ПланЗаУстойчивоРазвитие

ДЕКЛАРАЦИЯ по проект 9а „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ от Националния план за възстановяване и устойчивост

От името на 12 НПО, бизнес организации и експерти вчера предложихме тази декларация на вниманието на всички парламентарни групи и отговорни представители на изпълнителната власт; предлагаме я и на вас. Тази декларация включва 12 препоръки, които трябва да станат реалност, ако искаме наистина да видим реформа, а не още от същото.

Ако желаете да я подкрепите, независимо дали като организация или физическо лице, свържете се с нас!

В допълнение към общата декларация, ето още 5 искания, които смятаме за важни.

  1. Подобрено изпълнение и качествен мониторинг на „Планът за управление на строителните отпадъци“ (ПУСО) относно нормите за рециклиране на строителни материали.
  2. Въвеждане на стимули за използване на принципите на кръговата икономика при сградно обновяване, целящи подпомагане на иновативен дизайн при проектиране.
  3. Подкрепа на пилотна фаза за въвеждане на строително информационното моделиране (СИМ/BIM) в инвестиционното проектиране и строителството с цел достигане на пълна дигитализация на строителната и инженерна документация до 2024 г.
  4. Възлагане на „зелени“ обществени поръчки при обновяване на сгради.
  5. Навременно гарантиране ни създаване на условия за добро качество на обследванията и техническия проект, на които собствениците ще бъдат Възложител.

По декларацията работиха:

Драгомир Цанев, изп. директор на ЕнЕфект

Йордан Николов, изп. директор на БАИС

Цвета Наньова, зам.-председател на УС на БГФМА

Иван Велков, президент, ФИАБЦИ България, вицепрезидент, Съвет на експертите на Международната федерация за недвижими имоти – ФИАБЦИ

Хабитат България – Минчо Бенов, национален директор и Ася Добруджалиева, мениджър проекти

Радостина Славкова, Екологично сдружение „За Земята“ 

Светослав Стойков, Институт Кръгова Икономика

Кирил Райчев, Алианс за енергийна ефективност

Марко Марков, Еконолер България

Елеонора Гайдарова, председател на УС на САС Център за устойчиви жилища

Валери Савов, СНЦ „Асоциация на дружествата, управляващи етажна собственост“

 

 

 

Становището е подготвено със съдействието на Minor Foundation/ Supported by the Minor Foundation for Major Challenges

Кариерата за варовик на „Персенк Инвест“ ООД на Бесапарските ридове край Куртово Конаре. Снимка: БЦЗИ

„TPP Maritsa East 2 has concluded dubious limestone contracts for millions“ by Antonia Kotseva

Тази статия за ТЕЦ Марица Изток 2  е публикувана в EURACTIV.bg на 19.07.2021 г. Автор е Антония Коцева. Тук публикуваме нашия превод на английски на оригиналната статия.

TPP Maritsa East 2 has concluded dubious limestone contracts for millions

Author Antonia Kotseva

„TPP Maritsa Iztok 2“ EAD has concluded limestone supply contracts worth tens of millions of levs through the stock exchange for its desulphurization installations for four years under unfavorable conditions. This warning is stated in a report by Vasil Kadrinov from the Bulgarian Center for Green Economy.

The contractor is „Persenk Invest “ OOD and several related companies. The strange thing about this case is that the deliveries of huge quantities of limestone are being made almost entirely by vehicle transport and are taken from the Kurtovo Konare deposit in the Plovdiv region. It is 137 km from the TPP, while the power plant can be supplied with limestone from two or three times closer deposits, and at lower prices.

It is obvious that the controversial choice of limestone supplier by the management of „TPP Maritza East 2“ is related to unnecessary emissions of exhaust gases from the trucks and serious dust emissions. The population of the fertile village of Kurtovo Konare, numbering over 2600 inhabitants, suffers adverse effects from the quarrying. At the same time, in order to benefit the selected company – „Persenk Invest“ and its related companies – citizens and businesses are being robbed. They pay a higher price for electricity, and we as taxpayers pay the losses of the inefficient state-owned company.

An inspection showed that within a radius of 63 km from „TPP Maritsa Iztok 2“ there are 14 limestone deposits. However, as a supplier for a period of more than four years was selected a company that is concessionaire of a deposit 137 km away. While it could be argued that this concession „is being exploited way over the permitted quantities, to the detriment of the natural heritage in the protected area and the quality of life of the local population.“

Kadrinov also found incompleteness in the documentation of the public procurement for the limestone supply – additional documents were required, but it is not clear whether they were submitted. Over the years, there has been a splitting of the public procurements for this site, for which the selected contractors are closely related companies. At the same time, it is not clear why there is no competitive procedure for raw material supply, which is widely available. This leads to reasonable doubts that the choice of contractor is to the detriment of the end users of electricity. They are forced to pay higher prices due to the accumulating losses of the state-owned power plant.  

According to the results of the inspection, the former government abused with the status of „sectoral supplier“ or „site of national importance“ for public and private enterprises.

The bodies responsible for the transaction did not take into account at all that the transportation of limestone from the Kurtovo Konare deposit to „TPP Maritsa Iztok 2“ EAD is carried out almost exclusively by vehicle transport. It is paradoxical that the deposit’s quarry is located next to the railway line Stamboliyski-Peshtera and there is a freight track and ramp built by Bulgarian State Railways. In 2017-2019, several tens of thousands (at least 40,000) of heavy gondola trucks journeys were carried out from the quarry to „TPP Maritsa East 2“ and vice versa.

„The practice of transporting limestone from the quarry to the TPP by gondola trucks continues in 2019 and 2020, despite numerous protests, complaints and petitions of people from the village of Kurtovo Konare,“ is claimed in the analysis of the Bulgarian Center for Green Economy. 

At the same time, a study conducted by a research team of the Institute of Environmental Sciences at the Faculty of Natural Sciences at the University of Leiden, the Netherlands, signals that the Maritza East complex, Bulgaria’s largest coal producer, could suffer serious water scarcity if it follows the plan for the late phasing out of the coal industry. This is planned in the Integrated National Plan for Energy and Climate of the country.

The results show that the amount of fresh water for the needs of local power plants is significant and leads to increased pressure on water resources. Increasing water scarcity threatens the availability of fresh water for both ecosystems and human activities.

„If Bulgaria continues to delay the start of the gradual coal phase out, it will significantly contribute to reducing water runoff, droughts and water shortages. In the worst case scenario, water scarcity will affect not only energy production, but also cities, agriculture and industry,“ is stated in the report.

It also claims that the Maritsa basin will be among the most affected by climate change in Europe.

Неефективни мерки срещу смога в София. София от птичи поглед
,

Мерките срещу смога на Столична община не са били ефективни, стана ясно от изслушване на експертите в съда

Неефективни мерки срещу смога

Понеделник – 19 юли 2021 г.:

Софийският градски съд изслуша вещи лица, изготвили назначените експертизи по делото ни срещу Столична община по проблема със замърсяването на въздуха в София в периода 2015-2017 г.

Преди четири години – в края на май 2017 г. – група неправителствени организации – сред които  “За земята”, граждани и адвокати под името „Група за чист въздух“ заведохме колективен иск срещу Столична община. 

Основната ни цел с воденото дело е да изискаме от общината на София да предприеме ефективни и адекватни мерки срещу смога,  за бързо подобрение на качеството на въздуха в столицата. 

С отговорите на радица въпроси, зададени на експертите на заседанието в понеделник, те на практика признаха, че действията, предприети от Столична община през процесния период, не са били достатъчни за справяне с проблема със смога в София и за защитата на населението на града от негативните здравни последици. Това се случва въпреки опасните нива на замърсяване с фини прахови частици за дълги периоди от време, в периода 2015 – 2017 г. 

