, ,

Разширена схема за търговия с емисии и социален климатичен фонд

ЕС има цел да намали нетните си емисии на парникови газове с поне 55% до 2030г., в сравнение с нивата от 1990 г. Това е междинната стъпка преди постигането на крайната цел: климатична неутралност до 2050 г. За да се реализират повишените климатични цели, ЕК прави редица предложения в рамките на пакета ”Подготвени за цел 55 / Fit For 55”.

Част от тях е нова, разширена схема за търговия с емисии (ETS2), която ще определи цена на емисиите от сградите и автомобилния транспорт. Чрез тази схема се изпълнява на практика принципът “замърсителят плаща“ – следователно тези, които замърсяват повече, ще имат по- високи разходи за действията си. Също така, въвеждането на горна граница на въглеродните емисии може да подобри контрола над количеството изпуснати емисии в атмосферата и да насочи инвестиции към нисковъглеродни алтернативи. 

От друга страна, повишаването на цените при крайните потребители може изправи пред сериозни предизвикателства семействата с ниски доходи, които непропорционално да плащат за справяне с климатичните промени пред други по-допринасящи за това индустрии. Заради инфлацията и енергийната криза, жилищните сгради и частният транспорт ще бъдат включени в новата СТЕ не по-рано от 2029 г., а за бизнеса датата е 1 януари 2024 г.

Европейската комисия предлага създаването на нов социален климатичен фонд, който да започне да функционира през 2025 г. Той ще даде възможност на държавите членки да подкрепят уязвими домакинства с ниски и средни доходи, както и микропредприятията и ползвателите на транспорта, засегнати негативно от въздействието на разширяването на търговията с емисии от сградите и транспорта. Механизмът предвижда подкрепа за инвестиции за повишаване на енергийната ефективност и обновяване на сгради, декарбонизация на отоплението и охлаждането на сградите, включително интегриране на енергията от възобновяеми източници, временно подпомагане на доходите и предоставяне на подобрен достъп до мобилност и транспорт с нулеви и ниски емисии. 

Достъп, обаче до Социалния климатичен фонд и Фонда за модернизация на ЕС ще имат само държави членки, които са приели правно обвързващи цели за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и мерки за постепенно премахване на всички изкопаеми горива. Финансовите потоци също ще са пряко зависими от спазването на върховенството на закона. Защо е важно възможно най-ранното изготвяне на Социален климатичен план и ще повлияе ли той на средствата предвидени по Социалния климатичен фонд, вижте в позицията на За Земята и WWF – България. 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

, ,

Какво могат да направят правителствата и международните институции, за да се справят с взаимовръзките между дълга и климатичната криза?

Предлагаме няколко препоръки за справяне с дълга и извънредната климатична ситуация, които ще ни помогнат да вървим към справедливо, феминистично и устойчиво възстановяване от здравната и социално-икономическа криза, причинена от Ковид-19.

Трябва да има признание за съществуването на климатичен дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг, което води до репарации, включително изпълнение на задълженията за климатично финансиране и анулиране на дълга, както и екологично възстановяване, постепенно отпадане на субсидиите за изкопаеми горива, прекратяване на безогледния добив на ресурси и преминаване към декарбонизирани начини на производство, дистрибуция и потребление.

Климатичното финансиране трябва да не създава дългове и да е без условия. Това означава, че следва да се предоставя предимно под формата на безвъзмездни помощи. Заемите с ниски лихви трябва да се използват само при определени условия. Климатичното финансиране следва също да е публично и отпуснато за публични програми и проекти, а не за частни или инициативи с цел печалба или публично-частни партньорства.

Спешно предоставяне на ново и допълнително климатично финансиране, извън неизпълнената цел от 100 милиарда годишно щ.д., което да е достатъчно и да отговаря на смекчаването на климата, адаптирането и потребностите, породени от загуби и щети на народи и общности от глобалния юг. Трябва да има промяна в предимството, дадено на смекчаването при климатичното финансиране, като трябва да бъдат адресирани с предимство потребностите, които уязвимите към климата общности имат, за да се адаптират и справят с все по-влошаващите се загуби и щети. Предоставянето на климатично финансиране трябва да се осъществява чрез приобщаващ процес, който да гарантира, че вноските се основават на справедливи дялове и ще доведат до справедливо разпределение и достъп, особено до най-уязвимите нации.

Автоматичен механизъм за спиране на плащанията по дълга, анулиране и преструктуриране на дълг, обхващащ публичните и частните кредитори, след екстремни климатични събития, в допълнение към незабавния достъп до несъздаващи дълг ресурси за загуби и щети.

Кредиторите и международните финансови институции трябва да предприемат незабавни действия за въвеждане на амбициозна и безусловна отмяна на неустойчивите и незаконни задължения, особено тези, генерирани от финансиране на проекти за изкопаеми горива.

В допълнение към климатичното финансиране и отмяна на дълга, правителствата в глобалния север би трябвало да осигурят достатъчно допълнителни, несъздаващи дълг ресурси в подкрепа на развиващите се страни за справяне със здравните, социални и икономически кризи, с предимство на безвъзмездните помощи пред заемите. Всякакво ново кредитиране и заемане на средства следва да се прави при наличие на отговорни правила за кредитиране и заемане, включително клаузи за урагани и други условни клаузи, за да може опрощаване на дълга автоматично да се предостави в случаи на климатични, здравни и други спешни ситуации.

Държавите и международните организации следва да насърчават открит преглед на подхода към устойчивост на дълга, с указания от ООН и участие на гражданското общество. Това ще улесни прехода към концепцията за устойчивост на дълга, която в своята същност съдържа екологичните и климатични уязвимости, заедно с правата на човека и други социални съображения, свързани с пола и развитието. Дългът не може да бъде считан за устойчив, ако плащането му пречи на държавата да си позволи изпълнението на плановете за климатична устойчивост.

Правителствата и международните организации би трябвало да подкрепят и работят в посока реформа на международната финансова архитектура и създаването на постоянен и независим многостранен механизъм за уреждане на държавния дълг, под ръководството на Обединените нации, който осигурява справедливо, прозрачно, всеобхватно и своевременно уреждане на дълга, предвид климатичните уязвимости на страните, както и човешките права и неравенството между половете.

Правителствата и международните организации трябва да се съсредоточат върху действия, насочени към първопричините и историческите отговорности за настоящия дълг и извънредните климатични ситуации. Трябва да се гарантира правото на хората да участват и контролират вземането на решения и прилагането на политики за осигуряване на справедлив и приобщаващ преход. Обсъждани са редица инициативи, като договори срещу размяна от типа дълг срещу природа, и пазарно-базирани решения като зелени облигации и облигации, индексирани според природните условия, които е малко вероятно да генерират справедливи резултати в това отношение, а фактически биха могли да увеличат дълговото бреме на уязвимите към изменението на климата държави.

Общините с амбиция да оптимизират събирането на биоотпадъци у нас

В средата на месеца „За Земята” беше домакин на конференцията „Умно управление на отпадъците – предизвикателства и възможности за общините“ в партньорство с Асоциацията на еколозите от общините в България (АСЕКОБ). Събитието се проведе на 14 юли в град Хисаря, като част от 57-та Национална асамблея на АСЕКОБ. Участие взеха близо 60 души от общо 100 регистрирани, включително представители от дирекцията по „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ към Министерството на околната среда и водите. Срещата откри зам.-министърът по управление на отпадъците Николай Сиджимов. Представители на общини от цяла България показаха желание и ентусиазъм за работа в посока разделно събиране и намаляване на отпадъците. 

