Необходими са още стъпки преди въвеждането на зона с ниски емисии от транспорта в София през 2022

Столична община се готви да представи конкретен проект за въвеждане на зони с ниски емисии (ЗНЕ) от транспорта в София. Нуждата от такива в града е безспорна, заради наднормените нива на фини прахови частици и азотен диоксид в атмосферния въздух, с които не можем да се справим години наред. Опитът от редица европейски градове с подобни на столицата ни условия и проблеми показва, че ЗНЕ могат да са подходяща мярка. Тя обаче може да бъде ефективна само при условие, че обстановката е добре изследвана и ограниченията са добре планирани според множеството фактори и променливи на съответното място. Това се твърди в експертно проучване и анализ на ЕС „За Земята“, включващо преглед на международния опит и изводи за София, свързани с въвеждането на зони с ниски емисии от транспорта. 

За съжаление, в българското законодателство и в решенията и програмните документи на Столична община са създадени минимални условия за въвеждането на ЗНЕ, показва още проучването. Необходими са още стъпки, както за проучване на най-подходящ обхват, така и за обвързване на планираните действия по начин, който да доведе до най-благоприятни въздействия от прилагането на мярката върху здравето на гражданите, състоянието на средата и възможностите за придвижване. 

В публикацията ще намерите подробно описание на генезиса на проблема в столицата на България. Ще се запознаете с европейския опит, заедно с избрани примери от различни градове. Ще прочетете и нашите изводи, предложения и насоки за вземане на решения. Изразените хипотези и концептуални предложения стъпват на утвърдени методики за моделиране и компютърна симулация с помощта на пространствени и други специализирани данни за транспорта, замърсяването и движението на въздуха, микроклимата, земната повърхност и застрояването на градската среда, поведението на гражданите и ефекта върху тяхното здраве. Проучването набелязва възможности за вземане на по-информирани решения за по-чист въздух и по-добро здраве при благоприятна достъпност в града, като дава препоръки за подобряването на настоящите политики. Въвеждането на зони с ниски емисии е мярка с комплексен характер, засягаща много аспекти от градския живот и градските системи. Затова нейното прилагане не трябва да бъде самоцел, а ефективно и справедливо решение, взето в публичен процес с участието на гражданите.

 

Защо зони с ниски емисии от транспорта в София?

Има няколко основни предпоставки за концентрацията на мръсен въздух, който дишаме в София. Известно е, че климатичната обстановка в по-затворените и слабо проветриви котловинни и низинни полета е неблагоприятна за неговото качество. Софийското поле е такова. В комбинация с честите инверсии и други явления това води до задържане на разнообразните замърсители, голям дял от които са от транспорта. При това големите български градове са с относително висока гъстота на обитаване. За София тя е над 6000 жители/км2 и се осъществява при нарастваща интензивност на застрояване и запечатване на почвите. При тези условия големи групи от населението участват в дейности, които потенциално влошават качеството на въздуха. Едновременно с това част от тези и други групи дишат този въздух, който засяга тяхното здраве в по-малка или по-голяма степен. Третата и най-съществена към момента предпоставка е високата и нарастваща степен на моторизация.  В Столична община са регистрирани над 850 хил. автомобили и степента на моторизация е над 650 леки автомобили на 1000 жители (по данни към 2017), което е много висока стойност измежду големите градове в ЕС. Например в Стокхолм се падат близо 370 леки автомобила на 1000 жители, а във Виена 372. Всички тези предпоставки водят до съществен принос и натиск от транспорта върху качеството на градската среда и на атмосферния въздух, както и до значителни отрицателни въздействия върху здравето и живота на гражданите. Затова следва да бъдат бързо и дългосрочно, ефективно и справедливо намалени, като зоните с ниски емисии са една от подходящите мерки за това.

 

Въпрос на прецизно решение

Прегледът и сравнението на опита на сходни на София градове разкрива разнообразие от подходи. Въпреки това има и много общи черти на решенията и приложните действия – една добре отъпкана пътека. Процесът на въвеждане на ЗНЕ безспорно е труден, но вече съществуват рецепти за успешното им поетапно прилагане. Остава въпросът за точната конфигурация на зоните, така че мярката да спомогне за намаляване на превишенията на нормите във възможно най-кратък срок. В проучването на За Земята е предложен примерен обхват на три концентрични зони за намаляване на емисиите от транспорта и обвързването им със зона за намаляване на емисиите от отоплението, които могат да послужат като основа за настоящи общински политики и решения. 

Високата социална чувствителност при въвеждането на ЗНЕ предполага подкрепа на множеството уязвими групи, които са зависими от старите превозни средства, чиято употреба се ограничава от мярката. Чрез финансови  механизми би се предотвратило допълнителното социално-икономическото разделение при прилагането на нови решения за мобилността и транспорта. Отвъд това, градският транспорт следва отново да се превърне в основен начин за придвижване в града за по-дългите разстояния.  За по-късите пък трябва да бъдат максимално подобрени условията за пешеходно и велосипедно движение, като се обръща особено внимание на връзката между различните начини на придвижване и превозване и на навлизането на електрическите превозни средства, особено на леките и/или споделени такива. Развитието на алтернативите на автомобилния транспорт е в основата на осигуряване на равноправни условия за придвижване на всички граждани, а въвеждането на ЗНЕ създава допълнителен повод за по-интегриран подход на развитие. 

Механизмите, технологията и опитът са налични, финансовата подкрепа ще бъде осигурена, ключова е волята и желанието на местната власт да приложим смислена и добре аргументирана ЗНЕ от транспорта за чист въздух в София. От „За Земята“ показваме възможния път в тази посока и сме готови да сътрудничим във всяка една стъпка.

/by

Решение ли е улавянето и съхранението на въглерод по пътя към постигане на климатична неутралност?

Какво казва доклада на IPCC относно смекчаването за CCS?

Според доклада на Междуправителствения панел по климатичните промени, IPCC, „Климатични промени 2022 : Смекчаване на климатичните промени“, потенциалът за енергия от възобновяеми източници като слънце и вятър многократно надвишава настоящите и бъдещите енергийни нужди на света. В някои страни източниците на възобновяема енергия са изобилни, докато в други те са сравнително малки. Нивата на производство на енергия от възобновяеми източници са непостоянни и зависещи от промени във времето и други фактори, а енергията от ВЕИ носи със себе си както положителни ефекти, така и предизвикателства, за хората и околната среда. Поради всички тези причини, според IPCC е малко вероятно нисковъглеродните енергийни системи с ВЕИ да задоволят изцяло енергийните нужди на света в бъдещето. Други енергийни източници и практики, сред които е улавянето и съхранението на въглерод, са посочени като допълнителна възможност, но ключът е в детайлите.

