложни инженерни проблеми трябва да се решават за справяне с техногенните последици от една тежка  авария в АЕЦ, както и катастрофалните икономически последици от нея. Ако такава стане в гъстонаселената Европа, последствията ще бъдат като след регионална война.
Много хора твърдят, че авариите във Фукушима са предизвикани от силното земетресение и последвалото цунами. Следва заключение, че у нас това не е възможно.

Няма такова нещо! Още през 2012 год. комисия на японския парламент заключава, че авариите са резултат не от природна, а от техногенна катастрофа. Основните причини се коренят в това, че компанията ТЕПКО и държавните органи не са отделили нужното внимание за анализ на рисковете. Проявили са високомерие и и необоснована самоувереност, нежелание да се отчита чуждото мнение, неспособност да се извличат уроци от собствения опит и този на другите, стремеж към секретност и желание да се прикрива информация. Подценяването на рисковете е довело и до липса на готовност за действия за намаляване последиците от аварии. Станало е практическо срастване между ядрените оператори, регулаторите и политиците. Това затворено общество е решавало всички въпроси без обсъждане с експерти от други сфери и с обществеността. Това обяснява защо в редица международни доклади преди авариите има високомерно заключение, че в Япония не е възможна тежка авария на АЕЦ.
За съжаление същото отношение се демонстрира при авантюристичните планове за изграждане на АЕЦ Белене, която е в зона със среден, клонящ към висок сеизмичен риск и вероятно деградирали антисеизмични инженерни съоръжения. Това ясно показва, че нашите управляващи не са си взели никакви поуки от авариите във Фукушима.
Управлението на здравната криза, предизвикана от КОВИД-19 показа, че не е научен друг от уроците от авариите във Фукушима и Чернобил. След тях стана ясно е, че когато хората се поставят в условията на рязка промяна на начина на живот и силен стрес, неизвестни рискове, опасения за здравето и живота си и несигурност за бъдещето, тяхното психично състояние рязко се влошава. Това води до отключване на много здравословни проблеми и развиване на реални заболявания.
На 21 февруари т.г. силно земетресение отново разтърси префектура Фукушима. Засега няма сведения за нови повреди на реакторните здания и другите инсталации, но то напомня за нуждата работите по почистване да се извършат колкото може по-скоро.

, ,

Хората от “Дишай, Девня” в борба за чист въздух

През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Две фирми на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствената в страната фирма, която може да гори и пестициди, се намира в Девня. Медицински отпадъци могат да се изгарят само на две места в България. Едното от тях е инсинераторът в Девня. Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.

В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.

Опити да се отслаби Европейския климатичен закон

Наближава финалният етап от тристранните преговори за Европейският Климатичен Закон, една от ключовите цели на който е да включи целта за климатична неутралност до 2050 г. в законодателството на ЕС. Той ще определи рамката за действията на ЕС по климата през следващите десетилетия, за справяне с климатичната криза. Съветът на ЕС и Парламентът трябва да достигнат до споразумение и по няколко спорни въпроси.
В момента Съветът на ЕС (националните министри на околната среда) блокира включването на по-решителни действия в областта на климата в Закона за климата. През март са две от последните срещи по триалога, на които може да се направи нужното засилване на Закона за климата.
За нас, Законът на ЕС за климата трябва да поправи три проблема, за да може неговият потенциал да бъде напълно използван за навременни действия по климата:
1 / Увеличаване целта на ЕС за климата до 2030 г. на 65%
2 / Създаване на независим експертен орган за преглед на политиките в областта на климата – т.н. Европейски съвет по изменението на климата (ЕСИК)
3 / Осигуряване на достъп до правосъдие на гражданите и гражданското общество
ЕСИК ще допринесе за създаване на научно обоснован механизъм за вземане на решения. Ще предоставя експертни политически съвети въз основа на най-добрата налична научна информация за климата – ще бъде допълващ орган към IPCC, като ще предоставя своите констатации в контекста на ЕС.
ЕС не успява да чуе призива на научната общност да увеличи целта си за 2030 г. до поне 65%, за да защити гражданите от негативните въздействия от изменението на климата.
Затова и съдилищата трябва да могат да държат държавите членки отговорни!
Необходим е такъв Закон на ЕС за климата, който да гарантира безопасно и устойчиво бъдеще за нас и бъдещите поколения.
#NoMoreEmptyPromises Без повече празни обещания за решаване на климатичната криза!

