След 25 години има воля за споразумениеPinterest @krasisnook
,

След 25 години има воля за споразумение за Кресненския пролом и магистрала Струма

След 25 години има воля за споразумение между управляващите, местните хора и природозащитниците за Кресненския пролом и магистрала Струма

След 25 годишни опити на различни управляващи и ръководства на Агенция “Пътна инфраструктура” да прокарат автомагистрала Струма през екологично чувствителния Кресненски пролом, има надежда най-после проектът ще бъде реализиран и природата ще бъде опазена в съответствие с националното и европейско природозащитно законодателство.

След срещи на местните хора от Кресна, Коалицията „Да спасим Кресненското дефиле“ с Борислав Сандов, министър на Околната среда и водите и с Гроздан Караджов, министър на Регионалното развитие, имаме потвърждение и от двете страни за разбиране на сериозността на екологичните аргументи при избора на вариант за строителството на този участък на магистрала Струма.

Имаме уверенията и на двете институции, че пристъпват към разработването на нова екологична оценка за избор на вариант извън пролома съгласно забележките на Европейската комисия от 2019 г. и Препоръка 212 на Комитета на Бернската конвенция от декември 2021.

Отчитаме този напредък като единствения възможен път за реализиране на проекта, одобрението на европейски средства за финансирането му и избягването на санкции за нарушаване на природозащитното законодателство.

„И днес, както и през тези 25 г., нашата позиция е, че само вариант извън пролома е и най-доброто решение за местните хора осигуряващо  достъпът до техните имоти, градини, лозя, както и туристически атракции и други дейности на малкия бизнес там.“, казва Даниел Попов от „Да спасим Кресненското дефиле“.

Припомняме, че след независимата експертна мисия на Бернската конвенция, която се състоя през август 2021, и включи всички заинтересовани страни, включително местни жители и рафтинг клубове, българското правителство прие препоръки и се съгласи на съставяне на консенсусни работни групи, които да намерят решение за спорните въпроси за отсечката в Кресненския пролом.

Експертите отчетоха нуждата от запазването на локален път, за да се реши въпросът с пътната безопасност и да се защитят и местните хора и бизнеси в Кресна. Вариантите, отговарящи на изискванията за опазване на природата и спазване на пътната безопасност, са построяване на дълъг тунел или т.нар. пълен източен обход при изнасяне на двете платна извън Кресненския пролом на изток (т.нар. Г20).

Съдът реши
,

Съдът реши: граждани не могат да обжалват програмата за въздуха на София

Съдът реши окончателно!

В началото на тази седмица Върховният административен съд (ВАС) отхвърли окончателно жалбата на За Земята и жители на столицата срещу Програмата за качество на въздуха (ПКАВ) на София за периода 2021-2026 г. Съдът не признава, че програмата засяга права и интереси на жалбоподателите като приема, че това е вътрешноведомствен акт, който законът провъзгласява за необжалваем.

Това е третият ни опит да инициираме съдебна процедура срещу програма за въздуха като целта бе да се постигнат по-ефективни мерки срещу замърсяването на въздуха и да се преразгледа бюджетът за тях. Припомняме, че при подобни производства в Пловдив и в София, развили се през 2018-2019 г., изходът беше идентичен; съдът не призна програмата за акт, който засяга права и интереси на жалбоподателите, вместо това прие, че представлява вътрешноведомствен акт, който законът изрично провъзгласява за необжалваем.

“Българските съдилища не признават правото на обжалване на тези програми от страна на неправителствения сектор, както и от гражданите, с което пренебрегват съдебната практика на Съдът на европейския съюз (СЕС) и Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ). Обмисляме да подкрепим гражданите и да се обърнем към ЕСПЧ по повод нарушените им права от страна на българската държава.” коментира Ивайло Хлебаров от За Земята.

ВАС отхвърли и искането ни за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, с което да поставим пред него въпросите, дали законодателството в ЕС дава право на граждани и граждански организации да обжалват програмите.

Припомняме, че Европейската комисия започна процедура срещу България и Полша през 2020 г. Именно заради невъзможността гражданите и неправителствените организации да обжалват програмите за качество на въздуха в съдилищата на двете страни. Това са и единствените държави-членки в Европейския съюз, в които съдилищата отказват достъп до правосъдие по този въпрос.

“Програмата за качество на въздуха е инструментът, който трябва да осигури постигане на нормите за чист въздух в София в най-кратък срок. С отказа си от правосъдие, българският съд лишава жителите на София от възможността да упражнят контрол върху решенията на общината. А именно това са хората, които понасят последиците от дългогодишното несправяне с мръсния въздух в столицата ни.” Коментира адвокат Регина Стоилова, която представлява жалбоподателите.