Теоретичният глобален геоложки потенциал за съхранение на въглерод е около 10 000 Gt (1 Gt = 1 милиард тона), като повече от 80% от този капацитет се намира в солени водоносни пластове. Поради редица ограничения действителният капацитет за съхранение реално е с до 10 пъти по-малък, който все пак е по-голям от нужното, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C до края на 21 век (според доклада трябва да се уловят около 680 Gt до края на века в по-голямата част от техните сценарии за 1,5°C). За сравнение, по данни на IPCC, годишните емисии на CO2 през 2019 г. са около 45 Gt.

Понастоящем темповете на внедряване на CCS в световен мащаб са много по-ниски от тези в сценариите на доклада за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C или 2°C. Въвеждането в експлоатация и развитието на технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (с широкомащабно съхранение на уловения CO2) е много по-бавно, отколкото се е предвиждало в предишни оценки. По думите на доклада, за да се постигнат нулеви нетни емисии на CO2 или на вредни парникови газове, внедряването на такъв тип технологии за балансиране на определени, трудни за намаление остатъчни емисии, е неизбежно. В повечето от сценариите за постигане на ниски нива на парникови емисии се прилага значително количество CCS.

Предизвикателства и недостатъци на CCS и CDR 

Широкото прилагане на CDR и CCS е възможно да засегне негативно, както водните и хранителните системи, така и изпълнението на целите за устойчиво развитие. Тези последици от CCS и CDR са свързани с Цел 6 на ООН за устойчиво развитие в областта на чистата вода. Според доклада, BECCS, или оборудването на електроцентрали за изгаряне на биомаса с технологии за CCS, би могло да повлияе на цените на храните, в зависимост от начините на стопанисването на земите.

Улавянето на въглерод увеличава значително разходите за ресурси и химикали, най-вече вода. Възможно е централи със CCS да се налага периодично да затварят поради недостиг на вода. Поради повишените разходи за енергия, както и от повишени нужди за охлаждане, породени от процеса на улавяне, в някои случаи централите със CCS се налага да потребяват от 25% до 200% повече вода (повече топлина се задържа, защото вместо да се изхвърли в атмосферата, повече пара се използва за процеса на CCS). В райони, уязвими на недостиг на вода, би могло да се налагат затваряния на централите през летните месеци. С повишаването на глобалната температура, този тип риск ще нарасне.

Производството на продукти и суровини (като потенциален заместител на изкопаемите) от уловен въглерод (CCU) представлява алтернативен метод за декарбонизация. Потенциалът за използването на въглерод в момента се оценява на не повече от 1-2 Gt CO2 годишно, но според IPCC той би могъл да бъде увеличен до 20 Gt.

В зависимост от продукта, въглеродният диоксид може да бъде извлечен от атмосферата за период от порядъка на векове (напр. втвърдяване на цимент, инертни материали), десетилетия (пластмаси) или само за няколко дена или месеца (при производство на горива). При изгарянето на богати на въглерод продукти, извлеченият по-рано CO2 се връща обратно в атмосферата. 

Развитието на някои от технологиите за употреба на въглерод е все още в лабораторна, прототипна и пилотна фаза, докато други практики вече са напълно комерсиализирани (като производството на карбамид – вид азотен тор).

По оценка на доклада, прилагането на CCS технологии практически винаги добавя допълнителна цена. Цената на улавянето на CO2 остава над 50 щатски долара на тон в по-голямата си част. Капиталовите разходи за електроцентрали на въглища или изкопаем газ със CCS са почти два пъти по-високи от централи без (друг е въпросът, че не всички проекти достигат нулеви въглеродни емисии, например в Boundary Dam #3 в Канада е била заложена цел от 90%. Освен това, самото улавяне на въглерод в централите със CCS изискват допълнително използване на гориво – с 13-44%, отколкото в централа без, което води до допълнително оскъпяване.

Развитие на CCS през изминалите десетилетия

От 27-те проекта за улавяне и съхранение на CO2 в експлоатация в световен мащаб към края на 2021 г., само 6 са предназначени изцяло за геоложко складиране (Sleipner, Snøhvit, Quest, Illinois Basin, Qatar LNG, and Gorgon), докато повечето прилагат подобреното извличане на нефт (EOR, виж речника). Общо шестте проекта улавят 7 Mt от 40-те “спасени” Mt на година от всички видове проекти за съхранение.

Въпреки че от 1972 г. насам количеството на съхранението на CO2 се увеличава всяка година, бавният темп на растеж е ключово предизвикателство за постигането на целите за нетно-нулеви емисии. Прогнозираното съхранение през 2050 г. въз основа на исторически и в момента планирани проекти (както за съхранение, така и за EOR  до 2025 г., е ∼718 Mt годишно, което е далеч от зададената от Международната агенция по енергетика (МАЕ, англ. IEA) през 2015 г. цел от 6 000 – 7 000 Mt годишно. На база темповете на нарастване на улавянето на въглерод през изминалите десетилетия, като се отчитат единствено проектите за съхранение, очакванията са още по-ниски. Въз основа на годишна степен на съхранение от ∼7 млн. тона годишно през 2020 г. се прогнозира, че през 2050 г., ако темпът на растеж остане същият, степента на съхранение ще бъде ∼75 млн. тона годишно. Ако обаче проектите, предвидени да влязат в експлоатация между 2020 г. и 2030 г., го направят, въз основа на този темп на растеж, той ще бъде ∼306 Mt на година (фиг. 1). Това все още не е достатъчно, за да се постигнат целите по сценариите на IPCC и IAE и би представлявало едва между 4 и 5 % от необходимата степен на съхранение.

Фигура 1. Очаквани нива на уловен и съхранен въглероден диоксид до 2050 г. Сива пунктирана линия – на база планове за периода 2020 – 2030. Червена пунктирана линия – на база изградените проекти през 1970 – 2035. Източник.

Сценарият от т. нар. синя пътна карта на Международната агенция по енергетика (IEA) от 2009 г. изразява оптимизъм по отношение на растежа и внедряването на съоръжения за улавяне и съхранение на въглероден диоксид. През следващите няколко години обаче се наблюдава значително забавяне на темповете на развитие на CCS. Въпреки обширните научни изследвания и разработки, много инициативи в областта на CCS са в застой и понастоящем изглежда, че няма реалистични признаци за развитие в близко бъдеще. 