Макар че има тенденция на подобрение, допустимите норми на качество на въздуха не са постигнати е другият извод от изслушването на вещите лица. 

Припомняме, че въздухът в София е с опасно лошо качество. Според данни на СЗО в България умират 15000 души годишно в следствие на замърсяване на въздуха. Заради неспазване на нормите за ФПЧ и недостатъчно амбициозни действия от страна на България, Европейската комисия съди страната ни. България е заплашена от сериозни санкции. 

 

Няма безопасни нива на замърсяване с ФПЧ 

Съдът изслуша и здравна експертиза, която потвърди сериозния риск за здравето на столичани заради високите нива на замърсяване с ФПЧ. Анализът беше изготвен и представен от д-р Александър Симидчиев, пулмолог.  

Един от важните изводи в медицинския доклад, цитиран в съдебна зала е, че за всички видове фини прахови частици няма научно установени безопасни нива на концентрации, които да не увреждат човешкото здраве.

Затова насоките на СЗО от 2005 г. имат за цел да постигнат възможно най-ниските концентрации на ФПЧ. Всяко повишаване с 10 микрограма на куб.м. над фоновото замърсяване (6 микрограма на куб.м.) повишава риска от смърт с 10%. Данните са от цитирано изследване.

Медицинската експертиза показа, че замърсяването с ФПЧ в столицата може да увреди остро дихателните или сърдечните системи на гражданите. То има връзка и със злокачествени заболявания, както и с намалена когнитивна функция и деменция. Мръсният въздух може да усложни и влоши много съществуващи вече здравословни  проблеми и заболявания. 

В същото време въвеждането на мерки срещу замърсяването има доказано бърз и видим положителен ефект за здравето на хората, сочат медицински проучвания от последните години. 

 

Има или няма програма за качество на въздуха е без значение според единия от експертите

В понеделник един от експертите защити съмнителна теза. Той обяви, че приемането на програма за качество на атмосферния въздух (ПКАВ) е само формална стъпка. Допълни също, че липсата на такава програма не било проблем. 

Елена Арнаудова е вещо лице. Тя не можа да отговори на следния въпрос. Дали администрацията на София нямаше да има по-ефективни действия, ако беше приела и изпълняваше нова програма. Вместо това, общината продължава изпълнението на предходната програма. А тя доказано не е изпълнила целта си – постигане на нормите за качество на въздуха. 

В същото време припомняме, че според данните на Изпълнителна агенция по околна среда, за всяка от годините в периода 2013 – 2016 г. средногодишните стойности на ФПЧ10 във въздуха в София надвишават допустимите норми. Дори и към 2020 г. броят на дните с превишения на средно-денонощно ниво на замърсяване с ФПЧ10 надхвърля и то значително разрешения брой от 35 дни. 

Следващото заседание е насрочено за 11 октомври 2021 г., дотогава могат да се предоставят допълнителни доказателства, след което се очаква решението на съда на първа инстанция.

#АдаптиранеКъмЦел55

Как трябва да се преразгледа европейското законодателство, така че пакетът да е и „Адаптиран към 1.5°C”?

Всички елементи на преразгледаните законодателни актове трябва да са максимално амбициозни. Това важи за намаляването на емисиите и адаптирането им към 1.5°C

Пакетът #АдаптиранеКъмЦел55 следва да е и aдаптиран към 1.5°C. Той трябва да постави ясни, амбициозни и правно-обвързващи цели. Те следва да са на национално и ЕС нива, на базата на следните цели:

  • Схемата на ЕС за търговия с емисии (Директива за СТЕ на ЕС)
    • Намаляване на емисиите на парникови газове в секторите обхванати от пазара за въглеродни емисии с поне 70% в сравнение с 2005 година. (енергия, индустрия и авиация)
  • Регламент за разпределяне на усилията
    • Намаляване на емисиите на парникови газове в секторите извън пазара за въглеродни емисии с поне 50% в сравнение с 2005 година. (пътен транспорт, сгради, земеделие и отпадъци)
  • LULUCF Регламент / Земеползване, промяна на предназначението на земята и горско стопанство (ЗПЗГС)
    • Почти двойно премахване на нетните парникови емисии чрез природни решения и такива, които не са в ущърб на природата, в сравнение с 2005 година. (обработване на земята и горското стопанство)
  •  Директива за възобновяема енергия
    • Увеличение на дяла на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление с поне 50%.
  • Директива за енергийна ефективност
    • Увеличение на енергийните спестявания с поне 45% (в сравнение с очакваното търсене).

Има ли място за изкопаемите горива в новата климатична рамка?

В новото климатично неутрално бъдеще на ЕС няма място за изкопаемите горива. Не трябва да има стимули за „нисковъглеродните” (изкопаемите) горива и невъзобновяемите горива във всяка част на преразгледаното законодателство. Рамката трябва да изведе ЕС извън изкопаемите горива. Да го поведе към система, която работи на базата на 100% възобновяема енергия, още през 2040 година.

Още повече, че е важно ЕС да приложи принципът “замърсителят плаща”, както е упоменато в договорите за функционирането на ЕС, за да може всички сектори, особено тези, които все още са далече от своята декарбонизация, да допринесат за прехода към климатична неутралност.

Адаптиране към 1.5°C

С обновеният бюджет на ЕС и Механизма за възстановяване и устойчивост, страните-членки имат невероятната възможност да осигурят финансиране за устойчив и включващ инвестиционен процес, който промотира справедлива трансформация на икономиките.

Вижте тук какви са проблемите на пакета „Адаптиране към цел 55“ от гледна точка сградите и енергийната бедност и адаптирането му към 1.5°C

Кариерата за варовик на „Персенк Инвест“ ООД на Бесапарските ридове край Куртово Конаре. Снимка: БЦЗИ
, ,

Оскъпяване на доставките на варовик за сероочистващите инсталации на „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД чрез неизгодни договори

Открий играта „Климатични герои“! Малки действия за голямо въздействие!

Проектът КлимАлт приключи, но неговите продукти за обучение и играта „Климатични герои“ продължават да интригуват млади и стари (по-малко млади)!

Партньорите по КлимАлт са горди да представят финалния резултат. Те канят Вас, учители, обучители, служители в неправителствения сектор, млади хора, младежи и всички загрижени граждани да се присъединят към играта „Климатични герои“ и да станат агенти на промяната!

Играта

Разгледай играта „Климатични герои“! Всяко тесте от карти предлага вдъхновение в борбата срещу негативните въздействия от климатичните промени. Чрез прости действия можем да окажем голямо въздействие. Отгледай своя собствена храна, преоткрий природата или стани активист. Има по нещо за всеки, който иска да бъде положителен герой в каузата за климата. Изпълни всяко едно действие и предай предизвикателството нататък, като го споделиш с друг човек.

Вдъхновяващата промяна може да бъде забавна. Играта Климатични герои е чудесен начин да предоставите на общността за обучение / обучение на ClimAlt образователна игра, надграждаща върху резултатите от ClimAlt!

Подтикването към промяна може да бъде забавно. Играта „Климатични герои“, като една своеобразна образователна игра допълнение към курса, е чудесен начин да предоставим на курсистите от КлимАлт и на всеки заинтересован гражданин начин да надградят своите познания.

Как да получите играта?
– може да играете изцяло онлайн (изтегли картите в png формат оттук),

– можете да си я принтирате сами от тук (на стандартна хартия формат A4 в цветен или черно бял вариант).

