, ,

Какво имаме предвид, когато говорим за климатично финансиране?

Климатичното финансиране е международно финансиране, което осигурява ресурси на развиващите се страни за справяне с климатичните промени, по-конкретно в подкрепа на мерките за смекчаване и адаптиране към изменението на климата. Рамковата конвенция на Обединените нации за изменение на климата (РКООНИК) (1992), Протоколът от Киото (1997) и Парижкото климатично споразумение (2015), всички те изискват от развитите държави да осигуряват климатично финансиране на развиващите се страни. РКООНИК изрично подчертава малките островни държави и най-слабо развитите страни като спешно нуждаещи се от финансиране на борбата с изменението на климата.

За какво служи климатичното финансиране?

  • Климатичното финансиране е жизненоважно за смекчаване на последиците от изменението на климата, тъй като са необходими мащабни инвестиции, за да се намалят драстично емисиите от парникови газове (GHG), позволявайки преход към модел на устойчиво развитие;
  • Също така, има спешна нужда от финансиране за адаптиране, коeто позволява на държавите да се подготвят и намалят въздействието на климатичните промени и да се адаптират към тях;
  • Тъй като климатичните промени днес предизвикват ефекти, които не могат да бъдат избегнати, развитите страни трябва да се споразумеят и за предоставяне на финансиране за загуби и щети, осигуряване на помощ и финансова подкрепа на уязвимите общности и държави, за да се покрият разходите при извънредни ситуации, реконструкция и възстановяване от все по-тежките климатични екстремни събития, бавно настъпващи събития и екологични заплахи.
  • Също така е важно климатичното финансиране, насочено към развиващите се страни, да е трансформиращо за ролята на половете, интегрирайки равенството между половете от самото начало на всяка програма или проект.

По-голямата част от наличното климатично финансиране е предназначено за смекчаване на последиците от изменението на климата, а останалата част е за адаптация. Понастоящем не е предвидена помощ за загуби и щети. Инвестициите в смекчаване и адаптиране, както и ресурсите за покриване на загуби и щети след климатично събитие, са особено недостъпни  в глобалния юг, където има ограничени финансови ресурси за такива инвестиции. Увеличаването на дълга прави тези фискални ресурси още по-ограничени.  Ето защо финансирането на борбата с изменението на климата е от ключово значение за борбата с неравенствата, изкореняването на бедността, гарантирането на правата на човека и постигането на климатична справедливост за всички.

Развитите страни се ангажираха до 2025 г. да мобилизират до 100 милиарда щ. д. годишно, цел, която нито е близо до постигане, нито е достатъчна за справяне с предизвикателствата пред държавите в глобалния юг. Всъщност, тази цифра широко се смята за компромисна цифра, целяща да представи 15-тата конференция на страните COP15 не като провал, вместо да бъде цифрата, основана на настоящите и бъдещи нужди, набелязани от развиващите се страни.

Нова цел за климатичното финансиране ще бъде съгласувана преди 2025 г.. Според последните изчисления на „Оксфам“, въз основа на настоящите ангажименти и планове, „богатите правителства ще продължат да не постигат целта от 100 милиарда щ. д. и ще постигат само 93 – 95 милиарда щ. д. годишно до 2025 г., пет години след като целта е трябвало да бъде постигната. Това означава, че държавите, уязвими към климата, биха могли да пропуснат общо между 68 милиарда щ. д. и 75 милиарда щ. д. през шестгодишния целеви период”. Последният доклад за напредъка на ОИСР относно климатичното финансиране потвърждава, че финансирането, осигурено от развитите страни за мерки за климата в развиващите се страни, е достигнало 79.6 милиарда щ. д. през 2019 г. 

Източник: ОИСР, Климатично финансиране, осигурено и мобилизирано от развитите страни: Цялостни тенденции актуализирани с данните от 2019 г., септември 2021; *през 2015 г. има пропуск в данните за мобилизирано частно климатично финансиране според доклада на ОИСР.

Въпреки това обаче, общият размер на публичното финансиране за борба с изменението на климата обаче може да бъде много по-малко. Според изчисления на „Оксфам“ има неточности в изчисленията на климатичният компонент на финансираните проекти, а повечето предлагани заеми като климатично финансиране се отчитат „по пълната им стойност, а не като сума пари, дадена на развиваща се страна след отчитане на изплатените вноски, лихви и други фактори. Предвид тези елементи, „Оксфам“ изчислява, че публичната нетна помощ за климата през 2018 г. би могла да е само 19 до 22.5 милиарда щ. д.

Източник: ОИСР, Климатични финанси осигурени и мобилизирани от Развити страни през 2013-18 и „Оксфам“, Доклад за сянката на климатичните финансои 2020г.; *Нетнo публичнo финансиране на борбата с изменението на климата се отнася до грантовия еквивалент на климатичното финансиране, това е сумата фактически получена от развиващите се страни след приспадане на дългови погасявания, включително лихви.

 

„Климатичното финансиране е част от обезщетението за огромния климатичен дълг, който правителствата, елитът, и корпорациите на богати индустриални държави дължат. Той е задължение на „развитите страни“ към „развиващите се страни“.

Лиди Накпил 

APMDD /Движение на азиатските народи във връзка с дълга и развитието/

/by
, ,

Жители на община Стара Загора излизат на протест за чист въздух и здраве

Старт на процедурите за изграждане на завод за третиране на отпадъци чрез пиролиза в землището на село Ракитница край Стара Загора се кани да гласува на 30 юни Общинският съвет на града. Скъпоструващата експериментална технология е потенциално замърсяваща. В отговор, активни хора от региона се събират на протест пред кметството на с. Ракитница два дни по-рано – във вторник, 28 юни, 18:00. 

Жители на Стара Загора и селата Ракитница, Арнаутито, Кирилово, Богомилово, Калояновец се опасяват, че при промотираният от общината процес пиролиза ще се третират смесени отпадъци, пластмаса, гуми и други, което крие опасност за чистотата на въздуха, създава риск за здравето на хората и за околната среда от потенциално замърсяване с диоксини и фурани, живак и други тежки метали. [1] 

„Използването на пиролиза не решава проблема с отпадъците на Стара Загора и не е свързано с цялостна стратегия, предложението противоречи на йерархията за управление на отпадъци. Технологията не се използва за смесени битови отпадъци и би могло да обвърже дългосрочно общината със скъп и потенциално опасен за здравето проект.“, казва Ивайло Хлебаров от екип „Чист въздух“ на „За Земята“. 

Предложението на инвеститора включва постигане на капацитет от 120 хиляди тона отпадъци на година, което е две трети от капацитета на предложения инсинератор за столицата. За сравнение, Община Стара Загора генерира 54 хил. т. отпадъци на година [2], които не са достатъчни за икономически ефективен мащаб на проекта. Това означава, че неминуемо ще се използват отпадъци от други общини и/или внос от чужбина.

Основният довод на Общината е запълване на първата клетка на регионалното депо на 75% и новата цел на ЕС за депониране на едва 10% на отпадъците до 2035 година. Търсенето на решение единствено в скъпи технологични проекти за третиране на смесените битови отпадъци е по-скъпо и не толкова успешно, колкото следването на дългосрочна стратегия за разделяне на полезните материали в отпадъците още при източника и минимизиране на отпадъците, които се изхвърлят смесено.

От „За Земята“ припомняме, че от 2017 г. функционира  нова „Регионална система за управление на отпадъците в регион Стара Загора“, изградена с европейски средства на стойност над 52 млн. лв. с включени регионално депо за неопасни отпадъци, център за рециклиране и компостираща инсталация. В проекта е заложена цел до 2020 г. процентът рециклиран отпадък в регион Стара Загора да бъде 53%. 

„Преди предприемането на такава сериозна и потенциално опасна стъпка, Община Стара Загора трябва да направи подробен план и разчет на сметките как ще постигне новите цели на ЕС за рециклиране и разделно събиране на биологични отпадъци.“, казва Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“.

Община Стара Загора организира две обществени обсъждания, в които бъдещият инвеститор представи проекта си. Тези обсъждания, както стана ясно, не бяха част от процедура, а според твърденията на община Стара Загора – проучване на общественото мнение. Освен презентация в полза на проекта, не беше предоставена повече информация, вместо това, 4 месеца по-късно, кметът Живко Тодоров излиза с предложение за зелена светлина за процедурите. [3]

От „За Земята“ поставяме следните въпроси на Община Стара Загора, за които липсва публична информация: 

  • Откъде ще се захранва инсталацията, какви са в момента количествата битов отпадък в Община Стара Загора и колко от тях не се рециклират? 
  • Каква част от битовите отпадъци ще идват от общината и каква от други места? Ще се горят ли вносни отпадъци? Колко ще плаща община Стара Загора на инвеститора за тон приет отпадък?
  • Какви стъпки ще предприеме Община Стара Загора да изпълни изискванията за рециклиране – 65% до 2035 г., както и за ?
  • Общината ще поема ли финансови ангажименти към инвеститора и за какъв период?

 

Бележки: 

[1] Пиролизата е високотемпературна технология за третиране на отпадъци, която създава газ, твърди и течни остатъчни материали. 

Отделеният газ след това се изгаря, отделяйки опасни замърсители — диоксини и фурани, живак и други тежки метали, серен диоксид, прахови частици  и други, както и токсични замърсители в пепелта и замърсени води. 

Много от тези замърсители са канцерогенни и застрашават здравето на хората, дори да са в малки концентрации. 

Правени са изследвания в експериментално съоръжение за пиролиза в южна Калифорния, което е показало наличието на повече диоксини, летливи органични съединения,азотен оксид и прахови частици. 

[2] Източник – Програмата за управление на отпадъци 2021-2028 на община Стара Загора

[3]  https://zaistinata.com/инвеститор-от-бургас-иска-да-строи-и/

/by

Климатичните експерти към ООН предлагат пет сценария за бързо и мащабно намаляване на емисиите за задържане на затоплянето под два градуса

Глобалните емисии на парникови газове от човешката дейност в периода 2010-2019 г. непрекъснато нарастват и бележат пик за това десетилетие, в цялата ни история. Емисиите на въглероден диоксид от това десетилетие, са приблизително равни на целия оставащ въглероден бюджет на човечеството, нужен за задържане на глобалното затопляне до 1,5 градуса в сравнение с прединдустриалните нива. 

