, , ,

Заводът за изгаряне на отпадъци в София и магистралата през защитеното Кресненско дефиле бяха отличени като “грозни” проекти, които ще се осъществят с европейски пари

Пет от шест български проекта се класираха на призови места в общоевропейските Награди за европейско финансиране / EU Cash Awards, посветени на добрите, лошите и грозните практики за изразходване на средства от ЕС. Гласуването се проведе между 12 и 26 април на сайта https://www.cashawards.eu/. Инициативата е на неправителствените организации от цяла Европа, работещи за мерки срещу промяната в климата, обединени в мрежата CAN Europe. 

Кандидатурите са подбрани от плановете за разходване на регионалните фондове на ЕС, средствата за справедлив преход, Планове за възстановяване и устойчивост на страните-членки.

Два са българските златни приза в категорията “грозни” практики, в която се открояват най-вредните за хората, природата и климата проекти. Първият е заводът за изгаряне на отпадъци за 158 милиона евро до Централна гара в София, а вторият е борбата за преместването на отсечка от магистрала Струма, която не само застрашава да унищожи Кренския пролом, дом на уникални за Европа и България видове, но и създава опасност от катастрофи. С бронз е отличен и проектът за асфалтов път и тунел през природен парк “Българка”, минаващ точно през пътеката на мечката. 

“Изграждането на съоръжение, което планира да изгаря 180 000 тона отпадъци под формата на RDF годишно, ще попречи на България да постигне новите цели на ЕС за управление на отпадъците до 2030 г. за 65% рециклиране. То обрича София да изгаря отпадъци през следващите 29 години. България трябва да инвестира в интегрирани системи с инсталации за разделно събиране, рециклиране и компостиране, информационни кампании.“ казва Данита Заричинова от екип “Нулеви отпадъци” в За Земята. 

“Кресненският пролом е една от най-богатите на растителни и животински видове зони в Европа и, заедно с река Струма, е ключово място за каяк и рафтинг. Опасността да бъде разрушено с пари на европейските данъкоплатци е съвсем реална. Хора и организации се борим в продължение на 20 години, за да спасим Кресненския пролом, ЕС трябва да действа сега.”, коментира Десислава Стоянова от екип Икономическа справедливост на За Земята.

В категорията “лоши” се нареждат мерките и проектите, които пропускат възможности за трансформацията към по-зелено и по-приобщаващо бъдеще и икономика. Победител там е българската номинация за обновяване на жилищните сгради в България по Плана за възстановяване и устойчивост. Тя се отличава с липса на мащаб и амбиция на предвидените мерки за енергийна ефективност, за които ще се разходят средства на стойност 729,5 милиона евро.

“Програмата за енергийно обновяване на сградите е много ценна и широкомащабна мярка за възстановяване, като многобройните съпътстващи ползи и дълготраен ефект могат да бъдат гарантирани с няколко ключови промени в механизма за финансиране и изпълнение, за които настояваме с колеги от коалицията “Достоен дом”. Ако бъдат приети във финалната версия на плана, програмата спокойно може да стане и пример за “добра практика”, каза Радостина Славкова, координатор “Енергия и климат” в За Земята.

Съвсем различна заявка прави инициативата да се финансират инсталации за възобновяеми източници в еднофамилни сгради в 

българския проект на плана за възстановяване. Със своите ползи за домакинствата, включително такива страдащи от енергийна бедност, проектът печели първо място в категорията за “добри” практики. 

“Прави впечатление, че мащабните проекти, които са лишени от ефективност и гъвкавост,  са на почит в българския План за възстановяване. Проектът за газопреносна мрежа е показателен, макар че остана с номинация. На теория той би трябвало да бъде използван и за пренос на водород, но на практика създава скъпа мрежа за транспорт на замърсяващо гориво, каквото е изкопаемият газ. Цената му само ще расте и последните заявки на редица топлофикационни дружества за увеличение на цената на топлинната енергия са отражение на това. Водородът, който е използван, за да бъде обоснована нуждата от мрежа за пренос на гориво, няма да бъде комерсиално достъпен още поне десетилетие, затова по-добре тези пари да бъдат инвестирани в енергийна ефективност и възобновяема енергия.”, казва Веселина Василева от екип “Енергия и климат” в За Земята.