Резултатите

  • Чрез заключителните събития и уебинарите, 545 участници от 26 държави от цял свят (от които 17 европейски държави) и над 30 лектори-експерти разказваха за хранителните ни системи, енергетика, консумация, климатична справедливост, образование и активно гражданско участие! 
  • В България повече от 94 участници подобриха своите знания относно климатичните предизвикателства и осъзнатостта си за тях, както и за пътищата към устойчиво развитие.


Вие сте учител или обучител? Член на организация или grassroots / неформално гражданско движение или група? Загрижен гражданин? Имате възможност да се присъедините към отворената платформа КлимАлт. Независимо дали ще я използвате за ваша лична употреба, за обучение на други хора или просто за повишаване на осъзнатостта от проблемите, тук ще можете да намерите ресурси за обучение/преподаване на 4 езика (български, английски, италиански и хърватски), които покриват широк кръг от теми – от науката за климата до кръговата икономика. Ресурсите включват видео лекции, тестове, теми за есета, дигитални тематични ресурси и др.

Специално за учители:

Разработихме плакат представящ нагледно различните мисии в играта „Климатични герои“, който можете да принтирате и сами за вашето училище от тук. 

Плакатът-учебно помагало може да се постави в класната стая или в тематичните кабинети по биология, физика, география, химия.

Ако все още не сте, можете да се регистрирате в отворената платформа за е-обучение КлимАлт! 

Можете да изпробвате играта „Климатични герои“ с вашия клас, семейство и приятели!

Готови ли сте за първата си мисия?

Контакти:

Радостина Славкова

Координатор на проекта: r.slavkova@zazemiata.org

https://www.climaltproject.eu/bg

КлимАлт е проект, финансиран от програмата „Еразъм+“ на Европейския съюз. Той цели да повиши информираността на младите хора относно проблемите, свързани с измененията на климата; Да ги окуражи да се включат в разрешаването им чрез предприемане на малки или големи по обхват действия. КлимАлт се промотира от: Play Agency – Дания, За Земята – България, Door – Хърватия, Navdanya International и A Sud ecologia e cooperazione – Италия.

#АдаптиранеКъмЦел55

Енергийната ефективност и енергийната бедност в пакета #АдаптиранеКъмЦел55

Това #АдаптиранеКъмЦел55 НЕ е #АдаптиранеКъмПод1.5 Градуса. Ще постави бедните европейци в риск.

Новата енергийна политика, която Европейската комисия обяви на 14 юли тази година, ще постави бедните домакинства в риск. Ще има несправедливи увеличения в сметките за ток на европейците, предупреждават еколози и групи борещи се с енергийната бедност.

Пакетът на Европейската комисия с нови енергийни политики „Адаптиране към цел 55” включва важни мерки за подобряване на законите в сферата на енергийната ефективност. Целта е да се справим с енергийната бедност. Обаче тези ползи са намалени от предложението пазарът на въглеродни емисии да обхване сградите и транспорта. Това може да тласне още милиони европейци към енергийна бедност. А това да направи така, че те да не смогват да платят сметките си за ток и отопление. #АдаптиранеКъмЦел55

Енергийна ефективност #АдаптиранеКъмЦел55

За Земята, заедно с нашите международни партньорски мрежи като Приятели на Земята Европа и Коалицията за право на енергия (Right To Energy Coalition) приветстваме промени, чрез които ще се увеличат и подобрят целите за енергийна ефективност на Европейския съюз. Целите за енергийна ефективност на ниво ЕС сега ще станат правно обвързващи, а не доброволни. Националните цели продължават да са индикативни, обаче, което прави крайната цел трудна за постигане. Новата повишена цел за енергийна ефективност е за 39% до 2030 година. Това е твърде ниска цел, ако искаме да предотвратим глобалните температури да се повишат над 1.5°C. Приетата цел за постигане на 55% намаление на емисиите до 2030 година продължава да не се припознава като първостепенна цел за ЕС. Тя и не съответства на необходимите действия в областта на климата от ЕС при оценка спрямо справедливото разпределение на историческата отговорност и емисии на Съюза (т.н. fair share).

Текстът също препоръчва да се вземат мерки, за да се предотврати разрастване на енергийната бедност, като представя нов член за защита на уязвимите потребители,  изискване да се обновят социалните жилища и може би най-важното – част от програмите за енергийна спестовност да обхванат енергийно бедните домакинства. #АдаптиранеКъмЦел55

Нов социален климатичен фонд

Целта на новия Социален климатичен фонд е да предостави финансиране на правителствата. Така те да могат да окажат подкрепа на домакинствата с ниски доходи. И от части, да предпазят хората от ефектите на пазарът на въглеродни емисии. Ние разпознаваме нуждата да се помогне на бедните европейци да получат достъп до подкрепа за реновации на жилищата им, възобновяеми източници на енергия и транспортни нужди. Проблемът е, че предложеното финансиране няма да е достатъчно, за да даде този резултат. Също така то няма да успее да предотврати катастрофалният ефект на пазарът на въглеродни емисии върху новите сметки за ток и отопление.

Пазарът на въглеродни емисии ще увеличи сметките за ток

В тази система не се предвижда безплатно разпределение на въглеродните квоти, като всички те ще бъдат търгувани на въглеродния пазар.

За съжаление, положителните стъпки в сферата на енергийната ефективност са неутрализирани от една зараждаща се катастрофа. Европейците с ниски доходи могат да бъдат изправени пред огромно увеличение на сметките за ток. Това може да се случи, ако през 2026 година пазарът за въглеродни емисии обхване сградите и транспорта. Предвижда се сметките за ток да поскъпнат с около €429 на година за всяко европейско домакинство, в резултат от включването на сградите в пазара за въглеродни емисии.

Освен че вероятността мярката да допринесе за значително редуциране на въглеродния диоксид е малка, това ще бъде и неравномерно разпределено бреме за хората, които носят най-малка отговорност за климатичната криза и които имат най-малката възможност да платят допълнителната цена – няма дерогации или изключения за петдесетте милиона европейци, които вече живеят в енергийна бедност. Оценката от въздействието, на самата Европейска комисия, признава, че това „няма да се отрази по един и същи начин върху всички домакинства“. И добавя „но най-вероятно ще има регресивно въздействие”. Домакинствата с по-висок доход ще могат по-лесно да се адаптират към цените на енергоспестяващите мерки и инсталации на възобновяема енергия. Бедните европейци обаче, ще платят цената, като им се наложи да продължават да разчитат на изкопемия газ. Или както в България на силно замърсяващите твърди горива.

Само 25% от приходите от включването на сградите към пазара на въглеродни емисии ще бъдат използвани за подкрепа на уязвимите домакинства чрез Социалния климатичен фонд. Страните-членки на ЕС ще са длъжни да осигурят еквивалентно финансиране.

#АдаптиранеКъмЦел55

Призоваваме Съвета на Европа и Европейския парламент да не приемат включването на сградите в пазара за въглеродни емисии; да подобрят целите за климата и за енергийната ефективност; да гарантират сериозното финансиране на Социалния климатичен фонд. Така групите с ниски доходи да имат достъп до реновации и възобновяема енергия. По-късно тази година се очаква Европейската комисия да предложи нови текстове в Директивата за енергийни характеристики на сградите. Целта е да може да се справим с проблемите в старите и неефективни сгради.