С тези важни изводи започна лекцията на представители на екологично сдружение “За Земята” и младежкото движение “Петъци за бъдеще”, посветена на трета част от Шестия оценъчен доклад на IPCC – Международната експертна група по климатичните промени към ООН, озаглавен “Смекчаване на климатичните промени”.

Секторите на промишлеността, сградите и транспорта са отговорни за 66% от всички емисии на парникови газове на глобално ниво, като в случая причислим към тези сектори и емисиите от производство на необходимите им електричество и топлинна енергия. Тенденцията на непрестанно нарастване на емисиите се дължи на голямо нарастване на търсенето на основни материали и произведени продукти, на увеличаването на жилищната площ на глава от населението, на увеличаването на потреблението на енергийни услуги в сградите и на увеличаващите се разстояния на пътуване и размер и тегло на превозните средства. Това са някои от по-важните факти, представени в уводната част на събитието.

Докладът казва и, че парниковите емисии трябва да отбележат своя пик преди 2025 г. и да бъдат в контекста на драстични намаления на емисиите между настоящето и 2050 г.

Задържането на глобалното затоплянето под 2°C – или условието, заложено в Парижкото споразумение, с цел избягване на най-тежките последствия от кризата с климата, изисква съществени промени в глобалната енергийна система през следващите 30 години. Новата система ще трябва да отговаря на няколко важни условия, който следват по-долу:

Като първо условие, глобалната енергийна система не трябва да произвежда нетни емисии на въглероден диоксид или трябва да премахва въглеродния диоксид от атмосферата. Според моделите, ползвани в доклада, нетните емисии на въглероден диоксид трябва да намалеят с 35-51% през 2030 г. и с 87-97% през 2050 г. Като следващи условия, идва нуждата от увеличаване на производството на енергия от нисковъглеродни енергийни източници и постигане на широкомащабна електрификация в крайното потребление, включително автомобилния транспорт, отоплението и готвенето.

Следващо важно условие е използването на алтернативни енергийни носители, като водород, биоенергия и амоняк, за заместване на изкопаемите горива в сектори, където електрификацията е затруднена. Други условия са още по-ефективното използване на енергия, и по-голямата интеграция на регионалните енергийни системи. На последно място, ще има нужда от стратегии за премахване на въглероден диоксид от атмосферата с цел компенсиране на остатъчните емисии, които не могат да бъдат неутрализирани с други методи. Тези стратегии могат да разчитат на изцяло природни решения или на технологии. Всяко от горните условия е изпълнено в по-голяма или в по-малка степен в сценариите за бързо и мащабно намаляване на емисиите, представени в доклада на IPCC.

Това са пет основни сценария, които комбинират различни решения за намаляване на емисиите, но всеки сценарии залага на една водеща мярка – възобновяема енергия, улавяне на въглерод чрез природни или технологични решения, драстично намаляване на потреблението на енергия и природни ресурси и др. Задълбоченият преглед на сценариите показва, че повечето решения за намаляване на емисиите носят със себе си различни отрицателни последици за обществата и природата, като единствено сценариите, които разчитат на намаляване на потреблението като основна мярка, не крият такива рискове. Друг извод, който може да бъде направен, е, че ограничаването на затоплянето до два градуса ще изисква въвеждане в действие на повече от една стратегия за намаляване на емисиите, както и ще изисква подробен анализ на рисковете, свързани с реализирането на всяка една от тях.

Някои от останалите сценарии, разгледани в доклада – които са общо 1202 на брой,  отразяват сегашните глобални политики за намаляване на емисиите, както и бъдещите потенциални политики, базирани на новопоетите ангажименти от държавите за периода 2022-2030 г. И в двата случая, тези политики ни водят към затопляне от 2,4 до 3,5 градуса С до 2100 г., което би имало пагубни последствията за природата и човечеството, се отбелязва в презентацията на организациите.

В последните години се наблюдава драстично подобрение от гледна точка на осъществимост на технологиите за слънчева и вятърна енергия и за съхранение на електроенергия. Бързото разгръщане и намаляване на разходите за тези модулни технологии се е случило много по-бързо, отколкото е било предвиждано в предишни доклади на IPCC. За разлика от това, внедряването на ядрената енергия и улавянето и съхранението на въглероден диоксид в електроенергийния сектор е по-бавно от темповете на растеж, предвиждани в минали доклади.

В доклада се обръща специално внимание на набор от мерки за намаляване на емисиите, свързани с постигане на значителен спад в потреблението на енергия и природни ресурси. Стратегии, които обхващат потреблението във всички сектори, биха могли да намалят емисиите на парникови газове в световен мащаб с 40-70 процента до 2050 г., като същевременно бъдат избегнати много отрицателни последици, свързани с други мерки, имащи същата цел. Мерките за намаляване на емисиите, които разчитат на улавяне на въглероден диоксид от атмосферата чрез технологични или природни методи, имат потенциал за ускорено намаляване на емисиите, компенсиране на остатъчните емисии и постигане на отрицателни емисии, но крият сериозни рискове, свързани с промяна на земеползването на огромни територии. 

Сценариите, които разчитат до голяма степен на този вид решения и ограничават затоплянето до два градуса, налагат увеличение на горската покривка средно с около 322 млн. хектара и максимално с 890 млн. хектара. Съответно, площта на обработваемите земи за снабдяване с биомаса за биоенергия, включително за производството  на биоенергия с технологично улавяне на въглерод (BECCS) ще трябва да се увеличи средно с около 199 млн. хектара и максимално с 482 хектара до 2100 г. Използването на биоенергия може да доведе до увеличаване или намаляване на емисиите в зависимост от мащаба на внедряване, използваната технология, употребеното гориво и начина и мястото на производство на биомасата.

Скоростта, с която ще бъдат предприети мерки за намаляване на емисиите, и тяхната ефективност, ще бъде от изключително значение за постигането на устойчиво развитие от човечеството в дългосрочен план. Своевременните и амбициозни действия са задължително условие за постигане на целите за устойчиво развитие, дефинирани от ООН, особено за уязвимите групи от населението и екосистемите с ограничени възможности за адаптиране спрямо климатичните промени. Съпътстващите ползи от намаляването на емисиите, свързани конкретно с целите за устойчиво развитие, включват: подобрен здравен статус, особено по отношение на замърсяването на въздуха, и подобрен достъп до чиста енергия и питейна вода. Съпътстващите недостатъци, свързани с разгръщането на решенията за намаляване на емисиите, включват разселване, затруднена прехрана и заетост за определени местни общности, както и сериозни негативни ефекти върху биоразнообразието и замърсяване и унищожение на природата.

Презентацията по темата беше изнесена в две части от Николай Петков и Мартина Карагьозова. Николай Петков е магистър по метеорология, активист в движението за климата “Петъци за бъдеще”, автор в платформата “Климатека”, координатор на младежките образователни проекти “КлимАлт” и “Променяме се с климата” в екологично сдружение “За Земята”. Мартина Карагьозова е активист в “Петъци за бъдеще България” и журналист, който следи отблизо темите за климатична и екосоциална справедливост.

За доклада на IPCC: Третата част на Шестия оценъчен доклад на IPCC е публикувана през април 2022 г. Направени препратки към над 59 000 научни статии, докладът е завършен и одобрен от 278 автори. Обобщени са досегашните емисии на парникови газове и са разгледани възможностите на човечеството за ограничаване на измененията на климата до края на века.

Презентации:

Какъв е пътят към нисковъглеродна енергетика и икономика според водещата научна информация? – част 1

Какъв е пътят към нисковъглеродна енергетика и икономика според водещата научна информация? – част 2

Видеозаписи от презентациите:

Част 1

Част 2

 

 

/by
,

Кои държави са най-засегнати от изменението на климата и дълговите затруднения?

Развиващите се държави, по-конкретно малките островни развиващи се държави (SIDS) и най-слабо развитите държави (LDCs), са особено уязвими от въздействията на климатичните промени. В абсолютно парично изражение загубите на по-богатите страни поради климатични събития обикновено са по-високи, но икономическите загуби спрямо БВП и особено загубата на живот, биологично разнообразие, култура, наследство и поминък, разселване на хора и животни, лични трудности и екзистенциални заплахите са били много по-разпространени в страните с ниски и средни доходи, както показва Глобалният индекс на климатичния риск от Germanwatch. Група от системно уязвими към климата държави, наречени V20, също беше създадена през 2015 г. Днес тя има 48 членове от глобалния юг, които си сътрудничат за укрепване на икономическите и финансови реакции на изменението на климата.

Ако разгледаме уязвимостта към дълга, ще открием основен проблем с концепцията за устойчивост на дълга и дългови затруднения. За МВФ и Световната банка, следователно и за повечето кредитори, глобални институции и анализатори, дългът остава устойчив докато може да бъде погасяван, а породена от дълг критична ситуация има само в случай на затруднение да се плаща на кредиторите, като се пренебрегва дали преди достигане до това състояние повишаването нивата на дълга не е причинило орязване на социални политики и такива за развитие. Уязвимостта от дълг следва да се разглежда далеч извън възможностите на страната да погаси дълговете си. Вместо това, оценките на устойчивостта на дълга (DSA) би трябвало да включват приоритети за развитие и независими оценки на въздействието върху човешките права, за да се оцени способността на страната да покрие нуждите на населението си. Неравенството между половете и климатичните уязвимости, например, следва да се имат предвид при оценката на тези въздействия.

„Erlassjahr.de“ издава годишен „Глобален мониторинг на държавния дълг”, който анализира уязвимостта от задлъжнялост на почти 150 държави по света, като използва различни показатели. Техният последен доклад показва, че до края на 2020 г. 132 от 148-те изследвани държави в Глобалния юг са критично задлъжнели.

