Да се готви Стара Загора: поредното намерение да се горят отпадъци

Община Стара Загора загатна намеренията си да изгаря отпадъци с покана към  гражданите си днес, 25 февруари, на публично обществено обсъждане за проект за сепариране на твърди битови отпадъци с инсталация за производство на електрическа енергия с годишна производителност на инсталацията -55 000т/г.

Това е малко по-малко от произведеният RDF годишно в София.

Обсъждането изглежда не е част от никаква процедура, тъй като самата обява е публикувана едва 2 седмици преди събитието, а документи изцяло липсват. От обявата може да се предполага, че вероятно става дума за поредния завод за горене на отпадъци, записан под надслова “екологично” решение.

Няколко въпроса, които гражданите на Стара Загора могат да зададат на своите управляващи:

        Ще обясни ли на гражданите си опасността, която такъв завод би представлявал за тях с особено опасните канцерогенни диоксини и фурани, които се натрупват в почвата и храните?

        Какво ще се случва с токсичната пепел след изгарянето?

        Откъде ще се захранва инсталацията и какви са в момента количествата битов отпадък в Община Стара Загора. Капацитетът на съоръжението е голям, каква част ще идват от общината и каква от други места? Ще се горят ли вносни отпадъци?

        Какви стъпки ще предприеме Община Стара Загора да изпълни изискванията за рециклиране – 65% до 2035 г.?

От За Земята припомняме, че от 2017 г. функционира чисто нова “Регионална система за управление на отпадъците в регион Стара Загора”, изградена с европейски средства на стойност над 52 млн. лв. с включени регионално депо за неопасни отпадъци, център за рециклиране. В проекта е заложена цел до 2020 г. процентът рециклиран отпадък в регион Стара Загора да бъде 53,22%.

Постигната ли е тази цел?

 За съжаление европейските цели за максимум 10% депониране на битови отпадъци са криворазбрани в България. Вместо да се мисли за разумно управление на отпадъци – превенция, намаляване, преизползване и рециклиране, се започва по обратния път  от т.нар. енергийно ополозотворяване, с други думи унищожаване на отпадъци чрез изгаряне. Един такъв завод изцяло заключва възможността и перспективата една от големите общини в страната да положи усилия за разглеждането на отпадъците като ресурс.

Гражданите на Стара Загора добре знаят, че разделното събиране на отпадъци в града е почти про-форма, в центъра не се забелязват контейнери за разделно събиране на отпадъци, а често дори наличните контейнери, са препълнени.

Официалните данни показват, че смесените битови отпадъци в Стара Загора съдържат общо 66% пластмаса, хартия, хранителни, градински и текстилни отпадъци. Напомняме, че разделното събиране и рециклиране на тези видове отпадъци вече е задължително или става задължително в следващите една до три години. 

Европейски държави като Дания и Швеция все повече се стремят да ограничат изгарянето на отпадъци след няколко доказателства за това как тези проекти са икономически неизгодни, налага се внос на отпадъци, за да се поддържа капацитета и има доказателства за превишение норми на диоксини.

Очакваме Община Стара Загора да разясни по-подробно и с конкретни документи намеренията си на срещата днес.

, ,

Какво предстои на 9-и и какъв е проблемът с парите за газови проекти?

На 9-и март 2022 г. в Европарламента предстои да бъдат гласувани 30 нови газови проекта, които да получат финансиране за 13 млрд. евро и улеснени процедури. Това е така нареченият The 5th PCI List / Петият списък с приоритетни енергийни проекти от общ интерес (ПОИ).

От тези 30 проекта, 4 са подадени от България и ще включват изграждане или разширяване на инфраструктурата за изкопаем газ в страната.

Идеята на приоритетния ПОИ списък е да се финансират енергийни проекти, които според комисията ще доведат до положителни промени в страните от цяла Европа. Според нас, за да бъде изпълнено това изискване, газовите проекти нямат място там. 

Газова инфраструктура увеличава риска от нови катастрофални смущения в енергийните доставки, вредят на околната среда и качеството на въздуха, отделяйки огромни количества от парниковия газ метан чрез течове по цялата производствена верига, не допринасят за диверсификацията на енергийните мрежи.  Те само налагат зависимост от повече газ, тъй като проектите са твърде скъпи, за да бъдат изоставени, след като бъдат изградени.

Какво можете да направите? Три лесни стъпки:

  • Да подпишете становището на За Земята до 7 март 2022 г. на обяд

Изразете подкрепата си към призива ни към евродепутатите за отхвърляне на Петия ПОИ списък заради газовите проекти в него, като подпишете писмото ни до обяд на 7 март 2022 г.

Молбата ни е да попълните следния формуляр, за да включим имената Ви в писмото и отново да споделим с евродепутатите. Формулярът може да бъде попълнен както от граждани, така и от представители на огранизации.

  • Да изпратите примерен призив /мейл/ до евродепутат/и.

Като база може да използвате становището на За Земята, достъпно за сваляне тук.

В подкрепа на нашите искания към евродепутатите, преди гласуването на 9-и в Европарламента бихте могли да изпратите свое (електронно) писмо до българските представители в Европейския парламент (за удобство по-долу можете да намерите списък с имейл адресите им), като можете да използвате подготвения от нас текст базиран на позицията на За Земята. Основният текст и аргументация е форматиран за изпращане от първо лице, можете да го редактирате, надградите или да напишете Ваш призив. Ще се радваме и да копирате Симеон Горов от екипа ни (s.gorov{at}zazemiata.org).

Примерно становище от граждани – достъпно тук.

asim.ademov{at}europarl.europa.eu

alexander.yordanov{at}europarl.europa.eu

atidzhe.alieva-veli{at}europarl.europa.eu

angel.dzhambazki{at}europarl.europa.eu

ivo.hristov{at}europarl.europa.eu

radan.kanev{at}europarl.europa.eu

andrey.kovatchev{at}europarl.europa.eu

ilhan.kyuchyuk{at}europarl.europa.eu

eva.maydell{at}europarl.europa.eu

iskra.mihaylova{at}europarl.europa.eu

andrey.novakov{at}europarl.europa.eu

tsvetelina.penkova{at}europarl.europa.eu

emil.radev{at}europarl.europa.eu

andrey.slabakov{at}europarl.europa.eu

sergei.stanishev{at}europarl.europa.eu

petar.vitanov{at}europarl.europa.eu

elena.yoncheva{at}europarl.europa.eu

  • Да напишете в социалните мрежи призив към евродепутат/и, по Ваш избор, и да ги тагнете (повечето български евродепутати имат профили в Twitter / Facebook)

Примерен призив:

Петият списък с приоритетни енергийни проекти на ЕС може и трябва да бъде преработен с мисъл за хората и климата, не газовото лоби!
Г-н/г-жо … х на 9 март гласувайте срещу приемането на списъка и срещу газовите проекти в него! #PCIlist  #TimesUpForGas #PeopleNotProfit #StopFakeGreen #fossilgas

Едноминутно видео на български, обясняващо проблемите на Петия списък с приоритетни енергийни проекти:

 

,

Конференция по демокрация 2022: Програма

Лайв стрийминг на Конференция по демокрация ще се излъчва във Фейсбук страницата на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие на 26 февруари (събота) между 10 и 16 ч.
Заради наложените противоепидемични мерки гражданският форум в традиционния си формат, в зала, се отлага за по-късно през тази година.