А как трябва да се преразгледа европейското законодателство, така че пакетът да е и „Адаптиран към 1.5°C”? вижте тук

България е сред 5-те страни с най-скъпи газови проекти в ЕС
,

Повече от 4 милиарда лева за скъпи, ненужни и вредни газови проекти

България е сред петте страни с най-много и най-скъпи газови проекти в Евросъюза водена от Гърция, Румъния, Полша и Хърватска. Страната ни прахосва и ще прахоса повече от 4 милиарда лева обществени финансови средства за изграждане на скъпа, ненужна и вредна за климата, здравето и околната среда газова инфраструктура по Европейския списък с Проекти от Общ Интерес (ПОИ). Това показва актуален анализ на европейските организации Food and Water Action Europe and Climate Action Network Europe по данни на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ (англ. European Network of Transmission System Operators for Gas (ENTSOG).

Повече от 3 милиарда лева

Повече от 3 милиарда лева, толкова колкото даде за Турски поток, България инвестира в така наречените CAPEX (capital expenditures). Това са капиталови разходи за изграждане, модернизация и рехабилитация на газовите инсталации. Останалата сума от около 1 милиард лева е предвидена за OPEX (operational expenditures), т.н. оперативни разходи за годишна поддръжка на газопроводи и газопроводната мрежа за 15 годишен период от време. Това са само предполагаемите разходи. Ако към сметката от 4 милиарда лева прибавим и сумата предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост за газификацията на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, както и щетите от газовите инсталации, които се пишат на екологичната, климатична и социална сметка, то общата сума ще се увеличи многократно.

За сравнение в Европейски план, ако всички кандидат проекти бъдат приети е планирано да се изразходват над 41 милиона евро – 30 милиона за изграждане и финализиране на газови проекти и над 11 милиона евро оперативни разходи за годишна поддръжка за 15 години напред.

Актуално страната ни е кандидатствала за общо пет от 74 газови проекта от ПОИ – трансгранични инфраструктурни проекти, които свързват енергийните системи на държавите от ЕС и се ползват с достъп до преференциални условия, ускорени процедури и приоритетно финансиране. Между тях са газовите интерконекторни връзки с Гърция и Сърбия (IGB, IBS) и газовия коридор Eastring, подземното газохранилище Чирен, както и рехабилитация, модернизация и разширяване на съществуващата национална газопреносна мрежа.

За тези газови проекти е кандидатствала България:

  • Eastring – България: проект  за  изграждане  на  транспортен  газов коридор  през  територията  на Словакия,  Унгария,  Румъния,  България,  осигуряващ  възможност  за  двупосочни доставки на изкопаем газ;
  • Проект IGB: Изграждането на газова връзка (интерконектор) между Гърция и България;
  • Проект IBS: изграждането на газова връзка (интерконектор) между България и Сърбия;
  • Модернизация, рехабилитация и разширяване на националната газопреносна мрежа;
  • Разширение на подземното газохранилище във врачанското село Чирен.

Девет аргумента защо България да преустанови инвестициите в газови инсталации 

1. Икономическа нерентабилност и така наречения “заключващ ефект” на солидни инвестиции с дългосрочен ефект

Веднъж изградени, газовите инфраструктурни проекти ни обвързват с ползване на вносен изкопаем газ за индустриални, енергийни и битови нужди. Също така и с технология, отделяща значителни емисии парникови газове за десетилетия напред. За да оправдаят високите инвестиции, газовите съоръжения ще трябва да работят и след 2035 г. Това е датата, към която емисиите и енергийните решения в ЕС ще трябва да са коренно различни. Това важи, ако искаме да се постигнат климатичните цели на ООН и ЕС. Ограничаването им да работят за по-кратък период от време ще доведе до финансови загуби и пропуснати ползи. България отново ще бъде изправена в същата ситуация както актуално с въглищата – на (закъсняло) търсене на алтернатива за енергийна трансформация. Рискът от блокиране на милиарди обществени средства и плащането на двойна цена от българското общество и бизнеса за декарбонизация е очевиден.

2. Поскъпване на изкопаемия газ

В близко бъдеще както заради условията на пазара, така и заради покачващите се цени на въглеродните емисии. Като се вземат предвид емисиите от целия жизнен цикъл на изкопаемия газ, включително изтичането на метан, е неизбежно – България ще има същия проблем с цената на въглеродните емисии от газа, още през 2025 г., както сега с въглищата. България ще трябва да плаща още повече за изпускането на въглеродни емисии на територията си. Това ще се отрази осезаемо на цените на енергията, произведена от изкопаемия газ и на цените за крайните потребители – бизнеса и домакинства.

3. Проблем за бъдещата конкурентноспособност

Всяко решение, което води до ненужно скъпа енергия, е проблем за бъдещата конкурентоспособност на българската икономика и отлагане на преодоляване на проблема с енергийната бедност на българското общество. Скъп ток от газови централи означава по-трудни времена. Това важи за всички производители и потребители на стоки и услуги, които нашата страна се опитва да предлага на пазара.

4. Неспазване на климатичните цели

Неспазването на климатичните цели и задължения на България за намаляване на нетните въглеродни емисии най-малко с 55% до 2030 г. и постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Това ще има негативни правни и финансови последствия. Може също да се стигне до дипломатическа изолация на държавата ни в рамките на Европейския съюз. Може да се получи и допълнително отблъскване на чуждите инвеститори, които търсят възобновяема енергия и (сигурна) среда на зелени иновации.

5. Достатъчна инфраструктура

Достатъчна газова инфраструктура и алтернативи за покриване на нуждите и в пикови сезони: По данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2019 г., съществуващата газова инфраструктура в България покрива повече от два пъти потреблението на газ в страната за една година. Изграждането на нова такава е напълно нецелесъобразно. Следвайки актуални модели разполагаме с достатъчно алтернативи за покриване на нуждите на България и в пикови сезони, без да е нужно нито допълнително газифициране на Маришкия басейн, нито изграждане на допълнителна газова инфраструктура, включително за пренос.

6. Търсенето на изкопаем газ

Ниското и намаляващо търсене на изкопаем газ на национално ниво в различни сектори ще се задълбочи като дългосрочна тенденция, следвайки последни данни от актуалните модели на Центъра за изследване на демокрацията

7. Последиците за околната среда и хората

Негативните последици от изкопаемия газ за климата, околната среда, здравето на хората и правата на местни общности – част от тях управлявани от авторитарни режими извън ЕС, също ще продължат да се задълбочават като проблематика.

8. Емисиите на метан

Изкопаемият газ е неизбежно свързан с отделянето във всички етапи от производствената верига на емисии на значително подценения парников газ метан, който към настоящия момент допринася за една четвърт от глобалното затопляне на годишна база. Емисиите на метан са около 80 пъти по-вредни за климата от емисиите на въглероден диоксид за двадесетгодишен период. По последни данни, тъй като употребата на въглища намалява, в Европейския съюз, изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид от въглищата. Намаляването на емисиите на метана е стратегията с най-голям потенциал за ограничаване на глобалното затопляне през следващите 20 години.

9. Няма време за газови проекти

Няма време България да се превръща в така популяризирания от българската политика Газов Хъб на Балканите. Европа вече е по пътя към преустановяване на употребата на газ (за справка Холандия, Дания, Австрия и др.). Времето на газа като преходно гориво вече изтече. Това потвърди категорично последния доклад на Международната енергийна агенция (IEA). Следвайки рамката на Зелената Сделка и всички политически и законодателни процеси и динамики, които текат актуално на Европейско и световно ниво е повече от нелогично. Няма логика България да върви наопаки и да инвестира в изкопаем газ.

Нека се поучим и от грешките си относно Турски / Балкански поток. Заради изграждането на газопровода „Балкански поток“ „Булгартрансгаз“ натрупа масивни дългове от над 2,6 милиарда лева към днешна дата. Плановете този дълг да бъде частично погасен от приходите, генерирани от транзитните такси не се реализираха. Дори напротив: газопроводът не работи на пълен капацитет, но ще трупа ежегодно разходи за поддръжка – дълговете на държавното дружество нарастват. 