Между 2010 и 2017, броят на съоръженията, предназначени за CCS, в това число тези в експлоатация, както и такива в процес на строеж или планиране, е намалял от 77 на 37. През последните няколко години обаче, броят на планираните проекти рязко нараства и към септември 2021 г. според Глобалния доклад за статута на CCS технологиите, изготвен от подкрепящия улавянето на въглерод австралийски аналитичен център Global CCS Institute, има общо 135 проекта, макар и 102 от тях да са в процес на планиране, а от останалите – едва 27 в експлоатация и 6 в строеж (фиг. 2). Според този доклад, в 79 от съоръженията в етап на развитие уловеният CO2 ще се съхранява, без да се използва за други цели (т.нар. специализирано геологично съхранение, англ.: dedicated geological storage).

Но въпреки това темпът на успешно внедряване остава много по-бавен от очакваното, особено ако вземем предвид единствено съоръженията в експлоатация и строеж.

Фигура 2. Обявени капацитети на улавяне на въглерод на година в милиони тонове на година за периода 2010 – 2021 г на действащи и планирани проекти.. В светло и тъмно синьо са представени проектите в процес на планиране, в лилаво – тези в строеж, а в червено са  в експлоатация. Източник: Global CCS Institute.

Какъв е мащабът на настоящите проекти? 

Според глобалния доклад на Global CCS Institute от 2021 г., през същата година в световен мащаб са уловени около 40 Mt въглероден диоксид, което е по-малко от годишните емисии на парникови газове (представени в еквивалент на CO2) на България. Това количество трябва да бъде увеличено 140 пъти, до 5600 Mt годишно до 2050 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 2 градуса (според предвиденото в използвания от тях сценарий). За да се постигане целта инвестициите до средата на века трябва да възлизат на 650 млрд. – 1,28 трилиона долара.

През последните години има значително увеличение на броя на планираните проекти за CCS, макар резултатите на вече работещите съоръжения да не са задоволителни. Според базата данни на Global CCS Institute, към май 2022 г. има 7 проекта за улавяне в процес на строеж. Два от тях са в Норвегия, включващи улавяне на 0,4 Mt годишно в циментова фабрика, както и съоръжение за съхранение. В САЩ проектът ZEROS в Тексас е „предложен“ проект (за експлоатация през 2023 г.) и по план трябва да улавя 1,5 Mt годишно, а проектът Louisiana Clean Energy Complex в щата Луизиана се предвижда да улавя 5 Mt CO2 годишно от нисковъглеродно производство на водород и  муниции. Sinopec Qili в Китай е химически завод и ще използва CO2 за подобрено извличане на нефт (EOR), в следствие на което ще се улавя и съхранява 1 Mt CO2 годишно, но при изгарянето на извлечения нефт ще се отделя сходно количество емисии от CO2. Guodian Taizhou, също в Китай, е 4000-мегаватова въглищна електроцентрала, от която 0,5 Mt CO2 по план трябва да бъдат улавяни и използвани главно за EOR. Santos Cooper Basin CCS Project в Австралия ще бъде изградена в рамките на централа за обработка на изкопаем газ (natural gas processing plant) и се очаква да улавя 1,7 Mt на година. В най-добрия случай всички проекти, класифицирани понастоящем в процес на изграждане, ще съхраняват 10,1 Mt годишно. Когато съберем това число с настоящото ниво на улавяне от 40 Mt на година, получаваме, че към средата на това десетилетие ще се улавят едва около 1/1000 от емисиите на въглероден диоксид, отделени в следствие на човешката дейност (ако те останат на нивата от 2019 г.). За сравнение, внедряването на нова възобновяема енергия между 2016 г. и 2020 г. включително е довело до общо 1348 Mt избегнати емисии (такива, които биха се отделили, ако вместо ВЕИ се използва енергия от изкопаеми горива) и до 440 Mt през 2020 г. според публикация на IEA. Само в Германия, през 2021 г. по данни на Немската агенция за околната среда, използването на ВЕИ е предотвратило 221 Mt емисии на CO2. А ако разгледаме общото ниво на генерирана енергия от ВЕИ в света през 2021 г. – по данни на IEA то възлиза на 8300 TWh (или 8,3 трилиона kWh) и ако приемем, че средно от потреблението на 1 kWh енергия се произвеждат 0,38 kg емисии на CO2 (оценка за САЩ през 2020 г.), след прости сметки се вижда, че през 2021 г. производството на енергия от възобновяеми източници е довело до избягването на 3175 Mt CO2, или към 80 пъти повече отколкото чрез настоящите съоръжения за CCS. Този пример, разбира се, не е напълно точен, но илюстрира огромната разлика на настоящите нива и на способността за намаляването на емисиите между ВЕИ и технологиите за улавяне на въглерод.

Освен това, съществуват съмнения дали представените по план нива на улавяне в даден проект ще бъдат осъществени на практика. Два знакови примера са съоръжения PetraNova и Boundary Dam. 

Проектът PetraNova, на стойност около 1 милиард щатски долара, включва оборудването на W.A. Parish Generating Station, въглищна и газова електроцентрала, със съоръжения за улавяне на въглерод след процеса на изгаряне на изкопаемите горива. По план е трябвало да се улавят 1,4 Mt на година. Но на практика е улавяно със 17% по-малко от целта, а през 2020 г. съоръжението е затворено, тъй като се счита за икономически неизгодно. Макар и изтъкнатите причини да са във връзка с пандемията от COVID-19, инсталацията не е възобновила дейност и до ден днешен.

Boundary Dam #3 в Саскачеван, Канада, на стойност 1,5 милиарда долара, е единственото работещо в момента съоръжение за CCS, разположено във въглищна електроцентрала. По план, проектът трябва да улавя до 90% от отделения при изгарянето в централата CO2, което съответства на 3200 тона на ден или на малко над 1 Mt годишно. От стартирането на работа на инсталацията през 2014 г. обаче, през нито една година не е достигната тази цел (фиг. 3), като през 2021 г. е уловено едва 37% от планираното. От 2014 г. насам нивото на улавяне на CO2 е значително по-ниско от 60% през повечето години.

Фигура 3. Уловени тонове CO2 в централата Boundary Dam за периода 2014-2021 г. Източник.

