Габрово, нулеви отпадъци
,

Всички на борда: в програмата за разделно събиране на Габрово няма отпаднали

Виолета Керемидчиева за системата за разделно събиране на Габрово

За разлика от много други градове, които също са оформили Възрожденското и Следосвобожденско лице на България, Габрово не живее в миналото. Напротив, градът на Рачо Ковача работи здраво за разрешаването на един от проблемите, с които се сблъскват много съвременни общини. Справянето с отпадъците е гореща тема, за която много общини могат да научат от Габрово. 

За габровци

И преди да ме обвините в пристрастия, искам да призная още в началото — аз съм наполовина от Севлиево. Разбирате защо каквото и да кажа, едва ли ще прекаля с хвалбите. Все пак конкуренцията между двата града е въпрос на чест.

Габровци са рационални хора и от уважение към техния икономичен ум искам да напомня — освен дразнещо и грозно, липсата на качество при събирането на отпадъци може да се окаже скъп пропуск — бил той за общината или за нейните жители. Отваряне на нови депа и рекултивиране на старите също струва пари, да не говорим за тоновете материали, които са ценни и могат да се преработят. 

За екология и здраве можем да говорим с часове — в София и Девня дори се строят заводи за изгаряне на боклук, вместо да се работи за разделно събиране и оползотворяване.  

Преди около петнадесет години Габрово изглеждаше като град, от който всеки иска да си тръгне. Усещаше се по сградите с пустеещи жилища, площадките с изпочупени катерушки и градинки с неокосена трева. Повод да се върна и да видя едно съвсем различно лице беше желанието на Габровската администрация да кандидатства за община с Нулеви отпадъци и помощта, която екипът на За Земята им предложи. 

Във връзка с тази инициатива Музеят на хумора и сатирата също се концентрира върху опазването на околната среща и срещна природозащитни организации с артисти, които ще участват в Биеналето в града следващата година. Част от първата опознавателна среща между артисти и природозащитници беше посещението на депото на Габрово. 

Депо да ти види окото

За него знаех от колегите в Нулеви отпадъци, че е най-бавно запълващото се в България — доказателство за добрата работа. Освен Габрово, то обслужва и община Трявна. Разполага със сепарираща инсталация, площадка за компостиране, пространство за депониране на отпадъка, който не може да се преработи и оползотвори. 

Депо Габрово

Системата за разделно събиране на Габрово е малко по-различна от тази в другите градове. Контейнерите са четири, два за битови отпадъци, два за опаковки — жълт, за пластмаса, стъкло, хартия и метал, кафяв, за хранителни и биологични отпадъци, оранжев за хартиени, пластмасови и метални опаковки и зелен – за стъклени опаковки. 

Депото се намира на около половин час път от града и още в автобуса чувам на няколко пъти “виждате ли щъркелите”. Когато наближаваме става ясно, че ята от 15 – 20 птици са го превърнали в територия за лов, защото има изобилие от храна. 

След като отпадъците са събрани разделно, първата им спирка е в сепариращата инсталация в депото. Там, с машини, но и на ръка се преглеждат и допълнително се разделят отпадъците още по-прецизно. След това пластмасите, алуминият, целият ценен отпадък, се балират и пресоват. Миризмата точно тук е непоносима и не можем да останем дълго. Мотивиращо е да си изхвърляш отпадъците чисти, след като си бил на такова място и си видял как хората работят усилено, за да свършат нашата работа по разделянето.

Габрово, разделно събиране

Следва площадката за компостиране.

На нея има няколко големи купчини компости, но нито една от тях не мирише лошо или прекалено натрапчиво. За да бъдат готови за употреба, също като хубавото вино, те трябва да отлежат и ферментират. През няколко дни показателите им се мерят и самата купчина се разравя и обръща. От депото ни обясниха, че компостът им е хит сред земеделските стопани и го поръчват веднага. Задължително е растителните и хранителните продукти в него трябва да са напълно чисти от други отпадъци като стъкло и пластмаса. За целта къщите с дворове в града и района се снабдяват с отделен контейнер за шума, слама, сено. В детските градини, училищата и голяма част от заведенията пък се събират хранителни отпадъци. 

За депониране отиват отпадъците, които не могат да бъдат рециклирани, използвани повторно или компостирани. С малък багер те се пресоват в земята, за да няма въздух. Така се избягва ферментацията и лошата миризма, след което се посипват с почва. И така — слой след слой.

Това се случва точно до площадката за стари мебели, от които непотребната част се депонира. Дървесината, обаче, се отделя и използва отново от мебелните производители в района.

Искреност и визия

Габрово, площадка за стари мебели

Бях най-впечатлена от искреността и визията, с които ни посрещнаха. Съвсем естествено при подобни посещения чуваме от общината само доброто. Но ръководството на депото открито обясни проблемите, с които се сблъскват, и как се справят с тях. Големият процент примеси, идващ от районите с жилищни кооперации, ще бъде борен в пилотен проект за изхвърляне на отпадъци индивидуално за всяко домакинство. Екипът от общината е забелязал, че когато всеки има собствена кофа, отговорността как се изхвърля е много по-голяма. 

Разделно събиране на Габрово включва всички и системата е разяснена на език, който е близък на всеки жител в града. За отдел “Екология” от Община Габрово не е достатъчно да отпечата брошури, а след това да обвини хората, че не изхвърлят разделно. Отношение, с което обичайно се сблъскваме. Те са на мнение, че печатните материали са последни – едва след като се обясни в училищата, направи се кампания сред минувачите във всяка градска градина, посетят се фирмите в общината, за да бъде събуден интереса. За децата от Габрово дори има театър, в който се разказва за пътя на отпадъците и как се събира разделно. За съжаление и в това отношение учебниците, направени централно, не помагат, а по-скоро пречат. В тях присъства само системата в София, но не и тези в други градове, били те и много по-успешни. 

Община с нулеви отпадъци

Амбициите на Габрово имат ясна цел — искат да се сертифицират като Община с нулеви отпадъци. Това е титла, която се дава от Zero Waste Europe само на тези населени места, които успяват едновременно да намалят отпадъците и да организират събирането спрямо световните стандарти за оползотворяване. В Габрово има и контейнери за текстилни отпадъци на много точки в града, както и система за събиране на готварска мазнина. А за опасните и батериите има мобилни пунктове.

За всеки отпадък е дадена информация на сайта на общината.

 

COY16 Glasgow logo

Декларация от името на младите хора в България по повод младежката климатична среща COY16

Bulgarian Youth Position for COY16

Днес, 28 октомври, в Глазгоу, Шотландия, започва COY16, младежката среща за климата преди COP26, която ще продължи до 31 октомври, неделя. Голяма част от конференцията като церемониите по откриване и закриване, сутрешните общи срещи и множество уъркшопи с вдъхновяващи примери ще могат да се проследят и онлайн. Пълната програма е достъпна тук.

Млади За Земята се включихме в призива на COY16 координаторите за България да участваме и заедно да създадем Декларация от името на младите хора в България по повод младежката климатична среща. Българската декларация в последствие ще бъде включена в международната декларация на COY16 (16-th UN Climate Change Conference Of Youth). [1]

В българската позиция заедно с Петъци за бъдеще България, Младежката Секция към Българска Асоциация по Водите и Младежки Воден Парламент обясняваме защо климатичните промени са от особена важност за младите хора, както и какви проблеми виждаме в различни сектори на икономиката у нас:

– енергетика

– транспорт

– защита от природни бедствия

– устойчива консумация

– управление на отпадъците

– земеделие

– водни ресурси и водна инфраструктура

– екологични политики

Ние, младите хора в България, смятаме, че предприемането на незабавни мерки с оглед повишаване на осведомеността на българското общество е ключов компонент за решаване на проблемите, свързани с климатичните промени.

За нас, за повишаване ангажираността е:

  1. Необходим е задълбочен диалог между обществото, експертите и властимащите във връзка с климатичните промени и въпросите, свързани с околната среда.
  2. Нужно е повишаване на осъзнатостта на обществото за проблемите с климата и тези  с околната среда. П
  3. Заявяваме нашето желание за засилен контрол при опазването на околната среда.
  4. Финансовото стимулиране и санкциониране, както на граждани, така и на бизнеса следва да бъде ключов подход към устойчивото развитие на транспортния, земеделския, енергийния и други сектори.
  5. Въвеждането на  практика на  принципите на кръговата икономика като средство за намаляване на използваните суровини от природни ресурси следва да бъде по – добре застъпено в производствените практики в България.
  6. Нужно е да бъдат стимулирани иновации в сферата на екологията и климата.

Завършваме декларацията с 13 конкретни искания към управляващите у нас, които те да приоритизират в спешен порядък.

[1] COY16 е официално одобрено събитие от Офиса на Пратеника на Генералния Секретар на ООН за Младежта. Това е форум, на който се събират и структурират идеите на младите хора от цял свят в една официална позиция. През изминалите 15 години участие са взели хиляди млади хора от повече от 140 страни. Включително на предходното издание COY15 имаше представители на Млади За Земята, като не пропуснахме и виртуалното пандемично издание Mock COP26. Събитието е под егидата на YOUNGO – официалният младежки избирателен район на Рамковата Конвенция на ООН за Климатичните Промени (UNFCCC).

Допълнителна информация за COY16 може да откриете на официалния сайт на събитието.

българия и качеството на въздуха

България и насоките за качеството на въздуха на Световната здравна организация

„ГРИЙНПИЙС“ – БЪЛГАРИЯ и ЕКОЛОГИЧНО СДРУЖЕНИЕ „ЗА ЗЕМЯТА“  _____________________________________________________________________

Предистория

Световната здравна организация (СЗО) публикува нови насоки за качеството на въздуха на 22.09.2021 г. Те описват нива на концентрациите на замърсяване на въздуха, с които да бъде намалено отрицателното му въздействие върху здравето. Последните насоки бяха актуализирани преди това през 2005 г. (Таблица 1). 

Таблица 1: Насоки на СЗО за качеството на въздуха към 2005 г.
Източник: СЗО (2006)

Замърсител

Концентрация на замърсителите (µg/m3)

Период на осредняване

ФПЧ2,5

25

24 часа

10

1 година

ФПЧ10

50

24 часа

20

1 година

Серен диоксид (SO2)

500

10 минути

20

24 часа

Озон (O3)

100

8 часа

Азотен диоксид (NO2)

200

1 час

40

1 година

СЗО определя замърсяването на въздуха по следния начин: „Замърсяването на въздуха означава наличието на един или повече замърсители в атмосферата като прах, изпарения, газ, мъгла, миризма, дим или пари, в количества и продължителност, които могат да бъдат вредни за човешкото здраве.“

По света

1) Експертите са съгласни, че няма „безопасно“ ниво на замърсяване на въздуха.

2) През 2019 г. замърсяването на въздуха е определено като четвъртия водещ рисков фактор за ранна смърт в световен мащаб, водейки до приблизително 6,67 млн. смъртни случая (HEI, 2020). Високото кръвно налягане, тютюнопушенето и нездравословното хранене са единствените по-съществени рискови фактори за здравето.

3) Направена е оценка, че 91% от световното население е изложено на годишни концентрации на ФПЧ2,5, които превишават нормите, препоръчани от СЗО. ФПЧ2,5 включват замърсители като сулфат, нитрати и черен въглерод. Те проникват в белите дробове и сърдечносъдовата система и могат да бъдат високо рискови за човешкото здраве (СЗО, 2016). 

4) Повече от половината от населението в света е било изложено на повишени нива на замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ2,5) между 2010 и 2016 г. Бремето от излагането на това замърсяване е било най-силно понесено от хората, които живеят в страни с ниски и средни доходи, особено в Азия, Близкия изток и Африка (Шадик и други, 2020).

