,

Фестивалът Дни на предизвикателствата посреща каузата за спасяването на Кресненския пролом

Между 29 и 31 март в кино Люмиер ще бъде обявена гражданската инициатива отсечката на автомагистрала “Струма” извън Кресненския пролом да носи името на прочутия алпинист, биолог, изследовател и природозащитник Боян Петров. Това ще се случи по време на фестивала Дни на предизвикателствата, който се организира в трите локации кино Люмиер, НДК и Френския културен център. 

Каузата за съхраняване на природата на Кресненското дефиле, запазването му като трасе за активен туризъм, на чиято територия местните хора могат да предлагат своята храна и гостоприемство в една съобразена с условията екосистема, беше завещана от Боян Петров, който дълги години беше сред инициаторите и основните движещи сили. Всички присъстващи ще могат да изразят подкрепата си, като се включат към подписка онлайн и на място – в кино Люмиер.

Искаме най-щадящия проект за магистрала – Заедно можем да постигнем повече!

Повече за спасяването на Кресненския пролом можете да прочетете на сайта на каузата.

Няма връзка с Чернобил: войната в Украйна е печален урок за рисковете от атомните електроцентрали

„За Земята“ следи с огромна тревога развитието на военните действия в Украйна и окупирането на Чернобил и най-голямата АЕЦ в Европа, Запорожие.

Войната само на 200 км от българската граница ни дава печален урок за рисковете, които носят атомните електроцентрали дори след края на технологичния си живот. Опасността за хората и околната среда от военни действия в районите на атомни електроцентрали и хранилища за съхранение на радиоактивни атомни отпадъци е огромна. „Реакторите в Запорожие са защитени от пряко попадение на ракета, но не и електрическите трансформатори, които се явяват слабото място на този тип АЕЦ.“, казва Тодор Тодоров, координатор от екип Климат и енергия на „За Земята“.
Хранилището в Чернобил за отработено ядрено гориво съдържа повече от 20 хил. касети, Международната агенция за атомна енергия вече съобщи, че няма връзка с наблюдателните системи на някогашната АЕЦ в Чернобил, централата вече не се захранва с ток. Изключено от електропреносната мрежа прекъсна възможността за следене на нивото на ядрена безопасност и ако електрозахранването не бъде възстановено бързо, може да настъпи срив в системата за охлаждане и повишаването на температурата да предизвика взрив в хранилището с много тежки последици за хората и околната среда в голям периметър и за години напред. Рискът от радиация е съвсем реален.

Една от най-големите ядрени аварии в света се случва именно в хранилище за радиоактивни отпадъци през 1957 г. в Маяк (тогава в СССР), оценено като авария от 6-а степен по международната скала за ядрени и радиационни събития (INES). Тогава системата за охлаждане излиза от строя и над 70 тона течни радиоактивни отпадъци се взривяват със сила, подобна на 80 тона тротил и изхвърлят във въздуха 160 тонен бетонен капак. Над 200 души умират от радиационна болест, а само за 12 часа радиоактивният облак достига до 350 км от мястото на аварията. Над 800 кв. км. са замърсени с цезий 137 и стронций 90. За сравнение, авариите в АЕЦ Фукушима и Чернобил са оценени на 7 степен.
Войната в Украйна ни дава печален урок за опасността да вярваме на митовете за чиста, безопасна и евтина енергия от АЕЦ. Виждаме, че в днешния сложен многополюсен свят атомните електроцентрали не са гаранция за сигурност, както твърди известната теза от времето на Студената война.