Форумът започна с онлайн включване на живо на един от най-големите европейски експерти по управление на органичните и други битови отпадъци – Енцо Фавоино, от Scuola Agraria del Parco di Monza и  Zero Waste Europe. Той припомни, че остават 18 месеца до въвеждане на европейските задължения за разделно събиране на хранителните и зелените отпадъци и сподели своя опит в това отношение. Според Фавоино събирането на биоотпаците от прага на дома постига значително по-голям успех в сравнение със събирането чрез улични контейнери. Като пример за това послужи Каталуния, автономна област в Испания със седем милиона население, приблизително колкото е населението на България. Там от прага на дома се събират  над 112 кг биоотпадъци годишно на жител спрямо 42 кг от контейнери на улицата, предназначени за същия вид отпадък. 

Онлайн презентация на Енцо Фавоино пред участниците в дискусионния форум.

Енцо Фавоино смята, че в България съществува неизползван потенциал по отношение на събирането на биоотпадъци – голямата част от които в момента се смесват с общите битови отпадъци. Налице са механизми, които могат  да променят ситуацията. В най-голяма степен това се отнася до събирането на отпадъци от прага на дома, което работи доказано успешно и в Италия, родната страна на Енцо. Експертът сподели, че в Милано, град приблизително с размерите на София, разделното събиране на хранителните отпадъци от домакинствата се радва на отлични резултати. Пред всяка жилищна сграда има големи контейнери за биоотпадъци според броя домакинства, а във всеки апартамент за събиране на кухненските отпадъци се използва специална кофа с дупки за проветрение с цел да се ограничи максимално възможната миризма. Изключително важно е гражданите да бъдат улеснени в разделното събиране на отпадъци. От ключово значение е добрата информационна кампания. Представителите на общините в България единодушно споделиха, че много често имат нужда от подкрепа именно във връзка с комуникационните си кампании сред гражданите.

След презентацията на Енцо Фавоино присъстващите имаха възможност да зададат своите въпроси към него. Сред запитванията най-голям интерес срещна въпросът за грешките, които да бъдат избегнати при събирането на отпадъци. Енцо посъветва събирането на кухненските отпадъци да се отдели от това на градинските, за да може  хранителните остатъци да се извозват с малки камиони и по-често.

По време на конференцията участниците се разделиха на групи, за да обсъдят предизвикателствата за всяка община и какво е приложимо на местно ниво по отношение на биоотпадъците. Малките по размер общини предвиждат като мярка отделянето на сухия от мокрия отпадък и раздаване на индивидуални съдове за компостиране за еднофамилните сгради. Техен приоритет ще бъде и работа с ромските общности.

Дискусии по групи с цел обсъждане на проблеми и търсене на решения в посока събиране на биоотпадъци.

При средни общини се наблюдава проблем с нерегламентираното струпване на отпадъци около контейнерите – строителни материали, гуми, дрехи. Липсва добра комуникационна стратегия на национално ниво, затова е нужно повече медийно присъствие, партньорства с частни фирми, бонуси за гражданите и въвеждане на такса смет на база количество отпадък. 

Недостиг на инфраструктура за третиране на отпадък и недостатъчно високи изисквания относно броя и местоположението на съдовете за разделно събиране са сред основните проблеми на големите общини. Необходими са повече контролни правомощия на общините, които общинските наредби в момента не позволяват. Понастоящем общините нямат право да искат информация от фирмите за разделно предадените от тях отпадъци. Решения във връзка с разделното събиране представителите на големи общини виждат във финансиране на инфраструктура, мащабни информационни кампании, прецизиране на наредбите на общинско ниво и повече инспектори, извършващи контрол. 

Сред присъстващите на конференцията беше Даниела Борисова, управител на общинско дружество Екоресурс Харманли” и еколог с дългогодишна практика. В момента тя отговаря за управлението на отпадъци в региона на Харманли и е ръководи работата на сепариращата и компостиращата инсталация и на регионалното депо. Даниела сподели, че нейният екип провежда кампании за повишаване на екологичната култура няколко пъти в годината. Кампаниите на Общинско дружество Екоресурс с деца са насочени най-вече към учениците и са придружени от игри, презентации и засаждане на дръвчета. До края на тази година предстоят още кампании за ученици с цел да представят новата компостираща инсталация в Харманли. Регионът вече може да се похвали с два мобилни центъра за разделно събиране на отпадъци от домакинствата. Гражданите биват стимулирани с безплатен компост, книжки и други бонуси за проявеното желание и активност. 

Във втората част на форума обменихме добри примери за разделно събиране на отпадъци. Гост-лектор от Румъния бе Золтан Пастай от EcoBihor, който се включи дистанционно в конференцията, за да сподели иновативни практики. Почерпихме знания и от опита на местно ниво. Представители на община Бургас и община Свиленград разказаха за работещите решения, които те самите прилагат. 

Презентация на Весна Балтина, зам.-кмет на община Бургас.

Място за дискусии бе отредено на такса битови отпадъци според количеството. Алтернативни подходи и методи по темата споделиха Михаил Бъчваров, старши консултант в Deloitte Audit ООД и Десислава Стойкова, юрист в НСОРБ. В края на конференцията, Евгения Ташева от ЕС За Земята”, представи на присъстващите цифрови решения за моделиране на управлението на битовите отпадъци на местно ниво като например калкулатора за спестени средства от управление на отпадъците, както и набор от модели под формата на електронни таблици, позволяващи оптимизация на разходите и резултатите от управлението на отпадъците. Тези решения са част от пакета с помощни инструменти  за местни власти, решили да се сертифицират като общини с нулеви отпадъци.

Дискусионният форум, „Умно управление на отпадъците – предизвикателства и възможности за общините“, приключи с обещания за нови срещи и желание за сътрудничество и съвместна работа в бъдеще. Представители на малки, средни и големи общини от цяла България не само споделиха своите проблеми с управлението на отпадъци, но и показаха готовност за оптимизация на процесите с цел постигане на по-добри резултати.

Подготвихме за вас видео от конференцията.

 

 

,

Какво е въздействието на климатичните промени и дълга върху равенството между половете и правата на жените?

По отношение междуполовата справедливост, жените и децата са непропорционално много засегнати от климатичните промени, а също и от мерките за строги икономии, които обикновено следват дългова криза. Жените често са отговорни за събирането и производството на храна, носене на вода и набавяне на гориво за отопление и готвенe – дейности, засегнати както от екстремни климатични събития, така и от премахването или намаляването на субсидиите за храна или енергия поради високи нива на задлъжнялост. Достъпът им до специфични за пола им здравни услуги също е все по-ограничен, както от въздействията на екстремните климатични събития, така и от орязването на обществените услуги, за да се погасят държавни дългове. Климатичните бедствия също влошават неплатените грижи и домакинската работа, полагани от жените в домовете и общностите им, по същия начин както и дългът. Освен това, жените са изправени пред повишен риск от основано на пола насилие по време на и след бедствия, докато фискалната консолидация за намаляване на нивата на дълг обикновено засяга обществените услуги за преживелите насилие.

“Жените са едновременно най-тежко засегнати от климатичните промени и влошаването на околната среда и въпреки това са незаменими действащи лица и водещи фигури при създаването на справедливи и ефективни решения.”

Women’s Earth and Climate Action Network

Сборни въздействия на климатичните и дългови кризи върху правата на жените и междуполовата справедливост:

Източник: Йоланда Фреснило Салан (2020) Дълг и климатично обвързани извънредни ситуации, от които правата на жените и справедливостта към половете излизат извън релси, „Пол и развитие “, 28:3, 499-513

Ръководната роля на жените при взимането на решения относно климатичните и екологични политики, както и финансовите и дългови политики, са от критично значение. Въпреки това жените все още са слабо представени при разработването на политики за климата и икономиката, при взимането на решения и внедряването им, особено жени от коренното население и транссексуалната общност.

Освен кумулативното въздействие върху правата на жените и равенството между половете, климатичните и дълговите уязвимостите също имат въздействие върху миграционните потоци и защитата на човешките права.