Друг проблем на това определение е свързан със същината на програмите за качество на въздуха и степента на засягане на гражданските свободи, които произтичат от приемането на такъв акт, въпреки подробната аргументация от страна на жалбоподателите в тази насока. От правилния избор на ефективни и амбициозни мерки в тях пряко зависи дали изобщо и до каква степен ще се подобрят показателите на атмосферния въздух, който всички дишаме. От За Земята припомняме още, че това решение на съда е поредното, в което се приема, че план или програма, които съдържат мерки и политики, представляват вътрешноведомствен акт. Това вероятно е било причината съдебните състави на АССГ и ВАС да поемат по инерцията на досегашната съдебна практика и погрешно да приемат, че ПКАВ не съдържа нещо повече от няколко абстрактни политики.

Стандартите за въздуха на ЕС

Стандартите за въздуха на ЕС да съответстват с новите препоръки на СЗО

Позиция на “За Земята”

Стандартите на Европейския съюз за качество на въздуха да съответстват на най-новите препоръки на Световната здравна организация (СЗО), базирани на последните научни анализи. Това е едно от основните послания в позицията на сдружение “За Земята” по повод обществените консултации от декември 2021 г., за ревизия на Директивите за качество на въздуха на ЕС. Настоящите стандарти за въздух на ЕС, договорени в далечната 2008 г., са резултат от остарял политически компромис в ущърб на здравето на хората, не отразяващи най-новите доказателства в науката. 

Позицията на “За Земята” е подкрепена от още 15 екологични, здравни, детски, женски организации и граждански групи за подобряване  качеството на въздуха в страната. 

Силното и ясно европейско законодателство е предпоставка за правилното му транспониране и прилагане на национално ниво. 

Какви са другите препоръки на “За Земята”:

Задължителните гранични стойности на замърсяване на въздуха са ключов двигател за намаляване на концентрациите на замърсяване на въздуха. Щетите за здравето и околната среда поради замърсяването на въздуха трябва спешно да се намалят. Това може да се случи само с амбициозен график за постигане на новите стандарти за 2030 г. Директивите трябва също да се ангажират с амбиция за нулево замърсяване (т.е. без рискове за здравето) от 2040 г., като дори надхвърлят препоръката на СЗО.

Ревизираните Директиви трябва да включват ограничаването и на  други опасни за здравето замърсители на въздуха. И за тях следва да се въведат стандарти за качество на въздуха и изисквания за мониторинг. 

От “За Земята” настояваме и за подобряване на законодателна рамка за качеството на въздух, включително аспекти като наказания и обществена информация. Ревизираните европейски директиви трябва да включват разпоредби, осигуряващи достъп до правосъдие на национално ниво и по казуси с качеството на въздуха. България е една от малкото държави-членки на ЕС, които продължават да забраняват достъпа до правосъдие по този въпрос. Българските съдилища не прилагат съдебната практика на СЕС и отказват достъп до съд на граждани и екологични сдружения по плановете за въздуха. 

Директивите трябва да включват разпоредби за обществено участие в процедурите за приемане на планове за качество на въздуха. Това ще доведе до  имплементирането на изчерпателни законови изисквания в националното законодателство, осигуряващи ефективни възможности за обществено участие в изготвянето на планове за качество на въздуха. Трябва да се включат и по-подробни разпоредби за санкциите и разпоредбите за хармонизиране на правилата за обезщетение за вреди. 

Необходимо е въвеждане на редовните информационни системи за качеството на въздуха, информиращи през цялото време за риска за здравето, предупреждения и ефективни краткосрочни планове за действие за всички основни замърсители.

Налага се и засилване на мониторинга на качеството на въздуха. Законовите изисквания за мрежите за мониторинг трябва да гарантират, че всеки в ЕС има достъп до навременна и надеждна информация за качеството на въздуха. Освен това Европейската комисия следва да наблюдава спазването на законовите изисквания от държавите-членки за местоположението на точките за вземане на проби. Комисията следва да въведе система за оценка на функционирането на станциите. 

Необходимо е да се увеличи минималният брой станции за ФПЧ2,5. В България има общо 10 такива станции за измерване. През 2020 г. 40% от тези станции не са разполагали с минималните данни, необходими за изчисляване на средногодишната стойност. София, столица с над 1,3 млн. души, разполага само с една ФПЧ2.5 станция в границите на града. За 3 години – 2018, 2019 и 2020 г. – поради технически проблеми нямаше достатъчно измервания за определяне на средногодишната стойност.