Има съвременни технологии с които напълно можем да заменим тази опасна и скъпа авантюра и поетапно да спрем да разчитаме на АЕЦ за енергия в дългосрочен план. България спешно трябва да преразгледа енергийната си стратегия и да планира диверсифициране на източниците и изграждане на енергийна независимост, както „За Земята“ посочва в писмото до Министерство на енергетиката. „Строежът на нова, скъпа АЕЦ, не само изисква огромни средства, но и ще е причина да се чувстваме безпомощни и застрашени при всеки военен конфликт в бъдеще или при всяка екстремна проява на климатичните промени.“, подчертава Тодор Тодоров.
Photo by Vladyslav Cherkasenko on Unsplash

,

Регионална въвеждаща среща София – образователен проект за климата

Образователни и екологични експерти ще говорят за софийски климатични и екологични предизвикателства на 9 март 2022 г. в Двореца на децата

Заповядайте на Първата Регионална въвеждаща среща по образователния проект „Променяме се с климата“, която ще се проведе в град София, в Националния дворец на децата! 

Домакини ще бъдат Професионална гимназия по селско стопанство (ПГСС) „БУЗЕМА“ София, сдружение „Институт за прогресивно образование“ и екологично сдружение „За Земята“. Регионалната въвеждаща среща ще се проведе в гр. София на 9 март 2022 г. в голямата зала на Националния дворец на децата /бул. „Александър Стамболийски“ 191/ от 10:30 до 15:00 часа.

Представители на местната власт, местни бизнеси, образователни институции, граждански организации, медии, граждани и общественици са добре дошли за дискусии, свързани с въздействията на климатичните промени върху човешкото здраве, градската и околната среда, икономически дейности.

Проектът „Променяме се с климата“ се финансира по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“ на ФМ на ЕИП 2014-2021.

Част от основните дейности по проекта са регионалните срещи, в които са поканени да се включат широк кръг от специалисти – представители на местната администрация, на образованието, местен бизнес, организации на местно ниво, работещи в сферата на околната среда, транспортната инфраструктура, селско стопанство, градоустройството и други.

Целта на срещата е запознаване с местните проблеми в гр. София, свързани с измененията на климата и очертаване на местните предизвикателства. Добре дошли са предложения от страна на участниците за надграждане на проектни дейности, включително бъдещите регионални кампании и училищни проекти. 

На срещата ще бъдат представени Плана за действие по проекта и графика за неговото изпълнение, както и възможностите за включване на различните заинтересовани страни. Младежките дейности – кампания и проекти, които ще се осъществят през следващата учебна година, ще бъдат планирани до лятото, предстои и създаването на образователен портал и серия от образователни ресурси. 

Николай Петков, координатор в екип „Енергия и климат“ в За Земята отправи следната покана “Заповядайте на информационната ни среща, за да обсъдим и някои от основните изводи от последния доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) от 28 февруари и как актуалната научна информация за климата да стига до децата и възрастните”.

Подобни регионални информационни срещи в търсене на местните екологични предизвикателства и бъдещи решения ще се проведат в периода 15 – 24 март и в градовете Берковица, Свищов, Белица, Бургас и Ямбол, заедно с участващите местни училища. Повече информация за предстоящите регионални срещи ще може да намерите на facebook страницата на Института за прогресивно образование.

Изображение: Ласло Фалвей

Проект „Променяме се с климата“, с номер BGENVIRONMENT-4.002-0010-С01 и общ бюджет от 385 465 лв., се изпълнява по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и съфинансирана от българската държава. Бенефициент на проекта и водеща организация е Средно училище „Цветан Радославов“, град Свищов. Главната цел на проекта „Променяме се с климата“ е да бъде организирана мащабна кампания за повишаване на осведомеността и компетенциите на българската общественост по отношение на влиянието на климатичните промени върху човешкото здраве, околната среда и социалния и икономически живот на съвременното общество, както и конкретните мерки по смекчаване, адаптация и устойчивост спрямо промените в климата, които трябва да се предприемат. www.eeagrants.bg.

Проектът „Променяме се с климата“ е финансиран по „Малка грантова схема климат“, процедура BGENVIRONMENT-4.002.

Целта е да бъдат финансирани проекти за разработване на образователни програми и кампании, както и повишаване на осведомеността по въпросите на изменението на климата чрез информационни кампании сред широката общественост. Процедурата цели да повиши броя на обучените относно климатичните промени, смекчаване на въздействието и адаптация и да повиши броя на образователните институции (училища или детски градини), извършващи дейности за повишаване на осведомеността/образованието за климатичните промени и адаптацията.