Гласуваха милиарди за въздуха в София със съмнителен ефект

Днес Столичния общински съвет гласува програмата за въздуха на София за периода 2021-2026 г., след като набързо беше прокарана през комисиите. Ние следяхме и участвахме в процеса на изготвянето и дискусиите по нея от самото начало, има подобрение спрямо предходни програми. Но има и съществени проблеми, които поставят под въпрос постигането на нормите за качество на въздуха.

Един от основните недостатъци е, че в  предложения проект има сериозна несъразмерност на  бюджета спрямо приоритетните източници,  предложените за тях мерки и очакваните намаления на  емисиите. Над 83% от бюджета са предназначени за  мерки свързани с транспорта, докато намалените емисии  от този сектор са в размер на едва 6% за ФПЧ10 и 5% за  ФПЧ2.5. В програмата бюджетът за транспорт е увеличен с почти 500 млн. лв.  до малко над 2 млрд. спрямо версията, представена за обществено обсъждане. Срещу тези нови 500 млн. лв не са посочени никакви разчети с колко още ще се намалят емисиите от сектор транспорт и нивата на намаление са същите като с по-ниския бюджет. Отделно мерките в транспорт са изключително скъпи спрямо очаквания ефект. За илюстрация: 1 тон намаление на емисиите на ФПЧ10 от мерки в транспорта ще струва 2.19 млн. лв., а от мерки за битово отопление – 27 хил. лв., т.е. ще бъде 100 пъти по-евтино от мерките в транспорта. 

Допълнителен проблем, свързан с ефективността на мерките е, че в плана за действие има много малко такива, за които е включена оценка с колко ще се намалят емисиите от прилагането им. Т.е. трудно е да се прецени, дали това са подходящи и ефективни мерки. За много от тях не са посочени и количествени индикатори за изпълнението им.

Когато се правят тези програми, трябва да се внимава с харченето на обществения ресурс със съмнителен ефект. Няма нужда от стотици мерки и милиарди изхарчени за тях. Това може да е чудесен подход от ПР гледна точка, но за нас е важно макар и да има по-малко мерки, те да са ясни, фокусирани и с висок ефект. Само така може бързо да постигнем нормите за качеството на въздуха и да намалим хилядите жертви от мръсния въздух.

Най-съществените проблеми в самите мерки са, че не е предвидено изрично въвеждане на нискоемисионни  зони за битово отопление, освен по улици, в които има изградена и функционираща централна топлофикационна или газоразпределителна мрежа. Извън тях е предвидено въвеждането им само “при необходимост”, а според За Земята такава съществува и към момента. За предвидените в плана за действие зони с ниски емисии за транспорта не са заложени ясно параметрите им, докато в предвижданията за постигане на нормите са взети предвид конкретни такива. Това поставя под риск предвиждането на програмата, че ще се постигнат нормите за чистота на въздуха, както изисква и закона.

Тази програма е четвърта по ред, в която се отбелязва, че  липсват множество данни за трафика, транспортните  средства, отоплението в бита и др. Столична  продължава да изостава сериозно в набирането на тези данни, въпреки че такава мерки имаше заложени и в програмата, която приключи през 2020 г., но очевидно не бяха изпълнени. Следователно са под въпрос всички предвиждания в програмата.

ДЕКЛАРАЦИЯ от неправителствени организации, бизнес асоциации и експерти по проект „Енергийна ефективност в сградния фонд“ от Плана за възстановяване и устойчивост

В последните дни преди предаването на третата версия на Плана за възстановяване и устойчивост, популизмът и неразбирането на тематиката по отношение на сградното обновяване са очевиден риск за тази ключова инвестиция с положително влияние върху икономическото възстановяване и растеж, здравето на хората и състоянието на околната среда и климата.

С колеги помислихме какво може и трябва да се направи, за да може проектът за енергийна ефективност на сградите да е действително инструмент за развитие. Много от тезите, които включихме в нашата Декларация, безспорно са непопулярни, но са единственият път сградното обновяване да не е кампанийно, а да се превърне в устойчива и предвидима политика.

С общата ни декларация са официално запознати представителите на парламентарните групи, ръководителите на бюджетната и здравната комисия в Народното събрание и кабинета в оставка.