Освен това ЕК трябва да изисква станции за мониторинг на ултрафини частици, черен въглерод и амоняк и да гарантира непрекъснатост на измерванията за всички замърсители. 

Гражданите също имат нарастваща роля при оценката на качеството на въздуха в своите градове с различни проекти за гражданска наука, като например разработване на алтернативни мрежи за измерване. Тя осигурява много по-добра пространствена разделителна способност и по-широко покритие от официалната мрежа. По-ясни ръководства за такива мрежи биха могли да бъдат част от директивата – наред с методологическата подкрепа от JRC. Държавите-членки следва да бъдат насърчавани да допълват официалните мрежи за измерване с гражданските такива, като не ги отхвърлят като нереферентни.

Трябва да се поставят по-ясни изисквания за планове за качество на въздуха.

Европейската комисия трябва да предприеме стъпки за стандартизиране на системата за сигнали за замърсяване на въздуха в целия ЕС, особено за фини прахови частици (ФПЧ).

Припомняме, че България е сред страните в ЕС, най-силно засегнати от замърсяването на въздуха, което пък причинява тежки заболявания като астма, сърдечно-съдови проблеми и рак на белия дроб. Страната ни изостава в изпълнението на настоящите стандарти на ЕС за качество на въздуха и все още нарушава пределно допустимите стойности за ФПЧ10, ФПЧ2.5, SO2 и NO2. С решение от 2017 г. Съдът на Европейския съюз осъди страната за нарушаване на ограниченията за ФПЧ10. България не прилага законодателството за чист въздух, а много от тези ограничения трябваше да бъдат спазени преди десетилетие.

Тук можете да се запознаете с целия текст на становището.

Таксономията
,

Призив за изключване на ядрена и газова енергия от Таксономията за устойчиви инвестиции на ЕС

Политическо решение с фатални последствия – Европейския Съюз (ЕС) на път да класифицира газа и ядрената енергия като устойчиви енергийни източници

В навечерието на Нова година, на 31 декември 2021 г., Европейската комисия представи намерението си да включи изкопаемия газ, както и ядрената енергия, като зелени горива в изготвената от нея „Таксономия“ на устойчивите инвестиции. Класификационната система, наречена „Таксономия“, има за цел да регулира в целия ЕС кои финансови инвестиции ще се считат за устойчиви в бъдеще, за да се насочват финансовите потоци и бизнеса в посока на благоприятна за климата икономика и ускоряване на енергийния преход. Този важен елемент от европейското законодателство се очаква да бъде официално публикуван в края на месеца, но е необходимо да бъде преосмислен.

Изкопаемият газ: нито устойчив, нито зелен

При изкопаемия газ няма нищо природно, устойчиво или зелено, дори и употребата му да е „за кратко“ като „преходно гориво“. 

Изкопаемият газ в никакъв случай не е устойчив или зелен енергиен източник, тъй като по веригата на производство, транспорт и потребление се отделят големи количества вредни за климата парникови газове. Заради изтичащия от газовите съоръжения и тръбопроводи метан парниковият и затоплящ ефект на газа е много по-голям от този на въглищата (които не са включени в таксономията). Инвестициите, вложени в газовата енергия посредством „Таксономията“ ще бъдат заключени за десетилетия и ще липсват при изграждане на съоръжения за производство на възобновяема енергия. 

Опитът газът и ядрената енергия да се представят като част от решението на климатичната криза е лъжлив и изключително опасен. Вредата, която газовата индустрия ще нанесе на екосистемите, биоразнообразието и човешкото здраве и енергийна сигурност в България и Европа е значителна. Вместо да се използва съществуващата инфраструктура и вече подготвен терен за изграждане на  възобновяеми енергийни източници, се инвестира в изграждането на нови газопроводи, които унищожават почвата и заемат терен, който може да се използва за ВЕИ-та. Там където възобновяемата енергия би помогнала за намаляването на замърсяването на въздуха и отделянето на вредни емисии, газът ще насити въздуха с метан, изтичащ от газопроводите, компресорните станции и всяка друга газова инфраструктура.

Защо ядрената енергетика не е климатично решение?

