прегаряне

Как да горим за каузата без да прегаряме?

Предотвратяване и профилактика на активисткото прегаряне

На 26-ти юни в София проведохме в парка семинар на тема Прегаряне: превенция и справяне с прегарянето у активисти и активистки групи, фокусирани върху различни еко-социални каузи. В тази статия ще прочетете повече за споделеното по време на семинара. И най-вече как да си даваме грижа както на себе си, така и на колективите, в които сме активни, за да бъде устойчив и щадящ нашият активизъм.

Споделяме с вас Стратегии за устойчивост – Примерни упражнения за установяване / справяне със състоянието на прегаряне

При интерес по темата, очаквайте още интересни включвания от нас!

Прегарянето е дефинирано и субективно преживяно, като състояние на физическо, емоционално и психическо изтощение, причинено от дългосрочно участие в ситуации, които са емоционални взискателни. Причините могат да бъдат комбинации от много високи очаквания и хронични ситуационни стресове. Прегарянето е придружено от набор от симптоми включително физическо изчерпване, чувство на безпомощност и безнадеждност, разочарование и развитие на негативна Аз-концепция и негативно отношение към работата, хората и живота. В крайната си форма прегарянето представлява точка на пречупване, след която способността ни за справяне със заобикалящата ни среда е силно затруднена.

Активизъм

Активизмът ни е продиктуван от грижата към нас самите и общността ни. Начин е да се застъпим за другите и каузите, за които ни е грижа. Чрез активизма си намираме съмишленици, не се чувстваме като самотни воини, подкрепяме се, лекуваме травмите ни – това е регенеративна работа, която е много изискваща.

Грижата за себе си няма да разреши днешните проблеми, които мъчат духа. Когато хората усещат дистрес, този дистрес идва от срещата между аза и външния свят. По тази причина грижата трябва да отива отвъд индивида, чрез промяна на системата. Да се подкрепяме в трудните времена и в лицето на предизвикателставата на системата е най-важната реакция спрямо напрежението от околната среда.

До голяма степен всеки от нас се занимава с една или друга кауза, свързана с грижа за общността точно по тази причина. Затова организираме протести, преки действия, застъпнически кампании или кампании в социалните мрежи. И излиза, че грижата за общността ни кара да пренебрегнем грижата към себе си. Грижата за общността изисква от нас да проявяваме състрадание всеки един ден от активисткия ни живот. Но какво става, когато това състрадание се изчерпа както спрямо другите, така и спрямо нас самите? Следователно грижата за общността не е възможна без грижата за себе си. Уговорка: грижата за себе си не отрича грижата за общността.

Прегарянето ще продължава да се случва, докато не изградим план за грижа и любов към себе си. Това е дълъг, не линеен и не еднакъв за всички ни процес. Ето какви стъпки би могъл да обхваща този процес.

Прегаряне

Направи себе си пръв приоритет на самия теб. Преграрянето е често следствие на вярването, че самите ние не сме важни, че трябва да сме на първа линия за общността, семейството, приятелите, дори за сметка на собственото си благосъстояние. Това вярване – осъзнато или не – идва от вътрешно гласче, често наричано вътрешния критикуващ, който ни говори грубо и без емпатия. Затова е приоритетно да изградим навик да говорим на себе си, както когато говорим на хората, които обичаме. Когато усетим, че такива мисли нахлуват, нека ги чуем, но да не им вярваме, а да ги изпратим с нежно опровержение.

Единственият начин навън е през (The only way out is through). Чувствата ни, били те положителни или отрицателни (гняв, срам, безсилие, перфекционизъм, др.), са валидни. Те носят информация, могат да бъдат и мотивация и ресурс за повече енергия в движението, но на първо място те трябва да бъдат чути и осмислени. Чак след това да се канализират по правилен начин и пуснати, за да са в наша полза. Затова майндфулнес е много добър метод на задържане на съзнанието върху сегашния момент. Приемайки смирено емоциите, мислите и усещанията в тялото си,  ни учи на неосъждащо наблюдение и активно слушане – начини, по които се свързваме и взаимодействаме с околната среда.

Понякога дори не знаем, че сме прегрeли.  Усещаме, че няма време за губене и няма за кога да спираме борбата. Освен икономическите и социални предизвикателства, с които се сблъскваме като млади хора и в които трябва да оцеляваме, знаейки, че времето е срещу нас, ние поемаме и допълнителната отговорност да сме пазители или стопани на планетата. Това не е справедливо. Детството и младите ни години минават чувствайки еко-скръб, а това не трябва да е товар върху нашите плещи.

Еко-скръб

Това е индивидуалната и колективна скръб, която изпитваме в лицето на разрушението на екосистемите, биологични видове, пейзажи. Може да се прояви като еко тревожност или отчаяние, което е чувството, че климатичните промени и съпровождащите процеси са непреодолима сила и ще доведат до изчезването на нашия вид, което пък създава усещането за безсмислие да живеем. Много може да се каже по темата…

Подобно на Втората световна война, когато по радиото се е пускала военна пропаганда почти постоянно, тогава се е наблягало на решения, привизи към активни дейстия, градивна съпротива… Така и в активизма ни днес е по-ползотворно да наблягаме на изграждане на алтернативи.

Ние сме отговорни и ръководим собственото си възстановяване. Вярването е, че можем да въздействаме на средата, която обитаваме и така да си помогнем, предприемайки необходимите стъпки – спорт; вода; качествена почивка; здравословно хранене; духовни практики; изпълващи взаимоотношения; твърда черта между времето за работа и времето за почивка; осъзнаване на границите и органиченията ни; креативно хоби…

Аз

И пак може да направим всички препоръчани неща, но да не успеем да се възстановим или да изградим вътрешна система за предотвратяване на нашето прегаряне. Ако работното ни място или колективът ни не фасилитират възстановяване, а подхранват прегарянето, ако не позволяват промени, инициирани от нас и агентност (способността ни да избираме и действаме свободно) симптомите просто няма системно да изчезнат. Вместо по-малко натовареност и повече свободно време и по-високо заплащане (или удовлетворение), ни се предлагат часове по йога и партита. Те имат своето място, но не като част от стратегия за замазване на положението. И така, колкото да мобилизираме вътрешния си ресурс – нагласите, личностните си особености, то ако средата ни не се променя също (организационни ресурси, близките ни, съмишлениците ни, културата) овладяването на чувството за прегаряне ще ни се изплъзва. Затова грижата, любовта и радостта е хубаво да бъдат насочени и навътре, и навън.

,

Включи се в преброяване на трафика в София за по-чист въздух

За да предложим мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от трафика в София, имаме нужда да го познаваме добре. Събрахме всички налични данни за него, но те са недостатъчни. Затова стартираме и собствено проучване, в което те каним и молим да се включиш!

Съвместно с изследователи-урбанисти ще проведем проучване на натовареността на движението по малки улици в града. Дейността за състои в записване на броя и видовете превозни средства, преминали за 10-минутен интервал на определена улица. Проучването трябва да се направи в часовия интервал от 7.00 ч. до 9.00 ч. сутрин в работни дни. Последният ден за преброяване е скоро: петък, 9 юли.

Ако искаш да се включиш, е добре да разполагаш с велосипед: очаква се за двучасовия интервал да бъдат направени по 6 преброявания на точки със средно отстояние между тях около 1 – 1.5 км. една от друга. Предлагаме и заплащане по 10 лв на час на всеки участник.

Ето и основната необходима информация:

Карта на точките за преброяване и маршрутите между тях.

Инструкции за участниците в преброяването.

Формуляр за попълване на данни.

Таблица с график за участниците в преброяването, в която трябва да се запишеш, ако имаш желание за участие. Преди да се впишеш в нея се свържи с Димитър Трифонов на тел. 0877654410. E-mail: bikecountvideos@gmail.com

Надяваме се, че това съобщение ти е допаднало и ще се включиш. Нека заедно подобрим въздуха в града ни!

