Интервю с Ива Делова
,

Изложба Естествени Изолации – интервю с Ива Делова

По време на тридневната изложба на “За Земята” осъществена в края на септември  в партньорство с АСЕМ (Асоциация за Строителство с Естествени Материали) и Хабитат България (“Подлсон на човечеството”) проведохме серия от интервюта с експертите. В рамките на всеки един от дните до нас на щанда присъстваше експерт, който отговаряше на вашите въпроси свързани с правилния избор на изолационни материали при сградна реновация или ново строителство. В допълнение на вашите разговори с тях, потърсихме отговори и на някои от нашите въпроси относно ролята на естествените материали в строителството, биха ли могли да се превърнат новото нормално при планиране и извършване на строителни дейности.

Във второто от серията интервюта разговаряме с архитект Ива Делова, съосновател е на Асоциация за строителство със естествени материали, с дългогодишен опит в разработването, управлението, и използването на проекти с екологични материали.

– Здравейте, Аз съм Светослав Стойков, част от ЕС „За Земята“. Заедно сме с Ива Делова, която е архитект, специализирал своята дейност и фокус в направление естествени строителни материали и по-специално техники на строителство със слама, глина и дърво, устойчив дизайн, здравословни и екологични домове.

Взаимодействието между природата застроената среда и човешките същества нарича архитектура. Съосновател е на Асоциация за строителство със естествени материали и архитектурно бюро „Home Nest“. 

Интервю с Ива Делова

– Какво е мястото според теб на естествените строителни материали в наши дни. Кои са групите хора, които проявяват интерес към тях?

– Това е един много фундаментален въпрос, тъй като за мен цялостната посока за развитие на човечеството е завръщане колкото може по-близо до корена си, до естеството на нещата, в случая и на естествените материали. Чисто като факти и данни за нас като професионалисти или хора, които се занимават в тази сфера, става ясно, че досегашният ни път няма кой знае къде да доведе. Земята постепенно получава една обвивка от изкуствени материали, които до голяма степен (около 80%) не се рециклират. Да не говорим за всички други съпътстващи проблеми.

От една страна е неотложно всички да помислим за начини да вървим в тази посока. От друга страна кои хора проявяват интерес? Може би по-будни хора, които цялостно преосмислят начина си на живот. Като започнем с хранене, поведение, отношение към природата, отношение към хората. Най-общо казано, интелигентни, будни хора. Много често те са водени от конкретни потребности, например от алергиите не децата им, здравословен проблем, който ги е навел на мисълта, че трябва да променят нещо в средата. Но слава богу има доста такива хора, което е много зареждащо в общуването с тях в работата. 

– Аз мисля, че има интерес към естествените строителни материали. Какви са предимствата им пред конвенционалните? Можем ли да кажем, че те са по-екологични, че имат по-нисък въглероден отпечатък върху природата и подходящи ли са за всякакъв тип строителство? 

– Можем да кажем че използването им е неотложно във връзка с екологичната криза, която е в глобален мащаб. Ще изредя някои от техните плюсове, но първо ще спомена как ги разграничаваме от другите. Това са материали, продукти и материи добити непосредствено от земните недра, които не преминават техническа, топлинна или друга обработка, която да променя качествата и свойствата им. Това е разликата. Всички други материали, които преминават през някаква такава обработка, освен че са много енергоемки, съдържат в себе си доста токсини, вредни излъчвания и замърсявания и са по-трудни за рециклиране. От една страна естествените строителни материали спомагат за драстичното намаляване на въглеродния и на енергийния отпечатък, тъй като са много по-малко енергоемки от другите. Може би да спомена за какво говорим. Например за материали като коноп, глина, слама, дърво, камък, от там нататък, различни разновидности, овча вълна, ленена изолация, конопена изолация.

Част от другите предимства, от една страна са екологични, от друга страна е биологичния фактор т.е. как те влияят на хората като биологични индивиди. Какво е тяхното въздействие върху нас, когато обитаваме и живеем в тези сгради. Доста характерно е, че създават оптимален микроклимат в помещенията.

При една завишена влажност, каквато се случва във входа на обитаваното ни пространство (над 50%) материали като глината или изолация от овча вълна по естествен абсорбират излишната влага и когато въздухът стане сух и започне да пречи на дихателните процеси на хората, те отделят тази влага, която задържат обратно в помещението и по този начин поддържат оптимална влажност за живеене. Това е голям плюс.

От там нататък това, че не излъчват различни летливи органични (т.нар. loss) съединения, целия порядък замърсители, които могат да са биологични или синтетични. Поддържайки този оптимален микроклимат те правят сградите много по-малко податливи на мухъл и плесен. Това са т.нар. биологични замърсители, които също могат да съществуват в един дом. Така че предимствата им са много, което според мен е съвсем естествено, както една храна биологично отгледана има много по-различни качества. По-същия начин са естествените материали спрямо конвенционалните, които са най-широко разпространени в момента.

Също така е важно да проникнем в градивния елемент, опитвайки се да се справим с кризите, например в строителството – с екологичната криза, започваме да се опитваме да се справим с един проблем, но ние в същността си задълбаваме в него отново. Например опитваме се да се справим с енергийната криза и започваме свръхизолация на сградите, но това води до това замърсяване в тях.

Ние запечатваме сградите, което е все едно да си облепим кожата с тиксо. Как ще диша тя и какво ще е въздействието? По същия начин съвременните сгради са стигнали дотам, че опитвайки се да решим един проблем – енергийния, създаваме друг – със здравето и трябват много години, за да може човек да забележи това, да се изследва, да се направи връзка между здравето на хората и начинът, по който строим в момента. Така че, за да не попадаме постоянно в една въртележка и опитвайки се да решим един частичен проблем, да си създаваме друг, е много важно колкото се може по-дълбоко да направим тази промяна т.е. самият материал, самите градивни единици, с които правим строителството. От там нататък има много други способи, чисто проектантски, строителни, с които отново да търсим тези решения и тази екологичност, но това е точно във фундамента на проблема за мен. 