Целта на форума е да осигурява трибуна за представяне на граждански каузи и активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото – свобода и защита на граждански права, баланс на интереси на различни групи в обществото, постигане на консенсус и устойчиво развитие.

, , , ,

7 искри за запалване на нова икономика

Свалете доклада като pdf

Заедно с нашата европейска мрежа от организации в 32 държави, Приятели на Земята-Европа разработихме 7 идеи за трансформация на икономиката на Европа. Представяме ви  някои от нашите основни виждания и приоритети. Надяваме се, че те ще вдъхновят действия за цялостна промяна на сегашната доминираща, основана на растежа, капиталистическа, неолиберална икономика. Считаме, че тя е в основата на унищожаването на нашата обща планета и на хората и ще се борим да разарушим структурите на властта, които я поддържат и задвижват. Надяваме се, че нашата визия ще стимулира колективни действия за препроектиране на икономиката, така че тя да служи за благосъстоянието на всички хора и Земята. Всяка от представените идеи не е трансформираща сама по себе си – всички те са взаимозависими. Трансформиращата промяна на нашата икономическа система идва от прилагането на тези идеи, а и отвъд тях, заедно.

Нашата визия е за европейското равнище и е написана от европейска гледна точка. Въпреки че много от идеите могат да бъдат приложени в световен мащаб, ние се стремим да се учим от съюзниците си от Глобалния Юг, за да интегрираме истинска перспектива за справедливост точно там.

Какво е „икономика“? В най-основния си вид, „икономиката“ е съвкупност от производство и потребление, за чиито цели природните ресурси биват превръщани в стоки и услуги. Те варират от вода от чешмата до електричество, от пътища до обезщетения за безработица, от подстригване до храна.

Вредният възглед, че икономиката е отделена от природата и хората: няма нищо грешно в основната функция на икономиката, описана по-горе, но това, в което се е превърнала в практиката, политиката и културата е проблематично и причинява екологични и социални разрушения. Икономиката се разглежда като отделна сфера от обществото и Природата, като се пренебрегва фактът, че икономиката е „вградена“ в Природата и следователно зависи от нашата обща планета, която осигурява ресурси и поглъща замърсители, също и че икономиката се крепи, служи или поне въздейства на хората.

Възходът на неолиберализма: значението на неолиберализма започва да се ускорява в края на 40-те години на ХХв., водено главно от европейски мъже, бели, либерални и капиталистически икономисти и интелектуалци, обединени от убеждението си, че индивидуалната свобода е застрашена от колективистичните тенденции. Те налагат своите идеи и от 70-те години на ХХв. постепенно международните организации и правителства поемат по пътя на неолиберализма. Сега доминиращата европейска и световната икономическа идеология и практика е неолибералната пазарна икономика.

Неолиберализмът – пламенно про-капиталистическа икономическа идеология: неолиберализмът включва политически, икономически и социални договорености, които наблягат на пазарните отношения и индивидуалната отговорност, на приватизация на публичната сфера, липса на значимо демократично участие, дерегулация на корпоративния сектор, намаляване на данъците върху доходите и корпоративните данъци и съкращаване на публичните разходи. Тази идеология насърчава частната печалба ии „ефективността“ преди всичко останало. Всичко това погрешно се основава на схващането, че се създават ползи, които се „просмукват“ надолу по веригата и облагодетелстват всички. Доказано обаче, тя работи на основата на неравенство и следователно създава и възпроизвежда потисничество (включително патриархат, расизъм, класа, неоколониализъм, хетеронормативност) от тези, които притежават икономическа власт. Тя има за цел да комодифицира и монетизира колкото е възможно повече – включително Природата, отношенията между хората, както и между хората и техните територии на обитание, и не на последно място работата и телата на жените.

Икономическият растеж в основата на неолибералната, капиталистическа система: стремежът към постоянно разширяване и интензификация на икономическата сфера. Това е видно от факта, че основният показател за измерване на благосъстоянието на една държава е недалновидният и редуктивен брутен вътрешен продукт (БВП). Икономическият растеж се е превърнал и в ментална логика в индустриалните общества – императивът на растежа битува като постоянно и неутолимо желание за подобрение: „растежът е прогрес“.

Експлоатация на ресурсите, хората и Природата: с манията на европейските икономики за повече – повече печалба, повече добив, повече производство, повече потребление, а оттам и повече отпадъци – се появява чисто неустойчивият мащаб на извличане на ресурси, накърняващ Природата и тласкащ ни отвъд ресурсните граници на планетата. Европейските икономики са изградени до голяма степен чрез колонизиране на Глобалния Юг, чрез добив и изчерпване на ресурсите и присвояване на човешките тела и труд. Тези експлоататорски и несправедливи исторически събития продължават развитието си и до ден днешен чрез неоколониализма.

Доминиращата икономическа система се проваля в изпълнението на задълженията си  спрямо хората и Планетата, НО икономиката е проектирана с умисъл и ние сме способни да я препроектираме, влагайки различен смисъл в нея! Трябва изцяло да трансформираме настоящата икономическа система, да демонтираме структурите на властта, които я поддържат и управляват, и трябва да действаме колективно, за да създадем икономика, чиято цел е едновременно:

да задоволява основните нужди и да осигурява достоен живот за всички. Основните човешки нужди са малко, и могат да бъдат класифицирани, дори ако икономиката постоянно се опитва да ги смесва с желанията, които са безкрайни и ненаситни. Нуждите включват физически – хранене, здраве, подслон – и нефизически – например сигурност, привързаност, разбиране, участие и свързаност, почивка, идентичност, свобода;

да останем в рамките на екологичните ограничения: спешно се нуждаем от абсолютно смаляване на потреблението и от много по-голямо глобално равенство в използването на природните ресурси, като най-големите редукции трябва да бъдат постигнати от най-богатите държави-консуматори в света, включително Европа.

Идеологически да се откажем от идеята, че по-голямото и по-бързото винаги е по-добро: да оспорим предполагаемата неизбежност и фанатичното желание за икономически растеж и увеличаването на материалното и дори нематериалното богатство. Основни стоки и услуги вече не трябва да бъдат стоки, а права извън пазарната логика, достъпни за всички.

Европейската икономика трябва да бъде подложена на общ дерастеш: общият обем и темп на европейската икономика трябва да става все по-малък и по-бавен. Дерастежът означава свиване на секторите на икономическа дейност, които са екологично разрушителни и не носят почти никаква социална полза, като например военния сектор, аерокосмическият сектор, бързата мода или опаковките за еднократна употреба. Въпреки това искаме да запазим или развием сектори, които задоволяват основните нужди и благосъстоянието на всички, като например санирането на сгради, възобновяемите енергийни източници, опаковките за многократна употреба, велосипедната инфраструктура, дейности с широко участие, като например обществени театрални постановки, агроекологични хранителни мрежи.

Състезание „В крак с климата“ 2022

Състезание за тийнейджъри „В крак с климата“

Толкова много говорим за климата, но как действаме в ежедневието си? Какво всъщност знаем за климатичните промени? Какъв ще бъде светът през 2050 година? Красиво ли е санирането? Колко енергия и отпадъци пилеем у дома и в училище?

Ако сте на възраст между 15 и 19 години и ако искате да отговорите на някой от тези въпроси, съберете си екип или се включете самостоятелно в състезанието „В крак с климата“ най-късно до 22 март.

Бъдете предвестници на по-доброто бъдеще като изберете едно от пет предизвикателства и споделете своите идеи и практически примери за това как чрез личните си действия да живеем по-етично и устойчиво, намалявайки своя екологичен, ресурсен и климатичен отпечатък.