5) Изчислено е, че замърсяването на въздуха в петте най-големи градове в света е причинило 163,000 предотвратими смъртни случаи и разходи в размер на 85,1 млрд. щат. долари само през 2020 г. (Таблица 2).

Таблица 2: Изчисления на въздействието на ФПЧ2,5 върху здравето и финансите в най-населените градове в света през 2020 г. (м. януари до м. декември). Източник: „Грийнпийс“ – Югоизточна Азия, 2021 г.

Град

Население

Изчислени случаи на преждевременна смърт

Изчислени икономически разходи в щатски долари

Делхи

30 млн.

54 000

8,1 млрд.

Мексико Сити

22 млн.

15 000

8 млрд.

Сао Пауло

22 млн.

15 000

7 млрд.

Шанхай

26 млн.

39 000

19 млрд.

Токио

37 млн.

40 000

43 млрд.

6) Изчислено е, че 4,5 милиона случаи на преждевременна смърт в световен мащаб всяка година могат да бъдат определени като причинени от замърсяването на въздуха, генерирано от изгарянето на изкопаеми горива (Фароу и други, 2020).

7) Приблизително 40% от смъртните случаи в света през 2017 г., приписани на излагането на ФПЧ2,5, са причинени от емисии от жилищния (отопление, готвене и т.н.), промишления и енергийния сектори, които разчитат предимно на изкопаемите горива (Макдъфи и др., 2021). 8) Годишното излагане на замърсяване на въздуха с ФПЧ2,5  далеч надвишава насоките за качеството на въздуха в почти всички региони по света (Фигура 3). Това излага жителите на тези региони на по-висок риск от много сериозни заболявания. Енергетиката и промишленият сектор са значителни източници на ФПЧ2,5.

8) Годишното излагане на замърсяване на въздуха с ФПЧ2,5  далеч надвишава насоките за качеството на въздуха в почти всички региони по света (Фигура 3). Това излага жителите на тези региони на по-висок риск от много сериозни заболявания. Енергетиката и промишленият сектор са значителни източници на ФПЧ2,5

Фигура 1: Излагане на замърсяване с фини частици в света през 2019 г., претеглено спрямо населението на тези региони*. Източник на данни: Макдъфи и др., 2021.

9) Въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето е добре документирано. Изследванията предполагат, че излагането на един или комбинация от повече замърсители на въздуха като фини прахови частици (ФПЧ2,5), азотен диоксид (NO2) и озон (O3), е свързано с повишен риск от заболявания, включително исхемична болест на сърцето, хронични обструктивни белодробни заболявания (по-известни като COPD), рак на белия дроб, инфекции на долните дихателни пътища, преждевременно раждане (раждане преди термина), диабет тип II, инсулт и астма (Уанг и др., 2014; Хан и др., 2016; Кохен и др., 2017; Сънайър и Дадванд, 2019).

10)  През 2019 г. прогнозното средногодишно излагане, претеглено спрямо населението*, на замърсяване от ФПЧ2,5 варира от 6,8 µg/m3 в Австралия до 77,3 µg/m3 в Южна Азия (Макдъфи и др., 2021). Отделни хора могат да бъдат изложени на по-високи или по-ниски нива на замърсяването от средните за населението. 

средногодишна концентрация на ФПЧ2,5

Фигура 2:. Претеглената спрямо населението* средногодишна концентрация на ФПЧ2,5 (µg/m3) по територии (Макдафи и др., 2021). „Грийнпийс“ има политически независима позиция и не взема страна в териториални спорове. Границите на географските изображения отразяват тези на източника на данни.

 

България

1) Последните данни на СЗО за замърсяването на атмосферния въздух (достъпни онлайн) са от 2016 г. и показват, че годишните средни нива на ФПЧ2,5 в градовете в България са 19,04 µg/m3. Те превишават насоките на СЗО от 2005 г. за качеството на въздуха почти двойно.

2) Компютърно моделиране прогнозира, че средната годишна концентрация на ФПЧ2,5 в градските райони в България е 30 µg/m3 (СЗО, 2016, в Приложение 1). В момента на територията на България няма достатъчно мониторингови станции за ФПЧ2,5, за да бъде наблюдавано адекватно качеството на въздуха.

3) Стандартите за качество на въздуха в България се определят спрямо законодателството на Европейския съюз. Повечето от насоките на СЗО от 2005-а година са по-стриктни от националните в България. След актуализацията им тази година, разликата става още по-сериозна.

Таблица 3. Сравнение между стандартите за качество на въздуха в България, насоките на СЗО от 2005 г. и насоките на СЗО от 2021 г.

Замърсител

Период на осредняване на СЗО

БЪЛГАРИЯ Концентрация на замърсителите (µg/m3)

СЗО НАСОКИ 2005 г. Концентрация на замърсителите (µg/m3)

СЗО НАСОКИ 2021 г.Концентрация на замърсителите (µg/m3)

ФПЧ2,5

24 часа

НЯМА

25

15

1 година

20

10

5

ФПЧ10

24 часа

50

50

45

1 година

40

20

15

Серен диоксид (SO2)

10 минути

350 (ЕС: над 1 час)

500

Няма промяна

24 часа

125

20

40

Озон (O3)

8 часа

120

100

100

8 часа, пиков сезон

60 

Азотен диоксид (NO2)

1 час

200

200

Няма промяна

24 часа

25

1 година

40

40

10

Въглероден оксид (СО)

8 часа

10

10

Няма промяна

4) Чл. 6 от Директива 2016/2284/ЕС изисква всяка държава-членка на ЕС да представи на Европейската комисия национална програма за контрол на замърсяването на въздуха до 1 април 2019 г. Според прогнозните изчисления на емисиите за България, публикувани в Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха през 2019 г., емисиите на серен диоксид ще отговарят на поетия ангажимент за намаление на емисии и ще бъдат съвместими навсякъде през периода на програмата [2020-2030], но за замърсителите азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и ФПЧ2,5 не се очаква да съответстват напълно на съответните ангажименти за намаляването им, особено през 2030 г. и след това. (Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, 2019)

5) През 2012 г. (последната година, за която са налични този вид данни) 14,4% от всички смъртни случаи на българи на възраст между 14 и повече години се дължат на дългосрочно излагане на ФПЧ2,5, причинени от изгаряне на изкопаеми горива (Вохра и други, 2021, в Таблица S2 с разширени данни).

Според доклада за качеството на въздуха в Европа за 2020 г. на Европейската агенция по околна среда, в България към 2018 г. умират преждевременно около 14 000 души годишно, вследствие излагане на замърсяване с ФПЧ2,5, озон и азотен диоксид. (ЕЕА, 2020)

6) През 2012 г. средните претеглени спрямо населението годишни емисии на ФПЧ2,5 в България са 20,2 μg m-3 (Вохра и др., 2021, в Таблица S2 с разширени данни).

7) През 2019 г. претеглената спрямо населението средногодишна стойност на емисиите на ФПЧ2,5 в България е изчислена на 19,4 µg m-3. Тази стойност е малко под средната за Централна Европа – 20,2 µg m-3 и почти двойна на концентрацията, определена от насоките за качество на въздуха на СЗО, за годишна концентрация на ФПЧ2,5 – 10 μg m-3 (Макдъфи и др., 2021, във Файла за допълнителни данни 3).

8) Към 2019 г. по данни на българската Изпълнителна агенция по околна среда, емисиите на ФПЧ2,5 са се увеличили с 31.5% спрямо 1990 г. (от 22,87 kt през 1990 г. до 30,07 kt през 2019 г.). Това се дължи основно на емисиите на битовия сектор и по-конкретно изгарянето на дърва, въглища и отпадъци (ИАОС, 2019). 

9) Общите икономически разходи, свързвани със замърсяването на въздуха в България през 2018 г. (последната година, за която са налични данни), се оценяват на почти 4 млрд. долара (Фароу и др., 2020).

10) Претегленото спрямо населението излагане на замърсяване на въздуха в България се оценява като двойно на годишните насоки на СЗО за ФПЧ2,5 (Макдъфи и др., 2021)

figura 3

Фигура 3: Принос на източниците на излагане на фини прахови частици в избрани страни в Централна и Източна Европа през 2019 г. Източник на данните: Макдъфи и др., 2021

 

Препоръки към националните и местните власти за справяне с кризата на замърсяването на въздуха

  • Спешно внедряване на алтернативи на изгарянето на изкопаеми горива за производство на енергия, в битовото отопление, транспорта и промишлеността, тъй като изгарянето на въглища, петрол и изкопаем газ са основните източници за глобалната тежест на болестите и смъртността вследствие замърсяване на въздуха.
  • Ускоряване на подмяната на замърсяващите уреди за отопление ползващи дърва и въглища, като тя се съчетае с мерки за енергийна ефективност, източници на енергия без горене и подкрепа за енергийно бедните домакинства. 
  • Приоритизиране на изграждането и предоставянето на транспортна инфраструктура за ходене и колоездене, а за по-дълги разстояния и за хора с допълнителни нужди – обществен транспорт – електрически автобуси, трамваи и влакове, като постепенно се извеждат от употреба превозните средства с двигател с вътрешно горене.
  • Установяване на практиката определени дни или зони да се обособяват като се ограничават личните моторни превозни средства в урбанизираните места за (1) намаляване на замърсяването, (2) насърчаване на хората да се насладят на улиците безопасно и (3) развиване на възможностите да се пътува из града без лични моторни превозни средства.
  • Създаване на зелени площи в урбанизираните райони и насърчаване на биологичното разнообразие чрез засаждане на дървета и насърчаване растежа на дива растителност. 
  • Предоставяне на отворена, достъпна и актуална информация на местните жители: описване на здравните и финансовите проблеми на замърсяването на въздуха в съответния регион (градски или селски) и представяне на решения. 

Властите са тези, които следва да поведат промяната с политически и системни действия и в същото време да подкрепят хората да предприемат индивидуални стъпки, които да са благоприятни за качеството на въздуха.

* Бележка относно претегленото спрямо населението излагане. Претеглената  спрямо населението статистика отчита както нивото на замърсяване, така и броя на засегнатите хора. Пропорционално по-голяма тежест на концентрациите на замърсяване на въздуха се отчита при по-голям брой население. Това дава оценка на размера на замърсяването, на което е изложен средностатистическият жител. Например, ако повечето жители в дадена страна живеят в силно замърсена градска среда, а само някои – в сравнително чист селски район, данните ще се балансирани като отчетат този факт. 

Справочна литература

Вохра, K. и други. „Глобална смъртност от външно замърсяване с фини частици, генерирани при изгарянето на изкопаеми горива: Резултати от GEOS-Chem” Екологични изследвания. 195 (2021): 110754.

„Грийнпийс“ – Югоизточна Азия, 2021 г., Методология: Оценка на разходите, свързани със замърсяването на въздуха в световните градове (2020 г.). Наличен на www.greenpeace.org: https://www.greenpeace.org/static/planet4-southeastasia-stateless/2021/02/ef76f49b-methodology_-revealing-the-cost-of-air-pollution-in-world-cities-annual-results-for-2020.pdf [Посетен на 18 август 2021 г.] 

Европейска агенция по околна среда, 2020 г., Качество на въздуха в Европа – доклад за 2020 г. Наличен на: https://www.eea.europa.eu/publications/air-quality-in-europe-2020-report [Посетен на 20 септември 2021 г.]