– Винаги много ме е интересувало дали могат да се използват естествени материали при сградна реновация при т.нар. саниране на панелни блокове. 

– Да, могат и при жилищни, особено при ново строителство. Разбира се могат и при реновации да се използват, могат и в панелни жилища. Специално изолациите – конопена, овча вълна, ленена, дървесна изолация, сходни като качества с конвенционалните. Ако някой реши да изолира с вата, съвсем спокойно може да се обърне и да използва някой от естествените изолации. Монтират се по подобен начин и имат подобни технически характеристики. Като недостатък може да се счете това, че цената излиза по-висока, тъй като в производството има много повече ръчен труд.

Друг недостатък, който би могъл да се появи е свързан в някои случаи с пожарната безопасност. Може да има ограничения за площите или например при обществени сгради, за какви помещения, какъв вид изолация може да се използва. Затова казвам, че основното нещо е човек да знае и да е убеден защо това е правилната посока и защо иска да върви по нея. От там нататък всеки конкретен проект подлежи на обмисляне и решение и това пак е недостатък, защото нещата са малко по-трудни, иска се малко повече мислене, малко повече желание, не като да отидеш просто и да вземеш от магазина каквото ти трябва и да си решиш проблема, малко повече питане, все още няма големи наличности на българския пазар, трябва да се поръчват специално, много малко материали има все още в България. Почти няма българско производство. Това са недостатъците, което си е сериозна борба, но пък се развива вече 10 години. Аз съм свидетел и участник в тези процеси. Нещата се случват постепенно. 

– Естествените материали дали са завръщане в миналото или са някакъв поглед в бъдещето. Малко философски погледнато.

– Да, постоянно философски поглеждам на нещата. Общо взето е едно и също. Ние сме някак си в такъв етап цялостно на развитието ни, в който трябва да ревизираме всичко, като на някакъв предел, къде сме били, т.е. какво можем да вземем и да се върнем от миналото и също накъде искаме да отидем. Така че бъдещето така или иначе пристига и носи своите новости, носи своите технологии, които отново е наш избор да използваме по най-удачния начин. Но наред с това сме длъжни да пресеем какво имаме да занесем от естественото, така както функционира природата, така както нещата съществуват. В този смисъл не бих казала завръщане, но взимане с нас към бъдещето, нещо, което е ценно и което си заслужава и е част от пътя напред.

Цялото интервю с Ива Делова можете да чуете тук:

/by
, ,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Нов доклад изтъква Полша, Чехия и България като двойкаджиите на енергийния преход

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Полша, Чехия и България: двойкаджиите на енергийния преход

Полша, Чехия и България се очертават като трите държави, които ще произвеждат 95% от планираната енергия от въглища в Европейския съюз след 2030 г. 

Това показва нов доклад* на Ember – мозъчен тръст в областта на енергетиката, който  излезе след като Германия обяви, че си поставя нова цел за спиране на използването на въглищата през 2030 г., а не както досега — през 2038 г. Заключението в доклада е направено след анализ на националните планове за климат и енергия, които предстои да бъдат актуализирани спрямо повишената климатична цел на ЕС за 55% намаление на емисиите до 2030 г.

„Печален лидер в използването на въглища за производство на енергия през 2030 г. ще бъде Полша с 63%, следвана от Чехия с 18% и България – с 14%. Останалата част от Европа върви по пътя на поетапен преход към възобновяема енергия още през това десетилетие. Тези, които останат на опашката, ще трябва да се изправят срещу високите цени на електричеството, икономическа конкурентоспособност и натиск за реформи в кратки срокове заради засилването на климатичната криза“

Ричард Муур от Ember. 

Докато повечето европейски държави се стремят да изоставят въглищата до 2030 г. и да реформират икономиките си, държавите от Централна Европа и България търсят начин да отложат неизбежното. 

„Служебното българско правителство обяви, че излиза от въглищата през 2038 г., но този акт беше продиктуван по-скоро от желание политиката на бездействие да продължи, отколкото залагане на ясна цел и визия за реформи. От поетапното извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи без изгаряне зависи дали преходът отвъд въглищата ще дойде под формата на ценови, социален и екологичен шок, или ще почива на ясен план и научни данни.“

Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Електричеството в ЕС, произведено от въглища, ще намалее с 83% между 2015 г. и 2030 г., — от 705 TWh на 118 TWh. Въпреки това, докато останалата част от 27-те държави-членки на ЕС има категорично намерение да намали производството на въглища с 99% между 2015 г. и 2030 г., Полша, Чехия и България предлагат общите им усилия да доведат до спад от едва 42%.

Тенденцията крайните дати за изход от зависимостта от въглищата да бъдат съкратени във времето не е изолирана само в Германия. В целия ЕС плановете продължават да се ускоряват. За по-малко от 2 години, откакто страните от ЕС представиха своите национални планове за енергетика и климат (ИНПЕК), планираното производство на електроенергия от въглища през 2030 г. в ЕС е съкратено с повече от половина (-58%). Това намаление ще предотврати изхвърлянето на допълнителни 89-152 мегатона емисии на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата през 2030 г., което е еквивалентно на премахване на 53-90 милиона автомобила от пътя.

„Спирането използване на въглищата обаче не трябва да става за сметка на засилване на друга зависимост към изкопаемо гориво, каквото е природният газ. За разлика от Западна Европа, благодарение на ниската свързаност на домакинствата към газовата мрежа, България е в състояние да направи скок към чисто отопление и производство на електроенергия, на базата на възобновяеми източници на енергия и технологии за съхранение.“

Радостина Славкова от „За Земята“

 

Бележки:

Можете да намерите доклада на страницата на Ember: https://ember-climate.org/project/germanys-2030-exit-isolates-remaining-eu-coal-power-polluters

*  Докладът в частта си за България е изготвен със съдействие от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“. 