Според сложността, темата и изпълнението на вашите работи ще можете да спечелите една от над 200 броя разнообразни и природосъобразни награди. Бонус точки получавате, ако включите информация и конкретни примери относно въздействията върху жените в следствие на климатичните промени.

Цел

Целта на състезанието „В крак с климата“ е да предизвика тийнейджъри да предложат и да приложат в своето ежедневие природощадящи и социално отговорни действия за приспособяване към климатичните промени.

Теми

  • Спестяване на енергия, енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници
  • Намаляване и избягване на отпадъците
  • Въздействията на климатичните промени върху жените
  • Вдъхновяващи призиви за лични или колективни действия за приспособяване към климатичните промени.

Участници

Тийнейджъри на навършени 15 до 19 години.

Ако сте под 18 години, трябва да представите и подписана декларация на родител.

Краен срок

22 март 2022 г.

Наградените участници ще бъдат обявени през април.

Включете се сега

Изберете си едно от петте предизвикателства.

Вижте Общите условия за участие в състезанието тук.

Награден фонд

Отличените участници ще спечелят между 200 природосъобразни награди: туристически соларни зарядни устройства, блутут слушалки със слънчево зареждане, ваучери за био козметика, лични термочаши, бутилки, платнени торби, натурални сапуни, канчета и, разбира се, голямата награда – мобилна соларна станция за зареждане на телефони, както и множество поощрителни награди.

За нас

Инициативата се организира от Екологично сдружение „За Земята“ – българският представител на международната мрежа Friends of the Earth – като част от проект КлимАКТ за екологично образование с фокус върху практически знания, действащи инициативи и алтернативи за устойчив начин на живот и приспособяване към изменящия се климат. Състезанието се провежда в партньорство с ЕкоВарна„Грийнпийс“ – България и Климатека.

Имате въпроси?

Можете да ги зададете на ecohub@ecohub.bg.

, ,

Включването на газа и ядрената енергия в Таксономията е стратегическа грешка за ЕК

Категорично против включването на изкопаемия газ и ядрената енергия в списъка на зелените инвестиции се обявиха множество организации и някои страни членки на ЕС. Според тях това е погрешен сигнал към инвеститорите и ще доведе до влагане на средства във временни “фалшиви” решения, вместо в доказано работещи като енергийна ефективност и възобновяема енергия.

Предложението за включване в т.нар. Таксономия за устойчиви инвестиции на ЕС публикувано на втори февруари дойде от Европейската комисия с уточнението те да присъстват като „преходни горива“. Противници на предложението са не само екоорганизации, организации за защита на потребителите, учени и изследователи по цял свят, но дори наетите от ЕК експерти и редица инвеститори. Австрия, Дания, Швеция и Холандия се обърнаха с отворено писмо към ЕК, подчертавайки липсата на научни доводи за включване на газа.

Основната цел на Таксономията е да даде възможност капиталът да бъде насочен към икономически дейности, които са напълно съвместими с ангажимента на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. Дори като “преходно” гориво за заместване на въглищата, изкопаемият газ ще е източник на тонове емисии парникови газове в атмосферата. 

„Категорично против включването на газ в обхвата на таксономията“ е и The Institutional Investors Group on Climate Change (IIGCC), една от водещите Европейски мрежи на инвеститори, с повече от 370 члена, с активи от 50 трилиона евро (включително на JPMorgan Chase & Co. и Goldman Sachs Group Inc.). В отвореното си писмо към страните членки на ЕС и към депутатите в Европейския парламент IIGCC изтъкват основни аргументи срещу включването на изкопаемия газ в Таксономията и напомнят за резултатите от ключови научни изследвания от средата на 2021.

„Важно уточнение е, че Таксономията позволява да се правят определени инвестиции (в случая газ и АЕЦ), но това не означава, че е задължително да се правят. Включването им е по-скоро знак за лобистки натиск, както показа изследване на Influence Map (IM) този месец, но не и за промяна в основната линия, показана от най-новите научни изследвания.“, коментира Радостина Славкова от Екологично сдружение „За Земята“.Заявка да следва по-строги критерии при оценяване употребата на газ като преходен енергоносител дава и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която се опитва да се позиционира като финансова институция, която работи в полза на климата.

„Това не е финалното решение по Таксономията. Предложението на ЕК подлежи и на гласуване в Европейския Парламент и в следващите шест месеца гражданите на ЕС имат възможност да поискат от представителите си тази огромна грешка да не се случи.“, казва Симеон Горов от Екологично сдружение „За Земята“.

7 причини защо предложението на ЕК  е стратегическа грешка:

  •   Дава се грешен сигнал към частните инвеститори, фондове, банки къде да се влагат наличните ресурси (отклонявайки средства от доказано работещи решения като ЕЕ и ВЕИ). Съответно сега се задава посоката на частните инвеститори за следващите 15 – 30 години, време което ние като силно зависим от климата биологичен вид не може да губим във фалшиви решения. Няма как да се постигнат целите на Зелената сделка, без пряко участие на инвеститорите, които имат отговорност към клиентите си да не ги заблуждават с greenwashed дейности.
  •       В противоречие с целите на ЕС за климата: Основната цел на „Таксономията“ е да даде възможност капитала да бъде насочен към икономически дейности, които са напълно съвместими с ангажимента на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисии с 55% до 2030 г. Дори като “преходно” гориво за заместване на въглищата газът ще бълва в атмосферата тонове емисии парникови газове, включително на метан. Той е 80 пъти по-вреден за глобалното затопляне в диапазон от 12 години в сравнение с въглеродния диоксид (СО2). Това е пряко влошаване на климатичната криза, а не стъпки към решаването й.
  • Няма оставащ въглероден бюджет за нови инвестиции в изкопаем газ: Международната aгенция по енергетика (МАЕ) като автономен международен орган в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) начерта пътя към климатична неутралност до 2050 г., изчислявайки на базата на научни изследвания още средата на 2021 г., че изкопаемият газ ще трябва да падне с 8% под нивата от 2019 г. до 2030 г. и с 55% до 2050 г. Съществуващи газови електроцентрали също ще трябва да преустановят дейността си до 2035 г. 
  • Няма време за фалшиви решения, за да останем под 1,5 С.: Изграждането на една газова централа отнема приблизително 3-6 години, което задава времева линия 2025 – 2029 само за стартиране, а трябва време и за изплащане на съответната инвестиция и за осъществяване на печалба. Ядрена централа, за да заработи има нужда от доста повече време, а нашия прозорец за действие е значително по-малък. Вместо да помага на климата, поредното забавяне на френската „водеща ядрена централа от ново поколение“ Фламанвил на практика ще доведе до удължаване живота на въглищната френска електроцентрала Cordemais (да бъде затворена през 2024 г., а не през 2022 г., както обещаваха).
  • И двете горива противоречат на принципа за “ненанасяне на значителни вреди” (DNSH): Гледайки в цялост, целият жизнен цикъл и какво се случва след края на живота на ядрените централи и гориво категорично не се вписват в категорията “безопасни” за живота и здравето на хората и околната среда. Същото важи и за изкопаемия газ – значителни парникови емисии се отделят по цялата верига на доставки и експлоатация.
  •     Редакцията на таксономията е продукт на лобистки натиск: Изследване на Influence Map (IM), публикувано в началото на февруари, показва, че таксономията е била обект на голям лобистки натиск от страна на множество газови компании и индустриални асоциации. Компаниите, които са били най-активни по отношение на добавките към Таксономията са Gazprom, Engie, BP, Equinor, Repsol, TotalEnergies, Snam, Equinor и Uniper. Италианският концерт Enel (бивш мажоритарен собственик на ТЕЦ Марица Изток 3) пък за разлика от тях подкрепи прилагането на строги стандарти за емисиите, съобразно правилата за устойчиво финансиране.
  • Въвежда се изискване държавата, която строи АЕЦ, да изгради площадка за съхранение на ниско и средно радиоактивни отпадъци – сериозен здравен и корупционен риск у нас. При ядрената енергия основният проблем е замърсяването с радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които трябва да се съхраняват в продължение на стотици години, но в повечето страни дори не е започнало изграждането на такива хранилища. Също така и рискът от потенциални аварии, водещи до дълготрайни, широкомащабни, директни и индиректни щети. Примери има Чернобил, Фукушима и др. Фукушима е ярък пример, където синергията между човешка грешка и природно бедствие предизвика аварията. Ако бездействаме негативните промени в климата, ще се увеличат и усилят всевъзможни такива природни стихии. 