Очакваме от българските политици да се поучат от грешните инвестиции в „Балкански поток“. Очакваме те да пренасочат обществените средства за развиване на иновативни решения, енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници. Това би подпомогнало социално и екологично справедливия енергиен преход на България.

Прочетете тук актуалните ни становища относно:

Не заключвайте Мариците с изкопаем газ!

https://www.zazemiata.org/resources/pozicia-gaz-marica/

Метанът – невидимото лице на изкопаемия газ

https://www.zazemiata.org/nevidimoto-lice-na-izkopaemiya-gaz/

акция на морето забрана на еднократната пластмаса

Отбелязахме с акция на морето първата стъпка за забрана на еднократната пластмаса на общоевропейско ниво

Акция с плакати на “За Земята”, LessPlastic Bulgaria, Eco Switch и Wind2Win.

Така отбелязахме първия ден, в който сламките, клечките за уши, чиниите и някои други видове еднократни пластмасови изделия* излизат от употреба в ЕС. На 3 юли, добил популярност и като “Световен Ден без пластмасови торбички”, стартира първата голяма общоевропейска инициатива. Тя има за цел заедно да спрем пластмасовото замърсяване. 

За съжаление в България това ще се случи със закъснение. Тепърва предстои МОСВ да представи финален вариант на наредбата за въвеждане и да има обществено обсъждане. 

“Както често се случва, новото законодателство вероятно ще излезе през август и като граждани ще имаме ограничено време да коментираме. Все още няма и информационна кампания от страна на държавата”

След поредицата от национални инициативи и дългогодишните усилия на редица организации, общоевропейските мерки срещу замърсяването с пластмаса бяха следващата логична стъпка. Уви, те няма да решат проблема изцяло. Редица често срещани еднократни продукти от пластмаса не попадат под забраната — в това число и самите пластмасови торбички. Друг пример са пластмасовите чаши, “картонената” посуда, която всъщност съдържа тънък слой полипропилен и е негодна за рециклиране. Остават и бутилките и кутиите. Затова е особено важно мерките на национално ниво да не приключват с тази инициатива. Те следва да я използват за основа, върху която да се надгражда. 

Забрана на еднократната пластмаса

Създаването на депозитни системи за обратно изкупуване на опаковки са достъпен начин да се канализира събирането на годна за рециклиране, чиста пластмаса. Опитът на Финландия и Литва е изключително позитивен и може да служи за основа на подобни инициативи и в България. 

Тази забрана на еднократната пластмаса не трябва да се разглежда и като повод за създаване на продукти от други материали, но отново за еднократна употреба. В момента има голяма вълна от инициативи за създаване на пластмаса, рекламирана като “биоразградима”. За съжаление тя е разградима само при много специални и скъпи за постигане условия. В никакъв случай това няма да допринесе за решаване на проблема, а за неговото мултиплициране и за заблуждаване на потребителите. Вместо това, концепцията за опаковки за еднократна употреба трябва изцяло да бъде изоставена — те не само ни подлъгват, че са стерилни, но и бързо генерират купища с отпадъци, с които е трудно и скъпо да се борим. 

“В никакъв случай не трябва да заменим един еднократен продукт с друг. Така след няколко години ще сме изправени пред следващ проблем. Вместо това е важно всяка държава да улесни пазаруването насипно, депозитните системи и ползването на собствени контейнери за храна и напитки.”, казва Евгения Ташева от екип “Нулеви отпадъци” на За Земята.

Материали след Конференцията за устойчиво отопление и сградно обновяване за региона на Централна и Югоизточна Европа – 2021

For English scroll down

В последната седмица на месец юни „За Земята“ проведе четвъртото издание на вече традиционното си регионално събитие – „Конференция за устойчиво отопление и сградно обновяване за региона на Централна и Югоизточна Европа“. За пръв път конференцията бе проведена изцяло онлайн, в рамките на цялата работна седмица между 21 и 25 юни. Тематичните панели и дискусии обединени под тазгодишното мото “Фокусираме се върху решенията, които ще осигурят … Надеждно, удобно, достъпно отопление за всички … Осигуряващо въздух, годен за дишане, и климатично безопасно бъдеще.“ събраха редица професионалисти от региона под формата на презентатори и участници. 

Конференция за устойчиво отопление

Главният акцент в тази конференция за устойчиво отопление бе върху така наложителната реновация на отоплителни системи в еднофамилни и многофамилни сгради, както върху трансформацията на дружествата за централно топлоснабдяване. Голям интерес предизвикаха презентираните подети инициати от Словакия, Австрия, Германия, и Финландиа за поетапно преминаване на мрежите за централно топлоснабдяване към 100% възобновяема енергия. Представени бяха програми за подмяна на битови отоплителни уреди от България и Сърбия; бяха дискутирани приликите и разликите между ситуацията с енергийната бедност в България, Румъния, и Унгария, връзката между битовото отопление,  здравето на хората в и извън обитаваните от тях сгради, и качеството на въздуха.

Акцент на тазгодишната конференция за устойчиво отопление бяха и националните планове за възстановяване и устойчивост от региона, както и предоставяните от тях възможности за реална декарбонизация. Бе засегната и важната и напоследък широко разпространяване в медиите тема за водорода. Дискутирахме явява ли се „зеления водород“ (Допълнителни разпоредби към „Закон за енергетиката“, стр. 194, член. 24д) реална алтернатива в сектор отопление. Убедихме се, че по-ниската му ефективност и високата цена го правят неконкурентен (близо два пъти по-скъп за крайния потребител) в сравнение с термопомпените технологии. (Hydrogen for heating? Decarbonization options for households in the European Union in 2050, ICTT 2021)

За пръв път на конференцията за устойчиво отопление бе организиран и бизнес панел с участие на експерти представящ възможни нисковъглеродни отоплителни технологии. 

От „За Земята“ ще продължваме да работим в посока на декарбонизация на отоплителния сектор, включването на дискусията за непрекъснато нарастващата нужда от охлаждане спрямо промените в климата, и връзката между качеството на атмосферния въздух, състоянието на микроклимата в сградите. Само една добре обмислена, целенасочена политика би ни довела до необходимите резултати, а именно 100% възобновяеми енергийни източници, електрификация, и качествено сградно обновяване  с мисъл за бъдещето. 

Поради големия интерес към всички тематични направления публикуваме презентациите и видеата от събитието.