 

/by

Становище на За Земята по вариант на НПВУ от 15 октомври 2021 г.

Във варианта на Българския План за възстановяване и устойчивост (НПВУ), публикуван от служебното правителство на 15 октомври 2021 г., има проекти и реформи, които не отговарят на философията на Енергийния преход и Справедливия преход. Въпреки значителните подобрения в планираните реформи и инвестиции в сравнение с предишните версии, документът все още включва развитие на капацитета за пренос на изкопаем газ и производство на енергия от изкопаем газ.

Според нас има няколко проекта, които не са подходящи за финансиране със средства от ЕС.

Проект H1 – замяна на производството на 1 гигават въглища с изкопаем газ. 

Това е скъпа и временна мярка, която няма да има устойчив ефект.

През лятото на 2021 г., след като плановете за преминаване от въглища на газ бяха обявени, За Земята заедно с Грийнпийс България, WWF България и Петъци за бъдеще България изразихме опасенията си относно предложението в писмо, изпратено до Европейската комисия. В допълнение към аргументите, изтъкнати в писмото, считаме, че този проект може да подкопае процеса на разработване на териториален план за справедлив преход за региона, който е в съвсем начален етап. Този проект и свързаната с него инфраструктура за доставка на газ не са преминали през никаква форма на стратегически оценки и сравнение с алтернативни варианти и никога не са били обсъждани с обществеността относно екологичните и социалните му въздействия.

У нас се породиха множество въпроси, свързани с плановете на България за преминаване от въглища на газ,които ще намерите в пълното ни становище.

Проект П13 – за изграждане на бъдеща инфраструктура за пренос на водород.

По наше мнение този проект всъщност е за изграждане на газова инфраструктура и няма да подпомогне енергийната трансформация във въглищния район „Марица изток“. Съществуват по-важни проекти, свързани с децентрализирано производство на  електроенергия и подпомагане на отделните домакинства за производство на електроенергия от възобновяеми източници, които се нуждаят от допълнително стимулиране.

Реформа 10 – създаване на държавно предприятие за рекултивация на мини.

Няма нужда да се финансира такова предприятие, особено с пари от ЕС. Рекултивацията на мини „Марица Изток“ е задължение на мините и те имат специален фонд за тази дейност. В информационния документ относно принципа „Замърсителят плаща“, разработен от Bankwatch и Европейското бюро за околна среда, призоваваме ЕК да направи внимателна оценка на подобен тип проекти по отношение на риска от прехвърляне на отговорността за възстановяването на земите от компаниите, които са се възползвали от минното дело и производството на енергия от изкопаеми горива, към Фонда за справедлив преход (ФСП) и други свързани с него фондове. Следователно е необходимо по-строго прилагане на принципа и ЕК следва да обмисли конкретни насоки за прилагане на принципите по отношение на финансирането от ЕС

Надяваме се, че когато Европейската комисия оценява Българския план за възстановяване, тя ще вземе предвид нашите препоръки.

Становище по окончателния вариант на НПВУ

Bulgarian Recovery and Resilience Plan – Evaluation and Recommendations

/by
,

Изложба Естествени Изолации – интервю с Ася Добруджалиева

По време на тридневната изложба на “За Земята” осъществена в края на септември  в партньорство с АСЕМ (Асоциация за Строителство с Естествени Материали) и Хабитат България (“Подлсон на човечеството”) проведохме серия от интервюта с експертите. В рамките на всеки един от дните до нас на щанда присъстваше експерт, който отговаряше на вашите въпроси свързани с правилния избор на изолационни материали при сградна реновация или ново строителство. В допълнение на вашите разговори с тях, потърсихме отговори и на някои от нашите въпроси относно ролята на естествените материали в строителството; биха ли могли да се превърнат в новото нормално при планиране и извършване на строителни дейности.

В първото от серията интервюта разговаряме с Ася Добруджалиева, председател на Управителния съвет на Асоциацията на еколозите от общините в България от 1999 г. и от 2010 г. насам – ръководител проекти във фондация „Подслон за човечеството”.   

– Здравейте, аз съм от Екологично сдружение „За Земята“. Тук сме с Ася Добруджалиева от Habitat България. Намираме се на отварянето на изложбата посветена на естествените изолационни материали. Искам да я попитам специално за текстилната изолация, която ни представиха. Да разкаже може би малко повече наистина какво пробуди интереса й да започне това начинание. 

– Благодаря за възможността за една такава експозиция тук на открито пред гражданите на София. Нещо, което се опитваме да реализираме в областта на подобряване енергийната ефективност на сградите. Причината Habitat България да се ангажира с темата с изолациите е, че ние работим за подобряване на жилищните условия в страната. Енергийнатa бедност е нещо, което нарежда България на най-ниските места в Европейския съюз от гледна точка на това, че жилищните сгради са с много ниска ефективност. Освен това става въпрос за високи цени на електроенергията и ниски доходи. Комбинацията от тези три фактора е ключова, за да можем да кажем, че имаме енергийна бедност. Тъй като едно от най-добрите решения за справянето с проблема е подобряването на енергийната ефективност на сградите, имахме желание да имаме максимално ниска цена за изолацията, така че да бъде приемливо и за най-бедните да направят подобряване на техните жилища. Водени от тази идея и с помощта на експерти, с които работихме, подготвихме едно предложение за това да проучим възможностите да произведем топлоизолация от рециклирани текстилни отпадъци.

Проблемът с тях през 2013, когато започна реализирането на идеята беше доста голям. Не че сега нещата са решени, но така или иначе се правят стъпки в тази посока. Докато тогава всичко, което излизаше като текстилен отпадък отиваше на депата, което означаваше намаляване на техните обеми. Освен това се появи един технологичен проблем за операторите на депата и по-специално в тези, които имаха сортиращи инсталации, защото текстилните отпадъци, попадайки в общия отпадък и постъпвайки в инсталация за сепариране, твърде често се усукват около различни елементи на инсталациите и довеждат до блокирането им. Така че, текстилния отпадък е абсолютно нежелан от гледна точка на това, че е труден за разделяне, че означава запълване на депата и най-вече, защото това е загуба на ресурси. 