Метанът – невидимото лице на изкопаемия газ

Изкопаемият газ беше дълго подценяван източник на парникови емисии. По последни данни, тъй като употребата на въглища намалява, той вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид (CO2) в Европа, както и в България. Причината е изтичащия от газовите съоръжения и тръбопроводи метан. Метанът, значително подценяван досега парников газ, е почти 80 пъти по-вреден за глобалното затопляне от въглеродния диоксид за двадесетгодишен период от време. 

Първа помощ за климата: отстраняване на емисиите на метан

Отстраняването на емисиите на метан от газовия сектор е лесно, евтино и бързо за изпълнение. Вече разполагаме с достатъчно знания и технологии – липсват политическата воля и подкрепа, за да се случи това. Досега на Европейско ниво няма закон, който да регулира изтичането на метан. Газовите компании нито са задължени да следят, нито да докладват за изтичане на метан. Официалните статистики за изтичане на метан са далеч под реалните цифри. Амбициозни регулации и политики могат да намалят емисиите на метан в Европа с 70% до 2025 г. 

Нека не позволяваме това да се случи в България!

През последните четири месеца колегите от организацията Clean Air Task Force са заснели над 200 места само в три страни в Европа, където има масивно изтичане на метан. На страницата на организацията можете да разгледате многобройните снимки и видеа, документиращи изтичането на метан в Унгария, Италия и Германия. Имаме сериозни основания за предположение, че и от газовите съоръжения в България на много места също изтича метан.

Тези кадри можеха да са от планираното газифициране на Маришките ТЕЦ-ове

Кадри от известната забележителност Чункве Терре (Cinque Terre) в Италия – терминал за втечнен газ.

Кадри от газово съоръжение близо до селцето Алгуйо в южна Унгария

Подпишете петицията 

За да покаже невидимото лице на изкопаемия газ организацията Clean Air Task Force започна разследване на емисиите на метан от газови съоръжения в цяла Европа. Подкрепи ги и подпишете петицията към Европейската Комисия, Европарламента и Съюза на Европа и се застъпи за намаляване на емисиите на метан в Европа! Пояснителен текст на петицията на Български език ще намерите на страницата най-долу.

https://www.change.org/p/it-s-time-for-the-european-union-to-cut-methane-emissions

 

Очаквайте: 

С документацията на изтичащ метан в Румъния, Чехия и Австрия ще ви запознаем през лятото.

Истинска помощ за климата: Спиране на газови проекти и пълно излизане от газова зависимост до 2035 в България 

Намаляването на емисиите на метана са само една от многобройните стратегии за декарбонизация до 2050. За постигане на климатична неутралност до 2050 са нужни повече конкретни действия – едно от тях е пълното преустановяване на употребата на газ за индустриални и битови нужди най-късно до 2035.

В момента в България се и ще се прахосват ценни обществени финансови средства и капацитети за изграждане на скъпа, икономически нерентабилна, ненужна и вредна газова инфраструктура по Проекти от Общ Интерес (ПОИ) – интерконекторите с Гърция и Сърбия (IGB, IBS), Eastring, BRUA, както и за газифицирането на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн. Общо тези проекти струват и ще струват на България над 3 милиарда лева, имайки предвид и разходите за поддръжка на газовите инсталации. 

По-нататъшното изграждане на газови съоръжения в България за покриване на собствени нужди и за снабдяване на други Европейски държави, е напълно контрапродуктивно имайки предвид: 

  • климатичните цели и задължения на България за намаляване на нетните въглеродни емисии с 55% до 2030 и постигане на въглеродна неутралност до 2050,
  • негативните последици от изкопаемия газ за климата, околната среда и здравето на хората
  • ниските и намаляващи нужди от изкопаем газ на национално ниво,
  • достатъчната към момента инфраструктура за покриване на тези нужди: България разполага с двойно повече капацитет, да покрие нуждите си от изкопаем газ за една година
  • поскъпване на газа в близко бъдеще заради покачващите се цени за въглеродните емисии; България ще се наложи да плаща още повече за изпускането на въглеродни емисии на територията си, което ще се отрази осезаемо на цените на изкопаемия газ
  • икономическата нерентабилност на газовите проекти и така наречения заключващ ефект на солидни инвестиции: веднъж изградени газовите проекти ни обвързват за десетилетия с ползване на изкопаем газ за индустриални и битови нужди; за да оправдаят високите инвестиции, газовите съоръжения ще трябва да работят далеч след 2060 г. – време в което емисиите отдавна трябва да са спрели, за да се постигнат климатичните цели на ЕС. Спирайки ги по-рано, това ще доведе до масивни загуби. Рискът от блокиране на милиарди обществени средства е очевиден.

 

Затова е нужно България да действа прозорливо, напредничаво и амбициозно.

В така наречената интелигентна мрежа (смарт грид), няма място за изкопаем газ. Няма време България да се превръща в така желания от някои български политици Балкански газов хъб, защото в най-близко бъдеще цяла Европа ще е по пътя към преустановяване на употребата на газ (както в момента отделни държави като Австрия, целяща пълна декарбонизация до 2040). Времето на газа като преходно гориво вече изтече, това потвърди самата международна енергийна агенция, до преди месец привърженик на изкопаемия газ като преходно гориво, в актуалния си доклад Net Zero“. 3 милиарда лева могат да се пренасочат още сега към проекти за енергийна ефективност и иновации в сферата на ВЕИ.

 

Научете повече:  

Актуални снимки, видеа и информация на страницата на Clean Air Task Force:

https://cutmethane.eu/

Статия на Ройтерс: https://www.reuters.com/business/environment/exclusive-gas-infrastructure-across-europe-leaking-planet-warming-methane-video-2021-06-24/ 

,

Варна посреща фестивала „Зелена революция“ между 25 и 27 юни

Поредица от събития с вход ‘свободен’, посветени на прехода към природосъобразен и етичен начин на живот и приспособяване към климатичните промени

На 25-ти и 26-ти юни в светлата част на деня пред варненския Фестивален комплекс можете да посетите фестивала „Зелена революция“ (Green REvolution). Той включва работилници, презентации и щандове на екоинициативи, производители и търговци на екологични стоки. Каузата на фестивала е в подкрепа на природозащитни младежки дейности в района на Североизточна България.

Организатори са Екологичните сдружения „За Земята“ и Обществен център по околна среда и устойчиво развитие-Варна, участие в организацията взе и Фермерски пазар Варна. Всички, изкушени от екологичните каузи, са добре дошли, а актуална информация можете да намерите във Facebook страницата и събитието. На 27 юни в хотел „Черно море“ ще се състои и конференция на тема „Климатична адаптация и преход към екологичен начин на живот“, на която лектори с опит, както и всички интересуващи се, могат да споделят и обменят опит по темите климатична адаптация и живот извън градска среда. Желаещите да бъдат лектори или участници във фестивала и конференцията могат да се регистрират на сайта ecohub.bg https://ecohub.bg/festival-green-revolution-zelena-revolyutsia .

Промените в климата се проявяват все по-осезаемо и изискват спешна промяна към устойчиви и справедливи модели на производство и потребление. Вместо доставка на продукти от другия край на света, трябва да се замислим за възможността да купуваме плодове, зеленчуци, стоки, произведени близо до нас. Така стимулираме местни производители и им помагаме да предлагат по-голямо разнообразие и качество.

Целта на събитията „Зелена революция“ е да достигне пряко до възможно повече хора, за да ги мотивира да осъзнаят силата, която притежават — да предприемат лично действия за по-екологичен начин на живот. Често практики, с които сме свикнали, имат разрушителен ефект върху природата. Например, предлагането на нереално евтини продукти стимулира купуването и потребяването на вещи, от които нямаме нужда. От една страна, така генерираме планини от отпадъци, а от друга харчим пари, които можем да инвестираме в нещо смислено и полезно. Не на последно място, излишните продукти консумират ресурси и енергия в свят, който вече се задъхва от свръхпотреблението.