,

Гласуването на Зоната с ниски емисии в София – на полусъединител до есента

На 21 юли Столичен общински съвет (СОС) не прие да разгледа и да одобри предложената от ГЕРБ Наредба за създаване на зони с ниски емисии (ЗНЕ) на вредни вещества и намаляване на източниците на замърсяване на атмосферния въздух на територията на общината.

От За Земята приветстваме това решение, което е правилно, не за да отпадне мярката изобщо, а защото има остра нужда от нейното подобрение преди приемането ѝ Въпросът е дали Столична община (СО) ще използва даденото ѝ време разумно, за да обсъди слабостите в настоящото предложение и да излезе с обосновани и амбициозни промени

Подготовката на наредбата отне едва няколко месеца и бе обсъдена в 2-3 срещи на Програмния съвет към Програмата за качество на атмосферния въздух на СО. На тях дори не бяха представени анализите, на които се базира предложението. В последното заседание преди ваканцията Общинският съвет, трябваше да разгледа и одобри ЗНЕ измежду над 150 други точки и 4000 страници мотиви към тях в дневния ред, без да разгледа и коментира постъпилите становища от граждани и граждански организации по Наредбата. Докладът на ГЕРБ, внесен днес за одобрение на ЗНЕ, е с дата от 16.06.2022 г. и не взима предвид резултатите от общественото обсъждане, което завърши на 16.07.

Предложението на Демократична България за отлагане на гласуването на Наредбата бе прието категорично в две гласувания, което ядоса ГЕРБ. В опит да изнудва общинските съветници, председателят на СОС Георги Георгиев дори ги заплаши, че няма да ги пусне във ваканция и ще свиква заседание всеки четвъртък до септември само с една точка – зоната с ниски емисии за транспорта и битовото отопление. Георгиев заяви емоционално „Всеки ден ще е така до победата!“ очевидно вече чувстващ се в опозиция без мнозинство. След което подложи излишно на прегласуване точката за трети път.

По време на заседанието днес кметът Фандъкова в емоционално изказване с грижа за здравето на гражданите се опита да прехвърли отговорността за чистия въздух на опозицията. След години бездействие тя обвини останалите политически сили в СОС, че обричат софиянци на мръсен въздух в предстоящия зимен сезон, като отказват да разгледат предложената от нея мярка. Същевременно Фандъкова не се съобрази нито с мнението на съветниците към тези групи, нито с гражданските организации, работещи по темата, които ясно заявиха, че Наредбата за ЗНЕ е недомислена и има нужда от сериозна преработка преди да бъде гласувана.

Какво трябва да се случи в предоставеното време за работа по Наредбата за ЗНЕ:

  1. Да се отвори процеса на разработване на зоната и Наредбата и към гражданите, като се публикуват анализите до момента, дискутират се публично постъпилите критики и предложения на нарочно организирани сесии от страна на Столична община.
  2. Да се определят и обявят ясно целите на Зоните с ниски емисии – колко емисии ФПЧ и азотен диоксид ще да бъдат спестени, какъв ще е ефектът върху концентрациите на замърсяването и към коя година.
  3. На база на направените анализи и поставените цели да се обособят параметрите на зоните, като се оценят различни сценарии, включително чрез проучване на общественото мнение, използвайки фокус групи.
  4. Да се предвидят алтернативните мерки, които ще подпомогнат гражданите да се адаптират към предлаганите ограничения.

От За Земята изложихме основните недостатъци и нашите препоръки по време на обсъждането на Зоните с ниски емисии в Програмния съвет на СО, както и в нашето становище в публичната консултация на  Наредбата.

 

Становището за обществената консултация на За Земята може да прочетете тук.

По-подробен коментар на За Земята за ЗНЕ за битово отопление може да прочетете тук.

По-подробен коментар на За Земята за ЗНЕ за транспорта може да прочетете тук.

По-подробен коментар на За Земята за процеса на изработване на Наредбата може да прочетете тук.

7 стъпки за успешни зони с ниски емисии – изследване на Clean Cities Campaign, в която За Земята е партньор, бе публикувано на 20.07.2022 и може да бъде прочетено тук.

Коалиция “Да спасим Кресненския пролом”: Нова оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) и оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 за AM „Струма“ в района на Кресненския пролом“ са възможни в рамките на 6-12 месеца

Нов ОВОС заедно с оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 за Лот 3.2. на АМ Струма в района на Кресненския пролом, която да бъде готова в рамките на 6 до 12 месеца, може да „ отпуши вече почти 25-годишният казус с автомагистрала Струма и да намери законна алтернатива за маршрут извън него. Това заяви Даниел Попов от коалиция Да спасим Кресненския пролом след срещата на 19 юли, с министър-председателя в оставка и други членове и експерти на кабинета в Министерски съвет, на която Кирил Петков лично се ангажира с казуса.

Изготвянето на новите оценка за съвместимост и ОВОС може да започне веднага, независимо, че природозащитните цели на зоната от НАТУРА 2000 Кресна – Илинденци все още са на етап обществено обсъждане. Те са ясни, получени са като резултат от консенсуса между учени и специалисти от НПО и за разлика от предишни техни варианти, позволяват изграждане на трасе на АМ Струма извън пролома.

Като правилни стъпки за изграждане на спорния лот 3.2 на АМ „Струма“ Петко Цветков от  фондация „Биоразнообразие“ посочи необходимостта да се върви  незабавно към процедура на оценка на въздействие върху околната среда и да се направи ясна пътна карта какво следва, с разписани срокове, така че да няма повече забавяне в тази посока и да няма последващо губене на средства.

Работните групи, които трябваше да бъдат създадени и да бъдат координирани от МРРБ изобщо не започнаха своята работа, а до-проектирането на алтернативите извън пролома може да върви, и даже е необходимо да върви, успоредно с правенето на докладите за оценка за съвместимост и ОВОС, каза Петко Цветков от Коалиция Да спасим Кресненския пролом“.

„Твърденията на АПИ и МРРБ, че няма нужда от нова оценка и, за да не се губят пари, е нужно да се започне строителство на пълния източен обход – Г20 по трасето на алтернативата през Кресненски пролом – Г10,5-източна, като се ползва ОВОС от 2017– е лъжа. ОВОС от 2017 не позволява да се строи Г20-източна, защото според неговите изводи този вариант е незаконен”, добави Петко  Ковачев.

“Важно е да се припомни, че отказът от спазване на законодателството, вече доведе до отклоняване на около 500 милиона евро от Лот 3.2. към други проекти и дейности. Сега, с повишаване средния БВП на Югозападния регион до над 75% от средния за ЕС, за довършване на АМ Струма” ще могат да се заделят по-малко средства от програмата Транспортна свързаност”, освен ако България не реши да предложи прехвърляне на средства от други оси и проекти” – допълни той.

Европейската комисия беше наблюдател на работната група за природозащитните цели към МОСВ и на процеса на обсъждане и одобряване от работната група на предложените цели за защитената зона от Натура 2000. На третото заседание, с изказване от името на службите на Комисията по опазване на природата се посочи, че ЕК одобрява подхода за работа на групата. Всички твърдения на двама от съветниците в МОСВ за неадекватност на целите спрямо изискванията на ЕК, са неверни.

Още през 2019 г. Европейската комисия ясно посочи, че решението по ОВОС и одобрената през 2017 г. алтернатива, в която едната посока на магистралата минава през Кресненския пролом, или т.нар. Г10.5, нарушават чл. 6.3 за оценките за съвместимост на европейската Директивата за местообитанията.

Екологичната оценка, с решение от 2021 на бившия министър на околната среда г-н Личев, на новата Оперативна програма за транспортна свързаност ясно казва, че е нужна нова оценка на проекта като се вземат предвид тези констатации на ЕК.