„Държавите, които се намират между тропиците на Рака и Козирога, са по-уязвими от покачване на морското равнище, по-топли морета, по-свирепи бури и повече наводнения и суша. Справянето с природните бедствия и опазването на околната среда са най-значимите причини за увеличаване на дълга ни.“

Миа Мотли, министър-председател на Барбадос

Световната банка класира държавите в зависимост от нивото им на доход на човек от населението. Тази класификация е всеобщо приета по целия свят, като тя разделя света на държави с ниски доходи (LICs), държави със средни доходи (MICs) – които са разделени също на държави с ниски средни доходи и държави с високи средни доходи – и държави с високи доходи (HICs). Попадането в една група или друга е знак дали страната ще има достъп до финансиране с префенциални условия (заемане на средства при по-добри условия от онези, предлагани от финансовите пазари) или до инициативи за облекчаване на дълга.

Определянето на страна като държава със средни доходи, следователно недопустима за преференциално финансиране, е ключов фактор за разбирането на уязвимостта към дълга. Например, малките островни развиващи се страни, допустими само за финансиране при преференциални условия, са точно страните, където често се срещат проблеми с дълга.

Ако преференциалното финансиране (включително климатично финансиране) не е налично, единствената възможност за зелени и климатични инвестиции е още дълг, и още по-скъп дълг. Както посочва посланик Уебсън от Антигуа и Барбуда, Председател на AOSIS, критериите за допустимост за преференциално финансиране и облекчаване на дълга според БВП/на човек, е “остарял и нелогичен критериѝ”, особено “когато съотношението ни дълг към БВП е над максималното възможно, и когато дори в най-добрите времена, един ураган може лесно да унищожи БВП за цяла година с един замах“.

В отговор на този проблем Асоциацията на малките островни държави (AOSIS) призовава за многоизмерен индекс на уязвимостта , и множество автори, подкрепяни от „Erlassjahr.de“ и „Brot für die Welt“ наскоро въведоха предложение за Индекс на климатични бедствия и дългов риск. Той използва 16 показателя, за да оцени многоизмерния риск на дадена държава. Този подход към устойчивостта на дълга и климатичните уязвимости би послужил на държави като Белиз. Белиз не се класира за заеми с ниски лихви или за облекчаване на заемите поради статута му на страна с високи средни доходи, но през последната година е изправена пред многобройни извънредни ситуации: неизпълнение на дългови задължения, тропически урагани, спад в туризма, понижаване кредитния рейтинг и Covid-19 пандемията. Като следствие чуждестранният дълг на Белиз е вече 85 процента от цялата му национална икономика, като това пречи на правителството да предприеме действия за климата.

/by

Доклад: Всеки жител на България диша замърсен въздух

Целите на централната, местната власт и гражданското общество по отношение на замърсения въздух са едни и същи, затова сътрудничеството трябва да се подобри още

През 2019 г замърсяването на въздуха, основно с фини прахови частици (ФПЧ), е било 7-мият най-значим рисков фактор за преждевременна смърт в България, довел до 11 000 смъртни случая. Въпреки спада на нивата на основните замърсители на въздуха през последното десетилетие, на практика 100% от населението на България живее в райони,в които се превишават препоръките от СЗО за концентрация на ФПЧ. При това смъртността от замърсен въздух в страната ни е най-високата в Югоизточна Европа и почти два пъти над световната смъртност, дължаща се на замърсяването на въздуха – между 10 и 20% от смъртните случаи от дихателни и сърдено-съдови заболявания и диабет в страната. 68% от тези случаи са при възрастни над 70 години. Битовите източници са допринесли най-много за смъртните случаи, следвани от производството на енергия, разнасяният от вятъра прах, както и селското стопанство.

Всички тези факти са изводи от докладa за състоянието на въздуха в България „Тенденции в качеството на въздуха и здравето в България: Специален доклад за състоянието на въздуха в световен мащаб“, изготвен от Института за здравни ефекти, съвместно с български учени.  

Данните бяха представени от д-р Палави Пант и доц. д-р Ангел Джамбов по време на семинар на тема „Качеството на въздуха и здравето в България“ в Пловдив. Събитието се организира съвместно от Медицински университет – Пловдив и Health Effects Institute, САЩ и е част от проекта на Health Effects Institute „Замърсяване на въздуха, източници и здравни въздействия в Югоизточна Европа”, финансиран от Clean Air Fund. В събитието взеха участие водещи специалисти от България, Европа и САЩ – изследователи, лекари и политици, ангажирани с качеството на атмосферния въздух в България.

В атмосферата също се образуват фини частици от газообразни замърсители на въздуха, като азотни или серни оксиди. Въпреки, че излагането и на по-малки, и на по-големи частици във въздуха може да бъде вредно, проучванията показват, че излагането на високи нива на ФПЧ2.5 в продължение на няколко години най-убедително повишава риска от смърт и заболеваемост от сърдечно-съдови, дихателни, метаболитни и други видове заболявания, се посочва още в доклада. Такива малки частици могат да останат във въздуха с дни и да бъдат пренесени от вятъра на хиляди километри. Тези частици проникват дълбоко в белите дробове.

Страната отчита официално подобрение на средногодишните нива на замърсяване, но ситуацията през зимата е много по-критична всяка година. Това важи особено, но не само, за месечните концентрации на ФПЧ2.5 в София и Пловдив — двата най-големи града в страната – които са много по-високи през зимния сезон. Повишаването започва през септември и октомври, а най-високите стойности обикновено се наблюдават през месец януари. Енергийната бедност и достъпът до чиста енергия остават ключови проблеми и има недостатъчен достъп до качествени данни за експозицията на населението, се посочва също в доклада. В страната има 57 станции, които измерват качеството на въздуха с помощта на монитори от нормативен клас, но само 10 от тях измерват ФПЧ2.5, 7 от които се намират в най-големите български градове.

Липсата на достатъчно смели мерки е пагубна

За да подобрим качеството на въздуха, а оттам и качеството на живот на гражданите на България, е нужно признаване и припознаване на проблема, реално измерване на замърсяването, оценка и приоритизация на действия на национално и местно ниво, е позицията на „За Земята“.  За ФПЧ10 това е постигнато до някъде, но за ФПЧ2.5, ФПЧ0.1, ултрафини прахови частици реално няма данни, говори се и се знае малко в обществото. Политиките би трябвало да са още по-амбициозни, за да има реално подобряване на качеството на въздуха и за тези замърсители.

По отношения на азотния диоксид въпросът е още по-потулен, няма реално измерване от автоматичните измервателни станции, много малко станции са насочени към измерване на замърсяването от градски трафик, станциите не отговарят на изискванията за тяхното физическо разполагане в пространството и отстояние от пътното платно. Столична община например все още твърди, че няма средногодишни превишения на нормата за NO2, докато независимо изследване с дифузионни тръби на „За Земята“ за цялата 2021 година показа превишения на средногодишната норма в 19 от 27 точки на измерване. На събитие на община Пловдив в края на януари тази година, посветено на мярката Зони с ниски емисии (ЗНЕ) отново бе разпространена невярната информация, че проблем с NOx няма.

Абсолютно необходимо е да спрем с лъжовните твърдения и заблуждаването на обществото за замърсяването, трябва да признаем и приемем предизвикателството, да измерваме и разбираме замърсяването и неговите ефекти, за да можем да работим целенасочено за чист въздух. Нужни са смели, иновативни, непопулярни, а не „приемливи“ мерки, което преведено на не политически език, означава възможно най-меки мерки, без сериозни ограничения, с много изключения, ако все пак има ограничения.

Това включва ЗНЕ за транспорта и битовото отопление, зони с нулеви емисии, забрана за отопление в градовете с твърди горива до 2-3 години, зона 30 / зона с успокоен трафик, такса задръстване в големите градове, намаляване на паркоместа в централните градски зони, улици за пешеходци.

Същевременно е необходимо насърчаване, развитие, подпомагане на алтернативите – преход към незамърсяващ начин на отопление с инвертори, хипер инвертори, термопомпи, централно парно; насърчаване на устойчива мобилност – градски транспорт, вело- (и други двуколесни) превозни средства, споделения транспорт, пешеходната инфраструктура.

Всичко това не бива да се отлага повече във времето, а да се осъществи с категорични мерки и действия сега.

Обединяване на усилията за подобряване на качеството на живот

Взаимодействието и подкрепа между централна, местна власт и гражданското общество е естествен процес, доколкото качеството на въздуха е проблем на всеки, живеещ в България, независимо дали той е овластен или не. В тази връзка по ОПОС 2021 – 2027 е предвидена мярка за създаване на Национална мрежа на експерти по качество на атмосферния въздух (НМЕКАВ) – инициатива, която приветстваме. Общините също обединяват сили – има заявка за такова сътрудничество между София, Пловдив,Бургас, Варна – за взаимопомощ и обмен на знания и експертиза за чист въздух. Но е нужно допълнително внимание и енергия в посока взаимодействие и подкрепа с ясни програми, насоки и помощ от МОСВ към общините за разработване на ПКАВ и прилагане на мерки, постоянни информационни кампании сред гражданите на национално и местно ниво за значимостта на подобряване на качеството на атмосферния въздух, работа от врата на врата на местно ниво за оценка на нуждите (отопление и мобилност) за предлагане на кореспондиращи мерки и развитие на алтернативи, които да са налични за гражданите.

Включването на гражданите може да става с работа с фокус групи, проучване на нагласи, включване и приемане на експертизата от научния и гражданския сектор в подготовката, приемането и прилагането на решения.  Самото гражданско общество става все по-активно по проблемите, свързани със замърсяването на въздуха. Това се вижда и от наскоро създаденото национално обединение за чист въздух „Дишай, България“, в което се включват организации от 10 знакови български градове по отношение на замърсяването от транспорт, индустрия, горене на отпадъци. 

Ако се подобри комуникацията, гражданско участие, включването на гражданите в планирането на мерките и тяхното прилагане от най-ранен етап, това ще доведе и до по-доброто приемане на регулациите и ограниченията от обществото. Целта на всички нас е да работим за чист въздух – безсмислено е да има разделение, поляризация, съпротива или дори затваряне за ответното мнение.