„Общество, което не осъзнава, че промоцията е майка на мизерията, има бъдеще единствено, ако приеме нова етика на живот в хармония с природата“ – заключва Тодор Славов от „За Земята“, съорганизатор на фестивала.

Конференция за устойчиво отопление и сградно обновяване за региона на Централна и Югоизточна Европа 2021

English text below

Обновяване на отопление и сгради с мисъл за бъдещето

Заповядайте на Конференция за устойчиво отопление и сградно обновяване за региона на Централна и Югоизточна Европа!

21 – 25 юни 2021 г., Платформа ZOOM

Вижте съвременните достъпни възможности в областта на отоплението и охлаждането. На петдневната онлайн конференция ще представим ефективни решения за битово отопление, базирани на възобновяеми енергийни източници и интегриране на решения за енергийна ефективност на сградите в рамките на инициативата „Вълна на обновяване“.

Решенията са ориентирани към домакинствата от средната класа и енергийно бедните домакинства, защото вярваме, че в тази област предстои да се направи още много. За да бъдат усетени ползите от всички, енергийна ефективност трябва да обхване голям кръг от хора. Конференцията не се фокусира върху бутикови решения и решения от висок сегмент, нито върху експериментални технологии в начален етап на развитие.

Къде: Онлайн през платформата Zoom – Регистрирайте се за получаване детайли за вход в уебинара /един и същи линк важи и за петте дни/

Кога: 21-25 юни 2021, 10 – 13 ч. (вижте по-долу различните панели)

Стрийминг на български и английски език в YouTube канала на За Земята.

Избрани презентации ще бъдат излъчвани и във Facebook.

Линк към FB събитието ни.

Предварителна програма

 

Ето и какво ще научите от трите дни на конференцията:

Ден 1: Програми с публично финансиране в региона,

Програми с фокус битово отопление

Проектът REPLACE по „Хоризонт 2020“

Ден 2: Трансформация на Централното топлоснабдяване и Финансиране

Как топлофикациите могат да преминат към използване на 100% ВЕИ в близкото бъдеще

Финансови модели (ЕСКО/ESCO, колективни действия, посредници), Финансови инструменти и инициативи на международни финансови институции (МФИ) от региона.

Ден 3: Нови политики и „Вълна на обновяване“

Новости от свързани политики

Вълната на обновяване – докъде са стигнали държавите от региона в разрастването на инициативата? Как се справят с енергийната бедност? – Примери от Унгария, Румъния и България

Ден 4: Бизнеси от региона имат думата – производители на технологии и системи, инсталатори, посредници

Бизнес панел и Дискусия (ОВК решения в съответствие с европейските цели за декарбонизация. Българският случай)

Ден 5: Качество на въздуха в градовете през призмата на енергийните характеристики на сградите и използването на енергия у дома – как да се намали енергията в жилищни сгради?

Renovation of Heating and Buildings with a look to the future
Sustainable Domestic Heating And Renovation In CEE and SEE Conference

Focus Region: CEE and SEE Region
Motto of the Conference:
Focusing on the solutions that will provide Reliable, Comfortable, Affordable heating for all Ensuring Breathable air and Climate safe future.

Focus Theme: Moving to efficient domestic heating solutions based on renewable energy and integrating building energy efficiency solutions under the Renovation Wave initiative; Solutions oriented to middle class households and energy poor households;
The conference does not focus on boutique and high segment solutions or on experimental technologies in their very infancy; Pilot projects and emerging technologies are welcome
Edition: 4th (annually and growing since 2018)
When: 21-25th June 2021 (see the various panels below)
Where: Online over zoom – Registration (same link for all the days and sessions)
Preliminary Programme
Simultaneous translation to and from English over Zoom
Streaming in English and Bulgarian on Za Zemiata’s YouTube channel

Facebook event of the Conference
Organizers: Za Zemiata – Friends of the Earth Bulgaria in cooperation with Black Sea Energy Research Centre

 

Thematic Panels Of the Conference:

Day 1: Public Funded programmes in the region on the topic of domestic heating

Panel 1 and 2: Public funded programmes focused on domestic heating

 

Day 2: District Heating transformation and Finance

Panel One: How can district heating network switch to 100% RES in the near future

Panel Two: Financial models (ESCO, collective actions, intermediaries), Financial instruments and the initiatives of IFIs around the region

 

Day 3: New policies and Renovation Wave

Panel One: Policy updates – including fossil gas phase put and tendencies and hydrogen for heating vs electrification

Panel Two: The Renovation Wave – how far are the countries from the region from scaling it up? How is energy  poverty tackled? – BG, HU, RO

12:15 – 13:00 International expert panel

 

Day 4: The Business from the region has the floor – manufacturers of technologies and systems, installers, intermediaries

Panel One: Business Panel

Panel Two: Discussion (HVAC solutions in line with Europe’s decarbonization goals. The Bulgarian case)

 

Day 5: Air Quality in the cities tackles through building performance and the use of energy in buildings

Panel Two: Air quality in cities through the lense of building performance

Panel Two: Energy reduction in residential buildings

Уебинар: Такса 'смет' в Парма, 25 юни, 13ч

25 юни: Уебинар Такса „Битови отпадъци“ на база количество – Опитът на град Парма

Отсрочката на задължителното формиране на такса битови отпадъци на база количество у нас дава ценно допълнително време за задълбочено изследване на работещите модели. С цел да подкрепи усилията на българските общини за подобряване на управлението на битовите отпадъци.  За Земята организира поредица от информационни уебинари, посветени на такса “битови отпадъци” в различни по размер и характер европейски общини.

Започваме с пример от Италия, който показва нагледно как се въвеждат справедлива такса „битови отпадъци“ и разделно събиране от врата на врата в 200-хиляден град само за 4 години.

Каним всички заинтересовани да се включат в уебинара. 

Какво да очаквате

  • Как подобрението на разделното събиране и промяната в таксата вървят ръка за ръка
  • От какви елементи се формира таксата
  • Как общината мотивира населението да спазва правилата
  • Възможност за въпроси към гост-лектора
  • Възможност за обмен и обсъждане на различните виждания на участниците в последната част на събитието

Как да се включите

Дата: 25 юни 2021 г. от 13:00 до 14:30 ч.
Място: онлайн платформа zoom
Линк: След предварителна регистрация тук ще получите имейл с информация за включване в уебинара.
Език: Ще има симултанен превод на български език.
Лектор: Габриеле Фоли, бивш зам.кмет на град Парма и един от главните действащи лица в трансформацията на местната система за управление на отпадъците.

Запис на изложението на лектора ще бъде достъпен след събитието. Въпросите и дискусията няма да се записват.

 

 

За лектора: Габриеле Фоли е бивш заместник-кмет по околна среда в Парма. Преди да бъде назначен в общината, той е активист за Нулеви отпадъци в региона. Като зам.-кмет Фоли въвежда разделно събиране от врата на врата и стартира схема за заплащане ‘плащаш колкото изхвърляш’. Той разказва за пътя, по който общината и местната общност е преминала по време на много конференции и семинари в цяла Европа (Мадрид, Жирона, Рим, Бари, Неапол, Касел, Брюксел, Флоренция и Париж), а сега, макар и виртуално, в България. 

За Парма: Парма е град в Северна Италия, в който живеят близо 200 000 души. Въвеждането на схема за Нулеви отпадъци, обхващаща цялото население, е най-мащабната промяна в Италия. За по-малко от 5 години разделното събиране нараства от 48% на 80%.