В началното решение на ЕК за финансиране на АМ Струма изрично е записано че „екологично чувствителното Кресненско дефиле ще бъде заобиколено с дълъг тунел“, а отхвърлянето на апликационната форма за европейско финансиране на Лот 3.2 не касае само липсата на цели за Натура 2000, но разкрива и поредица други дефекти, наличието на които изрично изисква ревизия на ОВОС

Димитър Василев, гражданин от района на Кресна, коментира, че единият от вариантите – Източният вариант, който е бил планиран да слезе близко до Кресна, ще доведе до унищожаване на големи части от земеделските земи в района. По думите му от АПИ никога не са обсъждали изграждане на източно трасе, което да заобикаля въпросните земеделски земи. Според него са възможни само два варианта – цялостен тунел от западна страна или участък с две платна от страната на платото със слизане с един километър по-надолу в посока юг.

, ,

Зоните с ниски емисии от транспорта са хит в Европа като добра мярка за чист въздух

Към днешна дата 320 европейски града ограничават по-старите превозни средства, които обикновено са по-замърсяващи, чрез зони с ниски емисии от транспорта (ЗНЕ). Това е увеличение с цели 40% спрямо ЗНЕ през 2019 г. според ново изследване на Кампания за чисти градове (Clean Cities Campаign), в която За Земята участва като партньор. Проучвания показват, че ЗНЕ осигуряват значителни подобрения в качеството на въздуха и имат положително въздействие върху търговията и местния бизнес, затова са толкова предпочитани от градските управници и подкрепяни от гражданите.

До 2025 г.  Броят ЗНЕ се очаква да нарасне с 58%, като достигне 507 броя според проучването на Clean Cities Campaign въз основа на договорени планове или законови задължения. Растежът ще бъде най-силен в туристическата топ дестинация Испания, където ще бъдат въведени 146 нови ЗНЕ до 2024 г., докато във Франция ще бъдат в сила 34 нови ЗНЕ до 2025 г. ЕС е с намерение скоро да изиска от 424 градски зони, сред които е и София, да напишат или актуализират планове за устойчива градска мобилност, които да включват нови или по-амбициозни изисквания към ЗНЕ.

Същевременно 27 съществуващи вече ЗНЕ ще станат още по-строги, включително в Лондон и Париж, двата най-големи европейски туристически града, плюс Амстердам, 7-ият по популярност. Париж, Амстердам и Копенхаген са готови да откажат достъп на всички бензинови и дизелови превозни средства до края на 2030 г., последвани от Брюксел през 2035 г. Този списък ще се разшири, след като тази пролет 100 града, включително и София, обещаха да станат климатично неутрални до 2030 г.

 

Къде е мястото на София на картата със ЗНЕ от транспорта в Европа?

В последните години все по-често попадаме на класации, които нареждат нашата столица на челни позиции по мръсен въздух в Европа. Това логично ни навежда на мисълта, че час по-скоро трябва да се вземат мерки за намаляване на емисиите от битово отопление и изгаряне, както и от замърсяващите превозни средства и при нас.

В средата на юни тази година, Столична община (СО) обяви обществена консултация по проект за Наредба за създаване на зони с ниски емисии на вредни вещества и намаляване на източниците на замърсяване на атмосферния въздух на територията на общината. Новината дава повод за оптимизъм и надежда, че градът ще стане по-чист, а жителите му ще живеят малко по-здравословно.

Вместо ефективни мерки обаче, е възможно да получим недостатъчно обмислени предложения без ясни дългосрочни цели, както по отношение на транспорта, така и по отношение на намаляването на печките на твърдо гориво. Макар и да сме „ЗА“ принципното ѝ въвеждане, ЕС „За Земята“ заяви в публичната консултация по темата, че не подкрепя ЗНЕ в настоящия ѝ вид. Призоваваме приемането да бъде отложено до есента, като Общината използва времето до тогава за отстраняване на редица слабости в своето предложение.

Макар и икономическата, социална, политическа ситуация в различните населени места да варира, има принципи и подходи, които могат да се приложат към всички ЗНЕ, за да се гарантира тяхната ефективност. Това са 7-те стъпки за създаване на успешна ЗНЕ:

1. Дефиниране ясно на целите, територията, обхванати МПС и срокове при проектирането на ЗНЕ – частично изпълнено от СО.

2. Предварителна комуникация и ангажиране на гражданите и бизнеса в процеса – напълно игнорирано от СО.

3. Осигуряване на ефективно и справедливо прилагане – по-скоро непредвидено от СО.

4. Въвеждане на допълнителни мерки, особено за насърчаване на алтернативи като активна мобилност, градски и споделен транспорт – напълно игнорирано от СО.

5. Предоставяне на целева финансова подкрепа на най-уязвимите групи (например на домакинства с ниски доходи) и, когато е необходимо, на местни бизнеси – напълно игнорирано от СО.

6. Мониторинг на ефектите – напълно игнорирано от СО.

7. Задаване на обвързваща и прогресивна времева рамка  за пълно преминаване към зона с нулеви емисии най-късно до 2030 г. – напълно игнорирано от СО.
Тези принципи следва да бъдат приложени и към ЗНЕ в София за смислена, работеща, и оценена положително от обществото мярка за чист въздух.

Връзки към изследването на Clean Cities Campaign:

https://unsplash.com/@jeancarloemer
,

Как да направим безсмислено ограничението върху замърсяващите автомобили – по стъпките на Столична община

Да ограничим ли най-замърсяващите автомобили в София? Въпрос, по който редица европейски градове вече са години преди нас. Столицата ни е един от най-замърсените големи градове в ЕС, така че е логично администрацията ѝ да работи активно за намаляване на емисиите от МПС. Вместо това обаче ще получим недостатъчно обмислена и без никаква амбиция за промяна рестриктивна мярка с потенциално миниатюрен ефект.

Въвеждането на Зона с ниски емисии (ЗНЕ) от транспорта в София би трябвало да е сред първите стъпки за ограничаване от ефектите върху качеството на въздуха от трафика. Като всяко административно ограничение и тя вероятно ще доведе до определена реакция от гражданите и затова трябваше да се подложи на обстойно обсъждане, включващо различните засегнати страни. Това не се случи (защо и как – вижте тук) и вероятно изпуснахме възможността за обществено съгласие за опазване на здравето на всички.

Липсата на консенсус обаче е само едната страна на проблема. Предложените параметри на ЗНЕ от транспорта будят основателни съмнения по отношение на потенциалния ефект от цялата зона в предложения ѝ вид.

За 3 месеца и само в центъра

ЗНЕ от транспорта ще работи едва за период от 3 месеца от началото на месец декември до края на месец февруари. Тя ще покрива две зони – малък и голям ринг – разположени в централната част на града. В тях обаче се очаква към 2030 г. да живеят съответно едва 3,5% и 14,5% от населението на София. Решението видимо не взима под внимание замърсяването от автомобилите с азотен диоксид (NO2), за което изследване на „За Земята“ ясно показа, че може да се отчете в целия град. Отгоре на всичко NO2 се отделя от МПС целогодишно, а не само през трите зимни месеца.

Тъй като зоните заемат относително малък дял от територията на София съществува опасност общият обем емисии да остане непроменен. Особено като се има предвид, че по отношение на ФПЧ не малка част от замърсяването идва от битовото горене за отопление, а там амбициите на общината са още по-малки.  Проучвания също така показват, че голямата част от шофьорите смятат да продължат да карат колите си. Зоната е прекалено малка, за да откаже хората от придвижване с автомобил. Затова вероятно движението ще се измести по границите на ринговете основно за сметка на живущите и работещите там – по подобие на случилото се с въвеждането на платените зони за паркиране. Трафикът извън предложените рингове не е изследван и няма как да се оцени дали това преразпределяне на емисиите би имало нетно позитивен или отрицателен ефект за града. Липсва и яснота за граничните улици, някои от които са основни булеварди.