Търсим си Офис мениджър

/Удължен срок до 6 март, включително/

Екологично сдружение “За Земята” предлага позиция за офис мениджър за офиса си в квартал Лозенец в София, който да се грижи за организацията, комфорта и подобряването на работната ни среда. Търсим приветлив, проактивен, добре организиран човек, който да изпълнява дейности в няколко посоки:

Основни отговорности и задължения:

Поддържане и организация на документацията и офис пространството;
Посрещане на посетители и куриери;
Поръчване на офисни консумативи, инвентаризиране на налични материали и техника;
Организиране и координиране на дребни ремонти/ отстраняване на повреди (например при лампи, щори, интернет, компютри, принтери, ВиК, електричество, топлофикация и др.);
Приемане и пренасочване на общата комуникация към организацията по телефон/ имейл /поща;
Подпомагане на процесите на вътрешна комуникация;
Поддържане на актуална база с контакти на хора в екипа на организацията;
Подпомагане на организацията на събития и активности, свързани с текущата ни работа;
Съдействие при организация на пътувания на хора от екипа и участници в наши събития;
Логистична подкрепа в текущи дейности.

Вие сте нашият човек, ако:

Имате интерес в сферата на опазване на околната среда;
Притежавате много добри организационни умения, способност за степенуване и разпределение на задачите;
Имате добра езикова грамотност на български език с ясен изказ и правопис;
Владеете английски език на работно ниво – писмено и говоримо;
Имате добри комуникативни умения;
Работите свободно в Интернет и с MS Office (Word, Excel);
Умеете да работите в екип и в динамична среда;
Предимство е да имате шофьорски умения (книжка категория B).

Ние предлагаме:

Позиция с 50% заетост на трудов договор
Продължителност на договора до края на 2022 година с възможност за продължаване
Старт по възможност през месец март
Приятна работна среда
Справедливо възнаграждение
Възможност за развитие на знания и умения
Работа с кауза по значими за обществото въпроси

Как да кандидатствам:

Ако нашите нужди и очаквания съвпадат с вашите интереси и умения, ще се радваме да се свържете с нас, изпращайки ни CV и кратко мотивационно писмо (до 300 думи) по имейл до jobs@zazemiata.org със Subject “Офис мениджър”

Краен срок за кандидатстване: 24.02.2022 година
Удължен срок до 6 март, включително
Преглед на постъпилите кандидатури и интервюта се провеждат междувременно.

Уебинар: 10 мита за изкопаемия газ

Заповядайте на 24 февруари от 18:30 на уебинар 10 мита за изкопаемия газ.
Той ще се проведе като Fb Live на страницата на За Земята.
Дълги години климатичните политики основно се фокусираха основно върху въглищата, но някак изкопаемият газ оставаше в сянка. В момента обаче силното лоби зад него се опитва да го наложи като алтернатива на въглищата. Без каквито и да е основания.
За съжаление желанието да променим минимално източниците на енергия, доведоха страната ни до измамната илюзия, че изкопаемият газ е алтернатива на въглищата.
Ще научите повече:
– Защо скъпата газова инфраструктура не оправдава инвестицията;
– Изкопаемият газ е изключително мощен парников газ, но какво значи това;
– Защо пари от ЕС и националния бюджет не трябва да се инвестират в газови проекти.
Опасността да се инвестира в инфраструктура, от която скоро няма да имаме нужда, е съвсем реална. За съжаление огромен брой газови проекти се очаква да получат финансиране от ЕС чрез множество фондове: Фондът за справедлив преход, Механизмът за възстановяване и устойчивост, Модернизационният фонд и Проектите от общ интерес (ПОИ или 5th PCI List) възлизат на милиарди евро публични средства. Всяка страна в региона има множество проекти за създаване на огромна газова инфраструктура, което, както България вече откри, ще означава тъмно бъдеще за зелената енергия.
Презентациите от уебинара са на ваше разположение:
10 Gas Myths and the Bulgarian PCI List (на английски език)
МЕГЛЕНА АНТОНОВА 1Фотограф: Боряна Пандова

МЕГЛЕНА АНТОНОВА: Спортуващите навън са силно засегнати от лошото качество на въздуха

В началото на 2022 г. Върховният административен съд (ВАС) отхвърли окончателно жалбата на група граждани и сдружение “За Земята” срещу  Програмата за качество на въздуха (ПКАВ) на София за периода 2021-2026 г. Съдът не призна, че документът засяга правата и интересите им с мотива, че програмата е вътрешноведомствен акт, който е  необжалваем и те нямат правен интерес от обжалването му. А всъщност целта на тази малка група софиянци беше да заставят общината да приеме  по-ефективни мерки срещу замърсяването на въздуха в града, които да залегнат в програмата.

Съдебната практика на Съда на европейския съюз (СЕС) и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) обаче е по-различна и това внася оптимизъм. От “За Земята” обмислят да подкрепят тези граждани в тяхната битка за чист въздух и да се обърнат към ЕСПЧ по повод нарушените им права от страна на българската държава.

“Когато бях малко момиче, вечер често се прибирах през завеса от смог. Тогава по-скоро ме беше страх да не изскочи някой зад мен в тъмното. Последните години същият този смог вечер ме притеснява, когато излизам да бягам, защото не знам как ще се отрази на здравето ми,” разказва Меглена Антонова.

Тя е една от групата гражданите, решили, че има смисъл да обжалват Програмата за качество на въздуха в София и да се борят за по-чист въздух в града, в който живеят.

Меглена е в началото на трийсетте си години, ръководи екип в неправителствена организация и е много запалена по бягането – практикува го навсякъде: в планината, парка или където другаде й се отдаде възможност.

Едно от нещата, които осмислят деня на Мег, както я наричат приятели и колеги, е да си направи тренировката по бягане и най-често се налага това да е някъде в града. (Друго важно за нейния хубав ден е вкусно хапване – поне едно, както и споделен момент с близък човек.)

Меглена е родена в София и през целия си съзнателен живот живее в столицата – или почти: без едни пет години извън България. Страстта й е да се качва на Витоша, но разходките в старите квартали на града също са й любими. И разбира се, в свободното си време най-често бяга в града.

“Ако човек е мотивиран да се грижи за здравето си чрез спорт, то няма как тази картина да е пълна без средата наоколо също да е здрава.” казва Меглена.