Конференция за устойчиво отопление: Ден 1 (21.06.2021) : Програми с публично финансиране в региона по темите

Първи панел: Програми с фокус (подмяна на) битово отопление

  • (BG) Мерки за енергийна ефективност в община Брацигово чрез отопление на биомаса и слънчеви панели – Вихра Андонова, Фондация „Евро-перспективи “(България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Платформа за по-умни печки – Стеван Вуясинович, Фондация ВЕИ (Сърбия)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (BG) Подобряване на качеството на атмосферния въздух с подкрепата на Оперативна програма „Околна среда “2014-2021 и 2021-2027 – Магдалена Димитрова ГД ОПОС, МОСВ (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

Втори панел:

  • (BG) Община Смолян и техните инициативи по Програма “Околна среда” 2021-2027 Хамди Моллов, Община Смолян (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (BG) Проектът REPLACE по програма „Хоризонт 2020“и инструментите, които предоставя на разположение на домакинствата и местните власти
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

Конференция за устойчиво отопление: Ден 2 (22.06.2021) : Трансформация на централното топлоснабдяване и финансиране

Първи панел: Как може мрежата за централно отопление да премине към 100% ВЕИ в близко бъдеще

  • (EN) Проблеми с отоплението и инициативи в региона на ЦИЕ Давор Пехчевски, CEE Bankwatch Network (Северна Македония)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Централно топлоснабдяване след въглищния преход в Горна Нитра Филип Вилга, Priatelia Zeme / Приятели на Земята (Словакия)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Централно отопление с възобновяема енергия в Германия – Законови препоръки Петер Ахмелс & Джудит Грюнерт, Deutsche Umwelthilfe (Германия)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

Втори панел: Финансови модели (ЕСКО, колективни действия, посредници), финансови инструменти и инициативи на международни финансови институции (МФИ) от региона

  • (BG) Възможности за финансиране на подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво – Фокус върху България и Полша Васил Златев, Световна банка (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (BG) ESCO пазар в България. Проблеми и възможности. Заявление за дълбоко обновяване на многофамилни жилищни сгради Кирил Райчев, Алианс за енергийна ефективност (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (BG) Продукт за енергийна ефективност в еднофамилни жилищни сгради Ива Петкова, Фонд за устойчиви градове (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

Ден 3 (23.06.2021): Нови политики и „Вълна на обновяване“

Първи панел: Новости от свързани политики – включително тенденции за преустановяване използването на изкопаем газ за отопление и сравнение на използването на водород за отопление и електрификация на сектор отопление

  • (EN) Съдебни действия срещу газопровода „Северен поток 2“ Константин Цергер, Deutsche Umwelthilfe (Германия)
  • (EN) Развитие на декарбонизацията на отоплителния сектор в Австрия Йоханес Валмюлер, GLOBAL 2000 (Австрия)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Отопление с водород – фантазия или възможно бъдеще? Ян Росенов, Проект за регулаторна помощ / Regulatory Assistance Project (Белгия)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Политики за постепенно спиране на използването на природен газ за отопление в Холандия Рори Форстър, За Земята (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

Втори панел: Вълната на обновяване – докъде са стигнали държавите от региона в разрастването на инициативата? Как се справят с енергийната бедност?

  • (EN) Анка Синеа, Babes University-Bolyai University (Румъния)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Нора Фелдмар, Подслон за човечеството (Унгария)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Драгомир Цанев, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

Ден 4 (24.06.2021): Има думата бизнесът от региона – производители на технологии и системи, инсталатори, посредници

Първи панел: Бизнес  панел

  • (EN) ОВК решения за домакинства – Христина Петрова и Димитър Цонeв, Samsung Climate Solutions (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Решения за отопление в многофамилни сгради – Боян Кусаров, Danfoss Climate Solutions (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (BG) Комфорт в нови и обновени домове – ОВК системи с мисъл за утрешния ден – Цветелина Спаскова и Станимира Димитрова, Ховал (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

Втори панел: Дискусия (ОВК решения в съответствие с европейските цели за декарбонизация. Българският случай)

Панелисти:

  • Александър Станков, ЕнЕфект
  • Михаил Толев, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП)
  • Петя Николова, Another Studio

Конференция за устойчиво отопление: Ден 5 (25.06.2021): Качество на въздуха в градовете през призмата на енергийните характеристики на сградите и използването на енергия у дома

Първи панел: Качеството на въздуха в градовете през призмата на енергийните характеристики на сградите

  • (BG) Здравните аспекти на замърсяването на въздуха. Ренета Илиева, Българска асоциация за закрила на пациентите (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Greenwashing, въглища, eco-pea и чист въздух. Полският случай. Камила Джевичка, ClientEarth Полша (Полша)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) По-чисто отопление на жилищата. Случаите на Словакия, Унгария и Полша Каре Прес-Кристенсен, Green Transition Denmark (Дания)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

Втори панел: Намаляване на енергията в жилищни сгради

  • (EN) Промяната в поведението като път към намаляване на енергията Богомил Николов, Активни потребители (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Ролята на кръговия дизайн в сградите – Ива Станишева, Мрежа на архитектите за действие по климата (Великобритания)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