Успоредно с налагането на забрана, касаеща нещо толкова ключово като придвижването, трябва да се осигурят алтернативи. Липсват обаче ясни инвестиционни планове за развитието на такива в засегнатите зони и отвъд тях –  пешеходен, велосипеден, градски транспорт, споделено пътуване и т.н. Готови ли са гражданите да променят навиците си за пътуване само за 3 месеца в годината и въобще как може това да е правилен подход? Системата за градски транспорт също не може да се пренастройва цялостно само за кратки периоди през годината, така че да се разриват нови маршрути и спирки в ринга.

Разположението на двата ринга и отчетените завишени средногодишни стойности на азотен диоксид на различни места в София, според проучването на За Земята за 2021 г.  

 

Забрана само за най-изхабените брички (ако не излъжат системата)

Още по-съмнително изглеждат правилата по отношение на обхванатите категории автомобили и етапността на въвеждане на ограничения за тях. Те са такива, винаги ще са засегнати само най-старите превозни средства. Дори при въвеждането на най-„строгите“ мерки през 2028 г. в т.нар. голям ринг ще продължат да имат право да влизат дизелови коли произведени след 2007 г., а бензинови – след 1998 г. Важно е да се запитаме колко 30-годишни автомобили наистина ще са в движение и ще влизат редовно в централната част на града. Дори в сравнително скромната площ на малкия ринг, който обхваща само т.нар. „Идеален център“ на София, дори след 2028 г. ще могат да се шофират автомобили на 18 години (а всяка година те ще стават по-стари).

Наредбата няма да обхваща живеещите в зоната, включително тези под наем. Те ще могат свободно да продължат да ползват старите автомобили. Няма да се изисква дори някаква такса, по подобие на мерките в зоните за платено паркиране, като стимул да преминават към по-екологичен транспорт. Ограниченията няма да се прилагат и за превозни средства извън хомологации M1 и N1 (няма да важат за всички товарни над 3.5 т.),  МПС със специален режим на движение и за моторни превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници. Тоест общината, държавата и бизнеса, ще могат да оперират с амортизирани и силно замърсяващи товарни автомобили и такива за превоз на пътници и ще са в привилегировано положение спрямо гражданите. Освен това наредбата дава и власт на кмета дори да разрешава допълнително нарушаване на забраната за частни мероприятия, без ясни критерии за това.

Тази модификация на Лада Самара започва да се произвежда около 1992-1993 г. Тоест преди около 29 г. Колко такива сте виждали напоследък в движение в София? VW Golf 2 също се произвежда до 1992. Според идеите на общината автомобили на 29 години към 2028 г. ще могат да влизат в големия ринг на ЗНЕ, стига да не са дизелови и стига да са в движение въобще (Снимка: Кин КумаCC BY-SA 3.0)

 

С тези половинчати мерки Столична община на практика рискува да обезсмисли въобще въвеждането на Зона с ниски емисии от транспорта в града и ако не постигне ефект, да настрои не малка част от обществото срещу една толкова полезна и доказано работеща в куп други европейски градове мярка.

Ако пък сте шофьор, няма за какво да се притеснявате – ако колата ви оцелее до дълбока старост, има шанс и да не я пуснат…

…ама само в ограничен периметър от центъра на София, който лесно ще заобиколите.

И то само през зимата, но не цялата.

Освен ако нямате „човек“, де.

Само че въздухът го дишаме наравно всички – включително политиците, експертите от администрацията и семействата на собствениците на най-замърсяващите превозни средства.

, ,

Какво не е наред с климатичното финансиране и дълговата криза?

Видяхме, че страните от глобалния север предлагат климатично финансиране най-вече под формата на заеми, а не безвъзмездни помощи, като по този начин повишават нивото на задлъжнялост на получилите ги държави в глобалния юг. Всъщност, според ОИСР, между 2013 и 2019 г. две трети от публичното климатично финансиране е било предоставено чрез заеми. Заемите са съставлявали 60 процента от двустранното и 88 процента от многостранното финансиране. Между 2013 и 2019 г. размерът на безвъзмездните средства за развиващите се страни явно се е променил от 10.3 милиарда щ. д. на 16.7 милиарда щ. д., но заемите все по-често биват отчитани като публично климатично финансиране.

Следователно, държавите в глобалния юг плащат за смекчаване на климата и адаптиране към проблем, който не са причинили, тъй като тези заеми в крайна сметка трябва да бъдат върнати.

Заемите могат да са преференциални (по-добри условия спрямо заемите от частния сектор) или непреференциални. Когато разглеждаме климатичното финансиране, повечето от двустранните заеми – 72 % са били с преференциални условия, докато 76 % от многостранните са били със стандартни условия. Страните със средни доходи имат ограничен или никакъв достъп до кредитиране при изгодни лихви, което означава, че освен, че на първо място трябва да връщат получените като климатично финансиране заеми, трябва да го правят при високи лихви.

Двустранно и многостранно публично климатично финансиране по държави, членки на ОИСР (2013-2019)

Източник: ОИСР, Предоставено и мобилизирано климатично финансиране от развитите държави: Цялостни тенденции, актуализирани с данните от 2019 г, септември 2021 г.. (може да се остави това или на АЕ под графиката)

Освен отпускането на заеми, през последното десетилетие бяха въведени и други инструменти за справяне с нуждите за смекчаване на климатичните въздействия и за финансовите нужди, които възникват след екстремно климатично събитие. Повечето от тези инструменти са пазарно-базирани опции, като зелени облигации, застраховка за риск или облигации при катастрофи, обикновено несъответстващи на подхода, насочен към правата на човека. Основана на човешките права оценка на тези инструменти от Action Aid International разкрива, че те връщат финансовата тежест върху развиващите се страни, увеличавайки дълга и влошавайки фискалните дисбаланси; да не говорим, че не успяват да подобрят отчетността и прозрачността.

“Най-бедните държави и общности в света не следва да бъдат принуждавани да вземат заеми, за да се защитят от прекомерните въглеродни емисии на богатите държави.”

Оксфам

За да може климатичното финансиране да подкрепи адекватно усилията на уязвимите общности да се справят с изменението на климата и да се развиват устойчиво, програмата за климатично финансиране трябва да се ръководи от най-уязвимите, като се имат предвид не само аспектите на климата, равенството между половете и правата на човека, но и въздействието върху задлъжнялостта на страната, за да се справи с множеството пластове на тези взаимосвързани кризи. Демократичната ангажираност на страната е от ключово значение за уязвимите държави, за да могат да посрещнат местните си нужди.Това означава да се разработи обща стратегия между уязвимите от климатичните промени страни, която да балансира нуждите и интересите, а не да дава приоритет на интересите на доставчика на климатичното финансиране. Освен това ще е необходимо да се отпускат средства както на правителствата, така и на граждански организации, по-специално на тези, които са базирани на местно равнище, ръководени от жени или с фокус върху коренното население, тъй като те са в най-добра позиция да достигнат до засегнатите общности.

Справедливото и прозрачно отчитане на климатичното финансиране също е от основно значение. Климатичното финансиране е било едновременно прекомерно отчетено от някои доставчици и недостатъчно отчетено от други. Независимата експертна работна група за климатично финансиране прави приблизителна оценка, че прекомерното отчитане на двустранното финансиране възлиза на 3-4 млрд. щ,д,. „ACT Alliance“ потвърждава тенденцията и посочва, че европейското климатично финансиране е основно под формата на заеми и значително свръх отчетено: използвайки методологията на ОИСР за отчитане на еквивалентна безвъзмездна помощ за развитие в чужбина, общото климатично финансиране на ЕС през 2018 г. е спаднало от 23 милиарда щ. д. на 11.6 милиарда щ. Д..