Мотивира се да се включи лично в съдебното дело срещу Столична общината от името на хората, които спортуват навън и сред природата: те са силно засегнати от лошото качество на околната среда и по-конкретно въздуха.

Смята, че повечето населени места в България основният замърсител е отоплението, но в големите градове като София транспортът има все по-голям принос и този проблем ще се задълбочи, ако не се вземат адекватни мерки.

МЕГЛЕНА АНТОНОВА 2

Личният й принос към каузата по-чист въздух е, че вече събира пари да направи най-важната инвестиция – термопомпа със соларни панели за къщата, където би искала да живее за постоянно. Временно сега е в жилище, което е добре изолирано и има нужда от отопление само в най-студените моменти от зимата. Не използва собствен автомобил, а се придвижва основно с градски транспорт и пеша – така ходенето на Витоша го комбинира по различни маршрути – тръгва от едно място и се прибира от друго.

Конкретните стъпки, които Меглена смята за ефективни мерки за по-чист въздух са:

  • ограничаване на личните автомобили в центъра;
  • нови пространства за спорт и зелени коридори до Витоша;
  • финансова подкрепа за домакинства за инсталации за собствено производство на енергия от слънцето.

Меглена обмисля сериозно и как може да се реши проблемът със смога в София цялостно:

Градът ни има нужда от изграждане на визия, в която хората са в центъра – как да имаме достъп до всичко необходимо и това да не ни коства здравето. Представям си града ни да се трансформира в място, където мога да отида пеша или с колело през всеки месец от годината да си напазарувам, да спортувам, да се забавлявам и да заведа детето си на детска градина или училище.

За по-възрастните хора, тези, които се придвижват затруднено или за по-далечните разстояния да има редовен градски транспорт (както за ходенето в планината), а за още по-далечните места – да се качваме на влака. В града да се обновят съществуващи, да се поддържат и да се изградят още пространства за достъпно масово практикуване на спорт.

Мерките за подобряване на топлинните уреди в града да включват и стимули за използване на възобновяеми източници на енергия като слънцето, защото това е бъдещето на отоплението. Градът ни да се адаптира и към надвисналата климатична криза, която няма да ни подмине. 

МЕГЛЕНА АНТОНОВА 3

Фотограф: Боряна Пандова

КАТЕРИНA: за СофияФотограф: Боряна Пандова

КАТЕРИНA: за София с любов и омерзение

В началото на 2022 г. Върховният административен съд (ВАС) отхвърли окончателно жалбата на група граждани и сдружение “За Земята” срещу  Програмата за качество на въздуха (ПКАВ) на София за периода 2021-2026 г. Съдът не призна, че документът засяга правата и интересите им с мотива, че програмата е вътрешноведомствен акт, който е  необжалваем и те нямат правен интерес от обжалването му. А всъщност целта на тази малка група софиянци беше да заставят общината да приеме  по-ефективни мерки срещу замърсяването на въздуха в града, които да залегнат в програмата.

Съдебната практика на Съда на европейския съюз (СЕС) и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) обаче е по-различна и това внася оптимизъм. От “За Земята” обмислят да подкрепят тези граждани в тяхната битка за чист въздух и да се обърнат към ЕСПЧ по повод нарушените им права от страна на българската държава.

Катерина е родена в София. С това кратко и логично обяснява защо живее тук.

“Като Амгъл съм в настроенията си към града – мразя и обичам София едновременно.”

Обича я заради близките хора, които живеят в града. Заради централната си част – красива и изпълнена със спомените й, надеждите,  мечтите. Заради парковете и разходките по улиците. Заради хората, които стават все повече и които искат града да е приятен. Мрази София заради цялата мръсотия, пренаселеността, реконструкциите, които се правят в интерес на автомобилите, мръсния въздух. Зимата е непоносимо грозно – кал, мръсотия и въздух, който може да се дъвче.

Семейството на Катерина живее в центъра на столицата. Тя работи като психотерапевт. Децата й в момента са на възраст една и седем години.

Преди да има деца не й прави впечатление какъв е въздухът в града. Когато се ражда дъщеря й започва да забелязва, че много от децата на приятелките й развиват бронхит. Момиченцето й – тогава на две години – също се разболява, една цяла нощ не спира да кашля през 30-40 секунди, така развива алергия. Налага се да я водят на високо, на един хълм близо до Банкя, на -15 градуса и силен вятър. Само 20 минути прекарват там, но кашлицата спира “ магически”. “…помня студа и кристално чистия въздух. Мисля, че тогава осъзнах колко мръсен е въздухът в София”.

КАТЕРИНA: за София

Семейството й искат да имат повече гласност по проблема, искат да окажат натиск на общината, за да се предприемат адекватни и конкретни мерки срещу смога.

“Иска ми се да вярвам, че това ще доведе до промяна и спазване на задълженията, които са поети,” обяснява Катерина защо обжалват плана на общината за качество на въздуха.

Зимата – когато стане непоносимо мръсно (в района, в който живее семейството ходят с маски много преди да има пандемия, въздухът там буквално има вкус) спират да излизат, не отварят прозорците, а пречиствателят за въздух работи постоянно. Освен това имат инхалатор, както и повечето им приятели с малки деца.

“Много е тъжно да знаеш, че голям брой от хората имат пречистватели за въздух и инхалатори.”

Според Катерина ефективните стъпки срещу мръсния въздуха са: трафикът в централните части да се ограничи, да има район, който да е изцяло пешеходен; драстично подобряване на мрежата на градския транспорт, за да стане по-удобна в сравнение с автомобилите; инвестиране в екологични методи като споделено пътуване, колите под наем; подпомагане на нуждаещите се да минат на друг вид отопление и ограничаване на горенето на отпадъци.

КАТЕРИНA: за София

Фотограф: Боряна Пандова

ИВАН МИХАЙЛОВ 1Фотограф: Боряна Пандова

ИВАН МИХАЙЛОВ: Ужасно е да си жив индикатор на замърсяването на въздуха

ИВАН МИХАЙЛОВ: Ужасно е чувството да си жив индикатор на замърсяването на въздуха

В началото на 2022 г. Върховният административен съд (ВАС) отхвърли окончателно жалбата на група граждани и сдружение “За Земята” срещу  Програмата за качество на въздуха (ПКАВ) на София за периода 2021-2026 г. Съдът не призна, че документът засяга правата и интересите им с мотива, че програмата е вътрешноведомствен акт, който е  необжалваем и те нямат правен интерес от обжалването му. А всъщност целта на тази малка група софиянци беше да заставят общината да приеме  по-ефективни мерки срещу замърсяването на въздуха в града, които да залегнат в програмата.

Съдебната практика на Съда на европейския съюз (СЕС) и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) обаче е по-различна и това внася оптимизъм. От “За Земята” обмислят да подкрепят тези граждани в тяхната битка за чист въздух и да се обърнат към ЕСПЧ по повод нарушените им права от страна на българската държава.

През целия си живот Иван Михайлов е бил спортист. До преди десет години – тогава е на 47 години –  когато спонтанно развива тежка форма на астма. Сега всяко замърсяване на въздуха над 30-40 микрограма/ м3 с фини прахови частици (2,5 микрона) при Иван води до реакция в белия дроб и задух.

“Ужасно е чувството да си жив индикатор на замърсяването на въздуха…”, казва Иван. 