Можете да се запознаете предварително с историята на Парма по пътя към Нулеви отпадъци тук: https://www.zazemiata.org/resources/razkaz-za-parma/ 

Регистрирайте се тук https://forms.gle/BJBPUc6EjDzdADDw6

България е сред 5-те страни с най-скъпи газови проекти в ЕС
,

Ще потече ли наистина зелен водород по газопроводите до 2027? Министрите на енергетиката на Евросъюза изкуствено удължават живота на изкопаемия газ, застрашавайки постигането на Европейските цели за климатична неутралност

Миналия петък Европейските енергийни министри преразгледаха законодателството в областта на енергийната инфраструктура (TEN-E). Те се споразумяха да удължат субсидиите за някои трансгранични проекти за изкопаем газ, дадоха зелена светлина за смесване / примес / blending на нисковъглеродни газове с изкопаем газ в тръбопроводите без ясно дефинирано съотношение и утвърдиха намесата на газовата промишленост в политиката. Това решение беше взето, въпреки натиска на 11 държави и Европейската комисия подобно финансиране да приключи, за да бъде то съобразено с климатичните цели на Евросъюза. Споразумението на Съветът на енергийните министри беше силно критикувано от европейските климатични групи и НПО мрежи, част от които е За Земята.

Компромисно решение: Преходен период с примес на изкопаем газ с „нисковъглеродни газове“ и водород до 2030 г.

На пръв поглед обещаващо, решението на енергийните министри включва изграждането на ново поколение инфраструктура и преобразуване на съществуваща за транспортиране на водород, както и проекти за подкрепа на така наречените „интелигентни газови мрежи“ под претекст за транспортиране на „нисковъглеродни“ газове. Недефиниран термин, който в действителност включва множество газове, независимо от тяхното въздействие върху климата. Окончателният компромис е, че газопроводи и терминали за пренос на изкопаем газ могат да бъдат изграждани, надграждани и модернизирани, за да транспортират смес от изкопаем газ и водород, процес известен като „блендиране“, през следващите девет години до 2030. Финансовата подкрепа от ЕС обаче ще спре през 2027 г. Изкопаемият газ най-вероятно ще продължи да доминира в новите проекти най-малко до 2027, защото: 

  • Не е дефинирано какви проценти от всеки газ могат да бъдат транспортирани и какъв процент от тях да бъде примеса с водород;
  • Не е регламентирано примесеният водород да е „зелен“, т.е. да е произведен само от възобновяеми енергийни източници. 

В момента производството и транспортирането на водород са свързани със значително по-високи разходи и по-ниска ефективност. Тепърва предстои развитие на икономически рентабилна, енергийно ефективна и адекватна технология за добив на водород, особено на зелен водород. Ползите от смесването с водород се оспорват сериозно от учени и експерти от гражданското общество.

В подкрепа на мега газови инфраструктурни проекти

Споразуменията по TEN-Е също така подкопават усилията на ЕС за намаляване на човешкото влияние усилващо климатичните промени, като продължава да подкрепя два големи инфраструктурни проекта за изкопаем газ:  

  • EastMed за свързване на Кипър с Европейската газова мрежа и снабдяване на Европа с газ от Източното Средиземноморие: 6 милиарда евро обществени средства ще бъдат прахосани за свързване на ЕС с нов източник на изкопаем газ, който Европа не може да използва и който ако работи с пълен капацитет (20 милиарда кубически метра газ годишно) при изгаряне газът, идващ от газопровода ще излъчва толкова въглероден диоксид, колкото сегашният най-лош замърсител в Европа, електроцентралата Bełchatów в Полша.
  • тръбопроводът Мелита за свързване на Малта с Европейската газова мрежа, с капацитет (2 милиарда кубически метра газ годишно) до държава с население от само 500 000 души. За сравнение актуално България употребява сходно количество газ годишно при почти 15 пъти по-голямо население.

Конфликт на интереси: Газовите компании ще продължават да влияят върху ключови енергийни решения 

И не на последно място, въпреки опасенията на някои държави-членки, по предложение на Съвета на енергийните министри, газовите лобисти – опериращи чрез търговския орган ENTSOG – ще имат правомощието да прогнозират от колко енергия се нуждае Европа и да оценяват и дават приоритет на новите инфраструктурни проекти. Така компаниите за изкопаем газ, които се възползват от политиката на ЕС за газова инфраструктура и субсидиите, ще продължат да влияят върху ключовите енергийни решения. Вместо да предоставят правомощия на независим орган енергийните министрите утвърдиха досегашното значителното влияние на газовото лоби върху политическите решения. В крайна сметка ЕС не може да се откаже от изкопаемите горива, докато този конфликт на интереси е в основата на решенията му относно политиката на енергийна инфраструктура.

Оспорвано решение, последната дума има Европарламента

Съветът на енергийните министри беше силно разединен в решението си. Много страни се въздържаха в знак на протест. Гласовете „против“ от Австрия, Люксембург, Германия и Испания отслабиха позицията на Съвета, тъй като текстът сега влиза в преговори с Европейския парламент. България ясно се застъпи за версията на Португалското председателство на Съвета на ЕС, която популяризира газа като преходно гориво, произнасяйки се и за така нареченото „блендиране“, т.е. смесване на изкопаем газ с водород или други газообразни горива. Тук можете да проследите запис от заседанието на Съвета на енергийните министри от 11.06.2021г.

Депутатите в Комисията по енергетика ще гласуват на 15 юли. Тристранните преговори между Комисията, правителствата на ЕС и Европейския парламент (ЕП), известни още като триалог, могат да започнат веднага. Като алтернатива те могат да бъдат отложени, докато всички членове на ЕП гласуват позицията на Парламента в пленарна зала, което вероятно ще се състои през септември.

Кратък анализ: Какви са последствията от решението на енергийните министри за Европа и България?

Решението на енергийните министри е в противоречие с Европейските цели за климатична неутралност. Съществува риск от заключване на инвестиции и злоупотреба с водорода в полза на природния газ

Ако решението на енергийните министри бъде потвърдено от предстоящия триалог и се гласува в Европарламента това сериозно би подкопало способността на ЕС да постигне своята климатична цел за 55% нетно намаление на парниковите емисии до 2030 г. и климатична неутралност до 2050 г. Актуализираните и повишени цели на ЕС за климата изискват намаляване на потреблението на изкопаем газ с 37% до 2030 г. според сценариите на Европейската комисия. Това също сериозно би било поставено под въпрос. 

Правилата на TEN-E определят кои трансгранични енергийни инфраструктурни проекти могат да бъдат приоритетни за строителство през следващото десетилетие, което означава, че тези проекти се ползват с привилегирован достъп до ускорени разрешителни и публични финанси. Ако тези проекти бъдат изградени в предложения от енергийните министри деветгодишен преходен период, за да оправдаят високите инвестиции, те ще трябва да работят далеч след 2060 г. – време в което емисиите отдавна трябва да са спрели, за да се постигнат климатичните цели на ЕС. Рискът от блокиране на милиарди обществени средства е очевиден. Самата Международна енергийна агенция, до преди месец привърженик на изкопаемия газ като преходно гориво, даде червен картон за инвестиции в инфраструктурата за изкопаеми газове в актуалния си доклад „Net Zero“.

Деветгодишният преходен период, през който съществуващата газова инфраструктура може да бъде надградена, за да пренася водородни смеси, е напълно в противоречие с вече значително пренаситената Европейска газова мрежа. В съществуващата мрежа и в момента може да се примесва 10% водород. 

В решението на енергийните министри липсват ясни изисквания за количеството и съотношението на смесените газове и водород, планирането на блендиране / смесване със зелен водород. 90-95 процента от наличния водород в рамките на Евросъюза се произвежда от изкопаеми горива като въглища. По малко от 0,1% е наистина зелен водород от възобновяеми енергийни източници. За момента липсват икономически рентабилни и енергийно-ефективни технологии за производството и преноса на зелен водород и тепърва предстои те да бъдат изградени, за което ще са нужни десетилетия. 