Отчетността и прозрачното отчитане са строго свързани с дълга, тъй като по-голямата част от публичното климатично финансиране се предоставя под формата на заеми. Независимо от това, в момента заемите могат да бъдат отчитани като пряко еквивалентни на безвъзмездните помощи, което е неправилно и подвеждащо. 

Източник: „Act Alliance“ (2021) Определяне стандарта: Климатично финансиране от ЕС и държавите-членки на ЕАСТ. януари 2021

Климатичното финансиране трябва също да бъденово и допълнително, като трябва да се постигне единодушие какво означава това. Скорошен анализ разглежда климатичното финансиране на държавите от ОИСР между 2009 и 2018 г., като в него се заключава, че почти половината от докладваната сума не е била допълнителна “и е идвала основно от смяна на наименованието или пренасочване на съществуващите усилия за развитие. Множество държави—включително Канада, Испания и САЩ—фактически са намалили нивата си на финансиране през периода”. Нови и допълнителни означава, че средствата за климатичното финансиране не могат да бъдат отклонени от други области, като например официални помощи за развитие, където те също са особено необходими, особено във времето след Ковид -19.

,

Забраняваме печките в София… но само в кварталите, където такива няма

Столична община се готви да въведе в края на годината Зони с ниски емисии (ЗНЕ) по отношение на транспорта и на битовото отопление. Що се отнася до отоплението, използването на печки на твърдо гориво от десетки хиляди домакинства в града, съчетано с определени географски и климатични особености София, е сред основните причинители на появата на смог и сериозното замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ) през зимата.

Така че преминаването към по-строги мерки е страхотно, нали? Не бързайте да се радвате. Защото едно е да имаме ЗНЕ, а друго – адекватна такава. Предложената зона е с такъв характер, че най-мекото определение, което можем да ѝ дадем, е „адски неамбициозна“.  Това, ако желаем да бъдем културни, разбира се.

Зоната с ниски емисии по отношение на битовото горене ще обхване до 2025 г. само 9 по-централни района на София, в които, както се досещате, печките са престанали да бъдат масово явление още докато учениците са носели пионерски връзки. На практика в първия етап ограничения ще бъдат наложени на много скромните 5.5% от общо 54 611 замърсяващи домакинства в града (СО използва данни на НСИ от 2011 г.). Самият анализ на общината показва, че можем да очакваме ефект от едва 72 тона на година намаление на емисиите на ФПЧ10 , спрямо общото количество от 2 262 т/г ФПЧ10 , които се изхвърлят в атмосферата от печките през зимата. Или, накратко казано, оптимистично ще ограничим прахта от горене в града с 3,18%.

В същото време най-замърсените квартали остават без промяна. Станцията за измерване на качеството на въздуха, в която продължава да се отчитат превишения на среднодневните норми за ФПЧ10 в повече от 35 дни в годината,  е АИС Надежда. Район Надежда обаче е изключен от ЗНЕ до 2030 година, въпреки че там има 1428 домакинства отопляващи се на твърдо гориво, но и почти 75 000 жители изложени на наднормено замърсяване.

За Надежда няма надежда, но дори да живеете в централните райони, не мислете, че въздухът около вас ще стане много по-чист. Известно е, че останалите (периферни) части на града генерират основните количества емисии при отопление с твърди горива. Те се насочват от характерните ветрове към централната (и по-ниска) част на града и водят до наднормени концентрации. Всички тези емисии ще бъдат ограничени по плана на общината едва през 2030 година.

 

Ограничава ли всъщност Столична община замърсяващите печки?

Въздухът на София е един от най-замърсените сред големите градове в Европа и общината дори беше осъдена за бездействието си по въпроса. Вместо да ускори действията си, администрацията всъщност ще ги забави. Наредбата за въвеждане на ЗНЕ не предвижда задължение за извеждане от употреба на печки и котли неотговарящи на Регламентите 2015/1185 и 2015/1189, въпреки че тази мярка е основна в Националната програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух (2018-2024). В проекто-наредбата няма предвидени действия, които напълно да въведат нужните мерки и да постигнат резултат до 2024 година. В допълнение за периода 2025 – 2030  също няма предвидени мерки.  Де факто замяната според СО се отлага за след 2030 година – 6 години след заложения краен срок в националния план. Общината изглежда разчита, че останалите над 51 000 домакинства ще си сменят уредите до 2030 така или иначе, при положение, че напредъкът до момента след повече от 3 години усилия в областта е незадоволителен.

Към проекта за наредба за въвеждането на ЗНЕ също така няма предоставена количествена сметка какви са очакваните концентрации или намалени емисии от тази мярка до 2030 година и след това. Забраната за използване на твърди горива за отопление от 01.01.2025 година засяга само сгради по улици или на места с изградена и функционираща централна топлофикационна и/или газоразпределителна мрежа. Сякаш са забравили, че съществува отопление с електричество, което впрочем да бъде и по-изгодно в момента от това на ТЕЦ или газ.

Процесът на обсъждане и приемане на зоната с ниски емисии беше компрометиран. Предлаганата зона засяга изключително малка част от основните източници на замърсяване и ще има минимален ефект върху емисиите и оттам върху концентрациите на вредни частици и здравето на гражданите.

Вместо да ограничаваме прахта във въздуха, хвърляме прах в очите на хората.

,

Решения за по-чисти общини, предлага дискусионният форум за умно управление на отпадъци в Хисаря

Събитието „Умно управление на отпадъците – предизвикателства и възможности за общините“ ще се проведе на 14 юли в град Хисаря като част от 57-та Национална асамблея на Асоциация на еколозите от общините в България (АСЕКОБ).

По време на форума ще се обсъдят актуални проблеми, но и ще се търсят работещи решения за по-чисти общини. На фокус ще бъдат добрите примери за иновативни практики от България и Европа. Ще имаме възможност да разговаряме с Енцо Фавоино – един от най-големите европейски експерти по управление на отпадъците, който ще сподели дългогодишния си опит в разделното събиране, рециклиране и компостиране.

Предвидени са групови дискусии и обмен на бизнес идеи. Внимание ще обърнем на темите, свързани с такса „битови отпадъци” на база количество, разделно събиране на хранителни отпадъци и цифрови решения за моделиране на управлението на битовите отпадъци на местно ниво. Пълната програма можете да откриете в споделения файл.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

,

Защо правителствата в глобалния север трябва да осигурят климатично финансиране на глобалния юг?

Когато мислим за климата и дълга в рамките на екологичната справедливост, неравенството става основна дума. Съществува непропорционална разлика между страните, отговорни за повечето от историческите и настоящите емисии на въглерод и парникови газове, колониалната динамика и неравномерната експлоатация на ресурси, и онези, които понасят последствията от тези действия. Например, малките островни развиващи се държави (SIDS)допринасят за по-малко от един процент от емисиите на парникови газове в света, но са сред страните, които са най-засегнати от климатичните промени и дълговата уязвимост.

За да бъде отчетена различната отговорност, която най-индустриализираните държави имат по отношение на климатичните промени, принципът на общи, но диференцирани отговорности (CBDR) беше заложен през 1992 г. от Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКООНИК). Принципът на CBDR утвърждава, че всички държави имат споделеното задължение да се справят с климатичните ситуации, като същевременно признава по-голямата отговорност на развитите страни. Следвайки този принцип, развитите страни би трябвало да допринасят повече за решението като осигуряват, например, климатично финансиране, за да подкрепят развиващите се страни в усилията им за смекчаване и адаптиране.

Климатичното финансиране за възстановяване на климатичния дълг:

Отвъд институционалния ангажимент, включен в различните споразумения за климата, от Рио до Киото и Париж, климатичното финансиране се разглежда от социалните движения като на начин за възстановяване на климатичния дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг.