И въпреки това той не се отказва да живее в София. Основната причина за това трудно решение е, че в този град се е устроило вече семейството му, а и тук е и работата му, от където не може да отсъства дълго. При сериозно замърсяване на въздуха в града, се изнася на хижа Алеко на Витоша за дни или седмици.

ИВАН МИХАЙЛОВ 2

И сутрин, и вечер използва инхалатор, приема лекарства, за да може да диша.

Поддържа възможно най-чиста въздушна среда в апартамента си, следи с уреди праховото замърсяване и включва три броя пречистватели на въздуха, когато и колкото е необходимо. Тук Иван цитира президента на Световната асоциация за чист въздух: „Когато се бориш за глътка въздух нито парите, нито властта, нито егото имат смисъл.“

Тези ежедневни практики му позволяват да бъде със семейството си и да развива  бизнеса си – рехабилитация.

ИВАН МИХАЙЛОВ 4

“Има ли решение проблемът с мръсния въздух?” е въпросът, на който Иван заедно с неправителствената организация „Въздух за здраве“ търсят отговор от години. Местната администрация обаче игнорира желанието на организацията да помогне с експертиза при подготовката на програмата за качеството на въздуха в София.

Така в един момент Иван (и още няколко граждани) прави избора да се обърне към съда, защото по думите му заложените мерки в програмата са за „отбиване на номера“ и за да се „усвоят едни пари”. В него липсва стратегическа визия.

Личният му принос за по-чист въздух е ползването на скутер за ежедневен превоз и на автомобил с газова инсталация, който му служи за транспорт на оборудване, когато се налага. Също така засажда фиданки в парковете на града. Когато въздухът е чист, Иван обича да се разхожда именно в тези безценни зелени оазиси на София.

ИВАН МИХАЙЛОВ 3Фотограф: Боряна Пандова

Legal Assistant
,

We are looking for a Legal Assistant

About the role

We have an exciting opportunity for a person with high interest in environmental protection and a background in the field of law to become a part of our organisations working on energy and air quality issues in Bulgaria.

The Legal Assistant is an integral part of the team that leads the strategic legal interventions of Environmental Association Za Zemiata and Greenpeace – Bulgaria on the topics of Energy Transition and Clean Air. As a Legal Assistant you will work in close collaboration with the campaigners and lawyers in the two organisations and will support them with key activities such as: day-to-day project management support, case planning and management, legal research, drafting and analysing legal documents, collecting, compiling and utilising technical information. 

Responsibilities:

  • Conducting legal research, including but not limited to the following areas: air quality legislation, compliance regimes applicable to coal and fossil gas-related activities in Bulgaria, access to public information, administrative procedure; 
  • Organising and filing the flow of documents (paper and Cloud platform) related to the Clean Air and Energy Transition projects, including preparation and submission of various documents to courts and other institutions; 
  • Communicating with state and local authorities and providing the team with updates about the pending legislative, administrative and court proceedings;
  • Assisting the legal and campaigning teams in their day-to-day tasks, such as organizing and facilitating meetings and supporting the coordination between them
  • Proofreading of translated (legal) documents to and from English; communicating in English (verbal and written) with colleagues in the international offices; 

With the advancement of the role, the responsibilities could develop towards:

  • Interpreting legal acts and drafting legal and non-legal documentation (complaints, requests, signals, statements letters, articles, etc.) under the guidance of the more experienced members of the team; 
  • Project management tasks and responsibilities, eg. drafting reports on recent developments to funders, organising team planning, monitoring activities and budget spending.

About you

As a successful candidate you will be at least in your third year of degree studies in the following areas: law, international relations, environmental studies and management, political science or other relevant social sciences, and you can demonstrate good project coordination skills or experience. You have an interest in environmental issues and social justice. An acquaintance with the Bulgarian administrative procedure legislation will be considered an advantage. 

You will demonstrate willingness to solve problems related to Bulgarian and EU environmental protection and legislation. You should feel confident in your abilities to perform research that will be the driving force behind important strategic decisions made by the teams and possess the necessary discipline and detail-orientation to ensure the management of the projects is in safe hands. 

Generally, you will have excellent written and verbal skills in English and Bulgarian.

About us

Za Zemiata is an environmental non-governmental organization determined to work for sustainable lifestyles and for responsible personal and political decisions for our planet, while combating the exploitation of people and nature.

Greenpeace is an independent global campaigning organization that acts to change attitudes and behavior, to protect and conserve the environment and to promote peace by catalyzing an energy revolution to address the number one threat facing our planet – the climate crisis.

The Energy Transition team combines the efforts of both organizations working to achieve a systemic change in the Bulgarian power sector. We highlight the problem with burning fossil fuels but we also advocate for the just transition of coal-affected communities and present viable solutions for the future of a decarbonized energy system.

The Clean Air team is focusing on tackling air pollution at local and national level via litigation, expert analysis, legislative and policy proposals, campaigning and advocacy. An integral part of the team is supporting active local communities fighting air pollution in their area. The team strives to achieve both strategic systemic changes and direct local changes.

Salary:  BGN 1150-1300 net salary range for 75% work time.

What we offer?

Part-time working hours (between 50-75% depending on the agreed amount) under a labour contract with a possibility to discuss an extension to full-time after the first year. Flexible working: a working week divided between being in the office in Sofia and working remotely.  If the Legal Assistant is a student, availability during exam periods will not be required. 

The contract is for 1 year with a 3-months trial period and can be renewed for another year. 

Starting date: 1 April 2022 or earlier, subject to negotiation and budgeting.

How to apply?

Please send us your CV and a short essay on the following topic Instruments you think that could be effective to ensure environmental protection and human wellbeing (max. 750 words) in English. For the second stage, only the successful candidates will be invited for an interview.

Please include ‘Legal Assistant’ in the email subject line and identify the documents you are sending by including in the file names: 

‘[your name] – Legal Assistant – Motivation’

and 

‘[your name] – Legal Assistant – CV’.

Please address your application to:

Meglena Antonova, Program Lead
Greenpeace – Bulgaria

and 

Ivaylo Hlebarov, Clean Air Team Lead
Za Zemiata

E-mail: jobs@zazemiata.org 

Recruitment is open now and you should send your application by 25 February 2022 EOB. Interviews will be held in the first weeks of March. We will contact only shortlisted candidates.

If you have any questions about the role advertised or recruitment process, please contact jobs@zazemiata.org. 

Заводът за изгаряне на отпадъци в Павликени
,

ПРЕС СЪОБЩЕНИЕ: Заводът за изгаряне на отпадъци в Павликени може да бъде спрян

Заводът за изгаряне на отпадъци в Павликени може да бъде спрян — решението на директора на РИОСВ – Велико Търново е от критична важност

Заводът за изгаряне на отпадъци  край Павликени на Румен Гайтански-Вълка бе одобрен с 9 гласа за, 2 против и 6 въздържали се от експертен съвет, въпреки категоричното несъгласие на местните хора и бизнеси. Предстои да разберем дали директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Велико Търново ще подкрепи жителите на околността или интересите на бизнесмена, който има договори за сметосъбиране с няколко общини, сред които и София.

В полза на проекта гласува заместник-кметът на Павликени Анастасия Вачева, кметът на село Върбовка — Ивелин Розинов, и седем представители на РИОСВ – Велико Търново. Данита Заричинова от “За Земята” и Пенчо Пандъков от Риболовен клуб „Балканка“ бяха против.

Мегазаводът за изгаряне на отпадъци до Павликени е удобно скрит като енергоизточник в производство за каменна вата. Дружество Петрургия, собственост на Румен Гайтански, притежава 35-годишна концесия за добив на базалт до село Върбовка, община Павликени. 