 

,

Граждани от София и Девня протестират срещу мръсния въздух и инсталациите за изгаряне на отпадъци

Граждански сдружения от София и Девня се обявиха срещу изгарянето на отпадъци в България и внесоха писмо с предложения за устойчиво управление в Министерство на околната среда и водите.

Поводите са два от двата края на България — търгът за изпълнител на мега проекта за инсинератор в София и инвестиционното предложение за инсинератор в Девня.
Освен внасянето на писмото, на 8 март гражданските сдружения организират в 18:00 протестно шествие, което ще тръгне от Министерство на здравеопазването и ще стигне до Министерство на околната среда и водите. Денят ще завърши с изложба от 19:00 в Дом на киното, озаглавена Малки истории. Тя ще покаже борбата на седем жени от Девня за чист въздух.

И София, и Девня, вече са с опасно замърсен въздух, който задушава населението, а инсталациите ще означават още източници на фини прахови частици, тежки метали, парникови газове, диоксини. Инсталациите за горене на отпадъци са скъпо и опасно за здравето разхищение на енергия, суровини и обществени средства.
Точно затова протестното шествие ще започне пред Министерството на здравеопазването и ще завърши пред Министерството на околната среда и водите.

В конкретните си искания сдружения „За Земята“ и „Дишай, Девня“ настояват за прекратяване на проектите за инсинератори, въвеждане на дългосрочна промяна на управлението на отпадъците, спиране на вноса на отпадъци за изгаряне, строг контрол на замърсяващите промишлени обекти, а не само на хартия. Важен акцент е отнемането на разрешителните на фирмите за изгаряне на пестициди, тъй като България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция, както и
поставяне на измервателна станция за измерване качеството на атмосферния въздух в жилищен кв. “Повеляново” в Девня. Мярка в посока устойчиво управление на отпадъците е влагане на средствата от ЕК за софийския проект в инсталации за рециклиране и компостиране.

Докато в България има сериозен натиск от страна на управляващите за съоръжения за изгаряне на отпадъци, редица европейски градове имат проблеми с такъв вид съоръжения, други се отказаха да ги строят и се насочват към разделно събиране и намаляване на количествата отпадък. Фактите не накараха Столична община да отстъпи от проекта за инсинератор на площадката на ТЕЦ София зад Централна гара, напротив, тя вкарва града в огромен дълг. Така наречената “инвестиция” и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.

За Девня:

Девня е малък град в Североизточна България. Изобилието на вода, сол и варовик в района са причина за развитието на крупна химическа промишленост – производство на електроенергия, цимент, захар, химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства като солна киселина, хлор.
Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название  „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.
През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Циментовият завод изгаря отпадъци, включително вносни. Две инсталации на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствените фирми с разрешителни за горене на пестициди в България са отново там.
В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение  „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.
През 2021 с помощта на фотографката Теодора Георгиева правят снимки на района, представящ реалността там. Изложбата идва в София също на 8ми март.

За София:

“Топлофикация София” обяви търг с внушителната сума 292.2 млн. лв. без ДДС (или 350 млн. лв. с ДДС) за изграждането на инсинератор, който тече до 15 март.
През 2020 г. Върховният административен съд върна делото срещу доклада за оценка за въздействие върху околната среда от 2015г за нови експертизи, тъй като според съда следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, вредните емисии, опасните отпадъци от пепелта. Това означава, че инвеститорът, който ще спечели търга, ще строи, без да е ясно дали има финално разрешение за това.

Изгарянето на  отпадъци (т.нар. RDF) нито е включено, нито е оценено като нов източник на замърсяване в двете последователни програми за качество на въздуха в София за периода 2011-2020.
Твърденията на Столична община, че ако горим, няма да депонираме отпадъци, са неверни. При изгарянето остават около 25% (36 000 тона годишно) пепел и шлака , които трябва да бъдат депонирани. Част от тази пепел (22 тона / ден) е токсична и трябва да се депонира в отдалечени специални депа за опасни отпадъци в Германия, което значително повишава разходите и риска от транспортни инциденти.