Енергиен преход без Газпром и без нова ядрена мощност

Изненадващо за бившите управляващи,  страна с АЕЦ е подложена на военна агресия

Енергийният преход в България трябва да доведе до бързи и адекватни  структурни  реформи в енергийния сектор, които да доведат до енергийна независимост. Подкрепени от бюджета и от средствата на НПВУ, от Фонда за справедлив преход, политиките за смекчаване на последиците от климатичните промени и за чиста околна среда следва да се приемат като важни за цялото общество.

Бруталната агресия на Путин над Украйна и безпрецедентните санкции, които ЕС наложи на Русия, налагат преосмисляне на основните направления в енергийните планове на страната.

ЕС се опитва да намали до минимум енергийната зависимост от Русия и това е необратим процес.

Нашето правителство няма нито време, нито оправдание да отлага енергийните реформи. Приемането на по-амбициозни цели за зелен преход е гаранция за повишаване на енергийната независимост от страната и за смекчаване на последиците от нови политически и енергийни кризи в региона.

Задължителен е отказът от корупционния проект за строеж на АЕЦ Белене, Козлодуй 7, както и от договорите с Газпром.

Обслужването на частни, олигархични интереси в ущърб на държавата в енергийния сектор от различни политици и чиновници наблюдаваме от десетилетия, както и даване на приоритет на руските енергийни интереси, за сметка на българските.

Време е този корупционен модел да бъде прекратен и най-после да се обърне внимание на устойчиви решения за повишаване на енергийната независимост на страната, съхраняване на природата и подобряване качеството на живот на хората.

Абсурдно е през 2022 г. енергийният сектор да е блокиран от едни и същи политици, обслужващи руските енергийни интереси от 30 години, обричащи България на ограничаващи развитието на икономиката ни енергийни мега проекти.

Министри от известни с огромната си корупция правителства от по-далечното и по-близко минало: Румен Овчаров, Румен Петков, Румен Гечев, президентът Георги Първанов, продължават да блокират европейския път на развитие на страната в посока повишаване на енергийната ефективност, децентрализация на производството на електроенергия и улеснен достъп до ВЕИ на домакинствата. Обезпокоително е, че  им се дава гласност в медиите, като част от управляващата коалиция да агитират почти ежедневно за подновяване на компрометирания проект АЕЦ Белене, причинил загуби от над 3 млрд. лева на бюджета, както и за газови проекти, разчитащи на руски газ.

Теменужка Петкова и Бойко Борисов все още не намират пътната карта за строежа на Турски /Балкански поток, проект на Газпром, платен с близо 3 милиарда лева от националния бюджет и напълно безсмислен за българския енергиен преход.

Десетилетия не чухме от тези политици предложения за опазване на околната среда, на българската природа, за  подобряване качеството на въздуха в страната. Така и не направиха връзка с подобряване на здравето и качество на живот на хората с чистата околна среда.

Войната на режима на Путин срещу Украйна развенча още един мит, който повтаряха без да мислят гореизброените политици, за да игнорират децентрализацията в енергийния сектор: Че не се водят войни в страни, в които има АЕЦ и газопроводи.

Руските войски окупираха Чернобил, там има голямо хранилище за радиоактивни отпадъци и веднага беше отчетена повишена радиация, само от движението на тежките военни машини в района. А ако военните действия доведат до сражения в този район?

Окупирана беше и Запорожка АЕЦ, най-голямата в Европа с 6 реактора по 1000 MW всеки. Засега окупирането на АЕЦ се използва само за заплаха, но никой не знае какво може да се случи при неблагоприятно развитие на войната за режима на Путин.

Избухналите пожари в района на централата са много сериозно предупреждение, че там може да бъде предизвикана ядрена катастрофа с по-тежки последици от Чернобил и Фукушима.