– Тоест нужно е да го изкараме от общия поток и да го използваме за нещо друго. В случая можем да го приложим към изолационен материал, който е изцяло рециклиран. Предполагам, че не се използва химия при образуването му. Може ли да кажем малко за технологията?

– Основното за технологията е, че за да имаме възможността да правим този продукт, ние трябва да сведем текстилния отпадък до текстилни влакна. Това означава разчепкване, дераци и т.н. След това този материал може да бъде настилан, оформен по различни начини и да му се придават различни характеристики в зависимост от това с каква цел искате да го използвате. Ние направихме два варианта на текстилна изолация. И в двата случая има полипропилени, които подпомагат свързването на тези влакна, защото иначе нямаме свързващ елемент вътре в текстила.

Възможностите за неговото обработване са два вида. Единия начин, който показваме тук е с обикновено настилане и иглонабиване на материала, а към другия е добавено нагъване, което придава малко повече структура, стабилност и обем на изолацията. Двата варианта на този материала дават възможност за постигане на коефициента на топлопроводност от порядъка на 0.036, което е абсолютно съпоставимо с останалите известни на пазара топлоизолации. В този смисъл нашето желание да получим евтин продукт, не е невъзможно. Всичко зависи от това как ще върви политиката за управление на текстилните отпадъци в България. Така или иначе има възможност да се работи за тяхното разделно събиране и оползотворяване. Ние сме оптимисти, че това нещо ще се случи. 

– Доколкото съм запознат, мисля, че във Варна има инициатива за отваряне на завод за сепариране и рециклиране не текстилни отпадъци. Запозната ли сте с нея? 

– Точно с инициативата във Варна не съм, но всички виждате, че в последните години се правят опити да се създадат условия за разделно събиране на стари облекла и обувки. Може би още на не много места има такива специализирани съдове, но стъпка по стъпка се върви към това. Може би лидери в разделното събиране са магазините за втора употреба, защото част от веригите дават възможност за връщане на стари дрехи. 

– H&M специално и доста западни вериги вече, както и Patagonia, които правят туристическо облекло, стават известни с това, че ако занесеш стари дрехи и обувки, получаваш отстъпка от нов продукт, а те връщат материала изцяло в производството. 

– Страхотно. Сигурна съм, че подобни инициативи ще стават все повече, защото много хора имат отговорност към бъдещето на планетата и към това да не замърсяваме, да не създаваме отпадъци. Ние всички вероятно в някакъв момент ще осъзнаем колко важно е това и то не само за текстилните, а за всички видове отпадъци. „За Земята“ е водеща по темата за нулеви отпадъци, така че аз няма да говоря много по този въпрос, но ключовото тук са хората, домакинствата. Те са тези, които наистина трябва да започнат да разбират необходимостта от разделно събиране на отпадъците. Защото най-простото нещо, което правим – да хвърлим всичко в една торбичка в общия съд, е най-вредното. Защото когато постъпят тези смесени отпадъци на сепариращата инсталация, ресурсите в тях са силно замърсени и това което реално може да се рециклира е от порядъка на 10-15% в много оптимистични случаи.

Така че за да има смисъл от дейностите, които правим с отпадъците, първото и най-важното е поведението на източника, на домакинствата или разбира се в индустриалните сфери, там са малко по-различни нещата. Но това е ключова отправна точка. Да разбираме важността на ресурсите и да ги използваме. Ние се опитваме да направим това с тази изолация. Все още не я произвеждаме. Между другото тя има изключително добри характеристики като шумоизолация, но така или иначе работим в посока да започнем производство. Надяваме се това да се случи до две години и да можем наистина да покажем една кръгова икономика, един затворен цикъл на използване на ресурсите, отново и отново. 

– Какви са предпоставките, за да се случи масовото производство на тази изолация, за да може да се предложи на крайния клиент на достъпна цена и да бъде една реална алтернатива. Какво трябва да се случи от тук насетне, за да може да ги използваме и в програми за жилищно обновяване и да ги насочим към енергийно бедни?

– Разбира се, трябва да се случи самото производство поне на едно място. Имайте предвид, че това не е малка инвестиция, но въвеждането на принципа за отговорността на производителя и по отношение на текстилните отпадъци създава добра възможност да се акумулират финансови ресурси, които да се използват включително и в тази посока. Честно казано това не е най-добрия начин. Това, което много хубаво работи във Франция е създаването на национален фонд, в който постъпват всички отчисления за произведената текстилна продукция и на конкурсен принцип се кандидатства с идеи и различни проектни предложения и най-добрите се финансират, което според мен е най-ефективният подход за използване на тези средства.

Системата, която в България от доста години работи с организациите за оползотворяване на опаковките, например, показва различни дефекти и неефективно използване на акумулираните средства. Моето лично мнение е, че там трябва да има промяна, но за добро или за лошо в България се възприе системата, по която и до момента работим. Надявам се, че ще има достатъчно финансови ресурси, които да насърчават хората, които имат желание да се оползотворяват текстилните отпадъци наистина да го направят

Aудио файл с цялото интервю:

 

/by

Включваме се към проекта „Променяме се с климата“

Винаги сме вярвали, че най-хубавите неща се случват, когато работим заедно.
Затова се присъединяваме към проекта „Променяме се с климата“. Той представлява мащабна кампания, с която имаме за цел да достигнем до най-много хора и да им разкажем за влиянието на климатичните промени върху здравето, професиите ни, околната среда, животът ни като общество. Ще засегнем още темата за конкретните мерки по смекчаване, адаптация и устойчивост, които трябва да се предприемат.