ИАОС, 2019 г., Емисии на вредно вещества във въздуха. Наличен на:

http://eea.government.bg/bg/soer/2019/air/emisii-na-vredni-veshtestva-vav-vazduha [Посетен на 18 септември 2021 г.]

Коен А. Дж. и други. Оценки и 25-годишни тенденции на глобалната тежест на заболяванията, дължаща се на замърсяването на атмосферния въздух: анализ на данни от глобално изследване на тежестта на заболяванията през 2015 г. Лансет 389, 1907–1918 (2017).

Кутлер Джос, M., Ефтенс, M., Джинтаут, E. и други. Време е за хармонизиране на националните стандарти за качество на атмосферния въздух. Международно списание за обществено здраве 62, 453–462 (2017). https://doi.org/10.1007/s00038-017-0952-y

Макдъфи, E. E., Мартин, Р. В., Спадаро, Дж. В. и други. Приносът на суровинния сектор и горивото за атмосферните ФПЧ2,5 и свързаната с него смъртност в множество пространствени мащаби. Природни комуникации. 12, 3594 (2021). https://doi.org/10.1038/s41467-021-23853-y

Министерство на околната среда и водите на Р България, 2019 г., Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, България 2020-2030 г. Налична на: https://ec.europa.eu/environment/air/pdf/reduction_napcp/BG%20final%20NAPCP%2026Sept19.pdf [Посетен на 21 септември 2021 г.]

СЗО, 2006. Световна здравна организация. Регионално бюро за Европа. (2006). Насоки за качеството на въздуха: глобална актуализация през 2005 г.: прахови частици, озон, азотен диоксид и серен диоксид. Световна здравна организация. Регионално бюро за Европа. https://apps.who.int/iris/handle/10665/107823

СЗО, 2016. Замърсяване на атмосферния въздух: глобална оценка на експозицията и тежестта на заболяването. Световна здравна организация. https://apps.who.int/iris/handle/10665/250141

Сънайър, Дж. & Дадванд, Пренаталното развитие на мозъка, като цел за замърсяването на въздуха в градовете. Основна и клинична фармакология и токсикология. 125, Допълнение 3, 81–88 (2019).

Уанг, Б., Ксу, Д., Джинг, З., Лю, Д., Янг, С. & Уанг, Й. Ефектът от дългосрочното излагане на замърсяване на въздуха върху риска от захарен диабет тип 2: системен преглед и мета-анализ на кохортни проучвания. Европейско списание по ендокринология. 171, R173–R182 (2014). 

Фароу, A., Милър, K. A. и Миливирта, Л. Токсичен въздух: Цената на изкопаемите горива. Сеул: „Грийнпийс“ – Югоизточна Азия. Стр. 30, февруари 2020 г.

Хан, M. -Х. и други. Връзка между появата на хеморагичен инсулт и метеорологичните фактори и замърсители. BMC Neurol. 16, 59 (2016 г.). 

HEI, 2020. Състояние на глобалния въздух през 2020 г. Специален доклад. Бостън, MA: Институт за здравни ефекти.

Шадик, Г., Томас, M. Л., Муду, П. и други. Половината от населението на света е изложено на нарастващо замърсяване на въздуха. npj Климат и атмосферни науки 3, 23 (2020). DOI: 10.1038/s41612-020-0124-2

Одит на марките 2021 г.
,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Одит на марките 2021 г.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Одит на марките 2021 г.

Компаниите Coca-Cola и PepsiCo са класирани като най-големите замърсители с пластмаса в света за 4-та поредна година според международното движение „Освободи се от пластмасата“ (#breakfreefromplastic-BFFP), чийто най-нов доклад от световния одит на марките*1 обвинява същите водещи замърсители с пластмаса в подхранване на климатичната криза.

Повече от 11 000 доброволци в 45 държави проведоха почиствания на плажове, за да установят кои са най-честите замърсители с пластмаса. Тазгодишният одит на марките преброи близо 20 000 пластмасови отпадъци с марката Coca-Cola; Повече от следващите два най-големи замърсители взети заедно; подобно досегашните годишни преброявания от 2019 г. насам. Това подсказва, че обещанието на Coca-Cola да събира по една бутилка за всяка продадена такава оказва слабо влияние върху замърсяването с пластмаса от страна на компанията.

PepsiCo също остава сред трите най-големи замърсители с пластмаса за трета поредна година. Въпреки неотдавнашните доброволни ангажименти на компанията за намаляване наполовина на използването на първична пластмаса до 2030 г., PepsiCo ще трябва да направи по-амбициозен преход към опаковки за многократна употреба, за да се придвижи надолу в класацията, като се има предвид огромният обем пластмасово замърсяване с марката PepsiCo, което се събира по целия свят.

За пръв път от началото на международните одити на марките през 2018 г. Unilever се изкачи на трето място сред най-големите замърсители през същата година, в която компанията е главен партньор на срещата на върха на ООН за изменението на климата COP26 в Глазгоу. Като се има предвид, че 99% от пластмасата се произвежда от изкопаеми горива и че корпорациите, използващи изкопаеми горива, активно пренасочват вниманието си към пластмасата като все по-голям източник на приходи, ролята на Unilever в COP26 е особено обидна.

Всички тези компании допринасят значително както за кризата с климата, така и за кризата със замърсяването с пластмаса.

Абигейл Агилар, регионален координатор на кампанията за пластмасите в „Грийнпийс“ за Югоизточна Азия, заяви: 

„Не е изненадващо, че едни и същи големи марки са най-големите замърсители с пластмаса в света за четири поредни години. Тези компании твърдят, че се справят с кризата с пластмасата, но продължават да инвестират във фалшиви „решения“, работейки заедно с петролните компании, за да произвеждат още повече пластмаса.

За да спрат това замърсяване и да се борят с изменението на климата, мултинационалните компании като Coca-Cola, PepsiCo и Unilever трябва да прекратят пристрастяването си към пластмасовите опаковки за еднократна употреба и да се откажат от изкопаемите горива.“

* BRANDED: Отговорността на корпорациите за кризата с пластмасата и климата

Към пълния текст на прес съобщението ➡︎

top 10 polluters  Cola Cola top polluter plastic life cycle

манифест
, ,

Гражданското общество по света се обединява с манифест, за да призове за нов подход към обществените услуги насочени към справяне с глобалните кризи

Гражданските организациите и движения стартират знаков манифест, призоваващ за обновен подход към обществените услуги, като образование, енергетика, храна, здравеопазване и здравни грижи, настаняване, социално осигуряване, телекомуникации, транспорт, събиране и оползотворяване на отпадъци, вода и санитарни условия, които да адресират неравенството, екологичните и други кризи, пред които светът е изправен в момента.

Този манифест беше колективно разработен през последните 10 месеца от десетки граждански организации и отделни лица чрез поредица от срещи, регионални дискусии и онлайн консултации. Пандемията COVID-19 превърна в голямо облекчение последиците от десетилетията на приватизация и комерсиализация на услуги, необходими за достойното човешко съществуване. Продължаващите въздействия на пандемията се пресичат с други две големи предизвикателства, пред които е изправен светът: високо и нарастващо неравенство и климатична и екологична криза, която заплашва да тласне още 120 милиона души в бедност до 2030 г.

Манифестът отговаря на този контекст като обединяващ зов за обществените услуги, предлагайки конкретна алтернатива на доминиращия неолиберален наратив, който не успя да запази правата на човека и да осигури достоен живот за всички. Манифестът позиционира обществените услуги като основа на справедливо и равноправно общество и на социалния пакт, който прилага основните ценности на солидарност, равенство и човешко достойнство. Той представя серия от 10 принципа за универсални качествени обществени услуги през 21-век и очертава как финансирането на такива услуги е възможно. 

Манифестът е пуснат преди „Enough is enough: The Future is Public“, събитие събиращо 9 експерта по правата на човека на 26 октомври (от 17:00 – 19:00 GMT+3), за да обсъдят решаващата роля на обществените услуги в изграждането на приобщаваща, социално- справедлива, устойчива икономика и общество. Регистрирайте се тук.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ „Зеленият добив“ е мит:
,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ „Зеленият добив“ е мит: ЕС трябва да намали потреблението на ресурси с две трети – нов доклад

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ „Зеленият добив“ е мит

Нов анализ показва, че ЕС трябва да се откаже от плановете си за увеличаване на минодобива в рамките на Европейската Зелена сделка и да постави твърди граници на природните ресурси, които извлича, за да предотврати човешко и екологично бедствие.

Европейските планове за Зелената сделка няма да успеят да спрат добива на въглища и той ще продължи да нанася допълнителни трайни щети върху околната среда и поражения върху правата на човека. ЕС трябва да намали добива на природни ресурси с 65%, според ново проучване, публикувано на 05.10.2021 от Friends of the Earth Europe и Европейското бюро по околната среда. [1]

Докладът показва, че ЕС вече извлича и консумира опасна част от ограничените световни ресурси със сериозни последици:

  • Общото потребление на ресурси („материален отпечатък“) на ЕС [2] понастоящем е 14,5 тона на глава от населението, което е почти двойно повече от това, което се счита за устойчиво и справедливо ограничение, и много над средното за целия свят.
  • Само ЕС вече използва между 70% и 97% от глобалното „безопасно за околната среда работно пространство“, свързано с въздействието върху добива на ресурси. Всяко извличане на ресурси извън този „безопасен“ праг застрашава стабилното функциониране на биофизичните системи на Земята.
  • Повече природо-защитници са убити заради противопоставяне на минно дело, отколкото против всяка друга индустрия. 50 от 212 -те природо-защитници, убити по света през 2019 г., са провеждали кампания за спиране на минни проекти.

И все пак европейските планове за Зелената сделка продължават по пътя на „потребление както обикновено“, което означава огромно увеличение на добива на определени метали и минерали. Например батериите, предимно за електрически превозни средства, се очаква да увеличат търсенето в ЕС на литий с почти 6000% до 2050 г.

Предлагането на такова търсене неизбежно ще доведе до недостиг, конфликти и разрушителни минни дейности, много наподобяващи социалните и екологични вреди от изкопаването на изкопаеми горива. 

Отговорът тук не е просто да се заменят колите, работещи с изкопаеми горива, с електрически автомобили – идеята е основно е да се намали като цяло използването на лични автомобили. [3]

Тези въпроси показват, че зеленият преход трябва да се използва като възможност за справяне с основните причини за по -широките климатични и екологични кризи – икономическа система, която води до прекомерно потребление и социални неравенства във всички сектори. Като спешна първа стъпка ЕС трябва да определи цел за намаляване на материалния отпечатък от 65%.

Мейв Болджър, Кампания за ресурсно правосъдие в Friends of the Earth Europe:

„ЕС има история на приемане на слаби закони, които отново и отново не успяват да намалят количеството на природните ресурси, които консумираме, поставяйки останалите части от света и много общности под огромен стрес. Причината е проста: всички закони се основават на икономически растеж, който не е съвместим с устойчивото бъдеще.

„ЕС трябва да се събуди и да определи основна цел за намаляване на потреблението на материали с две трети, така че Европейската зелена сделка да не се превърне в друга бележка под линията в историята на унищожаването на планетата.“

 

Диего Марин, сътрудник по политиката за екологично правосъдие в Европейското бюро по околната среда каза:

„Признаването, че не можем да избягаме от климатичната криза, означава, че трябва да спрем лудостта на растежа. Сякаш настоящите политики карат автобус към ръба на скалата и пътниците спорят дали автобусът трябва да работи на електричество или изкопаеми горива, когато по -спешният въпрос, който трябва да си зададем, е как можем да спрем автобуса да не падне от скалата. “

„Решенията за прекратяване на тръбите вече не са достатъчни. Трябва да се справим с многото проблеми с линейната икономика „вземи, направи, използвай, изхвърли“ в самия източник.“

 

Редакторски бележки

[1] Докладът анализира различни политики в рамките на Европейската зелена сделка, включително Плана за действие за кръгова икономика, Стратегията за суровините, търговските политики и законодателството в областта на правата на човека. Той се фокусира върху добива на метали и метални минерали.