Ние, както винаги, сме на разположение за професионални разговори и техническа помощ, в случай, че предложенията се възприемат.

С благодарност за интересните дискусии и ползотворното сътрудничество на колегите от:

Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект“
Habitat for Humanity Bulgaria
БАИС
BGFMA / БГФМА
БАКК
ФИАБЦИ
Алианс За Енергийна Ефективност
Еконолер България
САС, Център за устойчиви жилища
Проф. д-р арх. Георги Георгиев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

 

 

 

 

Становището е подготвено със съдействието на Minor Foundation/ Supported by the Minor Foundation for Major Challenges

„Действаме за чиста пролет“ обединява 24 организации от цяла България

Днес започва кампанията „Действаме за чиста пролет“, реализирана от 24 организации от цялата страна, обединени в общата цел – Нулеви отпадъци.

Инициативата включва разнообразни дейности на живо и онлайн през следващите 2 седмици, а целта е възможно най-много хора да направят дори малка стъпка към по-чиста околна среда.

„През пролетта всички излизаме по-често в природата и виждаме колко много боклук има навсякъде, а сега е моментът да сме активни и заедно да действаме за намаляване на отпадъците дългосрочно“, коментират организаторите.

Във фейсбук събитието на кампанията “Действаме за чиста пролет“ ще се споделят всички акции – почиствания, фото предизвикателства, уебинари и онлайн дискусии, както и много полезна информация, свързана със стратегията Нулеви отпадъци. Ще се обърне внимание и на това как да имаме по-природосъобразни Великденски празници като боядисване на яйца с естествени бои или  намаляване на хранителните отпадъци.

„Предстоят дълги почивни дни, много от нас ще пътуват по села, планини, море и всеки ще може да отдели няколко часа за нещо полезно“, приканват организаторите.

В „Действаме за чиста пролет“ ще има и фокус върху предстоящото въвеждане на новата директива за еднократна пластмаса през юли – ще има разяснения кои ще са забранените продукти, но и кои ще останат. Организациите настояват да се въведе и депозитна система за пластмасовите бутилки – „те няма да са забранени, а можем да ги видим навсякъде в природата, най-вече в реките“.

И не на последно място, организаторите насочват внимание към петицията на Plan A за прекратяване на greenwashing бизнес практиките.  Петицията може да бъде подписана тук: https://www.change.org/p/make-2021-count-join-the-petition-against-greenwashing 

Организатори: Екологично Сдружение “За Земята”, „Грийнпийс“ – България, Green Revolucia, Храна, не война – София, Zero Waste Sofia, Основа, Thrift Sheep, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Сдружение “Свят на бъдещето”, Tierra Verde България, Eco Switch, Фондация Корен, Градско градинарство – София, Без опаковка, Wind2Win, Сдружение “One Wild Life”, Recycle Art Academy, Surfrider Foundation Sofia, Инициатива “СИПИ”, Умна раница, Сдружение “ Нулев отпадък – България“, Plastic Free Coffee Lovers и Асоциация за устойчиви практики “Нашият квартал”.

Дискусия: Климатично образование: какво е това и нужно ли е?

Покана: 23 април – Дискусия за мястото на климата в българското образование

В подкрепа на исканията за „климатично образование“, поставени от международното младежко движение Петъци за бъдеще, заедно с българските активисти от Петъци за бъдеще България поканихме различни специалисти в областта на образованието и климата в онлайн дискусия „Климатично образование: Какво е това и нужно ли е?“.

Каним всички заинтересовани ученици, студенти, учители, младежи, активисти, граждани, специалисти да проследят и да се включат в обсъждането със свои въпроси и коментари в онлайн каналите, по които ще се излъчва дискусията.

„Климатично образование: Какво е това и нужно ли е?“
Дата: 23 април, 17:00-18:15ч.
Място: онлайн излъчване на живо в Instagram и Facebook

Организатори: Петъци за бъдеще България и Eкологично сдружение „За Земята“

Дискусията ще събере разнообразни гледни точки върху образованието и ще търси отговори как успешно да се въведат ключовите теми, свързани с климатичните промени, в практически насочено обучение за климата.