Европейската комисия трябва да преосмисли и намерението си да обяви ядрената енергия за устойчив енергиен източник. Според Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар, Европейският съюз ще трябва да инвестира 500 милиарда евро в атомни електроцентрали от ново поколение от сега до 2050 година, а съществуващите ядрени централи ще се нуждаят от 50 милиарда евро инвестиции от сега до 2030 година. Трябва да имаме предвид, че и при реакторите от т.нар. „ново поколение“ няма решение на въпроса със съхранението на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, а това е основно изискване на Таксономията. 

Докато фокусът на климатичните политики през последните години беше намаляването на емисиите на въглеродния диоксид, което начерта посоката към намаляването им, радиоактивните отпадъци продължават да бъдат по-малко популярен, но точно толкова актуален екологичен, социален и здравен проблем. 

Дори веднага да започнат строежи на нови ядрени реактори, срокът в който могат да заработят е 2032-2035 г. – тоест те не решават никакви проблеми в производството на енергия в близките 10 години, които са критични за облекчаване на климатичната криза. 

Малките модулни реактори нямат лиценз в нито една страна в света, в момента са на ниво пилотни проекти финансирани от държавите, никъде не са построени и не работят на пазарен принцип. Неразумно е ЕС да инвестира такива огромни средства в рисковата ядрена енергетика, вместо да продължи да залага на повишаване на енергийната ефективност, децентрализацията на производството на електроенергия и разширяване на достъпа до ВЕИ на отделните домакинства.

В противоречие с целите на ЕС за климатична неутралност до 2050

Плановете на ЕС да класифицира газа и ядрената енергия като устойчиви енергийни източници напълно противоречат на намерението и на дългогодишния процес на Таксономията. Вместо да предостави ясна, амбициозна и ефективна политика за изпълнението на Европейската Зелена Сделка и пакета “Адаптиране към цел 55”, Европейската комисия изпраща фатален сигнал на други държави, работещи над подобни въпроси. Таксономията трябва да се съобрази с амбицията за климата в законодателния пакет „Fit for 55“ / “Адаптиране към цел 55”, а не да пречи! Още повече, че самата Европейска комисия казва, че в изпълнение на климатичните й цели, трябва да се намали употребата на газ с 37% до 2030 г.

Изкопаемият газ няма място в Европейската Таксономия. Време е Европейската комисия да даде път на истинската зелена енергия и да поведе Европа към климатична неутралност до 2050. 

Нашият призив към политиците в България и Евросъюза:

За Земята призовава Българското правителство и държавите членки на Евросъюза 

  • да се противопоставят на плановете на Брюксел, които ще определят бъдещите инвестиции в газови или атомни електроцентрали като устойчиви.
  • да спрат възвеличаването на мръсни и опасни технологии, които са част от миналото, и да проправят пътя към климатична неутралност – на европейско и национално ниво.
  • да се присъединят към Австрия и Люксембург и да се обърнат към Съда на ЕС, за да спрат решението на ЕК.

Призоваваме и всеки отделен човек да подкрепи петицията до Европейската комисия, настояваща за изключване на изкопаемия газ и ядрената енергия от таксономията на ЕС и вместо тях да се инвестира в енергийни проекти, които ограничават глобалното затопляне до 1.5C и позволяват на ЕС да постигне своите климатични цели за 2030 г.

, ,

Конференция по демокрация 2022 – търси презентатори/лектори/докладчици

Конференция по демокрация 2022 – търси презентатори/лектори /докладчици на тема „Граждански инициативи от Варна и страната“

Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) и Сдружение “За Земята” стартира набирането на участници за Граждански форум – Конференция по Демокрация 2022, който ще се проведе на 26.02. 2022 г. (събота).

Конференцията предоставя възможност за представяне на граждански каузи, позиции или дейности в подкрепа на демократичните ценности. Местата за участие с осигурено от организаторите финансиране са ограничени. На кандидатите извън Варна ще бъдат поети разходите за пътни и нощувки.

Можете да представите дейности и от предишни години, защото форумът има за цел да осигурява трибуна за представяне на активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото

  • свобода и защита на граждански права;
  • баланс на интереси на различни групи в обществото;
  • постигане на консенсус (договореност).

Форумът има за цел също да подпомага провеждането на дебати по прилагането на демократичните ценности и усъвършенстването на демократичните практики.

Всеки желаещ да представи дейности или казус трябва да заяви своето участие, като ни изпрати резюме на казуса (до 10 изречения) на електронен адрес: ecovarna.info@gmail.com  до 31 януари 2022, 00:00 ч.

Всеки презентатор трябва да има предвид, че презентацията  трябва да бъде 18 минути. Одобрените участници ще получат известие обратно на електронната поща, от която са изпратили своята заявка за участие и ще бъдат вписани в дневния ред на конференцията.