Доклад: https://eeb.org/library/green-mining-is-a-myth/

[2] Общо потребление на изкопаеми горива, биомаса, метали и неметални минерали, включително включени във вноса.

[3] Миннодобивната промишленост и правителствата също трябва да спрат опитите за озеленяване на добива, като използват факта, че някои метали и минерали са от ключово значение за екологичните технологии за озеленяване на металодобивната промишленост като цяло и насърчават безсмислената концепция за „зелен добив“. Металите като мед, желязо и алуминий се използват изключително много в строителството и други индустрии, като разрушителния военен сектор.

 

EU Flag in colour

Събитието се осъществява с подкрепата на Европейския съюз в рамките на проект Climate action by European citizens delivers for development CSO-LA/2018/160048-1/23. Цялата отговорност за съдържанието се носи от участниците и при никакви обстоятелства не може да се приема, че то отразява официалното становище на Европейския съюз.

Застраховайте нашето бъдеще, не изкопаемите горива
,

30 организации и активисти от цяла Европа призоваваха за край на застраховането на изкопаеми горива на Конференцията на презастрахователите в Баден-Баден

[Баден-Баден, Германия] – В продължение на три дни — неделя, понеделник и вторник, неправителствени организации и активисти от цяла Европа се събраха с искания за край на застраховането на изкопаеми горива и въглища пред Конференцията на презастрахователите в немския град Баден-Баден, 17-21 октомври 2021 г. Те призоваха и за край на застраховането на нови проекти за изкопаеми горива, включително петрол и изкопаем газ. Активистите припомниха на застрахователните компании, че пред нас е предизвикателството да ограничим увеличението на глобалните температури до 1.5°C, каквато е целта на Парижкото споразумение относно изменението на климата. 

В събитията участваха представители от кампанията “Да застраховаме нашето бъдеще” #InsureOurFuture, Родители за бъдеще и Петъци за бъдеще, както и жители на засегнати от въглищната индустрия региони от Полша, Германия и България. Активистите посрещнаха участниците в конференцията с банери, информационни материали и улично изкуство. Посланието беше ясно: „Застраховайте нашето бъдеще, не изкопаемите горива“ (“Insure Our Future, not fossil fuels”).

В понеделник, 18 октомври, активисти влязоха във фонтана пред Конгресната зала в Баден-Баден, където се провежда конференцията, като символ на едно мрачно бъдеще – покачването на нивото на световния океан и наводнения в следствие на проливни дъждове, в резултат от климатичните промени. Във вторник, 19 октомври 2021, активистите поканиха представители на застрахователните компании на прием, на който бяха обсъдени поставените теми. 

В България ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, дружество, свързвано с бизнесмена Христо Ковачки, продължава да застрахова въглищни лигнитни мини, както се вижда от резултатите от завършила наскоро обществена поръчка за застраховане имуществото на “Мини Марица Изток” ЕАД. [1] За съжаление застрахованите дейности свързани с добива и употребата на изкопаеми горива, каквито са въглищата, водят не само до причиняване и засилване на климатична криза, но и до редица социални такива. 

В село Бели бряг, община Раднево, съдбата на хората още не е решена.

Село Бели бряг е едно от двете села, планирани да бъдат заличени в името националния интерес от разширяващата се територия на “Мини Марица Изток”. Жителите на малкото селце в продължение на десетилетия наблюдават как мините, доставящи въглища за четирите замърсяващи околната среда ТЕЦ-а в комплекса Марица-Изток, напредват към домовете им, разрушават близките села и постепенно им отнемат земята, използвана някога за земеделие и пасища. [2]

Отново свързвана косвено с бизнесмена Христо Ковачки — “Минна компания” ЕООД, се стреми да отвори нов рудник за добив на лигнитни въглища на 40 км от София, върху земеделска земя. Територията на бъдещата мина граничи с няколко села: Братушково, Радуловци, Барложница, всички в община Сливница. На някои места бъдещата мина е само на 300 метра от къщите на хората. Ако тази въглищна мина стане реалност – водоизточникът на село Радуловци ще бъде застрашен. [3]

Презастрахователните договори между застрахователите продължават да бъдат съществен пропуск в процеса на излизане от въглищната ера и постигане на климатична неутралност. Докато много презастрахователи са приели политика за спиране на директната подкрепа за въглища, едва няколко се ангажираха публично да извадят въглищата от дейността си. Швейцарските Swiss Re and SCOR са обявили това да се случи до 2023, докато немската компания Munich Re обяви, че в момента са в процес на разработване на стратегията си за декарбонизация. През това време, обаче, те продължават застраховането на изкопаеми горива, замърсяващи въглищни мини и електроцентрали. А междувременно, на запитване на Капитал през септември за нагласите на дружеството спрямо въглищния сектор, ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД отговарят, че „не смятат за етично да отказват застраховане на законен бизнес, спазващ нормативните изисквания и регулациите“. 

 

–––––––

Допълнителни бележки: 

[1] ОЗК: не по всички Обособени позиции има втора оферта за осигуряване на застраховка за щети или загуби за рудниците на лигнитни въглища „Мини Марица-Изток“ – най-големият въгледобив в страната. Мината е държавна собственост и принадлежи на Българския енергиен холдинг. Досега не е известно ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД да е поела каквито и да било значими ангажименти за климата, които биха позволили на обществеността да повярва, че има за цел да приведе в хармония своите застрахователни оферти и инвестиционни планове с целите на Парижкото споразумение. 

По данни на доклада “Финансовите мини” на Грийнпийс – България за периода 2007 – 2016 г. „въглищната мрежа“ на „Ковачки“ се състои от 19 дружества, включително ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД. Дружеството е собственост на компании, собственост или контролирани от енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Същият е свързан с още три електроцентрали на лигнитни въглища – „Бобов Дол“, „Брикел“ и „Марица 3“, три централи за когенерация на базата на лигнитни въглища (които произвеждат както топлоенергия, така и електричество) и още пет топлофикационни дружества на изкопаеми горива в големи градове в България. Икономическата му мрежа се поддържа от осем мини в България, които са със съмнителна собственост поради офшорни компании и други свързани лица, посочени като собственици в регистрите. 

[2] с. Бели бряг, Раднево, Стара Загора

Изкопните дейности на мините са напреднали дотолкова, че хората казват, че шумът и миризмата им пречат дори да спят през нощта. Безсънието (а и здравните им проблеми) също може да са причинени и от натиска, на който са подлагани докато се очаква домовете им да бъдат разрушени. Дискусиите за изселването на Бели бряг започнаха преди две десетилетия и премахването на селото се очакваше да приключи до 2023 г., но и до днес хората живеят в несигурност без да знаят дали ще имат в бъдеще покрив над главата или ще получат адекватни обезщетения да продължат живота си на ново място.

Всякакъв вид строителни и ремонтни дейности отдавна са забранени в родното им село, погребения вече не се извършват в гробището на селото, няма магазин или обществен транспорт, няма и лекар за хората. Общината отдавна е изоставила всякаква поддръжка в селото, някога източник на богато земеделско производство.

Над 4/5 от хората са продали собствеността си принудени да се преместят и да приемат много ниска компенсация за къщите и земята си, последните „воини“ все още продължават да искат справедливо обезщетение, за да могат да се преместят и да имат достоен живот и докато Европа говори за справедлив преход, хората продължават да живеят в безизходица за своето бъдеще.

[3] Нова мина за лигнитни въглища

Регионът се развива много добре през последните години като туристическа дестинация поради близостта си със столицата – има 2 езера, екопътеки, нови пътища и вече развити спортни дейности по езерата. Всички възможности за бъдещо развитие в тази посока ще бъдат разрушени от новата мина. ОЗК “Застраховане” е вероятният кандидат да застрахова изграждането и експлоатацията й. Доколко е етично подобно “самозастраховане” и какви са рисковете за българските граждани в случай на авария или природно бедствие в момента остават въпроси без отговор. 

Вече две години За Земята и Грийнпийс-България подкрепяме борбата на фермери и Община Сливница срещу откриването на този нов рудник на лигнитни въглища.

Въпреки възраженията им по време на оценката на въздействието върху околната среда на проекта, компанията, която има връзки с небезизвестния енергиен олигарх Христо Ковачки, получи правото да разкопае района през 2018 г. Община Сливница и фермер, който притежава част от земята, която е предоставена на концесията, оспорват решението за концесия в съда.

Делото все още продължава и следващото заседание е насрочено за началото на ноември 2021 г. 

––

 Повече информация тук (на английски език) 

 

100% ВЕИ
,

Граждански организации призовават: Просперираща Европа за всички е възможна със 100% ВЕИ

Общо отворено писмо до своите правителства с препоръки за региона изпратиха „За Земята“ и още 40 организации, членовете на мрежата CAN Europe и партньори от страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) преди започващата утре среща на лидерите на ЕС. По време на Европейския съвет в Брюксел на 21-22 октомври ще се обсъдят проблемите, свързани с нарастващите цени на енергията и мерките за справяне с кризата, разпространяваща се в Европа.

Общоевропейската кампания „Заедно за Европа със 100% ВЕИ: Просперираща. Устойчива. За всички“ настоява за въвеждането на повече възможности за производство на слънчева и вятърна енергия от хора, домакинства, малки и средни бизнеси, кооперативи. Подобни инициативи са от полза за всички и имат пряко влияние върху опазването на климата и възстановяването на природата. 

100% ВЕИ

Данните са красноречиви [1] — 89% от българите смятат, че правителството трябва да предоставя повече информация за това как  могат да генерират собствена слънчева и вятърна енергия като част от енергиен кооператив и повече финансова подкрепа на домакинствата за инсталиране на слънчеви панели, се казва в социологическо проучване, проведено тази есен от YouGov в 10 европейски държави, включително България.

Българите са загрижени за изменението на климата (87%) и смятат, че българското правителство трябва да направи повече, за да се справи с него (81%). Те биха подкрепили слънчеви панели на сградите (85%) и вятърни турбини, построени в близост до мястото, където живеят (74%).

75% от запитаните хора заявяват, че е вероятно да се присъединят към енергиен кооператив, ако такъв е създаден в техния район. Намаляването на сметките за енергия (89%), намаляването на въглеродните емисии (85%) и създаването на местни работни места (84%) са основните причини, които биха насърчили хората да се присъединят.

Изграждането на вятърна електроцентрала в района, ако тя създаде нови работни места за местните хора среща подкрепата на 77% от запитаните, а печалбите от вятърната електроцентрала да се споделят с местната общност е важно за 72%.

Радостина Славкова от „За Земята“ коментира:

Високата обществена подкрепа за слънчева и вятърна енергия в проучването на YouGov за България ни мотивира още повече да работим за преодоляването на редица ключови забавяния. Сред тях са енергийната ефективност, особено на жилищните сгради, децентрализираното производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), улесняването на достъпа на отделните домакинства до възможности за финансиране на ВЕИ.

Огромна пречка остават административните и регулаторни бариери, поради които в България все още няма енергийно независими ВЕИ кооперативи, така желани от българите”.

Симеон Горов от енергийния екип на “За Земята” допълва:

Ние изискваме от ЕС и неговите държави-членки да защитят най-уязвимите, като същевременно прекратяват подкрепата за изкопаемия газ и въглищата, които ни вкараха в това затруднено положение.” 