През 2018 г. SaskPower решава да не оборудва останалите реактори от въглищната централа със CCS, а вместо това да ги затвори, изтъквайки икономически причини. Част от извлечения в Boundary Dam #3 въглерод се използва за подобрено извличане на нефт (EOR), макар и точното количество да не е известно.

Подобрено извличане на нефт (EOR)

Подобреното извличане на нефт (enhanced oil recovery – EOR) включва група от методи за извличане на нефт от подземните резервоари, различни от стандартните т.нар. първични и вторични методи. Сред тях се причислява инжектирането на въглероден диоксид или други газове в нефтеното находище (фиг. 4), които, веднъж попаднали под земята, започват да се разширяват и водят до избутване на нефта към мястото на извличане. По този начин е възможно да се добие значително по-голямо количество нефт от находището отколкото чрез традиционните методи.

Фигура 4. Опростена схема на подобрено извличане на нефт. Източник.

Понастоящем по-голямата част от уловения CO2 в света се използва за EOR (фиг. 5). В краткосрочен план от 27-те действащи в момента проекта само 6 не използват уловения CO2 за EOR (газовият завод Gorgon в Австралия, съоръжението Quest в Канада, заводът за втечнен изкопаем газ в Катар, проектите Sleipner и Snøhvit на Equinor в Норвегия и индустриалният завод BECCS в Илинойс, САЩ). Съотношението между EOR и другите практики за съхранение показва, че кумулативно (през 2020 г.) ∼73 млн. тона са били съхранени в резервоари (без да се броят емисиите на новоизвлечения нефт), докато ∼487 млн. тона (което включва както уловения CO2, така и CO2, извлечен от природни резервоари) са били използвани в операции по EOR в световен мащаб, най-вече в САЩ. Ако планираните проекти след 2021 г. се осъществят (фиг. 5), прогнозираното количество за съхранение до 2035 г. ще нарасне до около 700 Mt, което ще възлиза на едва 10-12 % от очакваните до 2050 г. 6 000-7 000 Mt годишно. EOR се е превърнало в стимул за проектите за CCS и след инжектиране има висок коефициент на задържане.

Фигура 5. Областна диаграма с исторически и планирани (към 2021 г.) до 2035 г. количества на уловен Mt въглероден диоксид. В черно – делът на уловен CO2 чрез EOR, зелено – делът, уловен чрез технологии за улавяне и складиране на въглерод. Източник.

По-голямата част от въглеродния диоксид, използван в процеса на EOR, се улавя от природни подземни източници или като страничен продукт от добива на изкопаем газ, и следователно не допринася за намаляване на емисиите, свързани с използването на изкопаеми горива. Според глобалната база данни на IEA за свързаните с EOR проекти ∼500 000 барела нефт се добиват дневно с помощта на методите за EOR. Прогнозите са, че до 2040 г. този брой ще нарасне до над 4,5 милиона барела на ден. Поради тези причини EOR се разглежда като контрапродуктивна мярка за смекчаване на последиците от изменението на климата. В най-добрия случай, той би могъл отчасти да компенсира емисиите от добития нефт (по оценка нa IEA, с около 37%), с уговорката, че използваният СО2 за ЕОR е уловен и транспортиран антропогенен СО2 от съществуващи емисионни съоръжения, например от трудни за декарбонизиране промишлени източници на емисии като циментовото производство и черната металургия.

Речник

  • Улавяне и съхранение на въглероден диоксид/ въглерод (англ.: carbon dioxide capture and storage, CCS) – Процес, при който въглероден диоксид (CO2) от промишлени и свързани с енергетиката източници, се улавя преди навлизането си в атмосферата, а в след това се пречиства, компресира и транспортира до място за съхранение с цел дългосрочно изолиране от атмосферата. За да се улови CO2, той трябва да се „отдели“ от въздуха чрез определен метод, например химична реакция.
  • Улавяне и използване на въглероден диоксид/ въглерод (англ.: carbon dioxide capture and utilisation, CCU) – Процес, при който CO2 се улавя и въглеродът се използва в продукт. Въздействието на CCU върху климата зависи от времето на живот на продукта и от продукта, на мястото на който се използва и от източникът на CO2 (изгаряне на изкопаеми горива, биомаса или директно улавяне от атмосферата).
  • Отстраняване на въглероден диоксид (англ.: carbon dioxide removal, CDR) – Това са методи възникнали от човешки дейности, които премахват от атмосферата CO2  и трайно го съхраняват в геоложки, сухоземни или океански резервоари, а също така и в продукти. Те включват съществуващи или потенциални антропогенни усилвания на биологични или геохимични въглеродни поглътители (например засаждане на допълнителни площи гори), както и директно улавяне и последващо съхранение на въглероден диоксид от въздуха, но не включва естествени процеси на поглъщане, които не са директно причинени от човешката дейност.
  • Директно улавяне и съхранение на въглероден диоксид (англ.: direct air carbon dioxide capture and storage, DACCS) – Химически процес, при който CO2 се улавя директно от околния въздух, с последващо съхранение. 
  • Биоенергия в комбинация с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (BECCS) – Приложение на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) в централа за производство на енергия от биомаса. В зависимост от общите емисии на снабдяващата верига, процесът може да доведе до нетно извличане на въглероден диоксид от атмосферата, т.е. до отрицателни емисии. 
  • Подобрено извличане на нефт (англ.: enhanced oil recovery, EOR) – Извличане на нефт, който не може да бъде добит по традиционни начини. Това се случва чрез различни методи, сред които е и инжектирането на въглероден диоксид в нефтеното находище, при който CO2 се запечатва под земята.