Главната цел на проекта „Променяме се с климата“ е да бъде организирана мащабна кампания за повишаване на осведомеността и компетенциите на българската общественост по отношение на влиянието на климатичните промени върху човешкото здраве, околната среда и социалния и икономически живот на съвременното общество, както и конкретните мерки по смекчаване, адаптация и устойчивост спрямо промените в климата, които трябва да се предприемат.

Начало на проекта: 21 Октомври 2021

Продължителност: 20 месеца

Специфичните цели на проекта са:

  • Установяване на партньорство между училища, НПО от България и норвежки партньор;
  • Обмен на добри практики между партньорите на базата на споделена информация и разменено гостуване на делегации;
  • Разработване на онлайн информационно-образователен портал, достъпен до всички;
  • Разработване и утвърждаване от страна на МОН на 3 училищни учебни програми;
  • Провеждане на обучение на учители;
  • Организиране на регионални кампании и ученически проекти в Белица, Берковица, Бургас, Веселиново, Разград, Свищов и София, визиращи климатичните промени;
  • Запознаване на обществеността от целевите райони с постигнатите от кампанията резултати, както и отправяне на предложения до местната власт за конкретни мерки по адаптация към промените в климата;
  • Осигуряване на прозрачност по време на процеса посредством активен обмен на информация с мас медиите и при използването на социалните мрежи;

Гарантиране на ефективно (по съдържание и време) и оптимално (от гледна точка на изразходване на финансови ресурси) управление на проекта.

Дейности

  • Разработване на онлайн информационно-образователен портал с базисна информация, образователни модули, интерактивни игри, видеа, споделени добри практики, както и модул за онлайн обучение;
  • Разработване на 3 обучителни програми за учители, включени в ИРОПК на МОН;
  • Провеждане на 3-дневно обучение на 120 учители от целевите райони;
  • Организиране на 7 регионални кампании и 21 ученически проекти в седемте целеви райони – общ брой участници 1540;
  • Организиране на 1 начална, 7 регионални информационни срещи, 7 регионални конференции и 1 национална конференция ;
  • Обмен на информация и добри практики между българските партньори и норвежката организация посредством виртуално общуване и размяна на гостувания (общо 9 човека);
  • Активно информиране на обществеността за хода и резултатите от проекта посредством провеждането на 8 пресконференции, активното използване на социалните мрежи и функционирането на уебсайт на проекта.

Участници в проекта: 

В „Променяме се с климата“ си партнираме със 7 училища – от Белица, Берковица, Бургас, Веселиново, Разград, Свищов и София, Институт за прогресивно образование, София и Friends of the Earth – Норвегия.

Проeктът „Променяме се с климата“ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 190 340 евро по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и съфинансирана от българската държава. Програмата цели да подобри статуса на околната среда в екосистемите и да намали ефекта от замърсяването и други дейности на човека и да допринесе за постигане на общите цели на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 – намаляване на икономическите и социални различия в страните от Европейското икономическо пространство и засилване на двустранните взаимоотношения между страните донори – Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Република България.
Тази публикация е създадена в рамките на проект „Променяме се с климата”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Опазване на околната среда и климатични промени”, чрез ФМ на ЕИП 2014-2021 г. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Екологично сдружение „За Земята“ и при никакви обстоятелства не може да се счита, че
съдържанието на публикацията отразява официалното становище на Програмния оператор и/или Офиса на Финансовия механизъм.

Проект „Променяме се с климата“, с номер BGENVIRONMENT-4.002-0010-С01 и общ бюджет от 385 465 лв., се изпълнява по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и съфинансирана от българската държава. Бенефициент на проекта и водеща организация е Средно училище „Цветан Радославов“, град Свищов. Главната цел на проекта „Променяме се с климата“ е да бъде организирана мащабна кампания за повишаване на осведомеността и компетенциите на българската общественост по отношение на влиянието на климатичните промени върху човешкото здраве, околната среда и социалния и икономически живот на съвременното общество, както и конкретните мерки по смекчаване, адаптация и устойчивост спрямо промените в климата, които трябва да се предприемат. www.eeagrants.bg.

Проектът „Променяме се с климата“ е финансиран по „Малка грантова схема климат“, процедура BGENVIRONMENT-4.002.

Целта е да бъдат финансирани проекти за разработване на образователни програми и кампании, както и повишаване на осведомеността по въпросите на изменението на климата чрез информационни кампании сред широката общественост. Процедурата цели да повиши броя на обучените относно климатичните промени, смекчаване на въздействието и адаптация и да повиши броя на образователните институции (училища или детски градини), извършващи дейности за повишаване на осведомеността/образованието за климатичните промени и адаптацията.

www.ееаgrants.org, www.eeagrants.bg.

/by
,

20 страни ще спрат международното финансиране на изкопаеми горива

Преди броени дни на COP26 беше взето решение от историческо значение. Лидерите на 20 страни заявиха, че до края на 2022 ще преустановят финансирането на изкопаеми горива в други страни и ще пренасочат усилията си към възобновяемите източници на енергия. Сред тези 20 страни са и представители на четири от най-големите световни икономики – САЩ, Канада, Великобритания и Италия. Миналата година САЩ, Великобритания и Италия обявиха публично, че финансират добив на изкопаем газ в Мозамбик на стойност 7 млрд. долара. След новото обещание, което направиха, финансирането на изкопаеми горива и такъв тип проекти следва да бъде прекратено. 

Тук можете да прочетете официалния документ и да видите подписите на останалите страни

При все, че това е добра новина, няма как да не отбележим, че липсват подписите на няколко големи поддръжници на добива на нефт, въглища и изкопаем газ – Япония, Китай, Южна Корея, Австралия, Франция, Световната банка и Африканската банка за развитие. За съжаление, България също не е подписала обещанието, въпреки че фигурират подписите на други небогати източноевропейски страни като Албания и Молдова. България дори върви в обратна посока и планира нови газови инвестиции в Плана за възстановяване и в Петия списък с енергийни проекти от общ интерес на ЕС.