Вземайки под внимание неясните изисквания за водорода както и високите разходи и инвестиции необходими за производство на зелен въглерод на индустриално ниво, ниската ефективност в сравнение с ВЕИ и липсващата и дългосрочна за изграждане инфраструктура възникват два въпроса:

  1. Ще потече ли наистина и в какви количества по Европейските газопроводи зелен водород до 2027?
  2. Защо да се заключват инвестиции в развитието на мащабна водородна инфраструктура на фона на климатичните цели на ЕС като средствата могат да се пренасочат към проекти за енергийна ефективност и иновации в сферата на ВЕИ?

 

Поглед към България: 3 милиарда лева заключени в скъпа, ненужна и вредна газова инфраструктура по Проекти от Общ Интерес (ПОИ) (ключови инфраструктурни проекти, в частност трансгранични проекти, които свързват енергийните системи на държавите от ЕС)

Същите въпроси възникват и поглеждайки към България. Актуално страната ни е кандидатствала за общо пет от 74 газови проекта по ПОИ на обща стойност над 3 милиарда лева, имайки предвид и разходите за поддръжка на газовите инсталации в строеж. Същата сума България даде и за изграждането на Турски поток, без да постигне първоначалните цели на проекта –  газова независимост и приходи от транзитни такси.

  • Eastring – България: проект  за  изграждане  на  транспортен  газов коридор  през  територията  на Словакия,  Унгария,  Румъния,  България,  осигуряващ  възможност  за  двупосочни доставки на изкопаем газ;
  • Проект IGB: Изграждането на газова връзка (интерконектор) между Гърция и България;
  • Проект IBS: изграждането на газова връзка (интерконектор) между България и Сърбия;
  • Модернизация и рехабилитация на националната газопреносна мрежа;
  • Разширение на подземното газохранилище във врачанското село Чирен.

По-нататъшното изграждане на газова инфраструктура в България за покриване на собствени нужди и за снабдяване на други Европейски държави, е напълно ненужно и контрапродуктивно имайки предвид: 

  • климатичните цели и задължения на България за намаляване на нетните въглеродни емисии с 55% до 2030 и постигане на въглеродна неутралност до 2050,
  • ниските и намаляващи нужди от изкопаем газ на национално ниво,
  • достатъчната към момента инфраструктура за покриване на тези нужди, 
  • негативните последици от изкопаемия газ за климата, околната среда и здравето на хората. 

Вземайки под внимание квотите за въглеродни емисии в Европейския съюз, газът ще поскъпне значително през следващото десетилетие и ще стане икономически още по-нерентабилен, както за индустриални, така и за битови потребители. Няма време България да се превръща в така желания от някои български политици газов хъб Балкан, защото в най-близко бъдеще цяла Европа ще е по пътя към преустановяване на употребата на газ (както в момента отделни държави). Времето на газа като преходно гориво вече изтече. Следвайки сценариите на Европарламента за енергийния микс на Европа през идните десетилетия, рамката на Зелената Сделка и всички политически и законодателни процеси и динамики, които текат актуално на Европейско и световно ниво е повече от нелогично България да върви наопаки и да инвестира в изкопаем газ.

Имаме сериозни опасения обаче, че газовата индустрия и в България използва водорода като аргумент, за да продължи да изгражда газови и водородни инфраструктурни проекти както за индустриални, така и за битови потребители с обещанието, че с напредване на технологиите водородът, произведен от изкопаем газ, ще бъде заменен със зелен водород от ВЕИ. Веднъж построят ли се газопроводите е твърде вероятно да попаднем за десетилетия в плен на газа – така нареченият заключващ ефект. 3 милиарда лева могат да се пренасочат още сега към проекти за енергийна ефективност и иновации в сферата на ВЕИ.

 

Научете повече:

Зад кулисите

През ноември 2019 г. Европейският парламент официално обяви извънредна ситуация в областта на климата, като възложи на Европейската комисия да гарантира, че всички съответни законодателни предложения подкрепят целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса. Още през декември 2020 година Европейската комисия предложи нова версия на TEN-E, изключваща финансирането на петролна и газова инфраструктура. 

 

Позициите на страните членки бяха ясни още преди срещата на енергийните министри. Единадесет правителства на ЕС начело с Германия и Австрия подкрепиха изключването на всички изкопаеми горива, включително смесването с тях, от новия регламент за TEN-E. България заедно с правителствата на Кипър, Чехия, Гърция, Унгария, Малта, Полша, Румъния и Словакия се опита да продължи мита за изкопаемия газ като преходно гориво, застъпвайки се в обща позиция за така нареченото „блендиране“, т.е. смесване на изкопаем газ с водород или други газообразни горива. 

 

В писмо, изпратено в края на май, CEE Bankwatch Network заедно с над 50 неправителствени организании от Централна и Източна Европа, сред които и За Земята, призоваха своите правителства да спрат разширяването на Европейската инфраструктура за изкопаем газ чрез регламента TEN-E.

 

Какво е ТЕН-Е

Законодателството „TEN-E“ определя кои трансгранични енергийни проекти могат да бъдат обозначени като проекти от общ интерес (ПОИ), като осигурява по-лесен достъп до определени Евро фондове, преференциална и ускорена обработка на разрешителните. Евросъюза  преразглежда правната рамка, за да се съобрази със Зелената сделка и неотдавна актуализираните си цели до 2030 и 2050 относно борбата с негативните последици от климатичните промени.

,

Какво научихме от уебинар „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва“?

Научете повече за депозитната система

На 3 юни 2021 г. се проведе уебинар на тема „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва” от 14 до 16 ч. Събитието беше част от поредицата „Депозитните системи в Европа” на тема системите за възвръщаем депозит за опаковки за напитки, първото от които се състоя в края на февруари.

По време на второто издание на 3 юни разгледахме по-задълбочено две вече утвърдени депозитни системи – тези във Финландия и Литва. Наши гости бяха Томи Вихавайнен и Саулиус Галадаускас. По време на уебинара участниците имаха възможност да зададат своите въпроси директно на лекторите и да участват в дискуция по темата.

Покани за събитието бяха изпратени на представители на бизнеси в сферата на производство, пакетиране, разпространение и продажба на храни и напитки, бизнес асоциации, организации за оползотворяване и рециклиране на отпадъци, общини, министерства, научни и образователни среди, медии и други заинтересовани страни.

Повече за лекторите:

Г-н Томи Вихавайнен е директор на оператора Palpa, който управлява депозитната система във Финландия. Организацията управлява системи за връщане на депозити за алуминиеви кутии, PET бутилки и стъклени бутилки, които могат да се рециклират. Годишният обем на възвръщаемост е 2 милиарда с общ процент на възвръщаемост 93%. Организацията Palpa има екип от 13 човека и имат стратегия да възлагат всички операции на външни изпълнители. Г-н Вихавайнен отговаря за услугите за производители и вносители на напитки, политиките в областта на ICT, комуникациите и човешките ресурси.

Г-н Саулиус Галадаускас има солиден опит в управляващия екип на Coca-Coca Baltic от 1996 г., а от 2004 г. е член на управляващия екип на BBH / Carlsberg Baltic. От 2009 г. до момента е президент на литовската асоциация на пивоварите и директор на публичното предприятие DESA (депозитна система за многократно зареждащи се стъклени бутилки). От въвеждането на депозитна система за опаковки в Литва през 2014 г. е председател на управителния съвет на литовския администратор. Г-н Галадаускасс е и вицепрезидент на Литовския национален олимпийски комитет и президент на Литовска спортна асоциация на майсторите.