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images

 

Използвани източници:

  1. https://www.ipcc.ch/report/sixth-assessment-report-working-group-3/ 
  2. https://www.globalccsinstitute.com 
  3. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2590332221005418 
  4. https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S036054421630216X 
  5. https://www.netl.doe.gov/oil-gas/oil-recovery 
  6. https://www.upstreamonline.com/energy-transition/sinopec-launches-china-s-largest-ccus-project/2-1-1035803 
  7. https://www.globaltimes.cn/page/202112/1241339.shtml 
  8. https://www.reuters.com/business/sustainable-business/global-carbon-capture-projects-surge-50-9-months-research-2021-10-12/ 
  9. https://www.reuters.com/article/us-usa-energy-carbon-capture/problems-plagued-u-s-co2-capture-project-before-shutdown-document-idUSKCN2523K8 
  10. https://www.spglobal.com/marketintelligence/en/news-insights/latest-news-headlines/only-still-operating-carbon-capture-project-battled-technical-issues-in-2021-68302671 
  11. https://www.energy.gov/fecm/science-innovation/oil-gas-research/enhanced-oil-recovery 
  12. https://www.natlawreview.com/article/enhanced-oil-recovery-energy-transition 
  13. https://www.researchgate.net/publication/251711873_Carbon_capture_effects_on_water_use_at_pulverized_coal_power_plants 

 

/by

Резултати от регионалните срещи с училищата-партньори по проект „Променяме се с климата“

Климатичните промени предизвикват глобални и локални последици, които имат различни измерения – човешки, политически, икономически, екологични. Въпреки, че повечето от проблемите и решенията за справяне с климатичните промени имат наднационален характер, те са свързани с поведението на хората и общностите по места. Ето защо, част от основните дейности по проекта “Променяме се с климата”, са случилите се през март тази година, шест на брой регионални въвеждащи срещи. 

Смело можем да кажем, че тези срещи спомогнаха за активирането на местните общности и позволиха да започне дискусия за изменението на климата и отражението му върху живота на хората. Целта ни бе да се запознаем с местните екологични проблеми и да обсъдим възможни решения, заедно с широк кръг от специалисти. Посетихме градовете София, Берковица, Свищов, Белица, Бургас и Ямбол. Организатори и домакини на срещите бяха училищата партньори по проекта – ПГСС „БУЗЕМА“, София; ОУ „Никола Вапцаров“, Берковица; СУ „Цветан Радославов“, Свищов; СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Белица; СУ „Константин Петканов“, Бургас; ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Веселиново. Училища са подбрани, така че да бъдат обхванати планински, морски, равнинни и речни зони в страната, което позволява да се разгледат различните проблеми, свързани с климатичните промени.

Регионална въвеждаща среща по проект „Променяме се с климата“ с домакин СУ „Цветан Радославов“, гр. Свищов, 18 март 2022 г.

В срещите по места се включиха общо 220 участници – директори, учители, ученици, представители на местната администрация, кметове и заместник-кметове, директори на дирекции, експерти, представители на регионалните управления на образованието, регионалните инспекции по околна среда и води, басейнови дирекции, природни паркове, горски стопанства, местен бизнес, граждански организации на местно ниво, учени и изследователи, преподаватели във висши училища, родители и общественици, журналисти от местни информационни организации и медии. Представени бяха основните цели и дейности, предвидени в проекта. Вниманието бе насочено към местните проблеми, свързани с климатичните промени в три основни категории – околна среда, икономически сектори, градската среда и здравето на хората.

 

Регионална въвеждаща среща по проект „Променяме се с климата“ с домакин Професионална гимназия по селско стопанство „БУЗЕМА“, гр. София, 9 март 2022 г.

Колективните усилия на училищата домакини, екипа на проекта и експерти, доведоха до открити разговори, споделяне на познания, опит и добри практики. Експертите от „Институт за прогресивно образование“ и Екологично сдружение „За Земята“ подготвиха и представиха интересни презентации и материали по темите. Сред представителите на местните общности се заформиха работни групи за извеждане на проблемите, свързани с климатичните промени. 

Широкият профил на участниците даде възможност да бъдат обсъдени ефектите на климатичните промени върху уязвими местни видове и ареали в природата, както и върху икономическите сектори със специален фокус върху селското стопанство, водоснабдяването, горите и др. Част от местните предизвикателства ще бъдат описани и отразени в образователните материали, които се създават в момента. 

Регионална въвеждаща среща по проект „Променяме се с климата“ с домакин 1 ОУ „Никола Йонков Вапцаров“, гр. Берковица, 15 март 2022 г.

Предстоят обучения на учители и създаване на образователни електронни ресурси, които да им помагат при прилагането на разпоредбите на Държавния образователен стандарт за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование. Младите хора също ще вземат участие, чрез ученически проекти, които да повишат осведомеността по засегнатите теми. Общата ни цел е да инициираме дейности по взимане на мерки, свързани с адаптиране към климатичните промени на местно ниво. Заключителната конференция по проекта, в която ще участват представители на Програмния оператор, ФМ на ЕИП, норвежкия партньор, ще се проведе през май-юни 2023 г.

Проeктът „Променяме се с климата“ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 190 340 евро по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и съфинансирана от българската държава. Програмата цели да подобри статуса на околната среда в екосистемите и да намали ефекта от замърсяването и други дейности на човека и да допринесе за постигане на общите цели на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 – намаляване на икономическите и социални различия в страните от Европейското икономическо пространство и засилване на двустранните взаимоотношения между страните донори – Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Република България.
Тази публикация е създадена в рамките на проект „Променяме се с климата”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Опазване на околната среда и климатични промени”, чрез ФМ на ЕИП 2014-2021 г. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Екологично сдружение „За Земята“ и при никакви обстоятелства не може да се счита, че съдържанието на публикацията отразява официалното становище на Програмния оператор и/или Офиса на Финансовия механизъм.

www.ееаgrants.org, www.eeagrants.bg.

/by
има ли изтичане на метан

Изтичане на метан от газовата инфраструктура в България показва видео на „За Земята“

Значителни изтичания на метан от газовата инфраструктура в България засне екип на „За Земята“ и Clean Air Task Force със специална инфрачервена камера. Малка селекция от тях могат да бъдат видени в кратко 3-минутно видео, което споделяме с медиите и в социалните мрежи.

Причината е, че компанията-оператор на цялата национална газопреносна мрежа — Булгартрансгаз, направи опит да осуети инициативата като издаде официална забрана за снимки на техни съоръжения. След допълнителна консултация с адвокати, някои от кадрите, заснети отвън преди забраната и с устно разрешение от мениджъри на обектите, все пак бяха включени във видеото, но без да се публикува официално къде се намират.

„Булгартрансгаз дълги години работеше като филиал на Газпром – безцеремонния нарушител на международни договори. В стила на руската компания и нашите имитатори решиха, че са над законите и могат да забраняват снимки и екологична информация за проблеми при преноса на газ. Разочароващо е, че това се случва при уж новото ръководство на компанията, а се надявахме смяната да е извършена с качествени и подготвени хора.“, коментира Тодор Тодоров, координатор „Климат и енергия“ в „За Земята“.