От друга страна, въпреки че подписът на Китай липсва тук, по-рано тази седмица Китай и САЩ подписаха обща декларация, говореща за спиране на въглищните си инвестиции в други страни през настоящето десетилетие. Китай обяви и намерението си да работи за ускоряване намалението на собствените си въглищни емисии, както и план за действие по метана и мерки срещу обезлесяването.

По време на COP26 виждаме все по-амбициозни обещания и споразумения, свързани с глобалния преход към чиста енергия. Но има още много какво да се желае от политическите лидери, особено от лидерите на тези страни, чиито икономики са достатъчно силни, за да си позволят да дадат пример и първи да спрат финансирането (и използването) на изкопаеми горива.

_______________________

Източници: ClimateChangeNews.com и US Department of State

Изображение: Screenshot/Youtube/UK government)

/by
,

Нови 30 газови приоритетни енергийни проекта на стойност 13 млрд. евро заплашват климата и хората

Нови 30 газови приоритетни енергийни проекта на стойност 13 млрд. евро заплашват климата и хората. Цената за експлоатацията на предвидените газови съоръжения възлиза на над 320 милиона евро за всяка година от тяхното съществуване. Най-малко 865,57 млн. евро ще струва изграждането на българските газови проекти в Петия списък на ПОИ, при експлоатационни разходи от 13,13 млн. евро на година.

Дори докато международните преговори по въпросите на климата текат в Глазгоу, председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен заяви, че е “наш дълг да действаме сега”, новата версия на списъка на Комисията с приоритетна за развитие енергийната инфраструктура предвижда ЕС да подкрепи мега-проекти, които ще заключат Европа в примката на продължаваща зависимост от изкопаемите горива и ще изострят климатичната криза.

Чрез Петото издание на списъка с Проекти от общ интерес (ПОИ / 5th PCI List) ЕС планира да подкрепи спорни газови проекти, като например разширяването на газопровода БРУА, минаващ през Румъния, но и с намерения да минава през България. Такива проекти са кандидатствали за ПОИ и в миналото, но са били отхвърлени от ЕК (фаза 2 на БРУА към България е отменена през април 2020 г.).

ПОИ са трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които получават най-висока политическа подкрепа на ниво Европейски съюз: по-бързи разрешителни процедури, ускорен процес на оценка за въздействието върху околната среда и допускане до специална линия на финансиране от ЕС (Механизмът за свързване на Европа/Connecting Europe Facility).

Проектите на българска територия от списъка са 4:

6.8.1 Газов интерконектор Гърция – България, още известен като IGB, между Комотини и Стара Загора, с компресорна станция в Кипи, Гърция.

6.8.2 Рехабилитация, модернизация и разширяване на българската газопреносна мрежа. 

6.8.3 Газов интерконектор България – Сърбия.

6.20.2 Разширяване на газохранилището в Чирен.

Част от проектите като Чирен кандидатстват за приоритетно финансиране и в рамките на инициативата “Три морета”.

През януари 2021 г. Европейската комисия публикува списък с кандидат-проектите за петия по ред списък с проекти от общ интерес или ПОИ, съдържащ 74 на брой газови проекта. Лъч надежда е, че тогава присъстваше и 5-ти газов проект от България (газопровода Eastring, минаващ през Словакия, България, Румъния и Унгария), който не виждаме в настоящата изтекла информация. Eastring е отложен за неопределено време, въпреки че е получил пари от ЕС за предпроектни проучвания през 2016 г. партньорите не го продължават.

Извън списъка остава и терминала за втечнен газ до Александруполис, както и продължение на газопровода TAP.

Комисията беше поела ангажимент да състави този пети по ред списък в хармония с целите на Европейската Зелена Сделка, като представи силно ограничени възможности за проекти за изкопаем газ. Вместо да спре субсидиите за изкопаеми горива, този нов списък ще предлага подновена подкрепа и пари на данъкоплатците да се дават за ненужни и увреждащи климата изкопаеми горива през следващите две години, но и потенциално много по-дълго.

Това се случва на фона на кризата с цената на изкопаемия газ в Европа, причината за която от части е причинена от прекомерната зависимост от газа, който нееднократно се е оказвал ненадежден. 

Правилата на ЕС относно трансевропейските енергийни мрежи (Регламента TEN-E), под чийто контрол е ПОИ списъка, понастоящем се преразглеждат. За съжаление и Европейският съвет и Европейският парламент предлагат вратички, които продължават да дават възможност прекомерно много проекти за изкопаем газ да попаднат в бъдещи издания на списъка с приоритетни проекти.     

Затова призоваваме:

Проектите от списъка са икономически нерентабилни без публично финансиране. Вместо тях от финансиране и подкрепата на ЕС трябва да се възползват наистина устойчиви проекти за справедлив енергиен преход.

/by
,

Само два политически участника отговориха за политиките им за чист въздух

Във връзка с предстоящите избори от гражданско обединение „Дишай, България“, част от което е и За Земята, се обърнахме към представителите на основните политически партии, които имат реален шанс да влязат в следващото Народно събрание и им зададохме няколко кратки, но важни въпроса, свързани с политиката за подобряване на въздуха в България.

Преди две седмици изпратихме анкетата на тема въздух  до кандидатите за депутати на партиите „ГЕРБ“, „БСП“, „ДПС“, „ИТН“, „Продължаваме промяната“, „Изправи се БГ- ние идваме“, „Да, България“, „Зелено движение“, „Възраждане“.

Само две формации отговориха на запитването ни, изпратено от нас като обикновени граждани, но и като гласоподаватели. И двете са част от коалицията „Демократична България” – това са “Да, България” и „Зелено движение“.

Озадачени сме от факта, че повечето от партиите, които биха искали да ни представляват в парламента, предпочетоха изобщо да не отговарят на въпросите свързани с тяхната политика за подобряване на въздуха в България. Те предпочетоха да не изразят мнението си по тази ключова за България тема и то в контекста на стряскащите данни от Световната здравна организация. Според тези данни, вследствие на замърсяването на въздуха на годишна база в страната умират 8000–9000 души. Тази констатация се потвърждава и от докладите на Европейската агенция за околна среда.