/by

Граждански организации от 10 града се обединиха в борбата за по-чист въздух

„Дишай, България“ е официалното наименование на националното обединение за чист въздух, което беше основано от представители на граждански сдружения от много части на страната с опит в борбата за по-добро качество на въздуха. Това се случи по време на специална среща на 18 и 19 юни 2022 г. в Девня.

Обединението, без аналог в специфичната сфера в страната, се създава с цел по-ефективно адресиране на един от най-сериозните екологични и здравни проблеми на България. Според данни на Световната здравна организация над 97% от българите са изложени на ефектите на замърсения въздух, било то от индустрия, транспорт, битово отопление или друг тип изгаряне. „Дишай, България“ ще помогне да се координират усилията на неправителствения сектор в областта и да се повишат експертизата и ефективността на действията и подкрепата на местните общности в усилията им за постигане на по-чиста и здравословна среда на живот по места и в страната като цяло.

Учредяващите организации са от 10 ключови града, имащи проблем със замърсяването на въздуха  – София, Пловдив, Русе, Девня, Благоевград, Велико Търново, Димитровград, Перник, Павликени, Сухиндол, като вече има изявен интерес и за присъединяването на още членове. Повечето от участниците вече са ветерани в работата с местните и централни власти по въпросите на екологията и обединеният им капацитет ще превърне „Дишай, България“ в стабилна и активна организация, която може и знае как успешно да адресира проблемите, свързани с качеството на въздуха. Наличието на обединение ще спомогне и за популяризиране на национално ниво на многото, често фрапиращи проблеми на местните общности. 

Замърсяването на въздуха има различен произход в различните населени места, но коренът на проблемите често е сходен. Постигането на националните норми за качество на атмосферния въздух в страната, както и на изискванията на Световната здравна организация в областта на замърсяването на въздуха може да се осъществи само с по-силно и по-тясно ангажиране на институции и граждани. Това означава повишаване на институционалния капацитет и контрола при прилагане на политики и програми за качество на атмосферния въздух (НПКАВ) и увеличаване на гражданско участие на местно ниво.

„Дишай, България“ ще изисква, ще настоява и ще работи в няколко направления. Освен за изготвяне на програми за качество на въздуха, водещи до постигане на нормите за качество на атмосферния въздух в най-кратък срок, сред целите, които си поставя обединението при учредяването си са: подобряването на системата за мониторинг на качество на въздуха, ускоряването на програмите за подмяна на отоплението на дърва и въглища в бита с екологични алтернативи и декарбонизация на отоплението,  ускоряването на процесите за насърчаване на алтернативна и устойчива градска мобилност и декарбонизация на транспорта, ефективен контрол върху работата на замърсяващите въздуха индустриалните инсталации, както и не на последно място – прекратяването на изгарянето на отпадъци в индустрията и бита и изгарянето на биомаса в ТЕЦ. „Дишай, България“ ще работи и за реален контрол върху емисиите и миризмите, отделяни от животновъдните и преработващите животински и растителни продукти индустрии и ще търси адекватни санкции за нарушителите на всички разпоредби, свързани с осигуряването на чистотата на въздуха в България.

Организациите-учредители на „Дишай, България“ са:

Платформа „Дишай Пловдив“

Сдружение „Инициативи за Пловдив“

Сдружение „Дишай Русе“

Група „За чисти въздух и вода в Русе“

Гражданско обединение „Благоевград диша“

Сдружение „Ти решаваш“

Сдружение „Дишай, Девня“

Гражданска инициатива „Дишай, Димитровград“

Сдружение „Дишай, Велико Търново“

Сдружение „Дишай, Перник“

Екологично сдружение „За Земята“

/by
,

Международната конференция „Чиста енергия за хората“ дава изпълними идеи за градове със здравословен въздух и комфортни домове

Как да живеем комфортно в енергийно ефективни сгради и да пътуваме достъпно, удобно, докато се грижим за чистотата на въздуха и се адаптираме към промените в климата? На тези въпроси се опитва да отговори петото издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“, която ще се проведе в дните между 20.06 и 24.06. Основна тема е енергийната ефективност и възобновяемата енергия в отоплението, а отделен панел е посветен на взаимовръзките с транспорта и качеството на въздуха, който дишаме. Експерти от Централна, Източна и Югоизточна Европа ще споделят интересни примери и знания, съобразено със спецификите на региона. Специално внимание ще бъде обърнато на потенциалът на термопомпите, от които се интересуват все повече домакинства, както и на възможностите за финансиране.

Присъствието на конференцията е напълно безплатно и достъпно онлайн за всеки. Необходима е само регистрация. Лекциите ще бъдат излъчвани на живо на български и английски и в YouTube канала на „За Земята“.

За „Чиста енергия за хората“организаторите от Екологично сдружение „За Земята“ си партнират с E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network. Трите организации са известни с дългогодишната си работа по темите, свързани с възобновяемата енергия, енергийната ефективност и чистотата на въздуха. Конференцията ще бъде открита от вицепремиера по климатични промени и министър на околната среда и водите Борислав Сандов.

Сред участниците от България са утвърдени експерти в областта на енергийната ефективност, ВЕИ и сградни обновявания като Драгомир Цанев от Център за енергийна ефективност ЕнЕфект и Боян Кусаров от Danfoss Bulgaria. Върху проблемите на замърсяването от транспорта и решенията чрез градско планиране ще се спрат Ася Добруджалиева от Асоциация на Еколозите от Общините в България, Цветан Колев от Сдружение за градски политики и Ангел Буров от Университета по архитектура и геодезия.

Международното участие е особено силно — Томас Новак/Thomas Nowak от European Heat Pump Association и Ричард Лоус/ Richard Lowes от The Regulatory Assistance Project ще разкажат за ролята и потенциала на термопомпите да спомогнат за редуцирането на замърсяването на въздуха. Боян Богданович / Boyan Bogdanovic от фонда ReDEWeB към Европейската банка за възстановяване и развитие ще се спре върху политиката за подкрепата на декарбонизацията в топлофикациите, а Санджив Кумар/ Sanjeev Kumar от European Geothermal Energy Council ще представи възможностите на геотермалната енергия пред топлофикациите. Амели Ансел / Amélie Ancelle от Energy Cities ще сподели ценен регионален опит как градовете могат по-бързо да вървят към намаляване на вредните емисии от отоплението и транспорта. Стратегията на Виена за декарбонизация ще представи Александър Валиш / Alexander Wallisch от Wien Energie, а върху възможностите за финансиране и добрите примери от региона ще се концентрира Ана Кларич/ Ana Klarić от Door Croatia.

/by
,

Гроздан Караджов е поредният министър, който забавя решението за последната отсечка на автомагистрала „Струма“

В серия от публични изяви министърът на регионалното развитие и благоустройството — Гроздан Караджов, твърди, че решението трасето на АМ „Струма“ в района на Кресненския пролом да мине изцяло в източна посока (вариант Г-20), е еднолично решение на премиера Кирил Петков, наложено му от собствения му баща, Петко Петков. По този начин се прави внушението, че двамата Петкови са виновни както за избора на вариант, така и за забавянето на строежа.

Строежът на магистрала „Струма“ извън Кресненския пролом можеше вече да е в ход, ако Министерство на регионалното развитие беше стартирало нова процедура по оценка на въздействието върху околната среда. След дългогодишното си управление, ГЕРБ категорично отказа да приеме, че според българското и европейското законодателство последният участък трябва да е извън пролома. Министър Гроздан Караджов имаше всички законови правомощия да рестартира процедурата по законосъобразен начин и да бъде избран легитимно вариант, който отговаря на изискванията на природозащитното законодателство и може да получи европейско финансиране. Вместо това, той продължи практиката на бавене и се въздържа от ключови решения и свикване на работни групи към МРРБ.

Вариант Г-20 (известен и като „Пълен източен обход“) е на масата от 2008 година, като част от Решение по ОВОС № 1-1/2008 г. на АМ „Струма“. Оттогава досега, той не е отпадал като вариант с никакви научни, финансови или други логични аргументи, а само и единствено по политическите желания на управляващите през годините след 2008 г.

Затова, още в началото на управлението на настоящето правителство, коалиция „Да спасим Кресненски пролом“ поиска срещи с министрите на околната среда и водите и на регионалното развитие и благоустройството, за да се опитаме заедно да възобновим работата по блокираният от Борисов и ГЕРБ проект. Министър Караджов и част от неговия политически кабинет се отзоваха на среща, която се проведе на през януари 2022 г. в МРРБ.

По време на нея министър Караджов внимателно слушаше, задаваше въпроси и лично си водеше записки. Заедно изяснихме, че:

1. Е нужна нова Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на Лот 3.2. от АМ „Струма“ и изоставяне на алтернативата на ГЕРБ за разделяне на магистралата на две платна. Това произлиза пряко от коментарите на Европейската комисия върху Решение № 3-3 по ОВОС от 2017 и от препоръка № 212/2021 на Бернската конвенция, както и от решението за екологична оценка на бъдещата Оперативна програма „Транспортна свързаност“ (ЕО-4-3/2021), издадено от министъра на околната среда и водите, Асен Личев.

2. Съгласно Закона за опазване на околната среда, възложителите АПИ и МРРБ са единствените институции, които могат да стартират процедурата за новия ОВОС.

3. Необходимо е спешно сформиране и започване на работа на две от трите работни групи по линия на препоръка № 212/2021 на Бернската конвенция, които са под шапката на МРРБ. Работната група към Министерството на околната среда и водите продължава да работи усилено.

Вместо това, на 24 март 2022, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) се опита да стартира изграждането на Лот 3.2. по сегашния ОВОС чрез искане към МОСВ за довършване на връзките към предишния лот 3.1. Ако искането беше прието, България щеше да бъде изправена пред свършен факт – разрушаване на Кресненския пролом, съсипване на НАТУРА 2000 зона „Кресна – Илинденци“, наказателни процедури срещу страната ни, спиране на стотици милиони по линия на различни оперативни програми и т.н.