Част от въпросите, които ще обсъдим:

  • Трябва ли повече обучение за климата?
  • Какво се учи в момента и по кои предмети?
  • Кои възрастови групи да са включени?
  • Не са ли учениците достатъчно натоварени вече?
  • Имат ли интерес децата към тези теми? Наблюдава ли се пренасищане по темата?
  • Повече теоретично или повече практическо образование е необходимо?
  • Доколко е интегрирана теоретичната страна на проблемите с климата в различни предмети – физика, химия, география?
  • Как да включим мотивиращи занимания?
  • Като преки участници в дискусията ще се включат:

Участници:

  • Самуил Делков, 12 клас, Първа английска гимназия – член на Петъци за бъдеще България
  • Светослав Стойков – експерт по алтернативно образование, преподавател в Основно прогресивно училище 1 в София
  • Борислав Сандов – участник в българската Коалиция за климата, народен представител в 45-то Народно събрание.

Очакваме потвърждение за участие и на експерти от Министерството на образованието и науката и Министерството на околната среда и водите.

Дискусията ще модерира Николай Петков, магистър по метеорология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, участник в международното младежко движение Петъци за бъдеще още от самото му създаване у нас в началото на 2019 г. Автор е в платформата Климатека.

 

 

EU Flag in colour

Събитието се осъществява с подкрепата на Европейския съюз в рамките на проект Climate action by European citizens delivers for development CSO-LA/2018/160048-1/23. Цялата отговорност за съдържанието се носи от участниците и при никакви обстоятелства не може да се приема, че то отразява официалното становище на Европейския съюз.

,

Стани част от екипа ни: „За Земята“ търси да назначи нов колега в екип Комуникации

Срокът е удължен до 10 май.

Екип Комуникации на Екологично сдружение „За Земята“ си търси нов колега. Той или тя ще работи за популяризиране на каузи, свързани с опазване на околната среда и човешки права, за да достигнат до повече хора онлайн и офлайн.

Позицията е с 50% заетост и е част от екип Комуникации. Работата е в тясно сътрудничество с координаторите на кампании, за да направим заедно темите на „За Земята“ по-популярни и достъпни. Има възможности за обучение и задълбочаване на знанията по конкретни направления, по които работим.

Ето и нашите изисквания:

  • Опит или образование в областта на
    комуникациите;
  • Отлични български и английски,
    писмено и говоримо;
  • Опит в създаването на различни
    видове текстове, насочени към
    различни аудитории;
  • Организационни умения;
  • Умения за работа в екип;
  • Интерес към комуникацията в
    социалните мрежи, опит в развитие на
    каузи, брандове и кампании е плюс;
  • Технически познания по създаване на
    рекламни кампании в социалните мрежи
    е плюс;
  • Интерес към креативно представяне на
    сериозни теми;
  • Ангажираност по теми, свързани с
    екологична, социална справедливост и
    каузите на „За Земята“.

Какво предлагаме:

  • Гъвкаво работно време с 50 % заетост;
  • Срок на договора – срочен договор до края на 2021 г., с пробен период – 3 месеца. Възможно е продължаване на договора при търсене на допълнително финансиране;
  • Работни езици: английски и български;
  • Старт: възможно най-скоро, по договаряне;
  • Заплащане: конкурентно за джуниър позиция в сектора;
  • Къде: може да е базиран във всяка точка на страната, но работата изисква спорадични пътувания в страната и извън нея, за среща с екипа в София и работни срещи.

Как да кандидатствате:

Изпратете кратко мотивационно писмо и CV на адрес jobs[at]zazemiata.org до 10 май включително 2021г. с предмет: Комуникатор в „За Земята“

, ,

Гласувайте за добрите, лошите и грозните практики на изразходване на средства от ЕС

Докато държавите-членки все още разработват плановете си за разходване на средства от ЕС, заедно с CAN Europe стартирахме кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране, за да разобличим планирани климатично и екологично вредни мерки в плановете за разходване на регионалните фондове на ЕС („Споразумения за партньорство“ и „Оперативни програми“), средствата за справедлив преход („Териториални планове за справедлив преход“) и фонда за възстановяване („Планове за възстановяване и устойчивост“).  България е представена със седем номинации и в трите категории, но с най-силен превес при “грозното” разходване на средства.

Следващата важна стъпка в кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране е старта на публичното гласуване на 12 април.