Политиките за по-чист въздух, които избраха от “Демократична България”

И “Да, България”, и “Зелено движение” – единствените, които върнаха анкетата попълнена, заявяват готовност подобряването на качеството на въздуха в страната да бъде един от водещите им приоритети.

И двете политически формации биха подкрепили реформи в Министерството на околната среда и водите и в Изпълнителната агенция по околна среда, които да подсилят експертизата на тези институции и капацитета им за прилагане на адекватен и навременен контрол върху нарушителите.

Относно изгарянето на отпадъци в страната от „Да България“ отговарят, че  главната им цел ще бъде да развиват политики за предотвратяване генерирането на боклук, както и политики за стимулиране на рециклирането. Изгарянето, според тях, е крайна мярка и то при условие, че са изградени необходимите пречиствателни инсталации. От „Зелено движение“ са твърдо против изгарянето на отпадъци.

И двете формации се обявяват за постепенно премахване на отоплението с въглища и дърва, които са основният източник на замърсяване в България, като същевременно се предвидят мерки за осигуряване на отоплението на енергийно бедните домакинства, базирани на повишаване на енергийната ефективност на домовете и модерни чисти и климатично неутрални технологии за отопление.

Двете партии биха работили за въвеждане на работещ стандарт за дървесината, предназначена за отопление: за максимална влажност, липса на химическа обработка и покрития и пр.

Кандидатите за новия парламент от двете формации одобряват създаването на повече “зелени зони” – това са свободни от автомобили пешеходни зони, и зони с ниски емисии от транспорта в градовете с лошо качество на атмосферния въздух, както и създаването на благоприятна среда за производство на повече електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, включително и такива за отопление (например геотермална енергия).

И “Да, България”, и “Зелено движение” подкрепят електрификацията на обществения транспорт в градовете и са за въвеждането на депозитна система за събиране на пластмасови отпадъци.

 

Гражданско обединение “Дишай, България”  е неполитическа, неформална  организация, която обединява под обща шапка 7 сдружения и обединения от различни области на страната, които работят за правото си да дишат чист въздух.

Повече за нашето обединение можете да научите от страниците и уебсайтовете на неговите членове:

  • Сдружение “Дишай, Перник”
  • Сдружение “За чист въздух и вода в Русе“
  • Сдружение „Дишай, Девня“
  • Сдружение „Дишай, Добруджа“
  • Гражданско обединение „Благоевград иска да диша“
  • Гражданско обединение „Дишай, Пловдив“
  • Екологично сдружение „За Земята“
/by
,

Внасяме жалба срещу отказа на съда да разгледа жалбата ни срещу програмата за въздуха на София

Днес, 9-ти ноември 2021 г, с група граждани внасяме жалба срещу отказа на Административен съд – София град (АССГ) да разгледа по същество жалбата ни срещу Програмата за качество на въздуха на София, като се обръщаме към по-висша инстанция – Върховния административен съд. Това се случва четири месеца след внасянето на първата жалба, която АССГ реши да отхвърли с аргумент, че жалбоподателите нямат правен интерес, без ясни мотиви и в противоречие с европейското законодателство.

Защо обжалваме Програмата за качество на въздуха в София

“Първопричината да обжалваме Програмата за качество на въздуха е, че мерките и заложеният бюджет не гарантират, че ще доведат до постигане на законовите норми за въздуха, обещани от Столична община за 2024 г. По този начин гражданите на София ще продължат да дишат мръсен въздух и да се разболяват от него. Много от мерките не са разписани достатъчно ясно в плана за действие към програмата. Липсват ясни показатели за изпълнение, обвързани с постигането на желания ефект – намаляване на емисиите и оттам на замърсяването,”

Ивайло Хлебаров от “За Земята“

Замърсяването на въздуха в София е дългогодишен проблем, продължава и досега да уврежда живота и здравето на хората. Заради системното неспазване на нормите и в столицата България беше осъдена веднъж от Европейския съд през 2017 г. В момента Европейската комисия води второ дело срещу България, заради недобро прилагане на решението от първото дело и има реален шанс съдът да ни наложи глоби.

“Програмата за качество на въздуха е инструментът, който трябва да осигури постигане на нормите за чист въздух в София в най-кратък срок. С отказа си от правосъдие, българският съд лишава жителите на София от възможността да упражнят контрол върху решенията на общината. А именно това са хората, които понасят последиците от дългогодишното несправяне с мръсния въздух в столицата ни,”

адвокат Регина Стоилова, представляваща жалбоподателите.

Дори и да постигнем настоящите норми, това не значи, че въздухът ще е чист и ние няма да се разболяваме заради него. През септември 2021 г. Световната здравна организация публикува новите си насоки за допустими нива на замърсяване на въздуха и те са още по-ниски. Предстоят и промени на европейските норми в съшата посока. Затова е много важно програмите, които се изготвят, да са с много добро качество и да се изпълняват.

Сред гражданите, които обжалват програмата, са мъж на средна възраст, страдащ от остра астма; семейство с две малки деца, живеещи близо до булевард с тежък трафик и жена, занимаваща се с бягане. Всички те в ежедневието си правят постъпки, които да ограничат излагането им на мръсен въздух и негативните последици от това.

София изготви поредната си четвърта програма за въздуха, която не е достатъчно амбициозна. Така,  много хора ще продължат да страдат от мръсния въздух. Имено затова заведохме делото в началото на лятото. Съдът на първа инстанция отхвърли жалбата ни, отсъждайки, че нямаме правен интерес да обжалваме програмата.

Напомняме, че България и Полша са единствените държави-членки в Европейския съюз, в които съдилищата не признават правото на гражданите и неправителствените организации да оспорват програмите за качество на въздуха. От 15 май 2020 г. срещу България започна наказателна процедура за нарушаване на правото на ЕС и отказ от достъп до правосъдие.