Според Международната енергийна агенция именно скоковете на цените на изкопаемите горива, а не цената на въглеродните емисии и използването на възобновяема енергия – са главните виновници за високите енергийни разходи на ЕС. 

Настоящата енергийна криза е категорично доказателство, че изкопаемите горива вече са ненадеждни.  Това, на което можем да разчитаме обаче, са възобновяеми енергийни източници – слънчеви централи и вятърни паркове, които са евтини, бързо се изграждат и са разположени в ЕС.

 

Бележки:

[1]  Според социологическо проучване, проведено онлайн между 24.09 и 06.10 от YouGov в 10 европейски държави, включително България. Общият размер на извадката е 10 547 възрастни от Обединеното Кралство, Франция, Италия, Германия, Румъния, България, Гърция, Полша, Чехия, Испания, като данните са статистически значими. 

 

, ,

Скъпи опаковки

Българите плащат повече от други европейци за управление на отпадъците, a в същото време получават незадоволителни резултати, включително в рециклирането. С новия европейски данък „пластмаса“ ще плащаме още повече. Предлагат се седем мерки за стратегическо подобряване на управлението на отпадъците в България

Публикуваме анализа на Ива Димитрова*

Три пъти ще плащат българските граждани за част от своите пластмасови отпадъци – за опаковките. Първи път плащат като потребители под формата на продуктова такса, която организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО) събират от производители и вносители, а тя се калкулира в цените на дребно. Още веднъж плащат като местни данъкоплатци чрез такса битови отпадъци. Но с въвеждането на европейски данък върху нерециклираните пластмасови опаковки ще платят и трети път.

В корените на това стои сегашната неефективна система за разделно събиране, в съчетание с липсата на надеждна и подробна информация за количествата и потоците на отпадъците. Това позволява „изтичане“ на голяма част от тези пластмасови отпадъци в околната среда или до попадането им в смесените твърди битови отпадъци. Местните данъкоплатци поемат разходите за почистване, транспорт и третиране на отпадъците (за чието оползотворяване вече са платили), а общностите в близост до инсталации за депониране и изгаряне на отпадъци понасят невидимите, но сериозни здравни рискове.

Високи разходи за управление на отпадъците 

За управление на отпадъци България отделя средно 0.62% от БВП на година за периода 2015-2019 г. Това е един от най-високите проценти, отделян за отпадъци сред държавите в ЕС и е близо два пъти по-висок от разходите на Балтийските републики и Румъния. Данните сочат, че България има по-високи разходи за управление на отпадъците в сравнение със страните в региона.

Управлението на отпадъците включва събиране, третиране и депониране. Източник: Евростат, данни по COFOG

Забележка: Управлението на отпадъците включва събиране, третиране и депониране. Източник: Евростат, данни по COFOG

Разходите за управление на отпадъците са важна разходна част от държавния и общинските бюджети, като за покриването им общините събират от гражданите и фирмите такса „битови отпадъци.“ Определянето на дължимите такси за гражданите и фирмите става на база на данъчна оценка на имота или балансова стойност на активите, което реално принуждава по-големите обекти или такива със скъпо оборудване да плащат повече, без значение колко отпадъци генерират.

Например, има общини, в които предприятие с персонал 600 души формира 50-70% от общите приходи от такса „битови отпадъци“, при население на общината над 50 000 души. При сегашния вариант за определяне на такса „битови отпадъци“ липсва стимул за намаляване на отпадъците, а стойността на таксата не отговаря на индивидуалния принос.

Приходите от такси обаче не са достатъчни и от Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) и от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) се предоставят допълнителни средства за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците, рекултивация на стари депа за отпадъци и други подобни инвестиции.

Разходите за управление на отпадъците са съществена разходна част от държавния бюджет и бюджетите на общините

За 2019 г. разходите за управление на отпадъци в България възлизат на 1.6% от общите държавни разходи и 7.2% от разходите на местното управление. Данните сочат, че за управление на отпадъци България отделя най-висок дял от бюджета си в сравнение със страните в региона и изразходва над два пъти по-висок дял от държавния си бюджет от средната стойност за ЕС.

Източник: Евростат, данни по COFOG.

Източник: Евростат, данни по COFOG

Независимо от това, голяма част от материалната стойност на отпадъците се губи.

Въпреки значителните инвестиции за подобряване на системата за управление на отпадъците – само по приоритетна ос „Отпадъци“ на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 са изплатени 266 млн. лв. (данните са извлечени на 12 Окт 2021), делът на рециклираните битови отпадъци у нас остава нисък.

 

Източник: Eurostat, Recycling rate of municipal waste

Източник: Eurostat, Recycling rate of municipal waste

По данни на Евростат, българите генерират 18.7 кг отпадъци от пластмасови опаковки на глава от населението за година (2018 г.) От това количество, само 59% стигат до етапа на рециклиране, а останалите отиват или в околната среда, или се озовават в смесените битови отпадъци и най-често биват депонирани или изгаряни.

Това е валидно особено, макар и не само, за населените места, които не се обслужват от организациите по оползотворяване. По данни на Екологично сдружение „За Земята“ от морфологични анализи, проведени в няколко български общини, смесените битови отпадъци преди сортиране и третиране съдържат близо 14% пластмасови отпадъци от опаковки.

В допълнение към данните от Eurostat, доклад на международната неправителствена организация Reloop показва, че на година на човек от населението в България се губят 113 пластмасови бутилки, „изтекли“ в околната среда или в общия битов отпадък, без да бъдат рециклирани или повторно използвани.

Изгубени еднократни пластмасови контейнери за напитки на глава на населението по държави

Източник: What we waste report, Reloop

Източник: What we waste report, Reloop

 

Какво представлява новият данък пластмаса? 

На сайта на Европейската комисия е обяснено:

“От 1 януари 2021 г. съществува нов собствен ресурс на ЕС, който представлява национална вноска въз основа на количеството нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки. Този собствен ресурс е тясно свързан с приоритетите на политиките на ЕС. Очаква се той да насърчи държавите членки да намаляват отпадъците от опаковки и да стимулира прехода на Европа към кръгова икономика чрез изпълнение на Европейската стратегия за пластмасите. Същевременно това дава възможност на държавите да определят най-подходящите политики за намаляване на замърсяването с отпадъци от пластмасови опаковки в съответствие с принципа на субсидиарност.”

Държавите членки дължат единна ставка от 0.80 евро за килограм нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса. Предвид изчислените 53.6 хил. тона пластмасови отпадъци от опаковки, които не се рециклират, годишният данък „пластмаса“ за България би следвало да е около 43 млн. евро. Заради по-ниския от средния за ЕС брутен национален доход на глава от населението е предвидено значително намаление. И все пак, според изчисленията на Центъра за европейски политики очакваното годишно задължение на България по този данък ще е 20 912 800 евро.

Седем предложения

За да се избегне „тройното плащане“ за едно непълноценно управление на отпадъците, е необходимо да се внесат редица промени в сегашния режим. Основните насоки са три: по-точно отчитане на отпадъците, по-справедливо финансиране на управлението на отпадъците, както и стратегически решения за отпадъците от опаковки.

  1. Да се пристъпи към реформа на управлението на битовите отпадъци, стремяща се към разделно събиране „от прага на дома.“
  2. Определянето на размера на такса „битови отпадъци“ да става на база на генерираното количество отпадъци.
  3. Необходимо е да се обобщават и анализират данни за управлението на отпадъци от опаковки на общинско равнище. Съставът на отпадъците, с отчитане на дела на опаковките, да се изследва по актуализирана методика и да се публикува на годишна база, заедно с общинските разходи.
  4. Част от продуктовите такси да се разпределят към общините, пропорционално на разходите по отпадъците от опаковки за сметка на общинския бюджет. Това е особено необходимо за населени места, необслужвани от организациите по оползотворяване.
  5. Необходим е независим одит на четирите национални Организации за оползотворяване на отпадъци от опаковки, който да определи действителното количество опаковки – пуснати на пазара, събрани разделно и рециклирани – тъй като има значително разминаване между количеството на общо пуснатите на пазара опаковки от пластмаси на национално ниво, отчетено от НСИ и количеството на отпадъците от опаковки от пластмаси, които са декларирани от организациите по оползотворяване[i].
  6. Производителите да поемат тежестта на новия европейски „пластмасов данък“, наложен върху всеки килограм нерециклиран отпадък от пластмасови опаковки, за да бъдат стимулирани да предлагат опаковки за многократна употреба и годни за рециклиране опаковки, и да инвестират в разширяване и повишаване на ефективността на системата за разделно събиране.
  7. Въвеждане на депозитна система за опаковки от напитки (пластмаса, метал, стъкло). Това ще спести много обществени разходи за почистване, ще повиши рециклирането, ще подобри чистотата на обществените места и ще помогне да се намалят националните задължения по новия данък „пластмаса.“

*Координатор „Икономическа справедливост“ в Екологично сдружение „За Земята“.
Публикацията „Скъпи опаковки“ е под редакцията на д-р по икономика Димитър Събев


[i] Доклад от 22.06.2021 г. на Сметната палата одитира изпълнението на „Управление на отпадъци от пластмаса.“ Това не отменя отговорността на МОСВ да назначи собствена проверка (особено предвид това, че Сметната палата дава на МОСВ срок до 31.06.2022 г. за изпълнение на препоръките).

Емисиите на метан 1
,

Емисиите на метан от енергийния сектор

Емисиите на метан от енергийния сектор – ефективни действия за справяне с „невидимата заплаха“

Емисиите на метан, мощен парников газ, твърде дълго остават пренебрегвани. Междуправителственият панел за климатични промени (IPCC) съобщава, че антропогенните емисии на метан вероятно са отговорни за затоплянето с 0,5 °C. Шестият оценъчен доклад на IPCC заключи, че постигането на устойчив начин за смекчаване до 1,5 °C може да бъде осъществено само с едновременно рязко намаляване както на нивата на въглеродния диоксид, така и на емисиите от всички други парникови газове, въздействащи на климата, включително газове с кратко време на живот като метана.

Концентрацията на метан в атмосферата се е увеличила повече от два пъти от прединдустриалните времена насам. Има убедителни доказателства, че увеличението се дължи по-скоро на бързото нарастване на антропогенните емисии, които изпреварват значително по-бавните процеси като естественото отстраняване на замърсители от атмосферата или на увеличени емисии от естествени източници. По-специално, изглежда, че увеличенията се дължат на дейности, свързани с изкопаеми горива, както и на селскостопански дейности и (лошо) управление на отпадъци.

Емисиите на метан 1

Въпреки че мерките за намаляване на емисиите на метан са важен принос за забавяне изменението на климата, паралелно с това държавите-членки на ЕС трябва да приемат много амбициозни планове за поетапното премахване на петрола, въглищата и изкопаемия газ. Всяка мярка за намаляване на метана, която не е свързана с поетапното премахване на изкопаемото гориво, не е в състояние да доведе до цялостно намаляване на парниковите газове. ЕС, като основен регион внасящ изкопаем газ (80-85% от внесения газ се консумира в блока), следва да предприеме решителни действия и в двете посоки – действия за поетапното премахване на  изкопаемия газ до 2035 г., като същевременно се елиминират емисиите на метан по цялата верига на доставки.

Къде има течове на метан в газовия сектор?