Още за депозитната система във Финландия 

  • доброволнa за производителите – или регистриране на опаковките в системата, или заплащане на такса от 0,51 евроцента за опаковките извън системата.
  • задължително за всички търговци, предлагащи напитки е да приемат обратно депозитните опаковки и да възстановяват депозита в количества, съразмерни с обичайния им оборот.
  • системен оператор: Palpa, организация с нестопанска цел, основана от производителите на напитки и търговците на дребно, която възлага логистичните услуги на външни изпълнители, проверява опаковките за допустимост според критерии, съгласувани с рециклиращия бранш.
    1994 г. прието законодателство
    1996 г. започва събиране на метални кенове
    2008 г. започва събиране и на ПЕТ бутилки
    2011 г. започва събиране и на стъклени бутилки
  • видове опаковки: стъклени, пластмасови бутилки, метални кенове, независимо от вида напитки, с обем между 100 милилитра и 3 литра.
  • ниво на връщане: 96% от пуснатите на пазара депозитни опаковки годишно.

Още информация за финландската система:
Уебинар „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва“, 2021  

Още за депозитната система в Литва

  • задължителна за производителите
  • задължително за търговците е да приемат обратно депозитни опаковки и да възстановяват депозита в количества, съразмерни с обичайния им оборот, освободени са малките магазини под 300 кв.м и бензиностанциите, но като правило те участват доброволно.
  • системен оператор: USAD, основан от производителите на напитки и търговците на дребно
    2004 г. закон за задължителна депозитна система за стъклените бутилки за
    многократно пълнене
    2006 г. системата за многократни стъклени бутилки започва да действа
    2014 г. прието законодателство за еднократни метални, стъклени, пластмасови
    опаковки от напитки
    2016 г. метални, стъклени, пластмасови опаковки от напитки
  • видове опаковки: стъклени, пластмасови бутилки, метални кенове от 100 милилитра до 3 литра
  • ниво на връщане: 90% от пуснатите на пазара депозитни опаковки годишно

Уебинар „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва“ 

Можете да се запознаете и с презентациите на лекторите:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Българският съд се консултира със Съда на Европейския съюз по делото срещу замърсяването от „ТЕЦ Марица изток 2“

Противоречи ли разрешителното за работа на „ТЕЦ Марица изток 2“ на стандартите за подобряване на качеството на въздуха в Европейския съюз? Това е в основата на въпросите, които Върховният административен съд изпрати към Съда на Европейския съюз в Люксембург. Запитването е направено по делото на „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ срещу разрешително за работа на „ТЕЦ Марица изток 2“ от 2018 година. То дава право на централата да не спазва екологичните норми за серен диоксид и живак без краен срок и без план за справяне с вредните емисии. 

 „Стъпка в правилната посока е, че българският Върховен административен съд постави под въпрос наложилата се практика разрешителните на централите да се издават без да се оцени съществуващото замърсяване.“ коментира адв. Регина Стоилова. 

В резултат на тази грешна практика, на трите централи в района — „ТЕЦ Марица изток 2“, „КонтурГлобал Марица изток 3“ и „Ей И Ес-3С Марица изток 1“, се разреши да не спазват емисионните стандарти, макар Гълъбово да е единственото място в Европейския съюз, където системно и постоянно се нарушават нормите за опазване на човешкото здраве за серен диоксид. Съдът на Европейския съюз ще отговори и дали при разглеждане на искане за такива разрешения трябва да се вземе предвид Програмата за качество на въздуха в района.

„Очакваме, че с тълкуването на Съда на Европейския съюз ще бъде внесена повече яснота в хаоса от необмислени и несинхронизирани политически решения за спасяването на най-голямата въглищна централа, с които не се търсят алтернативи за тези, които имат най-голяма нужда от това — заетите във въглищния сектор и засегнатите от замърсяването“, допълва Меглена Антонова, ръководител на кампаниите в „Грийнпийс“ – България. 

Делото на двете екологични организации пред българския съд продължава повече от две години, след като Старозагорският административен съд на първа инстанция отказа да отмени разрешението на централата да работи безсрочно без да спазва законовите норми за вредни емисии. Съдът в Стара Загора потвърди, че „ТЕЦ Марица изток 2“ замърсява въздуха и на Гърция, но заключи, че не са необходими действия от страна на администрацията, защото замърсяването на територията на съседна държава не е „значително“. Делото продължи на втора инстанция във Върховния административен съд. 

Държавната „ТЕЦ Марица изток 2“, за която всички учихме в училище клишето, че е гръбнак на българската енергийна система, отдавна не само замърсява извън допустимите норми, но и е затънала в сериозни дългове. След години пренебрегване на фактите, преди седмица стана ясно, че през 2020 г. „ТЕЦ Марица изток 2“ е ударила поредното дъно и е регистрирала историческа загуба от 341 млн. лева. Междувременно служебният министър на енергетиката Андрей Живков официално обяви, че централата е в критично финансово състояние, без каквато и да е перспектива за бъдещето и далече от каквато и да е конкурентоспособност на енергийния пазар. „Грийнпийс“ – България следи финансовото състояние на „ТЕЦ Марица изток 2“ и за да улесни всеки, който проявява интерес по темата, създаде интерактивна инфографика с държавната помощ и другите проблеми с работата на централата. 

На този етап изглежда, че губим пари и здраве заради остарели технологии, затова е крайно време да започнем да планираме поетапно закриване на замърсяващите централи като „ТЕЦ Марица изток 2“. Въпреки това възможностите, които предлагат възобновяемите източници на енергия, могат да помогнат и изцяло да трансформират зависими от въглища региони като Старозагорския. Регионалните планове за справедлив преход, които държавите членки трябва да изготвят в рамките на Механизма за справедлив преход към устойчива и неутрална по отношение на климата икономика, дават възможност за планиране и финансиране на дейности с безпрецедентен замах, който да гарантира чисто и стабилно бъдеще за регионите, зависими от въглищата, в здравословна околна среда. 

Визия: интерактивна инфографика с държавната помощ и проблемите с работата на „ТЕЦ Марица изток 2“  от „Грийнпийс“ – България.

,

Покана за Общо събрание на За Земята

Уважаеми членове и приятели, 

Управителният съвет на Екологично сдружение “За Земята”, на основание чл. 26 ЗЮЛНЦ свиква Общо събрание на сдружението на 08.07.2021 г. от 17:00 в офиса на сдружението на адрес гр. София, бул. „Кръстьо Сарафов“ 24, ет. 1 при следния дневен ред:

1.  Приемане на финансов и описателен отчет на сдружението за 2020 г.

2. Приемане и изключване на членове.

3. Промяна на Устав.

4. Избор на членове на Управителен съвет.

5. Разни.

Всички членове и приятели на сдружението са поканени да присъстват.

При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ събранието се отлага за 18:00 ч. на същата дата и място.

07.06.2021 г.                                                    Управителен съвет на ЕС За Земята

гр. София

Spittelau by Magno PhotographyCC BY 2.0

Защо изгарянето няма да реши проблемите на общините с отпадъците

Всички сведения сочат, че България има нужда от качествена промяна на управлението на битовите отпадъци. Настоящият текст изнася важни данни относно рисковете, свързани с изгарянето на отпадъци, и предлага примери за печеливши стратегии за справяне с битовите отпадъци на местно ниво. Производителността на ресурсите в България е най-слаба в ЕС – с близо шест пъти по-ниска от средното ниво, а използването на вторични суровини в българската икономика е пет пъти по-ниско от средното за ЕС.