За периода 12 – 24 април всички мерки са обект на публично гласуване, за да идентифицираме най-добрите добри, лоши и грозни мерки, избрани от европейците, които държавите-членки се опитват да финансират чрез джоба на ЕС. Резултатите от публичното гласуване ще бъдат обявени на церемония по награждаване на 29 април.

Как да гласувате:

На уебсайта cashawards.eu ще видите „Добрите, лошите и грозните“ мерки от националните планове за разходи, за които символично може да пуснете своята „бюлетина“.

Гласуването става много просто:

Гласуването за разделите „Добрите, лошите и грозните“ практики е разделено на 12 тематични области.

Имате по един глас за всяка тематична област. (Ако всички тематични области получат достатъчно гласове, ще можем да раздадем общо 36 награди.)

Можете да гласувате само за една, за няколко или за всички тематични области. Зависи от теб!

След като гласувате, превъртете надолу и кликнете върху бутона “Изпрати”/ “Submit my vote”

Можете и да оставите своя имейл адрес, ако желаете да получите покана за церемонията по награждаването на 29 април, както и да се запознаете с резултатите от гласуването.

 

Категория и подкатегории “Добри” мерки:

“Добрите” мерки и проекти имат положителен ефект за климата и хората, като създават по-проспериращи общности.

  • ударен старт на справедливия енергиен преход;
  • подкрепа за енергийни общности, използващи ВЕИ / чиста енергия, както е в българската номинация;
  • използващи в пълна степен възможностите от Вълната на обновяване.

Категория и подкатегории „Лоши“ мерки:

“Лошите” мерки и проекти пропускат възможности за трансформацията към по-зелено и по-приобщаващо бъдеще и икономики.

  • затваряне на очите за потенциала на енергийната ефективност в сгради и домове — както е в българската номинация;
  • планиране зад затворени врати;
  • грешни завои в сектор транспорт (асфалт и пътища, вместо обществен транспорт и велоалеи);
  • нито чист, нито справедлив преход (обещания за водород, за който технологията ще бъде достъпна едва в средата на десетилетието);
  • забравен ВЕИ потенциал.

Категория и подкатегории “Грозни” мерки:

От нашата активност също зависи какви мерки и проекти ще залегнат в плановете за разходване на публични средства (европейски с национално съ-финансиране).

Гласувайте на EU Cash Awards.

За повече информация: Статия – очерк с български и европейски номинирани проекти

 

Кампанията се реализира със съдействието на фондация Майнър / Supported by the Minor Foundation for Major Challenge

,

Обречени ли са българските граждани и бизнес на скъпа и замърсяваща транспортна услуга?

Днес, 31.03, е последния ден за становища по Екологичната оценка на новата Оперативна програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027.

Екологично сдружение „За Земята“ следи тези програми вече трети програмен период и участва с анализи и препоръки в процеса на изработването, одобряването и осъществяването им.

ОП Транспорт е един от най-въглеродно интензивните финансови инструменти заради насърчаването на автомобилния транспорт, но има и потенциал да реформира националната транспортна система в съответствие с Европейските стандарти и в услуга на българските граждани.

За съжаление, за пореден път установяваме, че и новата ОП ТС 2021-2027 е по-скоро подчинена на интересите на строителните компании и политическия приоритет за обслужване на автомобилния транспорт. Също както и при предишните, това планиране не позволява изпълнението на заложените цели.

Анализът и изводите на Интегрирания план „Енергетика и климат“ до 2030 с хоризонт 2050 г. ясно показват, че близо 20 годишни инвестиции на милиарди лева по тази програма не са довели до по-устойчива национална транспортна система.

  • дори при изпълнението на всички мерки на национално ниво до 2030 г. се очаква  незначително намаление на емисиите от транспорта;
  • показва увеличаване на Крайното енергийно потребление в сектор транспорт;
  • прогнозирано е увеличаване на дела на автомобилния транспорт особенно  драстично при товарният.
  • Незначително увеличение на железопътния транспорт при пътническия и товарния.

Всеки един от тези показатели противоречи на Европейската стратегия за транспортния сектор и обрича българските граждани и бизнес на скъпа и замърсяваща транспортна услуга.