 

~~~~~~~~~~~~~ ENGLISH VERSION ~~~~~~~~~~~~~

Due to the great interest in all thematic areas, here are published all the presentations and videos from the event – a link to YouTube

Day 1 (21.06.2021) : Public funded programmes in the region on the topic of domestic heating

Panel One: Public funded programmes focused on domestic heating

  • (BG) Energy efficiency measures in the Municipality of Bratsigovo trough biomass and solar heating – Vihra Andonova, Euro-Perspectives Foundation (Bulgaria)
  • (EN) Smarter stoves platform – Stevan Vujasinovic, RES Foundation (Serbia)
  • (BG) Improving air quality with the support of the Operational Programme „Environment“ – Magdalena Dimitrova, Ministry of Environment and Water (Bulgaria)

Panel Two:

  • (BG) Smolyan Municipality and their Operational Programme “Environment” initiatives – Hamdi Mollov, Smolyan Municipality (Bulgaria)
  • (BG) The Horizon 2020 project REPLACE and its tools for households and local authorities – Angel Nikolaev, BSERC (Bulgaria)

Day 2 (22.06.2021) : District heating transformation and finance

Panel One: How can district heating network switch to 100% RES in the near future

  • Heating issues and initiatives around the CEE region – Davor Pehchevski, CEE Bankwatch Network (North Macedonia) (EN)
  • District Heating after Coal Phase-Out in Upper Nitra – Filip Vilga, Priatelia Zeme / Friends of the Earth (Slovakia) (EN)
  • Greening district heating in Germany – Policy recommendations – Peter Ahmels & Judith Grünert, Deutsche Umwelthilfe (Germany)(EN)

Panel Two: Financial models (ESCO, collective actions, intermediaries), Financial instruments and initiatives of international financial institutions around the region

  • (BG) Funding options for replacement of solid fuel heating appliances – Focus on Bulgaria and Poland – Vasil Zlatev, The World Bank (Bulgaria)
  • (BG) ESCO market in Bulgaria. Problems and possibilities. Application of deep renovation of multifamily residential buildings – Kiril Raytchev, Alliance for Energy Efficiency (Bulgaria)
  • (BG) Financial products for single-family buildings – Iva Petkova, Fund for sustainable urban development (Bulgaria)

Day 3 (23.06.2021): New policies and Renovation Wave

Panel One: Policy updates – including trends to phase out the use of fossil gas for heating and comparison of the use of hydrogen for heating and electrification of the heating sector

  • Legal actions against the Nord Stream 2 pipeline – Constantin Zerger, Deutsche Umwelthilfe (Germany) in English
  • Heating decarbonisation developments in Austria – Johannes Wahlmüller, GLOBAL 2000 (Austria) in English
  • Heating with hydrogen – fantasy or future? – Jan Rosenow, Regulatory Assistance Project (Belgium) in English
  • Policies for gas phase out in The Netherlands – Rory Forster, Za Zemiata (Bulgaria) in English

Panel Two: The Renovation Wave – how far are the countries from the region from scaling it up? How is energy poverty tackled? 

  • Anca Sinea, Babes University-Bolyai University (Romania) in English
  • Nora Feldmár, Habitat for Humanity (Hungary) in English
  • Dragomir Tzanev, EnEffect (Bulgaria) in English

Day 4 (24.06.2021) : The region’s businesses have a say – manufacturers of technologies and systems, installers, intermediaries

Panel One: Business panel 

  • (EN) HVAC solutions for households – Hristina Petrova & Dimitar Tzonev, Samsung Climate Solutions (Bulgaria)
  • (EN) Heating solutions for multi-family buildings- Boyan Koussarov, Danfoss Climate Solutions (Bulgaria)
  • (BG) Comfort for new and renovated homes – HVAC systems thinking about tomorrow Tsvetelina Spaskova & Stanimira Dimitrova, Hoval (Bulgaria)

Panel Two: HVAC solutions in line with Europe’s decarbonization goals. The Bulgarian case

Panelists:

  • Alexander Stankov, EnEffect
  • Mihail Tolev, Chamber of Engineers in the Investment Design
  • Petya Nikolova, Another Studio

Day 5 (25.06.2021): Air quality in the cities tackles through building performance and the use of energy in buildings

Panel One: Air quality in cities through the lens of building performance  

  • (BG) Health aspects of air pollution – Reneta Ilieva, Bulgarian Association for Patient Protection (Bulgaria) 
  • (EN) Greenwashing, coal, eco-pea and clean air. The Polish case – Kamila Drzewicka, ClientEarth Poland (Poland)
  • (EN) Cleaner residential heating. The cases of Slovakia, Hungary and Poland – Kare Press-Kristensen, Green Transition Denmark (Denmark)

Panel Two: Reduction of energy use in residential buildings 

  • (EN) Behavioral change as a pathway to energy reduction – Bogomil Nikolov, Active Consumers (Bulgaria)
  • (EN) The role of circular design in buildings – Iva Stanisheva, Architects! Climate Action Network (UK)

 

След уебинара за такса „Битови отпадъци“ на база количество в гр. Парма

За участвалите и неуспелите да се включат в уебинара на 25 юни 2021 г. на тема Такса „Битови отпадъци“ на база количество – Опитът на град Парма предоставяме по-долу резюме на основните точки от презентацията на бившия зам.-кмет на гр. Парма г-н Габриеле Фоли.

Слайдовете от презентацията, преведени на български език
Видеото от уебинара със симултанен български превод
Казус: Историята на Парма (на български език)

Роли в управлението на отпадъците в Италия
Общините политики се задават от централното правителство.
Регионите и градовете има ключова оперативна роля в управлението на отпадъците
На регионално ниво се определя план за управление на отпадъците, както и условията и фирмите, извършващи услугите, и се контролира изпълнението от специална агенция (за регион Емилия-Романа това е http://www.atersir.it/).
Общините участват в разработването и впоследствие прилагат регионалния план за управление на отпадъците.

Град Парма, Италия
200 хиляден град с различна гъстота на жилищните сгради и населението, исторически център, местен бизнес (ресторанти и др.), 15% чужденци, 17 хиляди приходящи студенти.

Положението през 2012 г.

– големи улични контейнери без контрол какво се изхвърля в тях
под 50% разделно събиране
под 1/3 от жителите обслужвани от прага на дома, за останалите – големи анонимни контейнери по улиците
– високи разходи за изгаряне на остатъчни отпадъци (170 евро/тон)
– всички видове опаковки събирани в един поток

Парма през 2017 г. след трансформацията:
81% разделно събрани отпадъци
106 кг/жител остатъчни отпадъци
103 кг/ жител биоотпадъци

Стъпките на въвеждане
Важно е промяната на начина на сметосъбиране да се направи бързо
За около година и половина са обхванати всички зони на града, започвайки от централната част и завършвайки с малките населени места от селски тип.
Веднага след това, за още година и половина се въвежда таксуването на база количество – първо с 6-месечен тестови период и впоследствие обхваща целия град.

Събиране от прага на дома на 4 потока отпадъци
– смесените / остатъчни отпадъци – веднъж седмично (2 пъти в центъра)
– биоотпадъци (хранителни / кухненски, не градински) – 2 пъти седмично
– опаковки – пластмаси, метали, тетрапак – 1 х седмично
– хартия и картон – 1 х седмично

Събиране с големи улични контейнери (планирано преминаване към събиране от прага на дома)
– стъкло и градински отпадъци

Всички жители са снабдени с календар с точните дати за събиране съответните видове отпадъци. Контейнерите се изнасят за вдигане в определени часове привечер, а работата по сметосъбирането започва от 21ч и приключва до 2 ч през нощта.

Остатъчните отпадъци са ключовият параметър за измерване в тази система.
– за всички домакинства и търговски обекти се назначават определен обем и брой контейнери според нуждите.
– най-често се използват контейнери от 120 л и 40 л, както и 50л пластмасови чували, снабдени с RFID етикет с транспондер, определящ кой е потребителят, когато служителите обслужват съдовете или събират чувалите.

Биоотпадъците много важна част от системата:
– събират се 2 пъти седмично
– чрез изваждането им от смесените отпадъци се намаляват разходите за изгаряне
– всяко домакинство е снабдено със специални кухненски съдове с вентилационни отвори + биоразградими торбички (задължителни за използване, предоставят се безвъзмездно)

Рециклируеми материали

Хартия
– веднъж седмично за домакинства, според нуждите за бизнеси
– носи приход от 428 хиляди евро годишно – принос от отговорните организации за опаковки.

Пластмаса
– 80 литрови чували за града, контейнери за селските райони и по-големи съдове за бизнес потребители
– приход от 893 хиляди евро годишно – принос от отговорните организации за опаковки

Стъкло
– малки съдове в центъра, големи иглута в останалата част на общината, отделни съдове за ресторанти и барове
– обслужването се прави ежеседмично през деня (заради шума)
– приход от 336 хиляди евро годишно – принос от отговорните организации за опаковки

Градински отпадъци
– големи съдове извън градския център

Специални видове отпадъци
Пелени
– за новородени, възрастни, хора с увреждания – по-често събиране
Батерии, лекарства, тонер-касети, дрехи, малки електроуреди
– събират се чрез специализирани контейнери, разположени на стратегически места: в супермаркети, бензиностанции, училища, аптеки и др.

Допълващи начини на сметосъбиране
Еко-станции:
– алтернатива за хората, които са пропуснали обичайния час на събиране
– автоматизирани стационарни обекти
– разположени в близост до транспортни възли, паркинги и по околовръстното
– с нон-стоп достъп с документ за самоличност
– има камери за контрол
– сензори за пълнота и
– слънчеви панели за захранване