Климатичен дълг: Социалните движения и някои научни среди измислиха израза “климатичен дълг” да отразят историческия дълг, който повечето замърсяващи икономики са натрупали поради непропорционалния си принос към въглеродните и други парникови емисии.

Компенсации и обезщетения: В този контекст, вноските на развитите държави за климатично финансиране са повече от институционален ангажимент, те са морално задължение, репарация (включително компенсиране и обезщетение) за климатичния и екологичен дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг. По тази причина, опрощаването на дълга и климатичното финансиране следва да се очертаят като въпроси от социална и икономическа справедливост, а не помощ или благотворителност.

Променете системата, не планетата: Концепцията за климатичен дълг изисква системна промяна. Такава промяна включва не само признаване на климатичния дълг, но също и обезщетяване и компенсиране на дълга, дължим от глобалния север на глобалния юг, натрупан през колониалното минало и включващ неоколониална динамика. Но не става дума само за финансов принос чрез климатични финанси като форма на обезщетяване, става дума за екологично възстановяване , край на безогледния добив на ресурси и преминаване към нови режими на производство, дистрибуция и потребление.

„Глобалният характер на изменението на климата изисква възможно най-широкото сътрудничество между всички страни и тяхното участие в ефективен и подходящ международен отговор, в съответствие с техните общи, но диференцирани отговорности и съответни възможности, както и техните социални и икономически условия.“

РКООНИК

,

Материали от петото издание на конференция „Чиста енергия за хората“ – 2022

В края на юни се проведе международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“, която бе организирана от екологично сдружение „За Земята“, в сътрудничество с E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network.

Петото издание на конференцията се проведе изцяло онлайн, между 20 и 24 юни, предоставяйки на експертите и взимащите решения, платформа за дискусия върху възможностите и предизвикателствата в европейската енергийна система. Внимание бе обърнато на темите, свързани с обновяването на сгради, отоплението и транспорта. Участници от цяла Европа споделиха опит в създаването на достъпни решения, които осигуряват чист въздух и безопасно бъдеще за климата.

Поради големия интерес към темата и конкретно към конференцията „Чиста енергия за хората“, публикуваме презентациите и видеата от събитието.

Онлайн конференция „Чиста енергия за хората“

Ден 1 |20.06| Връзка между промяната на климата и качеството на въздуха
Модератори: Драгомира Раева, Ивайло Попов

Панел 1: Въпроси, свързани с качеството на въздуха – транспорт и отопление в съответствие с инициативата „Fit for 55“ – Как целите за намаляване на парниковите газове се отнасят към целите за чист въздух?

Въвеждаща презентация за връзката между чистия въздух и изменението на климата – Генади Кондарев, E3G

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Чист въздух, изменение на климата, отопление и саниране – Светослав Стойков, За Земята

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Панел 2: Въздействие на отоплението и транспорта върху здравето

Въздействие върху здравето на емисиите от основните източници на замърсяване на въздуха в Югоизточна Европа – Pallavi Pant, Институт за здравни ефекти (HEI)

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Социални разходи, свързани със здравето, от замърсяването на въздуха, причинено от жилищното отопление и готвене – Мариса Кортеланд, CE Delft/ EPHA |European Public Health Alliance| представяне на доклад

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Панел 3: Политическа рамка. Предизвикателства пред въглеродно неутралното отопление

Fit for 55: напредък в преговорите – Апостол Дянков, WWF България

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

RePower EU и неговото въздействие върху отоплението и обновяването на сгради – Вилислава Иванова, старши изследовател E3G

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Социален фонд за климата и СТЕ2: преглед на предложените схеми – Камий Дефар, Институт Делор

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Ден 2 |21.06| Саниране на сгради и декарбонизация на битовото отопление
Модератор: Светослав Стойков, За Земята

Панел 1: Бъдещето на енергийната ефективност в Европа

Директива на ЕС за енергийната ефективност: Възможност или заплаха? – Морган Хенли, CEE Bankwatch Network

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Предстоящи промени в директивата за енергийните характеристики на сградите – Ева Бърдинели, CAN Network, координатор на политиката за сградите

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Възможности за разширяване на обхвата на дълбокото енергийно обновяване на жилищни сгради – Драгомир Цанев, EnEffect

Панел 2: Термопомпи и тяхната роля в декарбонизацията на отоплението

Ролята на термопомпите в декарбонизацията на отоплението и намаляването на замърсяването на въздуха – Томас Новак, Европейска асоциация на термопомпите |EHPA|, генерален секретар

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Ролята на термопомпите по света и политическите приоритети – Ричард Лоус, Проект за регулаторна помощ

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Осъществимост на енергийни общности за отопление и охлаждане с термопомпи и споделени фотоволтаични генератори – д-р Владимир Гьоргиевски, Изследователски център за енергия и устойчиво развитие, Северна Македония

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Панел 3: Публично финансирани програми, насочени към енергийната ефективност, битовото отопление и ВЕИ

Обновяване на еднофамилни и многофамилни сгради с европейски и национални средства, Ангелина Бонева, главен директор на дирекция „Стратегическо планиране и програми“ в Министерството на градското развитие

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Въведение в калкулатора на вашата отоплителна система REPLACE | Представяне на REPLACE – Калкулатор за сравняване на отоплителни системи – Лазар Николаев, проект Replace

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Пилотни програми за отопление с ВЕИ в Сърбия – Александър Макура, Фондация ВЕИ, Сърбия

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Ден 3 |22.06| Декарбонизация на централното отопление
Модератор: Генади Кондарев

Панел 1: Декарбонизация на централното отопление |част 1|

Централизираното топлоснабдяване в ЕС – как градовете могат да се придвижат по-бързо към декарбонизация на топлоснабдяването и енергийна независимост? – Амели Ансел, Energy Cities

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Доклад за напредъка в интегрирането на ВЕИ в региона на Горна Нитра – Ленка Илчикова, Priatelia Zeme Словакия

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

„ЕБВР – Фонд ReDEWeB – Подкрепа за декарбонизацията на районната енергетика“ – Боян Богданович, ЕБВР – Главен мениджър на фонда, възобновяема районна енергетика

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Панел 2: Декарбонизация на централното отопление |част 2|

Интегриране на геотермалната енергия в системите за централно отопление – Санджиев Кумар, Европейски съвет за геотермална енергия

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Декарбонизация на централното отопление: примери и опит от Финландия – Оли Тиайнен, Грийнпийс Финландия

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Стратегия за декарбонизация на Виена – Александър Валиш, Wien Energie

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Панел 3: Декарбонизация на централното отопление в България

Декарбонизация на централното отопление в България – Боян Кусаров, Георги Георгиев |Danfoss България|, Милан Рашевски |Институт за нулево енергийни сгради | Институт за нулевоенергийни сгради|, Франсоа Деберг |Веолия|, Аника Лунд Гаде |Зелен преход Дания| Ангел Киров, EVN

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Ден 4 |23.06| Енергийната бедност – реалност и решения
Модератор: Радостина Славкова, За Земята

Панел 1: Енергийна бедност срещу енергийна достатъчност при битовото отопление

Социологическо проучване на енергийната бедност, Радостина Славкова, За Земята

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Жилищни условия в кварталите с концентрация на бедност и политики за тяхното подобряване – Минчо Бенов, Хабитат за човечеството България

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Пазарно ориентиран модел за енергийно обновяване на жилищни сгради – Цвета Наньова, изпълнителен директор на БАКК АД / Българо-австрийска консултантска компания

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Програмите за енергийно обновяване и общественото мнение – Павел Вълчев, Алфа Рисърч

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Панел 2: Енергийна бедност – възможни решения |част 1|