Мястото и дневния ред на конференцията ще бъдат обявени на 2-ри февруари 2022 г. в интернет страницата на ОЦОСУР www.ecovarna.info.  Одобрените лектори ще получат детайлна информация за конференцията.

За допълнителни въпроси може да се обръщате към организаторите на ел. адрес: ecovarna.info@gmail.com

Критериите към участниците:

  • активността да е в унисон с целите на форума;
  • деятелят или деятелите на активността да са приемащи критики;
  • с оглед баланса на интереси приоритет се дава първо на най-уязвимата група – гражданските активности, на второ място на призваните за водачи – политическите субекти и на трето място на представителите на бизнеса.

 

Co-funded by the European Union

Вълка ще строи завод за изгаряне
, , ,

Вълка ще строи завод за изгаряне на отпадъци до Павликени

Инсталация за изгаряне на отпадъци с капацитет 56 тона на час заплашва село Върбовка, община Павликени. Инвеститорът е „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Юнг, известен и с прозвището Вълка.

Инсинераторът е тихомълком сложен в общ проект за завод за каменна вата и представен само като „енергоизточник”.

Проектът е на етап инвестиционно предложение и навръх Йордановден, се проведе обществено обсъждане, на което жителите на околността да споделят своите притеснения. Самият доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) на инвестиционното предложение е внесено на Никулден, 6 декември. 

Поредица от пропуски будят много въпроси как точно ще се отрази изгарянето на отпадъци върху здравето на живеещите в околността. В ДОВОС на проекта в частта за инсталацията за изгаряне липсва достатъчно ясна информация за състава и произхода на отпадъците, а заради неработещото разделно събиране на отпадъци в България има опасност в пещта да попаднат и опасни отпадъци. Няма предложено решение какво ще се случва с оставащата пепел. Изхвърляните вредни емисии като силно токсичните диоксини и фурани не са разгледани подробно, отсъства и пълна инвентаризация и баланс на емисиите на парникови газове. 

Още в средата на 2021 г. излязоха публикации, че Румен Гайтански – Юнг ще строи завод за базалтови влакна до село Върбовка, община Павликени, тъй като е получил концесия за близкото находище за добив на индустриални материали – базалт, но никъде не се споменава за гориво от отпадъци. Чрез своята фирма „Грийн партнърс“ бизнесменът е в бизнеса с общинското сметосъбиране от години. В инвестиционното предложение изрично се казва, че отпадъци няма да бъдат внасяни, но така формулирано, обещанието няма никаква юридическа тежест, а изгарянето на отпадъци, било то и български, не е устойчиво решение за преход към кръгова икономика. 

„Все по-честите съобщения за строежи на инсталации за изгаряне на отпадъци в цяла България са симптоми на дълбоки системни проблеми, които дълги години не намират решение. Разделното събиране се случва в минимални мащаби, направо нищожни, в много общини липсва, въвеждането на справедлива такса смет се отлага година след година, а депозитната ситема, която ще подпомогне събирането на чисти опаковки с полза за хората, трудно среща подкрепа от институциите. За сметка на това находчиви бизнесмени с бързи решения — а именно, изгаряне на отпадъци в инсинератори, тецове на въглища, циментови заводи, срещат подкрепа от страна на институциите.“

коментира Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“. 

Припомняме, че завод за изгаряне на отпадъци за 350 млн. лева, който ще изгаря 180 хил. тона отпадъци годишно, планира и Столична община, а на територията на община Девня, освен в циментовия завод, периодично постъпват инвестиционни предложения за построяване на нови инсинератори. След бурно обществено недоволство и засилено медийно внимание централите на въглища прекратиха, поне официално, тази практика. 

Има опасност инсталацията за изгаряне на отпадъци до село Върбовка, Павликени, да се превърне в център за изгаряне на отпадъци от цяла България.

Какво ще се случва с пепелта след изгаряне и какви са емисиите от вредни вещества като диоксини и фурани — тези въпроси останаха без отговор по време на общественото обсъждане, проведено навръх Йорданов ден, в работно време. 

Инсинераторът е тихомълком сложен в общ проект за завод за каменна вата и представен само като „енергоизточник”. Инвеститор е фирма „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Юнг, известен и с прозвището Вълка. 