 

 

Снимка: Ангел Балашев, Unsplash

/by
,

Българите искат новите техники за производство на ГМО да бъдат регулирани строго

Според социологическо проучване, изготвено от Маркет Линкс през август 2021, над 71% от българите смятат, че трябва да се запазят строгите регулации и да се прилагат правилата им по отношение на новите геномни техники. Над 60% от запитаните са категорични в това си желание. Тези правила изискват извършването на оценка за безопасност, одобрение преди допускане на отглеждането на растения и животни, контрол при влагането им  в храни и фуражи, обозначаването на съдържанието  им върху  етикетите на храните и проследяемост.  16.5% от гражданите не могат да дадат отговор на въпроса, а едва около 12% смятат, че не трябва да се прилагат тези правила.

 

 

Новите геномни техники (известни още като новите ГМО) са инструменти на генното инженерство и се използват за промяна на генетичния материал на растения, животни и микроорганизми, включително и за генетична терапия на хора. В някои страни вече се отглеждат генетично редактирани растения. Учените и фирмите, произвеждащи семена и препарати за растителна защита твърдят, че растенията, генно изменени чрез тези техники не са ГМО и са безопасни заради по-голямата  прецизност и по-частичната промяна в гените. В същото време има редица изследвания, публикувани в научни списания, които показват, че те могат да доведат до специфични рискове за здравето на хората и околната среда. 

В следващите месеци Европейският съюз ще трябва да реши как да регулира тези продукти – като ГМО или по друг начин като Европейската комисия предприе редица стъпки в посока дерегулация на новите ГМО, което не се приема добре от граждани, фермери, биологични производители, големи търговски вериги, редица учени и научни организации в ЕС. Причина за това е, че те са важни, защото гарантират безопасността на храните, фуражите и околната среда. Преди дни приключи публично допитване на Комисията относно първоначалната оценка на въздействието за нова юридическа рамка на две групи нови техники за ГМО – целенасочени мутагенеза и цисгенеза на растения за храни и фуражи. Резултатите от проучването не са публикувани още, но благодарение на редица европейски организации, коментари по тази сложна материя успяха да вземат над 69 000 граждани, които използваха специално разработен онлайн инструмент и казаха „Не на дерегулацията на новите ГМО“. Общо малко над 70 000 души се включиха в консултацията.

„Европейската Комисия от около две години павира пътя за дерегулацията на новите ГМО, въпреки острата опозиция на граждани, фермери и бизнес в полза на мултинационалните компании. Припомняме на Комисията и националните правителства, че от тях се очаква да защитават правата на гражданите, а не на отделни влиятелни бизнеси и не трябва да поставят под риск нашето здраве, околна среда и правото ни да решаваме с какво да се храним, като променят правилата за безопасност, етикетиране и проследяемост на новите ГМО като се опитват да ги дерегулират или смекчат регулацията им“.

Ивайло Попов, ЕС За Земята

 

/by
,

Търсим си Координатор финансово управление на проекти

Задължения и отговорности:

  • Финансово управление и отчитане на проекти и комуникация с донорите;
  • Съдействие при бюджетиране на нови проекти;
  • Разработване и актуализиране на финансови процедури и политики;
  • Контрол на паричните потоци и ликвидността;
  • Изработва бюджет на организацията и следи нивото на планираните непреки разходи по проекти;
  • Отговаря за финансовата отчетност, правила и процеси.

 

Изисквания:

  • Икономическо образование;
  • Опит в управление на проекти и финансовото им отчитане;
  • Опит – мин. 3 години с финансов мениджмънт;
  • Умение да работи, както в група, така и да бъде инициативен и самоорганизиран; 
  • Добри комуникационни способности; 
  • Говорим и писмен английски език;
  • Ангажираност по теми, свързани с екологична и икономическа справедливост и каузите на За Земята – пожелателно.
  • Опит във фондонабиране – пожелателно;

 

Какво предлагаме:

  • Заетост:  Гъвкаво работно време и между 50 – 70 % заетост.
  • Вид на договора – външен консултант с издаване на фактура по възможност или срочни трудови договори
  • Старт: по договаряне 
  • Заплащане: адекватно за сектора (брутна сума 1500,00 лв. при 50% заетост)
  • Къде: може да е базиран във всяка точка на страната, но работата изисква спорадични пътувания за срещи с екипа в София 

 

Как да кандидатствате:

Изпратете кратко мотивационно писмо и CV на адрес jobs@zazemiata.org до 20 ноември 2021г.  с предмет: Координатор финансово управление на проекти

 

/by
, ,

Форум „Конференция по демокрация“, на живо във Facebook и YouTube, 6.11.21 (събота)

Извънредното есенно издание на гражданския форум „Конференция по демокрация“ ще се излъчва на живо във Facebook и YouTube на 6 ноември(събота) от 10:00 до 16:00 часа.

Форматът на събитието е съобразен с наложените противоепидемични мерки и ще бъде без публика на живо. Въпреки това, всеки ще има възможност да задава въпроси и да участва в дискусията чрез коментар по време на излъчването на живо. 

Целта на форума е да осигурява трибуна за представяне на граждански каузи и дейности в подкрепа на демократичните ценности в обществото

  • свобода и защита на граждански права,
  • баланс на интереси на различни групи в обществото,
  • постигане на консенсус и устойчиво развитие.

В предстоящото издание на конференцията, на фокус са въпросите за изгарянето на отпадъците, добива на газ в Добруджа, енергийната и Ковид кризите.

Извънредното есенно издание на Конференция по демокрация се организира от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, а ние  сме партньори. Конференцията се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския съюз, Фонд Активни граждани по финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП и Open Society Foundations.

Основната цел на събитието е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

 

„Тези, които избраха демокрацията пред хляба, днес ядат триста вида хляб. А тези, които избраха хляба, днес нямат ни хляб, ни демокрация!“

У. Чърчил

 

 

 

 

 

 

/by