Емисиите на метан от изкопаеми горива представляват около 35% от всички антропогенни емисии на метан. По-специално, 23% от всички антропогенни метанови емисии могат да се припишат на петролния и газовия сектор и 12% на въгледобивния сектор. Метанови емисии от сектора на изкопаемия газ се появяват през цялата верига на доставки. Това се дължи както на умишлено, така и на неумишлено освобождаване на метан в атмосферата. Пример за първото е извършването на определени дейности по поддръжката на газопроводи, които изискват определен участък от тръбопровода да бъде изпразнен. Ако транспортирането на изкопаемия газ бъде оценено за търговски неизгодно, той ще бъде изпуснат в атмосферата. Тъй като изкопаемият газ се състои  почти изцяло от метан, големи количества от този силно въздействащ на климата газ, се оказват в атмосферата, допринасяйки по този начин за глобалното затопляне. Примери за неумишлени изхвърляния на метан в атмосферата включват неправилно функциониране на оборудването и злополуки, както и други непредвидени изхвърляния на изкопаемия газ в атмосферата.

Емисиите на метан от изкопаемия газ се наблюдават по цялата верига за доставка, включително по време на фазата преди добива (напр. от хидравличното разбиване и завършването на кладенците), фазата на добива (напр. от дифузни емисии, изпускане на газ от оборудването и при ремонтни дейности), фазите на събиране и преработка (напр. от изпускане на газ от оборудването и течове), фазите на пренос и съхранение (напр. от изпускане на газ и течове от компресори, течове от газопроводи и изпускане на газ и течове от площадки за съхранение), фазата на разпределение (например от течове от газопроводи, течове и изпускане от измервателни и регулиращи станции и течове и изпускане от измервателни уреди на клиенти) и фазата на използване (например поради непълното изгаряне на изкопаемия газ в котли). Освен това няколко изоставени петролни и газови кладенци, и въглищни мини продължават да отделят големи количества метан дълго време след извеждането им от експлоатация, когато не са правилно запечатани.

Решенията

Голяма част от емисиите на метан от енергийния сектор обаче могат да бъдат избегнати без или на сравнително ниска цена. Международната агенция по енергетика изчисли, че около 40 % от емисиите на метан от нефт и газ могат да бъдат избегнати без нетни разходи. По подобен начин Програмата на ООН за околната среда изчисли, че 60-80 % от общите емисии на метан от нефто-газовия сектор и 55-98 % от въглищния сектор могат да бъдат намалени чрез сравнително евтини мерки.

Няколко мерки за избягване на тези емисии вече са налице. Те включват Мерки за засичане и отстраняване на течове (LDAR), като засичането на течове трябва да се извършва възможно най-често, а в идеалния случай — непрекъснато, и ремонтът трябва да се извършва незабавно след откриването на течове. Мерките LDAR ще предоставят информация и ще укрепят слабите понастоящем Мерки за измерване, докладване и проверка (MRV) в сектора на изкопаемите горива. Други мерки включват Забрана на практиките на рутинно изпускане и изгаряне (BRVF), когато те не се извършват в контекста на аварийни ситуации, а по-скоро поради липса на стимули (напр. са неатрактивни от търговска гледна точка или липсва нормативна уредба) за прихващане и обработка на изкопаемия газ.

Освен това ефективното запечатване на изведените от експлоатация петролни и газови кладенци и въглищни мини също може да допринесе за намаляване на емисиите на метан от тези източници. И накрая, но не на последно място, най-ефективният начин за намаляване на емисиите на метан е да се задържат изкопаемите горива под земята, като се спре техният добив и нови проучвания. Това изисква също така ускоряване на енергийния преход към система, основана на 100% възобновяеми енергийни източници.

Следващи стъпки за справяне с емисиите на метан

През октомври 2020 г. Европейската комисия представи своята Стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан. Докладът по собствена инициатива на Европейския парламент относно ограничаването на емисиите на метан ще бъде гласуван в пленарна зала в четвъртък, 21 октомври. Членовете на Европейския парламент вече са включили в този доклад призив за поетапно спиране на използването на изкопаеми горива – за първи път в законодателството на ЕС.

На международно равнище Програмата на ООН за околната среда ще постави началото на своята Международна обсерватория за емисиите на метан (IMEO), което е планирано за края на този месец на срещата на Г-20. Обсерваторията ще има за задача да обработва, обобщава и публикува данни за емисиите на метан. По подобен начин, в контекста на предстоящата Конференция на ООН по изменението на климата (COP26), ЕС и САЩ ще стартират Глобално споразумение за метана – международна инициатива за намаляване на световните емисии на метан.

Това подготвя почвата за по-късно тази година, когато Европейската комисия възнамерява да представи законодателното си предложение за намаляване на емисиите на метан като част от законодателния пакет за климата и енергетиката „Адаптирани към цел 55“ (Fit for 55).

Комисията несъмнено трябва да засили предложенията на Европейския парламент (ЕП) относно LDAR, MRV и BRVF и изоставените петролни и газови кладенци и въглищни мини. Успоредно с това тя трябва да изведе предложението на ЕП относно постепенното премахване на изкопаемите горива още една стъпка напред и да гарантира, че ЕС е поел по пътя на постепенното премахване на въглищата до 2030 г. и на изкопаемия газ до 2035 г. И накрая, за да се справим с глобалното измерение на проблема и с положението на ЕС като основен вносител на изкопаем газ, от изключителна важност е изтичането на метан да бъде преодоляно по цялата верига за доставки, не само в рамките на Европейския съюз, но и извън европейските граници.

 

Статията е преведена от оригиналната блог публикация на CAN Europe:

Емисиите на метан 2 Емисиите на метан 3 Емисиите на метан 4 Емисиите на метан 5

Обща позиция за въглищната енергетика
,

Въглищната енергетика след 2030 г. е илюзия

Предложението на българското правителство за изход от въглищната енергетика през 2038 г. е поредно бягство от действителността и продължава политиката на бездействие в сектора. След години отричане на необходимия преход към възобновяеми енергийни източници, в предстоящите месеци е от критична важност да се начертае ясен план за поетапно извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи. В противен случай и най-вече, ако въглищната индустрия продължи да блокира своята трансформация, пагубният ефект от забавянето ще бъде най-силно понесен от хората – работниците в централите, мините и енергийно бедните домакинства и всички други потърпевши от климатичната криза. 

Икономическата логика ясно показва, че колкото по-дълго разчитаме на изкопаемите горива, толкова по-скъпо ще ни струва енергията. Заради тежката зависимост от въглищни централи, които са на ръба на финансов и технически колапс, се налага през следващото десетилетие българската енергийна система да се движи с ускорени темпове, за да навакса пропуснатото време за трансформация. Средствата за България по Фонда за справедлив преход, Модернизационния и Декарбонизационния фонд, както и Плана за възстановяване и устойчивост са най-добрата възможност пред страната. Енергийният преход е шанс България да стане привлекателна за инвестиции, чрез които да намери решения, както за алтернативни мощности от възобновяеми източници, така и за системни проблеми като енергийна бедност, замърсяване, икономически зависимости.  

Според Междуправителствения панел за климатичните промени, човечеството ще има шанс да ограничи покачването на глобалната температура и да предотврати най-тежките последствия от климатичната криза, ако се откаже от производството на енергия от въглища до 2030 г. Заявките за икономика, базирана на въглища отвъд тази дата, противоречат на целите на България и Европейския съюз. В доклада си от тази седмица Международната енергийна агенция към ООН категорично призова за пълна декарбонизация на електроенергийното производство като единствен начин държавите да изпълнят целите си според Парижкото споразумение.

Действителността вече поставя редица предизвикателства пред България, за които предложената късна дата не дава отговори. Например най-голямата въглищна централа – държавната „ТЕЦ Марица-изток 2“, е на практика в технически фалит с дългове от над 1,5 млрд. лв. Дългосрочните договори за изкупуване на енергията на т.нар. американски централи „Ей И Ес – Марица изток 1“ и „КонтурГлобал – Марица изток 3“, изтичат съответно през 2024 г. и 2026 г. и не е ясно кой би купувал скъпата въглищна енергия на либерализирания енергиен пазар. Останалите въглищни централи в голямата си част са свързвани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки и са морално остарели съоръжения, експлоатирани далеч отвъд техническия си живот с високата цена на замърсяване на въздуха и водите. 

Отговорността на българското правителство – служебно или редовно, започва с обявяването на крайната дата, но не се изчерпва с нея. Планът за поетапно извеждане на въглищни мощности следва да разглежда детайлно всяка въглищна мощност и мина, като взема предвид икономическите, енергийните и екологичните аргументи за продължаващото ѝ функциониране или планирано затваряне съответни  конкретни срокове. 

Обявената от българското правителство дата е много късна и в сравнение със съседните държави. Отличават се Гърция и Унгария с крайна дата през 2025 г. и Северна Македония — през 2027 г. Словакия има за цел 2030 г. Хърватия, Чехия, Словения все още дискутират точната дата, а дори Румъния е заложила 2032 г. като цел в Националния си план за възстановяване. 

Забавянето на прехода към възобновяеми източници ще прави енергийни кризи като настоящата в Европа все по-чести. Докато цените на изкопаемия газ и въглеродните квоти се повишиха няколко пъти от началото на годината, електроенергията от възобновяеми източници успя частично да компенсира търсенето и да задържи цените си ниски. Единствено по-бързото развитие на ВЕИ, системи за съхранение на възобновяема енергия в бита и индустрията, както и мерки за висока енергийна ефективност и целенасочено намаляване на консумацията в енергоемки сектори като промишленост, транспорт и сгради ще гарантира, че Европейският съюз ще разполага с достатъчно енергия и ще е независим към външни доставки. 

 

„Грийнпийс“ – България
WWF България
Екологично сдружение “За Земята”

Конференция по демокрация
,

Търсят се лектори за Конференция по Демокрация, 06.11.2021 г., Варна

Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) и Сдружение “За Земята” стартира набирането на участници за Граждански форум – Конференция по Демокрация, който ще се проведе на 06.11. 2021 г. (събота).

Конференцията предоставя възможност за представяне на граждански каузи, позиции или дейности в подкрепа на демократичните ценности. Местата за участие с осигурено от организаторите финансиране са ограничени. На кандидатите извън Варна ще бъдат поети разходите за пътни и нощувки.

Форумът има за цел да осигурява трибуна за представяне на активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото:

  • свобода и защита на граждански права;
  • баланс на интереси на различни групи в обществото;
  • постигане на консенсус (договореност).

Форумът има за цел също да подпомага провеждането на дебати по прилагането на демократичните ценности и усъвършенстването на демократичните практики.

Конференция по демокрация – извънредно есенно издание търси презентатори/лектори/докладчици на тема „Граждански инициативи от Варна и страната.“

Всеки желаещ да представи дейности или казус трябва да заяви своето участие, като ни изпрати резюме на казуса (до 10 изречения) на електронен адрес: ecovarna.info@gmail.com до 19 октомври 2021, 00:00ч. Всеки презентатор трябва да има предвид, че презентацията  трябва да бъде 18 минути. Одобрените участници ще получат известие обратно на електронната поща, от която са изпратили своята заявка за участие и ще бъдат вписани в дневния ред на конференцията.

За пълните условия и критерии към участниците, разгледайте страницата на ОЦОСУР ecovarna.info

форум на кметовете, стара загора

Форум на кметовете, ангажирани за справедлив енергиен преход в Стара Загора

Форум на кметовете

Още една пропусната възможност от правителството

На 29-30 септември в Стара Загора се проведе международен форум с онлайн и присъствено участие на над седемдесет кмета от въгледобивни региони на ЕС. Сред тях бяха кметовете на Раднево, Гълъбово,зам.кмета на Перник, зам. кмета на Стара Загора, както и техни колеги от Полша, Германия, Гърция, Чехия, Румъния.  Заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс се включи в дискусията с видеобръщение. В него той наблегна на ключовата роля на справедливия енергиен преход за ускореното развитие на ЕС към нисковъглеродна икономика.