Снимка: СС Иван Дончев Още снимки тук
, ,

Хората в България настояват за устойчиво управление на отпадъците без изгаряне — отворено писмо

В понеделник, 08 март, в 18:00 хората от Девня и София се включват в националното шествие срещу изгарянето на отпадъци. Събираме се на площад Света неделя 5, пред Министерство на здравеопазването. Включете се и вие, вижте събитието тук.

Нека кажем силно: “Не на инсинераторите в България!” и “Да на пълна промяна в управлението на отпадъците и на качеството на атмосферния въздух!”.

Поводите са два от двата края на България — търгът за изпълнител на мега проекта за инсинератор в центъра на София и инвестиционното предложение за инсинератор в Девня.

И в София, и в Девня хората страдат от опасно замърсен въздух, който задушава населението, а инсталациите ще означават още източници на фини прахови частици, тежки метали, парникови газове, диоксини. Инсталациите за горене на отпадъци са скъпо и опасно за здравето разхищение на енергия, суровини и обществени средства. 

Ето нашите изисквания към управляващите накратко. Можете да прочетете пълните в писмото до Министърa на околната среда и водите и Министъра на здравеопазването.

  • Прекратяване на проектите за инсинератори;
  • Въвеждане на дългосрочна промяна на управлението на отпадъците;
  • Строг контрол на замърсяващите промишлени обекти, а не само на хартия;
  • Спиране на вноса на отпадъци за изгаряне;
  • Отнемане на разрешителните на фирмите за изгаряне на пестициди, тъй като България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция;
  • Поставяне на измервателна станция за измерване качеството на атмосферния въздух в жилищен кв. “Повеляново” в Девня;
  • Влагане на средствата от ЕК за софийския проект в инсталации за рециклиране и компостиране.

След шествието е откриването на изложбата „Малки истории“, в която  „Дишай, Девня“ разказва във фотокартини историята на своя град. Пътуващата изложба е с фотографии на Теодора Георгиева.

,

Открива изложба “Малки истории за хората и комините в Девня”

„Дишай, Девня“ разказва във фотокартини историята на своя град. 23 малки истории за хора и комини. Една пътуваща изложба с фотографии на Теодора Георгиева.
📍Девня е малък град в Североизточна България. Изобилието на вода, сол и варовик в района, са причина за развитието на крупна химическа промишленост. Заводите край Девня са произвеждали електроенергия, цимент, захар, химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства като солна киселина, хлор.
➡️Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.
🛑През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Две фирми на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствената в страната фирма, която може да гори и пестициди, се намира в Девня. Медицински отпадъци могат да се изгарят само на две места в България. Едното от тях е инсинераторът в Девня.
🔥Долината на Голямата химия е превърната в Долината на боклука.
😷Девня иска да диша!
В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.
Чистият въздух е наше право! Ваше право!

Какво научихме от уебинар “Депозитна система: бутилки с бъдеще”

На 24 февруари 2021 г. се проведе уебинар на тема “Депозитна система: бутилки с бъдеще”. По време на събитието Евгения Ташева от екип “Нулеви отпадъци” в ЕС “За Земята” представи на кратко ситуацията в България и целта на уебинара. Един от лекторите беше Анна Ларсон, директор Reloop Europe, специалист по устойчиво управление на отпадъците, експерт в Програмата на ООН за развитие в депозитните системи и разширената отговорност на производителите. Тя ни запозна със същността на депозитната система и развитието ѝ в Европа. В уебинара взе участие и Джени Хюм, координатор на програмата Money Back в платформата Reloop. Джени има дългогодишен опит със схемите за депозиране на контейнери за напитки и ни представи презентация за развитието на депозитната система в Шотландия и кампанията “Have you got the bottle?”. В рамките на уебинара участваха като публика над 80 човека, представители на различни неправителствени организации, общини, дирекции на паркове, бизнеси в сферата на туризма, спорта на открито, продажбата на био и насипни продукти и такива за многократна употреба, производители на полимери, заинтересовани граждани, студенти и други. Всички имаха възможност да зададат своите въпроси и да участват в дискусията след презентациите.

Имате възможност да гледате видеозапис от представените теми от международните експерти, участвали в уебинара “Депозитна система: бутилки с бъдеще”:

Презентации на международните лектори участвали в уебинара:

Депозитна система в Европа – Анна Ларсон, Reloop

Депозитна система в Шотландия – Джени Хюм

Повече за платформата Reloop

Повече за инициативата Have you got the bottle? в Шотландия