България е първата държава в Европа, в която екипът на Clean Air Task Force получава забрана да снима. В много случаи самите компании ни търсят, за да заснемем изтичания от техните обекти, казва Джеймс Турито, който е и оператор на инфрачервената камера. Случвало се е да дойде охрана, но щом разберат за какво става дума, операторите получават свободен достъп. До този момент са посетили 13 европейски държави и са заснели над 350 локации.

Метанът е невидим газ без характерен аромат — но може да бъде направен видим от специална инфрачервена камера. Аромат му се добавя допълнително от съображения за сигурност. Проблемът с изпускането на метан от газопреносната инфраструктура набра популярност в Европа и целия свят, редица уважавани медии публикуваха документални кадри. Сред газовете, изхвърляни в атмосферата вследствие на човешката дейност, метанът е с по-силен парников ефект от въглеродния диоксид, въпреки че емисиите са по-малко и периодът на разпад е по-кратък. Метанът е допринесъл с приблизително 0,5°C за повишаването на световната температура в съвремието.

Въпреки че метанът е силен парников газ, все още няма строга регулация на метановите емисии. По време на климатичната конференция COP26 над 100 държави подписаха „Глобалното споразумение за метана“, с който се ангажират за редуциране на емисиите на метан с 30% до 2030, в сравнение с равнищата от 2020 г. В момента има дебати в Европейския съюз какви са необходимите законови промени, но корпорациите в газовия сектор се съпротивляват срещу тях. В същото време, по данни на международни институции, емисиите на метан от газовия и петролен сектор могат да бъдат избегнати или намалени с нетни нулеви или евтини разходи.

„Изкопаемият газ, независимо дали той е руски, азерски или втечнен, носи риск от ново заключване към скъп и замърсяващ източник на енергия, който не гарантира сигурност на доставките и предвидимост на цените. Настоящата ситуация само ни доказа, че газът не може да бъде преходно гориво и няма място за него в енергийния преход. Последният именно сега трябва да бъде забързан с улеснен достъп до ВЕИ за домакинства, бизнеси и институции.“, категоричен е Рори Форстър, координатор „Газови политики“ в „За Земята“.

„Нашето проучване на метановите емисии от газовата инфраструктура в България бе с цел да се подчертае необходимостта от ефективен мониторинг, проверки и регулиране на непредумишлените и умишлените емисии. Вместо да бъдат прозрачни относно дейностите си, Булгартрансгаз показаха, че подобно на своята технология, използват методи от миналото, за да попречат на това вредната реалност на газовата инфраструктура да бъде извадена наяве.“, казва Вени Кожухарова, координатор „Климат и енергия“ в „За Земята“, ресор Изкопаем газ.

/by
shower bathroom

Кратък контракоментар относно легионелата в топлофикационни системи под 55C

Препоръката за поддържане температурата на топлата вода над 55С, е свързана с преценка за  риска от легионела. Това обаче не е единственото решение за борба с бактерията. При поддържане на температура над 55С топлофикационните мрежи не са енергийно ефективни. Има системи базирани на нискотемпературно топлоснабдяване, които намаляват количеството енергия, загубена при преобразуване и транспортиране на енергия към сградите. Те позволяват използването на възобновяеми и отпадъчни енергийни източници за отопление и охлаждане. Централното отопление с ниска температура е едно от най-рентабилните технологични решения за постигане на 100% възобновяеми енергийни системи без емисии в общностен мащаб.

Два нискоразходни и нискотемпературни варианта, подходящи за приложение в съществуващите сгради, са:

  1. Директен електрически нагревател с по – голяма гъвкавост по отношение температурата на подаването и относително лесна инсталация. При това, ел. кабелът, прикрепен към захранващата тръба за битова гореща вода, се използва за загряването до необходимата температура. Необходимо условие е предварително загряване от нискотемпературното централно отопление. Резервоар за съхранение и рециркулация на битова гореща вода не са необходими за  системата. При големите системи за топла вода, опцията за проследяване на ел. отоплението може да спести почти 30% от загубите на разпределителната топлина, причинени от циркулацията.
  2. Резервоар за съхранение. Системата също е свързана с приложение повишаване на температурата, при което  уредът за съхранение подпомага намаляването на пиковото натоварване в мрежата за централно отопление.

С оглед изложеното, препоръчваме първата описана система, доколкото при втората е налице потенциал за повече топлинни загуби, сравнено с директния електрически нагревател. Аналогично становище изразява проф. Свенд Свендсен от Техническия университет на Дания.

Ако искате да се запознаете с още начини за предотвратяване на легионела, може да намерите повече тук.

Приоритетна дейност на екип “Енергия и климат” от Екологично сдружение “За Земята” е популяризирането на енергийната ефективност, използването на възобновяеми енергийни източници, в качеството на устойчива алтернатива на конвенционалните начини за производство на енергия, като също така допринася за уточняване на политическата визия за  модерна нисковъглеродна енергетика.

Снимка: kevin Baquerizo / Unsplash

/by
метан: пренос и добив

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 1

Метанът е газ без цвят и мирис, който е често срещан в природата и е продукт от определени човешки дейности. Метанът е най-простият член на парафиновата серия на хидроводородите и е сред най-силните парникови газове. Химичната му формула е CH4.

Метанът е по-лек от въздуха, слабо-разтворим във вода. Изгаря лесно във въздуха, в резултат на което се образуват въглероден диоксид и водна пара; пламъкът е блед и много горещ. Температурата на кипене на метана е -162°C, а температурата на топене е -182,5°C. Метанът е стабилно съединение, но смес от въздух и метан, със концентрация между 5% и 14% е взривоопасна.

Метанът е вторият по значение парников газ. По оценка на Американската агенция за опазване на околната среда (EPA), CH4 има 25 пъти по-голям потенциал за глобално затопляне (англ.: Global warming potential) от този на CO2 за период от 100 години. С други думи, при едно и също количество метанът ще улови 25 повече енергия от въглеродния диоксид. Според IPCC, CH4 притежава над 80 пъти по-голям потенциал за глобално затопляне от CO2 за период от 20 години. Но концентрация на CH4 в атмосферата е много по-малко от тази на CO2 – обемните концентрации на метана обикновено се измерват в части на милиард (ppb), вместо части на милион (ppm). CH4 също така се задържа за значително по-кратко време в атмосферата, приблизително 10-12 години, спрямо стотици години за CO2.   