Организаторите на тазгодишния форум на кметовете от Агенцията за регионално развитие – Стара Загора, WWF, Черноморски изследователски енергиен център – включиха в програмата много полезна обиколка на Мини Марица Изток и ТЕЦ 2.

Важно участие в дискусиите имаха Димитър Димитров, управляващ процеса за препоръки към териториалните планове от страна на консултанта PwC , както и Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБ.

Д. Димитров от PwC поясни, че това е заложено в договора им с министерство на енергетиката, в отговор на нашия въпрос за липса на прозрачност в работата на консултантите.

Госпожа Павлова отговори на въпроса ни относно Модернизационния фонд, че няма постъпили проекти към фонда от българското правителство. Всъщност това е огромно закъснение и проява на безотговорност от администрацията. От няколко месеца има предложени за финансиране проекти от няколко ЕС страни, с доста по-добро от нашето финансово състояние.

Въпреки чудесната организация на този форум на кметовете и участието на ключови фигури от различни сектори, отново направи неприятно впечатление липсата на представители на правителството, на министерство на енергетиката, които да имат активна роля в дискусиите. Това често се случва при енергийни форуми, организирани в Стара Загора.

Служебното правителство продължава Андрешковския стил на поведение на предишното управление продължило повече от 10 години. Да остави бирника (енергийния преход) в блатото и да очаква да получи еврофондове без да провежда политики на реформи в енергийния сектор.

Всъщност проблемът от десетилетие е липсата на хоризонт за управление у политиците по-дълъг от датата на следващите избори.

Стремежът в името на повече спечелени гласове при поредните избори политиците да заблуждават години наред хората, че ще се използват въглищата до изчерпването им, с мълчаливото съгласие на синдикатите. Това доведе заетите в сектора до все по-голямо безпокойство и тревога за бъдещето им, за запазване на работните им места.

Правителствата от последното десетилетие същевременно демонстрират отказ от реформи подготвящи енергийния преход. А държавата продължи да обслужва частни интереси на енергийни олигарси. 

За съжаление, служебното правителство също продължи този подход. Вече 6 месеца пропуска възможността да подкрепи по-амбициозни зелени политики и да започне неотложни реформи.

Проведохме разговори с работещите в мините и ТЕЦ 2. Уверихме че те са убедени, че Брюксел и Зелената сделка са главния враг на тяхното бъдеще. А не корупцията в енергийния сектор и липсата на планове и мерки за енергиен преход.

Всъщност, по този начин години наред хората в региона на Стара Загора са принудени да избират между работни места и увреждане на здравето им, убедени че нямат алтернатива за друга работа.

Разбира се тази заблуда е и благодарение на услужливите, зависими, „обществени медии“. Те от години налагат лъжливите тези за опасността от провеждането на зелени политики в енергийния сектор и икономиката. 112-то място по свобода на словото е добра оценка за тях.

При контактите ни с работещите във въглищния сектор, както и със синдикални членове установихме и още един „успех“ на националните и местни медии.

Представянето на природозащитните организации като агенти на Брюксел (сякаш България не е част от ЕС) , които искат да затворят въглищните централи и да лишат хората от работните им места.

Всъщност зелените организации от години настояват  чрез справедливия преход хората да запазят доходите и социалните си придобивки, да бъдат създадени и нови работни места в по-съвременни и чисти производства с висока добавена стойност която не се заплаща със здравето на заетите и на техните семейства и с унищожаване на природата.

Това е и позицията на европейските конфедерации на профсъюзите. В нашата страна обаче преобладава мнението, че България е енергиен остров, в който не може да се случи нищо от примерите в ЕС.

Словакия и Гърция обявиха изход от въглища през 2023 г. В Гърция само новопостроената Ptolemaida 5 ще продължава експлоатацията си на въглища до 2025 г. Унгария също излиза от въглища през 2025. Румъния обяви 2032 г.

За разлика от примерите с тези близки до нас страни, в България сме свидетели на синдикален протест за запазване на въглищната индустрия поне до 2040 г. Президентът и премиера се надпреварват да подкрепят тази дата, въпреки че би било много трудно тази индустрия да се запази след 2030 година. Икономическата логика няма да го позволи най-вероятно. Да напомним случая с корупционния проект АЕЦ Белене. За неговия строеж имаше няколко политически решения на различни правителства в продължение на над 30 години, но в крайна сметка липсата на икономическа необходимост предопредели невъзможността за построяването му.

С възможностите за финансиране от Плана за възстановяване, Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд, териториалните планове,  привличането на частен капитал, България може да извърши успешен и справедлив енергиен преход. Това включва

  • запазване и увеличаване на доходите на хората заети в енергийния сектор,
  • създаване на нови работни места,
  • възстановяване на унищожените земи,
  • осигуряване на чист въздух и здравословен живот на хората в енергийните региони.

За целта е необходимо отговорно управление с визия за икономическо и енергийно развитие по-дълга от периода на следващите няколко избори. Готовност за бързи ясни реформи, затварящи корупционните схеми.

Даване на приоритет на повишаване на енергийната ефективност; Децентрализация на производството на електроенергия с достъп до ВЕИ на отделните домакинства; Улеснение за енергийни кооперативи и енергийно независими общини. Отказ от скъпи и ненужни енергийни мега проекти (тип АЕЦ Белене, Козлодуй 7, замяна на въглищни централи с газ, технологии за улавяне и съхранение на CO2 ), които заключват възможностите за инвестиции в изброените приоритети и са предпоставка за корупция и злоупотреби от олигарси.

Тодор Тодоров
Координатор Енергия и климат в За Земята
Национален координатор за България в направление Справедлив енергиен преход за международната мрежа CEE Bankwatch

постепенно прекратяване на въглищата до 2030 г.
,

ПРЕС СЪОБЩЕНИЕ относно постепенно прекратяване на зависимостта от въглища до 2030 г.

2030 или 2040

2040 г. като крайна дата за използване на въглища в България, предложена от въглищната индустрия, е твърде напред във времето. Тя не само допълнително ще забави вече закъснелия преход към възобновяема енергия на България, но ще попречи на ключови инвестиции за нисковъглеродно развитие от важни европейски източници на финансиране на енергийната трансформация като Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд, Плана за възстановяване и устойчивост, Териториалните планове за справедлив преход.

България

Българското правителство трябва да обяви конкретна дата за изход от въглищата, за да бъде разгледан Националният план за възстановяване и устойчивост на България. Това е категоричното изискване на Европейската комисия, за да получи страната достъп до европейски средства за енергийна трансформация. Тези средства са гаранция, че България ще успее да осъществи преход към нисковъглеродна икономика с мисъл за хората – за работниците в централите, мините и енергийно бедните домакинства. 

Другите

Далновидната политика изисква българското правителство да създаде ясни планове за енергиен преход чрез повишаване на енергийната ефективност, децентрализация на производството на електроенергия, достъп до ВЕИ на отделните домакинства и облекчаване на условията за създаване на енергийни кооперативи. Само така ще станат излишни корупционните мега проекти без икономическа логика — нови АЕЦ, морално и технически остарели въглищни централи, проекти за улавяне и съхранение на CO2. Ще бъдат създадени нови работни места в индустрии с повишена добавена стойност и ще бъдат запазени и повишени доходите на заетите в енергийния сектор.

България вече е безкрайно закъсняла с подготовката на прехода. Настоящата енергийна криза подсказва, че цените на енергия от изкопаеми горива само ще се повишават. Затова бързо трябва да бъдат изградени заместващи възобновяеми мощности; регионите, зависими от въглищата да бъдат подготвени за процеса; а заетите в индустрията да имат възможност да избират между компенсации и пренасочване към други отрасли. Настоящите високи цени на електроенергията в цяла Европа са свързани главно с цената на изкопаемия газ. Единствено изграждането на собствени възобновяеми източници ще гарантира, че гражданите и предприятията са по-малко зависими от колебанията на пазара. 

За правителството трябва да е ясно, че дата на излизане отвъд 2030 г. е очевидно несъвместима с ангажимента за нетни нулеви емисии на страната и нейните задължения по международни договори като Парижкото споразумение за климата. На този фон съседите на България вече обявиха амбициозни дати за излизане от въглищата. Румъния до 2025 г. ще намали производството на електроенергия от въглища, а напълно ще се откаже от тях през 2032 г. Гърция ще затвори своите ТЕЦ на въглища до 2025 г. Северна Македония продължава с плановете си за изграждане на слънчеви инсталации върху въглищна мина в Осломей, показвайки на практика как трябва да се направи справедлив преход. Румъния до 2025 г. ще намали производството на електроенергия от въглища с повече от 4500 MW до около 810 MW. Подобно на България, тези страни споделят зависимостта си от въгледобивната промишленост и въпреки това всяка от тях превъзхожда България в прехода към възобновяема енергия.

Затоплянето на планетата

Дори в България вече сме свидетели на все по-голям брой горски пожари, които отделят все повече въглероден диоксид в атмосферата; Изострят затоплянето на планетата и правят бъдещите пожари по-вероятни. Настояваме за сериозен поглед към предупрежденията на учените; Според Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) 2030 г. е научно обоснована крайна дата за прекратяване на употребата на въглища, ако искаме да се борим за шанса глобалното повишаване на температурите да остане под 1.5 C. Това ще доведе до по-малко дестабилизиран климат и значително по-малко отрицателни въздействия за хората, природата и икономиката в сравнение с 2 C.

Необратимите промени все още могат да бъдат избегнати с бързи и решителни действия по климата. Рязкото и устойчиво намаляване на емисиите на въглероден диоксид (CO2) и други парникови газове ще ограничи промяната на климата. Въпреки че ползите за качеството на въздуха ще дойдат бързо, може да отнеме 20-30 години, преди глобалните температури да се стабилизират. Това се казва в доклада на Работната група I на IPCC, Изменение на климата 2021: Основата на физическата наука. Стабилната климатична система на планетата е най-добрият подарък, който можем да завещаем на децата си за 2050 г.

Настоящето становище бе споделено и с кабинета на Франс Тимерманс, Изпълнителен заместник-председател на ЕК.

 

, ,

България се появи заедно с още 12 държави от ЕС на карта следяща изпълнението на климатичните цели до 2030 г.

България се появи заедно с още 12 държави от ЕС на карта следяща изпълнението на климатичните цели до 2030 г.

Благодарение на екипа на За Земята, България вече се появи заедно с още 12 държави от Евросъюза на картата NECP Tracker, сравняваща заложените цели и траектории в областта на енергетиката и климата до 2030 г.  Важността на инициативата е до толкова голяма, че събраните данни, анализи и изводи периодично се изпращат до Европейската комисия за информация и потенциално включване в оценките й.

Актуализацията на картата позволява да се сравнят данните от 2019 г. за секторно намаляване на емисиите между отделните страни. Прегледът показа, че настоящите траектории на държавите-членки за намаляване на емисиите на парникови газове и в посока енергиен преход не са в съответствие с техните поети ангажименти съгласно Парижкото споразумение. Те трябва да бъдат засилени. 

Но какво показват данните за България?

Генерираните от България през 2019 г. нетни емисии на парникови газове са около 46 Mt CO2-еквивалент. Поставяйки си за цел през 2030 г. те да възлизат на 47,553 Mt CO2-екв., България фактически планира да увеличи вместо да намали емисиите, според заложеното в Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК). Освен това българският ИНПЕК предвижда намаляване на капацитета за поглъщане на въглерод от природни системи от -9.97 Mt CO2-екв. през 2011 г. до -8.6 Mt CO2-екв. през 2030 г. Това ясно алармира, че плановете на България не са достатъчно добри и дори отрицателни по отношение справянето с климатичната криза.