Отчитаме, че в случая въпреки експертизата на г-н Петко Петков, неговата семейна свързаност не го прави най-подходящият арбитър. Но това не отменя голямата картина — строежът на последната отсечка от магистрала „Струма” е много апетитна хапка за строителните компании. Опитите да се стартира отхвърления от Еврокомисията и Бернската конвенция вариант през Кресненското дефиле и като прехвърлянето на отговорността за забавянето на друг – в случая на премиера Петков, говори за това.

В тази ситуация настояваме министър-председателят Кирил Петков да поеме инициативата и отговорността и да предложи на Министерския съвет решение, с което да задължи УС на АПИ в качеството ѝ на инвеститор, да стартира в тридневен срок процедурата за нова ОВОС на Лот 3.2, оценяваща само и единствено алтернативите изцяло извън Кресненския пролом. Те са единствените приемливи едновременно за местните хора и от природозащитна, транспортна и регионална гледна точка.

/by
,

Каква е взаимовръзката между климата и дълга?

Последиците от извънредните климатични ситуации в глобалния юг утежняват проблемите с дълга в уязвимите към климата страни. Това е така, защото повечето държави имат малко или никакви алтернативи освен да заемат средства, за да се справят с разходите за възстановяване и реконструкция след екстремно климатично събитие или заплаха за околната среда.

Международният валутен фонд (МВФ) е анализирал 11 случая на сериозни „природни бедствия“ в развиващите се страни в периода между 1992 и 2016 г., с над 20 процента ощетяване на техния БВП. Резултатите показват, че държавният дълг се е увеличил от средно 68% от БВП в годината на екстремното климатично събитие на 75% от БВП три години след това.

През 2018 г. „ Дълговата  кампания на Jubilee- Великобритания публикува доклад, който разкрива как показателите за устойчивост на дълга се влошават след бедствие, свързано с климата: при над 80 процента от случаите през 21ви век, държавният дълг е бил по-висок две години след бедствието. В контекста на това, че публичният дълг на развиващите се страни „се е увеличил от средно от 40.2 на 62.3% от БВП за периода  2010 – 2020”, това е особено тревожно. По-голямата част от това увеличение се е случило през 2020г.

В доклад, публикуван от „Erlassjahr.de“ и организацията „Brot für die Welt“, се посочва, че загубите и щетите, предизвикани от климата, са важен фактор за дълга, и се предлага „Индекс на климатичните бедствия и дългов риск”, с който се оценява комбинираните уязвимости към климата и дълга.

Когато една свръхзадлъжняла държава бъде засегната от екстремно климатично събитие, съществуващият дълг затруднява тази страна да отговори на спешните нужди. Въздействията също се простират и в бъдещето, като вече съществуващият дълг, заедно с разходите за реконструкция, влошават шансовете за икономическо възстановяване. Също така, наличието на едновременно висок дълг и екстремни климатични събития затруднява страната при погасяването на вече дължимите дългове.

През последното десетилетие, климатичното финансиране се е осигурявало предимно чрез инструменти, създаващи дълг. Постоянното ползване на заеми за изпълнение на задължения за финансиране на дейности по климата рязко намалява способността на държавата да постигне финансова стабилност и дългова устойчивост, и допринася за засилване на кризата с дълга в глобалния юг. Това от своя страна има въздействие върху способността на държавата да осигури достатъчно обществени услуги  по време на текущата здравна криза или в случай на екстремно климатично събитие, а такива обществени услуги са особено нужни на маргинализирани групи, включително жени, деца, коренно население и транссексуалната общност.

Освен това, климатичната уязвимост увеличава разходите за заемане на средства от частни кредитори за държавите в глобалния юг. Този доклад показва как климатичните рискове са увеличили разходите за дълг на държавите в групата на Уязвимите двадесет (V20) , добавяйки 40 милиарда щ. д. допълнителни лихвени плащания през последните 10 години –  62 милиарда щ. д., ако включим частния сектор. Предполага се, че през следващото десетилетие тази цифра ще нарасне на 168 милиарда щ. д.. Колкото по-висок е съществуващият дълг, толкова по-малко желание ще имат кредиторите да заемат на държава, която вече се затруднява с плащанията и климатичната уязвимост, а ако го направят, лихвеният процент ще е по-висок.

Налице е и въздействие върху климата, породено от дълга. Високите нива на публичен външен дълг означават, че повече приходи отиват за обслужване на този дълг. Това затруднява инвестирането на ограничените местни ресурси в адаптиране и смекчаване на климата, или в отговор на предизвикателството, породено от загубите и щетите след екстремно климатично събитие. Освен това, когато дадена държава трудно погасява неустойчивите си дългове, тя може да потърси опции, които включват експлоатиране на природните ѝ ресурси, включително изкопаеми горива, минно дело или гори, за да увеличи износа, и следователно приходите, които след това ще използва да погаси дълговете си. Това от своя страна допринася допълнително за климатичните промени, например като увеличи обезлесяването. Тази тенденция е особено тревожна след последствията от кризата с Ковид-19, когато все по-голям брой държави в глобалния юг са изправени пред ръст на държавния си дълг.

С повече дълг и без да се вижда никакво облекчение, развиващите се държави ще бъдат принудени да приложат мерки за икономии в нечувано голям мащаб. Фактически, голям брой държави в развиващия се свят вече насочват повече ресурси към обслужване на дълга, отколкото към общественото здравеопазване или образованието. Според прогнозите на МВФ (анализирани от Eurodad), основните разходи ще се свият под нивата преди кризата в поне 60 държави до 2025г. Широко разпространеният спад в разходите е в противоречие с необходимите инвестиции за изпълнение  на ангажиментите по Програма 2030, Декларацията от Пекин и Парижкото споразумение.

В заключение, страните, които се борят най-много с дълга, са склонни да бъдат по-уязвими към въздействието на изменението на климата; от друга страна, изменението на климата изостря уязвимостта към дълга. Това е изключително проблематично, тъй като създава порочен кръг (виж графиката в заглавното изображение).

За по-обстоен анализ, проверете доклада на „Eurodad“ „Разказ за две извънредни ситуации – взаимодействието между държавния дълг и климатичните кризи в глобалния юг”. 

/by
,

Какво общо има дългът с извънредната климатична ситуация?

Извънредната климатична ситуация подхранва натрупването на дългове в държавите от глобалния юг. Страни, страдащи от въздействието на климатичните промени, които почти не са допринесли за него, не им остава друго освен да заемат средства, за да финансират смекчаването и адаптирането към климата и да финансират възстановяването и реконструкцията след екстремно метеорологично събитие.

Най-уязвимите на екстремни климатични явления държави имат по-високи разходи по заемане на средства, точно поради уязвимостта си към климата. Освен това, климатичното финансиране се осигурява основно чрез заеми и създаващи дълг модалности, поставяйки финансовото бреме на борбата с климатичните промени директно върху раменете на глобалния юг.

Дори преди кризата с Ковид-19, държавите в глобалния юг бяха изправени пред разгръщаща се криза с дълга, подхранвана от икономическите въздействия на пандемията. Както показва проучване на Eurodad, между 2010 и 2020 г. държавният дълг на развиващите се страни се е увеличил от средно 40.2% на 62.3% от БВП. Над една трета от увеличението е само през 2020 г. Тази цифра е равна на потресаващите 1.9 трилиона щ. д. Едно от последствията на високите дългови нива е изключително намаленото фискално пространство за държавни разходи и ограничени възможности за инвестиране в адаптиране и смекчаване на климатичните промени, както и за възстановяване на загуби и щети след климатично бедствие.

Държавите се оказват в невъзможната ситуация да избират между борбата с пандемията, извънредната климатична ситуация или плащането на дълговете си. Съществуващата международна финансова архитектура не оставя много място за съмнение относно крайния резултат: плащанията на дълга не трябва да се пропускат, дори да са за сметка на правата на хората, общественото здраве, и планетата.

Нуждата от глобален преход към по-устойчива и равноправна икономика никога не е била така неотложна. Но такъв преход няма да  е възможен без устойчиво, отговорно, справедливо и не създаващо дългове климатично финансиране. Преход, който не задълбочава дълга на глобалния юг. Освен това опрощаването на дълга е необходимо, за да могат страните не само да се борят с пандемията, но и да се изправят пред предизвикателствата на климатичните промени и да преследват зелено и приобщаващо възстановяване. Накратко, няма да е възможна климатична справедливост без икономическа и дългова такава. А дълговата справедливост няма да е възможна без екологична и климатична справедливост.

„Бих искал да призова към преоценка на международното дългово бреме на [климатично уязвимите] държави в отговор на извънредната климатична ситуация 

и да приканя международните финансови институции, заемодателите и донорите да обявят единодушието си в подкрепа на усилията за реконструкция на вътрешните рамки за погасяване на дълговете на тези страдащи страни.”

Шейх Хазина, министър-председател на Бангладеш август 2021

/by

Защо улавянето и съхранението на въглерод не е решение за постигане на климатична неутралност?

Според доклада на Междуправителствения панел по климатичните промени, IPCC, „Климатични промени 2022: Смекчаване на климатичните промени“, потенциалът за енергия от възобновяеми източници като слънце и вятър многократно надвишава настоящите и бъдещите енергийни нужди на света. Според панела е малко вероятно нисковъглеродните енергийни системи с ВЕИ да задоволят изцяло енергийните нужди на света в бъдещето. Други енергийни източници и практики, сред които е улавянето и съхранението на въглерод, са посочени като допълнителна възможност, но ключът е в детайлите.

Улавянето и съхранението на въглероден диоксид  (англ.: carbon dioxide capture and storage, CCS) представлява процес, при който въглероден диоксид от промишлени и свързани с енергетиката източници, се улавя преди навлизането си в атмосферата, а след това се пречиства, компресира и транспортира до място за съхранение с цел дългосрочно изолиране от атмосферата. За да се улови CO2, той трябва да се „отдели“ от въздуха чрез определен метод, например химична реакция.

Понастоящем темповете на внедряване на CCS в световен мащаб са много по-ниски от зададените в сценариите на IPCC и Международна агенция по енергетика (IAE) за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C или 2°C. Дори и ако изграждането на съоръжения за съхранение се осъществява чрез планираната до 2030 г. скорост, това все още не е достатъчно, за да се постигнат зададените цели до 2050 г. и би представлявало едва към 4-5 % от необходимата степен на съхранение.