Относно самата Екологична оценка, формалният и безкритичен подход възприет от отговорната институция МОСВ за ЕО и ОВОС на отделните големи проекти системно води до подценяване на препятствията пред проектите и самата програма. Двете процедури по екологичното законодателство не успявят да изпълнят целта си, като изглежда че отговорните институции използват процедурите за „подпечатването“ на вече заложените проекти и готовите програми, а не за да определят актуалните проблеми и да променят проектите и програмите, така че да отговорят адекватно на предизвикателствата.

 

, ,

Какво ни отговориха кандидатите на парламентарните избори относно политиките им за намаляване на отпадъците и подобряване чистотата на въздуха?

Преди две седмици от За Земята се обърнахме към всички партии и коалиции, които ще участват в предстоящите избори за 45-то Народно събрание като им зададохме няколко кратки въпроса относно политиките, които предвиждат за намаляване на отпадъците и подобряване чистота на въздуха в България. Получихме само 5 отговора от: Катя Панева, кандидат от коалиция „Демократична България“, коалиция „Изправи се. Мутри вън!“ и партиите: „Зелено движение“ (част от коалиция „Демократична България“), „Републиканци за България“ и „Партия на зелените“. 

Всички отговорили подкрепят напълно въвеждането на депозитна система в България. Дори Републиканция за България считат, че това е ключова стъпка за реализиране на разделното събиране в пълния му формат и намират депозитната система за начин за отклоняване на поток отпадъци отиващ за депониране. Обръщат внимание също, че е важно при въвеждането на депозитната система тя да не натовари допълнително потребителите и да е достъпна за всички населени места, не само за големите градове. Те смятат за лош пример въведената продуктова такса за торбичките, която трябваше да се поеме от търговците и целеше насърчаване използването на торбички за многократна употреба, а реалността показа, че тежестта се прехвърли върху потребителите и смятат, че мярката не е ефективна. От За Земята работим активно за въвеждане на депозитна система в България и е важно да уточним, че за разлика от таксата за опаковка, която всички плащаме, то при покупка на пакетиран продукт депозитът, който плаща потребителя е изцяло възвръщаем при връщане на празната опаковка на определените за това места – в повечето магазини. За да е ефективна една депозитна система, тя трябва да е достъпна за всички.

По отношение на детските градини и нарастващия проблем с използването на еднократни чаши за вода и напитки, всички отговорили смятат, че е важно да се въведат чаши за многократна употреба, които да подлежат на дезинфекция. В България редица детски градини вече са въвели чаши за многократна употреба, най-често от метал, които са индивидуални за всяко дете и се почистват и дезинфекцират лесно. Пречка за някои от тях е разминаването в тълкуването на нормативната уредба, което е въпрос на изчистване на неточности, за да се избегнат недоразумения. Това е тема, по която работим и алармираме институциите като се борим промяната да бъде факт.

Във връзка с горенето на отпадъци, попитахме дали подкрепят изграждането и функционирането на инсталации за изгаряне на отпадъци в България. Коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ и партия „Зелено движение“ са категорично против. От Зелено движение дори отбелязаха, че подкрепят бързо и пълно въвеждане на принципите на Кръговата икономика, както и прилагане йерархията при управление на отпадъци, разписана в документите на ЕС. От партията са участвали в спирането на проектите на няколко инсталации за изгаряне на отпадъци (Пазарджик, Каспичан и др.) и продължават да работят за спиране проекта за инсталация за изгаряне в ТЕЦ София. Кандидатът Катя Панева от Демократична България, подкрепя изграждането и функционирането на инсинератори. В програмата на коалицията не е заложена подкрепа за изграждане на подобни инсталации. Републиканци за България подкрепят при хипотеза на неотложна необходимост от изграждането на инсталация за оползотворяване на отпадъци чрез изгаряне, като биха се допитали до обществото и биха настоявали да бъде изгаряно само и единствено SRF гориво. Смятат, че съоръженията за пречистване на димните газове трябва да са с висок коефициент на полезно действие, като е задължително  пречистването на диоксини и фурани, фини прахови частици, серни, азотни и въглеродни оксиди, тежки метали и т.н. От Партия на зелените също подкрепят, но ако няма друга възможност и инсталациите отговарят на всички най-високи критерии за екологичност и недопускане  замърсяване на въздуха. 