Екологично сдружение “За Земята” вече изпрати становище по доклада за Оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС), в който се цитират редица нередности. По време на дискусиите Данита Заричинова от “За Земята” настоя РИОСВ – Велико Търново да отхвърли внесения доклад и да изиска да бъде направен нов.

Капацитетът на съоръжението е повече от два пъти по-голям от предвиждания в софийския проект за изгаряне на отпадъци — 420 хил. тона отпадъци на година, което е 1100 тона на ден от цялата страна. Остава отворен и въпросът за състава им — в България липсва контрол на предварителното отделяне на определен тип отпадъци, например метали, батерии, ел. и електронно оборудване и др., а разделното събиране на опасни отпадъци от домакинствата е крайно неефективно. За Столична община процентът събираемост е около 1%, което е сигурно доказателство, че е невъзможно да се гарантирана, че  няма да се изгарят смесени отпадъци, в които има и опасни. Резултатът е, че инвеститорът ще има евтин ток, който ще му осигури добра печалба от каменната вата, а негативите остават за жителите и природата на община Павликени. 

В доклада липсват достатъчни гаранции, че ще има качествен мониторинг на емисиите от завода за изгаряне на отпадъци. В документа е отбелязано, че в близост до терена на инвестиционното предложение няма пунктове за измерване на качеството на атмосферния въздух и към 2021 г. липсват достатъчно актуални данни — последните проби са взети от мобилна станция през 2011 г. 

Тези слабости са от критична важност за здравето и живота на хората. Доказано е, че в процеса на изгаряне на твърди отпадъци се образуват диоксини и фурани – устойчиви органични замърсители (УОЗ), които са сред най-токсичните химикали, известни на науката.

Световната здравна организация определя диоксините като канцероген от клас 1 – т.е вещества, за които е доказано, че са ракообразуващи за хората, дори при изключително малки количества. 

“Показателно е, че проектът за мегазавод за изгаряне на отпадъци обедини много местни хора и бизнеси, защото не са съгласни да плащат със здравето и бъдещето си. Много предприемачи и местни инициативи около Велико Търново и Павликени ще бъдат пряко засегнати от замърсяването и влошеното качество на живот.

Проектът е в остър разрез с техните интереси и е малко вероятно някога да получи подкрепа”, казва Данита Заричинова от За Земята. 

За енергийния преход след отказа
, ,

Поучителна история за енергийния преход в България след отказа на страната да премине от въглища към газ

През 2021 г. българското тогава служебно правителство обяви, че е решено да преобразува част от огромната държавна въглищна електроцентрала „Марица Изток 2“ в паро-газова централа – като замени 1,4 GW въглищни мощности с минимум 1 GW газови. Правителството потърси финансиране по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, Модернизационния фонд и други неназовани частни източници. Вече в началото на 2022 г. новото редовно правителство обяви, че се отказва от тези планове, за да не увеличава зависимостта на страната от внос на енергоизточници.

Марица Изток 2 е най-голямата въглищна електроцентрала в България и цяла Югоизточна Европа, която работи с инсталирана мощност от 1630 MW като една от четирите въглищни топлоелектрически централи в Маришкия басейн около Стара Загора. 

Марица Изток 2 е единствената от тези централи, която е изцяло държавна собственост и се управлява и експлоатира от Български енергиен холдинг (БЕХ) ЕАД. 

Регионът се отличава както с местния си добив на лигнитни въглища, така и с това, че е основният доставчик на електроенергия за България, произвеждайки приблизително 30 % от електроенергията в страната. 

България е силно зависима от въглищната индустрия за производство на електроенергия, което, предвид решимостта на Европейския съюз да постигне нетни нулеви емисии, означава, че правителството трябва да действа сега и да насочи България по пътя към зелено бъдеще. 

Правителството, ръководено от предишния министър-председател Бойко Борисов, обаче отказа да приеме каквито и да било логични и амбициозни планове за справяне с проблема с изменението на климата и собствената отговорност на България за постигане на нетни нулеви емисии.

Всъщност едва през октомври 2021 г. правителството, второто от двете служебни правителства след два вота, които не успяха да сформират работещ парламент, се ангажира с дата, до която България ще се откаже напълно от въглищата. Защо За Земята смятаме датата 2038 г. за прекалено късна, вижте тук.

Газовото „решение“ на правителството

Предвид необходимостта от постепенно премахване на въглищата и натиска върху правителството да създаде амбициозни планове за постигане на нетни нулеви емисии, служебното правителство на България отчаяно се нуждаеше от действия. То се спря на преустройството на ТЕЦ „Марица Изток 2“ в паро-газова централа с капацитет от поне 1 GW (един гигават), с цел да се замени част от капацитета на съществуващата въглищна централа (1,4 GW). 

За да завърши преустройството, правителството ще изгради не само нова електроцентрала поради необходимостта от нови турбини, но и изцяло нова инфраструктура, състояща се от 125-километров газопровод, който да осигури доставки до централата.

Общата стойност на новата централа първоначално бе оценена на 1,66 млрд. лева (846 млн. евро). Правителството възнамеряваше да ги финансира, като усвои 498,7 млн. лева (254,9 млн. евро) от Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост и същата сума от Модернизационния фонд. Останалите разходи трябваше да бъдат покрити от частни източници на финансиране, въпреки че тези източници така и не бяха публикувани.

За да финансира съпътстващата инфраструктура за централата, правителството заяви, че ще предостави субсидия в размер на 362,7 млн. лева (185,4 млн. евро) на „Булгартрансгаз“ – националния системен оператор на газопреносната мрежа на България и дъщерно дружество на Българския енергиен холдинг. Правителството също така възнамеряваше да използва по-голямата част от това финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост и поиска инвестиция от 333 млн. лева (170,2 млн. евро) от Механизма.

В крайна сметка „решението“ на правителството щеше да струва на страната над 1 милиард евро. Това представлява малко над 6,4% от планираните общи разходи за целия български План за възстановяване и устойчивост, заключвайки страната в една (нова) зависимост от изкопаемия газ в продължение на десетилетия и блокирайки значителна сума от финансиране само в две инвестиции от общо 59 и допълнителни 46 реформи.

Това би наложило още по-голяма зависимост от външни доставки на газ, поне половината от които ще се доставят от Русия чрез междусистемната газова връзка – интерконектора Гърция-България. Газовата централа също така щеше да увеличи емисиите на България както поради изтичане на метан, който е много по-мощен парников газ от въглеродния диоксид, така и заради емисии на въглероден диоксид, които се отделят при изгарянето на изкопаем газ.       

Освен това строителството на централата обикновено е продължително начинание. Завършването на проектите може да отнеме най-малко от една до шест години, като може да се очакват значителни закъснения. Ако се вземе предвид обичайната продължителност на работа на газовите електроцентрали, това би означавало, че тази централа ще работи след крайния срок за нетни нулеви емисии, определен от Европейския съюз до 2050 г.      

Друг любопитен момент и разлика между двете версии на НПВУ на служебното правителство от лятото и есента бе, че първоначално се очакваше до 31 декември 2029 г. паро-газовата централа да заработи като (изцяло) водородна електроцентрала, а към днешна дата такава технология още не е налична. В есенния вариант вече плановете са в периода от 2029 г. до 2035 г. мощностите да могат да използват като гориво едва 30 %  водород, а останалото – газ, както и да се изградят повече от една електроцентрали, може би и извън комплекса Марица Изток.