Според глобалния доклад на Global CCS Institute от 2021 г., през същата година в световен мащаб са уловени около 40 Mt въглероден диоксид, което е по-малко от годишните емисии на парникови газове (представени в еквивалент на CO2) на България. Това количество трябва да бъде увеличено 140 пъти до 2050 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 2 градуса (според предвиденото в използвания от тях сценарий). Дори и да отчетем планираните нива на улавяне от съоръжения, които в момента са в етап на строеж, общо ще се улавят около 1/1000 от емисиите на въглероден диоксид, отделени в следствие на човешката дейност. За сравнение, през 2021 г. производството на енергия от възобновяеми източници е довело до избягването на приблизително 80 пъти повече въглеродни емисии, отколкото са уловени чрез настоящите съоръжения за CCS.

Освен това, съществуват съмнения дали представените по план нива на улавяне в даден проект ще бъдат осъществени на практика. Два знакови примера са съоръженията PetraNova и Boundary Dam.

Проектът PetraNova, на стойност около 1 милиард щатски долара, включва оборудването на W.A. Parish Generating Station, въглищна и газова електроцентрала, със съоръжения за улавяне на въглерод след процеса на изгаряне на изкопаемите горива. По план е трябвало да се улавят 1,4 Mt на година. Но на практика е улавяно със 17% по-малко от целта, а през 2020 г. съоръжението е затворено, тъй като се счита за икономически неизгодно.

Boundary Dam #3 в Саскачеван, Канада, на стойност 1,5 милиарда долара, е единственото работещо в момента съоръжение за CCS, разположено във въглищна електроцентрала. По план, проектът трябва да улавя до 90% от отделения при изгарянето в централата CO2, или на малко над 1 Mt годишно. От стартирането на работа на инсталацията през 2014 г. обаче, през нито една година не е достигната тази цел, като през 2021 г. е уловено едва 37% от планираното.

От съществено значение е как се използва уловеният от съоръженията въглерод. От 27-те проекта за улавяне и съхранение на CO2 в експлоатация в световен мащаб към края на 2021 г., само 6 са предназначени изцяло за дългосрочно съхранение. Останалите проекти използват уловения CO2 за т.нар. подобрено извличане на нефт (enhanced oil recovery – EOR). То се осъществява чрез инжектирането на въглероден диоксид в нефтеното находище, като по този начин е възможно да се добие значително по-голямо количество нефт от находището отколкото чрез традиционни методи. EOR се разглежда като контрапродуктивна мярка в борбата срещу климатичните промени и в най-добрия случай той би могъл единствено отчасти да компенсира емисиите от новодобития нефт.

Тази публикация е резюме на детайлната ни статия относно реалността около технологиите за улавяне и съхранение на въглерод.

Източник на заглавна снимка: Adobe Stock Images

/by
,

Пето издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“

Петото издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“ ще се състои в дните между 20.06 и 24.06. Във фокус ще бъдат обновяването на сгради, енергийната ефективност в отоплението и транспорта с акцент върху добрите практики от  Централна, Източна и Югоизточна Европа. 

Сред водещите теми ще са топлофикационните мрежи, които използват възобновяема топлина, а специално внимание ще бъде обърнато на потенциалът на термопомпите и тяхната икономическа жизнеспособност с оглед на спецификата на региона. Отделен панел е посветен на взаимовръзките с качеството на въздуха.

За юбилейния брой организаторите от Екологично сдружение „За Земята“ са в сътрудничество с E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network. Мотото тази година е „Насочваме към решения, които ще осигурят надеждно, удобно, достъпно отопление и транспорт за всички. Да осигурим чист въздух и безопасно бъдеще за климата.” 

В конференцията ще участват професионалисти от различни държави и региона. Някои от тях са: Драгомир Цанев (EnEffect), Thomas Nowak (European Heat Pump Association), Richard Lowes (RAP’s Europe programme), Amélie Ancelle (Energy Cities), Sanjeev Kumar (European Geothermal Energy Council) и други. 

Регистрирай се:


Това събитие се организира с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Съдържанието е изцяло отговорност на организаторите от Екологично сдружение „За Земята“, E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network и не отразява позицията на Европейския съюз по темата. 

/by

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 2

По данни, използвани от CAN Europe, емисиите на метан от изкопаеми горива представляват приблизително 35% от всички антропогенни емисии на метан – 23% от тях в нефтения и газовия сектор и 12% във въглищния. Емисиите на метан се срещат по цялата верига на доставки на изкопаем газ. Това се дължи както на преднамерени, така и на случайни изпускания на метан в атмосферата. Пример за първото е, когато се извършват определени работи по поддръжката на газопроводи, които изискват изпразване на участък от тръбопровода. Ако изкопаемият газ, който е транспортиран, се счита за нежизнеспособен/неатрактивен от търговска гледна точка, той ще бъде изпуснат в атмосферата. Тъй като изкопаемият газ се състои основно от метан, големи количества от парниковия газ се озовават в атмосферата, допринасяйки за глобалното затопляне. Примерите за случайно изхвърляне на метан в атмосферата включват неправилно функциониране на оборудване и аварии, и по-общо, непрограмирани изхвърляния на изкопаем газ в атмосферата.

Емисиите на метан от изкопаемия газ се наблюдават по цялата верига за доставка, включително по време на фазата преди добива (напр. от хидравличното разбиване и завършването на кладенците), фазата на добива (напр. от дифузни/неорганизирани емисии, изпускане на газ/ обезвъздушаване от оборудването и при ремонтни дейности), фазите на събиране и преработка (напр. от изпускане на газ от оборудването и течове), фазите на пренос и съхранение (напр. от изпускане на газ и течове от компресори, течове от газопроводи и изпускане на газ и течове от площадки за съхранение), фазата на разпределение (например от течове от газопроводи, течове и изпускане от измервателни и регулиращи станции и течове и изпускане от измервателни уреди на клиенти) и фазата на използване (например поради непълното изгаряне на изкопаемия газ в котли). Освен това няколко изоставени петролни и газови кладенци, и въглищни мини продължават да отделят големи количества метан дълго време след извеждането им от експлоатация, когато не са правилно запечатани.

Европейският съюз е най-големият вносител на изкопаем газ в света. По данни на Евростат, 41% от вносният газ произхожда от Русия, 16%  от Норвегия, 8% от Алжир и 5% от Катар (фиг. 3)

Фигура 4: Внос на изкопаем (природен) газ в ЕС през 2019 г. Източник: Евростат

Според ЕК, енергийният сектор отговаря за 1/5 от антропогенните емисии на метан в ЕС. Но тази оценка не включва емисиите от внос на енергия от изкопаеми горива, в такъв случай делът би бил по-голям. Най-рентабилните и бързи намаления на емисиите на метан могат да бъдат постигнати именно в енергийния сектор. Освен това, специфични мерки за намаляване на метана в сектора, като Задължения за засичане и отстраняване на течове от газова инфраструктура (LDAR) и Забрана на практиките на рутинно изпускане и изгаряне (BRVF) в секторите на въглищата, газа и петрола, биха могли да доведат до голямо количество допълнителни намаления.

През изминалите 3 десетилетия абсолютните емисии на метан в ЕС и в България отбелязват спад с 50% (фиг. 4 и 5).

Фиг. 5: Емисии на метан (хил. тона CO2 еквивалент) в енергийния сектор в ЕС за периода 1990-2018. Източник: https://data.worldbank.org

Фиг. 6: Емисии на метан (хил. тона CO2 еквивалент) в енергийния сектор в България за периода 1990-2018. Източник: https://data.worldbank.org

Доклад на международната агенция по енергетика, „Глобален тракер на метана 2022 г.“

По данни на доклада на Международната агенция по енергетика IEA, „Глобален тракер на метана 2022 г.“ (Global Methane Tracker 2022), публикуван през февруари 2022 г., емисиите на метан от енергийния сектор през 2021 г. нарастват с 5% спрямо 2020 г. до 135 Mt. Анализът на доклада показва, че емисиите в енергийния сектор са със 70% по-големи от официални данни Страните с най-големи емисии на метан са Китай, Русия и САЩ.

Според документа енергийният сектор е отговорен за около 40% от общите антропогенни емисии на метан, на второ място след земеделието. От енергийния сектор, 42 Mt произхождат от въглища, 39 Mt – от извличането, преработката и транспортирането на изкопаем газ, 9 Mt се дължат на непълното изгаряне на биоенергия (главно при използване на дърва и друга твърда биомаса за готвене) и 4 Mt са вследствие на течове от уреди за крайна употреба (фиг. 6).

Фиг. 7: Световни емисии на метан в Mt по сектори по оценка на IEA (светло синьо) и по данни на Рамковата конвенция по климатичните промени UNFCCC (тъмно синьо). Източник: IEA, Global Methane Tracker 2022

Доклада също така показва, чрез достъпните научна информация и измервания, че нивата на официално съобщаваните емисии на метан са по-ниски от реалните. На глобално равнище общите емисии на метан в енергийния сектор са с около 70% по-високи от сумата на оценките на националните правителства.

Нарастват и данните от спътници за течовете на метан в света. На фиг. 8 е представена карта с райони със съществени течове. Поради ограничения в данните, липсва информация за екваториалните и северните райони на света (сред които и основните райони на производство на петрол и газ в Русия), както и за офшорни операции. Големи течове са констатирани в 15 държави през 2021 г., по-съществени в Пермски басейн в Текса и много големи течове в Централна Азия. Туркменистан е отговорен за 1/3 от случаите на много големи емисии в света през 2021 г. В районите от тези 15 държави, за които се извършват спътникови наблюдения, случаите на големи по мащаб течове отговарят за около 6% от общите емисии.

Фиг. 8: Карта на големи течове на метан от човешка дейност, по данни от спътникови измервания. Източник: IEA, Global Methane Tracker 2022

Употреба на изкопаем газ

  1. Емисии от готвене с газ.