Важни обстоятелства, с които местните власти се налага да се съобразяват през 2021 г., включват:

  • нови европейски цели и произтичащи нови задължения за кметове и производители;
  • изострено обществено внимание във връзка със скандали с плаващи сметища, незаконни сметища, включително и от вносни отпадъци, незаконно изгаряне на отпадъци, лошо качество на въздуха на много места из страната;
  • управлението на отпадъците заема съществен финансов ресурс от общинските бюджети и съответно местните данъци и такси, а разходите ще продължават да нарастват;
  • бързо запълващи се или вече препълнени клетки на регионалните депа;
  • нормативни ограничения за количествата депонирани отпадъци;
  • няма европейски средства за уголемяване на капацитета на депата;
  • нарастващи разходи за депониране, които от 2022 г. са 95 лв/тон;
  • задължително разделно събиране на биоотпадъци от 2024 г.;
  • задължително разделно събиране на текстилни и опасни битови отпадъци от 2025 г.

Добрата новина е, че в Европа вече има стотици общини от всякакъв размер и характер, които успешно постигат високите нови европейски цели за кръгова икономика и ефективно използване на ресурсите. Повече подробности вижте на https://zerowastecities.eu/ и https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/06/ZWCC-2-pager-illustrated_BG.pdf

Още една добра новина е, че бъдещите европейски средства са насочени изключително към кръговата икономика и намаляването на отпадъците, в унисон със стратегиите и законодателството, така че инвестициите в управление на отпадъците да бъдат в интерес на прехода към по-ефективно и дълготрайно използване на материалите в икономиката.

Периодът на изготвянето и приемането на нови общински планове за управление на отпадъците е подходящ момент за преосмисляне на управлението на битовите отпадъци на местно ниво спрямо новата действителност на повишени изисквания, разходи и цялостен натиск за по-ефективно управление на твърдите битови отпадъци.

В последно време изгарянето на отпадъци често се предлага като бързо решение на растящите количества битови отпадъци и намаляващото място в регионалните депа. В действителност изгарянето не решава общинските проблеми с отпадъците, а създава редица здравни и екологични рискове и спира развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране.

Съществуват напълно изпитани и добре документирани примери за работещи подходи на местните власти от Европа и целия свят, които постигат върхови резултати с устойчивото си управление на отпадъците без изгаряне. Пътят към кръговата икономика оставя изгарянето в миналото и се основава на оптимизирано разделно събиране при източника и максимално материално оползотворяване на рециклируемите материали и биоотпадъците. За разлика от изгарянето, тези подходи са по-резултатни, по-евтини, по-адаптивни, безрискови и безопасни за човешкото здраве и околната среда.

Изложените по-долу твърдения и предложения се основават на информация от проверени и авторитетни източници, описани в края на документа, които стъпват на строго научен подход, базиран на реални данни.

Нови зелени политики

Стратегически документи на европейски институции поставят изгарянето на отпадъци сред нежеланите опции за развитие

Европейският съюз е поел по пътя към кръгова икономика без изгаряне на отпадъци и това е отразено не само в стратегии, но и в нормативната рамка и критериите за отпускане на европейски средства за инфраструктура и дейности по управление на отпадъците. Оптималното възстановяване и връщането в икономиката на суровини и предмети е основополагащо условие за кръговата икономика, към която се стремим като част от Европейския съюз. В новата общоевропейска нормативна, стратегическа и икономическа рамка изгарянето се нарежда на опашката сред нежеланите методи за третиране на битовите отпадъци заедно с депонирането.

Няма пари за горене

Финансовите механизми на ЕС не подкрепят изгарянето на отпадъци

  • Механизмът за възстановяване и устойчивост изрично определя изграждането на нови съоръжения за изгаряне на отпадъци (инсинератори) като пример за недопустима дейност, която пречи на постигането на по-високи резултати в управлението на отпадъците и върви срещу прехода към кръгова икономика.
  • Средствата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), които осигуряват европейското финансиране на досегашната Оперативна програма околна среда и за бъдещата Програма „Околна среда“ 2021-2027, няма да могат да се използват за изграждане на инсталации за изгаряне или друг вид енергийно оползотворяване на отпадъци.
  • Механизмът за справедлив преход също определя инвестициите в инсталации за изгаряне на отпадъци като недопустими, следвайки принципа за „ненанасянето на вреда“, установен в Европейския зелен пакет.

Явна и скрита цена на изгарянето

Въздействия на изгарянето на отпадъците върху здравето, околната среда и обществения бюджет.

"Hundertwasserovo mistrovské dílo - Müllverbrennungsanlage Spittelau" by cz.EightyFour

Spittelau – 50-годишният инсинератор във Виена

Най-често споменаваните примери за изгаряне на отпадъци в Европа са прогресивно остаряващи съоръжения към края на проектния си полезен живот, като например художествено издържания отвън инсинератор във Виена, построен преди половин век през 1971 г.

Нови съоръжения за изгаряне се планират предимно извън Европа, а реализацията на нови големи проекти в Европа търпи значително забавяне, съпътствано от финансови и технически проблеми (виж примерите по-долу от Дания, Нидерландия и САЩ).

Токсични емисии

Изгарянето превръща отпадъците в токсична пепел и атмосферни емисии на коктейл от вредни вещества: не само фини прахови частици, но също и нано частици (под 1 микрон), живак, ракообразуващите диоксини и фурани, които са сред най-токсичните известни вещества. Тези емисии изискват сериозен контрол на замърсяването, тъй като вредните им въздействия върху човешкото здраве са ясно установени.

Например планираният столичен инсинератор би отделял всеки ден в продължение на 26 години допълнителни 35 кг фини прахови частици във вече замърсения въздух на София.

» Вижте повече подробности: Ще плащаме и със здравето си за горенето на отпадъци в София

От своя страна, променливият и нехомогенен състав обуславя трудно предсказуемите свойства на отпадъците и създава сериозни проблеми при контрола на замърсяването. Например тъй като наличието на хлор е предпоставка за образуването на диоксини при изгаряне, а хлорът е често срещан елемент в твърдите битови отпадъци, това от една страна създава риск от опасни емисии, а от друга – изисква сериозни разходи за боравене с постъпващите отпадъци. Пепелта и шлаката, оставащи след изгарянето, често съдържат опасни вещества като тежки метали и още диоксини и фурани и обезвреждането им в специални депа струва скъпо.

Изгарянето на отпадъците не премахва нуждата от депониране, поради ежедневното образуване на големи количества пепели (около една четвърт от теглото на изгорените отпадъци), някои от които силно токсични.

Например планираният столичен инсинератор към Топлофикация София би образувал 122 тона дневно, от които 22 тона опасен отпадък при 180 000 тона изгорени отпадъци годишно.

Емисиите на диоксини и други токсични замърсители от най-съвременния инсинератор в Холандия (Reststoffen Energie Centrale-REC) редовно надвишават позволените според разрешителното му и според европейското законодателство.

» Вижге повече подробности: Холандски инсинератор: Замърсяване при горене на отпадъци, въпреки филтрите

» По-подробно с конкретните рискове от изгарянето на отпадъци можете да се запознаете от интерактивната инфографика „Изгарянето на отпадъци: Какво премълчават Топлофикация София и Столична Община”

Скъпо и неефективно начинание

Изгарянето е най-скъпият начин за третиране на отпадъци заради голямото начално капиталовложение (450-990 евро / тон годишно) за функционалния живот на съоръжението и високите оперативни разходи на инсинераторите.

Капиталовложението включва не само горивната инсталация, а също и придружаващите технологии за пречистване на опасните емисии, произтичащи от изгарянето на отпадъци. Разходите за поддръжка включват персонал и консумативи, техническа поддръжка (редовна планова подмяна на горивен котел, скара и др.), депониране на токсична пепел в специализирани (най-често далечни) депа и др.

Например инвестицията и поддръжката на планирания инсинератор към ТЕЦ София биха стрували на местните данъкоплатци почти един милиард лева за 26-те години експлоатационен срок на съоръжението. Тези данни се потвърждават от опита на град Детройт в САЩ, където в рамките на 30 години са били платени над 1 милиард щатски долара за изграждането и експлоатацията на съоръжение за изгаряне, което вкарва местната власт в сериозни задължения и дори принуждават общината да обяви фалит през 2013 г.