– приемат четирите основни потока отпадъци, които обичайно се събират от прага на дома.

Едрогабаритни отпадъци
– лично занасяно до една от 4 специални площадки или
– безплатна транспортна услуга по заявка чрез мобилно приложение – за хората, които нямат възможност лично да закарат отпадъците до площадките.

Транспортни средства
– разнообразни по обем и възможности камиони
– GPS проследяване за своевременно решаване на проблеми, подадени чрез отворена линия за подаване на сигнали

Предотвратяване на отпадъци

Премахване на бутилираната вода
– премахване на пластмасовите бутилки за вода в 93 училища с над 15 500 ученици)
– осигурени са 5 обществени автомата за охладена вода (обикновена и газирана), които предоставят над 40 000 литра вода месечно.

Пелени за многократна употреба
– пилотен проект в детски градини

Обществени събития
– подкрепа от общината, ако организаторите използват компостируеми или рециклируеми съдове за храна и напитки

Експеримент с машини за обратно връщане на опаковки
– с образователна цел

Център за повторна употреба
– мебели, електроуреди
– цех за поправяне
– образователни занимания с ученици

Възстановяване на изоставени велосипеди
– 300 възстановени велосипеда
– работилница в близост до ж.п. гарата, където велосипедистите могат да извършват ремотни сами или с помощ от специалист

Насърчаване на домашно компостиране
– намаление от таксата
– 1000 домакинства участват
– има и квартални / обществени компостери

Такса битови отпадъци на принципа „Плащаш повече, ако изхвърляш повече“.
– на база обем на съд / чувал за смесени битови (остатъчни) отпадъци
– предоставя се на всеки генератор (домакинство, бизнес) личен съд / чували с транспондер за остатъчните (смесените) отпадъци
– част от таксата зависи от броя изпразвания на кофата, но в таксата вече е включен определен минимален брой обслужвания (24) на контейнерите за смесени отпадъци
– всяко допълнително изпразване на контейнера струва 1,40 евро.
– обновяване на база данните с генератори.
– дигиталната платформа, събираща данни от камионите и контейнерите е много важна за управлението
– генераторите могат по всяко време да проверят своите настоящи и прогноза за бъдещите си задължения с онлайн калкулатор
– разходите за такса смет на 3-членно семейство в 100 кв2 апартамент са с 30%по-ниски в Парма спрямо сравними градове от региона. Но само в Парма има разделно събиране от прага на дома и такса на база обем.

Информационна кампания и комуникация
– Изключително важно, защото когато се променя системата за сметосъбиране, се променят навиците на всеки един жител на града
– в началото на промяната при постепенното разрастване на системата се провеждат поредица от информационни срещи с граждани във всеки район в града
– срещи с чрез граждански групи, собственици на магазини, училища, домоуправители и други заинтересовани страни.
– важно е да има лични срещи, за да се отговаря на въпросите и да се изчистят съмненията и неяснотите
– информация се предоставя и от персонала на сметосъбиращата фирма по време на събирането от врата на врата
– информация чрез традиционните и нови медии и приложения за смартфон
– 1,5-2% от общите разходи за управление на отпадъците отиват за комуникация
– портал и приложение за проверка на графика на почистване и събиране на отпадъците, на задълженията, местонахождение на обществените контейнери.
– през приложение хората могат да подават сигнали със снимка и геолокация за нарушения: липсващи контейнери, разпилени отпадъци и др.

Икономически показатели
– повече разходи през първата година на трансформацията: комуникация, съдове
– след трансформацията разходите са по-малко от преди
– закон на регионално ниво събира налог върху остатъчните отпадъци на общините, а събраните средства се предоставят на общините, изпълнили годишната цел за намаляване на остатъчните отпадъци. Парма получава 709 хиляди евро по този начин.
– най-малко остатъчни отпадъци и най-много разделно събрани биоотпадъци на жител от всички общини в региона
– високото качество на разделно събраните материали е важно: при предишната система със смесено събиране на хартия, пластмаса, метал и стъкло, възстановените разходи от организациите по оползотворяване са много малко (17 евро/тон). Разделянето на потоците позволява много по-добро качество и съответно цена (например за пластмасата и металите тя е 106 евро/тон). Така постъпленията от рециклиране за общината се покачват от 200 хил. евро/година на над 1 милион евро / година.
– изключителна чистота на разделно събраните потоци в Парма: под 3% нежелани примеси за хартията и стъклото, до 4% за хранителните и градинските отпадъци и 7% за пластмасите и металите.

Удовлетворение на ползвателите на системата
– оценка на качеството на услугите над – значително по-висока от средната за страната и за региона.

Изводи
1. Съчетанието от събиране от прага на дома и такса на база обем се оказва най-ефикасният метод за сметосъбиране, както от икономическа, така и от екологична гледна точка
2. Информацията и комуникацията са основополагащи за гладко протичане на процеса
3. Необходима е силна политическа воля и ангажираност на местно ниво, особено за да се преодолеят проблемите в началната фаза.

Въпроси и отговори
– Още в началото е взето решението да се проследяват само количествата смесени/остатъчни отпадъци, тъй като това е най-проблемният поток, докато останалите потоци носят приходи.
-Когато генераторите започват да складират отпадъците си до деня на извозване, осъзнават количеството, което изхвърлят.
– Разпиляването и нерегламентираното изхвърляне на отпадъци се контролира. Чувалите за рециклируеми отпадъци са прозрачни, за да може персонала да проверява правилното им разделяне и да поставя предупредителна лепенка, когато в чувала има неправилни материали. При повторни нарушения се налага глоба. Подвижни камери из града, за да се предотвратява изхвърляне, също и в селските райони.
– Работа с маргинализирани общности: срещи, предоставяне на информация на родния език и специален комуникационен подход.
– RFID етикет и транспондер – на всяка кофа и чувал, всеки камион има антени, които служителят включва при изпразване на кофата и така автоматично се регистрира вдигане на контейнера за съответния потребител.
– Измерва се обемът, не теглото на отпадъците. Измерването на теглото е значително по-скъпо и технически трудно. Потребителите свикват да изнасят съдовете си, когато са наистина пълни.
– Контрол върху многофамилните жилища: има сгради с над 100 домакинства. Не е било ясно колко контейера ще има изнесени за събиране в даден ден, но статистиката показва, че средно 25% от контейнерите се изнасят в един ден, така че това не е проблем.
– Приходите, които общината получава от организациите по оползотворяване за разделно събраните рециклируеми материали се приспадат от разходите за поддържане на системата. Колкото повече и по-качествена суровина събира общината, толкова повече намаляват разходите за услугата.
– Информиране на обществеността: сметосъбиращата компания поддържа онлайн платформа/портал и мобилно приложение, което предоставя цялата информация за отпадъците – график, локации, дължима такса и др. Поддържа се отворена телефонна линия за сигнали и въпроси, както и чрез традиционните и социални медии.
– Центрове за повторна употреба: има един изграден в Парма, в пряко съседство до център за рециклиране – да улесни предаването на предмети, които могат да бъдат поправени и използвани повторно.
– Течни хранителни отпадъци: готварските мазнини могат да се предават в центровете за рециклиране, както и всякакви други специални отпадъци, които не се събират от прага на дома (батерии, електроуреди, моторни масла и др.).
– Информационни кампании – освен постоянната кампания, се правят редовно и нарочни кампании, например в училищата са предоставени съдове за събиране на малки електронни уреди. Така се обхващат и родителите, които водят децата си на училище.
– Има ли места за връщане на рециклируеми материали срещу заплащане? Това беше експеримент с машината за обратно връщане на пластмасови бутилки и метални кенчета, който не успя да стане жизнеспособен. В определени магазини се дава отстъпка от сметката, ако се върнат пластмасови бутилки, но като цяло това са мерки с предимно образователен ефект.
– разходите за системата: събирането с големи улични контейнери е евтино, тъй като са нужни по-малко камиони и кофи.
Началните разходи за системата през първите две години са по-високи поради нуждата от повече камиони, персонал и съдове, но те се компенсират след втората година от количеството и качеството на събраните рециклируеми материали и намаляването на количеството отпадъци и съответно разходите за изгаряне и депониране.
– Нерегламентирано изхвърляне през нощта – камерите имат инфрачервена функция.
– Глобите могат да се налагат както от общината, така и от сметосъбиращата фирма и местната полиция.
– Таксата, дължима от бизнеса и домакинствата се определя всяка година, използвайки 3 показателя. За гражданите: квадратура на жилището, брой обслужвания на кофите, за бизнесите: според категорията дейност – например повече за ресторанти, по-малко за офиси.
– Таксата се плаща два пъти в годината – през пролетта и през есента. Компенсация през следващата година, ако има надплащане.
– Организациите по оползотворяване изплащат средствата директно на компанията за сметосъбиране, която отговаря за всички оперативни аспекти на услугата. Контролира се от регионалната агенция и общината.
– Строителни отпадъци – ако са от бизнес, трябва да заплати отделно услугата, не влиза в общата система. Малките количества от ремонти се събират в общата система.