Учени от университета в Станфорд установяват, че приблизително 1,3% от газа, използван от газови готварски печки в домовете, се изпуска под формата на метан, при изключен котлон. Резултатите от изследването, излязло в края на януари 2022 г., показват, че емисиите на метан по време на запалване и загасване на печката се равняват на емисиите от горене на газа в продължение на 10 минути. Изненадващо е установено, че ¾ от емисиите на метан се отделят, когато печките са изключени, което предполага, че газовите уплътнения и свръзки между котлона и домашните газови тръби, независимо колко често се използват печките. Екипът, провел изследването, изчислява, че емисиите на метан от газовите печки са подценени от EPA, най-малко с 15% спрямо данните им за 2019 г.

Проучването също така открива, че в домове без аспиратори или с лоша вентилация, концентрацията на вредните азотни оксиди (вторичен продукт от изгарянето на изкопаем газ), е възможно да достигне и да премине безопасните граници в рамките на минути, особено в домове с малки кухни. Емисиите на азотните оксиди са пряко пропорционални на количеството изгорен газ. Азотните оксиди или NOx представляват особено вреден риск за децата и възрастните хора.

Вредните странични продукти от изгарянето на изкопаем газ липсват при електрическите уреди.

  1. Метан като гориво.

Съществуват 2 вида изкопаем газ, които се използват за гориво за превозни средства: компресиран изкопаем газ (CNG) и втечнен изкопаем газ (LNG).

Втечненият изкопаем газ (LNG, различно от GNL) е изкопаем газ, преобразуван в течна форма. Процесът на втечняване включва охлаждане на газ до -162°C и премахване на определени примеси като прах и CO2. LNG заема 600 пъти по-малко обем от изкопаемия газ при стандартно атмосферно налягане. Това улеснява съхранението и транспорта на газа на големи разстояния без нужда от тръбопроводи – обикновено в специално проектирани кораби или LNG танкери. Когато достигне крайната си дестинация, LNG бива обратно втечнен и разпределен през газовите мрежи, като изкопаемият газ от тръбопроводите. LNG все по-често се използва като алтернативно гориво за кораби и камиони. Осигуряването на достъп на всички страни от ЕС до пазарите с втечнен изкопаем газ е ключова цел на стратегията на ЕС за енергиен съюз. През 2021, 13 държави от ЕС внасят над 80 милиарда кубични метра LNG (bcm, еквивалент на газ), с 4% по-малко от предишната година. Най-големите вносители на LNG в ЕС са Испания (21,3 млрд. куб. м), Франция (18,3 млрд. куб. м), Италия (9,3 млрд. куб. м), Нидерландия (8,7 млрд. куб. м) и Белгия (6,5 млрд. куб. м).

Компресираният изкопаем газ (CNG) се произвежда чрез компресиране на изкопаем газ до по-малко от 1% от обема му при стандартно атмосферно налягане. За да се осигури достатъчен пробег, CNG се съхранява на борда на превозното средство в сгъстено газообразно състояние при високо налягане. CNG се използва за леко, средно и тежкотоварни приложения. Задвижваният със CNG автомобил има приблизително същата икономия на гориво като конвенционален бензинов автомобил.

  1. Пропан-бутан.

Пропан-бутанът, накратко LPG газ (англ.: liquefied petroleum gas), е една от няколкото течни смеси на летливите тежки въглеводородни газове пропен, пропан, бутен и бутан. Типичната търговска смес може да съдържа също така етан и етилен, както и летлив меркаптан – газ с мирис на сяра, добавян като предпазна мярка.

Пропан-бутанът се извлича от „мокър“ изкопаем газ (газ с кондензируеми тежки въглеводороди) чрез абсорбция. Полученият газ има ниска температура на кипене и трябва да се дестилира, за да се отстранят по-леките съставки, след което да се обработи, за да се отстранят сероводородът, въглеродният диоксид и водата. Готовият пропан-бутан се транспортира по тръбопроводи и със специално построени морски танкери.

Пропан-бутанът достига до битовия потребител в бутилки под ниско налягане. Най-голямата част от произвеждания пропан-бутан се използва в системите за централно отопление, а следващата – като суровина за химическите заводи. LPG обикновено се използва като гориво за газови барбекюта, газови готварски плотове и фурни, за газови камини и преносими отоплителни уреди. В Европа нагревателите за вода с пропан-бутан са широко разпространени. Използва се и като моторно гориво и за резервни генератори.

Използвани литература и материали:

  1. https://www.britannica.com/science/methane
  2. https://www.britannica.com/science/greenhouse-gas/Methane
  3. https://www.epa.gov/ghgemissions/understanding-global-warming-potentials
  4. Шести оценъчен доклад на IPCC, „Физическата основа на науката“
  5. Доклад на международната агенция по енергетика, „Глобален тракер на метана 2022 г.“
  6. http://naturalgas.org/overview/background/
  7. https://www.britannica.com/science/natural-gas
  8. https://www.statista.com
  9. https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2020/649400/EPRS_BRI(2020)649400_EN.pdf
  10. https://data.worldbank.org
  11. https://ukcop26.org/wp-content/uploads/2021/11/COP26-Presidency-Outcomes-The-Climate-Pact.pdf
  12. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_21_6682
  13. https://caneurope.org/methane-emissions-energy-sector-effective-action-tackle-invisible-menace/
  14. https://www.zazemiata.org/emisiite-na-metan-ot-energijniya-sektor/
  15. https://www.who.int/health-topics/air-pollution#tab=tab_1
  16. https://news.stanford.edu/2022/01/27/rethinking-cooking-gas/
  17. https://edition.cnn.com/2022/01/27/us/natural-gas-stoves-methane-climate/index.html
  18. https://afdc.energy.gov/fuels/natural_gas_basics.html
  19. https://energy.ec.europa.eu/topics/oil-gas-and-coal/liquefied-natural-gas_en
  20. https://kaksepishe.com/gazat-gaza/
  21. https://www.britannica.com/science/liquefied-petroleum-gas

 

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 1

 

/by
, ,

Да очакваме ли бум на внос на употребявани дизелови автомобили от Западна Европа?

Защо по света има мерки срещу замърсяващите автомобили и какво следва за автомобилите с двигатели с вътрешно горене?

В Европа 21% от емисиите на парникови газове се дължат на транспорта, а автомобилният транспорт е причина за повече от 70% от тях. Най-голям дял имат леките автомобили, отговорни за около 12% от общото количество на СО2 емисии в ЕС. За да се постигне целта на Европейския зелен пакт, а именно Европа да стане климатично неутрална до 2050 г., емисиите на CO2 от транспорта трябва да бъдат намалени с 90%. ЕК предлага забрана на продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене след 2035 г., а 63% от европейските граждани подкрепят забраната за продажбата на нови дизелови и бензинови автомобили след 2030 г.

Данъците върху превозните средства според горивото им играят важна роля като данъчни приходи и са политически инструмент за намаляване на вредните емисии от колите с ДВГ. Тези такси се използват все по-често за насочване на избора на потребителите към закупуването на по-ефективни и по-малко замърсяващи превозни средства. Ето няколко примера от Западна и Централна Европа.

Франция

Системата „Бонус-малус“ е един от основните климатични инструменти във френския транспортен сектор, който успешно допринася за намаляване на средните емисии от леки автомобили след въвеждането му през 2008 г. Приходите от таксите за превозни средства с интензивно отделяне на емисии се използват за финансиране на бонусни плащания за електрически превозни средства (ЕПС), за да се стимулира решението за покупка на автомобил. Различните изменения през годините са помогнали да се гарантира ефективността на схемата и да се балансира потокът от приходи. През 2020 г. трябва да се плаща такса за превозни средства с емисии на CO2, равни или по-големи от 110 г/км. Премията за електрически превозни средства понастоящем е в размер на 6000 EUR, докато хибридните превозни средства вече не отговарят на условията за плащане на премии. В резултат, средните емисии на автомобилите са намалели с 25% от стартирането на схемата през 2008 г. до 2017г.

„Бонус-малус” система за нови превозни средства във Франция 2020 г.

Източник: International council on clean transportation, French bonus-malus vehicle tax policy for new vehicles (cars and vans) in 2020.

Белгия 

Белгийските власти взимат мерки за решаването на проблема със замърсяването на въздуха като въвеждат държавната програма “Brussels Air”, чиято цел е да насърчи шофьорите от региона на Брюксел да се откажат от личните си автомобили. Всеки собственик на автомобил, който дерегистрира колата си и/или предостави доказателство за унищожаването на превозното средство, получава помощ от 900 евро. Собствениците могат да продадат автомобила си, а държавната субсидия може да се използва за закупуване на алтернативен вид транспорт – велосипед или карта за обществения транспорт. 

Също така, нискоемисионните зони (НЕЗ) в столицата на страната допускат само дизелови превозни средства (ПС) с минимален стандарт Евро 5 и бензинови с Евро 2. Нарушителите се глобяват със 125 евро при първо провинение и с 350 евро при следващо в рамките на календарната година. Една година след въвеждането на НЕЗ, количеството на азотен оксид и фини прахови частици (ФПЧ) във въздуха е намаляло съответно с 11% и 11,5%. След въвеждането на НЕЗ, най-замърсяващите ПС са забранени. В този контекст, регионът на столицата Брюксел подпомага микро и малките компании да заменят старите си превозни средстваи въвежда премия до 3000 евро с определени изисквания към новото ПС, едно от които е то да не се захранва от дизелов двигател. Друг икономически стимул за придобиване на нискоемисионно ПС на територията на Белгия е намаляване на данъка върху доходите на физически лица с 15% от покупната цена на автомобил с максимум от €5,150, задвижван само от електромотор. Във Фламандския регион, електрическите превозни средства са освободени от екотакса, а във Валонския и Брюкселския регион те са с минимална тарифа.