ИНПЕК е доста неамбициозен и в сравнение с потенциала на България по отношение на енергийната ефективност. Противно на логиката целта за крайно потребление на енергия до 2030 г., определена в плана, е по-висока от нивата на крайно потребление на енергия през последните 20 години. Прогнозата в ИНПЕК за потребление на енергия от 2020 г. до 2030 г. показва бавен, но продължаващ растеж. Това е заложено въпреки постоянните подобрения на енергийната ефективност в индустриалния сектор и огромния потенциал в жилищния.

Между 1990 г. и 2019 г. България значително увеличава капацитета на възобновяемите си източници на енергия (в брутното крайно потребление на енергия) от 1,91% до 21,56%. Следователно настоящата цел за 2030 г. (до 27,09%) е много ниска, особено като се има предвид, че цената на възобновяемите енергийни източници вече е значително по-ниска от тази през 90-те и 2000-те години и че ще продължи да намалява в бъдеще, тъй като производствените разходи намаляват и политиките на ЕС насърчават развитието им.

При изготвянето на NECP тракера, открихме липса на надеждни данни за секторните цели за емисии в ИНПЕК. Само две секторни цели са дадени в Приложение 1 към ИНПЕК (за промишлеността и строителния сектор). Въпреки това, по-нататъшни изследвания и кръстосана проверка осветлиха значителни различия в наличните данни на ниво ЕС (Европейска агенция за околната среда, Евростат) и тези достъпни на български език публични източници. В следствие на това целите не бяха включени в тракера.

За да изпълни новите цели на ЕС в областта на климата и енергетиката (поне 55% спад на нетните емисии на парникови газове до 2030 г.) и да приведе своите по-нататъшни действия в областта на климата в синхрон с Парижкото споразумение, българското правителство трябва да инициира и завърши задълбочена ревизия на ИНПЕК до 2023 г.. Важно е също така да се гарантира, че националните данни са коректни, верни, пълни и лесно достъпни за всички заинтересовани страни. Би трябвало българското правителство да установи постоянен диалог на всички нива и с всички заинтересовани страни, както е посочено в Регламента за управление на Енергийния съюз (документа въвеждащ ИНПЕК), за да анализира и предложи подходящи стъпки за постигане на по-високите цели.

В заключение е важно още веднъж да отбележим, че развитието на възобновяеми източници трябва да бъде значително засилено, за да се гарантира, че страната няма да изпадне в енергийна криза, разчитайки предимно на изкопаеми горива.

,

Столична община претендира 108 000 лв. адвокатско възнаграждение по делото ни за въздуха

снимка: Тодор Божинов

Софийски градски съд трябва да излезе с решение дали Столична община е бездействала по проблема със замърсяването на въздуха в София в периода 2015 – 2017 г., когато градът няма приета програма за качество на въздуха въпреки опасните нива на фини прахови частици за дълги периоди от време.

Днес беше последното заседание по колективния ни иск срещу софийската администрация, заведен преди четири години от неправителствени организации, сред които и За Земята, граждани и адвокати под името „Група за чист въздух„. Основната ни цел е да заставим общината да предприеме ефективни и адекватни мерки за подобрение на качеството на въздуха в столицата.

Съдът даде срок от три седмици на страните за писмени бележки. Законовият срок за съдебно решение е два месеца. От “Група за чист въздух” защитихме обосноваността на исковете ни, а в писмените бележки ще предложим конкретни мерки, които съдът да задължи общината да изпълни в случай, че уважат иска ни.

 

Столична община претендира 108 000 лв. за възнаграждение на адвокатската си защита плюс разходи по делото, стана ясно на днешното заседание.

Изисканата за адвокатски услуги сума от Столична община по време на заседанието днес предполага, че тези пари са заплатени или ще бъдат платени на адвокатите от частна адвокатска кантора. В същото време в отчета си за първите шест месеца по мерки за въздуха, администрацията на столицата отлага прилагането на такива с аргумент липса на финансиране. А общината има вариант да ползва юрисконсултите си по делото и да не харчи допълнително средства.

Ако софийската администрация изгуби делото, тя няма да има финансови задължения, а ще получи единствено по-амбициозни мерки срещу замърсяването на въздуха в София, което е от полза за гражданите. Единственият риск е за политическия имидж на ръководството, което категорично не се справя с проблема с мръсния въздух.

Високите хонорари поискани от адвокатите на Столична община целят да стреснат и обезкуражат гражданите да търсят правата си чрез съда по въпроси за здравето и околната среда. В делото срещу планирания инсинератор за изгаряне на отпадъци в София, адвокатите на Топлофикация поискаха над 50 000 лв. От своя страна гражданските сдружения не претендираме адвокатски хонорари – ако спечелим, това няма да тежи на бюджета, който плащат всички граждани.

 

Какво се случи по делото до момента:

На предишното заседание по делото бяха изслушани експерти, които потвърдиха, че действията на общината през процесния период не са били достатъчни за справяне със смога в София. Стана ясно още, че макар да има тенденция на подобрение, допустимите норми на качество на въздуха не са били постигнати. Продължаващото замърсяване неминуемо води до негативни здравни последици за гражданите.

Юли месец съдът чу и здравна експертиза, която потвърди сериозния риск за здравето на столичани заради високите нива на замърсяване с ФПЧ. Анализът беше изготвен и представен от д-р Александър Симидчиев, пулмолог. Няма научно установени безопасни нива на концентрации фини прахови частици, които да не увреждат човешкото здраве, е един от изводите в доклада му.Затова СЗО изготвя насоки, които   имат за цел да постигнат възможно най-ниските концентрации на ФПЧ. През септември 2021 г. тя ревизира своите препоръки от 2005 г. Стъпвайки на научните данни събрани през последните 15 г. СЗО прие нови по-строги нива на допустимо замърсяване на въздуха. Европейската комисия ще ревизира законодателството за въздуха, за да отрази тези промени, което ще направи задачата на България още по-належаща.  В същото време въвеждането на мерки срещу замърсяването има доказано бърз и видим положителен ефект за здравето на хората, сочат медицински проучвания от последните години цитирани и в експертиза по делото.

възвръщаем депозит

Кръговата икономика идва: Време е за депозитна система за опаковките от напитки

Днес Европейската асоциация за натурални минерални води (NMWE), Европейската асоциация за безалкохолни напитки (UNESDA) и Европейската асоциация за нулеви отпадъци (ZWE) се обърнаха към Европейската комисия (ЕК) с призив (линк) да подкрепи депозитните системи (ДС) като ключова стъпка към кръговата икономика. Поводът за това е, че през идните месеци ЕК предстои да определи нови, по-строги изисквания за опаковките в Директивата на ЕС за опаковките и отпадъците от опаковки. 

Междувременно от новия доклад на Сметната палата относно пластмасовите отпадъци у нас стана ясно, че прехвалените отлични резултати при рециклирането на пластмасови опаковки, които държавата ни докладва на Евростат, не отговарят на действителността. 

Национален план за управление на отпадъците 2021-2028

 Източник: Национален план за управление на отпадъците 2021-2028 г.

 

Сметната палата

 Източник: Сметната палата

Действителното положение е, че ежедневно хиляди бутилки, пликчета, чашки, чинийки и подобни еднократни пластмасови „удобства“ у нас просто се изхвърлят. Те нямат шанс да бъдат задържани в икономиката чрез рециклиране или повторна употреба. Това е така, защото тези отпадъци не се събират чисто и разделно. Защото някои предмети изобщо не са проектирани за рециклиране, а при други няма сметка от тяхното рециклиране. 

На фона на тази действителност изпъкват новите европейски амбиции за кръгова икономика и борба с пластмасовото замърсяване. Особено целта до 2030 г. всички опаковки да могат да се използват повторно и да се рециклират. Както и целта за 90% събираемост на пластмасовите бутилки за напитки до 2029 г. и минимум 25% рециклирана пластмаса в ПЕТ бутилките от 2025 г. (30% от 2030 г. във всички бутилки за напитки).

Напомняме, че България е на последно място в ЕС по отношение на разделното събиране на пластмасови бутилки и необходимият скок от 22% до 77% няма как да бъде направен в рамките на оставащите 3 години до 2025г. без въвеждането на ефективна депозитна система.

Предвид настоящите резултати от събирането на отпадъци в ЕС, много държави членки на ЕС вероятно няма да постигнат европейските цели за събиране на отпадъци. Ето защо ние подкрепяме добре разработените ДС като един от най-ефективните варианти за постигане на целите за събиране и рециклирано съдържание, определени в Директивата на ЕС за пластмасите за еднократна употреба. Но също така и като възможност за създаване на система за рециклиране със затворен цикъл, гарантираща връщането на материала и рециклирането му в нови опаковки за напитки.

Николас Ходак, генерален директор на UNESDA

 

ДС не само осигуряват високи нива на събираемост на опаковките за напитки в страните, в които са въведени. Също така те имат предимството да осигуряват висококачествен рециклиран материал за хранителни цели в един чист поток. Те могат да допринесат и за постигане на целите на ЕС в областта на климата. Например, чрез намаляване на необходимостта от първични материали благодарение на затворения цикъл на рециклиране.

Въпреки отличните им резултати, законодателството на ЕС за опаковките и отпадъците от опаковки понастоящем не разглежда по никакъв начин ДС. Нито пък осигурява затворен цикъл на рециклиране на материали, подходящи за храни.

Патрисия Фоселар, генерален секретар на NMWE

 

Европейската комисия може да изиграе решаваща роля за запълването на този пропуск. Тя може да разработи минимални изисквания, които да подпомогнат държавите членки на ЕС да осигурят стабилна рамка за създаването на ефективни нови ДС. 

Създаването на тези насоки на равнище ЕС би могло да помогне да се гарантира, че инфраструктурата на ДС в държавите членки по възможност от самото начало включва и опаковки за многократно пълнене в съответствие с целите на ЕС за предотвратяване на образуването на отпадъци от опаковки и повторната им употреба. Убедени сме, че с бързото приемане на тези минимални изисквания ще можем да се придвижим по-бързо към постигане на целите както на кръговата икономика, така и на климата.

Жоан Марк Симон, директор на Zero Waste Europe

ЕС „За Земята“ призовава всички отговорни държавни институции и заинтересовани страни да направят необходимите стъпки за въвеждането на депозитна система за опаковки от напитки в България. Тази система следва да има следните основни характеристики, гарантиращи нейната ефективност:

  • да включва всички опаковки за напитки от основните материали пластмаса, метал, стъкло и размери до три литра;
  • да включва и опаковките за многократно пълнене;
  • търговците на дребно да са задължени да приемат обратно всички депозитни опаковки (с изключение на малките търговски обекти).
  • да постига поне 90% степен на връщане за всеки опаковъчен материал;
  • да се администрира от централна нестопанска организация за управление на депозити, основана от производителите и търговците на дребно;
  • системата за обратно изкупуване трябва да бъде удобна за потребителите;
  • да се регламентира от националното законодателство, вкл. задълженията на производителите, задълженията на търговците за обратно приемане и др.;
  • да се определи подходящо ниво на депозита, което ще стимулира културата за връщане на опаковките в магазина;

За повече подробности, вижте пълното изявление на трите организации тук.

Oтносно какво е депозитна система вижте видеото „Депозитната система – как работи?“ и още статии от За Земята.