Естествени източници на метан включват тропични и северни влажни зони; оксидиращи метан бактерии, хранещи се с органичен материал, консумиран от термити; вулкани; просмукващи отвори на морското дъно в региони; богати на органични седименти и метанови хидрати, уловени по протежението на континенталните шелфове в океаните и в полярната вечна замръзнала земя (пермафрост). Основният естествен поглътител на метан е самата атмосфера, където CH4 лесно реагира с хидроксилни радикали (OH–) в тропосферата в резултат на което се образуват CO2 и водна пара (H2O). Когато CH4 достигне стратосферата, той бива унищожен. Друг естествен поглътител е почвата, където метанът се окислява от бактерии.

Заедно с CO2, човешката дейност води до значително повишение на атмосферната концентрация на CH4, което е по-бързо, отколкото може да бъде компенсирано от природните поглътители. Понастоящем антропогенните източници представляват приблизително 70 процента от общите годишни емисии на CH4. Основните антропогенни източници на атмосферен метан се дължат на животновъдство и други селскостопански практики (катo отглеждане на ориз); производство, транспорт и изгаряне на въглища, изкопаем (природен) газ и нефт; изгаряне на биомаса и разлагане на органични отпадъци в депа за твърди отпадъци. Поради все още непълното разбиране на обратните връзки в климата и трудно предвидимите промени в отглеждането на добитък и ориз и производство на енергия, бъдещите тенденции на емисиите на метан са особено трудни за оценяване.

графика с глобални източници на емисии метан

 

Фигура 1: Глобални източници на емисии на метан в милиони тонове (Mt). Източник.

На фигура 1 е представена разбивка на количеството емисии на метан според техния източник. Третият най-съществен източник на метан е енергийнияt сектор или 134 милиона тона (Mt) през 2020 г. В сектора най-голям дял има газа – 45 Mt, следван от нефта и въглищата с 39 Mt и биоенергията – 11 Mt.

Смята се, че внезапно повишение в концентрацията на метан в атмосферата е довело до затопляне, при което средните глобални температури са се повишили с 4-8 °C за период от няколко хиляди години – т. нар. палеоцен-еоценски топлинен максимум (PETM). Това се е случило преди около 55 милиона години, най-вероятно в следствие от масивно вулканично изригване, довело до взаимодействие с резервоари на метан. Трудно е да се определи точно колко са били концентрациите на метан и за колко дълго са се задържали на такова високо равнище. При много високи концентрации времето на задържане на CH4 в атмосферата може да стане много по-голямо от 10-12 годишния период, което се прилага днес. Вероятно е тези концентрации да са достигнали до няколко ppm по време на PETM.

Прединдустриалната концентрация на CH4 в атмосферата е била приблизително 700 ppb, докато през 2019, по оценка на Шестия оценъчен доклад на IPCC, тя възлиза на 1866 ppb. Това е много над нивата за последните поне 650 000 години. Нетният радиационен натиск, в резултат на антропогенните емисии на CH4 е приблизително 0,5 вата на квадратен метър – или приблизително една трета от радиационното въздействие на CO2. Това на практика означава, че CH4 е допринесъл с приблизително 0,5°C за повишаването на световната температура в съвремието.

Изкопаем газ и метан

Изкопаемият (природен) газ, наричан накратко газ, е изкопаем енергиен източник, който се е образувал дълбоко под земната повърхност. Изкопаемият газ представлява смес от хидроводородни газове. Възможно е да има значителни вариации в състава на газа, но обикновено непреработеният газ се състои от 70-90% метан и 0-20% етан, пропан и бутан. Газът съдържа също по-малки количества течности от изкопаем газ (NGLs, които също са течни въглеводородни газове и се отделят от газообразните съставки при добив) и невъглеводородни газове, като въглероден диоксид, азот и др.

изкопаеми газове и метан

Таблица 1: Типичен състав на изкопем газ преди добив.

След процесите на добив и преработка, продаваният в търговски вид изкопаем газ се състои от приблизително 85% до 90% метан. Останалите компоненти са главно азот и етан. Изкопаемият газ се използва като гориво, за отопление и за производство на материали и химикали.

Няколко въпроса, на които потърсихме отговор:

Едно и също ли са метанът и изкопаемият газ?
Не, но изкопаемият газ се състои от около 90% метан.

Едно и също ли са емисиите от изкопаем газ и парниковият газ метан?
Не. Изгарянето на изкопаем газ, в това число и на метан, почти изцяло водят до отделяне на въглероден диоксид и водна пара, а количеството CO2 от изгорена единица обем e по-малко в сравнение с изгарянето на нефт и въглища, докато получените метан и вредни замърсители като сажди, въглероден окис и азотни оксиди, са минимални. Всичко това прави газа по-чист в сравнение с други изкопаеми горива, но не и в сравнение с възобновяемите източници на енергия.

Може ли метанът да бъде описван като замърсител на въздуха?
Да. Световната здравна организация (СЗО) определя замърсяването на въздуха като замърсяване на вътрешната или външната среда от химически, физически или биологични агенти, които променят естествените характеристики на атмосферата. Битови горивни устройства, моторни превозни средства, промишлени съоръжения и горски пожари са често срещани източници на замърсяване на въздуха. Според СЗО замърсяването на въздуха представлява сериозна заплаха за здравето и климата.

Изкопаемият газ обаче e значителен източник на метанови емисии при течове по време на транспортирането му, добива, преработката и снабдяването (върху които човечеството може сравнително лесно и на ниска цена да влияе) (Фиг. 2).

Фигура 2: Оценка на антропогенните емисии на метан в САЩ през 2012. Източник: EPA.

От кой род е и как се членува думата „газ“?
Съществителното име „газ“ е от мъжки род и се членува „газът/газа“, когато се употребява със значение:

  1. вещество във въздухообразно състояние;
  2. горящо газообразно или парообразно вещество, употребявано за осветление, отопление, в качеството на двигателна сила и др.;
  3. название на въздухообразни химически вещества. Някои често срещани словосъчетания: природен газ, боен газ, сълзотворен газ, отровен газ, гърмящ газ, райски газ, инертен газ.

Съществителното име „газ“ е от женски род и се членува „газта“, когато се употребява със значение „течност за горене, която се получава при преработката на нефта“. Примери:

„Лампата примигна и угасна – газта свърши.“
„Петромаксовите лампи с чорапчета работят както с газ, така и с бензин.“

Международни ангажименти за намаляване на емисиите на метан

По време на (климатичната) конференция на страните COP26 над 100 държави подписаха „Глобалното споразумение за метана“, с който се ангажират за редуциране на емисиите на метан с 30% до 2030, в сравнение с равнищата от 2020 г. Сред подписалите са 6 от 10-те най-големи причинители на емисии на метан в света: САЩ, Бразилия, Европейския съюз, Индонезия, Пакистан и Аржентина. Те съставляват 46% от метановите емисии и над 70% от световния БВП, но сред тях липсват големи играчи като Русия, Китай и Индия.