Инвеститорът не обясни и какво ще е точното количество изгаряни отпадъци, в самия доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) обаче се говори за две пещи от 211 хиляди тона годишно. Този обем надхвърля планирания дори в завода за изгаряне на отпадъци в София. Имайки предвид, че бяха дадени примери от Хасково, а г-н Гайтански участва в сметосъбирането в няколко Столични квартала, инсталацията до село Върбовка ще се превърне в център за изгаряне на отпадъци от цяла България. 

Направи много лошо впечатление фактът, че не беше осигурена достатъчно голяма зала за общественото обсъждане, въпреки големият интерес. Много хора не бяха допуснати заради липса на зелен сертификат – без това да бъде изрично обявено като изискване да влязат. 

„Докладът беше много неубедителен, което опорочава целият проект. Не беше спазено правото на всички хора да получат достъп до общественото обсъждане, въпреки интереса. Все по-честите съобщения за строежи на инсталации като за изгаряне на отпадъци като тази във Върбовка са симптоми на дълбоки системни проблеми, които дълги години не намират решение. Разделното събиране се случва в минимални мащаби, направо нищожни, в много общини липсва, въвеждането на справедлива такса смет се отлага година след година, а депозитната ситема, която ще подпомогне събирането на чисти опаковки с полза за хората, трудно среща подкрепа от институциите. За сметка на това находчиви бизнесмени с бързи решения — а именно, изгаряне на отпадъци в инсинератори, тецове на въглища, циментови заводи, срещат подкрепа от страна на институциите.“

– коментира Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“. 

Още в средата на 2021 г. излязоха публикации, че Румен Гайтански – Юнг ще строи завод за базалтови влакна до село Върбовка, община Павликени, тъй като е получил концесия за близкото находище за добив на индустриални материали – базалт, но никъде не се споменава за гориво от отпадъци. Чрез своята фирма „Грийн партнърс“ бизнесменът е в бизнеса с общинското сметосъбиране от години.

Тук можете да прочетете и подпишете подписката на гражданите срещу изграждането на инсталация за термично третиране на опасни и неопасни отпадъци, заложено в ИП на „Петрургия“ ЕООД във с. Върбовка, общ. Павликени, обл. Велико Търново

Изкупените от Мини Марица-изток земи
,

Диньо Русев ни показва какво се случва с изкупените от Мини Марица-изток земи

За изкупените от Мини Марица-изток земи

Хората от двете обречени на изчезване заради въглищната индустрия села Трояново и Бели бряг, освен че живеят в неизвестност в продължение на десетилетия, с невъзможност да се разпореждат с имуществото си по свое усмотрение, са принудени да търпят и „нов“ тип вреди.

Диньо Русев ни „разхожда“ из Трояново и показва какво се е случило с вече изкупените от Мини Марица-изток земи – виждаме липса на контрол, липса на грижа на добър стопанин или направо безстопанственост.

Прав ли е в исканията си за обезщетение за погубената му крава, пропаднала в необезопасен кладенец (далеч не единствен в селото), на територия изкупена и недобре поддържана от Мини Марица Изток?

През далечната 2007 г. ръководството на „Мини Марица-изток“ е очаквало „минните работи напредват с 80-100 метра на година и през 2018 ще стигнат до село Трояново“. Това не се случи. Настоящият концесионен договор приключва 2040 г., а България вече пое ангажимент да затвори въглищната си индуструия до 2038 г.

Въгледобивът в България и в частност Маришкия басейн е изиграл ролята си, време е да отстъпи мястото си на производството на чиста електроенергия и екосъобразни продукти.

Време е и министърът на енергетиката да се заеме сериозно със съдбата на тези хора, настояващи за достойно отношение към тях и за справедливи обезщетения.

Из статията на Тодор Тодоров в JustTransition.info:

Заради настъплението на мини “Марица-изток” по същия начин досега са изчезнали 5 други села в сърцето на Тракия – Търговище, Овчарци, Голяма и Малка Детелина и Гледачево. Хората от Гледачево и до днес си спомнят с тъга преместването от родното си село.

“Най-тежко беше, когато трябваше да преместим гробищата – все едно погребахме близките си втори път. Мъртвите си тръгнаха от Гледачево 20 г. след живите” – коментират местни жители.

Хората, очакват справедлива цена за къщите си. Единственият купувач на къщите са мините “Марица изток” и те са тези, които определят правилата. В резултат на това обезщетението не покрива загубата на собствеността по начин, който позволява на собствениците на земя и къщи да продължат живота си на друго място, като същевременно запазят сегашния си или постигнат дори по-добър жизнен стандарт, което се изисква от добрите практики на отчуждаване по целия свят.