Германия

От началото на 2021 г., Германия въведе нова, прогресивна такса за автомобилите с високи въглеродни емисии. Двата основни компонента на базата, на които се изчислява данъкът върху моторните превозни средства там, са: 

  • CO2 емисиите. Всеки грам над минималното ниво от 95 г/км се облага прогресивно с данък между 2 и 4 евро 
  • Размер на двигателя 
  • 2 евро на 100 cm³ за бензинови двигатели
  • 9,50 евро на 100 cm³ за дизелови двигатели

Към 2021 г. в Германия има 58 нискоемисионни зони, които обхващат повече от 70 града. В тях могат да влизат само МПС-та с допустимия стикер за емисии, отговарящ на съответната екологична категория. 

Карта на нискоемисионни зони в Щутгарт

Източник: Low-emission zone in Stuttgart, German emissions Sticker

Също така, в Германия има действащи органичения конкретно за дизеловите автомобили. От 2018 г. насам в няколко града в страната не се допускат по-стари и замърсяващи дизелови автомобили нито в зоните с ниски емисии, нито на други определени улици в центъра на града. Точните правила са различни за всяко населено място.

За електрически превозни средства с първа регистрация между 1 януари 2016 г. и 31 декември 2025 г. се прилага освобождаване от данък до 10 години. Собствениците на автомобили с особено намалени CO2 емисии до 95 г/км, са възнаградени с годишен данъчен бонус в размер на 30 евро, ако автомобилът е регистриран за първи път в периода от 12 юни 2020 г. до 31 декември 2024 г.

Източник: The LEZ as a fleet determinator, FleetEurope

Предвид настоящите и планираните ограничения, водачите се отказват от дизеловите си автомобили, а стойността им при препродажба спада. Много от тези мръсни дизелови автомобили се прехвърлят към страните от Централна и Източна Европа, изнасяйки и замърсяването от Запад на Изток.

Как реагират страните в Източна Европа? 

Румъния: 

В Румъния се прилага следната схема за обновяване на автопарка. 

За бракуване на ПС на възраст над 8 г. се предоставя бонус от 6500 RON (~1 315 EUR) и:

  • 1 000 RON (~202 EUR) за придобиване на ново ПС с емисии на CO2, по-ниски от 96 г/км или ново ПС с гориво втечнен газ 
  • 10 000 EUR за закупуване на ново електрическо ПС
  • 4 500 EUR за придобиване на ново хибридно ПС с възможност за включване към електрическата мрежа и 2 500 RON (~505 EUR) за придобиване на ново хибридно ПС без възможност за включване към електрическата мрежа.

За електрическите ПС не се начислява данък МПС. 

Въпреки ръста на новорегистрираните електрически автомобили в Румъния (над 3000 за 2020 г.), данни на Европейската федерация по транспорт и околна среда показват, че само за 2017 г., 370 000 стари и силно замърсяващи дизелови автомобили втора употреба са били внесени в страната. 

Как тези мерки и органичения за замърсяващите автомобили се отразяват на пазара в България? 

За 2017 г., в България са внесени над 100 000 автомобила втора ръка от ЕС, повече от ⅓, от които силно замърсяващи дизели. Повече от половината от колите с дизелови двигатели са на повече от 10 години и нямат стандартните филтри за твърди частици, с които са оборудвани всички нови автомобили след 2011 г..

Автопаркът в страната застарява, като за 2021 г. близо 50% от регистрираните превозни средства са на възраст над 20 г. 

Източник:Портал за отворени данни, Транспорт

Данни от Европейската асоциация на автомобилните производители(АСЕА) сочат, че изцяло електрическите превозни средства и хибридните автомобили продължават да изместват конвенционалните коли от европейския пазар през 2021 г.. Същевременно, регистрациите на дизеловите автомобили продължават да доминират в България – единствената страна в блока, чиито продажби за този сегмент отчитат ръст за миналата година. 

Източник: Портал за отворени данни

Основният проблем със замърсяването с NOx от автопарка в България се дължи на старите дизелови автомобили, които се извеждат от употреба в ЕС и чийто внос през последните 4 години е причината за ръста от над 200 хиляди. На фона на тази тенденция регистрираните нови дизелови автомобили в страната през последната година са едва 3032. Също така, в България пpoдължaвa тъpceнeтo нa дизeлoвитe aвтoмoбили, тъй ĸaтo нямa зaĸoнoв и финaнcoв механизъм, чрез ĸoйтo дa ce oгpaничи вноса, пpoдaжбaта или употребата нa пo-cтapи дизeли.

Въпреки че според доклада на Европейската Асоциация на автомобилните производители (ACEA) от 2018 г. eмисиите от съвременните дизелови автомобили са далеч под нормите за NOx в сила от 2020 г, делът на новорегистрираните дизелови автомобили е спаднал с 31,5% през 2021 г. за цяла Европа с изключение на България. Ние сме единствената страна в ЕС, в която продажбите на нови дизелови коли растат и то с 15%. Тези данни показват ясна тенденция за постепенното извеждане на дизелите, като същото важи и за бензиновите автомобили на фона на 63% увеличение на дела на новорегистрирани електрически и хибридни автомобили само за последната година в ЕС.

В България, дизеловите автомобили са предпочитани заради надеждността си и икономичността си и като средство за дълъг пробег. Това означава, че данъчните мерки трябва да бъдат насочени главно върху акциза върху дизеловото гориво, както и върху високи екологични такси за регистрация на автомобили, непокриващи екологичните норми за втора еко група. Това би обезкуражило купувачите, привлечени от по-ниската им цена на пазара на втора употреба.

В комбинация със стъпаловидно растящите планирани ограничения за влизане на стари автомобили в централните части на големите градове, чрез въвеждане на зони с ниски емисии от транспорта (за София с очаквано действие от октомври 2022 и с планове за въвеждането им в Пловдив и вероятно Варна), подобна серия от мерки би обезсмислила закупуването и поддържането на замърсяващи автомобили, особено за лично ползване. Ще се постигне и отражение и върху служебните товарни автомобили за дълъг пробег. 

Стратегически важно е тези ограничения и данъчни мерки да се въведат спешно преди вълната от внос на такива автомобили да залее вътрешния пазар. Също така, необходимо е приходите от данъците и таксите да отиват в зелен фонд осигуряващ алтернативи за по-екологично и икономично придвижване, като подобрена велосипедна и ЖП мрежа, финансови стимули за закупуване на велосипед и карта за обществен транспорт. 

 

Анализ на ЕС “За Земята” в контекста на засилващите се мерки за ограничаване на двигатели с вътрешно горене, 2022г.

Автори: 

Ива Димитрова, Тодор Славов – екип Икономическа справедливост;

Драгомира Раева – екип „Въздух“

 

/by
,

Днес премиерът Кирил Петков ще приеме лично подписите от Националната гражданска инициатива „Да спасим Кресненския пролом – в памет на Боян Петров“

На 1 юни, сряда, от 16:00, в сградата на Министерски съвет, министър-председателят Кирил Петков ще приеме лично подписите на стотици хора, подкрепили гражданската инициатива „Да спасим Кресненския пролом – в памет на Боян Петров”. 

Искането, отправено към премиера, призовава бъдещата и последна отсечка на автомагистрала „Струма“, извън Кресненския пролом,  да носи името на прочутия алпинист, биолог, изследовател и природозащитник Боян Петров. Инициативата стартира през март съвместно с фестивала Дни на предизвикателствата, който се проведе в кино Люмиер, НДК и Френския институт в София и продължи онлайн до 30 април.

Каузата за съхраняване на природата на Кресненския пролом и запазването му като трасе за активен туризъм, на чиято територия местните хора могат да предлагат своята храна и гостоприемство, беше завещана от Боян Петров, който дълги години беше сред инициаторите и основните ѝ движещи сили. 

След близо 25 години дискусии и неизпълнени задължения, това е поредната гражданска инициатива за запазване на Кресненския пролом и построяване на последната  отсечка на магистрала „Струма“ извън него. През октомври 2019 г. бе основан инициативен граждански комитет „Бъдеще за община Кресна“ за иницииране на гражданска инициатива „Спасяване на град и община Кресна“, а през 2018 г., по време на европредседателството на България, европейската организация за петиции WeMove.eu връчи над 210,000 подписа на Комисаря по околна среда Кармену Вела по време визита в София. 

комисар кармену вела

Комисар Кармену Вела получава подписите за спасяване на Кресненския пролом

Припомняме, че през 2008 г. беше избран вариантът въпросната отсечка да бъде изпълнена като „дълъг тунел“, но предишното правителство се отказа от него в нарушение на европейското и българското законодателство. [2] Твърдението беше, че алтернативите „дълъг тунел“ и „пълен източен вариант“ (официално известна като Г-20) са прекалено скъпи в сравнение с избрания полу-източен вариант (официално известен като Г-10,5). 

Данните в апликационната форма, подадена от българското правителство показват, че сумите за вариантите са сравними. 

През 2019 година Европейската комисия категорично отхвърли за финансиране вариант Г10.5 — едната посока през дефилето, а другата — от изток, посочи нарушения на европейски директиви, както и недостатъци на проекта. 

Този вариант унищожава природата, застрашава живота на пътуващите и оставя региона без локален път, освен че става дума за високоскоростен път, а не за магистрала. През 2019 Европейската комисията отбеляза:  „Въз основа на информацията, предоставена в заявлението за проекта, проектът не спазва методологията на Анализа Разходи/Ползи“. [1]

Гражданската инициатива е символ на нова надежда, че настоящото правителство, както и Агенция пътна инфраструктура, ще спазва европейското законодателство и ще предприемат необходимите законови действия. 

Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“ посочи: „За варианта магистралата да минава през дефилето вариант няма да бъдат дадени европейски средства, защото той противоречи на европейското екологично законодателство, рискуваме наказателна процедура.“ 

От Коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ настояваме за равностойно разглеждане на алтернативите – дълъг тунел или пълен източен вариант, при който и двете платна на магистралата се извеждат извън дефилето – от екологична, социално-икономическа и пътна безопасност гледна точка. Това е становището и на Министъра на околната среда и водите Борислав Сандов от последното му изказване от 27.05.2022 в Денят започва по БНТ. 

Искаме най-щадящия проект за магистрала – заедно можем да постигнем повече! 

Коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”
Да спасим Кресненското дефиле

/by