По въпросите, свързани с чистотата на въздуха, всички отговорили коалиции, партии и кандидати заявяват, че подобряването на качеството на въздуха ще бъде техен водещ приоритет и биха подкрепили реформи в МОСВ и ИАОС, които да подсилят експертния им капацитет, включително по-доброто измерване на качеството на въздуха, осъществяване на по-ефективен контрол и оказване на помощ на общините за подобряване на качеството на въздуха. 

Участниците в анкетата биха работили за въвеждане на стандарт за дървесината (за максимална влажност, липса на химическа обработка и покрития и пр.), чието изпълнение да е преди всичко  отговорност на търговците и да се гарантира с ефективни контролни механизми и санкции за нарушение. От Партия на зелените предлагат въвеждане на временен мораториум за износ на трупна дървесина, защото от 2000 г. до 2019 г. по анализ на спътникови снимки горите в България са намалели с почти 4% и смятат, че добивът на дървесина трябва да се ограничи до нуждите на българското мебелно производство и на износ на заготовки за такива производства. Всички отговорили биха работили за постепенно премахване на отоплението с въглища и дърва, които са основният източник на замърсяване в България като, Зелено движение и Републиканци за България и  кандидатът на Демократична България виждат това да се случи между 2025 и 2030 г., а останалите в периода 2040 – 2050 г. 

Във връзка с въпроса ни какви стимули за подмяна на отоплението, повишаване на енергийната ефективност и справяне с енергийната бедност биха предложили, Катя Панева от Демократична България предлага допълваща финансова подкрепа към домакинствата, а останалите са на мнение, че трябва да има безплатна подмяна на отопление и саниране, както и енергийни помощи в домакинствата. 

Всички отговорилисе ангажират с увеличаване на размера на санкциите за замърсяване на въздуха от индустриални източници, включително с отнемане на разрешителни при системни нарушения. Също така, всички подкрепят въвеждането в законодателството ни на нормативи за миризми, ефективни системи за контрол и санкции на нарушителите им. 

Партиите и кандидатите, които взеха участие в анкетата ни, смятат, че е важно да се промени фокуса на инвестиции от инфраструктура за автомобили към такава за обществен транспорт – ЖП, градски транспорт, велосипеди и придвижване пеша. 

В навечерието на предстоящите избори за  45-то Народно събрание, ние от За Земята зададохме въпроси, свързани с политики за по-чиста околна среда, които често са неглижирани, а всъщност пряко се отразяват на качеството на живот на населението. Получихме само 5 отговора което се надяваме да не е знак, че отново темите не са сред приоритетите. Припомняме, че в  България предстои въвеждането през юли на Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Това поставя редица цели пред страните в Европейския съюз за намаляване на употребата на пластмаса за еднократна употреба и политика за намаляване на отпадъците и е важно бъдещият парламент да работи за това, за да няма санкции. Подобно е и положението по отношение на качеството на въздуха. България от години не постига европейските норми, срещу страната има няколко наказателни процедури в областта, като една от тях е във финалната си фаза и ако няма бърза и качествена промяна, предстоят сериозни санкции. В същото време на дневен ред в ЕС е промяна на нормите в посока намаляване на позволените концентрации на някои замърсители, което ще направи още по-трудно постигането им в България. Всичко това изисква приоритизиране на амбициозни политики и мерки в тези области от следващото Народно събрание и изпълнителната власт.

, ,

Подкрепи петиция до Европейската комисия 74 мегапроекта за изкопаем газ да не получат евросредства

Сред кандидат-проектите за европейско финансиране са и пет български газови проекта 

Европейската комисия изготвя в момента списък с трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които следва да получат достъп до финансиране от Европейския Съюз и да се възползват от процедура за ускорено изпълнение. Това са така наречените проекти от общ интерес или ПОИ. Кандидатствали са 74 съоръжения за изкопаем газ, всички те очакват да получат одобрение като приоритетни. Нито едно от тях не трябва да бъде избрано, защото вместо да решават, те създават проблеми със замърсяват въздуха, водите и почвите, имат пагубно въздействие върху климата и нарушават човешките права на местните общности. 

До 8 април имате шанс да кажете своята дума и да кажете на Европейската комисия, че нито един проект за изкопаем газ не бива да бъде включен в приоритетния списък, като подпишете петицията.