Фигура 3: 10-те държави с най-големи емисии на метан в света (в Mt). В синьо са маркирани държавите участнички в „Глобалното споразумение за метана“ от 2021 г., а в оранжево – неподписалите го. Източник: IEA, Global Methane Tracker 2022

През декември 2021 г. Европейската комисия предложи нова рамка на ЕС за декарбонизация на пазарите на газ, насърчаване на използването на водород и намаляване на емисиите на метан. Според начертания дотук климатичен план на комисията, ЕС трябва да намали своите парникови емисии с поне 55% до 2030 г. и да постигне климатична неутралност до 2050 г. Сред новите предложения на ЕК как да стане това са строги правила за емисиите на метан от изкопаем газ, нефт и въглища, с цел намаляване на емисиите в тези сектори с 80% до 2030 г. и да се задействат действия по отношение на метана извън ЕС.

Предложенията на комисията за регламент и директива създават условия за преход от изкопаем газ към възобновяеми и ниско-въглеродни газове, в частност биометан и водород. Комисията предлага да създаде два инструмента за прозрачност, които ще показват резултатите за намаляване на емисиите на метан, полагани от държавите и енергийните компании по света: база данни за прозрачност, в която данните, докладвани от вносителите и операторите от ЕС, ще бъдат предоставени на обществеността; и инструмент за глобален мониторинг, който ще покаже горещите точки на емисии на метан в ЕС и извън него, като се използва световното лидерство на ЕС в мониторинга на околната среда чрез спътниковите мрежи.

Друг приоритет на пакета е оправомощаването и защитата на потребителите. Потребителите следва да могат да предпочетат възобновяеми и нисковъглеродни газове пред изкопаеми горива.

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 2

/by
,

Доказахме скритото замърсяване на въздуха в София с азотен диоксид

Серия от целогодишни измервания на въздуха в София, проведени от За Земята показаха сериозно разминаване между официалните данни за замърсяването с азотен диоксид (NO2) и реалната ситуация в различни части на града. Новият ни доклад показва, че в 19 от общо 27 избрани точки за изследване в столицата средногодишните стойности за 2021 г. са над законовата норма. В същото време в нито една от официалните станции на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) в града няма отчетени превишения. Причина замърсяването да не бъде официално констатирано досега се корени в разполагането на автоматичните измервателни станции далеч от пътното платно и в неподходящи райони на града, в несъответствие на Директивата за качество на атмосферния въздух. По този начин системата за мониторинг на качеството на въздуха подценява обективното замърсяване с азотен диоксид. 

Данните от направените от За Земята измервания показват нездравословно високи нива на азотен диоксид в много точки на град София, където има и висока концентрация на хора. Това са жилищни зони, райони с офис пространства и бизнес сгради, основни спирки на градския транспорт. По-високо замърсяване с NO2 се наблюдава в близост до натоварени улици и булеварди. Това не е изненадващо, тъй като основният източник на азотен диоксид в градовете по принцип са автомобилите с двигатели с вътрешно горене. София не прави изключение. 

Вдишването на въздух с висока концентрация на NO2 може да раздразни дихателните пътища. Краткотрайните излагания на високи нива могат да влошат здравословното състояние на хора с дихателни заболявания, особено астма, което води до поява на кашлица, хрипове, затруднено дишане, посещения в спешните отделения, прием в болница. По-продължителното излагане на повишени концентрации на NO2 може да допринесе за развитието на астма и потенциално да увеличи чувствителността към респираторни инфекции и води дори до структурни промени в белия дроб. Хората с астма, децата и възрастните хора обикновено са изложени на по-голям риск от негативно въздействие върху здравето. 

Какво можем да направим?

Освен преоценка на разположението на станциите от ИАОС и МОСВ са необходими сериозни и спешни мерки от страна на Столична община за намаляване на замърсяването с азотен диоксид в София. Те трябва да са насочени към намаляване на употребата на моторни превозни средства с приоритет към ограничаване на най-замърсяващите такива. Трябва да бъдат осигурени и насърчавани възможностите за устойчива мобилност за всички възрастови групи. Нашите препоръки са усилията да са насочени както към ограничителни мерки, така и към такива, които стимулират алтернативите: най-вече използването на градски транспорт, последвано от споделени форми на пътуване, възможностите за активно придвижване (с велосипед, тротинетка и други незамърсяващи въздуха в града транспортни средства), както и ходенето пеша. Наред с мерките, насочени към личната мобилност на гражданите, са нужни и такива за екологичната трансформация на бизнеси свързани с транспорт: куриерски услуги, доставки, автобусни превози, строителни и ремонтни дейности, свързани с употреба на МПС и други.

През 2022 г. Столична община възнамерява да въведе зона с ниски емисии от транспорта, което да ограничи използването на МПС и да намали емисиите на фини прахови частици и NO2. Тази мярка трябва да се базира предимно на наличните данни и техния анализ за замърсяването на въздуха и трафика, като отбелязваме, че е необходимо да се събере повече информация и за двете. 

Използваният от нас метод за измерване с дифузионни тръби може да бъде много подходящ за целта. Той съчетава ниска си цена и лесна употреба, с надеждни данни от измерванията. Методът е възприет за официален в други държави, например Германия. 

За Земята продължаваме измерването на замърсяването на азотен диоксид и през 2022 г., в  точки, в голяма степен съобразени с плановете на Общината за териториален обхват на зоната с ниски емисии. Целта ни е да може да оценим замърсяването преди и след въвеждането на мярката.

Повече за методите, данните и изводите от доклада „Има ли замърсяване на въздуха в София с азотен диоксид?“ можете да научите на 10 май от 18:30 ч. по време на специално събитие на „За Земята“ в Център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в София. Входът е свободен. От презентациите ще разберете и защо и как екологичната организация ще превърне десетки граждани в изследователи на въздуха в още по-мащабно измерване на концентрацията на азотен диоксид в столичния въздух. Кампанията ще стартира на 19 май в над 50 точки на столицата. Срокът за записване е до 13.05.2022 г. Включи се! Помогни на София да диша!

/by