Енергийните общности като инструмент за намаляване на енергийната бедност – Димитрис Цекирис, The European Community Power Coalition; FoEE

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Енергийна бедност и енергийни кооперации на градско ниво – Артур Хинш, ICLEI

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

ЕСИ Европа 2.0 – стимулиране на инвестициите в енергийна ефективност чрез застраховане на енергийните спестявания в Европа 2.0 – Ана Кларич, Door Croatia

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Панел 3: Енергийна бедност – възможни решения |част 2|

Замърсяване на въздуха, изменение на климата и разходи за здравеопазване, свързани с отоплението – Каре Прес-Кристенсен, Green Transition Дания

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Пилотни решения за отопление с твърдо гориво: размяна на печки и научноизследователска и развойна дейност за ефективен отоплителен уред – Нора Фелдмар, Habitat for Humanity Унгария

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Препоръки за осъществяване на планираните пунктове за „едно гише“ в НПВУ – Николай Петков, За Земята

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Ден 5 |24.06| Чист въздух, изменение на климата и градска мобилност
Модератор: Драгомира Райкова, „За Земята

Панел 1: Предизвикателства пред устойчивата градска мобилност

Замърсяването с NO2 от транспорта в София, изложено на риск: резултати от независим мониторинг през 2021 г. от За Земята – Ивайло Попов, За Земята

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Справяне със замърсяването на въздуха от транспорта на местно ниво: оценка на нуждите от БАМЕЕ – Ася Добруджалиева, Българска асоциация на общинските експерти по околна среда

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Цената на мобилността – въздействие върху градската среда и качеството на живот – Цветан Колев, Асоциация за градска политика

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Градско планиране за чист въздух и устойчива мобилност. Моделиране на въздействието на транспорта в търсене на решения – Ангел Буров, Университет по архитектура строителство геодезия

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Перспективи за въглеродно неутрален транспорт на национално и местно ниво в България, Виктор Чаушев – експерт по градска мобилност

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Доколко европейските градове са готови за транспорт с нулеви емисии? – Йенс Мюлер, Кампания „Чисти градове

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

,

Зоната с ниски емисии в София: кула, предопределена да се срути?

Столична община (СО) обяви на 16 юни обществена консултация по свой проект за Наредба за създаване на зони с ниски емисии (ЗНЕ) на вредни вещества и намаляване на източниците на замърсяване на атмосферния въздух на територията общината. На първо четене това би трябвало да радва всеки, който е заинтересован градът ни да е по-чисто и по-здравословно място за живот. ЗНЕ работят, когато са проектирани внимателно и с ясни цели, се вижда от опита на редица други държави. За съжаление по нашите ширини по-скоро отново ни остана само желанието нещо да стане както трябва, а се получи както обикновено. 

В реална опасност сме зоната да се окаже мъртвородена, заради пропуските в процеса на създаването на нормативната база за нея. Този процес е изключително важен, защото предопределя както качеството на самите мерки, така и приемането на последващите ограничения от страна обществото. Затова той трябваше да е достъпен и публичен – с обществен дебат, предхождащ наредбата. Така тя щеше да се явява естествената правна форма на консенсусното разбиране каква трябва да е зоната –  времево и пространствено, при какви етапи на въвеждане и при какви условия. Такъв разговор и процес не се състоя, въпреки опитите на За Земята още от 2021 година да убеди ръководството на Столична община за необходимостта от ясен, отворен и приобщаващ процес. В същото време липсва и аналитичната база, която да защити дадена визия за ниско-емисионната зона. В момента имаме проекто-наредба и откъслечни анализи. Подход, който ни лишава от всякаква предвидимост и вещае вяла обществена подкрепа за инициативата.

Без включване на гражданското общество и генериране на обществена подкрепа   

Включването на граждани, научна общност и НПО в процеса на създаване на зоната чрез участие в различни консултации и допитвания, а не само с коментари на финалния продукт, е изключително важно. Обществеността трябваше да бъде уведомена и да ѝ бъдат предварително предоставени, публично представени и разяснени онези анализи и изследвания, въз основа на които са формулирани предложенията в Наредбата. Повишената публична информираност и ангажираност биха гарантирали по-широкото възприемане и спазване на мерките, както и успешната защита на нормативния акт в съда. 

Без ясни, измерими цели

Не беше спазен и логичният и правилен подход за създаването на самата наредба. В началото на процеса по определяне на зоната следваше да бъде посочена нейната конкретна цел, както и параметрите и индикаторите за постигането ѝ. „Да намалим замърсяването, като забраним употреба на стари автомобили и отопление с твърди горива” не е конкретна цел. Цел може да са стремежът към постигането на измерими резултати, като: определено количество спестени емисии в тонове на година, конкретно количество намалени концентрации на вредни газове и ФПЧ, определен брой по-малко дни с превишения, намален брой автомобили по пътищата на София от дадена категория, намален брой хора дългосрочно изложени на високи нива на замърсяване. Целта трябва да има и срок за постигане, който да е реалистичен, но и амбициозен. Когато няма ясно поставена, измерима цел е невъзможно да се направи анализ дали наредбата и предвидените в нея мерки са правилни, има ли по-добри варианти. Като минимум още след приемането на Програма за качеството на атмосферния въздух (ПКАВ) трябваше да се продължи работата на Програмния съвет и дискусиите в него по разработването на ЗНЕ. Нищо подобно не се случи и едва година по-късно се имитира дебат за зоната в рамките на съвета.

Без експертно обосновани сценарии и технически анализи

След поставянето на целта, експертите на общината и/или външни експерти следваше да разработят сценарии с технически анализи, които да покажат различни варианти за прилагане на ЗНЕ. Всеки от тях – със съответните очаквани ефекти от гледна точка на постигането на заложената цел. Сценариите трябваше да са придружени с оценка за въздействие и предложение за реализиране на мерки, които да компенсират налагането на забрани и да подпомогнат пряко и косвено засегнатите граждани, както по отношение на транспорта, така и по отношение на битовото отопление. Тези варианти и анализите към тях следваше да бъдат на разположение за коментари и дискусия като минимум от Програмния съвет, а най-добре и да се поканят по-широк кръг граждани и експерти. Съответните сценарии трябваше да бъдат оценени и от към възприемане на обществото например чрез фокус групи. Не само, че подобен подход относно консултирането не беше възприет, но и не изглежда от Столична община да са направили какъвто и да е технически анализ на предлаганите ограничителни мерки, особено по отношение на ЗНЕ за транспорта. Изключително ниската амбиция на СО за първия етап на мярката до 2030 г. обещава единствено, че практически няма да има особен ефект от нейното реализиране.

Едва след като се извървят горните стъпки, от общината трябваше да вземат решение как да изглеждат и да се реализират зоните, и да се свърши юридическата работа по създаване на текстовете на наредбата. Самата работа по-горе щеше да е и солидна основа за създаването на мотивите към наредбата. Понеже това не беше направено в момента не можем да кажем каква е целта на Наредбата, какво ще се постигне с мерките в нея, това ли са най-добрите мерки спрямо финансов ресурс, техническа възможност и минимална намеса в свободите на гражданите за реализиране на целите. Заради това смятаме, че изключително претупаният процес предопределя и незадоволителното качество. Ние не бихме могли да подкрепим нито начина на създаване на Наредбата, нито резултатът, който виждаме като текстове. 

Такива зони се въвеждат за първи път в България. Ясно е, че много настройки ще се правят с времето, но изключително ниското ниво от което се тръгва е обидно за гражданите на София, които от години искат и чакат чист въздух, но той все се отлага, докато хората се разболяват и умират. Отново сме свидетели на претупване на поредния важен процес за развитието на София. Всичко, което си заслужава да направим по принцип, си струва усилието да се свърши както трябва от първия път.