Газовите проекти замърсяват въздуха, водите и почвите, имат пагубно въздействие върху климата и нарушават човешките права на местните общности. Производството, транспортирането и експлоатацията на изкопаем газ замърсява значително въздуха, водите и почвите. Изкопаемият газ е вреден за климата и е неизбежно свързан с отделянето във всички етапи от производствената верига на емисии на значително подценения парников газ метан, който допринася с почти 25% за глобалното затопляне. По последни данни в Европа изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид от въглищата. Нерядко в процеса на изграждането на газова инфраструктура се налага преселването на цели села. На засегнатите местни общности често не се дава глас и възможност да артикулират нуждите и проблемите си, свързани с изграждането на газопроводите. Рядко се провеждат публични консултации, да не говорим за обезщетения на потърпевшите от строежа и експлоатацията на газопроводите. 

Трансграничните проекти за газова инфраструктура са в разрез със собствените обвързващи, дългосрочни климатични цели и поети политически ангажименти на национално, европейско и глобално ниво.

Изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ е несъвместимо с ангажимента на Европа и Българската държава за постигане на климатична неутралност до 2050 г. както и в пълно несъответствие с Парижкото споразумение и неговите глобални цели да се ограничи повишаването на температурата до 1.5 °С.

Нова газова инфраструктура е икономически нерентабилна, а ще бъде изградена на гърба на българския и европейския данъкоплатец.

Всички надеждни сценарии, включително прогнозите на Европейската комисия в съответствие с целта за ограничаване на емисиите от 55%, предвиждат намаляване на търсенето на изкопаем газ между 32% и 37% през 2030 г. и след това. Следователно изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ би довела до генериране на невъзвръщаеми инвестиции, блокиране на финансови средства и прахосване на пари на данъкоплатците. А тези средства могат да се вложат за изграждане и подпомагане на вече доказалите се като отлично решение срещу климатичната криза възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.

Изграждането на допълнителна газова инфраструктура е ненужно

Съществуващата вече гъста и скъпоструваща газова мрежа на територията на целия Европейски съюз, но и на страната ни, покрива и дори надвишава текущите нужди на България и Европа, и гарантира енергийна сигурност и стабилност. Последни изследвания показват, че Европа не се нуждае от повече проекти за изкопаем газ за своята енергийна сигурност. Въпреки че няма отклонения към редица градове, по данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2019 г. съществуващата газова инфраструктура в България покрива повече от два пъти потреблението на газ в страната. Освен това и настоящата, и изграждащата се вече газова инфраструктура на територията на България са достатъчни, за да осигурят диверсификация на минимум половината от газовото ни потребление и предотвратяване на пълна енергийна зависимост от един източник на газ, както беше до миналата година от Русия.

Пет причини, защо Европейската комисия да откаже всички кандидат-проекти за изкопаем газ:

74 проекта за изкопаем газ са кандидатствали за включване в списъка с приоритетни за ЕС.

48 от тях… ще бъдат изградени в страни, където търсенето на газ вече е достигнало своя пик.

43 от тях…. изпитват хронични строителни закъснения.

20 от тях… са открито нежелани от местните общности.

15 от тях…са кандидатствали за предишните списъци за приоритетни, но не са били одобрени.

12 от тях … са икономически нерентабилни.

Кажете “Не” на всички 74 кандидат-проекти за изкопаем газ в Списъка за приоритетни проекти на ЕС! Кажете “Не” на финансирането им с обществени средства! Кажете “Не” и на петте български кандидат-проекти за изкопаем газ!

  • Eastring – България, проект  за  изграждане  на  транспортен  газов коридор  през  териториите  на Словакия,  Унгария,  Румъния,  България,  осигуряващ  възможност  за  двупосочни доставки на изкопаем газ;
  • Модернизация и рехабилитация на националната газопреносна мрежа;
  • Изграждането на газова връзка (интерконектор) между Гърция и България (проект IGB);
  • изграждането на газова връзка (интерконектор)  между България и Сърбия (проект IBS);
  • Разширение на подземното газохранилище във врачанското село Чирен.

Дайте своя глас срещу замърсяващи, прахоснически, ненужни, нерентабилни и несъвместими с целите за справедлив енергиен преход и постигане на климатична неутралност до 2050 г. мегапроекти за изкопаем газ.

До 8 април имате шанс да кажете своята дума!