Взривени бяха и няколко газопроводи, което дори не беше отбелязано като важно събитие — толкова по въпроса за „защитата“ от военни действия на страните с АЕЦ и газопроводи.

Впрочем тези примери трябва да се имат предвид и от ЕС във връзка с плана  за категоризирането на ядрена енергия и природния газ като „зелени“ източници на енергия.

Построяването на нова ядрена мощност в Белене е невъзможно по много причини, за които сме писали по-рано (Ядрената енергетика в България — хаос, корупция и некомпетентност; Критичен анализ на върховенството на закона в процеса на лицензиране на АЕЦ Белене)

Към тях сега се добавят и санкциите на ЕС към Русия и невъзможността да се очаква руско оборудване за съществуващия вече реактор, покрит с найлони на площадката в Белене от години.

Да не говорим за огромния нерешен проблем с управлението и съхранението на високорадиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво на АЕЦ Козлодуй, камо ли да се прибави и още една ядрена мощност.

По същите причини — санкциите,  Козлодуй 7 също е невъзможен с руски реактор, а рекламираните напоследък от нашите политици американски  малки модулни реактори нямат лиценз никъде в света и най-оптимистичната дата за построяването на ядрени мощности с тях е около 2035 г.

Повече по тази тема: https://www.zazemiata.org/malkite-modulni-reaktori/

Във връзка с руската агресия над Украйна, Финландия прави оценка на рисковете за сигурността на планирания ядрен реактор „Hanhikivi 1“, който трябва да бъде построен от руската държавна компания „Росатом“.

Вероятността финландското правителство да прекрати този проект е голяма.

Като последица от санкциите върху руските банки не е ясна съдбата и на унгарската АЕЦ Пакш 2, която е планирана със заем от Русия на стойност 10 млрд. евро.

Времето на газа като преходно гориво мина преди десетина години. Както и на обещанията на Борисов страната ни да стане газов хъб на Балканите.

Уязвимостта на Европа от изкопаемите горива не е проблем от днес. Още в началото на 2009 г. Путин демонстративно спря доставките на газ през Украйна, което засегна няколко ЕС страни, включително и България. Но за съжаление не бяха прeдприети мерки за намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаем руски газ.

Високите цени на енергията в Европа от есента на миналата година също са последица от прекалено големия дял на газ и въглища в енергийния микс на европейските страни.

Този ценови шок на енергията, произведена от газ и въглища, за пореден път ни показа, че разчитайки на изкопаеми горива, поставяме икономиката в позиции както на несигурност и зависимост от непредвидими пазари, така и на политически и икономически интереси, върху които нямаме контрол.

Сега българското правителство има възможност заедно с партньорите от ЕС да предприеме конкретни мерки за повишаване на енергийната независимост на страната.

В момента е особено важно да се прекрати кампанията на някои политици и медии у нас срещу Зелената сделка, представяна като „натиск от Брюксел“ срещу българските национални интереси и икономическо развитие.

Заради санкциите срещу Русия след  започналата война срещу Украйна,  регистрираната в Швейцария компания „Северен поток 2“ е подала молба за обявяване в несъстоятелност и е освободила всичките си служители.

Тенденцията е ЕС да намали до минимум зависимостта си от руски газ.

Променената обстановка в Европа поставя българското правителство пред изпитанието да извърши  реални реформи в посока справедлив енергиен преход още по-бързо. Искаме да набележим стъпките, така необходими в този процес:

  • Да се приемат енергийните политики в посока зелен преход и зелена икономика.
  • Отказ от енергийни мега проекти – АЕЦ Белене, Козлодуй 7, парогазови централи, заключващи развитието на енергетиката.
  • Развитие на енергетика, основана на съвременните ВЕИ технологии, енергийна ефективност и децентрализация на производството на електроенергия.
  • Инвестирането във ВЕИ и технологии за съхранение на енергията ще бъде водещо в близките години. Още повече, че ще има допълнителни средства от Плана за възстановяване, Модернизационния фонд, Фонда за справедлив преход, териториалните планове.
  • Постепенно и планирано затваряне на въглищните централи, започвайки от тези, които не отговарят на екологичните норми от години. С използване на средствата от Фонда за справедлив преход, за да бъде справедлив енергийния преход и по отношение на заетите в сектора работници.
  • Създаване на детайлен план за кариерно преориентиране на засегнатите от енергийния преход служители, включващ анализ на заетите към момента работни места, образователен ценз и възрастова група, въз основа на който да има ясна стратегия за възможностите на служителите след поетапното закриване на въглищните мощности. Това би смекчило значително негативните нагласи на голяма част от обществото в региона по темата за енергийния преход.

Имаме и други конкретни предложения и препоръки които правителството трябва да предприеме и сме готови да предоставим експертна помощ на Министерство на енергетиката. Надяваме се то да излезе от черупката си и лобистките интереси, и да се отвори към капацитета на НПО експертите, енергийните експерти и учени.

Photo by Pavel Neznanov on Unsplash

Свиленград: първата българска община, която ще получи сертификат за нулеви отпадъци до 2025 г.

снимки: Община Свиленград

Договор за сертифициране на община с нулеви отпадъци подписа кметът на Свиленград арх. Анастас Карчев. Община Свиленград се ангажира, че до 2025 година ще въведе необходимите мерки, които ще ѝ позволят да получи сертификат за община с нулеви отпадъци от Европейската организация за нулеви отпадъци и нейния обучителен център със седалище в Брюксел (Zero Waste Europe и Mission Zero Academy), представлявани в България от Екологично сдружение „За Земята“.

Свиленград може да стане пример на много общини в България, мотивирани да оптимизират управлението на отпадъците. Нашият успех за момента е плод на непрекъсната работа на администрацията и комуникация с гражданите и бизнеса, изтъкна кметът, арх. Карчев.

Община Свиленград е сред малкото добри примери в България за умно управление на отпадъците и за непрекъснато развитие и подобряване на системата. 

Всичко започва с вдъхновяващо обучително пътуване на професионалния и мотивиран екип на Община Свиленград до първата община с Нулеви отпадъци в Европа – Капанори, Италия. Впоследствие се сформира Обществен съвет за Нулеви отпадъци, съставен от активни граждани, представители на училища, читалища, пенсионерски клубове, бизнеса, полицията, ромския квартал, както и от еко-отдела на общината и общински съветници, които бяха много активно ангажирани в целия процес.

За да получи сертификат за Нулеви отпадъци, Община Свиленград се ангажира да работи за постепенно намаляване отпадъците, които се изпращат за изгаряне и да внедрява устойчиви алтернативи на изгарянето на отпадъци. Основна цел на сертифицирането е постигането на 90% предотвратяване, повторна употреба, рециклиране, компостиране на твърдите битови отпадъци, така че не повече от 10% да остават за депониране. По този начин се изпълнява едно от най-тежките за българските общини задължителни общоевропейски цели за отпадъците до 2035 г. Освен това до 2025 г. Общината ще трябва да достигне до не повече от 99 кг годишно нерециклирани отпадъци на жител.

Община Свиленград има дългосрочна визия в рамките на своята стратегия за нулеви отпадъци, която включва различни новаторски решения. Тя е първата българска община, въвела метода разделно събиране „от врата до врата” с цел улеснение на гражданите, с което са постигнати много добри резултати. В системата не са забравени и търговските обекти, където хартия и пластмаса се събират по график. Вече разделно се събират не само опаковки и остатъчни отпадъци, но и текстил, мебели, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, биоотпадъци. Част от тях се събират на специална общинска площадка, което улеснява транспорта им. От началото на февруари 2022 г. в града бяха поставени и два контейнера за дрехи и обувки.

Следващите стъпки в дългосрочния план за Нулеви отпадъци на общината са свързани с въвеждане на разделно събиране и в селата. Общината се ангажира да работи усилено със своите жители за по-чиста околна среда и постигане на всички задължителни цели в управлението на отпадъците.