Наличието у нас на циментови заводи с разрешителни за изгаряне на модифицирано гориво, получено след преработката на битови отпадъци (т.нар. RDF – refuse derived fuel), наред с няколко остарели топлоелектрически централи съвместно изгарящи отпадъци и въглища, изглежда като измамно лесна възможност за намаляване на депонираните отпадъци до 10% до 2035 г. Но разходите и тук са големи, тъй като RDF има отрицателна стойност за общините и приемането и превоза на всеки тон отпадъци до тези съоръжения се заплаща от местния бюджет.

Сравнено с други методи за производство на енергия, цената за изгаряне на отпадъци се нарежда на второ място след атомната енергия и е по-скъпо дори от въглищните централи (по данни от САЩ).

» Повече информация за разходите, свързани с планираната инсталация за изгаряне в София вижте тук:

Мръсната тайна на Столична община

Софийският инсинератор – дупка за милиарди

Освен високата си цена, енергията, произведена от отпадъци, не е нито чиста, нито възобновяема, тъй като отпадъците съдържат материали, получени от изкопаеми горива, като пластмасите. Емисиите на въглероден диоксид от инсталациите за изгаряне на отпадъци са приблизително равни на тези от производството на енергия от въглища.

Съществуват значително по-модерни, устойчиви и икономични решения за осигуряване на отопление.

» За повече информация можете да се включите в конференцията за устойчиво отопление и сградно обновяване за региона на Централна и Югоизточна Европа, организирана от За Земята на 21 – 25 юни 2021 г. онлайн в Zoom.

Опитът показва, че много често съоръженията за изгаряне се планират с твърде голям капацитет. Това е предпоставка за проблеми, тъй като създава търсене за по-големи количества отпадъци от достъпните на местно ниво, което има двоен нежелан ефект от гледна точка на устойчивото управление на отпадъците според принципа за близост и йерархията за управление на отпадъците, заложени в европейското и националното ни законодателство. От една страна, това води до внос на отпадъци от други региони, страни и сектори (например утайки от пречистване на отпадъчни води).

Например, въпреки че първоначално е предвиден за изгаряне само на местни битови отпадъци, най-новият инсинератор в Холандия (Reststoffen Energie Centrale-REC) вече гори битови и производствени отпадъци и утайки от цялата страна.

Друг знаков пример за тази тенденция е датският инсинератор Амагер Беке (Amager Bakke) в Копенхаген, струващ около 500 милиона евро, който се бави дълги години и в крайна сметка заработи с големи финансови и технически затруднения, като се налага да запълва свръх-големия си капацитет с вносни отпадъци.

Повече подробности вижте тук: Датско фиаско: заводът за изгаряне на отпадъци в Копенхаген

Дори датският министър на енергетиката и климата Дан Йоргенсен се изказва срещу вноса и изгарянето на отпадъци в Дания.

От друга страна, наличието на големи съоръжения за изгаряне на отпадъци ограничава развитието на мерки за предотвратяване на отпадъците и системите за разделно събиране и рециклиране като изземва рециклируемите материали, много от които имат висока калорична стойност, подходяща за горене – пластмаса, хартия, текстил и др.

Според експертен доклад на Световната банка, изготвен за Министерството на финансите, в България се рециклират приблизително 32-42% от общото количество рециклируеми отпадъци или около 10–15% от общото количество битови отпадъци. Тъй като сепарирането на смесени битови отпадъци е неефективен начин за отделяне на рециклируеми отпадъци и постига резултати от порядъка на 3-5% (максимум 9-10%), не може да се разчита на предварителното третиране на смесено събраните битови отпадъци преди депонирането им за постигане на задължителните цели за рециклиране. Следователно изключително важна и спешна задача пред общините е да се подобри значително разделянето при източника. Без коренно подобрение на разделното събиране намаляването на депонирането би могло да се случи единствено за сметка на увеличаване на изгорените отпадъци, водещо до силно нарастващи разходи. Тази тенденция е обратна на посоката на развитие към кръгова икономика, предприета от ЕС.

Значителните колебания и сериозни промени на международния пазар за отпадъчни потоци – като например затварянето на китайските граници за внос на нискокачествени отпадъци – съоръжения без никаква гъвкавост, каквито са големите инсинератори, не позволяват бърза адаптация на системата за управление на отпадъците. При положение, че се изгарят както нерециклируеми, така и рециклируеми отпадъци, инсинераторите създават дългосрочно търсене за стабилни или нарастващи количества отпадъци, като по този начин отнемат ценни суровини от рециклиращата промишленост и възпират развитието на мерки за предотвратяване на (горимите) отпадъци.

Силен обществен отзвук срещу изгарянето на отпадъци

Изгарянето на отпадъци не се ползва с общественото одобрение и местни общности по цял свят се противопоставят дейно и продължително на планирани или действащи съоръжения.

Освен със здравни и екологични рискове, съоръженията за изгаряне са свързани и със социална несправедливост. Например изследвания във Великобритания и САЩ показват, че изгарянето на отпадъци се случва три пъти по-често в бедните общности, отколкото в по-престижните квартали.

България също изобилства от подобни примери – от планирания, но неосъществен Национален център за изгаряне на опасни отпадъци в тежко замърсения от въглищната промишленост район на Гълъбово, до все още работещите ТЕЦове в Перник и Бобов дол. Местни общности от различни точки на страната и по целия свят се борят с изгарянето на отпадъци.

» Повече информация:

Протести по света срещу инсталации за горене на отпадъци

Хората от “Дишай, Девня” в борба за чист въздух

Граждани от София и Девня протестират срещу мръсния въздух и инсталациите за изгаряне на отпадъци

Петиция обединява гласовете на хората срещу завода за изгаряне на отпадъци в София

Будните хора спират изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Екологични и пациентски организации се обединяват за по-чист въздух в Деня на астмата

Инсинераторите не откриват много нови работни места – високотехнологичното и силно автоматизирано изгаряне на отпадъци създава 3,5 пъти по-малко работни места в сравнение с компостирането и между 30-60 пъти по-малко от рециклирането.

Различни форми – един резултат

Високотемпературното преработване на отпадъци обхваща широка гама от процеси и инсталации: циментови заводи, специализирани съоръжения (инсинератори), остарели въглищни топло-електрически централи, пиролиза, газификация и т.н. Въпреки че усилено се рекламират като безопасни и безотпадни напреднали технологии, пиролизата и газификацията са високорискови и нерентабилни методи за третиране на отпадъци – констатация, направена от консултанти, които по принцип подкрепят изгарянето. Освен ограничения опит със сравнително маломащабни проекти с тези технологии, за тях е известно, че работят най-добре с хомогенни суровини – каквито битовите отпадъци и RDF далеч не са.

Независимо от конкретната технология, високотемпературното третиране на отпадъци унищожава материали, чието възстановяване би спестило много повече енергия от еднократно извлечената калорична стойност при изгарянето, видно от таблицата по-долу:

Таблица 1. Сравнение на енергийния отпечатък: Рециклиране спрямо изгаряне на отпадъци
(ICF Consulting, 2005)
материал спестена енергия чрез рециклиране
GJ/тон
произведена енергия от изгаряне на отпадъци GJ/tonne спестена енергия (рециклиране спрямо изгаряне)
Вестници

6.33

2.62

2.4

Офис хартия

15.87

2.23

7.1

Картон

8.56

2.31

3.7

друга хартия

9.49

2.25

4.2

HDPE

64.27

6.30

10.2

PET

85.16

3.22

26.4

друга пластмаса

52.09

4.76

10.9

Таблица 1. Сравнение на енергията, спестена при рециклиране с енергията, отделена при изгарянето и превръщането й в електричество.