Зависимостта от газ не дава сигурност за бъдещето. Той не е подходящ за бъдеще с нетни нулеви емисии, което вече е признато от вземащите решения, както няма място и като преходно гориво, което трябва да бъде осъзнато от вземащите решения. Това означава, че всеки въглеродно интензивен генерационен капацитет, заменен с газ, в крайна сметка ще трябва да бъде заменен с реални решения за нулеви нетни емисии. 

Недостигът на газ

Рисковете и уязвимостта на газа се проявиха допълнително, когато през октомври 2021 г. Европа изпадна в критична газова криза, при която цената на газа на едро скочи рязко. Европа трескаво се опитваше да си набави нови доставчици на газ, тъй като Русия отказваше да увеличи доставките, за да облекчи този икономически натиск. Руското правителство отказа да увеличи износа си за Европа, освен ако газопроводът „Северен поток 2“ не получи пълно одобрение – показвайки по този начин риска от манипулации в резултат на зависимостта към външни доставчици.

Поради липсата на местен добив на изкопаем газ и евтина инфраструктура и съхранение на възобновяеми енергийни източници, българското правителство беше принудено да възстанови капацитета си за производство на електроенергия от въглища. Това не беше подходящо решение, тъй като хората от бизнеса продължиха да плащат изключително високи цени на енергията – в резултат на проблема с търсенето/предлагането, както и на фактори като повишената цена на газа.

След третите парламентарни избори на 14 ноември 2021 г., след поредица от преговори, беше успешно сформирано коалиционно правителство. След възобновяването на работата на парламента през новата година вицепремиерът Асен Василев обяви, че правителството се отказва от плана за преобразуване на ТЕЦ „Марица Изток 2“ от въглища в газ. 

Министърът се позова на недостига на газ, проблемите с осигуряването на инвестиции и риска от влагане на важни финансови активи в проект, несъвместим с дългосрочните цели за нетни нулеви емисии. 

Служебното правителство пък първоначално представи това погрешно решение за изграждане на паро-газова централа пред обществеността като чудесна възможност за страната. То заяви, че газът е евтин, екологичен и е най-лесното преходно гориво. Това просто не беше правилно, както осъзна и сегашното правителство.

Една поучителна история     

Отказът от газовия проект, който преди се смяташе за бъдещето на зелената енергийна политика на България, трябва да послужи като предупреждение за други страни от Централна и Източна Европа, които гледат на газа като на дългосрочно решение или преходно гориво. 

Огромен брой газови проекти се очаква да получат финансиране от ЕС чрез множество фондове: Фондът за справедлив преход, Механизмът за възстановяване и устойчивост, Модернизационният фонд и Проектите от общ интерес (ПОИ или 5th PCI List) възлизат на милиарди евро публични средства. Всяка страна в региона има множество проекти за създаване на огромна газова инфраструктура, което, както България вече откри, ще означава тъмно бъдеще за зелената енергия.

Aвтор: Rory Forster, координатор Газови политики в За Земята & CEE Bankwatch Network

,

От 1 февруари бутилки и кенчета се „осребряват“ в магазините в Словакия и Литва, скоро и в България

От 1 февруари в Словакия и Латвия влизат в действие системите за възстановяване на депозити за опаковки от напитки, които ще събират 90% от бутилките и кенчетата за напитки. Така вропейските държави, които са въвели подобна система, стават 12, а други 13 държави вече са взели решение да направят това.

При депозитната система купувачът плаща депозит – сума, която получава обратно при връщане на опаковката в магазина. Така потребителите купуват само напитката, а нейната пластмасова, метална или стъклена опаковка вземат временно назаем.

В Словакия депозитът за опаковки за еднократна употреба се прилага за кутии и бутилки от РЕТ пластмаса, а в Латвия – също и за стъклени бутилки с вместимост от 0,1 до 3 литра, съдържащи вода и безалкохолни напитки, както и бира и други слабоалкохолни напитки. Стойността на депозита е 15 евроцента в Словакия и 10 евроцента в Латвия. И в двете страни местата за връщане са магазините за хранителни стоки с площ над 300 кв.м. В Латвия да приемат амбалаж са задъжлени и магазините в селските райони, които са с площ над 60 кв.м., останалите магазини могат да се включат в депозитната система доброволно. Новост в системата в Словакия е хармонизиран стандарт за цвета на пластмасовите бутилки, за да се рециклират по-добре, а Латвия предприема още по-амбициозна стъпка с въвеждането на стандартна бутилка за многократно пълнене.

Визията на Европейския съюз за кръгова икономика и борба с пластмасовото замърсяване включва задължителни цели за събиране на 90% от пластмасовите бутилки за напитки до 2029 г. и за влагане на най-малко 30% рециклирана пластмаса във всички бутилки за напитки от 2030 г. Тези цели трудно могат да бъдат постигнати у нас без въвеждането на ефективна депозитна система. Към 2017 г. България стои на последно място е Европа по разделно събиране на пластмасови бутилки с 22%, за разлика от държавите с действащи депозитни системи, които събират над 80% от бутилките.

На фона на тази общоевропейска тенденция България най-сетне също изглежда готова да въведе депозитна система от началото на следващата година. По думите на зам.министър по околната среда и водите Николай Сиджимов:
„… за България това не е нещо ново, просто ще въведем отново традицията да бъдем отговорни към отпадъците, които отделяме, също така и да допринесем за въвеждането на кръговата икономика. Защото една от причините да се въведат такива системи не е само наказанието, което би следвало, ако ние не рециклираме достатъчно пластмаси, стъкло или метали, а по-скоро отговорността към природата, отговорността към ресурсите на планетата, така че мотивите са в много направления и мисля, че ще се справим.“ (Интервю по БНР Христо Ботев, 01.02.2022 г.)

„Това е най-добрата новина за управлението на битовите отпадъци в България през последните 20 години. Въвеждането на депозит за опаковки от напитки в България е огромна крачка по пътя към кръгова икономика, която ще повиши рециклирането, ще намали драстично замърсяването с този вид отпадъци и ще спести десетки милиони левове обществени средства, които сега се харчат за почистване, изгаряне и депониране на тези опаковки.“ според Евгения Ташева, координатор на екип „Нулеви отпадъци“ в екологично сдружение „За Земята“.

За да работи депозитната система добре и у нас според Ташева, тя трябва да отговаря на следните условия:

– системата за обратно изкупуване трябва да бъде удобна и ясна за потребителите;

– търговците на дребно да са задължени да приемат обратно всички депозитни опаковки (с изключение на малките търговски обекти);

– да се определи подходящо ниво на депозит, което ще стимулира културата за връщане на опаковките в магазина – нито твърде ниско, нито твърде високо;

– да включва и опаковки за многократно пълнене в съответствие с целите на ЕС в областта на кръговата икономика и климата;

– да включва всички опаковки за напитки от основните материали пластмаса, метал, стъкло и размери от 100 милилитра до три литра;

– да гарантира постигането на поне 90% степен на връщане за всеки опаковъчен материал;

– да се администрира от централна нестопанска организация за управление на депозити, основана от производителите и търговците на дребно;

– да се регламентира в националното законодателство, вкл. задълженията на производителите, задълженията на търговците за обратно приемане и др.

Процесът на преговори със заинтересованите страни и анализ на възможностите вече тече и през следващите 12 месеца предстоят промени в законодателството, необходими за въвеждането на депозитна система у нас.